Българският Стоунхендж – побитите камъни край Девня

Повече от 10 дни не сме писали – причината е, че направихме една голяма черноморска разходка – от Поморие чак до нос Калиакра… Но за морето е писано много, а ние този път решихме да ви запознаем с една не чак толкова известна природна забележителност, макар и да е първата обявена от държавата като такава (1937 г.), която се намира само на 20-тина километра от морския бряг – става въпрос за уникалната „каменна гора“ насред варненската пясъчно-чакълена пустиня… Да, в България има дори и пустини, макар да са миниатюрни!

Вижте Побити камъни, Девня на по-голяма карта

И така, ако пътувате от Варна към Шумен и не бързате, вместо да продължите по магистралата, отбийте на разклонението за Слънчево и хванете стария път за Девня. От лявата страна на пътя ще видите входа на природната забележителност „Побити камъни“. Входът е платен (3 лв. редовен билет, 2 лв. за учащи), за да се поддържа и опазва защитената местност. Непосредствено до магазина има магазинче (всъщност, май единствената сграда в радиус от няколко километра), откъдето можете да поръчате беседа (препоръчваме) или да си купите картички и сувенири.

Обърнете внимание, че интересните неща започват още от самия вход на местността, но ако не им обърнете внимание, ще ги подминете (ето защо беседата си струва) – точно там се намира камък, който изключително много прилича на камила, погледнат от едната страна и на кученце, погледнат от другата:

Същинската „каменна гора“ обаче се намира около 200 метра навътре, в малка падина. Колоните там достигат до 6 метра височина и ако застанете в центъра на „енергийния кръг“, получавате странното усещане, че камъните ви гледат…

„Царицата“ е може би най-яркият пример за това усещане:
Разбира се, тя далеч не е единственият камък със собствено име. Влюбените например непременно трябва да се докоснат до Камъка на божествената любов, който има дупка с формата на сърце:

Приблизителната възраст на колоните е 50 милиона години и почти всички те са кухи отвътре:

Произходът на каменните колони остава загадка за науката, макар че има няколко достоверни теории за възникването им. Говори се за коралови организми, призматично изветряване на скалите, образуване на пясъчно-варовикови конкреции и др. При всички положения, местността някога е била дъното на древно море, откъдето идва и легендата за вкаменените титани, които изписали името на Бог с телата си.

В „Побити камъни“ се опазва единственото находище в България на растението твърдолистна песъчарка – световно застрашен вид. Природната забележителност е важно местообитание на 4 световно застрашени, 2 застрашени и 8 защитени вида растения в България.

Накратко – уникално място, което просто не бива да се подминава…

А след като така и така сте само на няколко километра от гр. Девня, посетете и Музея на мозайките (част от 100-те национални обекта). Там също има какво да се види!

„Тилт“

Така и така сме го подкарали на съвременни български филми в киното, не мога да не разкажа и за „Тилт“… Няма смисъл да обяснявам подробно за трейлър, актьорски състав, история и т. н. Сайтът на филма получава моите адмирации: има цялата информация, която ви е нужна.

Ще се спра само на няколко неща:

За кого е „Тилт“?

„Тилт“ ще се хареса на всички, които са преживели бурните години на прехода, но е особено подходящ за хората от набор 1965-1975. Феновете на „Стъклен дом“ също ще се изкефят…

Кого ще видите?

Радина Кърджилова (Беки) определено е дръпнала много като актриса в сравнение с първите сцени в „Стъклен дом“. Да, има и гола сцена! 🙂 Явор Бахаров си е естествен както винаги и цепи мрака (то и брат му не му отстъпва в Love.NET, де), а и като цяло и при останалите млади актьори го няма онова типично преиграване, познато от ТВ сериалите. Или са се научили да стоят пред камера, или просто режисьор-продуцентът Виктор Чучков и снимачният екип са си свършили работата. Пак да кажа – мое лично мнение, с което може и да се съгласите, може и да не се… Колкото до по-възрастните, на Биляна всъщност най-много й хареса играта на Георги Стайков и наистина има защо.

Какво ще видите?

Много неща. Бой, е.ане и сръбска музика, както се казва… За мен най-ценното от филма е тоталното връщане към онова време, което всички сме забравили: масовото емигриране; видеокасетите, озвучени от един-единствен човек; скейтърите пред НДК, предлагащи я порно, я нещо по-незаконно; падането на Берлинската стена (леле, бил съм на 7 години); електронните игрички с ръчки и монети; жълтите регистрационни номера на Ладите и Москвичите; телевизорите без дистанционно…  вече съм говорил за тези неща в поста за ретро-чалгите

Разбира се, има и неща, които си остават непременени във времето. Сещам се за две такива: любовта и вагоните на БДЖ.

