За камъка Бероний

beroniumПреди няколко дни с Биляна получихме мостра от нашумелия напоследък камък Бероний, използван от хората още преди повече от 4000 години. Единственото находище на камъка бероний се намира в околностите на град Беруний в Узбекистан, като камъкът е почти непознат в Европа.

Няма да ви занимавам с простотии като митични качества, които са му придавали в миналото – божествени сили или умения на войн. Важното е, че камъкът наистина притежава лечебни свойства…

Колкото и силно да го удряте в кутията на компютъра, няма да махнете вируса от там. Но допирът до този камък повишава тонусът и неутрализира стреса. Ще го тестваме в продължение на месец и през март ще ви информираме дали наистина ни е помогнал. А ако вие искате да го изпробвате, можете да го намерите срещу 10 лв. в „Пикадили“ през целия февруари.

Поговорки за еклери

„Никога не оставяй днешните еклери за утре…“

 

Да, на пръв поглед може да ви звучи странно, но след като видях тази изключително вярна поговорка като Facebook-статус на моя приятел Ивайло Атанасов, буквално за няколко минути създадох най-големия списък от поговорки за еклери… в случай, че ви потрябват някога:

 

  • Бели еклери за черни дни!
  • Благ еклер железни врата отваря.
  • В чужд еклер крем не туряй.
  • Всяко чудо за три еклера.
  • Гладна кокошка еклер сънува.
  • Голям еклер лапни, голяма дума не казвай.
  • Добър еклер и в мазен картон се познава.
  • Евтиният еклер и кучетата не го ядат.
  • Един еклер пролет не прави.
  • Един яде еклер, на друг текат лигите.
  • Еклери гази, гладен ходи.
  • Еклер крема си мени, но тестото — никога.
  • Еклер назаем тъпкан с крем с връща.
  • Еклер при еклер отива.
  • Еклерът вода не става.
  • Еклерът и баба подмладява, еклерът и дядо разиграва.
  • За всяка чиния си има еклери.
  • И вълкът сит, и еклерът – цял.
  • И сам еклерът е еклер.
  • Искаш ли голям еклер, вземи и голяма вилица!
  • Кажи ми какви са еклерите ти, за да ти кажа какъв си.
  • Казана дума, хвърлен еклер.
  • Който с крем се цапа, той и еклер лапа!
  • Куче от еклер не умира.
  • Лошият еклер се оправя, лошият човек – никога.
  • Маймуни с еклер не се ловят.
  • Малките еклери обръщат колата.
  • Мечка с еклери не се насища.
  • Много еклери малко пари струват.
  • Мълчи като еклер.
  • На гол тумбак чифте еклери.
  • Око за око, еклер за еклер.
  • От всяко дърво еклер не става.
  • От лош длъжник и един еклер е добре.
  • От тиквени семки еклер няма да поникне.
  • От трън, та на еклер.
  • Отива му — като на свинче еклер.
  • Парен еклер духа.
  • По еклера посрещат, по ума изпращат.
  • Под голям камък — голям еклер търси!
  • Покритият еклер котките не го ядат.
  • Помъчил се да лапне еклер, че лапнал муха.
  • Последна дупка на еклера.
  • Приятел с еклер се познава.
  • Приятелството си е приятелство, но еклерите са с пари.
  • С чужди еклери помен прави.
  • Троха по троха еклер става.
  • Убиец не е който прави еклери, а който убива с тях.
  • Уста има, еклер няма.
  • Хапвай от пресния еклер, но не плюй в стария.
  • Хубавите еклери свинете ги ядат.
  • Юнак без еклер не ходи.

 

Българският Стоунхендж – побитите камъни край Девня

Повече от 10 дни не сме писали – причината е, че направихме една голяма черноморска разходка – от Поморие чак до нос Калиакра… Но за морето е писано много, а ние този път решихме да ви запознаем с една не чак толкова известна природна забележителност, макар и да е първата обявена от държавата като такава (1937 г.), която се намира само на 20-тина километра от морския бряг – става въпрос за уникалната „каменна гора“ насред варненската пясъчно-чакълена пустиня… Да, в България има дори и пустини, макар да са миниатюрни!

Вижте Побити камъни, Девня на по-голяма карта

И така, ако пътувате от Варна към Шумен и не бързате, вместо да продължите по магистралата, отбийте на разклонението за Слънчево и хванете стария път за Девня. От лявата страна на пътя ще видите входа на природната забележителност „Побити камъни“. Входът е платен (3 лв. редовен билет, 2 лв. за учащи), за да се поддържа и опазва защитената местност. Непосредствено до магазина има магазинче (всъщност, май единствената сграда в радиус от няколко километра), откъдето можете да поръчате беседа (препоръчваме) или да си купите картички и сувенири.

Обърнете внимание, че интересните неща започват още от самия вход на местността, но ако не им обърнете внимание, ще ги подминете (ето защо беседата си струва) – точно там се намира камък, който изключително много прилича на камила, погледнат от едната страна и на кученце, погледнат от другата:

Същинската „каменна гора“ обаче се намира около 200 метра навътре, в малка падина. Колоните там достигат до 6 метра височина и ако застанете в центъра на „енергийния кръг“, получавате странното усещане, че камъните ви гледат…

„Царицата“ е може би най-яркият пример за това усещане:
Разбира се, тя далеч не е единственият камък със собствено име. Влюбените например непременно трябва да се докоснат до Камъка на божествената любов, който има дупка с формата на сърце:

Приблизителната възраст на колоните е 50 милиона години и почти всички те са кухи отвътре:

Произходът на каменните колони остава загадка за науката, макар че има няколко достоверни теории за възникването им. Говори се за коралови организми, призматично изветряване на скалите, образуване на пясъчно-варовикови конкреции и др. При всички положения, местността някога е била дъното на древно море, откъдето идва и легендата за вкаменените титани, които изписали името на Бог с телата си.

В „Побити камъни“ се опазва единственото находище в България на растението твърдолистна песъчарка – световно застрашен вид. Природната забележителност е важно местообитание на 4 световно застрашени, 2 застрашени и 8 защитени вида растения в България.

Накратко – уникално място, което просто не бива да се подминава…

А след като така и така сте само на няколко километра от гр. Девня, посетете и Музея на мозайките (част от 100-те национални обекта). Там също има какво да се види!