От София до Белгия и Нидерландия и обратно за 37 EUR! Бюджетният маршрут Шарлероа-Брюксел-Антверпен-Айндховен

Звучи невероятно да посетиш две държави на подобна цена, но е напълно постижимо! Двете най-популярни low-cost авиокомпании у нас – WizzAir и RyanAir летят от Брюксел-Шарлероа и Айндховен до София. Хората често си вземат двупосочни билети, но забравят, че могат да си вземат два еднопосочни. А в случая почти винаги може да се намерят евтини билети я в едната, я в другата посока…

Та – ето я и равносметката:

  • летище София – летище Шарлероа – от 10 EUR – пътувате с най-изгодния полет на Ryanair или WizzAir.
  • Летище Шарлероа до Брюксел – от 4 EUR – използвате Brussels City Shuttle и пристигате на южната гара (Gare du Midi).
  • Брюксел през Антверпен до Айндховен – от 9 EUR – използвате Flixbus, които вече имат и сайт на български език. Автобусите в Брюксел тръгват и пристигат от Gare Du Nordl, а в Айндховен – до „летящите кегли“ на John F Kennedylaan.
  • Айндховен до летище Айндховен – 4 EUR – пътувате с градски транспорт, автобуси 400 или 401, като цената е още по-ниска, ако притежавате картата OV-chipkaart, валидна на територията на цяла Холандия. Тръгват и пристигат на централната автогара, която пък се намира точно до ж.п. гарата.
  • летище Айндховен – летище София – от 10 EUR – пътувате с най-изгодния полет на Ryanair или WizzAir.

ОБЩО: 37 EUR, стига да хванете промоциите и да резервирате достатъчно отрано. Имайте предвид, че дори да не хванете най-добрата оферта, от Шарлероа до Айндховен винаги можете да се придвижите в рамките на 40 EUR и максимум 7 часа общо пътуване.

Нищо не ви спира да направите маршрута и наобратно – кацане в Айндховен и излитане от Шарлероа.

А с малка отбивка от пътя си освен Брюксел, Антверпен и Айндховен, можете да разгледате и Гент, Брюж, Лиеж, Люксембург, Дюселдорф, Ротердам, а защо не на север към Хага, Утрехт и дори Амстердам? Ако сте с деца, този маршрут е най-изгодният начин да стигнете и до увеселителния парк Ефтелинг.

А какво можете да видите и правите?

Брюксел

Какво можете да видите в Брюксел, вече разказахме преди близо 10 години:

  • Основните забележителности в центъра – главната, Гран Плас, Манекен Пис;
  • Белгийския кралски музей на изящните изкуства;
  • Музеят на музикалните инструменти;
  • Посещение на Европейския парламент;
  • Атомиумът – огромната сграда-молекула в покрайнините на града;
  • Мини Европа – миниатюри на основните забележителности в Европа;
  • Ботаническата градина;
  • Яжте белгийски шоколад и варен мидохуй, пийте белгийска бира, купете си белгийска дантела…

Изпробвано заведение: Amadeo – all you can eat ребърца и уникална атмосфера (благодарим на Ирка)

Изпробван хотел: ibis Hotel Brussels Centre Gare du Midi – чудесен бюджетен вариант за двама пътуващи, нищо излишно, нищо липсващо, а закуската си струва отвсякъде.

Антверпен



Реклама:

Booking.com

Вие си решавате дали да минете транзит през Антверпен или да отделите повече време на Диамантената столица на Европа, както наричат града. Ние нямахме такъв избор и минахме транзит. Все пак, в Антверпен може да видите:

  • Централния градски площад, сградата на общината, сградата на гарата;
  • Замъкът „Стийн“
  • Къщата на Рубенс;
  • Фото-музей;
  • Red Star Line, музей за емиграцията;
  • DIVA, домът на диамантите;
  • Кралския музей по изящни изкуства;
  • Зоопаркът.

Айндховен

Технологичният град на Philips и камионите DAF.

Update: Важно е да отбележим, че градът се намира в Нидерландия, но не и в Холандия (тънката разлика ни разясни нашият редовен читател Теодор Славчев) – Холандия е област в северозападна Нидерландия, а Кралство Нидерландия е държавата. Областта на Айндховен е Брабант, а не Холандия. Да кажеш, че Айндховен е в Холандия е аналогично на това да кажеш, че Пловдив е в Мизия…

Така или иначе, Айндховен е чудесно място да прекарате ден-два, за да видите и разгледате:

  • Католическата църква Св. Катерина;
  • Музеят на Philips;
  • Музеят на камионите DAF;
  • Зоопаркът;
  • да изпробвате посещение на coffee shop.
  • шопинг – Холандия е по-изгодна от Белгия, а на метри от централния гаров площад имате изгодните марки C&A, Primark, H&M, както и хранителния магазин Albert Heijn, откъдето можете да си закупите любимите ни холандски щропвафели.