Иначе „Тилт“ е един от малкото филми, в които сюжетът се натоварва, ситуацията се усложнява и към края вече се чудите – добре, де, как ще свърши? Ами… в последните пет минути всичко си идва на мястото, макар че аз очаквах малко по-холивудски финал, но пък избраният завършек е отворен и много силен в същото време.

Между другото, Любен Дилов-син и в момента пише едноименна книга, в която можете и вие да се включите. На сайта има повече информация. А аз вече очаквам с нетърпение „Тилт 2″… и да дойде уикенда! 😉

Лична оценка: 8/10

Зимна разходка до пещера „Съевата дупка“



Вижте по-голяма карта
Ако пътувате от София към Велико Търново или Варна, само няколко километра след като магистралата свърши, ще преминете през с. Брестница. Само на 2 км от селото се намира обект номер 33 от 100-те национални туристически обекта – пещера „Съевата дупка“.

Изкачването и слизането при зимни условия могат да се окажат сериозно изпитание за по-неопитни шофьори (пътят е разчистен, но наклонът е голям, а сняг и лед не липсват), но ако карате бавно и сте ни послушали за зимните гуми, не би следвало да имате проблем да достигнете до паркинга. Там ви очаква Боби, кучето-пазач на пещерата… Следват 100-150 метра до хижата и входа на самата пещера:

Две табелки, които просто няма как да пропуснем:

И прекрасната природа наоколо, погледната отблизо… Както може би се сещате, времето и условията не са особено подходящи за бебе на осем месеца, но за сметка на това Вики вече си има книжка със 100-те обекта, както и два печата – един от Съевата дупка и един от Пантеона в Русе.

След като стигнете до входа и се запознаете с екскурзовода, влизате в пещерата. Само трябва да внимавате наистина много, защото природата си е направила още няколко зимни пазители, през които ще трябва да преминете…

Боби ще ви съпровожда навсякъде, между другото…

Следващата снимка оставяме без коментар – просто една от най-красивите пещери, в които сме били…

Името на пещерата произлиза от имената на братята Съю и Съйко, които са се укривали в нея по време на турско робство, но тъй като много ни допадна, в нашите мемоари може да я срещнете и като „Събевата дупка“ 🙂

Иначе пещерата не е много дълбока – може би малко над 200 метра и има пет зали: Купена (заради сталактон с формата на куп сено), Срутището (почти без образувания, тъй като са били съборени след разрушително земетресение; вижте последната снимка), Концертна (заради чудесната акустика; вижте предпоследната снимка), Космос (най-голямата и топла, на снимките горе и долу) и Белия замък.

Ще видите и най-различни образувания: лъв, орел, крокодили, слончета, тортички, Дядо Коледа, Иисус Христос, Адам и Ева… и още много, но ще ви оставим да си ги видите сами. За съжаление, човешката дейност личи почти навсякъде в пещерата – черен дим от някогашни факли, счупени сталактити и сталагмити…

Петър: Аз като човек, който е влизал и живял два дни в „Орлова чука“ преди да бъде… хъм… благоустроена, мога да кажа, че усещането да влезеш в осветена пещера с равни подове и осветление е коренно различно… Но като знам, че „пуканките“ в „Орлова чука“ бяха вандалски изпочупени само няколко месеца след като ходих там, си мисля, че е по-добре пещерите да са охранявани и стопанисвани, отколкото всеки да може да влиза и да руши… Направо ми се плаче като знам, че тези образувания се формират в продължение на стотици, дори хиляди години и някой ги е изпочупил за броени минути.. Поне „пуканките“ в „Съевата дупка“ стоят непокътнати:

Биляна: Освен това, ако екскурзоводът е вежлив, увличащ и с чувство за хумор, както беше в нашия случай, то посещението би ви оставило още по-незабравими спомени!

За първи път видяхме и прилеп от съвсем, ама съвсем близо… И класираме тази снимка като една от най-интересните, които сме правили някога:

Друго какво да ви кажем – непременно изпейте хайдушка песен в концертна зала, за да проверите акустиката й… Вики лично опита и се убеди! 🙂

Иначе пещерата крие още много тайни, малка част от които вече знаем, но нарочно не ви ги казваме, за да отидете и да ги откриете сами.