Уикенд във Венеция – кратък туристически пътеводител

Венеция! Един от най-романтичните градове в света, с 1500-годишна история и неповторима атмосфера; с красиви гондоли, минаващи под каменни мостове и малки, нелогични улички, в които дори и венецианските пощальони се губят…

През април тази година (един от най-подходящите моменти да се посети Венеция, между другото) и аз имах възможност да разгледам този невероятен град и накратко ще споделя ценна информация, която е добре всеки от вас да знае, преди да тръгне натам…

Транспорт

Най-вероятно ще пристигнете във Венеция чрез един от следните превози:

  • самолет – около Венеция има две летища: Марко Поло (VCE, 13 km) и Тревизо (TSF, 40 km). И двете летища имат много удобни превози за трансфер до самата Венеция – директно или през града Местре, който се намира на континенталната част. Превозите от и до двете летища се обслужват от ATVO, като цената от Марко Поло е 8 EUR (15 EUR двупосочно), а от Тревизо – 12 EUR (22 EUR двупосочно). Съществуват варианти (включително и по вода) и с компанията ACTV, но смятам, че ATVO е по-цивилизованият. От София има редовни полети на RyanAir (директен до Тревизо), Alitalia/Bulgaria Air (прекачване в Рим), Lufthansa (прекачване в Мюнхен), KLM (прекачване в Амстердам) и Turkish Airlines (прекачване в Истанбул). Не е за подценяване и възможността да кацнете или излетите от Милано или Болоня и да разгледате частично или цялостно маршрута Милано – Верона – Венеция – Болоня.
  • влак – с влак може да достигнете до централната гара (Venezia Santa Lucia), както и до Местре (Venezia-Mestre), като до последната пристигат значително повече влакове;
  • автобус или трамвай – има редовен градски транспорт буквално на всеки 5-10 минути между 6 сутринта и полунощ, като повече информация може да намерите на сайта на ACTV;

  • автомобил – с автомобил можете да стигнете до самата Венеция (има огромни паркинги на Piazzale Roma и Tronchetto), но не ви го препоръчвам: ще се наложи да платите между 21 и 30 EUR на ден. Много по-изгодно е да спрете безплатно в Местре, след което да се качите на градски транспорт до самата Венеция;
  • кораб – круизни кораби достигат до порт Венеция, както и до Stazione Marittima, но отделно има и воден градски транспорт, наречен вапорето, с който може да посетите близките острови, летището, както и цяла Венеция. Обслужват се отново от ACTV (виж линии и разписания) и ще разкажа за тях малко по-подробно надолу.

Карта „Venezia Unica“

Всяка година 18 000 000 туристи посещават Венеция, което прави средно 50 000 на ден, като най-много (около 3 000 000) идват на карнавала през февруари. При всички положения, няма да искате да чакате на огромните опашки за музеи и e добре да се възползвате от най-ниските цени за транспорт. Всичко това ви се дава от картата „Venezia Unica“, официален продукт на Община Венеция, с възможност за поръчка онлайн. Вариантите с какво „да напълните“ картата са много, но за уикенд искам да ви обърна внимание за следното:

  • Rolling Venice – за хора между 6 и 29 години, с доста добра отстъпка за транспорт и музеи;
  • Вход за музеите на площад Сан Марко (20 EUR за възрастни, 13 EUR за младежи до 26 г.) – достъп до Двореца на дожите и още 3 музея на площада;
  • ACTV карта за транспорт за 72 часа (40 EUR за възрастни, 22 EUR за младежи с Rolling Venice). За 24 и 48 часа картата за възрастни е съответно 20 EUR и 30 EUR, което макар да изглежда скъпо на пръв поглед, в сравнение със 7,50 EUR за единично пътуване с вапорето си е доста добра инвестиция. А важи и за автобусен и трамваен транспорт до и на територията на Местре, както и за вапорето до островите. Картата трябва да се валидира при всяко качване в даденото превозно средство.

Тънкият момент откъде да си вземете картата: при поръчка получавате ваучер със специален PNR код, който можете да използвате на всеки от обектите, упоменати тук: http://tripplanner.veneziaunica.it/en.

Но дори и да не сте си резервирали картата онлайн, можете да си вземете всичко от нея в туристическия център на Piazzale Roma. В никакъв случай не оставяйте билетите за музеите на площад „Сан Марко“ за покупка от самия „Сан Марко“ – това ще ви спести около час-два чакане на опашка.

Настаняване

Можете да се настаните в самата Венеция, на някой от островите, както и в континенталната част (Местре). Транспортът от Местре е доста удобен, с гореспоменатата карта може да се ползва неограничено, пътуването до Венеция е 15-20 мин., а хотелите са на значително по-ниски цени. За самите хотели както обикновено препоръчвам Booking.com и Airbnb.

Венеция е така устроена, че най-вероятно

Piazzale Roma (Площад Рома)

ще е вашата първа и последна спирка. Около и на големия площад спират всички автобуси и трамваи от Местре, Venice People Mover (нещо като фуникуляр от паркинга на о. Трончето), в близост е ж.п. гарата Santa Lucia, огромният паркинг за автомобили, има туристически офис (последно напомняне да си вземете билети за музеите на площад Сан Марко от тук) и място за съхранение на багаж. Тук е мястото да си вземете и първото вапорето (или ако предпочетете – water taxi). Спирките на вапорето са покрити понтони в бяло и жълто, които толкова се различават от останалата архитектура, че няма как да ги пропуснете:

До площад Сан Марко ходят линии 1, 2 и N, като ако искате да сте сигурни, че ще минете по Canale Grande, хванете си линия 1.

Canale Grande (Големият канал)

След като се качите във вапоретото, следват около 4 километра през най-красивата част от Венеция, като по време на пътуването си ще видите около 170 сгради. Повечето от тях са построени между 1200 и 1700 г.

Може би тук е мястото за малко венецианска история. Както казват самите венецианци, началото на Венеция е като годежен пръстен, изпуснат от нестабилна ръка в Канале Гранде. Никой не знае къде и как точно се заражда „плаващият град’. Първите свидетелства са от около V в., когато изплашени хора, бягащи от земите на днешните Падуа и Тревизо, изложени на атаките на германските племена, намират убежище в мочурищата на адуктор магнуса на италианския ботуш. Накратко – Венеция е на над 1500 години!

Временните им жилища предлагали сигурно убежище, така че част от хората се установили на островите постоянно. Счита се, че Големият канал в древността е бил река, около която с годините постепенно са се появили днешните сгради.

Първите венецианци започнали да изграждат сградите върху солидна основа, като забивали дървени стъбла в пясъчната земя и строели дървени платформи над мочурищата. Дървото е доста нетрайно и използването му като носеща конструкция може да изглежда странно на пръв поглед, но дълголетната Венеция е изградена именно върху дървени трупи – потопени под вода, те не са изложени на кислорода, необходим на микроорганизмите, отговорни за разпадането на дървесината. От друга страна, солта и пясъкът във водата с вековете превръщат дървото във вкаменелост и го правят изключително здраво и трайно. А за да си представите за какво количество дървета става въпрос: само църквата Santa Maria della Salute е изградена върху 1 106 667 бр. 4-метрови дървета, донесени по вода от горите на днешните Словения, Хърватия и Черна Гора! По груби изчисления, от толкова дървесина може да се произведе 55 пъти хартията, нужна за отпечатване на всички книги във фонда на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.

С вековете малкото селище Венеция се превръща в град-държава и столица на империя, която се е простирала из Адриатика и Източното Средиземноморие – от Хърватска до Гърция. Войските ѝ са достигали дори до Константинопол, преди Венеция да навлезе в залеза си и да бъде завладяна от Наполеон през 1797 г.

Тук за първи път в света жена завършва университет – Елена Лукреция Корнаро Пископия, 25 юни 1678 г. Във Венеция се ражда и първото казино в света (1638 г.), което лесно можете да забележите край Големия канал.

Днешна Венеция се състои от 118 острова, разделени от 177 канала и свързани с 416 моста, но над Canale Grande минават само четири, като най-известният от тях е

Ponte di Rialto (Мостът Риалто)

Риалто е бил единственият мост над Canale Grande от 1181 г., като през 1255 г. понтонът мост е заменен от дървен мост, а той – от съвременния каменен през 1591 г. Мостът образува внушителна за времето си арка с височина от 7,5 метра. Подобно на Покрития мост в Ловеч, върху Риалто ще видите десетки малки магазинчета за сувенири. Тук е може би най-популярното място да наемете

Гондола

Със сигурност щом чуете „Венеция“, веднага си правите асоциация с гондола и обратно. Ако сте сред щастливците, които посещават Венеция през първата неделя на септември, ще можете да присъствате на Парада на гондолите, който не отстъпва по пищност на маскения карнавал през февруари.

Типичните 10-метрови лодки с равно дъно са специално адаптирани за условията на Венецианската лагуна. Лявата страна на гондолата е около 25 см по-дълга от дясната, с което се компенсира „изкривяването“ от гондолиера и греблото му. Движението се извършва от лявата страна на канала – както е с автомобилите в Англия, Индия и Япония, например.

Числото 400 е тясно свързано с гондолите – има точно 400 такива във Венеция, като са били нужни над 400 часа, за да се направи всяка една гондола. Всеки от гондолиерите също минава 400-часово обучение, за да се научи да управлява 400-килограмовата лодка – иска се не просто раирана блуза, сламена шапка и черни панталони, а и доста умения, за които се държи изпит… Всъщност, гондолиерите са с един по-малко. Защото единствената лицензирана гондолиерка се казва Джорджа Босколо.

Всяка гондола се състои от 280 детайла, направени от 10 различни вида дърво: дъб, бук, бряст, липа, лиственица, ела, череша, круша, орех и махагон. Ако искате да научите повече за това как се правят гондолите, посетете Squero di San Trovaso.

А ако просто искате да се повозите на гондола, имайте предвид, че удоволствието е наистина скъпо. За 40-минутна разходка си пригответе около 80 EUR, а ако е по залез слънце – направо стотачка. В пика на туристическия сезон цените могат да нараснат дори повече, да не говорим, ако поискате и серенада.

Вариантите да намалите цената са няколко – хванете гондола от малките канали във вътрешността на Венеция. Или се комбинирайте няколко души. Или просто се пазарете до дупка, накрая си тръгнете и чакайте да ви настигнат (но дори и тогава надали цената ще падне с повече от 20-30 EUR). За последното обаче внимавайте – много туристически гидове съветват да не го правите, защото със смъкването на цената се смъква и удоволствието: гондолиерите значително съкращават маршрута заедно с цената и има шанс да пропуснете голяма част от изживяването.

Ако все пак искате да се качите на гондола, но нямате пари, може да си наемете traghetto (пенсионирана гондола, която се ползва, за да пресечете Canale Grande). Пътуването наистина е доста по-кратко, но стига за едно-две селфита, а струва колкото кофичка сладолед.

Без значение дали ще пътувате с гондола, пеш или с вапорето, в крайна сметка ще достигнете

Palazzo Ducale (Дворецът на дожите)

Palazzo Ducale или Дворецът на дожите е красива готическа сграда, която няма как да пропуснете, тъй като се намира точно там, където Canale Grande достига най-южната част на площад Сан Марко.

Дож е титла, която идва от лат. dux, т.е. водач и повече от 10 века е била носена от най-влиятелните хора във Венеция. С други думи, дожът е бил държавен глава с неограничена власт на тогавашния град-държава Венеция. И е тънел в неограничен разкош!

Дворецът е построен още през IX в., но оттогава досега много пъти е бил реконструиран и разширяван. Съвременният си вид има от 1340 г., а довършителните работи по него са продължили до 1420 г.

Фасадите на сградата включват долна част, състояща се от колонада на приземния етаж под открити лоджии (това са отворени пространства, подобни на тераса, но от вътрешната страна на сградата). За разлика от повечето средновековни дворци, лоджиите са на приземния етаж, а стените са вдигнати над тях.

Дворецът на дожите е превърнат в музей, който може да посетите всеки ден между 8:30 и 18 ч. И ако го направите, гарантирам, ще ви заболи врата от взиране в прекрасните позлатени тавани.

Посещението започва от Златното стълбище, завършено през 1559 г.  и продължава през редица помещения, служили на най-върховната власт във Венеция векове наред.

Ще ви висне долната челюст от невероятните зали, изпъстрени с картини на Джентиле да Фабриано, Алвизе Виварини, Пизело, Виторе Карпачо, Джовани Белини, Порденони, Тициан, Франческо Петрарка, Висарион Никейски, Джакомо Палма младши, Андреа Паладио, Доменико Робусти и др. Накратко – един малък Лувър.

Неслучайно дворецът е посещаван от над милион души годишно -картините са внедрени в прекрасни орнаменти от дърво, мрамор и злато. Стая след стая, ще видите Камарата на Великия съвет – една от най-големите зали в Европа с размер 53х25 метра, украсена с картини на Паоло Веронезе, Тинторето и Палма Ил Джовани след пожара през 1577 г.

В тази зала е и „Парадисо“ – най-дългата картина, рисувана на платно в света, извисяваща се над трона на Дожа. За картината е имало конкурс (всички „номинации“ също са показани в съседната зала), спечелен от Джако Тонторето и изпълнен за по-малко от 5 години – от 1588 до 1592 г.

От прелестта на двореца ще преминете по

Ponte dei Sospir (Моста на въздишките)

Много хора свързват Моста на въздишките с нещо романтично. Истината е, че той представлява топла връзка между Двореца на дожите и по-късно изграден затвор, в който е лежал (и избягал!) самият Казанова.

А причината да се нарича така е, че затворниците, минавайки по моста, с тежка въздишка за последен път поглеждали към красивата Венеция и морето, преди да бъдат изпратени в килията.

Basilica di San Marco (Базиликата Сан Марко)

Базиликата Сан Марко е разположена в центъра на площад Сан Марко и е най-известната църква в града, често сочена за пример на византийска архитектура. Църквата първоначално е частен параклис за дожите, като строежът ѝ е завършен през 1617 г. Известна е като Chiesa d’Oro (Златна църква), заради красивите си златни мозайки. Но тя очарова и с олтара, съдържащ саркофаг с мощите на св. Марко Евангелист, украсен със стотици изумруди, сапфири, рубини, перли и аметисти. Прочутите венециански коне, местени от императорската ложа в Константинопол чак до Париж се съхраняват в музея към църквата, а конете над главния вход на базиликата са бронзови копия. Можете да влезете безплатно в църквата, но музеят има входна такса от 4 EUR.

Камбанарията

Камбанарията на площад Сан Марко се издига на 98,6 метра, което я прави най-високото съоръжение във Венеция. Построена е през 1514 г. върху основа 12х12 метра, като освен за камбанария, тя е била използвана за наблюдателница и за морски фар. Направих 10-тина снимки на кулата с новия си апарат и започнах да се ядосвам: „Този обектив изкривява изображението и кулата изглежда наклонена на всички снимки“. После погледнах към кулата и видях, че проблемът не е във фотоапарата – камбанарията е наистина наклонена! Всъщност част от нея се срива през 1902 г. и е реконструирана през 1912 г.


Като цяло всички камбанарии във Венеция са наклонени. Santo Stefano е наклонена колкото Пиза, лесно видими са и наклоните на камбанариите San Martino (на о. Бурано) и Базиликата San Pietro di Castello. Именно наклонът е причината в основата на камбанарията на площад Сан Марко да се изгражда титаниев обков, който да я задържи права. Той не пречи да я посетите, да я разгледате отвътре и дори да се качите на върха ѝ, ако имате желание, време и 5 EUR. Ако се качите, освен невероятната гледка към Венеция, ще видите и пет камбани, всяка с различна функция – за екзекуции, заседания на Сената, за повикване на консулите, както и за простички неща като обозначаване на началото и края на работния ден или кога точно е време за обяд. Самият Галилео Галилей също се е качвал на кулата през 1609 г., за да демонстрира току-що изобретения телескоп на тогавашния дож Антонио Приули.

Correr Museum (Музеят Корер)

Корер е огромен музей, който обикаля площад Сан Марко. Билетът за Двореца на дожите ви дава достъп и до Корер.

На първия етаж можете да научите много за историята на Венеция и Венецианската република от XIII до XVI в., да се насладите на една от най-големите нумизматични колекции, както и на маслени картини, графики, монети, оръжия, макети и скулптури. Вторият етаж е картинна галерия с венециански творби от раждането на Венеция чак до XVI в.

А след като се насладите на разкоша на площад Сан Марко, със сигурност ще искате да си изгубите из



Реклама:

Booking.com

Малките улички на Венеция

Ако сте чели пътеписите ни за Рим или Южна Италия, вече знаете, че си падаме по китни италиански улички с висящо пране и ароматни цветя, ресторантчета с внимателно подредени столове и масички, запокитени площадчета с най-вкусния сладолед на света… Е, Венеция предлага всичко това, но каналите правят нещата още по-различни! Гаражите например изглеждат така:

За да усетите истинския дух на града, непременно се „загубете“ сред каналите и тесните пътечки между сградите, които местните наричат callètte (най-тясната е широка само 53 см).

Ще намерите редица скрити магазинчета за сувенири, бакалийки, винарни и магазинчета, предлагащи какво ли не… Наистина какво ли не:

И след като ви хване тази приятна клаустрофобия, все пак вероятно ще поискате да видите Венеция от по-далеч. Една кратка разходка до

Lido di Jesolo (Лидо ди Йезоло)

ще ви се отрази чудесно. Мястото е известно с хотелите си и дългата си плажна ивица. През април не е подходящо за къпане (климатът е подобен на нашето Черноморие), но със сигурност действа успокояващо и разтоварващо, особено на чаша аперол шприц, за който ще разкажа малко по-нататък…

Нощна Венеция

Очаквах Венеция да е по-празна през нощта, но тя направо опустя. Тук-там някоя двойка влюбени минават по моста, тук-там някой гондолиер се прибира към къщи, тук-там някое късно вапорето разнася последните туристи към гарите и хотелите им…

Хората се покриват по ресторанти, барове и кафенета (казах ли, че Florian на пл. Сан Марко е най-старото кафене в света?), културни мероприятия (вижте програмата на Teatro La Fenice и Palazzo Barbarigo-Minotto) или в историческото казино… Единствено около Риалто остава сравнително оживено, но нищо общо с дневното гъмжило от туристи.

Може би причината за това бе и априлският студен вятър – не знам. Но знам, че това ми даде възможност спокойно да направя няколко интересни вечерни снимки на Венеция, като за финал.

А сега – малко технически детайли:

Шопинг

Както вече писах, по малките улички на Венеция ще откриете магазинчета със всякакви сувенири – венецианско стъкло, венециански маски, шоколатиери, магнити, значки и какво ли още не…

За по-сериозен шопинг, препоръчвам да отидете до Местре. Молът Porte di Мestre е лесно достижим от Венеция с автобус 24H и всеки влак до Venezia Mestre Ospedale, а от Местре – с автобус 31H.

Храна и напитки

Ресторантите, храната и напитките във Венеция са скъпи, но не много повече от навсякъде в Западна Европа. Ако сте наистина гладни, препоръчвам вечеря в ресторант-бюфет Mishi Mishi в гореспоменатия мол Porte di Mestre, където срещу първоначална такса от 16 EUR можете да ядете колкото побира стомахът ви (напитките се заплащат отделно), а и да се позаредите с провизии от хранителните магазини наоколо. Препоръчвам да заложите на морските дарове, които са с много високо качество, а цените им в някои ресторанти може дори да са по-ниски от тези в нашите…

Ако пък предпочитате нещо наистина типично венецианско, непременно опитайте:

  • Вече споменатия Aperol Spritz – аперитивче с аперол, просеко и газирана вода за следобедните часове, популярно из цяла Италия, но тръгнало именно от бреговете на Венецианската лагуна;
  • Zaeti – традиционни венециански бисквити от царевично брашно и стафиди, с мекотата на бишкоти;
  • Cicchetti – най-близкият превод, който ми идва за чикетите, е „мезелъци“ – малки хапки, под формата на ордьовър, с всичко прясно за деня, които се сервират в традиционните венециански барове, известни като bàcari. Често включват мини-сандвичи, хапки с маслини и зеленчуци, варени яйца и морски дарове, поставени върху парченце хляб или в мини-чинийки;
  • Połenta e schie – качамак с венециански скариди, комбинацията розово-жълто изглежда изключително вкусно;
  • Tramezzini – триъгълни сандвичи от бял хляб без коричка с пълнеж, който може да е всякаква комбинация от пюрета, сосове, колбаси, пастет, яйца, месо, риба и зеленчуци;
  • Bigoli in salsa – дълга паста, за която може да се каже, че е нещо средно между дебели спагети и италиански макарони, която венецианците сервират с малки лукчета, аншоа и ароматен сос;
  • Rixi e bixi – простичък ориз с грах, но любима храна на дожите;
  • Fegato alla veneziana – крехък телешки дроб, задушен с малки лукчета, една от любимите рецепти на известния Франческо Леонарди.
  • Вино – не забравяйте, че всичко по-горе е гарнитура към основното блюдо – виното. А ако искате да „затапите“, може да пробвате и чаша лимоново згропино в края на вечерята. Наздраве!

Бюджет

  • Полети София-Венеция-София – 50 EUR с RyanAir, ако резервирате навреме;
  • Трансфер от и до летището – 22 EUR;
  • Карта „Венеция Уника“ – 40 EUR;
  • 3 нощувки в 4-звезден хотел в „Местре“ с включена закуска – 306 EUR;
  • Входна такса за музеите на пл. Сан Марко – 20 EUR;
  • Входна такса за музея на църквата или камбанарията – 9 EUR;
  • Две вечери в ресторант – 56 EUR;
  • Вечеря All You Can Eat – 20 EUR;
  • Хапване на крак и сладоледи през трите дни – 40 EUR;
  • Коктейл на Лидо – 8 EUR;
  • Шопинг, сувенири и подаръци – 150 EUR;
  • Гондола (ако решите) – 80 EUR;
  • Градска такса – 9 EUR;

Общ бюджет: 810 EUR / сам човек

Предполагам, че ако сте двойка, ще ви излезе само 200-250 EUR отгоре, т.е. разходите би трябвало да станат около 1060 EUR (530 EUR/човек), но, разбира се, ако решите да харчите стабилно, с тези пари не можете да си купите и чифт обувки… 🙂

Този пътепис се получи дългичък, а? Но колкото и да е дълъг, пак няма как да напиша (пък и да видя) цялата история, трупана във Венеция с векове. Не можах да видя островите Мурано (известен с венецианското стъкло) и Бурано (известен с венецианската дантела), не видях Венецианския Арсенал, не влязох в Santa Maria della Salute, построена като сделка с Бог, за да прогони чумата от Венецианската лагуна… но нищо, ще дойда пак и ще доведа цялото семейство някой ден!

А сега ви казвам „чао“. Всъщност думата „ciao“ идва от Венеция, от “s-ciavo vostro”, което приблизително означава „на Вашите заповеди“ или „на Ваше разположение“… Италианците я използват както за „здравей“, така и за „довиждане“. Е, благодаря за отделеното време и до нови срещи във Венеция…

Никога не съм те виждал
тъй красива – спяща край брега
като непозната приказка,
сред стари къщи и вода…
Исках хиляди неща да кажа,
ала онемях – и парче живот оставих,
малко младост, малко смях.
Остана Моста на въздишките
над далечния канал,
но по теб въздишам още
и да тръгна ми е жал.
Чао, Венеция, чао-чао-чао…

 

Уикенд в Южна Италия: Бари, Матера, Алберобело, Мартина Франка, Лече, Бриндизи и Полиняно а Маре

Италия винаги е добра идея, нали? Не знаем на колко от вас се е случвало просто да ви се ходи „някъде“, да поровите за евтини полети в Интернет и да резервирате първото нещо, което ви се стори смислено… Е, „токчето на италианския ботуш“ и именно областта Пулия в Южна Италия (известна още като Апулия) грабна вниманието ни…

Над 800 км брегова линия, къщи с конусовидни покриви и такива, изкопани в пещери, безкрайни масиви от маслинови дръвчета и тук-там някой кактус или палма, съчетани със старинни барокови сгради и топъл климат нямаше как да не ни заинтригуват. Взехме си WizzAir с полети София-Бари-София в рамките на 3 пълни денонощия – тръгване в четвъртък вечер и връщане в неделя вечер. Едва по-късно, планирайки пътуването си, четейки пътеписите на други блогъри и съветите на туристически агенции, открихме, че три денонощия са твърде кратък престой за Пулия…

Повечето хора успяват да посетят едно-две, максимум три места за това време, но мислим, че поставихме национален блогърски рекорд за най-много посетени градчета и селца в областта в рамките на три денонощия… цели седем! Предполагаме, че рекордът би могъл и да се подобри, но все пак говорим за пълноценно преживяване, а не за лудо препускане заради бройката, нали?

Планът

travel-mapДобавяйки всички забележителности, добри места за хапване плюс линиите на различните компании (четете по-надолу), направо се наложи да направим карта в Google My Maps с местата, маршрутите и ресторантите за посещаване. Наложи се да отсеем някои забележителности и в крайна сметка решихме маршрутът да е Бари – Матера – Алберобело – Мартина Франка – Лече – Бриндизи – Полиняно а Маре – Бари. Вариантите за подобен „подвиг“ са два: наемате кола или оптимизирате на макс обществения транспорт.

bari-airport2Първият вариант (т.е. наем на автомобил) е удобна опция, тъй като колите под наем са доста евтини – в ненатоварения период може да се наеме автомобил за трите дни на крайна цена около 80 лв. Но има и уловка – паркирането в историческите центрове не е просто нещо, няма как да се насладите на чудното италианско вино и (нещо, което колега ми каза) някъде в дребните шрифтове на договора пише, че ако полицията изиска данни за автомобила (по какъвто и да е повод), таксата да се предоставят тези данни е 50 EUR за всяко поискване, които се удържат от крайния клиент (и на въпросния колега му я удържали три пъти)… Така че минахме на вариант две: обществен транспорт. Но ако все пак вие решите да наемете автомобил, обърнете внимание на нашите съвети.

transport

Още от самото начало разбрахме, че планирането на пътуването с обществен транспорт не е лесно. Италианските компании са „всяка коза за свой крак“ и всяка си има (или си няма) собствен сайт, не всички имат версия на английски, не всички държат да изпълняват всички маршрути и т. н. Накратко – нямат никаква единна система, дори централните гари в Бари са няколко…

Още с пристигането си в Бари искахме да отидем директно в Матера, тъй като е малко встрани от маршрута и да спим в пещерен дом. Полетът каца по разписание в 21 ч.  и двата варианта са:

  • отивате до централна гара Bari Centrale FAL и хващате влак в 22:00 ч. (доста рисковано, но е постижимо, особено ако разгледате схемата на централните гари в Бари по-долу)
  • чакате до 00:30 ч. и се мятате на автобус директно до Матера от летището.

Тези две прости изречения са резултат от двудневно браузване и претърсване на какви ли не варианти.

За късмет, Петър запази жилище в Матера и домакинът ни за вечерта, Никола, се съгласи срещу 30 EUR (което е доста приемлива цена) да дойде и лично да ни вземе с автомобила си от летището… Е, това (или спазаряването на такси за подобна сума) е най-добрият вариант!

bari-airport

И така, излетяхме и, макар и излитането да се забави с 15-тина минути, кацнахме навреме. Полетът е доста кратък, а летището в Бари изглежда ново, модерно и голямо за размерите на града. Никола ни чакаше, според уговорката, и се качихме в колата. Пътувахме около час, в който разбрахме, че италианските пътища, шофьори и автомобили не са по-добри от българските, дори по-скоро е обратното…

matera

Матера

Пристигаме и Никола ни води до жилището си, което всъщност е на 50-100 метра от централния площад, но представлява красиво обзаведена стая, като едната ѝ половина е иззидана от дялан камък през XVIII в., а другата си е естествено вкопана в скалата още от антични времена…

Никола ни дава карта, като ни посочва най-интересните забележителности и добри ресторанти, но ние сме толкова прехласнати по стаята, че продължаваме да се разхождаме из нея и да снимаме…

cave

Препоръчваме с две ръце мястото и домакина – можете да резервирате през AirBnb или директно да се обадите на Никола (детайлите са в описанието на видеоклипа горе). Когато се усещаме да се спрем, часът е вече 23:15. Ресторантите затварят, но ние така или иначе не сме много гладни и навлизаме в падналата мъгла, за да разгледаме мистичната Матера…

matera-night

Разглеждаме града по тъмно и се прибираме. Няма как да опишем какво е да нощуваш в пещера и да усещаш повея на маслинови дръвчета навън да се смесва с топлия аромат на горещ шоколад, докато четем италианска поезия…

matera-fog

Събуждаме се. Качваме се на втория етаж на сградата с часовника, която се намира на централния площад. Там е панорамният бар, където хапваме прясно изпечен кроасан с чаша вкусно лате. Човечецът е много мил, но не знае грам английски. За сметка на това на италиански е доста разговорлив, макар и нищо да не разбираме. Минаваме на жестове. Той ни сочи празните чаши и очевидно пита нещо за кафето:

cafe

— ***** il caffè ******* colazione **** ******?
— Si. Tutto grande!!! – отговаря Петър с три от общо десетте думи, които знае, вдъхновен след снощното четене на италианска поезия.
— ****** *** ********** ***** felice ***** ********** ** ****** – отговаря нещо, от което разбираме само, че някой е щастлив…
— Scuzi? – пита Петър, докато Биляна вече е ококорила очи от „разговора“.
— Si?
— Nebbia? Quando abbandonare? – пита Петър на развален италиански, като сочи през замъгления прозорец (и е проверил предварително как е „мъгла“ на италиански), а Биляна наблюдава цялата ситуация и тотално си губи граматиката…
— ********* due ore *** ******* *** ***** pranzo ****** **** ****
— Grazie. Arrivederci!

Още със затварянето на вратата Биляна не скрива почудата си:

— Ти осъзнаваш ли, че говори на италиански с този човек в продължение на две минути?! Какво го попита? Какво ти каза?
— Попитах го кога ще се вдигне мъглата и той ми отговори след около два часа…
— !!!

matera1

По време на пътуването ни имахме още няколко такива случая, в които се наложи „да говорим“ на италиански. Направи ни впечатление, че местните са изключително отзивчиви, когато се опитваш да комуникираш на техния език и наистина може да се разберете много бързо.

casa-noha

Влизаме в лабиринта от улички и продължаваме към Casa Noha, където се разказва повече за Матера (отворено всеки ден без вторник, 9-18 ч. през април-октомври, 10-16.30 ч. през ноември-март, 4 EUR за вход).

matera2

Матера е град с уникална архитектура, дух и звучене. Със сигурност може да се нарече един от най- въздействащите градове не само на територията на Италия, но и в целия свят.

matera3

Има доказателства, че многобройните естествени пещери в Матера са били първите къщи на древните обитатели още от епохата на Неолита.

matera4

Жилищата са били издълбавани едно над друго в сравнително меките скали в продължение на стотици години, често хаотично, така че покривът на една къща се е превръщал в път, стълбище или под за друга, като се образува същински лабиринт от къщи – настрани, нагоре, надолу, наляво, надясно…

matera6

Матера не винаги е била толкова красива обаче. До 1950 година, хората са живели по пещерите тук без вода, ток и канализация. Жилищата-пещери са били мрачни и миризливи помещения, хората и животните са живеели заедно, а детската смъртност е достигала до 40%.

matera5

Правителството на Италия обявява Матера за национален срам на Италия и изселва принудително близо 20 000 обитатели на старинните жилища на Матера. Собствеността над пещерите си запазват само онези, които могат сами да си позволят закупуването на друг дом. Останалите трябва да напуснат ексцентричните си местообитания и да свикнат с панелките, предложени от правителството.

matera7

Следват близо 40 години, в които пещерните жилища остават обезлюдени, но кино-продукцията връща славата на Матера, тъй като локацията е изключително подходяща за филми на библейска тематика. Тук са снимани филми като „Демонът“, „Христос се спря в Еболи“, „Трима братя“, „Повече от чудо“, „Цар Давид“, „Рождество“, „Страстите Христови“, „Спектър на утехата“, „Поличбата 666“, „Младият месия“, „Бен хур“ (2016)… В момента се снима и „Жената чудо“, който ще излезе през юни 2017 г.

matera8

През 1993 г. ЮНЕСКО обявява Матера за cветовно архитектурно наследство. От тогава насам градът възвръща старата си слава и през 2019 г. Матера и Пловдив са избрани за европейски столици на културата…

matera9

Матера е чудесно обозначена, но въпреки това ще се изгубите в огромния лабиринт от къщи (което и трябва да направите, за да усетите атмосферата на града).

san-pietro

Освен Casa Noha, посетете църквата и едноименния площад San Pietro Caveoso, откъдето се открива невероятна гледка към каньона на Torrente Gravina…

torrente-gravina

А ако разполагате с повече време, можете да се разходите из живописния каньон и да минете по въжения мост.

casa-grotta

На метри от мястото ще видите и Casa Grotta di Vico Solitario. Срещу скромна сума (3 EUR) ще можете да разгледате едно типично пещерно жилище, с животните, гърнето, леглото, хранилището за вода и бебешкото креватче на едно място, както е било само преди 60-тина години…

casa-grotta2

Става време да се връщаме. Мъглата се вдига и пред нас се открива красивият пейзаж на Матера. Изкачваме доста стъпала, за да стигнем до централния площад…

stairs

Хапваме вкусно прошуто, моцарела и други домашни гозби в Il Terazzino, където се наслаждаваме и на гледката….

lunch-matera

Скоро след това се отправяме към новата част на града и авто-жп-гарата (с подземни коловози), която отвън изглежда доста невзрачна:

fal-station

Няма директен транспорт до Алберобело, така че единственият смислен начин е да се мине през Бари (или да се спазари такси за добра сума). Влакове от Матера до Бари има почти на всеки час, цената на билетите е 4,90 EUR и е много важно след като си ги закупите, да ги валидирате – иначе все едно пътувате без билет.

validate

Това важи за всички италиански влакове, въпреки че билетите и валидаторите на различните компании са различни…

fal-train

В крайна сметка на гарата пристигна един дизелов локомотив и за малко повече от час ни закара до Бари, откъдето се метнахме на FSE линия 1 (Bari-Taranto)… FSE като цяло е най-мизерната от всички ж.п. компании в Южна Италия и откриването на гарата не е лесно нещо, така че вижте схемата по-надолу!

alberobello

Алберобело

Тъй като Матера ни допадна много, останахме малко повече и хванахме сравнително късен влак до Алберобело, със смяна в Путиняно. И макар „от Матера до Путиняно“ да звучи почти като ругатня, все пак по тъмно се добрахме в това прекрасно селце, чието име в буквален превод означава „Красиво дърво“….

peter-obuvki

Едната обувка на Петър се скъса непоправимо… Е, по-добре да си късаш обувките, отколкото да си късаш нервите, нали?

working-time-italy

Прави ни впечатление, че италианските магазини и ресторанти имат работно време, което е съвсем различно от нашето… Почти всички магазини отварят след 10 ч., работят около два часа и затварят, след което отварят повторно чак към 17-18 ч. Работят още два часа, в които главните улици буквално преливат от хора, след което народът се изнася към ресторантите до към 23 часа, а магазините затварят още към 20-20:30 ч. В 12 часа по обяд и в полунощ практически хора по улиците няма! Иначе дори в малкото Алберобело с население 10 000 души се намериха три-четири магазина за обувки и скоро продължихме към Tipico Resort, откъдето си наехме труло за вечерта

Трулите са конусовидни варосани къщички, сякаш извадени от детска книжка с приказки. Те са причината Алберобело да е толкова известно място и защитена от ЮНЕСКО местност.

aberobello-night

Факт е, че най-старите къщи с конусовидна форма са открити на границата между Турция и Сирия, около 1000 г. пр. Хр. Защо виждаме трули тук тогава, построени чрез използването на същата техника, позната сред отоманците? През XV в. флотилия на Отоманската империя неуспешно атакува Италия. Губейки битката и без възможност да се върнат в родината си, голяма част от османските воини помолили да работят за местните владетели в замяна на късче мирна земя… И ето ви трули!

trulli1

Днес трулите се използват като домове, магазини, складове – дори местната църква „Сант Антонио“ е във формата на труло…

san-antonio

Събуждаме се от звъна на църковните камбани, които огласят цялото село:

Така сме преяли предната вечер, че тотално пропускаме закуската и решаваме да се разходим сред трулите. Почти всяко труло е с двуслойни стени и покрив, на който е изрисуван характерен религиозен, астрологичен или мистичен символ, носещ различен късмет – здраве, щастие, любов, защита от зли хора, вяра, надежда, добра реколта и др.

trulli2

Едно симпатично коте ни посреща на измитите от нощния дъжд улици…

cat-trullo

Обикаляме още малко, купуваме си сувенирчета от първите отворили търговци и дори си правим селфита… Някои от нас…

bibi-selphie

Продължаваме към

martinafranca

Мартина Франка

Това е мястото, където линия 1 и линия 2 на FSE се събират… Не, че градът е супер туристически, но просто имаме два часа до следващия влак и решаваме да се поразходим…

martina-franca-center

Пием сутрешното си лате във Florien Caffè – малка сладкарничка на 5 минути от централната гара, след което се пускаме по булевард Corso Italia.

martina-franca-bulevard

Градът е известен с две неща: оперният Festival della Valle d’Itria, който се провежда през август, и бялото вино „Док“, произвеждано на територията на Мартина Франка (младо вино с характерен кехлибарен цвят и плодов аромат).

martina-franca-chiesa

В града има около 15 различни църкви и поне още толкова барокови сгради, като повечето са концентрирани в историческия център, ограден от каменни стени с огромни барокови порти, водещи до площади и тесни криволичещи улички.

