Комо, Брунате и Беладжио – по следите на Пенчо Славейков и Джеймс Бонд

Лаго ди Комо – сателитна снимка

Само на петдесетина километра от Милано, почти до границата с Швейцария, се намира един стилен италиански син „панталон“, създаден от природата – формата на езерото Комо е точно такава. Всъщност истинското име на езерото е Ларио, но то се използва много рядко. Обикновено го наричат Lago di Como („езерото на град Комо“). Самият град Комо се намира на „глезена“ на западния „крак“, а Беладжио – на „чатала“… Е, удаде ми се възможност да се разходя сама и да прокарам поглед по „крачола“ на Лаго ди Комо, съзерцавайки го от сутрин до вечер, с ароматно еспресо и вълшебни канелони, уединение и красиви гледки; да се полюбувам на вилите на известни личности и да науча романтични истории… Определено си заслужава да инвестирате един ден и да се разходите до едно от най-красивите езера в Ломбардия, Италия, а бих казала – и в света.

От Милано до град Комо

Има няколко начина да стигнете от Милано до гр. Комо:

  • RE10/S10 и международните влакове от централна гара Милано (скъп!);
  • S11 от Milano Porta Garibaldi;
  • S17 от Milano Cadorna.

Лично аз избрах варианта от гара Кадорна, който бе изключително удобен, изгоден и пристига по-близо до фуникуляра, за който ще стане въпрос малко по-надолу. От гара Кадорна до Como Nord Lago са ви нужни точно 36 минути.

Град Комо

Във влака се запознах с група американци, с които се заговорихме за очакванията ни за града, езерото, малките градчета покрай езерото и природата. Слизайки от влака и аз, и американците спряхме, вцепенени от красотата на града.

Градът наброява 85 хил. души и е създаден още по времето на Римската империя. Всъщност именно Комо е родината на вилите – още през 80-100 г. богати и могъщи хора построили вилите си на брега на езерото Комо. Великият римски поет Вергил и политикът Плиний Младий са едни от първите известните „виладжии“ на Комо.

Един от най-известните английски поети, Пърси Биш Шели, пише на своя приятел, писателят Томас Лав Пийкок следното:

Красотата на това езеро надхвърля всичко, което някога съм виждал… То е дълго, тясно и има вид на мощна река, която се прокрадва сред планините и горите.

Тук за кратко или по-дълго са живели и Леонардо да Винчи, Стендал, Гарибалди, американските президенти Кенеди и Рузвелт, Пьотр Чайковски, Гьоте, лорд Байрон, Хенрих Хайне, Джузепе Верди, Джоакино Росини, Ърнест Хемингуей, Марк Твен и много други, сред които и нашият поет Пенчо Славейков.

Със сигурност бих могла да прекарам целия ден само тук, сред сгушените между хълмовете красиви сгради; сред поклащащите се ритмично яхти; сред подобните на бриз ветрове, които си имат собствени имена – Брева и Тивано. Бих искала да видя първия музей в света, посветен на кончета-играчки (над 535!). И да се кача на Sacro Monte di Ossuccio, един от деветте свещени върха… Да разбера повече за това как именно тук се произвежда над 80% от коприната в Европа. Но най-вече исках да видя с очите си това, заради което дойдох до този край – бюстът на Пенчо Славейков и къщата, в която е починал.

За целта трябваше да се кача нагоре по хълма до малкото градче Брунате. За щастие, още от 1894 г. съществува въжен трамвай (фуникуляр), така че директно се запътих към долната му станция,  След няколко минути вече бях на входа му, намиращ се на Piazza Alcide de Gasperi 4, вдясно от крайбрежната улица с лодките. Цената за двупосочен билет е 5.50€. За по-голямо удобство, ето разписанието на влакчетата, които са две и тръгват и от двете посоки в посочените часове:

Aко решите и вие да се качите до Брунате, вземете фуникуляра във възможно най-ранен час, тъй като след 12 ч., когато аз вече слизах надолу опашките бяха огромни.

Брунате

Качването нагоре към хълма бе изключително вълнуващо – излизайки от тунела, за секунди вече гледах към езерото и града от високо…

Опитвах се да не изпусна нищо, което се появяваше през очите ми…



Реклама:

Booking.com

И така, качила се вече горе, останах да се полюбувам на гледката още малко и се запътих нагоре към бюста на Пенчо Славейков.

