Комо, Брунате и Беладжио – по следите на Пенчо Славейков и Джеймс Бонд

Лаго ди Комо – сателитна снимка

Само на петдесетина километра от Милано, почти до границата с Швейцария, се намира един стилен италиански син „панталон“, създаден от природата – формата на езерото Комо е точно такава. Всъщност истинското име на езерото е Ларио, но то се използва много рядко. Обикновено го наричат Lago di Como („езерото на град Комо“). Самият град Комо се намира на „глезена“ на западния „крак“, а Беладжио – на „чатала“… Е, удаде ми се възможност да се разходя сама и да прокарам поглед по „крачола“ на Лаго ди Комо, съзерцавайки го от сутрин до вечер, с ароматно еспресо и вълшебни канелони, уединение и красиви гледки; да се полюбувам на вилите на известни личности и да науча романтични истории… Определено си заслужава да инвестирате един ден и да се разходите до едно от най-красивите езера в Ломбардия, Италия, а бих казала – и в света.

От Милано до град Комо

Има няколко начина да стигнете от Милано до гр. Комо:

  • RE10/S10 и международните влакове от централна гара Милано (скъп!);
  • S11 от Milano Porta Garibaldi;
  • S17 от Milano Cadorna.

Лично аз избрах варианта от гара Кадорна, който бе изключително удобен, изгоден и пристига по-близо до фуникуляра, за който ще стане въпрос малко по-надолу. От гара Кадорна до Como Nord Lago са ви нужни точно 36 минути.

Град Комо

Във влака се запознах с група американци, с които се заговорихме за очакванията ни за града, езерото, малките градчета покрай езерото и природата. Слизайки от влака и аз, и американците спряхме, вцепенени от красотата на града.

Градът наброява 85 хил. души и е създаден още по времето на Римската империя. Всъщност именно Комо е родината на вилите – още през 80-100 г. богати и могъщи хора построили вилите си на брега на езерото Комо. Великият римски поет Вергил и политикът Плиний Младий са едни от първите известните „виладжии“ на Комо.

Един от най-известните английски поети, Пърси Биш Шели, пише на своя приятел, писателят Томас Лав Пийкок следното:

Красотата на това езеро надхвърля всичко, което някога съм виждал… То е дълго, тясно и има вид на мощна река, която се прокрадва сред планините и горите.

Тук за кратко или по-дълго са живели и Леонардо да Винчи, Стендал, Гарибалди, американските президенти Кенеди и Рузвелт, Пьотр Чайковски, Гьоте, лорд Байрон, Хенрих Хайне, Джузепе Верди, Джоакино Росини, Ърнест Хемингуей, Марк Твен и много други, сред които и нашият поет Пенчо Славейков.

Със сигурност бих могла да прекарам целия ден само тук, сред сгушените между хълмовете красиви сгради; сред поклащащите се ритмично яхти; сред подобните на бриз ветрове, които си имат собствени имена – Брева и Тивано. Бих искала да видя първия музей в света, посветен на кончета-играчки (над 535!). И да се кача на Sacro Monte di Ossuccio, един от деветте свещени върха… Да разбера повече за това как именно тук се произвежда над 80% от коприната в Европа. Но най-вече исках да видя с очите си това, заради което дойдох до този край – бюстът на Пенчо Славейков и къщата, в която е починал.

За целта трябваше да се кача нагоре по хълма до малкото градче Брунате. За щастие, още от 1894 г. съществува въжен трамвай (фуникуляр), така че директно се запътих към долната му станция,  След няколко минути вече бях на входа му, намиращ се на Piazza Alcide de Gasperi 4, вдясно от крайбрежната улица с лодките. Цената за двупосочен билет е 5.50€. За по-голямо удобство, ето разписанието на влакчетата, които са две и тръгват и от двете посоки в посочените часове:

Aко решите и вие да се качите до Брунате, вземете фуникуляра във възможно най-ранен час, тъй като след 12 ч., когато аз вече слизах надолу опашките бяха огромни.

Брунате

Качването нагоре към хълма бе изключително вълнуващо – излизайки от тунела, за секунди вече гледах към езерото и града от високо…

Опитвах се да не изпусна нищо, което се появяваше през очите ми…

И така, качила се вече горе, останах да се полюбувам на гледката още малко и се запътих нагоре към бюста на Пенчо Славейков.

Ето го! Бюстът му, дело на скулптора проф. Валентин Старчев, издигнат през 2007 г. върху полиран гранитен пиедестал, пресъздава поета в момент на размисъл: сам, на хиляди километри от България и сякаш малко тъжен – загледан към синьото езеро. Бюстът се намира в парка на библиотеката в градчето, точно над къщата за гости Беллависта (www.bellavistabrunate.com), където прекарва последните дни от живота си. Всъщност, историята е изключително интересна.

Романтичната история на Пенчо Славейков и Мара Белчева

Пенчо Славейков е бил изключително палаво дете (неслучайно баща му му посвещава стихотворението „Пенчо, бре, чети“). Роден е през 1866 г. в Трявна и е най-малкото от осемте деца на Петко Славейков и Ирина Райкова. Когато става на 18 години (вече в Пловдив), след продължителна игра в януарската зима, той заспива върху заледената Марица, простудява се, заболява тежко и за цял живот остава с недъзи: трудно пише и говори, започва да използва и бастун…

Въпреки несгодите, поетът открива любовта на живота си в лицето на Мара Белчева през 1903 г. Бивша придворна дама на  княгиня Клементина, 22-годишната овдовялата съпруга на разстреляния Христо Белчев е интересна обществена личност с красива външност и благ характер. С времето от чест неин гост, Пенчо постепенно се превръща в любим и дори нещо повече: сродна душа и най-близък човек, с когото заедно творят в кръга „Мисъл“.

В периода 1909-1911 г. Славейков е директор на Народната библиотека и Народния театър. В театъра се изявява и като режисьор, с чудесни представления в Цариград, Неапол, Рим, Атина, Битоля, Москва… Дългите пътувания превръщат връзката му с Мара в платоническа – те почти не се виждат, но разменят много писма.

„Онази, която обичам, обикнал съм не само, защото е хубава, но и защото е хубава душата ѝ.“,

пише Славейков в едно от тях.

През лятото на 1911 г. Стефан Бобчев, тъкмо избран за министър, уволнява Славейков и назначава братовчед си. Нещо повече – буквално се подиграва с недъга му, премествайки го като уредник в училищен музей. Едва ходещ, великият поет е принуден ежедневно по няколко пъти да изкачва всички стъпала до кабинет на четвъртия етаж, подиграван, унизяван и обиждан от колеги. Това е тежък удар, който засяга най-вече неговото честолюбие.  Поетът отказва поста и в края на август заминава за Цюрих, където го очаква неговата любима – Мара Белчева.

Състоянието на Славейков обаче се влошава. Търсейки лек, двамата се местят от град на град – Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Лугано, Рим…  Мара Белчева продава прекрасната си къща в центъра на София (на днешната ул. „Христо Белчев“), за да могат да покрият разноските си. Спокойният и охолен живот остава зад гърба ѝ, но пред нея е надеждата, че може да спаси живота на своя любим.

През пролетта на 1912 г. се местят в гр. Брунате, на езерото Комо, именно във вила Беллависта. Самият Славейков пише за Брунате:

„Природата е много щедра към това кътче в красива Италия. Разположено на слънчево място, защитено от високи върхове и заобиколено от тучни гори, Брунате, въпреки височината си (712 метра), има приятен климат през всеки сезон на годината. Тук ще намерите големи хотели и вили от всякакъв вид: малки, добре подредени апартаменти, с две „сърца“ до прозорците, както се виждат в алпийските хижи, но и богати замъци с разкошни паркове, заобиколени от масивни стени. И тишина …“

Откъс от „По следите на Пенчо Славейков в Италия“, автор: Алекси Бекяров, изд. Христо Г. Данов, 1946 г.

На 28 май 1912 г. Славейков умира в обятията на своята любима. Часове преди смъртта му, Мара вика местния художник Алдо Маца, който да ги нарисува в последния им час заедно.

Последната дума, която Пенчо успява да каже тихо на ухото ѝ, е „светлина“… Отивайки си от този свят, с Пенчо Славейков си отива и възможността България да има Нобелов лауреат. Предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на “Кървава песен” и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда за литература, не се разглежда, защото наградата се присъжда само на живи творци.

Мара и собственикът на вилата Лучини погребват Славейков в гробището на Брунате. Минават няколко дни и съболезнователни телеграми от официални лица буквално затрупват пощенската кутия на Лучини. Едва тогава той разбира колко голяма личност е покойникът.

Мара Белчева остава още половин година в Брунате. Завръща се в България и през Междусъюзническата война е милосърдна сестра, преподава, превежда, живее без собствен дом, но винаги е елегантна и никога не се оплаква. След като пренасят тялото на Славейков в София, тя ходи на гроба му до смъртта си през 1937 г. Повтаря, че двамата са се обичали толкова силно, че всеки ден заедно може да се измери с цяла година любов…

Докато стоях на цветната малка масичка в градината, под стаята, в която е починал Пенчо, а Мара е прегръщала и скърбяла за своя любим, си спомних за баладата „Неразделни“ и думите на Калина:

“…за сърцата що се любят и смъртта не е раздяла.”

Изминали са повече от 100 години от тогава, повече от цял век, а аз го почувствах така силно…

Насълзените ми очи се насищаха с красива гледка към езерото, така че взех историческата си розова чанта и се спуснах надолу, шляейки се по уличките на Брунате…

И след като се наситих (доколкото въобще това е възможно), се качих обратно на фуникуляра, взех си фунийка умопомрачително вкусно желато и се отправих към ферибота за Беладжио…

Езерото Лаго Ди Комо

Вече бе обяд, слънцето напичаше и доволна, че съм си взела билет, зачаках ферибота… И, война, хора, война! Нямаше никаква организация при качване в различните фериботи, които пристигаха. Представете си вълна от чужденци и италианци, бутащи си, крещящи на всевъзможни езици и двама непукистично настроени моряци… ъъъ… езерняци, които затварят кораба и отплават, оставяйки те на брега. Почти отчаяна и чудеща се дали изобщо ще успея да си използвам билета на последния възможен ферибот в 15 часа, в крайна сметка и аз грациозно се метнах на заветния кораб и отплавах…

Комо е третото по големина в Италия и смея да кажа – най-красивото, на което съм била. Заобиколено от планини с разкошни вили, зеленина, лодки, чист въздух и прохлада…

Като казвам „вили“, ето и малка част от съвременните известни личности, които неслучайно са избрали това място с релакс и отмора, закупувайки имоти по крайбрежието: Мадона, Джордж Клуни, Джани Версаче, Джулия Робъртс, Антонио Бандерас, Дейвид Бекъм, Роналдиньо, Силвестър Сталоун, Катрин Зита Джоунс, Джулиан Ленън, Ричард Брансън, Матю Белами, Джон Кери и др.

Тук е заснет известният клип на John Legend – All of Me. Точно тук, във Вила Пизо, е била и сватбата на талантливия певец и съпругата му – моделът Кристи Тейгън…

Известни филми като „Месец край езерото“ (1995), „Любов и други катастрофи“ (1996), „Междузвездни войни: Епизод II – Клонираните атакуват“ (2002), „Бандата на Оушън 2“ (2004), „Казино Роял“ (2006),  „Другият мъж“ (2008) и много други са заснети край бреговете на Комо.

Тук са снимани и серии от „любимата ми“ поредица „Дързост и красота“ (епизоди 2659 до 2664, ако е важно за вас), както и няколко серии от „The Amazing Race“ и „Top Gear“…

Комо е едно от най-дълбоките езера – достига до дълбочина от 425 метра и има само един остров (Isola Comacina), намиращ се малко преди Villa Balbianello – „къщурката“ на Бонд, