20+ безплатни Android приложения за туризъм и пътувания

Попитахме наши приятели кои са им най-любимите (по възможност по-малко популярни) приложения и направихме немалък списък от препоръчани приложения. Постепенно го систематизираме и публикуваме резултатите по категории. Може би едно от най-важните предимства на смартфона е мобилността и това, че е навсякъде с вас. Ето защо първият списък е именно приложения за туризъм и пътувания.

1. Опознай.bg

Опознай.bg има информация за всички красиви и интересни кътчета в България. Нещо като 100-те национални туристически обекта, само че в базата има цели 7139 (и растат постоянно!). По-малко развита алтернатива: Mobile Bulgaria.

2. TripAdvisor

TripAdvisor е едно от най-големите приложения с ревюта за пътешественици. Включва информация за хотели, ресторанти, забележителности, атракции, туристически обиколки и полети по цял свят, с милиони ревюта от туристи.

3. Foursquare

Foursquare дълго време беше най-популярната геосоциална мрежа. После създателите ѝ почти я „самоубиха“, след като я разделиха на две – Swarm (за онлайн чекиране) и Foursquare (за пътеводител). Последното e все още доста полезен вариант да видите какво вкусно има за хапване наблизо, къде е най-близкото кино, какви са отзивите за хотела,  който сте избрали и т. н.

4. Skyscanner

Skyscanner може да сравнява цени на полети до различни дестинации и да изберете най-изгодния от тях по зададени критерии. Като цяло обаче, ако резервирате директно от сайта, ще ви излезе скъпо. Ето защо, самата резервация съветваме да си правите директно от сайтове или приложения на RyanAir, WizzAir, Lufthansa и т. н. (почти всяка авиокомпания си има собствен app). Алтернативи за сравнения: eSky.bg и Kayak.

5. Flightradar24

FlightRadar24 е чудесно приложение, ако току-що сте изпратили любим човек или чакате да кацне всеки момент и се интересувате от полета му – информация в реално време за това къде е, кога е излетял, кога ще кацне и колко бързо се движи. Информацията на сайта на летище София например е доста по-оскъдна и се обновяво средно с 5 мин. закъснение. Ако пък пътувате със самолет, сложете си GateGuru и SeatGuru, за да се ориентирате по-лесно за това къде ви е гейтът и на коя седалка да седнете.

6. Booking.com

Опре ли до резервации на хотели, Booking.com е мястото. Естествено, че има много алтернативи и конкуренти, но практически почти всички хотели са там, имат доста добро търсене, филтри, лесна резервация… Дразнят само с това, че показват добрите неща за хотела на първа страница, а лошите са скрити пред три екрана в четвъртия, така че напомняме да ги прегледате и тях преди да резервирате. Много големи хотелски вериги (напр. Hilton, Novotel, Melia и др. имат собствени приложения с далеч по-добри промоции, така че преглеждайте и тях). Алтернативи: много, но сред открояващите са Trivago и Hotels.com.

7. AirBnb

AirBnb е друг тип услуга, в която всеки може да отдаде своето жилище на хотелски принцип и да получи някой лев насреща. Или, разбира се, да наеме нечие място – от цяло вилно селище до диван в нечия къща… Внимавайте с таксите за почистване и имайте предвид, че услугата е една идея по-малко надеждна в сравнение с останалите сайтове. И все пак, предлагането на места е доста по-различно, така че си струва да проверите и резервирате.

8. CouchSurfing

Малко хора знаят, че с Биляна се запознахме именно чрез CouchSurfing.com. Много хора приемат идеята като „безплатен хотел“. За нас тя е възможност да срещнем интересни хора, да общуваме, да покажем и видим различни места през очите на местните. Писали сме доста по въпроса, така че ако и вие усещате този дух, това приложение е за вас. За съжаление, често забива.

9. Visit A City

VisitACity е бързо приложение, с което да направите туристическата си обиколка – по часове, забележителности и човек лесно може да направи плановете си за разглеждане в рамките на два часа, на ден или на два дни. Поддържа възможност и да си съхраниш маршрута за офлайн ползване.

10. TripIt

TripIt е приложение за планиране и организиране на пътувания между много хора. Основното му предимство е, че можете да си препратите всички потвърдителни имейли (или да го синхронизирате с GMail) и сайтът автоматично ги обработва, след което прави подробен план, който, разбира се можете да допълните и редактирате. Работи добре с английски език и тотално се дъни на български, като цяло е и по-американски ориентиран. Алтернатива: TripCase

11. Google Trips

Google Trips доста прилича на TripIt, като от Google имат предимството да са интегрирали всичко с GMail, GMaps и още десетки неща. Приложението е доста семпло и в ранна фаза на разработка, но бързо набира скорост и синтезира всичко за пътуванията – полети, резервации, къде да ядем, спим, какво да видим, планове за обиколки и т. н. С други думи, на път е да замести почти всичко, споменато по-горе.

12. Google Maps

Google Maps е другото изключително полезно приложение, което е незаменимо на път. Не всички знаят обаче някои важни неща, като например: можете да си свалите картите офлайн предварително; можете да си добавяте лични места, да ги споделяте и да се виждате с приятели в реално време; най-интересните и отрупани със забележителности, магазини и ресторанти зони се показват в по-тъмен цвят на картата; има подробен таймлайн, с който можете да виждате кога, къде сте ходили; можете да видите как да се придвижите с обществен транспорт, автомобил, велосипед и дори пеш от точка А до точка Б; покрай програмата Google Local Guides, приложението напредва с много висока скорост и почти всички хотели, ресторанти, забележителности и др. интересни обекти вече се оценяват в рейтингова система…

13. Rome2Rio

Rome2Rio дава доста по-подробна информация от Google Maps как да стигнете от една точка до друга. Когато не сте доволни от резултатите там, това е вариантът да откриете доста варианти. Информацията се актуализира постоянно и услугата набира скорост.

14. Foodspotting

Foodspotting показва снимки на манджи наблизо. И къде точно се намира ресторантът, в който да хапнете даденото нещо. Просто, много ефективно, но за съжаление, има нужда от по-голямо community, т.е. базата с информация е твърде малка.