martina-franca

“Пиаца ди Рома” е най-голямото открито пространство в стария град… И докато Петър снима сградите, група италиански дядовци заговориха Биляна и дори помолиха да се снимат с нея, като държаха да качим снимката във Facebook…

diadovci

Става време за влака, така че се връщаме до гарата и се качваме на нещо, което определено е по-възрастно от нас.

dizelovo-nedorazumenie

Това дизелово недоразумение трудно би могло да се нарече влак – по-скоро беше междуселски автобус на релси… От Мартина Франка тръгна само с нас двамата, но постепенно се напълни по шевовете, а върхът беше когато двама „афроиталианци“ влязоха с кашон, пълен с живи кокошки, сложиха го между краката си, извадиха особено миризлив обяд, използвайки кашона за маса и на висок глас се скараха за продажбата на някакви пиратски CD-та на нещо като френско-английски – единственият път, когато съжалихме, че не сме наели кола…

lecce

Лече

Наричат Лече „Флоренция на Юга“ заради бароковите постройки и романтичната атмосфера. Е, не я усетихме така в 815 000-ния град.

lecce1

Пристигнахме в късния следобед и под подозрителния поглед на нашите „афроиталианци“, към които се присъединиха още десетина видимо нелегални емигранти продължихме към историческия център, където беше хотелът ни. Няма да ви го препоръчаме, тъй като това е първият път, когато снимките в Booking.com се различават тотално от действителността… Не ходете в Nonna Jole.

site-vs-reality

Дадоха ни малка, тясна таванска стаичка, така че просто хвърлихме куфарите и се разходихме из центъра.

lecce2

Най-централната точка в Лече е площад Сант Оронцо, където може да видите Римски амфитеатър, колоната на св. Оронцо и Sedile – сграда от 1592 г. с огромни стъклени заострени арки.

lecce3

Впускаме се из лабиринта от улици и сгради, лутаме се и излизаме на Piazza del Duomo, който реално е на 100 метра от предишното място, но нали сме туристи… Cattedrale di Lecce е може би най-красивото място в града. Катедралата е реновирана изцяло от Джузепе Цимбало, който през 1659-1670 г. преобразява Лече в бароков стил. Цимбало е проектирал и кулата, висока 70 м.

lecce4

Трябва непременно да влезете вътре, за да видите статуите, естествения мрамор, декорациите… всичко! Тук е мястото да кажем, че в тази част на Италия са майстори на всякакви фигурки и предмети от папиемаше. Това древно изкуство може да се види в църквите и катедралите, където бихте могли да прекарате часове, вниквайки в детайлите на всяка фигура…

lecce5

Друго, което ни направи впечатление навсякъде в Южна Италия, са свещите – за да не се опушват църквите, восъчните свещи са заменени с електрически крушки. Пускате монета и една свещичка светва (или си я светвате сами, според механизма).

sveshti

Става 18 часа и притеснително празните тесни улички на града буквално за броени минути се пълнят с хора и търговци: магазините отварят, настава глъчка… Едва сега улавяме южняшкото настроение. Един търговец спира Биляна и показва майсторството си на шевната машина…

Пускаме се по главните улици, шопинг зоната и си взимаме сладолед. Съжаляваме, че няма как да записваме и изпращаме вкус по Интернет.

lecce-icecream

Насочваме се към най-известната и най-старата от портите на някогашната крепост – Триумфалната арка, известна като Porta Napoli и направена в чест на Чарлз V през 548 г.

porta-napoli

А на броени метри от нея е едно малко евтино, непретенциозно семейно ресторантче, където вечеряхме много вкусно – Osteria da Angiulino.

osteria-anguilino

Излизаме от ресторантчето и се насочваме към хотела. Едва 22 ч. вечерта е, но тълпата в града почти е изчезнала. Чувството е неприятно – Лече е една от столиците на организираната престъпност, но и самата атмосфера допринася за това. В централната част на града виждаме графити, непокътнати от 2008 г.

grafitti1

А уличките в стария град, съчетани с тях и малки тъмни врати с решетки на всеки два метра, правят града буквално страшен. Странно – тесни улички имаше и в Мартина Франка, Бриндизи и Бари, но само тук се почувствахме като във филм на Дарио Ардженто…

grafitti2

Като цяло Лече ни остави със смесени чувства – ако можехме да направим планирането отново, щяхме да разгледаме историческата част на града за 2-3 часа и бихме нощували в Бриндизи, например.

lecce6

Рано на следващата сутрин хванахме влака до Бриндизи. След последното ни железопътно преживяване, модерните влакове на TRENITALIA ни се сториха направо като от бъдещето.

lecce-brindisi

В експресите им има и контакт за зареждане, който винаги е полезен, а разстоянието от 40 км се взима за 20 мин. С регионалните влакове (за нас часовете не бяха удобни) времето е само 10 мин. повече, а цените започват от 2,80 EUR спрямо до 15 EUR с експресите…

brindisi

Бриндизи

Брѝндизи (известен още като Брундизий) ни посреща с приветливо слънце и едно малко кафене точно до гарата.

latte

Собственикът е изключително мил и два пъти ни доля допълнително мляко и кафе – малък жест, който обаче говори много за гостоприемността на местните хора.

palms-brindisi

Сред палмови дръвчета и каменни тротоари се спускаме по главния булевард Corso Umberto I до крайбрежието. Ранно утро е и повечето от магазинчетата са затворили, така че само за 15-тина минути сме на живописния бряг.

brindisi1

Бриндизи е град с многовековна история и още от времето на Римската империя е основен порт за морска търговия с Гърция и Ориента. Още тогава е бил свързан с Рим и други градове чрез Виа Апия и Виа Траяна.

brindisi2

Днес населението му е 90 000 души, а портът има редовна линия към Корфу, Игуменица, Паксос, Закинтос (Гърция) и Вльора (Албания).

brindisi3

Неделя е и влаковете не са начесто, така че имаме време спокойно да разгледаме Бриндизи до обяд.

brindisi4

Тръгваме по крайбрежието и виждаме как градът буквално се събужда пред очите ни – първо са рибарите (рибата кълве рано сутрин), после сънени италианки започват да разхождат кучетата си, а след това и собствениците на заведения започват да пържат рибка и примамващият аромат се разнася във въздуха наоколо.

shvabski-zamak

Стигаме до швабския замък, построен от Фридрих II през 1227 г. Той е с квадратна форма и кръгла кула във всеки ъгъл. Няма как да стигнете до него, тъй като днес е център на местното военноморско командване.



Реклама:

Booking.com

brindisi5

Правим няколко снимки от брега и се качваме по извисилия се над кея площад Santa Teresa, с едноименна църква и огромен паметник-мемориал, посветен на падналите войници и моряци през Първата световна война.

san-giovani

На броени метри е и храмът San Giovanni Al Sepolcro, построен през 1099 г. На пръв поглед невзрачна осмоъгълна сграда, тя крие много загадки, които занимават историците и до днес, като например сравнително точното копиране на структурата на Ротондата „Анастасис” над Гроба Господен в Йерусалим, намиращ се на почти 2000 км от тук… Вътре може да видите красиви фрески от различни периоди, сред които се разпознават Св. Георги, Мадоната с Младенеца, Разпъването на Христос и др.

san-giovani2

Надникваме и в Cattedrale della Visitazione e di San Giovanni Battista, който е пълен за неделната служба… Решаваме да не притесняваме детския хор и се спускаме на изток към брега, до римската колона.

column

От там правим и снимки на морския форт (Castello Aragonese).

brindisi-castle-fort

Изкачваме главната, хапвайки вкусен сладолед и надниквайки в малките магазинчета…

brindisi6

Казваме „ариведерчи“ на Бриндизи и се мятаме на поредния влак до

polignianoamare

Полиняно а Маре

Полиняно а Маре е малко курортно селище, буквално „кацнало“ върху живописни отвесни скали, в чиято основа тихо се плискат прозрачните води на Адриатическо море.

poligniano-ocean

Дори само заради гледката си струва човек да отбие и да се порадва на вълните…

poligniano

Тук е мястото да кажем, че билетите на TRENITALIA са валидни за влакове, тръгващи 4 часа след валидирането им. Това означава, че спокойно можете да си вземете билет за регионален влак Бриндизи-Бари и да се отбиете за малко в Полиняно а Маре.

2-the-outdoor-cave-restaurant-as-seen-from-the-hotel-photo-by-camerapingu-flickr

Снимка: camerapingu

В самата скала е един от най-луксозните (и скъпи) ресторанти в света – Grotta Palazzese, който дори няма прозорци – врязан е директно в скалата и само „coperto“ (такса стол) струва 10 EUR, а един обяд за двама излиза около 250 EUR. Ние нямаме нито времето, нито финансите за подобно преживяване, така че набързо минаваме през историческия център на градчето…

poligniano-historical

Правим си задължителната снимка и се връщаме обратно.

poligniano-pb

Стомасите ни вече стържат и се насочваме към доста по-low cost опция, препоръчана ни от приятели – заведението Pescaria на площад (на път между старата част на градчето и ж.п. гарата).

pescaria

Тук обаче имаме проблем – заведението е претъпкано, а за поръчките се чака доста. Поръчваме си сандвичи с октопод и ни дават номерче – 754…

Oт кухнята излиза сервитьор и крещи номера на поръчката:

— Куатроченто винти чинкуе… Куатроченто чинкуанта сеи и куатроченто чункуанто сетте…

След 15 секунди излиза друг и вика с цяло гърло:

— Септечиенте куаранта куатро! Септечиенте куаранта чинкуе!

servitior-oktopod

На нас обаче всичко ни звучи почти еднакво… На няколко пъти спирахме сервитьори, показвайки им номера с поглед тип „ей това ми е лотарийното билетче, дали печеля“?

Е, след дълго чакане, знаейки, че влакът ни е след броени минути и не трябва да го изпускаме, а сме оставили по 8 EUR за сандвич, най-накрая се чу:

— Септечиенте чинкуанта куатро!

peter-octopus-sandwic

Най-вкусният сандвич с октопод, който може да съществува, изядохме на път към гарата… Всъщност това беше единственият момент, в който наистина бързахме и усетихме някакво „препускане“ от цялото ни обикаляне. Иначе – всичко беше абсолютно лежерно и спокойно…

Още половин час път и финиширахме там, откъдето започна всичко…

bari

Бари

Пристигаме в Бари за трети път, без да сме разгледали града досега. Време е за дългоочакваната схема на Централна гара Бари, спомената няколко пъти по-горе. Принтирайте си я, запишете я, запомнете я – това ще ви спести много лутане!

baricentrale

Гарите са няколко и са L-образно разположени около кръгово с фонтан… Ако правите като нас, реално не е нужно да излизате от сградата Bari Centrale FAL (лявата част на L), за да хванете влак от летището до Матера – сградата е на две нива и на горното са влаковете на FAL (модерни зелени дизели), а на долното – метрото от и до летището (модерни жълти влакчета, с контакт за зареждане).

bari-centrale

Оранжевата сграда (долната част на L) е „истинската“ централна гара, използвана почти изцяло от влаковете на TRENITALIA. Това е връзката ни с Полиняно а Маре, Бриндизи и Лече. За да стигнете до мизерните влакове на FSE до Алберобело и Мартина Франка, трябва да използвате подлеза и да минете под всички коловози на TRENITALIA. Последните два коловоза са челни и се водят „де факто“ отделна гара – тази на FSE. Точно на улицата до нея (Via Capruzzi) спират и междуградски автобуси, които ние не сме използвали, а ако пресечете улицата, ще видите нелошо кафене с тоалетна и евтин супермаркет.

bari-glavna

На север от кръговото и фонтана е Via Sparano da Bari. Разглеждането на столицата на Пулия започна по тази улица – след преминаването на площад Umberto I, около нас се наредиха десетки магазинчета, сред които и изключително полезния за родителите с малки деца Disney Store. Може би тук е мястото да кажем, че центърът на Бари се състои от четири части – модерен град (с шопинг зоната, за която говорим), стар град и две пристанища. За малкото време, което ни остана до полета, се пуснахме през шопинг зоната до крайбрежието, преминавайки през Стария град.

bari-vhod

След като преминете булевард , вече сте именно в старата част, която няма как да объркате заради крепостните стени и старинния вход…

bari-zamak

„Задължителните“ забележителности са базиликата Св.Никола (Basilica di San Nicola), построена през 1087 г., Cattedrale di San Sabino и норманският замък… Но най-прекрасното от цялото преживяване е да минете през малките улички в града…

prane

„Ееее-ееее-ееее-ееее… и замириса на пране!“

prane2

Няма как да предадем какво е усещането да подушиш миризмата на италианското пране, но разходката ни може да се опише като странна кръстоска между мистичен сън и реклама на препарат за пране. И предизвика силно желание у Биляна да простира!

