Вилнюс – бароковото сърце на Литва

Вилнюс е малко бижу в Североизточна Европа, което на пръв поглед изглежда е останало отделено от купища туристи и забързани минувачи. И макар в литовската столица да живеят хора от над 150 националности, Вилнюс се усеща като малко, спокойно градче с приятна атмосфера и безгрижни хора. През есента на 2019 г. покрай една голяма конференция за тестване на софтуер, на която Петър беше лектор, имахме възможността да прекараме почти седмица във Вилнюс, заедно с приятна компания QA специалисти от цял свят, включително и 7-членна групичка от България.

Ето защо, ако литовската атмосфера, култура, история, храна и напитки са ви интересни, четете по-надолу…

Полети

Към момента на писане на статията, няма директни полети до Вилнюс.

Най-изгодните варианти от София са с Wizzair през Милано (Италия) или с комбинация на Wizzair и Ryanair през Париж-Бове (Франция). Вариант (особено за живеещите близо до Русе) е Wizzair от Букурещ през Билюнд (Дания). От редовните компании, най-добрият вариант е с полските авиолинии през Варшава, но имайте предвид, че времето за смяна понякога са кошмарните 35 минути, включващи излизане от гейта, проверка на ръчен багаж и намиране на другия гейт на противоположния край на летището… Толкова „на косъм“ отдавна не бяхме хващали полет – влязохме, затвориха вратата зад нас и излетяхме!

Вилнюс

Признаваме си, че Вилнюс е от онези столици, за които не знаехме много, преди да посетим града, както и за Литва като цяло. Знаехме, че Литва е първата страна, която се откъсва от СССР и че е най-голямата от трите балтийски страни. Също знаехме, че са много добри на баскетбол и националите им се нареждат сред първите три най-големи сили в този спорт… Но не очаквахме още от летището да ни посрещнат с баскетболни кошове!

От летището до центъра – градски транспорт

Сградата на летището във Вилнюс е нещо средно между стара ж.п. гара без влакове и оперна зала. Акустиката от дамски токчета и колелцата на куфари се чуваха в главния салон за известно време и после стана изключително тихо. Ние двамата бяхме само с ръчен багаж, но част от колегите ни бяха и с чекиран, който, разбира се, не беше прехвърлен в рамките на 35 минути и пристигна на следващия ден – имайте предвид, че това се случва с почти всички авиокомпании, почти навсякъде, когато времето за връзка е по-малко от час.

След като поиграхме малко „летищен баскетбол“ и дадохме адреса на хотела, за да докарат багажа на колегите ни, си купихме електронни карти за транспорт (1,50 EUR), които се зареждат с кредит. Неограничени пътувания за ден струват 5 EUR, за 3 дни – 8 EUR, за 10 дни – 15 EUR. Истината е, че ако останете само в центъра на Вилнюс, той е доста компактен и градски транспорт реално няма да ви е нужен. Имайте предвид и че можете да си закупите еднократно пътуване за 0,90 EUR на електронната карта или за 1 EUR директно от шофьора.

Ако сте фенове на Spark, имаме добра новина – компанията е литовска и приложението работи и във Вилнюс… И още нещо любопитно – регистрационните номера на всички електрически автомобили в Литва започват с EV (Electric Vehicle).

Но, да се върнем на градския транспорт – Вилнюс разчита изцяло на автобуси и тролейбуси, които са сравнително редовни. Ако смятате да прекарате повече дни в града, препоръчваме да си вземете хотел близо до Стария град или до реката. Ако сте само за ден-два или пък възнамерявате да пътувате из Литва повече, вземете си хотел близо до гарата.

Самите превозни средства варират от стари тролейбуси от времето на СССР до миниатюрни автобусчета с размер, малко по-голям от този на автомобил…

Компактна столица, компактен център, компактни автобуси – време е нашата „компактна“ разходка из столицата на Литва да започне…

Основни забележителности

Може би най-централното място във Вилнюс е площадът около Католическата катедрала „Св. Станислав и Св. Владислав“ в класически римски стил, реновирана през 2008 г. Статуите над лицевата част на храма са: на Св. Елена, носеща кръста, в средата; вляво от нея е Св. Станислав, а отдясно – Св. Казимир.

Точно до катедралата се извисява и 57-метрова камбанария, която преди повече от 600 години е била крепостна наблюдателница. През XVII век на кулата са поставени часовник и две камбани – голяма, която бие на всеки кръгъл час и малка – на всеки четвърт час. Можете да се качите на камбанарията и да видите Вилнюс отвисоко.