15. PassWallet

PassWallet събира всякакви резервации, самолетни билети, билети и карти за градски транспорт, купони за отстъпка, клиентски карти и тем подобни във виртуалния ви портфейл. Поддържа Apple-ския .pkpass формат, работи с NFC чрез codeREADr, интегриран е с RENFE, entradas.com, airberlin, Lufthansa, Kinepolis, Cleartrip, WizzAir, ticketea, Swiss International Air Lines, Nettbuss, Resorts World Manila, Hesta, Binter Canarias, Ticketfly, Virgin Australia, Рамблер, Walnut Passes & Germanwings и др.

16. SendtoGPS

SendToGPS е проста дървена програмка, която може да изпрати GPS координатите Ви в няколко формата (Aura 11-13, Navigon, Google Maps, TurgoGPS, Don’t panic 4.51, TomTom). За съжаление не поддържа доста от другите, които са популярни.

17. GPS Status

GPS Status ви дава информация за GPS координати, позиция, сила на сигнала от сателитите, точност, скорост, ускорение, надморска височина и др. Интересна програма, която ще ви помогне за geocaching или да убиете малко време при полети със средна продължителност.

18. PeakLens

PeakLens дава отговор на въпроса „Кой е онзи връх ей там?“. Простичко приложение с добавена реалност, което се използва простичко. Цитирам: „упущиш го, насочваш го към планината и ти казва кой връх гледаш“.

19. Instabridge – Free WiFi

Искате безплатен Wi-Fi достъп? Instabridge има информация за над 1 милион точки, като основното му предимство в сравнение с подобни приложения е, че ви свързва автоматично. Просто, но работи!

20. OMGWhen

OMGWhen се интегрира с профила ви и ви дава възможност да видите доста интересни събития според локацията и интересите ви. Освен в app-а, проверете и Facebook Events (има го и в приложението на FB, но е пред девет менюта в десетото).

 

Русе – кратък пътеводител

„Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук“

– Елиас Канети, австрийски белетрист, есеист и драматург, роден в Русе

Ruse

Като човек, който обича да пътува (от една страна) и човек, прекарал над 20 години от живота си в Русе (от друга страна) не мога с лека ръка да отхвърля факта, че дълго време не мога да открия кратък туристически пътеводител за един от най-любимите ми градове в света. И, както казва Марк Твен, когато искам да прочета нещо хубаво, сядам и си го написвам.

Бърза история на Русе

Русе е град на над 2300 години. Възниква като тракийско селище, след което добива и първото си официално име по римско време – Сексагинта Приста (Пристанище на шестдесетте кораба), основано вероятно от римския император Веспасиан (69-79). С вековете градът има много имена – Пристис, Пристаполис, Роси, Руси, Русчук. По време на Първото и Второто българско царство градът е малка крепост, но след Кримската война Русчук става административен център на Дунавския вилает, обхващащ целия регион Варна, Тулча, Търново, София и Ниш. Управителят (Мидхат паша, изключително образован и активен реформатор) е в основата на редица фискални и стопански нововъведения, целящи модернизирането на Османската империя. Ето само част от нещата, които са се случили за първи път в Русе:

  • първата печатница в България (1864 г.)
  • улиците получават имена за първи път в България (1865 г.)
  • първото земеделско стопанство в Османската империя (1865 г.)
  • първата метеорологична служба (1866 г.) и метеорологична станция у нас (1883 г.)
  • първата ж.п. линия в България, маршрут Русе-Варна (1866 г.)
  • първата Фабрика за алкохолни напитки в България (1870 г.)
  • първата пивоварна фарбика у нас (1876 г.)
  • първият град с градоустройствен план в България (1878 г.)
  • първият флотски духов оркестър (1881 г.)
  • първата фабрика за обработване на кожи (1881 г.)
  • първата българска фабрика за сапун (1883 г.)
  • първата плетачна фабрика (1887 г.)
  • първата търговска камара (1889 г.)
  • първата фабрика за мебели (1890 г.)
  • първото българско акционерно застрахователно дружество “България” с централа Русе и със свои клонове в София и други градове на страната, както и представителства в Цариград, Солун, Велес, Битоля, Охрид, Атина, Пирея, Александрия, Чикаго, Лондон, Амстердам, Париж, Мадрид и Берлин. (1891 г.)
  • първата българска химическа фабрика (1895 г.)
  • първата публична кинопрожекция в България (1897 г.)
  • първият асансьор в България, функционирал по американски образец (1897 г.)
  • първата българска фабрика за железни ролетки (1898 г.)
  • първата българска фабрика за мелнични машини (1898 г.)
  • първата в страната фабрика „Експрес“ за велосипеди, грамофони и др. метални изделия (1906 г.)
  • първият църковен орган в България (1907 г.)
  • първата българска фабрика за железни кревати и мебели (1908 г.)
  • първото кино в България, наречено “Модерен театър” (1911 г.)
  • първата българска пътническа линия в корабоплаването Русе – Видин (1935 г.)

През 1879 г. Русе е едни от най-напредничавите градове на Стария континент и е сравняван с Виена, Будапеща и останалите търговски и културни средища на Централна Европа. Именно той е „вратата” за навлизане на всички новости в българските земи както от този регион, така и от Русия. Затова е и един от сериозните кандидати за столица на България, но поради непосредствената си близост с румънската граница и липсата на каквато и да било естествена защита, освен лесно преодолимия за тогавашната военна техника Дунав, отпада в по-нататъшните дискусии.

istoria

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

След Първата и Втората световна война и завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява. През епохата на социализма с построяването на Дунав мост през 1954 г. и последвалата бърза индустриализация на страната Русе се превръща в голям икономически, транспортен, културен и просветен център. Развиват се машиностроенето, електрониката, приборостроенето, химическата и леката промишленост. Изградено е ново, голямо пристанище и технически университет. За съжаление, в началото на 80-те години Русе отново навлиза в труден период от своята история. В Гюргево е построен химически завод, който обгазява с хлор града в продължение на десетилетие и се отразява негативно върху неговото развитие. Градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции едва след влизането на България в ЕС. Днес Русе е известен с прекрасния си център, празните молове и неучтивите сервитьорки 🙂 Голяма част от историята на града е запазена в неговите улици, сгради и забележителности, за които ще разкажа накратко в тази статия.

Бърза география на Русе

Както знаете, Русе се намира на северната ни граница. Ако погледнем града през погледа на особено образован румънски щъркел, летящ на юг, Русе ще изглежда горе-долу така:

Ruse

Градът се явява едно Т-образно кръстовище между пътищата за София (Бяла, В. Търново, Пловдив), Варна (Разград, Шумен) и Букурещ (Дунав мост, Гюргево, Силистра).