Изпробвано заведение: Eetcafe Spijker (точно срещу катедралата, чудесна кухня и прясна наливна бира Grolsch);

Изпробван хотел: Holiday Inn Eindhoven – на метри от централна гара и шопинг-зоната, отново чудесен бюджетен вариант, удобни матраци и вкусна закуска.

Това е – надяваме се, че сме били полезни…



Реклама:

Booking.com

Уикенд във Венеция – кратък туристически пътеводител

Венеция! Един от най-романтичните градове в света, с 1500-годишна история и неповторима атмосфера; с красиви гондоли, минаващи под каменни мостове и малки, нелогични улички, в които дори и венецианските пощальони се губят…

През април тази година (един от най-подходящите моменти да се посети Венеция, между другото) и аз имах възможност да разгледам този невероятен град и накратко ще споделя ценна информация, която е добре всеки от вас да знае, преди да тръгне натам…

Транспорт

Най-вероятно ще пристигнете във Венеция чрез един от следните превози:

  • самолет – около Венеция има две летища: Марко Поло (VCE, 13 km) и Тревизо (TSF, 40 km). И двете летища имат много удобни превози за трансфер до самата Венеция – директно или през града Местре, който се намира на континенталната част. Превозите от и до двете летища се обслужват от ATVO, като цената от Марко Поло е 8 EUR (15 EUR двупосочно), а от Тревизо – 12 EUR (22 EUR двупосочно). Съществуват варианти (включително и по вода) и с компанията ACTV, но смятам, че ATVO е по-цивилизованият. От София има редовни полети на RyanAir (директен до Тревизо), Alitalia/Bulgaria Air (прекачване в Рим), Lufthansa (прекачване в Мюнхен), KLM (прекачване в Амстердам) и Turkish Airlines (прекачване в Истанбул). Не е за подценяване и възможността да кацнете или излетите от Милано или Болоня и да разгледате частично или цялостно маршрута Милано – Верона – Венеция – Болоня.
  • влак – с влак може да достигнете до централната гара (Venezia Santa Lucia), както и до Местре (Venezia-Mestre), като до последната пристигат значително повече влакове;
  • автобус или трамвай – има редовен градски транспорт буквално на всеки 5-10 минути между 6 сутринта и полунощ, като повече информация може да намерите на сайта на ACTV;

  • автомобил – с автомобил можете да стигнете до самата Венеция (има огромни паркинги на Piazzale Roma и Tronchetto), но не ви го препоръчвам: ще се наложи да платите между 21 и 30 EUR на ден. Много по-изгодно е да спрете безплатно в Местре, след което да се качите на градски транспорт до самата Венеция;
  • кораб – круизни кораби достигат до порт Венеция, както и до Stazione Marittima, но отделно има и воден градски транспорт, наречен вапорето, с който може да посетите близките острови, летището, както и цяла Венеция. Обслужват се отново от ACTV (виж линии и разписания) и ще разкажа за тях малко по-подробно надолу.

Карта „Venezia Unica“

Всяка година 18 000 000 туристи посещават Венеция, което прави средно 50 000 на ден, като най-много (около 3 000 000) идват на карнавала през февруари. При всички положения, няма да искате да чакате на огромните опашки за музеи и e добре да се възползвате от най-ниските цени за транспорт. Всичко това ви се дава от картата „Venezia Unica“, официален продукт на Община Венеция, с възможност за поръчка онлайн. Вариантите с какво „да напълните“ картата са много, но за уикенд искам да ви обърна внимание за следното:

  • Rolling Venice – за хора между 6 и 29 години, с доста добра отстъпка за транспорт и музеи;
  • Вход за музеите на площад Сан Марко (20 EUR за възрастни, 13 EUR за младежи до 26 г.) – достъп до Двореца на дожите и още 3 музея на площада;
  • ACTV карта за транспорт за 72 часа (40 EUR за възрастни, 22 EUR за младежи с Rolling Venice). За 24 и 48 часа картата за възрастни е съответно 20 EUR и 30 EUR, което макар да изглежда скъпо на пръв поглед, в сравнение със 7,50 EUR за единично пътуване с вапорето си е доста добра инвестиция. А важи и за автобусен и трамваен транспорт до и на територията на Местре, както и за вапорето до островите. Картата трябва да се валидира при всяко качване в даденото превозно средство.