Площадът между катедралата и камбанарията е покрит с гранитни плочи, една от които е по-различна – тя е керемиденочервена и на нея пише „Stebuklas“ („чудо“ на литовски език). Зад нея стои изключително интересна история – на 23 август 1989 г. около 2 000 000 души от Литва, Латвия и Естония правят най-дългата човешка верига – един от най-мирните, но и впечатляващи протести във връзка с 50-годишнината от пакта между Хитлер и Сталин през 1939 г.

Снимка: Laimonis Stīpnieks



Реклама:

Booking.com

Човешката верига, известна като „Балтийският път“ започва от Талин (Естония), преминава през Рига (Латвия) и свършва точно на тази плочка във Вилнюс (Литва), покривайки над 675 километра „жива“ верига от хора, хванати за ръце!

Днес плочката е туристическа атракция и ако сте суеверни или просто искате да забавлявате хората наоколо, ето какво трябва да направите:  стъпете на плочката, завъртете се три пъти по посока на часовниковата стрелка, подскочете, плеснете с ръце веднъж и си пожелайте нещо хубаво и от сърце! И кой знае – чудото може да заработи и за вас!

В близост до катедралния площад е Литовският национален музей, основан през 1952 г. – исторически музей с много документи и археологически находки, етнографски експонати и изложби за иконография и нумизматика. Пред музея е издигнат паметник на Миндовг (или Миндаугас), първият известен литовски владетел, коронован на 6 юли 1253 година. Ето защо 6 юли е и националният празник на Литва. Миндовг покръства Литва през 1251 г., но две години след коронацията си по-късно отново се връща към езичеството. Така Литва е една от последните държави, които приемат християнството – едва през 1386 г.

От другата страна на катедралата се намира статуята на Гедиминас (известен още като Гедимин или Джедиминас), върху пиедестал от червен гранит (запомнете това и четете по-надолу!). Гедиминас е една от най-значимите исторически фигури в историята на Литва и основател на Вилнюс, като според легендата, докато бил на лов през 1322 г., сънувал огромен железен вълк, със страшен вой и бронирано тяло, недосегаемо от стрелите.

Местният жрец разтълкувал, че на мястото, където е сънувал вълка, Гедиминас трябва да издигне непревземаем замък и така се появил Вилнюс.

Замъкът се извисява и до ден днешен на хълма – там, където пъргавата, малка река Вилня се среща с голямата, пълноводна река Нерис. А железният вълк е символ на Вилнюс.

От катедралния площад вероятно ще продължите по павираната пешеходна улица Пилес (Pilies gatvė), която може да се нарече и „стъргалото“ на Вилнюс – някога главен път от замъка на Вилнюс към Полша и Русия (споменава се в летописи още от 1530 г.), днес улицата е богато украсена, с много места за разходки на туристи, кафенета и ресторанти… По улицата и нейните разклонения в радиус 150 метра ще видите и много църкви – баптистката Св. Йоан, готическата Св. Анна (на снимката долу), бароковата Св. Петър и Павел, доминиканската Църква на Светия дух, източноправославните Св. Параскева и Св. Троица, Църквата на Божията милост, ортодоксална катедрала, руската Св. Николай, както и много други.

Така постепенно ще стигнете и до Градския площад, където се намира Кметството (Vilniaus rotušė),  арт-музей и Музей на кехлибара, за който ще споменем малко по-надолу.

Организаторите на конференцията бяха предвидили специална вечерна туристическа разходка за лекторите, откъдето научихме още любопитни факти… Уличните лампи се запалиха и под тях научихме, че площадът пред кметството, където днес хората се разхождат, паркират Поршетата си и се събират за концерти и панаири, някога е бил място за публични екзекуции…

Малките улички западно от площада били еврейско гето до Втората световна война, след което 95% от еврейското население бива избито от нацистите… Разбрахме, че мирните и спокойни улици дълги години са били обект на апетити от страна на Полша, СССР и Германия, били са окупирани от Червената армия и армията на Наполеон… Между другото, в града се намира и друг интересен музей, който, за съжаление, не успяхме да посетим – Музей на окупацията и борбата за свобода, поместен в сградата на бившето литовско КГБ.

По време на среднощната ни разходка видяхме и сградата на Литовското президенство (Lietuvos Respublikos prezidentūra), което е частично отворено за посетители през деня. Функционираща като резиденция още от 1543 г., сградата многократно е разширявана, а в нея са отсядали редица литовски и полски владетели, както и генерал-губернатор Михаил Кутузов, Наполеон Бонапарт и руският цар Александър I… Интересен факт е, че от 1824 до 1832 г., дворецът е реконструиран от Карол Подчашински по идея на известния руски архитект Василий Стасов, който дори веднъж не отишъл да го погледне на място, а просто начертал проекта… Разширението на сградата буквално излизало на улицата, поради което се наложило и част от околните университетски сгради да бъдат съборени… Ясно можете да видите как сградата навлиза в улицата и нейната „чупка“ в лявата част на снимката по-долу:

Върнахме се обратно до Катедралния площад и научихме любопитен факт и за статуята на Гедиминaс. Била е построена сравнително скоро – открита е официално през 1996 година…

Не, не това е любопитният факт, който имаме предвид. Помните ли пиедестала на статуята, направен от червен гранит? Е, гранитът бил добит от район в близост до Чернобил. Научихме, че статуята е радиоактивна – нямахме Гайгер-Мюлеров брояч под ръка, за да проверим точно колко, но се надяваме, че е извън опасните за човека стойности… Но има още нещо, което свързва Вилнюс с Чернобил – голяма част от сцените в сериала „Чернобил“ от 2019 г. на HBO са снимани именно във Вилнюс. Кадрите от Припят всъщност са заснети в спокойния квартал Fabijoniškės на литовската столица.

Точно зад Катедралата се намира Долната крепост, известна и като Дворецът на великите херцози. Сградата служила четири века като резиденция за владетелите на Полско-литовската държава (Жечпосполѝта). По-късно е превърната в ренесансова резиденция, след което придобива и барокови черти. След това става владение на шведския крал Йохан III, чиято съпруга с полско-италиански корени Катерина Ягелонина изключително повлиява на културния живот във Вилнюс. С южната си кръв и бурен темперамент тя значително променя сравнително консервативните литовци, ставайки инициатор на приеми, балове, валсови вечери, както и на първата опера в Литва, изпълнена именно в Долната крепост. Катерина била и голям поддръжник на католицизма. Това е причината източното крило на двореца (единственото оцеляло до днес и работещо като музей) да е на броени метри от катедралата – било планирано изграждането на топла връзка, но това така и не се случило, а дворецът (с изключение на тази сграда) бил почти напълно разрушен от Руската империя, а строителните материали – продадени.

Оказа се, че макар и много компактен като разстояние, историческият център на Вилнюс крие много тайни и ще ви оставим да откриете част от тях сами… Всички сме наясно, че след културната част идва… масовата! В продължение на почти седмица имахме възможност да посетим една голяма част от заведенията във Вилнюс и е време за малко

Ядене и пиене

Ако сте гладни или слюноотделянето застрашава хора и предмети около вас, спрете да четете веднага! Или, четете, но не гледайте снимките… Предупредихме ви! Е, добре, още първата вечер Вилнюс ни посрещна с обилен есенен дъжд, така че бързо се барикадирахме в една бирария, известна като Beer House & Craft Kitchen.

Атмосферата във въпросната бирария е много приятна, тъй като се намира в подземна галерия, като всяка от стаите е направена в различен стил – чешка пивоварна, германска бирария, английска библиотека, ирландски пъб… Първи впечатления от храната (които се потвърдиха по-късно) – литовците залагат на простички блюда. Но нямате представа колко вкусни могат да бъдат парченца хляб, натъркани с чесънче и поръсени с настърган кашкавал, или прости лучени кръгчета, или пържени картофки с чеснов майонезен сос, или дори пуканки… А за свинските ребърца, при които месцето само си пада от костта, дори няма да говорим… Колко бира изпива всичко това! Като споменахме „бира“, литовците много обичат да слагат по нещо червеничко в храната и напитките си – цвекло, боровинки, чушчици… Та, ако не сте пробвали боровинкова бира, пробвайте я!

От следващия ден нататък ходихме предимно в ресторанти с национална кухня – след щателно проучване, препоръчваме ви два такива – Berneliai Užeiga и Etno Dvaras

Логично, литовската национална кухня определено е силно повлияна от руската – тяхната „селёдка под шубой“ е „облечена херинга“ (Silkė pataluose):

Макар и с Балтийски привкус на лучен сос, техните пелмени не се различават особено от руските:

Но може би най-много се впечатлихме от литовския „таратор“ с цвекло и варени яйца (Šaltibarščiai):

А накрая „затапихме“ с няколко такива табли шотчета от домашна боровинкова водка тип „клюковка“ (kabliukas), с цяла боровинка във всяко шотче, поръчани, забележете, от момичетата…

С третата табла шотчета, сервитьорът директно ни попита:



Реклама:

Booking.com

– Много се извинявам, виждам, че си поръчвате като славяни, говорите на славянски език, обаче не мога да хвана – не е нито руски, нито полски, нито украински…

– От България сме… – и поръчахме още една табла.