Пристигане с влак или автобус

Ако пътувате с влак или автобус, разходката ви в Русе ще започне от централната авто- или ж.п. гара. В Русе те са непосредствено една до друга, така че няма значение с какъв транспорт сте дошли (освен ако не е с кораб, но и за кея ще разкажем по-надолу).

Пристигане с автомобил

В случай, че сте дошли с автомобил, следвайте табелите с надпис „център“ и бързо ще се озовете на бул. „Борисова“, една от главните улици на града, свързваща центъра с гарата. В случай, че нямате GPS, съветвам ви да паркирате тук някъде, защото центърът на града е пълен с объркващи еднопосочни улички, които дори и за местните са същински лабиринт с изнервящ край 🙂 Центърът на Русе има синя зона, така че гледайте знаците.

zabelezhitelnosti

Снимка: Русе в снимки, Золтан Бела (публикувана с писмено разрешение)

Туристическа обиколка на града

Не е трудно да видите основните забележителности на Русе за по-малко от ден, ако не броим дълго обикаляне на музеите и изключим по-отдалечени обекти като Басарбовския скален манастир и Дунав мост. За по-подробно разглеждане обаче най-добре да си посветите уикенд.

Ето го и най-оптималният маршрут с обща дължина 10-тина километра:


Вижте Забележителности в Русе (Ruse Landmarks) на по-голяма карта

Централна ж.п. гара Русе

Автогарата и ж.п. гарата са долепени една до друга, но ако по някаква причина не сте били в сградата на ж.п. гарата, по-добро надникнете.

Garata-Ruse-v-Snimki-Krasimir-Bratanov

Снимка: Русе в снимки, Красимир Братанов (публикувана с писмено разрешение)

Русенската централна ж.п. гара е един от символите на града през 50-те и 60-те години на миналия век и е една от най-често изобразяваните сгради на старите пощенски картички от Русе. Строежът й започнал през 1953 г. по проекта на русенския архитект Пинпирев, проектирал след нея и Софийската централна гара. Русенската жп гара била построена от над 1500 ентусиасти върху площ от 12 дка и някога е била най-голямата ж.п. гара на Балканския полуостров, с три етажа, 34-метрова часовникова кула и тежките полилеи в катедралната зала за пътници, поръчани от Чехия. Наскоро гарата стана интересна и с чудесния флаш-моб, направен от клуб „Нашенци“.

ул. Борисова

Borisova

От гарата се спуснете по улица Борисова. Тя я свързва с центъра на града (площад „Свобода“). Това е една от най-дългите, прави и красиви улици в града, на фона на която се редуват стари и съвременни сгради. По-добре е да се движите по левия тротоар от гарата към центъра – там има повече магазинчета, а и уникално вкусните сандвичи на „Бърза закуска Вяра“, които работят денонощно и са чудесно хапване за начало на туристическата обиколка.

Католическата Никополска Епархия

30540_10151412413838981_345300424_n

Снимка: Росица Тодорова (публикувана с писмено разрешение)

Ако не се зазяпвате по магазинчетата, за 10-15 минути би трябвало да сте пресекли бул. Скобелев. Завийте наляво точно след Икономическия техникум и в малката пешеходна уличка ще се натъкнете на Католическата Никополска Епархия, известна още като Къщата на банкера Иван Симеонов. Построена е през 1895 г. и в историята си е била семейно жилище, общежитие на Английската гимназия и къща за гости на община Русе. Ако продължите напред и сте следвали инструкциите, отдясно ще се появи градинка с малко пазарче (известно в Русе като „Американското“). Преминавате покрай Математическа гимназия „Баба Тонка“ (Петър е учил тук) и стигате до стария център на града – площад „Батенберг“.

Площад „Княз Александър Батенберг“

batenberg

Снимка: Wikimapia

Площадът представлява красива градинка, с шадраван и Мемориал на българските войници, загинали в Сръбско-българската война 1885 година. Заобиколен е от няколко интересни сгради:

Batenberg

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

  • Дворецът Батенберг (днес Регионален исторически музей) – построен през периода 1882 – 1892 г., като по замисъл сградата е трябвало да служи за официална резиденция на българския княз Александър I Батенберг в Русе. Тъй като дворецът е завършен след оттеглянето на княз Александър I от българския престол, той никога не е бил използван за седалище на български владетел. В новоосвободена България, това е една от най-внушителните сгради. Върху фасадата й били поставени годината на построяване, името на княз Александър Батенберг, както и гербът на България – първите знаци на новата държавност. Сградата притежава голямо подземие, в което са извършвани разпити на престъпници и политически затворници. Освен това сградата е била свързана с подземен тунел с намиращата се в близост къща на русенския градоначалник. През 1990 г. е решено Дворецът Батенберг да приеме експозициите на Регионалния исторически музей в Русе.

stara_poshta

  • Старата поща – построена през 1930 г., до средата на 70-те год. сградата е централната поща на гр. Русе.

Luben-Karavelov

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

  • Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русенската библиотека е една от най-рано създадените градски библиотеки в България. Само десет години след Освобождението, културни дейци с материалната подкрепа на Градската община слагат началото. Днешната емблематична сграда е била строена за Търговско-индустриална камара, завършена през 1911 г. Представлява ос, в която са наредени елипсовидно преддверие, петоъгълно фоайе и кръгло стълбище. Входът е обогатен с йонийски полуколони и е подчертан от масивен балкон с балюстрада, а корнизът образува арка, под която е монтиран часовник.

botev

Снимка: Wikimapia.org

  • СОУ „Христо Ботев“ – някога Първа мъжка гимназия „Княз Борис”, където е преподавал и Стоян Михайловски през 1892 г. Тук той написва химна на Кирил и Методий, който всички знаем – „Върви, народе, възродени…“. Това е и гимназията, известна сред русенци като „Бастилията“.
  • Държавната спестовна каса е бившата банка на Братя Симеонови, сградата на ъгъла с ул. „Александровска“. Украсена е с много декоративни елементи, маски, медальони и монограми.

Продължаваме разходката си в посока пл. „Елиас Канети“. Ако сте дошли в градa сутринта и сте решили да разгледате Историческия музей, най-вероятно е време за обяд. Тук мога да препоръчам два ресторанта, в които храната е супер: Механа „Чифлика“ за традиционалистите (много добра и вечер), както и „Буда бар“ за почитателите на по-изискана атмосфера. Пускаме се надолу по „Славянска“, която свързва площадите „Елиас Канети“ и „Св. Никола“. Ако сте почитатели на дискотеките, най-известната дискотека в Русе е тук („Showroom“) – наложи ми се да питам приятели-тийнейджъри за тази информация.