Дотътрихме куфара си до една пейка на кея и спряхме да си починем, дишайки бриза, идващ от Адриатическо море.

bari-quay

След това бавно се върнахме обратно до гарата, отбивайки се в различни магазини и кафенета… Метнахме се на жълтия влак до летището (5 EUR в посока).

bari-airport3

Проверката на летището мина доста бързо, помоткахме се из магазинчетата в международната зона и полетяхме обратно към България – изтощени от умора, но заредени с емоции и хубави спомени!

Обобщение и равносметка

За тези от вас, които искат да поемат по нашите стъпки, ето малко синтезирана информация:

Най-добро време за посещение: късна пролет или ранна есен (но и ноември си беше супер).

Бюджет

  • Полет на WizzAir – при добро планиране и достатъчно ранна покупка = 2 х 50 лв. на човек = 100 лв.
  • Доплащане за един голям ръчен багаж = 30 лв.
  • Трансфер летище Бари – Матера – 30 EUR = 60 лв.
  • Нощувки през AirBNB в Матера (пещера) = 146 лв.
  • Обяд в Матера (ресторант) – 35 EUR = 70 лв.
  • Такси за музеи в Матера – 2 x 7 EUR = 14 EUR = 28 лв.
  • Пътуване Матера-Бари – 2 x 5 EUR = 10 EUR = 20 лв.
  • Пътуване Бари-Алберобело – 2 x 5 EUR = 10 EUR = 20 лв.
  • Вечеря в Алберобело (ресторант) – 50 EUR = 100 лв.
  • Нощувка в Алберобело (трулo) – 70 EUR = 140 лв.
  • Пътуване Алберобело-Мартина Франка – 2 x 1 EUR = 2 EUR = 4 лв.
  • Пътуване Мартина Франка-Лече – 2 x 8 EUR = 16 EUR = 32 лв.
  • Вечеря в Лече (ресторант) – 40 EUR = 80 лв.
  • Нощувка в Лече (хотел) – 60 EUR = 120 лв.
  • Пътуване Лече-Бриндизи – 2 x 11 EUR = 22 EUR = 44 лв.
  • Пътуване Бриндизи-Полиняно а маре-Бари – 2 х 8 EUR = 16 EUR = 32 лв.
  • Обяд в Полиняно (сандвич с октопод) – 16 EUR = 32 лв.
  • Кафета, кроасани и сладоледи за цялото пътуване – около 50 EUR = 100 лв.
  • Дребни сувенирчета и подаръци  – 21 EUR = 42 лв.
  • Непредвидени разходи (обувките на Петър) – 50 EUR = 100 лв.

ОБЩ БЮДЖЕТ ЗА ДВАМА ДУШИ: 1300 лв. (по 650 лв./човек)

Реклама:

Booking.com

Програма:

Ден 0:

20:35-21:00 Полет София-Бари.
21:30-22:30 Трансфер до Матера. Нощувка.

Ден 1:

07:00-14:00 Закуска. Разглеждане на Матера. Обяд.
14:29-16:13 Пътуване Матера-Бари (FAL).
17:20-18:36 Пътуване Бари-Путиняно (FSE).
18:38-19:03 Пътуване Путиняно-Алберобело (FSE, обикновено е същият влак, просто се води друга линия)
19:30-23:00 Настаняване в Алберобело. Вечеря. Нощувка.

Ден 2:

07:00-11:00 Закуска. Разглеждане на Алберобело.
11:14-11:31 Пътуване Алберобело-Мартина Франка (FSE).
11:35-13:30 Разглеждане на Мартина Франка. Обяд на крак.
13:49-16:42 Пътуване Мартина Франка-Лече (FSE).
16:45-19:45 Разглеждане на Лече.
19:55-20:23 Пътуване Лече-Бриндизи (TRENITALIA)
20:23-23:00 Настаняване в Бриндизи. Вечеря. Нощувка.

Ден 3:

08:00-12:30 Закуска. Разглеждане на Бриндизи.
12:38-13:34 Пътуване Бриндизи-Полиняно а Маре (TRENITALIA).
13:40-16:20 Бързо разглеждане на Полиняно а Маре (имате време само да отидете до центъра и да се снимате с панорамата). Обяд сандвич с октопод – само ако ви остават над 20 мин. и няма много чакащи хора.
14:53-15:47 Пътуване Полиняно а Маре-Бари (TRENITALIA).
15:50-19:10. Разглеждане на Бари. Вечеря.
19:15-19:32. Придвижване от централна гара до летище Бари (FM2-Ferrotramviaria).
21:30-23:45. Полет Бари-София.

vlak-letishte

Алтернативни дестинации в Южна Италия:

(за да видите колко още има да се види в Пулия и околностите)

  • Castel del Monte – замък, на 60 km западно от Бари, най-масивната структура в региона;
  • Grotte di Castellana (близо до Путиняно и Алберобело), една от най-известните пещери в района;
  • Altamura – известен с прочутия хляб Pane di Altamura и това, че са прогонили McDonald’s от града си;
  • Fasano – атракционен парк с възможност за зоосафари през лятото;
  • Trani – романтично градче на север от Бари;
  • Ostuni – бял град на хълм, между Бриндизи и Бари;
  • Cisternino – градче между Мартина Франка, Остуни и Локоротондо, известно с ресторантите си и вкусното месо;
  • Massafra – град, построен от едната страна на каньон, известен със скалните си църкви;
  • Capitolo – най-добрите плажове в района, подходящ и за водолази;
  • Monopoli – красив крайбрежен град със замък и голям исторически център, южно от Полиняно а Маре;
  • Locorotondo – градче между Алберобело и Мартина Франка, известно с красивите тераси на къщите си;
  • Valle d’Itria – живописната долина около Мартина Франка, пълна с маслинови дръвчета и лозя.


Реклама:

Booking.com

Един уикенд в Берлин – къде да отидем и какво да видим?

head-berlin

Берлин бе началната и крайната точка на нашата екскурзия. А както ще се убедите сами по-надолу, посещението в Берлин трябва да се планира добре и някои от основните туристически обекти да се резервират предварително. Освен екскурзията ни Берлин-Дрезден-Прага, стана така, че Петър пътува до Берлин още два пъти през изминалите няколко месеца. Ето защо решихме да комбинираме събраните от посещенията впечатления и да направим бърз пътеводител за немската столица. Затова не се учудвайте, ако на снимките по-долу денят и нощта рязко се сменят 🙂 За пълнота дори добавихме някои места, които не успяхме да посетим, но пък със сигурност ще го направим при следващото ни посещение…  А такова, вярвайте ни, ще има!

Бърза география и история на Берлин

kurstrasse

И така, бърза география на централната част на Берлин. На пръв поглед Берлин може и да не ви се стори най-туристическият град на света (особено ако го сравните с Лондон, Париж или Барселона). По европейските стандарти Берлин е млад град, но той е бил столица на Кралство Прусия (1701–1918 г.), Германската империя (1871–1918 г.), Ваймарската република (1919–1933 г.) и Третия Райх (1933–1945 г.), а днес е вторият по населеност град в Европейския съюз (след Лондон) и една от най-зелените столици в Европа: водните площи, горите, парковете и градините са около 1/3 от територията му. През града минава река Шпрее и се промушва под 960 моста – повече, отколкото във Венеция! Както всички знаете, от 1961 до 1990 г. градът е разделен и от Берлинската стена, но за това малко по-нататък…

flughafen-berlinПри четири самолетни компании (две от тях – low cost), които летят директно от София, най-вероятно ще пристигнете в Берлин със самолет. Има две летища – Tegel и Schönefeld. И двете са гадни (нищо общо с Франкфурт например), така че единственото, което трябва да знаете е как най-бързо да се махнете от тях. За това и за транспорта ви в Берлин препоръчваме да посетите сайта http://www.bvg.de/, откъдето лесно ще намерите цени на билети, връзки, карти и тем подобни. Само ще споменем, че за малка група до пет души може да си вземете еднодневна групова карта (важи от валидирането до 03:00 ч. след полунощ) и да си решите изцяло проблемите с транспорта за 16 EUR. Има и специална карта за туристи – Berlin WelcomeCard, която е в шест различни варианта и позволява до 5 дни неограничено пътуване в Берлин и Потсдам, както и допълнителни отстъпки в туристически обекти, ресторанти и други места. Цените са различни, но добър пример е 18,50 EUR/човек за 48 часа. Бързаме да споменем, че VisitBerlin.de съдържа над 10 000 страници информация за Берлин, на 12 езика, така че е добре да го попрегледате преди пътуването си. Още нещо важно за транспорта – картите и билетите се валидират еднократно преди качването на превозното средство. Валидатори има на всички спирки, перони и станции. Ако не сте сигурни, питайте, почти всички в Берлин говорят и английски, тъй като немската столица е и най-мултинационалният германски град, с над 470 000 постоянно пребиваващи чужденци от 180 различни нации.

Централна ЖП гара Берлин

Нека започнем от тук. Първо, защото има добри връзки от летището до гарата; второ, за да ви улесним в случай, че идвате с наземен транспорт и трето, защото новата ж.п. гара на Берлин е открита скоро (2006 г.) и към момента е най-големият ж.п. възел в Европа! Самата гара е на няколко подземни и надземни нива, на всяко от което има коловози, което си е доста странно. Празните места в огромната метална конструкция са запълнени от търговски обекти, превръщайки гарата в немалък мол. За да придобиете бегла представа за какво става въпрос, събрахме две снимки в едно:

berlin-hbfНе само гарата, но и цялата транспортна мрежа на Берлин е уникална – общата дължина на автобусните линии, трамваите и метрото е над 2500 километра. Отново пример, за да добиете представа: ако съберем линиите на градския транспорт в една, тя ще покрива разстоянието от Берлин до София и от там до Варна! Затова в този пътеводител за всеки обект ще пишем и как може да го достигнете (S-Bahn, U-Bahn, Tram, Bus). Един не особено кратък пример с централна гара Берлин: Berlin Hbf (U55, S5, S7, S75, RE1, RE2, RE3, RE4, RE5, RE7, RB10, RE14, RE21, RE22, Bus: 120, 123, 142, 147, 245, N20, N40, M41, M85, TXL).

Едно бързо разяснение и за автобусите – имате TXL, който ходи до летище Tegel. Тези, които започват с буква N са нощни, с буква X – експресни, а с буква M правят връзка с метро.

И тъй, разглеждаме гарата, качваме се на най-горното ѝ ниво и се мятаме на S-Bahn до…



Реклама:

Booking.com

Александерплац

alexanderplatz1Alexanderplatz някога е бил пазар за добитък и се е намирал извън пределите на града. През 1805 г. руският император Александър I пристига в Берлин и така площадът добива днешното си име. По време на разделянето от Берлинската стена, Александерплац е центърът на Източен Берлин, а в наши дни е един от най-големите транспортни възли в немската столица Alexanderplatz (U2, U5, U8, S3, S5, S7, S75, RE 1, RE 2, RE 7, RB 14, Tram: M2, M4, M5, M6, Bus: TXL, M48, 100, 200, 248, N2, N5, N8, N42, N65).

Милиони туристи се снимат и пазаруват тук всеки ден. Има няколко места, в които можете да пазарувате:

galeria

  • GALERIA Kaufhof – мол, който е практически туристическа забележителност. На общо 35 000 кв. м площ ще видите огромно разнообразие от всичко. Разбира се, по-скъпо е, отколкото в останалите магазини, но пък на тепсия ви се поднася огромно разнообразие от стоки. Lego например е по-евтино, отколкото в България!
  • C & A – ако искате сравнително евтини дрехи, не си губете времето в Galeria, а направо влизайте в магазина на нейния ъгъл. Има доста хубави неща на нормални цени; Ако пуснете Биляна само на етажа за дамска конфекция, може да прекара половин ден.
  • Saturn – магазин за техника от типа на Технополис и Техномаркет… на четири огромни етажа! Ако пуснете Петър само на щанда за фотографска техника, може да прекара половин ден.
  • Alexa – леко встрани от площада, по S-Bahn линията. Този шопинг-център дава началото на цял търговски квартал, където няма да ви стигне и седмица. И ако това не ви е стигнало, ще ви кажем, че най-големият мол в Европа също е в Берлин… малко по-надолу 🙂

alexanderplatz2

На Александерплац е и една от основните забележителности в Берлин – Световният часовник, който показва времето в 148 различни града по света.

world-clockЦилиндърът с диаметър 2,70 m има въртяща се част с означенията на часовете, които се местят спрямо имената на световните столици според часа. Просто, хитро и чудесно място за срещи.