Тънкият момент откъде да си вземете картата: при поръчка получавате ваучер със специален PNR код, който можете да използвате на всеки от обектите, упоменати тук: http://tripplanner.veneziaunica.it/en.

Но дори и да не сте си резервирали картата онлайн, можете да си вземете всичко от нея в туристическия център на Piazzale Roma. В никакъв случай не оставяйте билетите за музеите на площад „Сан Марко“ за покупка от самия „Сан Марко“ – това ще ви спести около час-два чакане на опашка.

Настаняване

Можете да се настаните в самата Венеция, на някой от островите, както и в континенталната част (Местре). Транспортът от Местре е доста удобен, с гореспоменатата карта може да се ползва неограничено, пътуването до Венеция е 15-20 мин., а хотелите са на значително по-ниски цени. За самите хотели както обикновено препоръчвам Booking.com и Airbnb.

Венеция е така устроена, че най-вероятно

Piazzale Roma (Площад Рома)

ще е вашата първа и последна спирка. Около и на големия площад спират всички автобуси и трамваи от Местре, Venice People Mover (нещо като фуникуляр от паркинга на о. Трончето), в близост е ж.п. гарата Santa Lucia, огромният паркинг за автомобили, има туристически офис (последно напомняне да си вземете билети за музеите на площад Сан Марко от тук) и място за съхранение на багаж. Тук е мястото да си вземете и първото вапорето (или ако предпочетете – water taxi). Спирките на вапорето са покрити понтони в бяло и жълто, които толкова се различават от останалата архитектура, че няма как да ги пропуснете:

До площад Сан Марко ходят линии 1, 2 и N, като ако искате да сте сигурни, че ще минете по Canale Grande, хванете си линия 1.

Canale Grande (Големият канал)

След като се качите във вапоретото, следват около 4 километра през най-красивата част от Венеция, като по време на пътуването си ще видите около 170 сгради. Повечето от тях са построени между 1200 и 1700 г.

Може би тук е мястото за малко венецианска история. Както казват самите венецианци, началото на Венеция е като годежен пръстен, изпуснат от нестабилна ръка в Канале Гранде. Никой не знае къде и как точно се заражда „плаващият град’. Първите свидетелства са от около V в., когато изплашени хора, бягащи от земите на днешните Падуа и Тревизо, изложени на атаките на германските племена, намират убежище в мочурищата на адуктор магнуса на италианския ботуш. Накратко – Венеция е на над 1500 години!

Временните им жилища предлагали сигурно убежище, така че част от хората се установили на островите постоянно. Счита се, че Големият канал в древността е бил река, около която с годините постепенно са се появили днешните сгради.

Първите венецианци започнали да изграждат сградите върху солидна основа, като забивали дървени стъбла в пясъчната земя и строели дървени платформи над мочурищата. Дървото е доста нетрайно и използването му като носеща конструкция може да изглежда странно на пръв поглед, но дълголетната Венеция е изградена именно върху дървени трупи – потопени под вода, те не са изложени на кислорода, необходим на микроорганизмите, отговорни за разпадането на дървесината. От друга страна, солта и пясъкът във водата с вековете превръщат дървото във вкаменелост и го правят изключително здраво и трайно. А за да си представите за какво количество дървета става въпрос: само църквата Santa Maria della Salute е изградена върху 1 106 667 бр. 4-метрови дървета, донесени по вода от горите на днешните Словения, Хърватия и Черна Гора! По груби изчисления, от толкова дървесина може да се произведе 55 пъти хартията, нужна за отпечатване на всички книги във фонда на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.

С вековете малкото селище Венеция се превръща в град-държава и столица на империя, която се е простирала из Адриатика и Източното Средиземноморие – от Хърватска до Гърция. Войските ѝ са достигали дори до Константинопол, преди Венеция да навлезе в залеза си и да бъде завладяна от Наполеон през 1797 г.

Тук за първи път в света жена завършва университет – Елена Лукреция Корнаро Пископия, 25 юни 1678 г. Във Венеция се ражда и първото казино в света (1638 г.), което лесно можете да забележите край Големия канал.

Днешна Венеция се състои от 118 острова, разделени от 177 канала и свързани с 416 моста, но над Canale Grande минават само четири, като най-известният от тях е

Ponte di Rialto (Мостът Риалто)

Риалто е бил единственият мост над Canale Grande от 1181 г., като през 1255 г. понтонът мост е заменен от дървен мост, а той – от съвременния каменен през 1591 г. Мостът образува внушителна за времето си арка с височина от 7,5 метра. Подобно на Покрития мост в Ловеч, върху Риалто ще видите десетки малки магазинчета за сувенири. Тук е може би най-популярното място да наемете

Гондола

Със сигурност щом чуете „Венеция“, веднага си правите асоциация с гондола и обратно. Ако сте сред щастливците, които посещават Венеция през първата неделя на септември, ще можете да присъствате на Парада на гондолите, който не отстъпва по пищност на маскения карнавал през февруари.

Типичните 10-метрови лодки с равно дъно са специално адаптирани за условията на Венецианската лагуна. Лявата страна на гондолата е около 25 см по-дълга от дясната, с което се компенсира „изкривяването“ от гондолиера и греблото му. Движението се извършва от лявата страна на канала – както е с автомобилите в Англия, Индия и Япония, например.

Числото 400 е тясно свързано с гондолите – има точно 400 такива във Венеция, като са били нужни над 400 часа, за да се направи всяка една гондола. Всеки от гондолиерите също минава 400-часово обучение, за да се научи да управлява 400-килограмовата лодка – иска се не просто раирана блуза, сламена шапка и черни панталони, а и доста умения, за които се държи изпит… Всъщност, гондолиерите са с един по-малко. Защото единствената лицензирана гондолиерка се казва Джорджа Босколо.

Всяка гондола се състои от 280 детайла, направени от 10 различни вида дърво: дъб, бук, бряст, липа, лиственица, ела, череша, круша, орех и махагон. Ако искате да научите повече за това как се правят гондолите, посетете Squero di San Trovaso.

А ако просто искате да се повозите на гондола, имайте предвид, че удоволствието е наистина скъпо. За 40-минутна разходка си пригответе около 80 EUR, а ако е по залез слънце – направо стотачка. В пика на туристическия сезон цените могат да нараснат дори повече, да не говорим, ако поискате и серенада.

Вариантите да намалите цената са няколко – хванете гондола от малките канали във вътрешността на Венеция. Или се комбинирайте няколко души. Или просто се пазарете до дупка, накрая си тръгнете и чакайте да ви настигнат (но дори и тогава надали цената ще падне с повече от 20-30 EUR). За последното обаче внимавайте – много туристически гидове съветват да не го правите, защото със смъкването на цената се смъква и удоволствието: гондолиерите значително съкращават маршрута заедно с цената и има шанс да пропуснете голяма част от изживяването.

Ако все пак искате да се качите на гондола, но нямате пари, може да си наемете traghetto (пенсионирана гондола, която се ползва, за да пресечете Canale Grande). Пътуването наистина е доста по-кратко, но стига за едно-две селфита, а струва колкото кофичка сладолед.

Без значение дали ще пътувате с гондола, пеш или с вапорето, в крайна сметка ще достигнете

Palazzo Ducale (Дворецът на дожите)

Palazzo Ducale или Дворецът на дожите е красива готическа сграда, която няма как да пропуснете, тъй като се намира точно там, където Canale Grande достига най-южната част на площад Сан Марко.

Дож е титла, която идва от лат. dux, т.е. водач и повече от 10 века е била носена от най-влиятелните хора във Венеция. С други думи, дожът е бил държавен глава с неограничена власт на тогавашния град-държава Венеция. И е тънел в неограничен разкош!

Дворецът е построен още през IX в., но оттогава досега много пъти е бил реконструиран и разширяван. Съвременният си вид има от 1340 г., а довършителните работи по него са продължили до 1420 г.

Фасадите на сградата включват долна част, състояща се от колонада на приземния етаж под открити лоджии (това са отворени пространства, подобни на тераса, но от вътрешната страна на сградата). За разлика от повечето средновековни дворци, лоджиите са на приземния етаж, а стените са вдигнати над тях.

Дворецът на дожите е превърнат в музей, който може да посетите всеки ден между 8:30 и 18 ч. И ако го направите, гарантирам, ще ви заболи врата от взиране в прекрасните позлатени тавани.

Посещението започва от Златното стълбище, завършено през 1559 г.  и продължава през редица помещения, служили на най-върховната власт във Венеция векове наред.



Реклама:

Booking.com

Ще ви висне долната челюст от невероятните зали, изпъстрени с картини на Джентиле да Фабриано, Алвизе Виварини, Пизело, Виторе Карпачо, Джовани Белини, Порденони, Тициан, Франческо Петрарка, Висарион Никейски, Джакомо Палма младши, Андреа Паладио, Доменико Робусти и др. Накратко – един малък Лувър.