Дом „Канети“

canettiСнимка: Trygve W Nodeland

В края на улицата е „Дом Канети“, където в началото на XX в. се е помещавал магазинът на дядото на Елиас Канети, описан в книгата „Спасеният език“. Елиас Канети, както знаете, е роден в Русе и е носител на Нобелова награда за литература.

Покрай Дунава

Dunav

Време е да видим и естествената северна граница на България – река Дунав. С леко изкачване по бул. Придунавски ще се озовете над кея. Тук има няколко неща, които заслужават внимание:

church_catholic

Снимка: Недко Иванов

  • Православният храм „Свети Николай“ и католическият храм „Свети Павел от Кръста“ са един срещу друг. Ако сте чели внимателно по-горе, вече знаете, че в Русе се намира най-старият запазен орган в България. Той е монтиран в катедралата „Свети Павел от Кръста“ през 1907 г. и си стои вътре и до ден днешен. Органът е с романтично звучене и е единственият с пневматична трактура в Югоизточна Европа. Когато Великден съвпада за източноправославни и католици, тук се събират християни от три църкви (третата е арменската) – чувството е неописуемо!

Quay

  • Кеят – през деня тези алеи са място за джогинг, разходка на кучета, каране на велосипед или романтично стоене на някоя пейка по залез слънце (залезът над Дунав си е чудесна гледка и е най-доброто време за снимки). Нощно време е място за пийване на биричка и говорене на глупости с добра компания. Вековна метълска традиция повелява: идете в Rockstar (зад съда), поръчайте си две кани боздуган (1:1:1:1:1:5 мента, водка, ром, бял вермут, червен вермут и Lift ябълка/спрайт/бира, те си знаят), изпийте ги на екс и се довършете с много бира и патриотични песни на кея.

babatonka

Снимка: Официален сайт на МГ „Баба Тонка“

  • Къща-музей на Баба Тонка – дейността и съдбата на Баба Тонка Обретенова и нейното бунтовно семейство са неразривна част от революционните борби на русенци и на българския народ. Къщата музей „Баба Тонка“ е открита на 2 юни 1958 г. в дома на петия й син – Ботевия четник Никола Обретенов. В експозицията освен революционната дейност на националната героиня и нейното семейство е отразен и целият възрожденски процес в Русе и Русенския край през XVIII-XIX в. Описанията и снимките, с които започва експозицията на музея, запознават посетителите със стария Русчук, с неговото бурно икономическо, културно и военно развитие през XVIII и 70-те години на XIX в.

zahari_st

  • Къща-музей на Захари Стоянов – Къщата-музей е открита на 3 март 1978 г. в чест на 100-годишнината от Освобождението на България от османско иго. В нея са показани лични вещи – обувки, връзка, шалче, първи издания на Захари Стоянов, произведения, траурни броеве на в.“Свобода“, намерени в гробницата му (отворена през януари 1978 г. за да бъдат положени костите му в Пантеона на възрожденците). Един от 100-те национални туристически обекта (заедно с Пантеона).

Kaliopa_House

Снимка: Никола Груев

  • Музей на градския бит – Къща музей „Градски бит на Русе“ – популярна като „Къщата на Калиопа“ сред русенци. Заема сграда, построена през 1864 г. В нея се е помещавало консулството на Прусия. Според предание къщата е била подарена на хубавата Калиопа (Мария Калиш), съпруга на пруския консул Морис Калиш, от влюбения в нея управител на Дунавския вилает Мидхат паша. Чудейки се как да ѝ направи подарък, без да породи съмнение, той решил да организира конкурс по стрелба с лък сред знатните дами в региона. За да е сигурен, че Калиопа ще спечели, наел професионален стрелец, скрит в храстите. Легендата сочи, че птицата била пронизана с две стрели… Така или иначе, къщата е оформена в стила на Леванта, нехарактерен за региона. Стенописите на горния етаж са изработени през 1896 г. от австриеца Шауесберг. Експозицията представя ролята на град Русе като врата към Европа и навлизането на европейската градска култура в България. Показани са примерни интериори на гостна, всекидневна, музикален салон и спалня, с мебели от Виена, както и колекции от градско облекло, от накити и други аксесоари, сребърни прибори и порцелан, които бележат промените, настъпили във всекидневието на русенци. Тук може да се види и първият роял, внесен в България от Виена (като цяло Русе неслучайно е наричан „Малката Виена“, много от западното влияние е достигало първо именно до този град по водите на Дунав).

Освен културна част, има и „масова“. Изборът от хапване и пийване в района също е добър. Моите препоръки:

  • Ирландски пъб „Тераса“ – типичен пъб с бира и всякакви разядки към нея, с изглед към Дунава.
  • Пицария „Рома“ – най-добрата пица в града и една от първите в България, типична италианска обстановка и даже има статуя-фонтан с римската вълчица.
  • Сладкарницата на хотел „Рига“ – стига да нямате против високата соц-сграда: отново сте близо до Дунава, чудесно място за кафенце, има и детски кът.
  • Ресторант „Понтона“ – намира се в леко по-забутаната част от кея, но си струва, защото храната е уникална, а хапвате направо В река Дунав, а не ДО нея.
  • Ресторант „Виена“ – отново леко встрани от популярните места в Русе, но обстановката е изключително изискана и стилна, а деликатесите са невероятни.

Дунав мост

Dunav_most

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

Дунав мост не може да се види от кея – той е дооооста надолу по течението на реката, а тя се извива. Ако толкова държите, трябва да отидете до източната индустриална зона и да се наврете в едни тесни пристанищни улички сред складове, автоморги и изоставени цехове. По-добре говорете предварително със собственикът на ресторант „Понтона“ да ви разходи с корабче по реката – доколкото ми е известно, това е един от малкото читави варианти да видите Моста на дружбата.