Колкото до десертите, има изобилие от кафенета, които ще ви допаднат… Например, на главната улица има кафене със стая, направена изцяло от шоколад:

Но любимото ни място (бяхме там от първия до последния ден!), е една уютна и изискана сладкарница, наречена Sugamour (адрес: Vokiečių g. 11).

Освен невероятното лате, ароматното еспресо и разнообразието от чай, просто ще ахнете пред фино изработените десерти… (след като ги опитате няма да ах-кате, защото са толкова вкусни, че ще си държите устата и очите затворени, докато извлечете целия букет от вкусове, които небцето ви може да улови)…

5 EUR за малко десертче може и да изглеждат много и наистина са на фона на останалите цени в Литва (цените във Вилнюс почти във всяко отношение са като тези в София), но си струват всяка стотинка, пардон, евроцент… А в менюто е описана подробно точната визия и структура на всяко сладко изкушение. Вярвате или не, обсъждахме дали да не дойдем още веднъж до Вилнюс само заради тези десерти…

И за финал – в случай, че обичате котета, може да пийнете кафе, галейки котета в специалното Cat Cafe.

Шопинг и кехлибар

Добре, ходихме на мол. Но си имаме важна причина за това – конференцията беше там, а кино-залите в мола бяха превърнати в конферентни… Дори изгледахме премиерата на „Gemini Man“ с Уил Смит, в който се разказва за Хенри Броган, най-добрият и прецизен наемен убиец в света, чийто работодател е правителството на САЩ, а той през целия си живот убива когото му кажат и вярва, че това винаги са хора, застрашаващи националната сигурност, но да не се отплесваме… филмът бива!

А молът се казва „Ozas“ (всички го четем като „ожас!“) и е далеч от центъра на Вилнюс. Има доста популярни марки, но те не са много по-различни от тези в останалата част на Европа, а цените определено са завишени.

Ето защо ви препоръчваме да разгледате малките магазинчета в центъра – ул. Gedimino е едно добро начало!

Знаехме си, че ако искаме да си вземем сувенир за спомен от Литва, със сигурност ще е кехлибар… Балтийският район е най-голямото находище на кехлибар в света, част от който на над 40 млн. години! От малките сергийки по улиците до Музея на кехлибара в близост до кметството, можете да си купите всякакъв кехлибар, във всякакво количество и качество, включително и „пластмасов“, така че бъдете внимателни…

Има много легенди за произхода на кехлибара – от твърдението, че кехлибарът е вид мънисто, което плува в морето, през това, че е замръзнала урина от рис, до поетични легенди за сълзите на сестрите Фаетон, превърнали се в дървета след смъртта му…

Много хора смятат, че кехлибарът е камък, но всъщност представлява вкаменена смола от праисторически иглолистни дървета и дори след като е претърпял процес на вкаменяване, в него продължават да се съдържат активни съединения…

А във Вилнюс наистина ще останете с виснала долна челюст, впечатлени от майсторството на местните бижутери, които могат да направят всичко от кехлибар – бижута, чаши, кораби и дори музикални инструменти!

А ето и още нещо типично, което можете да си отнесете вкъщи – шакотис:

Шакотисът (šakotis) означава буквално преведено „клончест сладкиш“ и се прави от само пет съставки: яйца, масло, брашно, захар и сметана. Готви се като „коминче“ на въртящ се прът във фурна или върху огън. Сладкишът става популярен по време на Полско-литовската държава (1569–1791 г.)  и остава такъв до ден днешен…

Вилнюс като цяло

Вилнюс е от онези места, които смяташ, че можеш да разгледаш за половин ден и след това дни, дори седмици наред не спираш да се изненадваш отново и отново. Литва е независима държава от едва 1991 г. и се усеща как столицата ѝ претърпява промени и добива собствен облик с изключителна скорост – строят се нови сгради, оправят се паркове и градинки… Наричат Вилнюс „северната Кападокия“, „литовския Йерусалим“, „сърцето на Балтика“ и „града на Божията милост“, но истината е, че литовската столица расте и хубавее по свой собствен начин с всеки изминал ден, така че ако имате възможност да се разходите под жълто-зелено-червените трибагреници, или просто ви се прииска да поиграете баскетбол, да похапнете таратор с цвекло или вкусни сладкиши, или просто да се повозите в балон с горещ въздух, не се колебайте!