Комо, Брунате и Беладжио – по следите на Пенчо Славейков и Джеймс Бонд

Лаго ди Комо – сателитна снимка

Само на петдесетина километра от Милано, почти до границата с Швейцария, се намира един стилен италиански син „панталон“, създаден от природата – формата на езерото Комо е точно такава. Всъщност истинското име на езерото е Ларио, но то се използва много рядко. Обикновено го наричат Lago di Como („езерото на град Комо“). Самият град Комо се намира на „глезена“ на западния „крак“, а Беладжио – на „чатала“… Е, удаде ми се възможност да се разходя сама и да прокарам поглед по „крачола“ на Лаго ди Комо, съзерцавайки го от сутрин до вечер, с ароматно еспресо и вълшебни канелони, уединение и красиви гледки; да се полюбувам на вилите на известни личности и да науча романтични истории… Определено си заслужава да инвестирате един ден и да се разходите до едно от най-красивите езера в Ломбардия, Италия, а бих казала – и в света.

От Милано до град Комо

Има няколко начина да стигнете от Милано до гр. Комо:

  • RE10/S10 и международните влакове от централна гара Милано (скъп!);
  • S11 от Milano Porta Garibaldi;
  • S17 от Milano Cadorna.

Лично аз избрах варианта от гара Кадорна, който бе изключително удобен, изгоден и пристига по-близо до фуникуляра, за който ще стане въпрос малко по-надолу. От гара Кадорна до Como Nord Lago са ви нужни точно 36 минути.

Град Комо

Във влака се запознах с група американци, с които се заговорихме за очакванията ни за града, езерото, малките градчета покрай езерото и природата. Слизайки от влака и аз, и американците спряхме, вцепенени от красотата на града.

Градът наброява 85 хил. души и е създаден още по времето на Римската империя. Всъщност именно Комо е родината на вилите – още през 80-100 г. богати и могъщи хора построили вилите си на брега на езерото Комо. Великият римски поет Вергил и политикът Плиний Младий са едни от първите известните „виладжии“ на Комо.

Един от най-известните английски поети, Пърси Биш Шели, пише на своя приятел, писателят Томас Лав Пийкок следното:

Красотата на това езеро надхвърля всичко, което някога съм виждал… То е дълго, тясно и има вид на мощна река, която се прокрадва сред планините и горите.

Тук за кратко или по-дълго са живели и Леонардо да Винчи, Стендал, Гарибалди, американските президенти Кенеди и Рузвелт, Пьотр Чайковски, Гьоте, лорд Байрон, Хенрих Хайне, Джузепе Верди, Джоакино Росини, Ърнест Хемингуей, Марк Твен и много други, сред които и нашият поет Пенчо Славейков.

Със сигурност бих могла да прекарам целия ден само тук, сред сгушените между хълмовете красиви сгради; сред поклащащите се ритмично яхти; сред подобните на бриз ветрове, които си имат собствени имена – Брева и Тивано. Бих искала да видя първия музей в света, посветен на кончета-играчки (над 535!). И да се кача на Sacro Monte di Ossuccio, един от деветте свещени върха… Да разбера повече за това как именно тук се произвежда над 80% от коприната в Европа. Но най-вече исках да видя с очите си това, заради което дойдох до този край – бюстът на Пенчо Славейков и къщата, в която е починал.

За целта трябваше да се кача нагоре по хълма до малкото градче Брунате. За щастие, още от 1894 г. съществува въжен трамвай (фуникуляр), така че директно се запътих към долната му станция,  След няколко минути вече бях на входа му, намиращ се на Piazza Alcide de Gasperi 4, вдясно от крайбрежната улица с лодките. Цената за двупосочен билет е 5.50€. За по-голямо удобство, ето разписанието на влакчетата, които са две и тръгват и от двете посоки в посочените часове:

Aко решите и вие да се качите до Брунате, вземете фуникуляра във възможно най-ранен час, тъй като след 12 ч., когато аз вече слизах надолу опашките бяха огромни.

Брунате

Качването нагоре към хълма бе изключително вълнуващо – излизайки от тунела, за секунди вече гледах към езерото и града от високо…

Опитвах се да не изпусна нищо, което се появяваше през очите ми…

И така, качила се вече горе, останах да се полюбувам на гледката още малко и се запътих нагоре към бюста на Пенчо Славейков.

Ето го! Бюстът му, дело на скулптора проф. Валентин Старчев, издигнат през 2007 г. върху полиран гранитен пиедестал, пресъздава поета в момент на размисъл: сам, на хиляди километри от България и сякаш малко тъжен – загледан към синьото езеро. Бюстът се намира в парка на библиотеката в градчето, точно над къщата за гости Беллависта (www.bellavistabrunate.com), където прекарва последните дни от живота си. Всъщност, историята е изключително интересна.

Романтичната история на Пенчо Славейков и Мара Белчева

Пенчо Славейков е бил изключително палаво дете (неслучайно баща му му посвещава стихотворението „Пенчо, бре, чети“). Роден е през 1866 г. в Трявна и е най-малкото от осемте деца на Петко Славейков и Ирина Райкова. Когато става на 18 години (вече в Пловдив), след продължителна игра в януарската зима, той заспива върху заледената Марица, простудява се, заболява тежко и за цял живот остава с недъзи: трудно пише и говори, започва да използва и бастун…

Въпреки несгодите, поетът открива любовта на живота си в лицето на Мара Белчева през 1903 г. Бивша придворна дама на  княгиня Клементина, 22-годишната овдовялата съпруга на разстреляния Христо Белчев е интересна обществена личност с красива външност и благ характер. С времето от чест неин гост, Пенчо постепенно се превръща в любим и дори нещо повече: сродна душа и най-близък човек, с когото заедно творят в кръга „Мисъл“.

В периода 1909-1911 г. Славейков е директор на Народната библиотека и Народния театър. В театъра се изявява и като режисьор, с чудесни представления в Цариград, Неапол, Рим, Атина, Битоля, Москва… Дългите пътувания превръщат връзката му с Мара в платоническа – те почти не се виждат, но разменят много писма.

„Онази, която обичам, обикнал съм не само, защото е хубава, но и защото е хубава душата ѝ.“,

пише Славейков в едно от тях.

През лятото на 1911 г. Стефан Бобчев, тъкмо избран за министър, уволнява Славейков и назначава братовчед си. Нещо повече – буквално се подиграва с недъга му, премествайки го като уредник в училищен музей. Едва ходещ, великият поет е принуден ежедневно по няколко пъти да изкачва всички стъпала до кабинет на четвъртия етаж, подиграван, унизяван и обиждан от колеги. Това е тежък удар, който засяга най-вече неговото честолюбие.  Поетът отказва поста и в края на август заминава за Цюрих, където го очаква неговата любима – Мара Белчева.

Състоянието на Славейков обаче се влошава. Търсейки лек, двамата се местят от град на град – Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Лугано, Рим…  Мара Белчева продава прекрасната си къща в центъра на София (на днешната ул. „Христо Белчев“), за да могат да покрият разноските си. Спокойният и охолен живот остава зад гърба ѝ, но пред нея е надеждата, че може да спаси живота на своя любим.

През пролетта на 1912 г. се местят в гр. Брунате, на езерото Комо, именно във вила Беллависта. Самият Славейков пише за Брунате:

„Природата е много щедра към това кътче в красива Италия. Разположено на слънчево място, защитено от високи върхове и заобиколено от тучни гори, Брунате, въпреки височината си (712 метра), има приятен климат през всеки сезон на годината. Тук ще намерите големи хотели и вили от всякакъв вид: малки, добре подредени апартаменти, с две „сърца“ до прозорците, както се виждат в алпийските хижи, но и богати замъци с разкошни паркове, заобиколени от масивни стени. И тишина …“

Откъс от „По следите на Пенчо Славейков в Италия“, автор: Алекси Бекяров, изд. Христо Г. Данов, 1946 г.

На 28 май 1912 г. Славейков умира в обятията на своята любима. Часове преди смъртта му, Мара вика местния художник Алдо Маца, който да ги нарисува в последния им час заедно.

Последната дума, която Пенчо успява да каже тихо на ухото ѝ, е „светлина“… Отивайки си от този свят, с Пенчо Славейков си отива и възможността България да има Нобелов лауреат. Предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на “Кървава песен” и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда за литература, не се разглежда, защото наградата се присъжда само на живи творци.

Мара и собственикът на вилата Лучини погребват Славейков в гробището на Брунате. Минават няколко дни и съболезнователни телеграми от официални лица буквално затрупват пощенската кутия на Лучини. Едва тогава той разбира колко голяма личност е покойникът.

Мара Белчева остава още половин година в Брунате. Завръща се в България и през Междусъюзническата война е милосърдна сестра, преподава, превежда, живее без собствен дом, но винаги е елегантна и никога не се оплаква. След като пренасят тялото на Славейков в София, тя ходи на гроба му до смъртта си през 1937 г. Повтаря, че двамата са се обичали толкова силно, че всеки ден заедно може да се измери с цяла година любов…

Докато стоях на цветната малка масичка в градината, под стаята, в която е починал Пенчо, а Мара е прегръщала и скърбяла за своя любим, си спомних за баладата „Неразделни“ и думите на Калина:

“…за сърцата що се любят и смъртта не е раздяла.”

Изминали са повече от 100 години от тогава, повече от цял век, а аз го почувствах така силно…

Насълзените ми очи се насищаха с красива гледка към езерото, така че взех историческата си розова чанта и се спуснах надолу, шляейки се по уличките на Брунате…

И след като се наситих (доколкото въобще това е възможно), се качих обратно на фуникуляра, взех си фунийка умопомрачително вкусно желато и се отправих към ферибота за Беладжио…

Езерото Лаго Ди Комо

Вече бе обяд, слънцето напичаше и доволна, че съм си взела билет, зачаках ферибота… И, война, хора, война! Нямаше никаква организация при качване в различните фериботи, които пристигаха. Представете си вълна от чужденци и италианци, бутащи си, крещящи на всевъзможни езици и двама непукистично настроени моряци… ъъъ… езерняци, които затварят кораба и отплават, оставяйки те на брега. Почти отчаяна и чудеща се дали изобщо ще успея да си използвам билета на последния възможен ферибот в 15 часа, в крайна сметка и аз грациозно се метнах на заветния кораб и отплавах…

Комо е третото по големина в Италия и смея да кажа – най-красивото, на което съм била. Заобиколено от планини с разкошни вили, зеленина, лодки, чист въздух и прохлада…



Реклама:

Booking.com

Като казвам „вили“, ето и малка част от съвременните известни личности, които неслучайно са избрали това място с релакс и отмора, закупувайки имоти по крайбрежието: Мадона, Джордж Клуни, Джани Версаче, Джулия Робъртс, Антонио Бандерас, Дейвид Бекъм, Роналдиньо, Силвестър Сталоун, Катрин Зита Джоунс, Джулиан Ленън, Ричард Брансън, Матю Белами, Джон Кери и др.

Тук е заснет известният клип на John Legend – All of Me. Точно тук, във Вила Пизо, е била и сватбата на талантливия певец и съпругата му – моделът Кристи Тейгън…

Известни филми като „Месец край езерото“ (1995), „Любов и други катастрофи“ (1996), „Междузвездни войни: Епизод II – Клонираните атакуват“ (2002), „Бандата на Оушън 2“ (2004), „Казино Роял“ (2006),  „Другият мъж“ (2008) и много други са заснети край бреговете на Комо.

Тук са снимани и серии от „любимата ми“ поредица „Дързост и красота“ (епизоди 2659 до 2664, ако е важно за вас), както и няколко серии от „The Amazing Race“ и „Top Gear“…

Комо е едно от най-дълбоките езера – достига до дълбочина от 425 метра и има само един остров (Isola Comacina), намиращ се малко преди Villa Balbianello – „къщурката“ на Бонд, Джеймс Бонд… поне докато Анакин Скайуокър не е с любимата си Падме наоколо.

По над 100-километровата брегова линия можете да станете свидетели на какво ли не! От Комо до Беладжио фериботът акостира на поне още десет места, но най-яркият момент беше сватбено тържество в изящно имение, близо до езерото. Чуваше се нежната музика на струнен квартет и беше разкошно!

Най-накрая достигнах и до „чатала“:

Беладжио

Слизайки от ферибота, първото ми впечатление бе колко много прилича на остров Тасос в Гърция. Имах малко време да го разгледам, заради изпуснатите фериботи с по-ранен час и исках да използвам тези кратки мигове на макс. Нямаше как да стигна до разкошните имения или да се разходя сред природата. Но и малкото, което видях, бе красиво.

Усетих морския бриз и се слях с хилядите туристи. Цялата крайбрежна улица ме примамваше със заведения кое от кое по-хубаво. Взех си кафе за из път и се втурнах да разглеждам.

Стълби, стълби и пак стълби…. Надолу и нагоре, стълбите водеха във всички посоки и което и стълбище да хванеш, няма да сбъркаш.

Изключително уютно местенце за разходка с любимия човек, четене на книга, отпивайки капучино, както и място за шопинг, особено, ако искате да си взетеме копринен шал точно оттук.

Спрях се на едно от всички малки, красиви магазинчета. Имаше миниатюрни фигури на красиви морски принадлежности.

Влюбих се в тази изящна яхта с неверояно красиви детайли.

Скоро пистигаше ферибота ми наобратно. Заредих се толкова много тук. Беладжио, Комо, Брунате и красивите градчета наоколо завинаги ще останат в мен и бих искала да се завърна отново там с любимите ми хора, за да преоткрия отново и отново красотата на това вълшебно кътче земя и вода.
Завършвам разказа си с това изречение и ви пожелавам светлина и пътешествия!

„Не ви е нужен терапевт, трябва само да отскочите до Италия!“



Реклама:

Booking.com

Уикенд във Венеция – кратък туристически пътеводител

Венеция! Един от най-романтичните градове в света, с 1500-годишна история и неповторима атмосфера; с красиви гондоли, минаващи под каменни мостове и малки, нелогични улички, в които дори и венецианските пощальони се губят…

През април тази година (един от най-подходящите моменти да се посети Венеция, между другото) и аз имах възможност да разгледам този невероятен град и накратко ще споделя ценна информация, която е добре всеки от вас да знае, преди да тръгне натам…

Транспорт

Най-вероятно ще пристигнете във Венеция чрез един от следните превози:

  • самолет – около Венеция има две летища: Марко Поло (VCE, 13 km) и Тревизо (TSF, 40 km). И двете летища имат много удобни превози за трансфер до самата Венеция – директно или през града Местре, който се намира на континенталната част. Превозите от и до двете летища се обслужват от ATVO, като цената от Марко Поло е 8 EUR (15 EUR двупосочно), а от Тревизо – 12 EUR (22 EUR двупосочно). Съществуват варианти (включително и по вода) и с компанията ACTV, но смятам, че ATVO е по-цивилизованият. От София има редовни полети на RyanAir (директен до Тревизо), Alitalia/Bulgaria Air (прекачване в Рим), Lufthansa (прекачване в Мюнхен), KLM (прекачване в Амстердам) и Turkish Airlines (прекачване в Истанбул). Не е за подценяване и възможността да кацнете или излетите от Милано или Болоня и да разгледате частично или цялостно маршрута Милано – Верона – Венеция – Болоня.
  • влак – с влак може да достигнете до централната гара (Venezia Santa Lucia), както и до Местре (Venezia-Mestre), като до последната пристигат значително повече влакове;
  • автобус или трамвай – има редовен градски транспорт буквално на всеки 5-10 минути между 6 сутринта и полунощ, като повече информация може да намерите на сайта на ACTV;

  • автомобил – с автомобил можете да стигнете до самата Венеция (има огромни паркинги на Piazzale Roma и Tronchetto), но не ви го препоръчвам: ще се наложи да платите между 21 и 30 EUR на ден. Много по-изгодно е да спрете безплатно в Местре, след което да се качите на градски транспорт до самата Венеция;
  • кораб – круизни кораби достигат до порт Венеция, както и до Stazione Marittima, но отделно има и воден градски транспорт, наречен вапорето, с който може да посетите близките острови, летището, както и цяла Венеция. Обслужват се отново от ACTV (виж линии и разписания) и ще разкажа за тях малко по-подробно надолу.

Карта „Venezia Unica“

Всяка година 18 000 000 туристи посещават Венеция, което прави средно 50 000 на ден, като най-много (около 3 000 000) идват на карнавала през февруари. При всички положения, няма да искате да чакате на огромните опашки за музеи и e добре да се възползвате от най-ниските цени за транспорт. Всичко това ви се дава от картата „Venezia Unica“, официален продукт на Община Венеция, с възможност за поръчка онлайн. Вариантите с какво „да напълните“ картата са много, но за уикенд искам да ви обърна внимание за следното:

  • Rolling Venice – за хора между 6 и 29 години, с доста добра отстъпка за транспорт и музеи;
  • Вход за музеите на площад Сан Марко (20 EUR за възрастни, 13 EUR за младежи до 26 г.) – достъп до Двореца на дожите и още 3 музея на площада;
  • ACTV карта за транспорт за 72 часа (40 EUR за възрастни, 22 EUR за младежи с Rolling Venice). За 24 и 48 часа картата за възрастни е съответно 20 EUR и 30 EUR, което макар да изглежда скъпо на пръв поглед, в сравнение със 7,50 EUR за единично пътуване с вапорето си е доста добра инвестиция. А важи и за автобусен и трамваен транспорт до и на територията на Местре, както и за вапорето до островите. Картата трябва да се валидира при всяко качване в даденото превозно средство.

Тънкият момент откъде да си вземете картата: при поръчка получавате ваучер със специален PNR код, който можете да използвате на всеки от обектите, упоменати тук: http://tripplanner.veneziaunica.it/en.

Но дори и да не сте си резервирали картата онлайн, можете да си вземете всичко от нея в туристическия център на Piazzale Roma. В никакъв случай не оставяйте билетите за музеите на площад „Сан Марко“ за покупка от самия „Сан Марко“ – това ще ви спести около час-два чакане на опашка.

Настаняване

Можете да се настаните в самата Венеция, на някой от островите, както и в континенталната част (Местре). Транспортът от Местре е доста удобен, с гореспоменатата карта може да се ползва неограничено, пътуването до Венеция е 15-20 мин., а хотелите са на значително по-ниски цени. За самите хотели както обикновено препоръчвам Booking.com и Airbnb.

Венеция е така устроена, че най-вероятно

Piazzale Roma (Площад Рома)

ще е вашата първа и последна спирка. Около и на големия площад спират всички автобуси и трамваи от Местре, Venice People Mover (нещо като фуникуляр от паркинга на о. Трончето), в близост е ж.п. гарата Santa Lucia, огромният паркинг за автомобили, има туристически офис (последно напомняне да си вземете билети за музеите на площад Сан Марко от тук) и място за съхранение на багаж. Тук е мястото да си вземете и първото вапорето (или ако предпочетете – water taxi). Спирките на вапорето са покрити понтони в бяло и жълто, които толкова се различават от останалата архитектура, че няма как да ги пропуснете:

До площад Сан Марко ходят линии 1, 2 и N, като ако искате да сте сигурни, че ще минете по Canale Grande, хванете си линия 1.

Canale Grande (Големият канал)

След като се качите във вапоретото, следват около 4 километра през най-красивата част от Венеция, като по време на пътуването си ще видите около 170 сгради. Повечето от тях са построени между 1200 и 1700 г.

Може би тук е мястото за малко венецианска история. Както казват самите венецианци, началото на Венеция е като годежен пръстен, изпуснат от нестабилна ръка в Канале Гранде. Никой не знае къде и как точно се заражда „плаващият град’. Първите свидетелства са от около V в., когато изплашени хора, бягащи от земите на днешните Падуа и Тревизо, изложени на атаките на германските племена, намират убежище в мочурищата на адуктор магнуса на италианския ботуш. Накратко – Венеция е на над 1500 години!

Временните им жилища предлагали сигурно убежище, така че част от хората се установили на островите постоянно. Счита се, че Големият канал в древността е бил река, около която с годините постепенно са се появили днешните сгради.

Първите венецианци започнали да изграждат сградите върху солидна основа, като забивали дървени стъбла в пясъчната земя и строели дървени платформи над мочурищата. Дървото е доста нетрайно и използването му като носеща конструкция може да изглежда странно на пръв поглед, но дълголетната Венеция е изградена именно върху дървени трупи – потопени под вода, те не са изложени на кислорода, необходим на микроорганизмите, отговорни за разпадането на дървесината. От друга страна, солта и пясъкът във водата с вековете превръщат дървото във вкаменелост и го правят изключително здраво и трайно. А за да си представите за какво количество дървета става въпрос: само църквата Santa Maria della Salute е изградена върху 1 106 667 бр. 4-метрови дървета, донесени по вода от горите на днешните Словения, Хърватия и Черна Гора! По груби изчисления, от толкова дървесина може да се произведе 55 пъти хартията, нужна за отпечатване на всички книги във фонда на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.

С вековете малкото селище Венеция се превръща в град-държава и столица на империя, която се е простирала из Адриатика и Източното Средиземноморие – от Хърватска до Гърция. Войските ѝ са достигали дори до Константинопол, преди Венеция да навлезе в залеза си и да бъде завладяна от Наполеон през 1797 г.

Тук за първи път в света жена завършва университет – Елена Лукреция Корнаро Пископия, 25 юни 1678 г. Във Венеция се ражда и първото казино в света (1638 г.), което лесно можете да забележите край Големия канал.

Днешна Венеция се състои от 118 острова, разделени от 177 канала и свързани с 416 моста, но над Canale Grande минават само четири, като най-известният от тях е

Ponte di Rialto (Мостът Риалто)

Риалто е бил единственият мост над Canale Grande от 1181 г., като през 1255 г. понтонът мост е заменен от дървен мост, а той – от съвременния каменен през 1591 г. Мостът образува внушителна за времето си арка с височина от 7,5 метра. Подобно на Покрития мост в Ловеч, върху Риалто ще видите десетки малки магазинчета за сувенири. Тук е може би най-популярното място да наемете

Гондола

Със сигурност щом чуете „Венеция“, веднага си правите асоциация с гондола и обратно. Ако сте сред щастливците, които посещават Венеция през първата неделя на септември, ще можете да присъствате на Парада на гондолите, който не отстъпва по пищност на маскения карнавал през февруари.

Типичните 10-метрови лодки с равно дъно са специално адаптирани за условията на Венецианската лагуна. Лявата страна на гондолата е около 25 см по-дълга от дясната, с което се компенсира „изкривяването“ от гондолиера и греблото му. Движението се извършва от лявата страна на канала – както е с автомобилите в Англия, Индия и Япония, например.

Числото 400 е тясно свързано с гондолите – има точно 400 такива във Венеция, като са били нужни над 400 часа, за да се направи всяка една гондола. Всеки от гондолиерите също минава 400-часово обучение, за да се научи да управлява 400-килограмовата лодка – иска се не просто раирана блуза, сламена шапка и черни панталони, а и доста умения, за които се държи изпит… Всъщност, гондолиерите са с един по-малко. Защото единствената лицензирана гондолиерка се казва Джорджа Босколо.

Всяка гондола се състои от 280 детайла, направени от 10 различни вида дърво: дъб, бук, бряст, липа, лиственица, ела, череша, круша, орех и махагон. Ако искате да научите повече за това как се правят гондолите, посетете Squero di San Trovaso.

А ако просто искате да се повозите на гондола, имайте предвид, че удоволствието е наистина скъпо. За 40-минутна разходка си пригответе около 80 EUR, а ако е по залез слънце – направо стотачка. В пика на туристическия сезон цените могат да нараснат дори повече, да не говорим, ако поискате и серенада.

Вариантите да намалите цената са няколко – хванете гондола от малките канали във вътрешността на Венеция. Или се комбинирайте няколко души. Или просто се пазарете до дупка, накрая си тръгнете и чакайте да ви настигнат (но дори и тогава надали цената ще падне с повече от 20-30 EUR). За последното обаче внимавайте – много туристически гидове съветват да не го правите, защото със смъкването на цената се смъква и удоволствието: гондолиерите значително съкращават маршрута заедно с цената и има шанс да пропуснете голяма част от изживяването.

Ако все пак искате да се качите на гондола, но нямате пари, може да си наемете traghetto (пенсионирана гондола, която се ползва, за да пресечете Canale Grande). Пътуването наистина е доста по-кратко, но стига за едно-две селфита, а струва колкото кофичка сладолед.

Без значение дали ще пътувате с гондола, пеш или с вапорето, в крайна сметка ще достигнете

Palazzo Ducale (Дворецът на дожите)

Palazzo Ducale или Дворецът на дожите е красива готическа сграда, която няма как да пропуснете, тъй като се намира точно там, където Canale Grande достига най-южната част на площад Сан Марко.

Дож е титла, която идва от лат. dux, т.е. водач и повече от 10 века е била носена от най-влиятелните хора във Венеция. С други думи, дожът е бил държавен глава с неограничена власт на тогавашния град-държава Венеция. И е тънел в неограничен разкош!

Дворецът е построен още през IX в., но оттогава досега много пъти е бил реконструиран и разширяван. Съвременният си вид има от 1340 г., а довършителните работи по него са продължили до 1420 г.

Фасадите на сградата включват долна част, състояща се от колонада на приземния етаж под открити лоджии (това са отворени пространства, подобни на тераса, но от вътрешната страна на сградата). За разлика от повечето средновековни дворци, лоджиите са на приземния етаж, а стените са вдигнати над тях.

Дворецът на дожите е превърнат в музей, който може да посетите всеки ден между 8:30 и 18 ч. И ако го направите, гарантирам, ще ви заболи врата от взиране в прекрасните позлатени тавани.

Посещението започва от Златното стълбище, завършено през 1559 г.  и продължава през редица помещения, служили на най-върховната власт във Венеция векове наред.

Ще ви висне долната челюст от невероятните зали, изпъстрени с картини на Джентиле да Фабриано, Алвизе Виварини, Пизело, Виторе Карпачо, Джовани Белини, Порденони, Тициан, Франческо Петрарка, Висарион Никейски, Джакомо Палма младши, Андреа Паладио, Доменико Робусти и др. Накратко – един малък Лувър.

Неслучайно дворецът е посещаван от над милион души годишно -картините са внедрени в прекрасни орнаменти от дърво, мрамор и злато. Стая след стая, ще видите Камарата на Великия съвет – една от най-големите зали в Европа с размер 53х25 метра, украсена с картини на Паоло Веронезе, Тинторето и Палма Ил Джовани след пожара през 1577 г.

В тази зала е и „Парадисо“ – най-дългата картина, рисувана на платно в света, извисяваща се над трона на Дожа. За картината е имало конкурс (всички „номинации“ също са показани в съседната зала), спечелен от Джако Тонторето и изпълнен за по-малко от 5 години – от 1588 до 1592 г.

От прелестта на двореца ще преминете по



Реклама:

Booking.com

Ponte dei Sospir (Моста на въздишките)

Много хора свързват Моста на въздишките с нещо романтично. Истината е, че той представлява топла връзка между Двореца на дожите и по-късно изграден затвор, в който е лежал (и избягал!) самият Казанова.



Реклама:

Booking.com

А причината да се нарича така е, че затворниците, минавайки по моста, с тежка въздишка за последен път поглеждали към красивата Венеция и морето, преди да бъдат изпратени в килията.

Basilica di San Marco (Базиликата Сан Марко)

Базиликата Сан Марко е разположена в центъра на площад Сан Марко и е най-известната църква в града, често сочена за пример на византийска архитектура. Църквата първоначално е частен параклис за дожите, като строежът ѝ е завършен през 1617 г. Известна е като Chiesa d’Oro (Златна църква), заради красивите си златни мозайки. Но тя очарова и с олтара, съдържащ саркофаг с мощите на св. Марко Евангелист, украсен със стотици изумруди, сапфири, рубини, перли и аметисти. Прочутите венециански коне, местени от императорската ложа в Константинопол чак до Париж се съхраняват в музея към църквата, а конете над главния вход на базиликата са бронзови копия. Можете да влезете безплатно в църквата, но музеят има входна такса от 4 EUR.

Камбанарията

Камбанарията на площад Сан Марко се издига на 98,6 метра, което я прави най-високото съоръжение във Венеция. Построена е през 1514 г. върху основа 12х12 метра, като освен за камбанария, тя е била използвана за наблюдателница и за морски фар. Направих 10-тина снимки на кулата с новия си апарат и започнах да се ядосвам: „Този обектив изкривява изображението и кулата изглежда наклонена на всички снимки“. После погледнах към кулата и видях, че проблемът не е във фотоапарата – камбанарията е наистина наклонена! Всъщност част от нея се срива през 1902 г. и е реконструирана през 1912 г.


Като цяло всички камбанарии във Венеция са наклонени. Santo Stefano е наклонена колкото Пиза, лесно видими са и наклоните на камбанариите San Martino (на о. Бурано) и Базиликата San Pietro di Castello. Именно наклонът е причината в основата на камбанарията на площад Сан Марко да се изгражда титаниев обков, който да я задържи права. Той не пречи да я посетите, да я разгледате отвътре и дори да се качите на върха ѝ, ако имате желание, време и 5 EUR. Ако се качите, освен невероятната гледка към Венеция, ще видите и пет камбани, всяка с различна функция – за екзекуции, заседания на Сената, за повикване на консулите, както и за простички неща като обозначаване на началото и края на работния ден или кога точно е време за обяд. Самият Галилео Галилей също се е качвал на кулата през 1609 г., за да демонстрира току-що изобретения телескоп на тогавашния дож Антонио Приули.

Correr Museum (Музеят Корер)

Корер е огромен музей, който обикаля площад Сан Марко. Билетът за Двореца на дожите ви дава достъп и до Корер.

На първия етаж можете да научите много за историята на Венеция и Венецианската република от XIII до XVI в., да се насладите на една от най-големите нумизматични колекции, както и на маслени картини, графики, монети, оръжия, макети и скулптури. Вторият етаж е картинна галерия с венециански творби от раждането на Венеция чак до XVI в.

А след като се насладите на разкоша на площад Сан Марко, със сигурност ще искате да си изгубите из

Малките улички на Венеция

Ако сте чели пътеписите ни за Рим или Южна Италия, вече знаете, че си падаме по китни италиански улички с висящо пране и ароматни цветя, ресторантчета с внимателно подредени столове и масички, запокитени площадчета с най-вкусния сладолед на света… Е, Венеция предлага всичко това, но каналите правят нещата още по-различни! Гаражите например изглеждат така:

За да усетите истинския дух на града, непременно се „загубете“ сред каналите и тесните пътечки между сградите, които местните наричат callètte (най-тясната е широка само 53 см).

Ще намерите редица скрити магазинчета за сувенири, бакалийки, винарни и магазинчета, предлагащи какво ли не… Наистина какво ли не:

И след като ви хване тази приятна клаустрофобия, все пак вероятно ще поискате да видите Венеция от по-далеч. Една кратка разходка до

Lido di Jesolo (Лидо ди Йезоло)

ще ви се отрази чудесно. Мястото е известно с хотелите си и дългата си плажна ивица. През април не е подходящо за къпане (климатът е подобен на нашето Черноморие), но със сигурност действа успокояващо и разтоварващо, особено на чаша аперол шприц, за който ще разкажа малко по-нататък…

Нощна Венеция

Очаквах Венеция да е по-празна през нощта, но тя направо опустя. Тук-там някоя двойка влюбени минават по моста, тук-там някой гондолиер се прибира към къщи, тук-там някое късно вапорето разнася последните туристи към гарите и хотелите им…

Хората се покриват по ресторанти, барове и кафенета (казах ли, че Florian на пл. Сан Марко е най-старото кафене в света?), културни мероприятия (вижте програмата на Teatro La Fenice и Palazzo Barbarigo-Minotto) или в историческото казино… Единствено около Риалто остава сравнително оживено, но нищо общо с дневното гъмжило от туристи.

Може би причината за това бе и априлският студен вятър – не знам. Но знам, че това ми даде възможност спокойно да направя няколко интересни вечерни снимки на Венеция, като за финал.

А сега – малко технически детайли:

Шопинг

Както вече писах, по малките улички на Венеция ще откриете магазинчета със всякакви сувенири – венецианско стъкло, венециански маски, шоколатиери, магнити, значки и какво ли още не…

За по-сериозен шопинг, препоръчвам да отидете до Местре. Молът Porte di Мestre е лесно достижим от Венеция с автобус 24H и всеки влак до Venezia Mestre Ospedale, а от Местре – с автобус 31H.

Храна и напитки

Ресторантите, храната и напитките във Венеция са скъпи, но не много повече от навсякъде в Западна Европа. Ако сте наистина гладни, препоръчвам вечеря в ресторант-бюфет Mishi Mishi в гореспоменатия мол Porte di Mestre, където срещу първоначална такса от 16 EUR можете да ядете колкото побира стомахът ви (напитките се заплащат отделно), а и да се позаредите с провизии от хранителните магазини наоколо. Препоръчвам да заложите на морските дарове, които са с много високо качество, а цените им в някои ресторанти може дори да са по-ниски от тези в нашите…

Ако пък предпочитате нещо наистина типично венецианско, непременно опитайте:

  • Вече споменатия Aperol Spritz – аперитивче с аперол, просеко и газирана вода за следобедните часове, популярно из цяла Италия, но тръгнало именно от бреговете на Венецианската лагуна;
  • Zaeti – традиционни венециански бисквити от царевично брашно и стафиди, с мекотата на бишкоти;
  • Cicchetti – най-близкият превод, който ми идва за чикетите, е „мезелъци“ – малки хапки, под формата на ордьовър, с всичко прясно за деня, които се сервират в традиционните венециански барове, известни като bàcari. Често включват мини-сандвичи, хапки с маслини и зеленчуци, варени яйца и морски дарове, поставени върху парченце хляб или в мини-чинийки;
  • Połenta e schie – качамак с венециански скариди, комбинацията розово-жълто изглежда изключително вкусно;
  • Tramezzini – триъгълни сандвичи от бял хляб без коричка с пълнеж, който може да е всякаква комбинация от пюрета, сосове, колбаси, пастет, яйца, месо, риба и зеленчуци;
  • Bigoli in salsa – дълга паста, за която може да се каже, че е нещо средно между дебели спагети и италиански макарони, която венецианците сервират с малки лукчета, аншоа и ароматен сос;
  • Rixi e bixi – простичък ориз с грах, но любима храна на дожите;
  • Fegato alla veneziana – крехък телешки дроб, задушен с малки лукчета, една от любимите рецепти на известния Франческо Леонарди.
  • Вино – не забравяйте, че всичко по-горе е гарнитура към основното блюдо – виното. А ако искате да „затапите“, може да пробвате и чаша лимоново згропино в края на вечерята. Наздраве!

Бюджет

  • Полети София-Венеция-София – 50 EUR с RyanAir, ако резервирате навреме;
  • Трансфер от и до летището – 22 EUR;
  • Карта „Венеция Уника“ – 40 EUR;
  • 3 нощувки в 4-звезден хотел в „Местре“ с включена закуска – 306 EUR;
  • Входна такса за музеите на пл. Сан Марко – 20 EUR;
  • Входна такса за музея на църквата или камбанарията – 9 EUR;
  • Две вечери в ресторант – 56 EUR;
  • Вечеря All You Can Eat – 20 EUR;
  • Хапване на крак и сладоледи през трите дни – 40 EUR;
  • Коктейл на Лидо – 8 EUR;
  • Шопинг, сувенири и подаръци – 150 EUR;
  • Гондола (ако решите) – 80 EUR;
  • Градска такса – 9 EUR;

Общ бюджет: 810 EUR / сам човек

Предполагам, че ако сте двойка, ще ви излезе само 200-250 EUR отгоре, т.е. разходите би трябвало да станат около 1060 EUR (530 EUR/човек), но, разбира се, ако решите да харчите стабилно, с тези пари не можете да си купите и чифт обувки… 🙂

Този пътепис се получи дългичък, а? Но колкото и да е дълъг, пак няма как да напиша (пък и да видя) цялата история, трупана във Венеция с векове. Не можах да видя островите Мурано (известен с венецианското стъкло) и Бурано (известен с венецианската дантела), не видях Венецианския Арсенал, не влязох в Santa Maria della Salute, построена като сделка с Бог, за да прогони чумата от Венецианската лагуна… но нищо, ще дойда пак и ще доведа цялото семейство някой ден!

А сега ви казвам „чао“. Всъщност думата „ciao“ идва от Венеция, от “s-ciavo vostro”, което приблизително означава „на Вашите заповеди“ или „на Ваше разположение“… Италианците я използват както за „здравей“, така и за „довиждане“. Е, благодаря за отделеното време и до нови срещи във Венеция…

Никога не съм те виждал
тъй красива – спяща край брега
като непозната приказка,
сред стари къщи и вода…
Исках хиляди неща да кажа,
ала онемях – и парче живот оставих,
малко младост, малко смях.
Остана Моста на въздишките
над далечния канал,
но по теб въздишам още
и да тръгна ми е жал.
Чао, Венеция, чао-чао-чао…

 

Дубай: Едно Ферари, Биг Мак и пържени картофки, моля!

railroad-dubai

– Ставай! – Биляна събуди Петър в една майска сутрин…
– ?!?!
– WizzAir имат рожден ден, бързо, двама души пътуват с един билет. Резервирай полет за Дубай, давай, давай…

И така, драги читатели, още през май месец знаехме, че ще изкараме един топъл декември в Дубай. За Дубай виза не се иска, но Visa (кредитната карта) е силно препоръчителна, защото градът не е никак евтин… и до там ще стигнем.

WizzAir кацат на Dubai World Central (Al Maktoum International Airport). За разлика от централното, международно и най-натоварено в света летище (Dubai International Airport), това е на над 30 км от най-близката метростанция (Ibn Battuta) и над 50 км от центъра (Burj Khalifa / Dubai Mall). Макар и далеч, Al Maktoum си има и предимства – минаваме доста бързо през проверките за сигурност, а двама усмихнати араби, облечени в традиционните бели роби, наречени дишдаш,  проверяват документите ни с приветливо „Мархаба!“.

В една от залите виждаме някакъв местен да ни се усмихва и да плямпа… Малко по-късно виждаме, че всъщност е холограмна реклама:

Излизаме от летището. Първи впечатления – чувстваме се съвсем „по европейски“, няма особена разлика с летищата в Франкфурт, Лондон и Виена, освен, че в декемврийската нощ температурата е 27 градуса.

Транспорт



Реклама:

Booking.com

Още тук е добре да ви разкажем за градския транспорт. Два дирхама са горе-долу левче, така че смятането в дирхами е лесно (1 BGN = 2 AED). Обаче цените като височина отговарят на заобикалящите ви небостъргачи… И транпортът е едно от сравнително евтините удоволствия:

gold silver red
 Златна карта  Сребърна карта  Червен билет
Цена:

25 AED (с 19 AED кредит)

Цена:

25 AED (с 19 AED кредит)

Цена:

2 AED (с 1 вкл. пътуване)

Продава се от:

  • Билетни офиси
  • Някои билетни автомати
  • RTA Customer Service
  • Оторизирани агенти
Продава се от:

билетни офиси в метростанциите

(само и единствено)

Продава се от:

  • Билетни офиси
  • Билетни автомати
Важи за:

  • GOLD class
  • Метро
  • Автобуси
  • Трамваи
  • Воден градски транспорт
  • Плащане на паркинг
Важи за:

  • Метро
  • Автобуси
  • Трамваи
  • Воден градски транспорт
  • Плащане на паркинг
Важи за:

  • Метро
  • Автобуси
  • Трамваи
  • Воден градски транспорт
Цена за 1, 2 и 3 зони:

6 / 10 / 15 AED

Цена за 1, 2 и 3 зони:

3.5 / 5 / 7.5 AED

Цена за 1, 2 и 3 зони:

4 / 6 / 8.5 AED

Картите за транспорт се отчитат при всяко влизане и излизане от превозно средство. Не може двама души да ползват една и съща карта, групови билети няма. Ако влезете със златна карта там, където няма GOLD CLASS, ще платите нормална цена (напр. в повечето автобуси). Ако влезете със златна карта в метрото обаче и се качите в SILVER CLASS вагон, проблемът си е ваш  – ще си платите премиум транспортирането. Деца под 5 г. и 90 см височина пътуват безплатно, ако едното от условията не е изпълнено, трябва да им купите нормален билет.

dubai-metro

Съветът ни към вас – купете си златна карта (ползвайте еднократно билетче до метростанцията, където се продава). Двойно по-скъпо е, но в специалния вагон е почти празно през по-голямата част от денонощието, а транспортът така или иначе е едно от най-евтините неща в сравнение с всичко останало. Не сме сноби. По удобства дори Silver Class изглежда много по-комфортно от нашия градски транспорт, но по миризма… И друг път сме пътували с миришещи хора, но това никой не иска да си го причинява – представете си група миришещи на чесън и яхнийка работници, които са копали в канализацията, на 40-градусова жега и се прибират вкъщи, заедно с друга група хора, които НИКОГА в живота си не са се къпали, освен може би преди три години в р. Цитарум, Индия, най-мръсната на света… Добавете малко риба, развалени яйца и човешки акита и ще получите бегла представа за вонята, която се носи в метрото в Дубай. Хора нескрито закриват лицата си, а някои от тях повръщат, което също добавя нотки аромат към гореописаната картинка. Така че, послушайте ни, вземете си Gold карта, особено ако ще пътувате в пиковите часове.

taxi-dubai

Неизбежно в Дубай ще ползвате таксита. Возят по-евтино от софийските, не мамят, но поради големите разстояния очаквайте да оставяте между 25 и 80 AED на курс. Може да ползвате и Uber, но няма да ви излезе по-изгодно (освен ако не ви е за първи път, тогава ползвайте промо-код „peters1058“ и ще получите 10 лв. кредит). Друга типична особеност – жените, пътуващи сами имат специално обособен вагон, както и специални таксита (тези с розов покрив). Имайте и това предвид.

Да обобщим какво направихме: автобус F55 от летището до мол Ibn Battuta, откъдето се качихме в „златния“ вагон на управляваното изцяло от компютър метро. Чуваме „Al Mahata Al Qadema Hiya“, което звучи като „Ало, малката, къде е Мария?“ Добре, че след това казват и на английски „The next station is…“ Е, след като го обяви на всичките 12 станции и Мария така и не се намери, ние слязохме и се отправихме към

Dubai Mall

dubai-mall

Много хубаво магазинче… малко по-голямо от кварталното на Ники и Митко на ул. Нишава, но откъм алкохол е горе-долу същият асортимент, на Ники и Митко даже май изборът е по-голям. И от цени го бият.

dubai-mall-signs

Първи културен шок, разказ от Петър: Пикае ми се, нося си го от София, дето се казва. Тръгвам към тоалетната, до която имам чувството, че вървя половин километър. Виждам вратата и вървейки към нея започвам да си разкопчавам дънките, за да спестя време – отвътре яко напира! И вместо писоар, срещу мен виждам задниците на трима надупени араби, които се подмиват точно преди молитва… Влязъл съм в стаята за подмиване – кой да погледне знаците!

warning-camel

Да, арабският свят си има своите особености. По-добре забравете за алкохол, докато сте в Емирствата. На повечето места в ОАЕ е напълно забранен, в Дубай е разрешен в туристическите зони, но няма откъде да го купите. А и да има, цената е такава, че вероятно ще ви откаже, да не говорим, че местните ще гледат на вас като на долна измет, ако пиете алкохол.

dubai-mall-soukПодобна е и ситуацията с влюбените погледи, дрехите с гол гръб, открити рамене и деколте, държането за ръка и, да не дава Аллах, да вземете да се целунете на публично място!!! Това за местните си е все едно да правите секс голи насред мола в България. Не ни разбирайте погрешно – Дубай е голям и космополитен. Дори да се целунете пред очите на полицай, е възможно да няма последствия. Но ако някой местен се оплаче, че му нарушавате душевния комфорт с непристойните си действия или облекло и се оплаче на полицията, те са длъжни да реагират. И наказанието може да стигне и до година затвор! Е, имайте това предвид и приятна разходка в мола…

dubai-mall-outside

Всъщност това е най-големият мол в света. Първото ни впечатление обаче не беше с „уау ефект“. Сякаш влизате в няколко свързани големи шопинг центъра, всеки с различна концепция и идея. Хубавото е, че има цели „квартали“ в мола: „квартал“ за спортни стоки, „квартал“ за детски забавления, „квартал“ за хапване (най-малката сметка, която оставихме, беше към 120 AED за двама ни, в McDonald’s!!!) и „ебаси-скъпия-квартал“. Само таблото, съдържащо списъка с магазините е десетина метра:

dubai-mall-map

Естествено, много неща вътре ще ви впечатлят: огромен аквариум с живи риби и акули, сред които при солидно заплащане може да се гмурнете. Аквариумът е известен и като най-големият с единично стъкло (single-glass) в света.

dubai-mall-aquarium

В този мол е и най-големият магазин за обувки (трябва да се отбележи, че Биляна не влезе).

dubai-mall-shoes

Тук е и най-голямата книжарница в света (в която НЕ се предлага Библията), най-голямата сладкарница в света, има дори и площадка за кънки на лед с олимпийски размер. Непосредствено до Мола са изгорелият малко след нашето посещение 5-звезден хотел Address, както и най-високата сграда в света – Бурж Халифа, за която ще ви разкажем малко по-надолу.

dubai-mall-schema

За да придобиете представа за размера, който, между другото, непрекъснато се увеличава, ето няколко факти:

  • площта на мола побира 50 футболни игрища, горе-долу всички стадиони на А група в България заедно;
  • разгърнатата площ обаче (към момента на посещението ни) е 1 124 000 m², т.е. ако всичко от мола се сложи на един етаж и се постави в центъра на София, то ще заеме площта ограждаща НДК-ЦУМ-Невски-Паметника на Левски-СУ-бул. Васил Левски;
  • ресторантите са над 120, а магазините – над 1200: не чак толкова много на брой, но големи;
  • от спирката на метрото до мола е изградена топла връзка, с дължина 820 метра, цялата в подвижни тротоари (травалатори), всеки с дължина между 70 и 120 метра;
  • паркинг за 14 000 автомобила, за сравнение – цялата синя зона в София е с капацитет 10 734 паркоместа.

Разбира се, можем да продължим с факти и цифри, но Дубай като цяло си е грандо- и цифромания, така че няма смисъл… Размерите са толкова огромни, че в мола се предлага такси, което да ви придвижи от точка до точка:

dubai-mall-taxi

Ето три неща, които задължително трябва да направите (и специални благодарности на Надя за съветите и реализацията им):

cheesecake-factory

  1. Да си запазите маса в Social House, в зоната за пушачи (защото е навън и от там гледката е по-добра);
  2. Да се насладите на шоуто на най-големите танцуващи фонтани в света, което е на всеки половин час с няколко допълнителни рунда (13:00 ч. без петък, 13:30, 14:00 само в петък, 18:00, 18:30, 19:00 и т. н. до последното в 23:00);
  3. Може да финиширате в Cheesecake Factory (особено ако сте фенове на The Big Bang Theory) или с уникално поднесен сладолед в Cold Stone Creamery от ето тези пичове:

Има още десетки, дори стотици неща, които можете да направите и ще ви впечатлят – просто се поразходете из мола…

Бурж Халифа

BurjHalifa

Непосредствено до Мол Дубай се намира Бурж Халифа, най-високата сграда в света (829.8 м), която счупи всички рекорди за най-високо съоръжение, правено от човек въобще; най-голям брой етажи; най-високо жилище; най-висок ресторант; най-висок плувен басейн; асансьор, изминаващ най-голямо разстояние и т. н. Няма никакъв практически смисъл от построяването на подобна сграда, но е добре човек да види резултатите от състезанието „кой е по-по-най“ на шейховете в арабския свят. Всъщност ако искате да отидете в Дубай и да се качите на най-високата сграда в света, нямате много време – Jeddah Tower (1,008 m) в Джида, Саудитска Арабия ще бъде построена през 2020 г. Но да се върнем на Бурж Халифа…

display_burj

Можете да се качите на 124-тия етаж, най-високата наблюдателна площадка в света на височина 555 метра. Цените започват от AED 125, но силно ви препоръчваме да отделите няколко дирхама повече и да посетите Бурж Халифа по залез слънце. Перфектното време да се качите е около 17 ч., така ще хванете както дневен, така и нощен Дубай. Можете да останете на наблюдателната площадка колкото искате, но си купете предварително билети, защото свършват бързо. Съвет към фотографите: носете си поляризиращ филтър, докато сте в Дубай, стъкларията в този град е доста.

burj-khalifa-view

И още един съвет към посещаващите Бурж Халифа: започнете да търсите входа час по-рано: той се намира не в самата сграда, а в Дубай мол и от там се стига посредством топла връзка до Бурж Халифа.

Десет бързи факта за Бурж Халифа:

  1. Бурж Халифа е построена и напълно завършена за точно 6 години. Това е средна  скорост от точно един етаж на всеки две седмици. Цена: $1 400 000 000.
  2. В пиковите периоди на строежа са били ангажирани 12000 работници едновременно.
  3. Бетонът, излят за Бурж Халифа тежи колкото 500,000 слона. Приблизително толкова са всички слонове по света.
  4. Бурж Халифа има 57 асансьора, сред които са и най-бързите такива: 124 етажа в рамките на минута, достигайки скорост от 35 км/ч. Асансьорите имат специални системи за изравняване на налягането, за да не ви се пръснат тъпанчетата, докато „излитате“ и „кацате“ с тях.
  5. Ако все пак решите да се качвате по стълбите – очакват ви 2909 стъпала. Неслучайно сградата има специални евакуационни асансьори в случай на бедствие.
  6. Ако поставите всички парчета от неръждаема стомана едно върху друго, ще получите височина от 293 пъти от тази на Айфеловата кула.
  7. Сградата има 164 етажа: 163 над земята и само един подземен етаж.
  8. Бурж Халифа има 24 000 прозорци, за които е предвидена автоматична почистваща система с тегло 13 тона (да, трудничко биха се чистили на ръка)
  9. Сградата може да побере 35000 жители. Това е населението на Силистра, Разград, Ловеч или Смолян.
  10. Бурж Халифа ви позволява да видите два залеза – ако сте на земята и видите как слънцето залязва, след което се качите в асансьора до 124 етаж, ще можете да го видите да залязва отново, когато сте горе.

Ето какво е да гледаш и от върха на Бурж Халифа… (щракнете тук)

И за финал – как би изглеждала Бурж Халифа, ако се намираше в Истанбул, Париж и Лондон (извиняваме се за лошото качество и изкривяванията, но нямахме друга възможност да го снимаме):

Burj-Khalifa-London-Paris-Istanbul

Нашето посещение на Бурж Халифа беше на 2 декември, националният празник на ОАЕ. След като се върнахме обратно в мола, той приличаше на огромен оживен кошер. Пошматкахме се още малко и се отправихме към метрото, заедно с още няколкостотин души…

И втори културен шок: Изведнъж излизат араби, в камуфлажни униформи и сочат с автомати: ти наляво, ти надясно, ти наляво, ти надясно… Оглеждаме се и ясно виждаме принципа: всички европейци и араби са от едната страна, всички с по-жълта и мургава кожа – от другата. След което пуснаха европейците и арабите да се качат на метрото, а останалите – когато има място и възможност. Расизъм в най-чистата му форма.

Хотелът

Bonnington-welcome

Най-накрая се прибираме в хотела (Bonnington Jumeirah Lakes Towers, силно го препоръчваме) и там ни чака меко легло, топла вана и приветлив телевизор с надпис „Ahlan Wa Sahlan“, който буквално означава нещо като  „добре дошъл си да останеш в семейството“, типичен арабски жест на гостоприемност…

Bonnington

Нямаше как да не се възползваме от „дупката“ в небостъргача – басейнът на 11-тия етаж, където можеш да доплуваш и да се наслаждаваш на нощен Дубай.

И трети културен шок: към басейна приближава арабка, покрита от глава до пети с черна бурка. Върви към басейна… Чакаме да махне бурката, чакаме, но не – цоп! И си влезе в басейна с бурката, изцяло забулена!

Трудно заспиваме от многото впечатления, но удобното легло, меките завивки и умората все пак надделяват.

hotel-garden

Събуждаме се и слизаме в градината. Още от сутринта е тежко и задушно, красива синявица е кацнала на един гаф. Не, не сме направили гаф, просто така се нарича дървото Prosopis cineraria (известно е и като Дървото на живота). Та, представете си синявицата, кацнала на гафа издава нечувани за нас птичи звуци, отекващи в стъклата на заобикалящите ни небостъргачи, които от своя страна отразяват лъчите на ставащото все по-жарко слънце… В центъра на тази картинка е една от най-богатите шведски маси, които сме виждали. Само беконът е четири вида – телешки, пуешки, агнешки и пилешки. Свински, поради религиозни съображения няма…

Bonnington-breakfast

Добре, де, има – греховното свинско открихме едва на третия ден, на малка масичка, скрита зад една врата в най-далечния ъгъл на ресторанта, на която пише „Pork Station“.

pork-station

След като хапнахме, се метнахме на такси до Палмовия остров (Palm Jumeirah). По време на престоя си ползвахме таксита 7-8 пъти и винаги оставахме впечатлени от това колко любезни и мили са хората и колко високо е нивото на обслужването.

Палмата

Строежът на Palm Jumeirah започва през 2001 г. и през 2007 г. става най-големият изкуствен остров. В момента се строят още два такива, по-големи острова, по подобие на Palm Jumeirah.

palm-dubai

Интересно е, че идеята и формата на острова са по идея на Принца на Дубай, Muhammad bin Rasheed Al Maktoum, който в началото на XXI в. решава да превърне Дубай в туристическа дестинация No. 1 в света. Слънце и пясък около Дубай – много, но пък крайбрежието е каменисто…

dubai-boat

Ето защо принц Мохамед назначил най-добрите инженери, ландшафтни експерти и архитекти, след което провел с тях разговор, който си представяме горе-долу така:

– Момчета, ще ви позлатя, но трябва да направим дълга плажна ивица..
– Добре, можем да направим една дъгичка, с която ще получим 2-3 километра плажна ивица…
– Два километра?!? Искам 1000 км!!!
– Невъзможно!
– Невъзможно?! „Невъзможно“ е дума, която не присъства в речника на истинските лидери.
– Ама… това… е крайно непрактично!
– Не ме интересува, искам стотици километри плажна ивица. Сложете две дъги, три дъги, сто дъги…
– Да, но крайбрежието е само 20 километра, а и вълните бързо ще отмият пясъка по тази начин…
– Ами ако сложим всички дъги в кръг?! Като… като… палма!

И така се появил ето този остров:

the-palm-map

Таксито ни оставя точно на върха на Палмата, където се намира хотел Atlantis с неговите 23 етажа и 1539 стаи.

atlantis

Хотелът всъщност е курортен комплекс с голям увеселителен воден парк, аквариум и специално изграден Залив на делфините, където можете да се гмуркате с тях. Поради липса на време посетихме само аквариума.

atlantis-aquarium

Прекарахме около три часа в съзерцаване на океанска и морска фауна. Аквариумът по размери е доста по-малък от този в Dubai Mall, но пък като биоразнообразие е значително по-богат и интересен. Входът не е евтин (AED 100), така че ако нямате време може просто да се поразходите из коридорите на хотела и ще видите стъклото на най-голямата част от аквариума.

Решихме да се върнем с монорейлa, който свързва върха на палмата със средата на стъблото, откъдето може да се продължи с трамвай.

nqma-trotoar

От хотела до монорейлa вървим по тревата, защото тротоар няма! През цялото време докато сме в Дубай ни направи впечатление как градът е пригоден изключително за хора с автомобили. На много места липсват тротоари, а улиците и булевардите минават по най-прекия път, докато пешеходците обикалят под, над и около тях. Дори в средата на Палмата, където сменяме монорейла с трамвай, се налага да преминем през огромен паркинг, за да може автомобилите да са по-близо до транспорта, а не пешеходците…

tram-prehod

Продължаваме с разказ за

Miracle Gardens

miracle-garden-logo

Miracle Gardens е ботаническа градина, за която арабите се фукат, че е най-голямата цветна градина в света, но това не е съвсем вярно. Според сайта им градините са с площ 7.2 хектара, в тях има 70 различни вида растения и общо около 100 000 000 броя цветя. Това означава средно 1388 на квадратен метър, което няма как да е вярно, при условие, че градината има алеи, площадчета и др. За съжаление никой от посетителите не брои цветята и всички вярват сляпо на този „факт“.

miracle-tunnel

Но дори и така да е, тоест цветята да са 100 милиона, Miracle Gardens са само градините с най-голям брой цветя, но не и най-големите.

Версайските градини например са 800 хектара (над сто пъти по-големи по площ!) и има над 200 000 цветя и още толкова дървета, заедно с 50 фонтана… Keukenhof в Холандия пък са с площ 32 хектара (4-5 пъти по-големи опо площ) и само лалетата са над 800 вида (близо 12 пъти повече видове от всички цветя в Miracle Garden) и единствената причина цветята вътре да са 7 млн. е, че холандците нямат мания за величие и не са включили десетките километри с полета от цветя около градината.

miracle-woman

Както и да е, това не прави градините по-малко красиви. Просто искахме да кажем следното:

miracle-peacock

Мили араби, каквото и да правите, живеете в пустиня. Похвално е, че сте направили градина там, но няма нужда да ни лъжете, че е най-голямата.

miracle-flower-moto

Определено си заслужава разходка до Miracle Gardens, но транспортът не е кой знае колко удобен. Ползвайте такси или автобус 105 от Mall of the Emirates до Miracle Gardens (5 AED в посока) между 14 до 20 ч. на всеки 20 мин. от 9 ч до 21:00 ч. Имайте предвид и че по обяд в градините става адски горещо, дори през декември и се подгответе с вода, очила и шапки.
Стандартният билет струва 30 AED.

miracle-flower-water

И след като сте се нагледали на невероятните цветни красоти, все някога ще ви остане и малко време за

Шопинг

white-friday

Дубай е чудесна шопинг-дестинация. Нямат черни, а бели петъци, така и не разбрахме защо, но това е нищо в сравнение с надписа Merry Christmas (Весела Коледа), който е заменен от Merry Mischief („Честито зло“, тъй като Коледа е мръсна дума в ОАЕ по религиозни причини). Колкото до шопинга, ето някои от местата, които можете да посетите с тази цел, горе-долу от най-скъпо към най-евтино:

  • Dubai Mall – вече разказахме за най-големия мол в света, но и може би най-скъпия – всички туристи са там, намира се на метростанция Burj Khalifa;
  • Mall of the Emirates – другият голям мол, който има собствена ски-писта, намира се на едноименната метростанция Mall of the Emirates.
  • Dubai Marina Mall – един от сравнително големите и скъпи молове, намира се до Jumeirah Lake Towers Metro Station.
  • Wafi Mall – още един от сравнително скъпите молове, известен с дизайна си, наподобяващ арабски пазар (сук), където пазаруват предимно местни, намира се до Dubai Healthcare City.
  • Ibn Battuta Mall – мол на средни цени, ако пътувате с Wizz Air ви се пада на път към летището, точно където сменяте метрото с автобуса, т.е. метростанция Ibn Battuta и е добър избор за последните часове преди да тръгнете.
  • Festival City – квартал с няколко търговски центъра на средни цени, има и IKEA, но транспортът до там не е лесен.
  • Oasis Mall – отново мол на средни цени, намира се между метростанции Noor Bank и Business Bay, но е на около километър и от двете, има доста ресторанти;
  • Dragon Mart в International City, известен още като Китайският мол – евтин, но извън града и няма лесен начин да се стигне до него, може да ползвате автобус Е16.
  • Global Village – това си е чудесна туристическа атракция и е по-скоро увеселителен парк, но можете да си купите и неща от цял свят на сравнително добри цени, намира се извън града обаче и се стига трудно, ползвайте автобуси 103 и 104.
  • Dubai Outlet Mall – много извън града и буквално насред пустинята, много аутлет дизайнерски стоки и огромен магазин за комикс-фенове, стига се с автобуси 66 и 67.
  • Суковете в Deira: Gold Souk, Spice Souk, Textile Souk, Deira Fish Market, както и Souk Madinat в Jumeirah са типични арабски пазари, които ви потапят в арабската атмосфера, но са и нелошо място за пазаруване.
  • Магазините около Karama – сравнително евтино за шопинг и не много популярно сред туристите, слизате на метростанция ADCB и се забивате навътре в квартала.
  • Dubai Flea Market, близо до Zabeel Palace – свободен пазар, без ограничения и данъци, на който всеки може да излезе и да продава каквото реши – както се досещате, можете да попаднете на страхотни оферти. Освен с такси, няма как да стигнете до там.
  • Day to Day (Burjuman) – намира се от североизточната страна на кръстовището на трансферната метростанция BurJuman (където линиите на метрото се пресичат), прилича на „Jumbo“ и е пълно с евтини стоки от Китай, Индия и Пакистан, но пък е едно от най-изгодните места, откъдето да си купите магнити, малки фигурки на камили, лампи на Аладин, стъклена фигурка на Бурж Халифа и всякакви други сувенири. Може да продължите в скъпия мол Burjuman или да хванете малките улички на Karama.

chocolates

Като първо (и уви, последно) впечатление, техниката е доста по-скъпа, отколкото в Европа (и разбира се, САЩ), но пък сред модните брандове и дизайнерските дрехи може да се намерят изгодни неща в по-евтините места за шопинг.

Като цяло

От хотела ни изпращат с последен модел черен Lexus, комплимент от тях за „довиждане и до нови срещи“. Облягаме се на охлаждащата, масажираща, кожена седалка със 118 различни настройки, слушаме класическа музика и мълчим, потънали в мисли.

Цялостното ни впечатление е, че Дубай е място, което всеки трябва да посети в живота си, но един път му стига. Не мисля, че бихме отишли отново в ОАЕ. Именно в Емирствата осъзнахме колко често се целуваме и държим за ръка.

merry-mischief

За какво ни е да живеем в държава, в която на сама жена по улиците се гледа като на проститутка, но няма проблем да си наемеш проститутка в кварталния салон за мъжки масажи, стига да можеш да си платиш добре за това? За какво ни е да имаме най-голямата книжарница в света, ако в нея не се продава Библията? И не можеш да сложиш надпис „Весела Коледа“ на магазина си? Защо ни е да пътуваме десетки километри покрай високи, но напълно празни небостъргачи? И за какво ни е да гледаме как се строят нови и нови, без никакъв смисъл, след като и старите не са запълнени? Защо ни е ски-писта насред пустинята, когато знаем, че навън не се диша е над 40 градуса, а за да се добие литър вода отива литър нефт?  За какво ни е изкуствен остров с формата на палма, ако той убива корали, морски костенурки и риби, променя морските течения и нанася непоправими щети на природата? За какво ни е най-високата сграда в света, ако знаем, че не е построена от собствения ни народ, а от десетки пъти повече модерни роби, с които всички се отнасят като с добитък през XXI век? И ако хора от Индия, Бангладеш, Пакистан и Филипините са дошли да работят честно, защо са с отнети паспорти още при пристигането им и са принудени да работят по 12 часа на ден, в жегата, без вода, след което трябва да се приберат в стая, по-малка от купе на спален вагон? И защо трябва да спят по 50 души във фургон и да надигат тройното легло с тухли, за да се пъхне четвърти човек от долу? И нужно ли е тези хора да работят като затворници години наред за по-малко от $100/месец, за да построят поредното най-голямо Х в света, докато местните мързелуват и са осигурени на гърба на останалите 90% от… хъм… „населението“? И докато едни си купуват Ферари „с джобните от тати“, болшинството не могат да си позволят дори McDonald’s?

skyscraper-dubai

За някои хора Дубай може да е райско място, но знаейки, че това се случва с потта, кръвта, мъката и страданието на милиони хора… ами, не, благодарим, пикали сме ви на златните писоари! Искаме си свободата, равенството, бирата, секса, твърдата музика и възможността да държим любимия си човек за ръка, докато браузваме в нецензуриран Интернет.

И пак казваме, ако не сте ходили в Дубай, идете! Най-малкото за да оцените колко много ценни и важни неща имаме тук, които приемаме за даденост и не им обръщаме внимание…

Искате ли още разкази от Обединените арабски емирства? Прочетете за пустинното ни сафари и разходката ни с автомобил до Абу Даби.