А ние виртуално се връщаме към центъра на града…

Площад „Свобода“

ploshtad_svoboda

Снимка: SKYMEDIA (публикувана с писмено разрешение)

Така да се каже, най-централната и може би най-красивата част на града е именно площад „Свобода“.

ploshtad_svoboda

Животът на площада започва под формата на Градска градина, създадена по подобие на Борисовата градина в София, както и на Люксембургската в Париж през този период – тя е с желязна ограда, която вечер се заключва.

pametnik

Построяването на символа на Русе – Паметникът на Свободата, започва през 1895 г., когато Стойчо Кефсизов, бивш опълченец и участник в боевете на Шипка възприема проекта като делото на живота си. Кефсизов е личност, неподатлива на корупция и политически амбиции, но за съжаление това не е достатъчно – оказва се, че парите не достигат. Тук идва решаващата помощ на русенци и особено на братя Симеонови – известни банкери и основатели на Търговско-индустриалната камара в града.

Pametnik2

Според първоначалната идея фигурата трябва да бъде на цар Освободител. Но тъй като авторът ѝ – известният италиански скулптор Арнолдо Цоки – създава подобна статуя в София срещу Народното събрание, се взема решение фигурата да бъде на жена – символ на свободата. В едната си ръка тя държи меч, а с другата сочи на север, откъдето са дошли руските войски. Отпред паметникът е украсен с лавров венец, кръст и надпис: „На поборниците и опълченците, които са взели участие за освобождението на България 1867-1877“. Трите барелефа показват моменти от сраженията на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на Бузлуджа, връчването на Самарското знаме и отбраната на връх Шипка.

pametnik3

Двата лъва също имат дълбоко символно значение – единият разкъсва веригите на робството, а другият брани свободата. Паметникът е висок 18 м и е доставен в Русе през 1907 г. Окончателно е завършен през 1908 г. и е осветен на 11.08.1909 г.

Около площада има няколко емблематични за Русе сгради:

teatar

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

  • Драматичен театър „Сава Огнянов“ (известен още като „Доходното здание“) – архитектурна забележителност в центъра на Русе, построена в периода 1898-1902 г. с цел да приюти театралните представления в града. Името произлиза от идеята сградата да носи доходи от наемите за театралния салон, библиотеката и предвидените казино и магазини. Фасадата на сградата е в стил неокласицизъм, украсена с пластични орнаменти, архитектурни детайли и скулптурни фигури, символизиращи земеделието и войната. Интериорът е също декориран с гипсови форми. На върха на сградата е поставена статуя на Нике – богинята на победата в сражения, спортни и арстистични изяви. Днес освен драматичният театър, в сградата се помещават няколко магазинчета, кафенета и русенският ресторант „Happy“.

sadebna_palata

  • Съдебната палата – по ирония на съдбата, построена на мястото на някогашния цирк. Съдебната палата е открита на 28 януари 1940 г. и една от най-масивните сгради. Обърнете внимание на статуята на Темида над входа.

clock

  • Вдясно от Съдебната палата се намира сградата на някогашната банка „Гирдап“ – първата частна банка в България, основана през 1889 г. На покрива на сградата има часовник, под който поколения русенци си определят срещи.

obshtina

  • Сградата на Община „Русе“ – завършена е през 1985 г. и е построена за партиен дом с типичните за периода соц-елементи като червеникави прозорци и каменна облицовка. Русенци често я наричат “Кораба” заради специфичното архитектурно решение. Наскоро основата на сградата бе осветена в синьо, за да се подчертае тази прилика.

dunav_plaza

  • Търговски центрове – цели два с големината на малък мол. Единият се намира зад Доходното здание на мястото на бившето кино „Роял“. Логично, носи името „Royal City Center“. На последния етаж има нелош бар с тераса и детски кът. Другият („Дунав Плаза“) се намира на срещуположната страна на площада, залепен за сградата на хотел „Дунав“.

ploshtad-svoboda-gradini

  • Градинки и шадравани – при хубаво време, може да отпуснете на сянка под дърветата в градинката, да пиете една студена вода от чешмичките, да си вземете една палачинка или сандвич от известните „А’Катми“ и да прекарате цял следобед в нищоправене сред спокойствие и зеленина.

Операта

opera

Ако застанете пред сградата на Общината, така че Паметникът да е зад вас, в дъното на ларгото се вижда оцветената в керемидено Държавна опера – Русе, основана през 1949 г. Първата постановка e „Травиата“ от Верди. Пред операта наскоро инсталираха т. нар. „сух фонтан“. От личен опит с Вики можем да ви кажем, че изобщо не е сух, но пък е наистина красив. Въобще, ако можете да посетите централната част на града през деня и през нощта, ви очаква коренно различна атмосфера

Църквата „Света Троица“

7338621886_333461d57b_c

Снимка: pansy_burke

Непосредствено до Операта се намира църквата „Света Троица“ и Русенската митрополия. Катедралният храм “Св. Троица” в град Русе е построен през 1632 година и е един от малкото, издигнати по време на турско робство. Поради тази причина външността на храма е бедна и неизразителна – все пак не е можело да бъде по-висок от най-ниската джамия. Ето защо той е вкопан дълбоко на 4,5 м под земята, така че поне отвътре да изглежда висок. Днешният храм е трикорабна базилика с размери 15,60 и 31,20 м. Иконостасът на църквата е много оригинален. Все още не е изяснен неговият произход, изработен е през 1805 – 1807 г. Тогава са изографисани и иконите. Камбанарията има пет камбани… На 20.09.2009 г. с Биляна излязохме като семейство именно от тази църква.

ул. Александровска

alexandrovska

Връщаме се обратно до площада и хващаме Александровска – главната търговска улица, намираща се точно до часовника. Тук е пълно с интересни магазинчета и кафенета чак до парка.

sgradi

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

Ако досега не сте го забелязали, тук няма начин да го пропуснете – елегантната старинна архитектура е дело на десетки архитекти, инженери, техници и строители. В града работят ярки чуждестранни имена които изграждат ансамбловия облик на градската архитектура. Творчеството им е образец на стил „неокласицизъм“ и „сецесион“, характерни за Западна Европа от средата на XIX век до Първата световна война. Силно е влиянието на виенската школа и стила „модерн“, проявен в Русе предимно в орнамента: разгънати спирали, розети, растителни клонки и мотиви от животинския свят. В Русе има над 260 архитектурни паметника на културата, а по ул Александровска са оформени цели архитектурни ансамбли.

halite

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

Ще минете покрай Градските хали (днес магазин СВА), създадени още през 1938 г.  Обърнете внимание на статуите, докато пресичате бул. Цар Освободител.

aliosha-ruse

Продължавайки напред сред магазинчета и заведения (за минаващите късно вечер фенове на билярд, препоръчвам бившия билярд-клуб „Амброзия“, сега „Fight Club“), ще достигнете до кръговото, в центъра на което е Паметникът на Съветската армия, по-известен с простичкото „Альоша“. Вляво от кръговото са окръжната болница и поредният полупразен мол – „Мега Мол Русе“ (има картинг).