Ето го! Бюстът му, дело на скулптора проф. Валентин Старчев, издигнат през 2007 г. върху полиран гранитен пиедестал, пресъздава поета в момент на размисъл: сам, на хиляди километри от България и сякаш малко тъжен – загледан към синьото езеро. Бюстът се намира в парка на библиотеката в градчето, точно над къщата за гости Беллависта (www.bellavistabrunate.com), където прекарва последните дни от живота си. Всъщност, историята е изключително интересна.

Романтичната история на Пенчо Славейков и Мара Белчева

Пенчо Славейков е бил изключително палаво дете (неслучайно баща му му посвещава стихотворението „Пенчо, бре, чети“). Роден е през 1866 г. в Трявна и е най-малкото от осемте деца на Петко Славейков и Ирина Райкова. Когато става на 18 години (вече в Пловдив), след продължителна игра в януарската зима, той заспива върху заледената Марица, простудява се, заболява тежко и за цял живот остава с недъзи: трудно пише и говори, започва да използва и бастун…

Въпреки несгодите, поетът открива любовта на живота си в лицето на Мара Белчева през 1903 г. Бивша придворна дама на  княгиня Клементина, 22-годишната овдовялата съпруга на разстреляния Христо Белчев е интересна обществена личност с красива външност и благ характер. С времето от чест неин гост, Пенчо постепенно се превръща в любим и дори нещо повече: сродна душа и най-близък човек, с когото заедно творят в кръга „Мисъл“.

В периода 1909-1911 г. Славейков е директор на Народната библиотека и Народния театър. В театъра се изявява и като режисьор, с чудесни представления в Цариград, Неапол, Рим, Атина, Битоля, Москва… Дългите пътувания превръщат връзката му с Мара в платоническа – те почти не се виждат, но разменят много писма.

„Онази, която обичам, обикнал съм не само, защото е хубава, но и защото е хубава душата ѝ.“,

пише Славейков в едно от тях.

През лятото на 1911 г. Стефан Бобчев, тъкмо избран за министър, уволнява Славейков и назначава братовчед си. Нещо повече – буквално се подиграва с недъга му, премествайки го като уредник в училищен музей. Едва ходещ, великият поет е принуден ежедневно по няколко пъти да изкачва всички стъпала до кабинет на четвъртия етаж, подиграван, унизяван и обиждан от колеги. Това е тежък удар, който засяга най-вече неговото честолюбие.  Поетът отказва поста и в края на август заминава за Цюрих, където го очаква неговата любима – Мара Белчева.

Състоянието на Славейков обаче се влошава. Търсейки лек, двамата се местят от град на град – Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Лугано, Рим…  Мара Белчева продава прекрасната си къща в центъра на София (на днешната ул. „Христо Белчев“), за да могат да покрият разноските си. Спокойният и охолен живот остава зад гърба ѝ, но пред нея е надеждата, че може да спаси живота на своя любим.

През пролетта на 1912 г. се местят в гр. Брунате, на езерото Комо, именно във вила Беллависта. Самият Славейков пише за Брунате:

„Природата е много щедра към това кътче в красива Италия. Разположено на слънчево място, защитено от високи върхове и заобиколено от тучни гори, Брунате, въпреки височината си (712 метра), има приятен климат през всеки сезон на годината. Тук ще намерите големи хотели и вили от всякакъв вид: малки, добре подредени апартаменти, с две „сърца“ до прозорците, както се виждат в алпийските хижи, но и богати замъци с разкошни паркове, заобиколени от масивни стени. И тишина …“

Откъс от „По следите на Пенчо Славейков в Италия“, автор: Алекси Бекяров, изд. Христо Г. Данов, 1946 г.

На 28 май 1912 г. Славейков умира в обятията на своята любима. Часове преди смъртта му, Мара вика местния художник Алдо Маца, който да ги нарисува в последния им час заедно.

Последната дума, която Пенчо успява да каже тихо на ухото ѝ, е „светлина“… Отивайки си от този свят, с Пенчо Славейков си отива и възможността България да има Нобелов лауреат. Предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на “Кървава песен” и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда за литература, не се разглежда, защото наградата се присъжда само на живи творци.