JohnnyJukeboxНе се заблуждавайте обаче – Александерплац не е нито най-лъскавото, нито най-чистото, нито най-красивото място на света. Както във всеки голям град, под железните мостове, в подлезите и около търговските центрове е пълно с пияни, просяци и разни други странни субекти. И изведнъж виждате… Johnny Jukebox Berlin, един от най-добрите улични музиканти, с прекрасен, ангелски вокал, контрастиращ на бездомниците и просяците около него… Послушайте го и почувствайте уникалната атмосфера на Александерплац:

След като огладнеете, препоръчваме горещо Brauhaus Mitte, която се намира от другата страна на S-Bahn станцията:brauhaus-mitteГотвят вкусно, цените не са много високи (спрямо немския стандарт, разбира се) и имате възможност да опитате четири различни вида локално приготвена бира. Ако се чудите каква точно, поръчайте си „проба“ (ще ви донесат 4 х 100 мл – по чашка от всеки вид). Имат и добро разнообразие от вурстчета (ако още не сте, непременно прочетете и краткия ни вурст-пътеводител).

bier-probetvturmНаближи ли залез слънце обаче има само едно място, където задължително трябва да отидете:

Телевизионната кула

Телевизионната кула в Берлин е най-високата сграда (368 m) в Германия и е една от най-високите конструкции в Европа.

С 1 200 000 посетители годишно кулата е и една от най-посещаваните атракции. Близо хиляда стъпала водят до 32-метровото кълбо, разкриващо 360-градусова прекрасна панорама. За щастие, няма нужда да ги изкачвате, тъй като два супер бързи асансьора ще ви вдигнат до горе за по-малко от минута.

Чакането на опашките обаче отнема часове, така че силно, ама много силно препоръчваме да си направите резервация. Входът е 12 EUR/човек, но самата резервация е безплатна и се прави през официалния сайт http://www.tv-turm.de.

Още по-силно препоръчваме да се качите в ресторанта. Цените за такова място са си направо евтини, стига да не се хвърляте на специалитетите: можете да си поръчате плодов фреш за 4-5 EUR, а удоволствието от преживяването е несравнимо.

За да се качите на кулата, минавате през проверка тип „летищна“. Има гардероб за якета, багажи, бутилки с вода и тем подобни. Не е проблем да вземете фотоапарат горе, но осветлението и отраженията са ужасни за снимки, така че задължително си вземете поляризиращ филтър. Иначе гледката от панорамния етаж е нещо-такова:

tower-izgledАко сте с половинката си обаче, направо е задължително да си направите резервация за ресторанта. Първо, защото минавате VIP през всички опашки и си спестявате досадното чакане. Второ, защото сте на 207 m, а не на мижавите 203 m височина 🙂 И трето, защото обстановката е коренно различна и това е едно от най-романтичните места: целият град е под вас, а масичките са поставени върху механичен „геврек“, който бавно се върти, за да можете да се насладите максимално и 360-градусово на гледката. „Вервайте ни“, качване без посещение в ресторанта е само една десета от цялостното удоволствие.

Ако пък нямате половинка, не се притеснявайте: Берлин е европейската столица с най-голям процент необвързани хора, търсещи партньор и една от столиците с най-много милионери на глава от населението… така че шансовете именно тук да срещнете любовта на живота си (която, между другото е и милионер) са доста добри.

tvtowerТолкова празен (като на снимката) ресторанта можете да хванете едва след 22 часа. Кулата работи до полунощ, така че отиването там в 22:00-22:30 ч. е последният ви шанс, в случай, че не сте си направили резервация предварително. Има възможност и за ранна закуска там, но никога не сме я пробвали.

След като слезете от кулата, има няколко забележителности в градинката под нея (част от Alexanderplatz), на които да обърнете внимание:

rothaus

  • St. Marienkirche – църква, датираща поне от 1292 г.
  • Rotes Rathaus – червената сграда на Берлинското кметство, с висока 74 m часовникова кула;
  • Neptunbrunnen – фонтанът на Нептун с диаметър 18 m, заобиколен от четири жени, символизиращи четирите пруски реки: Елба, Рейн, Висла и Одер.

Леко встрани е и Берлинският морски център (AquaDom). Не го бъркайте с Аквариума, за който ще говорим по-надолу – това е SeaLife, малко по-ориентиран към малки деца и ученици… особено любители на морски звезди.

Наблизо е и Музеят на ГДР, където ще си спомните за времето на Трабант, противогазите в мазето, черно-белите телевизори, телефоните с шайба, грамофонните плочи и еднаквите холни секции…

Продължавайки само още 200 метра ще достигнете до

Островът на музеите

Според официалната статистика Берлин има повече музеи, отколкото дъждовни дни. В сърцето на германската столица има цял остров от музеи, който е влязъл и в списъка на ЮНЕСКО и ще заблести с пълна сила през 2015 г., когато се похарчат всичките 1 500 000 000 евро, инвестирани в него.

domЗа ориентир можете да използвате Berlin Dom – най-голямата катедрала в града и централно място на най-големите християнски събития в Германия. А сега – музеите, които можете да видите на Музейния остров:

altes-museum

  • Altes Museum – старият музей, завършен от Карл Фридрих още през 1830 г.;
  • Neues Museum – новият музей, завършен около 30 години по-късно, напълно унищожен през Втората световна война и реконструиран, експозиции на египетско изкуство;
  • Alte Nationalgalerie – националната галерия, съхраняваща творения на изкуството от XIX в.;
  • Bode Museum – наричан още Музея на Кайзер Фридрих, с експозиции на скулптури, антично и визайнтийско изкуство;
  • Pergamon Museum – най-отдалеченият комплекс на острова, конструиран през 1930 г., където са прочутият олтар от Пергамон и портата Ищар на Вавилон.

Повече информация за музеите – тук. Lustgarten (Bus: TXL, 100, 200, N2).

Разходка с лодка

spreeАко искате да разгледате Берлин с корабче (10-25 EUR/човек според маршрута и компанията), можете да си направите разходка по Шпрее с някоя от следните компании:

  • BWSG Berlin,  Dock „Alte Börse“ Burgstraße Berlin-Mitte, близо до Музейния остров, имат разходки за час (11 EUR), както и за 2:30 часа (22 EUR) всеки ден от април до октомври. Hackescher Markt (S5, S7, S75, RE1, RE2, RE7, RB14, Tram: M4, M5, Bus: N5, N65). 
  • Reederei Riedel тръгват от Friedrichstraße (U6, S1, S2, S5, S7, S25, S75, RE1, RE2, RE7, RB14, RB21, RB22, Tram: M1, 12, Bus: 147, N6), както и от няколко други места. Снимката горе е направено от мястото на тръгване на Фридрихщрасе (доста добра шопинг-зона, между другото). Предлагат най-различни турове с продължителност от 1 до 3 часа, включително и такива с хапване на борда.
  • Stern und Kreisschiffahrt GmbH Berlin тръгват както от Friedrichstraße, така и близо до Музейния остров – Nikolaiviertel (Bus: M48, 248, N42)  и Jannowitzbrücke (S5, S7, S75, U8, RE1, RE2, RE7, RB14, Bus: 248, N8, N40, N65).
  • Има и други, за тях вижте тук.

dom-riverИ така, след като сте се разходили, предлагаме да продължим от там, където спряхме. Затова продължаваме пеш на запад от Музейния остров…

Schlossbrücke

schlossbruckeПродължаваме по Schlossbrücke, свързващ Музейния остров с най-известния булевард в Берлин (Unter den Linden). Докато минавате по 56-метровия дворцов мост, непременно обърнете внимание на осемте статуи, които пресъздават живота на един герой от раждането до смъртта му. След преминаването на моста, започва дълъг булевард, сред който в стройни редици са засадени липови дървета.

Под липите (Unter den Linden)

neue-wacheТук е пълно със забележителности, така че внимавайте да не ви заболи врата от въртене: започваме с Двореца на принца (отляво, т. е. южната страна), Историческия музей (отдясно, т. е. северната страна), Новата караулна (отдясно, на снимката горе), Градската опера (отляво), Хумболтовия университет (от двете страни), преминаваме покрай статуята с конника на Фредерик Велики в центъра на булеварда, след което пресичаме Фридрихщрасе и Глинкащрасе и започваме с консулствата – Руското (отляво), Унгарското (отдясно) и Британското (отляво).

unter-den-lindenЦелият булевард, както и улиците наоколо са пълни с магазини за сувенири и приятни заведения, работещи до късно през нощта. Всички те обаче едва ли ще ви направят кой знае какво впечатление, когато пред вас се изправи в цялата си прелест символът на Берлин:

Бранденбургската врата

brandenburg-gate1

Когато през 1701 г. малкият град Берлин става столица на Прусия, неговите размери нарастват с главоломна скорост. През 1730 г. се налага построяването на нова крепостна стена, която можела да бъде премината през 18 различни порти. Бранденбургската врата е единствената от тях, запазена до днес. Дизайнът на портата е направен с 12 дорийски колони по прототип на Акропола в Атина, Гърция, а след построяването си е носела името Портата на света.

brandenburg-gate3

През 1793 г. върху портата е инсталирана бронзовата квадрига (впряг от четири коня), сочеща на изток, с богинята на победата Виктория в колесницата. Дванадесет години по-късно, Наполеон нахлува в Берлин и отнася квадригата като военен трофей в Париж, а след последвалата загубата в битката при Ватерло, квадригата е върната обратно в Берлин през 1814 г. При завръщането Виктория се сдобива с пруския Железен кръст, върху който е кацнал римския орел от Карл Шинкел (на снимката горе).

Пред тази врата е триумфирала и армията на обединителя на Германия Ото фон Бисмарк, след приключването на Френско-пруската война.

По време на Втората световна война, портата е сериозно повредена, а когато през 1961 г. се изгражда Берлинската стена, разделяща града, вратата остава в ничия земя и 28 години никой не преминава през нея.

brandenburg-gate4

Заради нея са известните думи на Рихард Карл Фрайхер фон Вайцзекер „Германският въпрос остава отворен, докато Бранденбургската врата е затворена“ и тези на Роналд Рейгън: „Господин Горбачов, отворете тази врата! Господин Горбачов, съборете тази стена!“… Когато това наистина се случва през 1989 г., Бранденбургската врата става символ на обединението. Днес портата е емблема не само на Берлин, а и на цяла нова Германия.

Върху вратата е извършен основен ремонт между 2000 и 2002 г., след което през нея повече не преминават превозни средства. Днес тя, заедно с квадригата е висока 26 m, широка е 65,5 m, а дебелината ѝ е 11 m.

brandenburg-gate2Площадът Паризер (Pariser Platz), на който се намира Бранденбургската врата почти винаги е пълен с туристи и предприемачи, опитващи се да изкарат някое евро от тях. Да наемете Hummer-лимузина, както и да се снимате, прегърнати от руски и американски войник едновременно или дори в дуел с Дарт Вейдър е нещо напълно обичайно за това място. Brandenburger Tor (U55, S1, S2, S25, Bus: TXL, 100, M85)

Райхстагът

След като преминете през Бранденбургската врата, свийте вдясно. Така ще видите част от сградата на Райхстага. Заобиколете я и той ще се появи пред вас в цялата си прелест:

reichstagВъпреки че Райхстагът като институция датира още от времето на Свещената Римска империя, сградата е построена след създаването на Германската империя през 1871 г., като строежът продължава между 1884 и 1894 г. Оттогава до ден днешен (с малки прекъсвания) нео-ресансовата сграда подслонява немския парламент (Бундестага). В наши дни името „Райхстаг“ се отнася за сградата, а „Бундестаг“ – за институцията.

През 1916 г. е добавен надписът „Dem Deutschen Volke“ („На немския народ“), като буквите били излети от претопени френски оръдия, пленени при победата във Френско-пруската война.

Пожарът в Райхстага, извършен на 27 февруари 1933 г. изиграва голяма роля за укрепването на властта на нацистите в Германия. Той е и от особено значение за нас, българите, защото по обвинения за съучастничество в подпалването на пожара са арестувани дейци на Коминтерна, включително и Георги Димитров. С аргументираната си и пламенна защитна реч (36 пъти му е взимана думата, 5 пъти е изгонван от залата) Георги Димитров обръща хода на процеса. Благодарение на организираната защита на международната антифашистка общественост, комунистите са оправдани на Лайпцигския процес. Как се е случил пожарът всъщност, не е установено и до ден днешен.

Raising-a-flag-over-the-Reichstag ,Yevgeny KhaldeiПо време на Втората световна война, когато през 1945 г. Червената армия триумфира над Хитлер, една от най-емблематичните снимки става фотосът на руския офицер Евгени Ананиевич Халдей с войник, развял флага от Райхстага над пушека и берлинските руини.

По време на Студената война, Райхстагът остава без никакви функции, защото столицата и парламентът на Западна Германия са преместени в Бон. Куполът е премахнат през 1954 г., за да бъде издигнат нов, стъклен такъв при реконструкцията между 1995 и 1999 г. с височина 24 m и обща площ на прозорците 3000 кв. метра, символизиращ прозрачността на управлението.