Парк на младежта

vazata

Пред вас се очаква да видите Дома на културата и “Вазата” – метално съоръжение, запълнено с пръст във формата на ваза, чиято повърхност е засадена с цветя.  Когато цветята израстнат и цъфнат, се получава уникално красиво творение на човешкия ум и ръце, което радва всички наоколо. Това е и входът на парка. Ако ви се разхожда, може да го направите пеш, но препоръчвам да си наемете велорикша.

alpineum

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

Близо до „Вазата“ е специално изграден от големи каменни късове и стръмни пътеки Алпинеум – любимо място за байкърите. Централната алея, пресичаща парка по цялата му дължина, отвежда до сградата на Английската гимназия, която в миналото е била католически интернат. Наблизо има и няколко кафенета, най-известното сред които е „Баба Яга“.

rozarium

А ако са ви останали поне малко сили, за да стигнете до Розариума, ще бъдете възнаградени с богатство от аромати и цветове. Той се намира в срещуположния край на парка, заедно с басейн, кортове и ресторант „Дунавски кът“ с добра кухня и детски кът с аниматор. Също препоръчвам!

Национален музей на транспорта

transporten_muzei

Ако тръгнете по лявата алея от вазата, минете покрай алпинеума, след още половин километър ще стигнете до стълбище, което се спуска към първата железопътна гара у нас, построена през 1866 година.

vlak

Днес тя е “Национален музей на транспортa” и е едно малко известно, но много яко място – особено ако обичате стари влакове или искате да се пробвате да карате дрезина. Преживяването е уникално!

Русенски университет

uniruse

Снимка: Wikimapia

Ако излезете от парка и тръгнете по ул. „Янтра“, ще стигнете до входа на Русенски университет (уморените и гладните да пробват „Кръстникът“, любимо на студентите ресторантче с добра кухня и нелоши цени).

ru-inside

Снимка: Явор Коев (публикувана с писмено разрешение)

Свободно можете да влезете и да разгледате внушителния Централен корпус на университета – регулярно има различни изложби на студентски творби, които са доста интересни.

Паркът на възрожденците

park_vazr

Снимка: Явор Коев (публикувана с писмено разрешение)

Паркът на възрожденците в гр. Русе пази паметта на много герои и велики личности от българската история. Тук дълги години са били съхранявани тленните останки на Любен Каравелов, Панайот Хитов, Никола Обретенов, Баба Тонка, Стефан Караджа, Филип Тотю, Хаджи Димитър и други. Надгробните паметници на възрожденците са имали огромна естетическа стойност. Този на Любен Каравелов например е тежал около 5 тона и е бил изработен с огромно внимание и почит към делото и личността на писателя-герой. Красиви огради пък са пазели гробовете на останалите бележити българи. Всичко това продължава до 1977 г., когато по повод 100-годишнината от Освобождението бива построен Пантеонът на възрожденците.

Пантеонът

panteon

В известна степен русенци не обичат Пантеона. Как да обичаш сграда, заради строежа на която е била съборена църква?! За да бъде съграден Пантеонът, през 1975 г. бива разрушена църквата “Всех светих”, която се отличавала със своите прекрасни цветни виенски витражи и красиви стенописи. Старите русчуклии разказват, че цялото семейство на багериста, който посяга на църквата, загива в катастрофа, а гробът му – ударен от мълния. С разрушаването на храма започва и активна дейност по ексхумацията на телата, а забележителните нагробни монументи са преместени с кранове в промишлената зона на Русе, оставени на произвола на съдбата, повредени и разграбени.

vsehsvetih

Снимка: Русе в снимки, Иво Франгов (публикувана с писмено разрешение)

Днес църквата е отново изградена със средства на гражданите на Русе – в срещуположния край на парка. Цялата история може да прочетете в самия Пантеон, който е и един от 100-те национални туристически обекта.

panteon-inside

Там са и костите на 39 известни българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др. Почетени са 453-ма души – участници в Ботевата чета, Червеноводската въстаническа чета, Априлското въстание и опълченци, чиито имена са изписани във вътрешността.

До голямото кръстовище на Пантеона е и пиано бар Авантгард – също препоръчвам, ако сте в града късно вечер и обичате пиано барове. Наблягат на Васил Найденов и руско.

Шопинг

mall

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

tv-kulaВ случай, че шопингът от горепосочените молове не ви е стигнал, в началото на бул. Липник има редица магазини от големите вериги: Kaufland, Praktiker, Mr. Bricolage и др. В края на булеварда пък е Mall Rousse, където има и кино.

ТВ кула

Над гарата и ул. Борисова се намира телевизионната кула – най-високата кула в България (204 м), а до 2001 г. – и на Балканите. Построена е на хълма Левента, известен още като Саръбаир, на 150 м надморска височина. Някога беше възможно човек да се качи в снек-бара (подобно на кулата в Берлин), но днес той отдавна е затворен. Все пак, не всичко е изгубено.  Точно под нея е ресторант „Левента“. Цените там не са ниски, но имате уникалната възможност да хапнете в уникална изба-ресторант и да опитате невероятното вино на едноименния винпром.

064620293799

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

От хълма се открива гледка към целия град и затова той е предпочитано място за „натискане“ на влюбени двойки. Мястото е леко извън града и няма лесен начин за достигане, освен с автомобил (тролейбуси 13,24,25 и 27 могат да намалят ходенето).

Басарбовски скален манастир

basarbovskimanastirБасарбовският манастир е единственият действащ скален манастир в България. Намира се в кв. Басарбово, който практически си е селце в покрайнините на Русе. Има редовен автобус, тръгващ от автогарата – приблизително на всеки половин час от 5 до 21 часа. С такси би трябвало да ви излезе под 10 лв. на посока (в Русе като че ли най-добрата фирма станаха Точните, +359 82 8108).

basarbovskimanastir2Басарбовския скален манастир води началото си още от Второто българско царство, но за пръв път името му е се споменава в османски данъчен регистър от 1431 г. Най-известният обитател на манастира е Св. Димитър Басарбовски, който прекарал целия си живот тук. Той дори е споменат от Паисий Хилендарски в „История славянобългарска“. След смъртта си, монахът бил погребан в селската църква, но по време на руско-турската война от 1768-1774г. мощите му били пренесени в Букурещ в църквата „Св. св. Константин и Елена“, където се намират и до днес. Мястото е изключително интересно – пътеката от входа минава през красиво озеленен двор и по стръмни стълби се достига до скална площадка, където се намира нишата, в която според преданието е спял св. Димитър. Вдясно е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 г. До него се намира голяма икона на светеца, изобразен в цял ръст. По други каменни стъпала се стига до естествена пещера, в която е погребан монах Хрисант. Пещерата изпълнява ролята на костница, в която е подредена и музейна сбирка.