Неслучайно дворецът е посещаван от над милион души годишно -картините са внедрени в прекрасни орнаменти от дърво, мрамор и злато. Стая след стая, ще видите Камарата на Великия съвет – една от най-големите зали в Европа с размер 53х25 метра, украсена с картини на Паоло Веронезе, Тинторето и Палма Ил Джовани след пожара през 1577 г.

В тази зала е и „Парадисо“ – най-дългата картина, рисувана на платно в света, извисяваща се над трона на Дожа. За картината е имало конкурс (всички „номинации“ също са показани в съседната зала), спечелен от Джако Тонторето и изпълнен за по-малко от 5 години – от 1588 до 1592 г.

От прелестта на двореца ще преминете по

Ponte dei Sospir (Моста на въздишките)

Много хора свързват Моста на въздишките с нещо романтично. Истината е, че той представлява топла връзка между Двореца на дожите и по-късно изграден затвор, в който е лежал (и избягал!) самият Казанова.

А причината да се нарича така е, че затворниците, минавайки по моста, с тежка въздишка за последен път поглеждали към красивата Венеция и морето, преди да бъдат изпратени в килията.

Basilica di San Marco (Базиликата Сан Марко)

Базиликата Сан Марко е разположена в центъра на площад Сан Марко и е най-известната църква в града, често сочена за пример на византийска архитектура. Църквата първоначално е частен параклис за дожите, като строежът ѝ е завършен през 1617 г. Известна е като Chiesa d’Oro (Златна църква), заради красивите си златни мозайки. Но тя очарова и с олтара, съдържащ саркофаг с мощите на св. Марко Евангелист, украсен със стотици изумруди, сапфири, рубини, перли и аметисти. Прочутите венециански коне, местени от императорската ложа в Константинопол чак до Париж се съхраняват в музея към църквата, а конете над главния вход на базиликата са бронзови копия. Можете да влезете безплатно в църквата, но музеят има входна такса от 4 EUR.

Камбанарията

Камбанарията на площад Сан Марко се издига на 98,6 метра, което я прави най-високото съоръжение във Венеция. Построена е през 1514 г. върху основа 12х12 метра, като освен за камбанария, тя е била използвана за наблюдателница и за морски фар. Направих 10-тина снимки на кулата с новия си апарат и започнах да се ядосвам: „Този обектив изкривява изображението и кулата изглежда наклонена на всички снимки“. После погледнах към кулата и видях, че проблемът не е във фотоапарата – камбанарията е наистина наклонена! Всъщност част от нея се срива през 1902 г. и е реконструирана през 1912 г.


Като цяло всички камбанарии във Венеция са наклонени. Santo Stefano е наклонена колкото Пиза, лесно видими са и наклоните на камбанариите San Martino (на о. Бурано) и Базиликата San Pietro di Castello. Именно наклонът е причината в основата на камбанарията на площад Сан Марко да се изгражда титаниев обков, който да я задържи права. Той не пречи да я посетите, да я разгледате отвътре и дори да се качите на върха ѝ, ако имате желание, време и 5 EUR. Ако се качите, освен невероятната гледка към Венеция, ще видите и пет камбани, всяка с различна функция – за екзекуции, заседания на Сената, за повикване на консулите, както и за простички неща като обозначаване на началото и края на работния ден или кога точно е време за обяд. Самият Галилео Галилей също се е качвал на кулата през 1609 г., за да демонстрира току-що изобретения телескоп на тогавашния дож Антонио Приули.

Correr Museum (Музеят Корер)

Корер е огромен музей, който обикаля площад Сан Марко. Билетът за Двореца на дожите ви дава достъп и до Корер.

На първия етаж можете да научите много за историята на Венеция и Венецианската република от XIII до XVI в., да се насладите на една от най-големите нумизматични колекции, както и на маслени картини, графики, монети, оръжия, макети и скулптури. Вторият етаж е картинна галерия с венециански творби от раждането на Венеция чак до XVI в.

А след като се насладите на разкоша на площад Сан Марко, със сигурност ще искате да си изгубите из

Малките улички на Венеция

Ако сте чели пътеписите ни за Рим или Южна Италия, вече знаете, че си падаме по китни италиански улички с висящо пране и ароматни цветя, ресторантчета с внимателно подредени столове и масички, запокитени площадчета с най-вкусния сладолед на света… Е, Венеция предлага всичко това, но каналите правят нещата още по-различни! Гаражите например изглеждат така:

За да усетите истинския дух на града, непременно се „загубете“ сред каналите и тесните пътечки между сградите, които местните наричат callètte (най-тясната е широка само 53 см).