През 1995 г. отново имаме българска намеса над Райхстага, но този път от коренно различен характер. Христо Владимиров Явашев (известен като „Кристо“), български художник, роден в Габрово напълно опакова сградата в сребристо фолио, заедно със съпругата си Жан-Клод. За целта използват 100 000 квадратни метра огнеупорна полипропиленова материя и 15 000 метра въжета! Опакованият Райхстаг остава така две седмици и бива видян от над 5 000 000 посетители.

Част от Райхстага е отворена за посетители, където може да се видят оригинални съветски графити, секция от тунела, запазена след пожара, мемориал и мечтата за всеки тъмен балкански търговец на вторични суровини – 8,5-метров изцяло алуминиев орел с тегло 2,5 тона.  Входът е безплатен, но се изисква предварителна резервация онлайн. Bundestag (U55, Bus: M85)

Тиргартен

tiergartenBerliner_Siegessäule_2012-04На запад от Райхстага и Бранденбургската врата започва най-централният и най-големият градски парк в Берлин – Tiergarten. Някога ловен парк, днес Тиргартен е място за почивка, спортни събития като ежегодния маратон, различни паради и шествия…

По алеите на парка можете да видите колекция от различни улични лампи и да сравните уличното осветление в Брюксел, Дъблин, Лондон, Копенхаген и други големи европейски градове.

В средата на парка се извисява Колоната на победата, известна още като Siegessäule (на снимката вляво, автор: Thomas Wolf, www.foto-tw.de, използвана съгласно CC лиценз). Неофициалното ѝ име сред туристите е „Chick on a Stick“ („пиле на клечка“), а официалното – Großer Stern („Голямата звезда“), тъй като пет улици се събират под формата на петолъчка в обикалящото статуята кръгово движение. Großer Stern (Bus: 100, 106, 187, N26)

67-метровата колона възниква през XIX век, за да увековечи победата на пруските войски над Дания. Във филма на Вим Вендерс „Криле на желанието“, колоната е мястото, където ангелите се срещат. Златната статуя присъства и в клипа на „Stay“ на U2, а през 2008 г. Обама избра това място за речта си. Колоната е и символ на гей-обществото в Берлин, тъй като берлинското списание с обяви за гей-запознанства се казва именно „Siegessäule“.

В Siegessäule може да се влезе, мястото е отворено ежедневно за посетители.

Още паркове и градини в Берлин

Ако случайно Tierpark ви се стори малък, препоръчваме още няколко парка и градини в Берлин, където да поразпуснете:

Amerikasee_4Снимка: © I. Haas, Botanischer Garten und Botanisches Museum Berlin-Dahlem

  • Ботаническата градина (Botanischer Garten) – върви заедно с Ботанически музей и предлага над 43 хектара с повече от 22 000 различни растителни вида (на снимката горе). Често има и различни събития като открити концерти. Стандартен билет за вход: 6 EUR. Botanischer Garten (S1, Bus: 188, N88);
  • Бритцер Гартен (Britzer Garten) – 90 хектара градинки, полянки, розички и рододендрони, сред които можете да се разхождате дори със специално влакче. Buckower Damm (Tram: M44, Bus: 181);
  • Трептов парк (Treptower Park) – мемориален парк за съветските воини, паднали в борбата за Берлин. Тихо и спокойно място, а само на метри от него се намира речната статуя Molekular Man (покрива се и от дългия тур на някои от разходките по вода). Treptower Park (S8, S9, S41, S42, S45, S46, Bus: SEV, 104, 166, 194, N94);
  • Градините на света (Gärten der Welt) – ако обичате цветята, в парк Marzahn ще откриете не само европейски, но китайски, японски и дори балийски градини. Стандартен билет: 4 EUR. Gärten der Welt (Bus 195)
  • Пауновият остров (Pfaueninsel) – остров насред Шпрее, с десетки екзотични растителни и животински видове… и да, пауни! Намира се на границата между Берлин и Потсдам и отнема над половин ден с пътя. Вход: 2 EUR. Pfaueninsel (Bus 218)

Ако и това не ви стига, може да разгледате и градините и парковете на сраслия се с Берлин град Потсдам. Както казахме, картата за транспорт важи и там. Ние обаче продължаваме от югозападния край на Tiergarten…

Зоопаркът, ъъъ… всъщност зоопарковете!

В резултат на разделянето на Берлин от стената, днес градът има два зоопарка! Така немската столица е и на първо място в света по брой животни в зоопарк с 19 500 животни от 1500 различни вида! И двата парка имат и програма за запазване на застрашени и изчезващи видове.

tigerСнимка: Captain Herbert

Източният парк е Tierpark: по-голям (160 хектара), има интересни изкуствени скали и водопади, както и малка част, която е безплатна за посетители. Tierpark (U5, Tram: M17, 27, 37, Bus: 296, N50).

Западният парк е Zoologischer Garten и както казахме, намира се в по-централната част, в югозападния край на Tiergarten. Покрива 34 хектара, има аквариум към него и е най-посещаваният зоопарк, а е и важен транспортен възел:  Zoologischer Garten (S5, S7, S46, S75, U2, U9, RE1, RE2, RE7, RB14, RB21, RB22, Bus: M45, M46, M49, X9, X10, X34, 100, 109, 110, 200, 204, 245, 249, N1, N10, N26).

Комбиниран билет за двата зоопарка и аквариума струва 20 EUR, но имате и по-евтини варианти, възможности за отделна покупка (то си трябват 2-3 дни само за зоопарковете иначе) и отстъпки за групи, ученици, студенти и тем подобни.

Мемориалната църква „Кайзер Вилхелм“

Само на метри от входа на Зоологическата градина (Zoologischer Garten) е площад Брайтшайдплац (Breitscheidplatz), където е полуразрушената мемориална църква „Кайзер Вилхелм“, известна като „Църквата на паметта“ (Gedächtniskirche).

GedächtniskircheСнимка: GerardM

През 1943 г. сградата на църквата е значително увредена от бомбардировките и още през 50-те получава неофициалното име „кухия зъб“. В крайна сметка е решено сградата да остане в този си вид, за да напомня за бомбардировките. До самата църква е издигната шестоъгълна камбанария с модерен вид, направена от стоманобетон и остъклена в синьо. Интересна е и една от иконите до олтара на църквата. Това е икона на Богородица, закриляща Иисус Христос с наметалото си, изрисувана с въглен от пастор д-р Курт Ройбер на гърба на съветска щабна карта.

Още няколко интересни туристически обекти в района:

bus100Запомнете – автобус No. 100!

Както във всеки голям град, в Берлин има десетки компании, предлагащи туристически обиколки на града с автобус. На нас с Биляна винаги ни е изглеждало малко „пенсионерско“, но ако в даден момент усетите, че краката вече ви болят, все още има начин да ви излезе много по-евтино: хванете си автобус 100 (Снимка: Pedelecs). Той е част от градския транспорт и върти между Зоологическата градина и Александерплац, като минава през всички забележителности, споменати дотук (без лиричните ни отклонения, естествено).

Можете да се отбиете където и когато си решите, само не забравяйте, че трябва да натиснете бутона в случай, че искате да слезете.

Шопинг в Берлин

shopping

Ако обичате шопинга, знайте, че най-голямата шопинг-зона в Берлин започва именно от Зоологическата градина и мемориалната църква „Кайзер Вилхелм“. Вариантите са следните:

  • улица Tauentzienstraße – една от главните шопинг улици, където ще споменем само два мола:
  • Europa-Center с над 70 магазина, приятен фонтан на входа и скай бар на 20-тия етаж. Намира се на броени метри от площада с църквата Кайзер Вилхелм.
  • Kaufhaus des Westens, известен като KaDeWe – най-големият мол в Европа има 8 етажа по 60 000 кв.м площ, което прави 480 000 кв.м обща площ; или седем пъти по-голям от The Mall на Цариградско шосе, а ако търговските площи се разгърнат, ще заемат над половината Южен Парк в София. Wittenbergplatz (U1, U2, U3, Bus: M19, M29, M46, N1, N2, N3, N26, 106, 197).
  • булевард Kurfürstendamm може би най-известната търговска улица в Берлин, един вид тяхната „Витошка“, с над 300 различни магазина!

Ако и това не ви е достатъчно, вече споменахме Александерплатц. Има и още една такава зона – по Фридрихщрасе, особено в района между Чекпойнт Чарли и реката (ще пишем по-надолу).

blog-readingПроблемът на тези места е, че разнообразието е голямо, но стоките не са евтини. За това си има проста причина и тя е, че хората трябва да плащат немалък наем. Но ако искате да си напазарувате евтино и разполагате с време, идете в Berlin Designer Outlet. Пътува се около 2 часа (зона С), но цените си струват, а бутиците са над 80, с реални отстъпки до 70%. Не работи в неделя и на официални празници, през останалото време типично е от 10 до 19 ч. Berlin Designer Outlet (RE4 до Bahnhof Elstal, от там автобус 662 директно до входа на аутлета).

Замъкът Шарлотенбург

Автобус М45 ще ви закара много бързо от Зоологическата градина до Шарлотенбург. Разбира се, добра идея е да се върнете да хотела, да оставите покупките там, да си вземете един освежаващ душ и да се настроите за замъци, защото в Берлин има цели девет такива! Най-известният е именно Шарлотенбург и ще разкажем за него…

800px-Schloss_Charlottenburg_Berlin_2007Снимка: Times

До 1920 г. Шарлотенбург е отделен град, който е погълнат от разрастващия се Берлин. Дворецът е построен в периода между 1695 г. и 1699 г. по заповед на съпругата на курфюриста на Брандербург Фридрих I – София Шарлота Хановерска и първоначално е носил името Литценбур. Грандиозната постройка е играела ролята на лятна резиденция с особено красива зала за приеми, но във времето се разраства, за да придобие размерите на масивен и красив замък – това е най-големият дворец в Берлин и единствената оцеляла кралска резиденция от това време. Когато Фридрих I става крал, Шарлотенбург се сдобива и с 48-метров купол, върху който е позлатената статуя на богинята Фортуна. Тогава става и изграждането на оранжерия в западното крило. През 1740 г. Фридрих Велики разпорежда разширяването на източното крило в допълнение към вече реновираното и разширено западно крило. Той възлага задача на главния дизайнер Джордж Венцеслаус фон Кнобелсдорф и шест години по-късно тази част от Шарлотенбург е завършена. За съжаление през 1943 г. Шарлотенбург е абсолютно разрушен след въздушни бомбардировки, които причинават опустошителен пожар в двореца. След войната Шарлотенбург е напълно възстановен. Вход за главното крило: 10 EUR, вход за новото крило: 6 EUR. Luisenplatz/Schloss Charlottenburg (Bus: 109, 309, M45)

Фридрихщрасе – Берлинският Бродуей

След краткото ни лирическо отклонение до Шарлотенбург, предлагаме да яхнете обратно автобус M45 до Зоологическата градина и от там да си изберете влакче (S5, S7, S75, RB21) и да слезете на Фридрихщрасе. Friedrichstraße  (U6, S1, S2, S5, S7, S75, RE1, RE2, RE7, RB14, RB21, RB22, Tram: M1, 12, Bus: 147, N6)

friedrichФридрихщрасе е една от най-известните и главни улици в Берлин, обсипана с магазини, хотели, заведения и културни центрове. В случай, че сте изгладнели, можете да посетите едно кулинарно място, което считаме за „скрит бисер“ в центъра на Берлин: един сравнително стар ресторант на над 100 години, казва се Zur Nolle и се намира под моста на S-Bahn-а над Фридрихщрасе (Georgenstraße, S-Bahnbogen 203). Не е лесно да се открие, но предлага чудесна кухня на нормални цени, а свободни места в повечето случаи се намират дори и в пиковите часове. Непременно си вземете голяма халба Berliner Kindl с шницел по ловджийски (имат менюта на няколко езика). Като резервен вариант препоръчваме да се разходите до Hackescher Markt (от другата страна на Музейния остров) и да изберете един от многото ресторанти там – добър удар би бил Berlin 1840 или Weihanstephaner (нямате почти никакъв шанс без предварителна резервация, особено за уникалните подземни изби). Без значение на ресторанта и местоположението му, по възможност пробвайте и собствения вид берлинска бира, наречен Berliner Weiße: леко горчива и газирана пшенична, сервирана с малина. Популярна през лятото, поради което и не сме я опитвали. Сред най-известните берлински специалитети са и свинско със зеле (Eisbein mit Sauerkraut), пържена херинга (gebratener Hering), студени кюфтенца с горчица (kalte Bouletten mit Senf), мариновани яйца и кисели краставички (eingelegte Eier und Gewürzgurken), както и черен дроб с ябълкови пръстени (Leber mit Apfelringen)…

hapvaneСлед като приключите с „масовата“ част, можете да се отдадете на „културна“ такава… На север от гарата, ще преминете покрай хотел Meliá (определено не е евтин, но изключително централен и удобен хотел, препоръчваме за бизнес и пътуващи двойки, но не и за семейства с малки деца). Преминавате през моста над река Шпрее и пред вас ще се окаже сградата на Фридрихщат-Палас (или както се пише).

800px-Friedrichstadtpalast_at_night_01Снимка: Michael Fötsch

Особено ако минавате от там вечер, няма как да го объркате – облян от светлини в стил „Лас Вегас“, модерният театър просто привлича вниманието ви. Friedrichstadt-Palast има претенции за театър No. 1 в Западна Европа, с най-голямата сцена в света (2854 кв.м с допълнителните приставки; Сцената на Зала 1 на НДК за сравнение е 800 кв.м), всекидневни представления, около 160 изпълнители на всяко представление и зала с капацитет 1891 места (тук Зала 1 на НДК бие с 3380 места). Можете да си резервирате билет и да гледате представлението (репликите в него са сведени до минимум), стига цените от 50 до 250 EUR на човек (според мястото) да не ви спрат…

Следва дълга разходка обратно на юг по Фридрихщрасе… минавате моста, гарата, пресичате Unter den Linden и около вас отново започва огромна шопинг-зона, чийто връх е Französische Straße… За съжаление, цените също са на върха в Берлин, но все пак това е важно място за всички наши читатели-милионери 🙂 Зяпате витрини, докато стигнете до Jägerstraße, където можете да кривнете за бърза снимка на площад Gendarmenmarkt с Френската катедрала, Немската катедрала, Концертната зала и статуята на Шилер…

800px-Panorama_Gendarmenmarkt-Berlin-Huntke-2008Снимка: Thomas Huntke

Преминавате покрай Stadtmitte и пресичате Leipziger Straße, където е възможно да видите Музея на комуникациите и сграда с надпис „Botschaft der Republik Bulgarien“ („Посолство на Република България“). Човек обаче се чувства наистина у дома, когато види подобно нещо в центъра на Берлин:

ilianПродължаваме още малко на юг и преминаваме покрай

Музеят на вурстчетата

8369673452_66f1182dd4_cСнимка: .dh

Музеят на вурстчетата фокусира за това как се правят къривурстове, какво е да си откриеш павилион за вурстчета и какво е отражението на бързото хранене върху здравето и екологията. Общо взето глупости, а за 11 EUR (входната цена) можете да си купите поне три-четири къривурста от местните павилиончета и да научите повече за тях чрез вкусовите си рецептори 🙂

Продължаваме на юг и стигаме до

Berlin_Blockade-map.svgЧекпойнт Чарли

Както знаете, след Втората световна война Берлин и Германия са разделени на две части. Източен Берлин е под контрола на СССР, а Западен Берлин е разделен на три сектора: френски, британски и американски. Отсъствието на физическа граница между зоните довежда до конфликт и масово преминаване на граждани (и особено на ценните за СССР специалисти) от Източен Берлин във ФРГ. На 13 август 1961 г. в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ, започва строителството на Берлинската стена, а ГКПП „Чарли“ (или „C“, тъй като военните обичат „алфа“, „браво“, „чарли“, „делта“…) е най-важният контролно-пропусквателен пункт между Източен и Западен Берлин, станал по-късно и символ на Студената война. Много германци опитват да преминат нелегално от Източна в Западна Германия, голяма част от тях загиват… Години наред руските и американските танкове са стояли на това място, с насочени едни срещу други дула, а по времето, когато Кенеди и Хрушчов посещават Чекпойнт Чарли, Берлин се счита за едно от най-опасните места в света.

checkpoint-charlie

Днес Чекпойнт Чарли е доста по-безопасен и е основна туристическа дестинация в Берлин. Реплика на прочутата табела „You are entering the American sector“ и до днес стои на кръстовището на Фридрихщрасе и Цимерщрасе, заедно с актьори, облечени като американски войници, с които да се снимате…

cc1Тук се намира и Mauer Museum – музей за Берлинската стена, построяването ѝ, събарянето ѝ, както и за опитите за бягство с уникални изобретения: прелитане с балон или самолет над стената, плъзгане по електрическите жици, тунел под земята, минаване с нисък кабриолет под бариерата с бясна скорост, мини-подводница, тунинговане на автомобил и прикриване в двигателното му помещение…  Вход: 11,50 EUR. Kochstraße (U6, Bus: M29, N6).

cc2Продължаваме на запад по Zimmerstraße и виждаме необичайна популация на трабантчета…

За феновете на Трабант

– Доволен ли си от твоя трабант?
– Да, само трябва да го пребоядисам.
– Защо?
– Защото е жълт и щом си отворя прозореца, хората започват да пускат вътре писма…

trabantКолко вицове за Трабант знаете? Няма значение! Този автомобил е символ, а, както забелязвате, в Берлин могат да направят музей за всяко нещо. Има и Музей на Трабанта… Освен това, на цена от 34 до 60 EUR (като се замисли човек, в България на някои места все още можете да си купите цял Трабант за толкова) на човек можете да покарате Трабант из Берлин и дори дa минете истинска паспортна проверка на Чекпойнт Чарли. От тук можете и да наемете балон с горещ въздух, с който да се издигнете над Берлин.

На броени метри от тук обаче има запазено парче от

Берлинската стена

Каквото и да си говорим, един от най-тъжните моменти в немската история е изграждането на Берлинската стена. То е в нарушение на следвоенното споразумение на страните-победителки, съгласно което Великобритания, Съветският съюз, Съединените щати и Франция имат равни права относно управлението на целия Берлин.

berlin-wall



Реклама:

Booking.com

Строителството и преоборудването на стената продължава от 1962 до 1975 година. Напълно построената стена се е състояла от 45 000 бетонни блока с размери 360х150 cm, със заоблен връх, чиято цел е да затруднява опитите за бягство. Общата дължина на стената е 155 км, сред които са били разположени 302 наблюдателни кули, 20 бункера и 67 км метални огради.

На 9 ноември 1989 г., след седмици гражданско неподчинение, правителството на Източна Германия позволява гражданите на ГДР да посетят Западна Германия и Западен Берлин. Семейства и приятели, разделени с години се срещат в този паметен момент, а събарянето на стената (което продължава няколко години след това всъщност) дава началото на обединението на Европа, както и на промените у нас, в България. С времето се правят десетки филми и песни за това, че никой и нищо не може да спре желанието на един народ да се обедини. Поздравяваме ви с една много известна такава песен:

 Днес са запазени няколко парчета от стената:

  • Най-голямата галерия под открито небе в света (East Side Gallery), както и най-дългото парче от стената (1316 м) се намират на Mühlenstraße. Стената е изрисувана с графити, така че ако сте фенове на уличното изкуство, слезте близо до станция Warschauer Straße (U1, S5, S7, S75, RE7, RB14, Bus: 347, M10, N1).
  • Мемориалът на Берлинската стена със запазена наблюдателна кула се намира на NordBahnhof, наблизо е и Природонаучният музей на Берлин. NordBahnhof (S1, S2, S25, Tram: M10, Bus: 245, 247)
  • Парче от Берлинската стена има и в градинката пред НДК в София. Знаехте ли това?
  • Около 100 метра от стената можете да видите и на мястото, което „сме достигнали“ в нашия виртуален разказ – Niederkirchnerstraße. Тук, до стената е създаден цял туристически информационен комплекс, за който ще разкажем малко по-подробно.

Топография на терора (Topographie des Terrors)

top3Между станциите Potsdamer Platz и Kochstraße, непосредствено до запазените стотина метра парче стена се намира документационният център „Топография на терора”, разположен на цели 4,5 хектара. На това място се е намирала централата на тайната държавна полиция Гестапо и ръководството на военното крило на национал-социалистите – Ес Ес, т.е. терористичният апарат на Третия райх. От вътрешната страна на стената има открита галерия, която подробно показва какво се случва между 1933 и 1945 г. и дава информация за системата, която бележи най-мрачните дни от историята на Германия и жестокостта на нацисткия режим.

top2Самият Андреас Нахама, директорът на „Топография на терора” също казва: „Всеки, който идва тук, трябва да се държи адекватно, не е нужно да свежда глава. Това не е мемориален комплекс, а информационен център.“

top4Цели 23 години са били необходими за откриването на центъра, поради дълги дебати за адекватното и точно, професионално представяне на останките от Третия райх. Сега вече мястото, където някога са работили виновниците за най-голямата катастрофа на XX век, вече е на ваше разположение, при това напълно безплатно.

top1Дори повърхностно разглеждане на изложбата около стената и вътрешната част на центъра отнемат 3-4 часа, но забележителността е от „задължителните“, така че си предвидете време за това.

Потсдамер плац

800px-PotsdamerPlatz_Vogelperspektive_2004_1Снимка: Michael J. Zirbes

Ако обичате стомана, стъкло, високи и блестящи небостъргачи и панорамните кафе-барове, Потсдамер Плац е вашето място. Още през 1920 г. от тук ежедневно са минавали над 20 000 автомобила, 100 000 души, неизвестен брой файтони и велосипеди. Едни от първите светофари в Европа са поставени именно на Потсдамер Плац през 1924 г. и до ден днешен там има тяхна реплика. Говорейки за светофари, лесно може да се ориентирате в коя част на Берлин сте именно по светофарите (зеленото човече от светофара на Източен Берлин затова е и символ, който ще видите върху някои сувенири):

berlinwalksignals

Можете да се качите на повечето небостъргачи, но имайки предвид съотношението между гледка и цени, по-добре изберете ТВ кула, както вече споменахме. Препоръчваме да отдъхнете под стъкления „цирков купол“ на Sony Center.  Potsdamer Platz (U2, S1, S2, S25, RE3, RE4, RE5, Bus: 200, M41, M48, M85, N2)

Ако се пуснете по Потсдамерщрасе, в близост има няколко интересни обекта, които заслужават вниманието ви:

bluemengroup

  • Берлинската художествена галерия (Berliner Gemäldegalerie) е една от най-големите в света и често е сравнявана с Лувъра в Париж и Ермитажа в Санкт Петербург.
  • BlueMax Theatre – ако сте фен на Blue Man Group като нас, няма да пропуснете това 105-минутно шоу без прекъсване. Петър проспа първия си билет и му се наложи да си взима втори път, но това е една друга, много тъжна тема, при цена на билета между 60 и 80 EUR. Все пак, шоуто си струва, стига да си падате по подобни неща.
  • Берлинската филхармония – за феновете на този вид музика, тук е мястото където се случват подобни събития.
  • Музеят на музикалните инструменти – поредният музей, който трябва да посетите, особено ако обичате музикалните инструменти – цената е само 4 EUR.

От Потсдамер Плац ви предлагаме да се насочите на север към Бранденбургската врата. Може би ще ви впечатли футуристичната сграда на

Научният център Ото Бок

Скрита забележителност, която сме си набелязали за следващия път. Всъщност това е офисът на Otto Bock Healthcare – компания, която се занимава със здравеопазване и е известна най-вече с протезите си, контролирани от нервните импулси на мозъка.

ottobock

Напълно безплатно можете да разгледате основни принципи на биониката и биомеханиката… Хвърлете един поглед на сайта, а ние продължаваме към…

Мемориалът на Холокоста

memorialСамо на метри от Бранденбургската врата се издигат 2711 бетонни паралелепипеда, разположени на обща площ от 19 000 кв. метра – мемориал на убитите в Европа евреи. Преди да се окажете сред блоковете, те не изглеждат високи (най-ниските са 20 cm), но влизайки все по-навътре и по-навътре, скоро те ще станат по-високи от вас, а в средата височината им достига цели 4,80 m. Цялата тази композиция е хем подредена, хем объркваща: когато си вътре, атмосферата става сива и неприятна, а разминавайки се с другите туристи, изскочили изневиделица зад някой блок, започваш да очакваш опасността от всеки ъгъл, а бетонните блокове започват все повече приличат на гробове… Просто, гениално и въздействащо! Именно това е идеята на архитекта Питър Айзенман. Ebertstraße (Bus: M85)

memorial2Вместо финал

Вярвате или не, нашият пътепис е към своя край. Писахме го по-дългото, отколкото бяхме в Берлин. И въпреки това не можахме да ви разкажем за Музея на технологиите и за огромното световно изложение на потребителска електроника IFA. Нямаше време да видим затвореното летище-музей Tempelhof, нито колекцията от класически автомобили… За околностите на Берлин да не говорим.

И все пак, написахме доста и ако сте решили да ходите в немската столица, вече знаете какво да видите.

znakБерлин е уникален град. Току-що възкръснал, той търси своята идентичност и се променя с изключителна скорост. Има си своя строга, работохолишка, забързана, типично немска атмосфера. Има вандалски графити и улично изкуство. Има болка и спомени. Но има зеленина, туристи и бъдеще. Без значение дали сте възрастен историк, носещ очила с дебели рогови рамки или хипстър, който обича музикалните фестивали, посетете Берлин. Струва си!