Мара и собственикът на вилата Лучини погребват Славейков в гробището на Брунате. Минават няколко дни и съболезнователни телеграми от официални лица буквално затрупват пощенската кутия на Лучини. Едва тогава той разбира колко голяма личност е покойникът.

Мара Белчева остава още половин година в Брунате. Завръща се в България и през Междусъюзническата война е милосърдна сестра, преподава, превежда, живее без собствен дом, но винаги е елегантна и никога не се оплаква. След като пренасят тялото на Славейков в София, тя ходи на гроба му до смъртта си през 1937 г. Повтаря, че двамата са се обичали толкова силно, че всеки ден заедно може да се измери с цяла година любов…

Докато стоях на цветната малка масичка в градината, под стаята, в която е починал Пенчо, а Мара е прегръщала и скърбяла за своя любим, си спомних за баладата „Неразделни“ и думите на Калина:

“…за сърцата що се любят и смъртта не е раздяла.”

Изминали са повече от 100 години от тогава, повече от цял век, а аз го почувствах така силно…

Насълзените ми очи се насищаха с красива гледка към езерото, така че взех историческата си розова чанта и се спуснах надолу, шляейки се по уличките на Брунате…

И след като се наситих (доколкото въобще това е възможно), се качих обратно на фуникуляра, взех си фунийка умопомрачително вкусно желато и се отправих към ферибота за Беладжио…

Езерото Лаго Ди Комо

Вече бе обяд, слънцето напичаше и доволна, че съм си взела билет, зачаках ферибота… И, война, хора, война! Нямаше никаква организация при качване в различните фериботи, които пристигаха. Представете си вълна от чужденци и италианци, бутащи си, крещящи на всевъзможни езици и двама непукистично настроени моряци… ъъъ… езерняци, които затварят кораба и отплават, оставяйки те на брега. Почти отчаяна и чудеща се дали изобщо ще успея да си използвам билета на последния възможен ферибот в 15 часа, в крайна сметка и аз грациозно се метнах на заветния кораб и отплавах…

Комо е третото по големина в Италия и смея да кажа – най-красивото, на което съм била. Заобиколено от планини с разкошни вили, зеленина, лодки, чист въздух и прохлада…

Като казвам „вили“, ето и малка част от съвременните известни личности, които неслучайно са избрали това място с релакс и отмора, закупувайки имоти по крайбрежието: Мадона, Джордж Клуни, Джани Версаче, Джулия Робъртс, Антонио Бандерас, Дейвид Бекъм, Роналдиньо, Силвестър Сталоун, Катрин Зита Джоунс, Джулиан Ленън, Ричард Брансън, Матю Белами, Джон Кери и др.

Тук е заснет известният клип на John Legend – All of Me. Точно тук, във Вила Пизо, е била и сватбата на талантливия певец и съпругата му – моделът Кристи Тейгън…

Известни филми като „Месец край езерото“ (1995), „Любов и други катастрофи“ (1996), „Междузвездни войни: Епизод II – Клонираните атакуват“ (2002), „Бандата на Оушън 2“ (2004), „Казино Роял“ (2006),  „Другият мъж“ (2008) и много други са заснети край бреговете на Комо.

Тук са снимани и серии от „любимата ми“ поредица „Дързост и красота“ (епизоди 2659 до 2664, ако е важно за вас), както и няколко серии от „The Amazing Race“ и „Top Gear“…

Комо е едно от най-дълбоките езера – достига до дълбочина от 425 метра и има само един остров (Isola Comacina), намиращ се малко преди Villa Balbianello – „къщурката“ на Бонд, Джеймс Бонд… поне докато Анакин Скайуокър не е с любимата си Падме наоколо.

По над 100-километровата брегова линия можете да станете свидетели на какво ли не! От Комо до Беладжио фериботът акостира на поне още десет места, но най-яркият момент беше сватбено тържество в изящно имение, близо до езерото. Чуваше се нежната музика на струнен квартет и беше разкошно!

Най-накрая достигнах и до „чатала“:

Беладжио

Слизайки от ферибота, първото ми впечатление бе колко много прилича на остров Тасос в Гърция. Имах малко време да го разгледам, заради изпуснатите фериботи с по-ранен час и исках да използвам тези кратки мигове на макс. Нямаше как да стигна до разкошните имения или да се разходя сред природата. Но и малкото, което видях, бе красиво.

Усетих морския бриз и се слях с хилядите туристи. Цялата крайбрежна улица ме примамваше със заведения кое от кое по-хубаво. Взех си кафе за из път и се втурнах да разглеждам.

Стълби, стълби и пак стълби…. Надолу и нагоре, стълбите водеха във всички посоки и което и стълбище да хванеш, няма да сбъркаш.

Изключително уютно местенце за разходка с любимия човек, четене на книга, отпивайки капучино, както и място за шопинг, особено, ако искате да си взетеме копринен шал точно оттук.

Спрях се на едно от всички малки, красиви магазинчета. Имаше миниатюрни фигури на красиви морски принадлежности.

Влюбих се в тази изящна яхта с неверояно красиви детайли.

Скоро пистигаше ферибота ми наобратно. Заредих се толкова много тук. Беладжио, Комо, Брунате и красивите градчета наоколо завинаги ще останат в мен и бих искала да се завърна отново там с любимите ми хора, за да преоткрия отново и отново красотата на това вълшебно кътче земя и вода.
Завършвам разказа си с това изречение и ви пожелавам светлина и пътешествия!

„Не ви е нужен терапевт, трябва само да отскочите до Италия!“



Реклама:

Booking.com

За списъка с „отровните“ храни на Грийнпийс

Вече няколко пъти виждам във Фейсбук някакъв подобен статус, като интересните фрази ще удебеля:

Списък с 18 вредни за здравето хранителни продукта, които присъстват и на нашия пазар, бе разпространен от световната екоорганизация “Грийнпийс”. Повечето от тези продукти съдържат в себе си генно-модифицирани организми, които както вече се знае, увреждат човешкото ДНК и водят до много от най-страшните болести на века – рак, инфаркт, инсулт, Алцхаймер, диабет, съобщава zdrave.ws.
ГМО е попаднало в тях чрез добавки за оцветяване, овкусяване или опресняване. Някои от храните се произвеждат в България, но повечето се внасят от страни от ЕС, като им се поставят умишлено български етикети. В списъка са включени десертчетата Сникърс, Марс и Туикс, заради ГМО фъстъците, овкусителите и оцветителите. Там са и всички продукти на Нестле – шоколади, детски храни и напитки Нескуик. Всички продукти на “Кока-кола” и „Пепси-кола” също са в черния списък заради използването на глюкоза вместо захар. Тук са и чайовете Липтън, кетчупите, майонезите и сосовете на Хайнц, храните на Макдоналдс и напитката 7-Up.
Сред отровните храни са още супите Campbell, ориз и кетчуп Uncle Bens, шоколадът и какаото на Cadbury, десертите Ferrero, шоколадите, чипсът, кафето и детските храни на Kraft Foods и Unilever.

Естествено, хората разпространяват и не мислят, затова реших, че е добре да проверя и да драсна няколко реда… Какво се оказа?

greepeace_shopping_guideСписъкът всъщност е брошура, с доста повече от 18 храни. Брошурата можете да изтеглите от тук.

Както се сещате, на Грийнпийс им дреме за присъствието на нашия пазар… Хората са почнали яка кампания да се борят срещу Монсанто в САЩ (което одобрявам) и така целеустремени са натопили всички големи производители, за да изпъкнат малките (което твърдо не одобрявам).

Сега – някои уточнения: продуктите са разделени в три списъка: зелен, жълт и червен.

  • В зеления списък са компании, които са заявили, че ползват само органични храни.
  • В жълтия – такива, които имат генетично модифицирани съставки в храните и търсят да ги заменят с други.
  • В червения – такива, компании, които са потвърдили, че имат, такива, които не са потвърдили, че нямат ГМ съставки, както и такива, които не са отговорили… (демек, всички останали).

Не се посочва кой продукт защо е попаднал в червения списък. Ако дадена компания не е отговорила – бам! в червения списък; ако е отговорила с „да“ – пак бам! в червения списък! ако каже „не сме правили подробни проучвания, щото купуваме десетки тонове“ – пак бам! в червения списък…

greepeace_shopping_guide_page6В този така получил се грийнпийсомодифициран ошав от имена на компании виждаме практически всички големи марки, а в зеления списък – всички малки. Идеята ми звучи малко като онова налудничаво предложение на последното ни правителство да се затворят всички големи вериги през уикендите, за да се насърчи малкия бизнес…

Пак да кажа, че става въпрос за САЩ (щото се забравя) и в ЕС и особено в България знаете, че са длъжни да напишат на опаковката дали има ГМО съставки. Но преводачите не спират дотук. Няколко примера: за „кетчупите, майонезите и сосовете на Хайнц“ – оказва се, че всъщност в червения списък е само бобът им. МакДоналдс (не, че са им супер полезни продуктите) не присъстват в нито един от трите списъка, но явно „преводачът“ е решил, че е уместно да ги включи. Сосовете Uncle Ben’s са в списъка, но оризът – не е! А ако мислите, докато слагате статуси, ще се сетите, че глюкозата е основният транспортен механизъм на енергия в тялото (вливат я директно в кръвта в болниците), защото захарта се разпада почти веднага при попадането си в храносмилателната система на глюкоза и фруктоза… сигурно са имали предвид аспартама, но това е друга тема, както казахме, Грийнпийс не са писали кой продукт защо е в даден списък, така че тук го отдаваме на изблика на творчество на „преводача“.

Един абзац и за ГМО продуктите – все още има съмнения, че причиняват някои болести, но никой не е доказал категорично тяхната вреда. Не е доказана и полза (освен икономическа, разбира се), но ГМО не винаги е лошо нещо – например има ГМО тополи, които растат изключително бързо и така дават материал за хартия и спасяват много други не-ГМО дървета от изсичане… Естествено, когато не знаем какви са последствията, най-добре е да не ги ядем, но има разлика между нещо, за което има леки съмнения, че някоя от съставките му може да има нещо общо с ГМО и отрова…

Да обобщя – в крайна сметка, списъкът не е с „отровни храни“, а с (изкашлям се)… храни на големи фирми, някои от които не са казали какво има, ама можело евентуално и да съдържат ГМ съставки, за които не сме сигурни точно какво причиняват, но те фирмите, видите ли са в САЩ, но може и в ЕС да е същото, нищо, че изискванията, доставчиците и начинът на пакетиране и приготвяне са съвсем различни на двата континента… ама по-добре яжте от зеления списък…

greepeace_shopping_guide_drinksАлоооооооо, като ходите в мола на обяд съм сигурен, че си купувате сандвичи само от Arrowhead Mills и Echo Organics с голяма Soyaworld Rice Choice и Unibroue La Fin du Monde с тройка кебапчета от щастливи свине… нали?

Сериозно – яжте си спокойно и като можете си купувайте краставици и домати от баба Пена на пазара, защото, вервайте ми, са най-екологични – нищо, че не съм от Грийнпийс.

Благодаря за  вниманието, сега ще мога да пращам линк към това, което мисля на приятелите ми, които споделят това във Фейсбук от месеци.

Нещо хубаво и нещо лошо в Carrefour

Днес бяхме в Carrefour, The Mall, Сoфия.

Нещо хубаво – има каси на самообслужване, човек се чувства малко повече европеец. При това по-малко от 20 години след изобретяването им и едва пет след като видях подобно нещо за първи път. Естествено, типично по български, няма как да приключите операцията, без щателна проверка от касиер. Няма как и да платите в брой, приема се плащане само с карта.

Нещо лошо – всеки, който влиза с чанта или друг багаж, трябва да го предостави на охраната за обвиване с найлон… В крайна сметка магазинът прилича на летище с много строг режим на контрол, а се сещате какво е влиянието върху природата от толкова излишен найлон:

И едното, и другото виждам за първи път в България, и то точно в този Carrefour.  Някакси противоречиво изглеждат нещата – от една страна, „вярваме ви“, даже и безкасово обслужване предлагаме… От друга, „много крадете“, затова ще ви увиваме багажа в найлон… А иначе много обичаме да пишем PR-материали за „приятелското отношение към природата“

Чушки! (На промоция)