Ще намерите редица скрити магазинчета за сувенири, бакалийки, винарни и магазинчета, предлагащи какво ли не… Наистина какво ли не:

И след като ви хване тази приятна клаустрофобия, все пак вероятно ще поискате да видите Венеция от по-далеч. Една кратка разходка до

Lido di Jesolo (Лидо ди Йезоло)

ще ви се отрази чудесно. Мястото е известно с хотелите си и дългата си плажна ивица. През април не е подходящо за къпане (климатът е подобен на нашето Черноморие), но със сигурност действа успокояващо и разтоварващо, особено на чаша аперол шприц, за който ще разкажа малко по-нататък…

Нощна Венеция

Очаквах Венеция да е по-празна през нощта, но тя направо опустя. Тук-там някоя двойка влюбени минават по моста, тук-там някой гондолиер се прибира към къщи, тук-там някое късно вапорето разнася последните туристи към гарите и хотелите им…

Хората се покриват по ресторанти, барове и кафенета (казах ли, че Florian на пл. Сан Марко е най-старото кафене в света?), културни мероприятия (вижте програмата на Teatro La Fenice и Palazzo Barbarigo-Minotto) или в историческото казино… Единствено около Риалто остава сравнително оживено, но нищо общо с дневното гъмжило от туристи.

Може би причината за това бе и априлският студен вятър – не знам. Но знам, че това ми даде възможност спокойно да направя няколко интересни вечерни снимки на Венеция, като за финал.

А сега – малко технически детайли:

Шопинг

Както вече писах, по малките улички на Венеция ще откриете магазинчета със всякакви сувенири – венецианско стъкло, венециански маски, шоколатиери, магнити, значки и какво ли още не…

За по-сериозен шопинг, препоръчвам да отидете до Местре. Молът Porte di Мestre е лесно достижим от Венеция с автобус 24H и всеки влак до Venezia Mestre Ospedale, а от Местре – с автобус 31H.

Храна и напитки

Ресторантите, храната и напитките във Венеция са скъпи, но не много повече от навсякъде в Западна Европа. Ако сте наистина гладни, препоръчвам вечеря в ресторант-бюфет Mishi Mishi в гореспоменатия мол Porte di Mestre, където срещу първоначална такса от 16 EUR можете да ядете колкото побира стомахът ви (напитките се заплащат отделно), а и да се позаредите с провизии от хранителните магазини наоколо. Препоръчвам да заложите на морските дарове, които са с много високо качество, а цените им в някои ресторанти може дори да са по-ниски от тези в нашите…

Ако пък предпочитате нещо наистина типично венецианско, непременно опитайте:

  • Вече споменатия Aperol Spritz – аперитивче с аперол, просеко и газирана вода за следобедните часове, популярно из цяла Италия, но тръгнало именно от бреговете на Венецианската лагуна;
  • Zaeti – традиционни венециански бисквити от царевично брашно и стафиди, с мекотата на бишкоти;
  • Cicchetti – най-близкият превод, който ми идва за чикетите, е „мезелъци“ – малки хапки, под формата на ордьовър, с всичко прясно за деня, които се сервират в традиционните венециански барове, известни като bàcari. Често включват мини-сандвичи, хапки с маслини и зеленчуци, варени яйца и морски дарове, поставени върху парченце хляб или в мини-чинийки;
  • Połenta e schie – качамак с венециански скариди, комбинацията розово-жълто изглежда изключително вкусно;
  • Tramezzini – триъгълни сандвичи от бял хляб без коричка с пълнеж, който може да е всякаква комбинация от пюрета, сосове, колбаси, пастет, яйца, месо, риба и зеленчуци;
  • Bigoli in salsa – дълга паста, за която може да се каже, че е нещо средно между дебели спагети и италиански макарони, която венецианците сервират с малки лукчета, аншоа и ароматен сос;
  • Rixi e bixi – простичък ориз с грах, но любима храна на дожите;
  • Fegato alla veneziana – крехък телешки дроб, задушен с малки лукчета, една от любимите рецепти на известния Франческо Леонарди.
  • Вино – не забравяйте, че всичко по-горе е гарнитура към основното блюдо – виното. А ако искате да „затапите“, може да пробвате и чаша лимоново згропино в края на вечерята. Наздраве!

Бюджет

  • Полети София-Венеция-София – 50 EUR с RyanAir, ако резервирате навреме;
  • Трансфер от и до летището – 22 EUR;
  • Карта „Венеция Уника“ – 40 EUR;
  • 3 нощувки в 4-звезден хотел в „Местре“ с включена закуска – 306 EUR;
  • Входна такса за музеите на пл. Сан Марко – 20 EUR;
  • Входна такса за музея на църквата или камбанарията – 9 EUR;
  • Две вечери в ресторант – 56 EUR;
  • Вечеря All You Can Eat – 20 EUR;
  • Хапване на крак и сладоледи през трите дни – 40 EUR;
  • Коктейл на Лидо – 8 EUR;
  • Шопинг, сувенири и подаръци – 150 EUR;
  • Гондола (ако решите) – 80 EUR;
  • Градска такса – 9 EUR;

Общ бюджет: 810 EUR / сам човек

Предполагам, че ако сте двойка, ще ви излезе само 200-250 EUR отгоре, т.е. разходите би трябвало да станат около 1060 EUR (530 EUR/човек), но, разбира се, ако решите да харчите стабилно, с тези пари не можете да си купите и чифт обувки… 🙂



Реклама:

Booking.com

Този пътепис се получи дългичък, а? Но колкото и да е дълъг, пак няма как да напиша (пък и да видя) цялата история, трупана във Венеция с векове. Не можах да видя островите Мурано (известен с венецианското стъкло) и Бурано (известен с венецианската дантела), не видях Венецианския Арсенал, не влязох в Santa Maria della Salute, построена като сделка с Бог, за да прогони чумата от Венецианската лагуна… но нищо, ще дойда пак и ще доведа цялото семейство някой ден!

А сега ви казвам „чао“. Всъщност думата „ciao“ идва от Венеция, от “s-ciavo vostro”, което приблизително означава „на Вашите заповеди“ или „на Ваше разположение“… Италианците я използват както за „здравей“, така и за „довиждане“. Е, благодаря за отделеното време и до нови срещи във Венеция…

Никога не съм те виждал
тъй красива – спяща край брега
като непозната приказка,
сред стари къщи и вода…
Исках хиляди неща да кажа,
ала онемях – и парче живот оставих,
малко младост, малко смях.
Остана Моста на въздишките
над далечния канал,
но по теб въздишам още
и да тръгна ми е жал.
Чао, Венеция, чао-чао-чао…

 

На екскурзия с деца: 12 съвета за по-приятно прекарване

За децата е голямо щастие да отидат на екскурзия. Нови места, интересни дестинации, приключения… Ала за да бъде пътуването ви приятно, без нерви, караници и непредвидени ситуации, трябва да се подготвите предварително. Има много неща, за които да помислите и решихме да ви дадем 12 съвета, породени от личния ни опит.

1. Планирайте предварително с цел.

Преценете добре с каква цел е това пътуване и се опитайте да планирате всичко така, че да сте доволни и вие, и децата. Например, Айфеловата кула в Париж е подходяща и за вас и за тях, но между Лувъра и Дисниленд в общия случай ще се наложи да изберете Дисниленд, независимо колко искате да видите Мона Лиза на живо… Планирайте и резервирайте навреме. Не може да си позволите да няма къде да спите, да импровизирате със спонтанен couchsurfing, да пътувате до друг град, да сте в мизерен хотел, да стоите по дълги и изнервящи опашки. Проверете паспортите ви да не са с изтекъл срок, изкарайте си ЕЗОК и т. н. Доколкото е възможно, спестете си всички неприятни изненади.

2. Ще сте два пъти по-бавни. 

Да го кажем с пример – пристигате в 9:30 ч. в центъра на Берлин и три часа по-късно сте на 400 метра от първоначалната си позиция… Дайте си повече време за летище, проверки, придвижване и т. н. Изберете си хотели възможно най-близо до транспорт и до основните туристически дестинации. По-високата цена ще се изплати многократно – последното, което искате, когато сте пътували дълго със самолет или влак с тежки куфари и ревящи деца, е да пътувате още часове наред до основните атракции.

3. Ще видите три пъти по-малко неща.

Следствие от горното, но си заслужава отделна точка. Забравете за програма „максимум“, подгответе си по-скоро програма „минимум“. Проверете евтини семейни билети за полети и музеи, специални дни с отстъпки и т. н. Разкажете на децата къде отивате и се опитайте да е вълнуващо и много мотивиращо. Все пак това си е събитие, което ще ви сплоти и ще ви направи щастливи всички, дори и да не сте видели всичко според първоначалната програма.

bagazh

4. Ще имате четири път повече багаж. 

Децата си ходят с много багаж, това е. Няма как да не вземете повече дрехи, особено, ако децата са по-малки. Всички бавносъхнещи дрехи, ненужно обемисти такива, бижута и скъпи играчки остават вкъщи! Ако летите със самолет, не забравяйте и за размерите на куфара.

kufari

5. Научете ги да си опаковат нещата сами. 

Вземете им куфари, оставете ги да си опаковат нещата сами и да вземат някоя-друга играчка. Но контролирайте нещата и обсъдете предварително заедно кое е важно да го има, защото иначе ще разнасяте куфари, пълни с кукли и техните къщи, колички и техните гаражи, както и цялата фамилия на Мечо Пух до девето коляно, заедно с братовчедите, приятелите и враговете му.

6. Вода, храна, резервни дрехи и лекарства навсякъде с Вас. 

Всяка локва, измиване на ръце, падане, мръсна автомобилна гума или вкусна палачинка с шоколад може да означава смяна на дрехите с други. Носете си достатъчно. Ако все още имате проблеми с напикаването, вземете и памперси (не е нужно да е цял пакет, стига да можете да си закупите такъв от града, в който сте, но се подгответе поне за самолета и нощувките в хотела първата вечер). Влажните кърпички са безценен помощник в много ситуации. Основни лекарства като противовъзпалителни, противогрипни, обезболяващи и лепенки също са добра идея (особено ако ограниченията на багажа не са проблем). А за вода и храна е повече от ясно.

7. Използвайте обществен транспорт, ако е възможно. 

Децата обичат самолети и автобуси, но най-много – кораби и влакове, където могат да се движат на воля. За по-дългите пътувания, имайте предвид, че ще трябва да измислите нещо ново и интересно на всеки 15 мин.: играчки, забавни игри, музика и т. н. Телефоните и таблетите са магическо решение на проблема в такива ситуации – с подходящите филмчета и приложения децата просто спират да викат, да ритат седалките, да свалят и вдигат масичките по 100 пъти, както и останалите неща, които всички пътници около вас „обичат“.

akropol

8. Това, от което се впечатлявате Вие, няма да впечатли тях. 

И така, стигате до заветната забележителност. Че ще се впечатлят и децата, е ясно, но не очаквайте да го направят по същия начин, по който и вие… Ще хвърлят хилядолетни камъчета в локвите край Акропола и много ще се радват на сладоледената фунийка, докато са на ТВ кулата в Берлин, тотално игнорирайки гледката… Но, ако можете, дайте им фотоапарат, с който да заснемат екскурзията и ще видите по колко по-различен начин виждат света…

9. Трябват Ви почивки. Много почивки. 

Иначе децата се вкисват… Следобедният сън е супер важен, така че се опитайте да планирате забележителност рано сутрин, следобедна почивка, разходка късно вечер. Не, че няма да успеете да видите три неща в един ден. Просто всички ще сте прекалено уморени, за да се насладите на второто и третото. Неофициалната родителска „стакмистика“ сочи, че в 99% от случаите децата да са нервни, причината е една от тези три: уморени са, гладни са или им е скучно.

stickers

10. Геймификация. 

Елементарни стикери за послушни деца и черни точки за непослушни деца (точките могат да бъдат заличени със стикер отгоре) имат невероятен ефект над дисциплината на децата. Старият трик с добавяне на игрови и състезателен елемент поне при нас действа безотказно. Като част от играта може да им сложите и силиконови гривни с изписани на тях номера на телефоните на мама и тати, ако случайно се изгубят.

11. Не купувайте всичко! 

Децата се движат, децата виждат, децата искат… Витрините на магазините, особено в Западна Европа изглеждат невероятно. Не им купувайте всичко, което видят очите им, дори да е с цената на малко плач… Така или иначе ще е забравено след 5 минути при вида на поредната лъскава витрина. И все пак, вероятно ще ви трябват повече пари, отколкото сте предвидили. Заредете картите и плащайте с тях, когато е възможно (и бъдете готови да изтеглите при нужда, когато не е). Half the luggage, double the money, знаете си…

12. Нарушете правилата, ако е нужно!

Някои от правилата ще трябва да се нарушат – не навсякъде има добри опции за здравословно хранене, невинаги ще може да си легнете в 21 ч., невинаги ще могат да спят в своето легло… Но когато се приберете вкъщи, всичко се връща по старому.

Искате още съвети за пътуване? Вижте тук.

japanese