С това нашата подробна разходка из Русе приключва…

064620295894

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

Разбира се, в града и околностите има много други интересни места – пещера „Орлова чука“, Ивановските скални църкви, парк „Русенски лом“ (на снимката горе), крепостта „Червен“, Лесопарк „Липник“ (Текето, на снимката долу), а защо не и Румъния… Но за всичко си има време!

lesopark-lipnik

Снимка: Русе в снимки, Татяна Еремиева-Гарчева (публикувана с писмено разрешение)

Между другото, празникът на града е 6 май. Така че ако още не сте решили какво да правите по празниците, Русе е нелоша алтернатива. Приятна разходка и дано сме ви били полезни и този път!

Специални благодарности и на всички, които ни предоставиха снимки, за да може разказът ни да е още по-цветен и пълен!

24 незабравими часа в Солун

6:11 сутринта е. Отбиваме колата покрай Ихтиман и спираме за малко, посрещайки изгрева край яз. Искър. Тръгнали сме от Пловдив преди близо два часа и ни чакат още доста километри до Солун.

„Какво пък ще правите в Солун?“, чудите се. Ами същата вечер там пее любимият певец на Биляна – Янис Плутархос и след дълго обсъждане решихме да оставим Вики на баба Тони и дядо Данчо (използваме случая да им благодарим, защото и те много искаха да дойдат с нас) и да отидем хем да разгледаме града (Петър не беше ходил), хем да слушаме и Плутархос наживо (отколешна мечта на Биляна).

Зареждаме колата малко след Кресна (в Гърция горивата са по-скъпи), минаваме ГКПП-Кулата за по-малко от две минути и сме в Гърция. Почти целият път до Солун е магистрала, така че стигаме без проблеми, макар и не особено бързо. Незнайно защо, гърците са наслагали ограничения 90 км/ч и при най-малките завои по широката магистрала (които май само ние спазвахме)…

Защо ли ни е познато? Още по-странното е, че в тунелите разрешават доста по-висока скорост – 100 км/ч:

Магистралата навлиза доста навътре в града, така че бързо и лесно стигнахме до хотел „Мет“, където оставихме колата (и слава Богу, казваме си, след като опознахме трафика по-отблизо, но затова малко по-надолу).

„Мет“ е дизайнерски бизнес хотел, само на 300-400 метра от мястото на концерта (Fix Live Club), така че цената от 90 EUR/вечер определено си струва за петзвезден хотел (всъщност, цената беше по-добра от някои тризвездни хотели с външен вид на студентско общежитие), при това с паркинг, интернет и дори микробус с кожен салон, който транспортира хората от хотела до центъра и обратно на всеки час (макар че и пеш разстоянието се взима за около 25-30 мин.):



Реклама:

Booking.com

А най-големият, при това безплатен бонус, беше, че самият Плутархос се оказа в нашия хотел… Та, тъкмо сме се настанили, изкъпали, преоблекли и наточили обектива за много снимки и… виждаме Плутархос в лоби-бара. Така три от мечтите на Биляна – да го види, да говори с него и да се снимат станаха реалност за минута:

И така, в тотална еуфория отидохме да разгледаме Солун и неговия център. Още по пътя към центъра ни впечатли ужасният и неконтролиран трафик в града.

Малко факти – градът е вторият по големина в Гърция (след Атина), съществува над 2300 г. и има население около 800 000 души (и нараства). Гъстотата на населението е 7,338.8/km2. Два примера, с които да си представите картинката:

1. Представете си, ако населението на Варна нарасне двойно и живее на същата площ (всъщност, май нещо подобно се получава през лятото).

2. Гъстотата на населението в София е 2,448/km2. Тоест, представете си софийският трафик, ама с точно три пъти повече коли (добре, де, 2,997569 пъти, за да сме точни).

Е, сега вече разбирате защо трафикът ни впечатли толкова – ако мразите движението в София, просто не ходете в Солун с кола. Ето и още неща, на които станахме неволни свидетели – мотоциклетист по алеята за велосипеди:

„Паркиране“ със запушване на цяла улица:

Кръстовище с около 15cm място за преминаване на пешеходци (добре, че не сме с бебешка количка).

Да не забравяме и явно международното правило, че черен Мерцедес може да си спира където поиска, ако е на аварийни. Единствената разлика е, че по солунските улици има портокалови дървета (Биляна като опитен екскурзовод предупреждава, че портокалите са декоративни и не се ядат):

Шофьорите са ужасно нетолерантни и НЕ спират на пешеходните пътеки (да, по-зле са от родните!). Докато минавахме покрай Бялата кула, изнервени от трафика видяхме да интервюират един възрастен човек. И понеже много обичаме да си представяме за какво си говорят разни непознати хора (а и чакахме 10-тина минути, за да пресечем), не се сдържахме и се получи това:

Останахме с впечатление, че Солун е ужасно безконтролно място – нещо, което не е било така, докато Биляна беше екскурзовод, т.е. преди около три-четири години.

Най-фрапиращото място е пазарът.

Пълно е с помия, графити и тъмнокожи субекти, предлагащи ключодържатели и крадени iPhone, бездомни кучета (които собственикът на рибния магазин милваше със същата ръкавица, с която слага рибата в торбите на клиентите си), както и бабички, които правят нелегален алъш-вериш с цигари насред пазара:

Като цени – не видяхме нещо, което да е по-евтино в Гърция, отколкото в България, с изключение на пресните краставици от 0,90 EUR/кг.

Впечатляваща обаче е разликата в цените на гръцките дюнери (гирос). На главната улица около площад Аристотел цената беше 6,80 EUR. Само на 50 метра встрани (в пазара) цената на не по-лош дюнер беше 1,20 EUR.

И така – спираме с негативните впечатления, циганията и простотиите от Солун – време е да ви разкажем и малко хубави неща. Като начало – вече няколко пъти споменахме площад Аристотел:

Това е суперцентърът на Солун и, логично, на площада има статуя на Аристотел:

Само 100-тина метра по-надолу е кеят с морето:

Прословутата Бяла кула, използвана от османските турци като крепост и затвор, в който са лежали много български революционери и противници на османската власт, включително и Капитан Петко Войвода, затворен тук през 1863 г. През 1826 година по нареждане на султан Махмуд II в кулата масово се избиват затворници, и по това време кулата е наричана Кулата на еничарите, Камлъкуле, Кулата на кръвта и Червената кула – била е буквално покрита с кръв. През 1890 г. кулата е варосана и така се сдобива с днешното си име. В момента е музей.

Тази част на града е страхотна за „отстрелване“ на интересни кадри с чайки, гълъби, лодки, платноходки, кораби и др. Ето няколко примера:

Ако тръгнете нагоре от площад Аристотел пък, преминавате по голяма търговска улица тип бул. „Витоша“ (игнорираме мизерния пазар). Околните пресечки също са пълни с цветни магазинчета, красиви витрини, подредени стоки и огромна тълпа:

Понеже Великден наближава, а в Гърция е традиция хората да отидат с красиви, големи и изписани свещи, почти навсякъде продаваха такива:

Малко по-нагоре е античният театър:

А още малко по-високо е църквата Св. Димитър, където са и мощите на светеца. Непременно я разгледайте и отвътре.

За да се качите по-нависоко, вече ще ви е нужен транспорт (или здрави крака и повече време). Билетчета за автобус се продават по будките (0,80 EUR):

Може да си ги купите и от самия автобус (0,90 EUR), а автобусна линия 23 ви качва точно до крепостта. Този сайт ще ви е безценен помощник, ако решите да ползвате автобуси за придвижване в Солун. И така, веднъж качили се горе, може да се насладите на чудесна гледка към града:

След като се върнете, не пропускайте да посетите и църквата Св. София:

Ще ви светнем нещо – зад нея има чудесно кафене, чието име съвпада с адреса му – Zefxidos 6:

Всъщност, китните кафенета са навсякъде из града, а гърците са ненадминати откъм заведения – с кафето винаги идват вода, бисквитки, мъфини или нещо от рода, а ако си поръчате бира, получавате фъстъци или чипс. Узото – с диня! 🙂

Не видяхме и заведение с непочистена тоалетна или намусена сервитьорка, което често срещаме тук. Не видяхме и платена тоалетна – нещо, което вече сме обсъждали.

И така, връщаме се към хотела, за да се подготвим за концерта, но преди това отново малко история – гръцката бира „Фикс“ се е произвеждала дълги години в Солун, а след това дълги години не се е произвеждала. Сградата на старата фабрика е перфектно място за снимане на не един и два видеоклипа тип „Памуковите облаци“, т.е. видът й е доста хорър:

Едно от халетата обаче е преобразено и превърнато в live клуб. Може да се досетите как се казва – Fix Live Club. Точно тук бе и концертът.

Някои неща, типични за гръцките нощни клубове:

  • Почти цялата площ е заета от маси. Според положението на масата е и видът на питието, което трябва да си поръчате, но минимумът е бутилка вино за двама души;
  • Бутилка вино – 75 EUR, Pepsi 0,5 литра PVC – 10 EUR (най-скъпото Pepsi в живота ни)… Ако щете! Другият вариант е да стоите прави в дъното на залата през цялото време.
  • Добрата новина: с виното носят много вода, лед, фъстъчки, морковчета и тем подобни;
  • Покрай масите се разкарват едни момичета с малки плетени купички, пълни с цветя (отдавна са забранили чупенето на чинии), които можете да хвърлите в краката на изпълнителите;
  • Шоуто започва в 23 ч. и приключва с дискотека до ранни зори. Всъщност, концертът освен Плутархос включваше двама доста талантливи подгряващи певци, както и известните Нино и Мария Якову, като всеки от тях пя по около час.
  • Пее се изцяло наживо, с оркестър на сцената.

И понеже е трудно да се опише с думи, ето едно видео за нагледност. Между другото, не е късно и вие да отидете на този концерт – последен шанс: този уикенд (6 и 7 април 2012 г.). Сти гя мас!

На следващия ден тръгнахме обратно към България. След Кулата обаче свихме веднага вдясно и минахме по маршрута Кулата – Катунци – Гоце Делчев. Понякога си струва да кривнеш от царския път, ако ще и само заради красивата гледка:

В Гоце Делчев спряхме да вечеряме в любимия ни ресторант-клуб „Ванита“, който препоръчваме горещо и на вас, ако минавате по този край. Хапнахме обилно и продължихме…



Реклама:

Booking.com

Биляна, прозявайки се:

– Ех, няма ли как сега да се телепортираме до Пловдив…

Петър:

– Като гледам как ти се спи, ти наистина ще се „телепортираш“, ама аз все пак трябва да карам…

Продължихме по пътя Гоце Делчев – Сатовча – Доспат – Девин – Михалково – Кричим – Пловдив. Пътят през Юндола със сигурност е по-бърз, но този не го бяхме минавали (по тъмно не бихме повторили упражнението отново). Толкова завои май няма по друг път в България (Биляна почти не успя да заспи, а Петър въртеше въображаем волан половин час, след като пристигнахме)! Единствено съжаляваме, че вече беше късна вечер и не можахме да видим много от красивите скали наоколо, но звездите на нощното небе бяха като че ли по-ниско, а на пътя видяхме няколко зайчета, крави и дори диви коне! Не знаехме, че има диви коне в България. Е, видяхме и двама пътни полицаи на входа на Доспат, които ни провериха обстойно и така като едни редовни граждани се прибрахме по живо, по здраво и по много тъмно в Пловдив. След като извадихме данните от GPS-а, премахнахме спиранията и направихме равносметка, изводът е следният: по магистралата (с shortcut Ихтиман-Самоков-Дупница, за да избегнете софийския трафик) Пловдив-Кулата е с около 45 минути по-бързо, шофира се много по-лесно, пътят не е разбит и през зимата със сигурност е по-почистен и безопасен (в планината на доста места имаше сняг, макар и в началото на април, а и скални срутвания не липсваха)…

И все пак… Няма го онова планинско настроение, заради което те кара да спреш стереоуредбата в колата и да запееш сам:

Надяваме се, че точно в такова настроение ви оставяме. До скоро.

P. S. Песента, която пеем, се казва „Гласът на Пирин„, в случай, че я чувате за първи път…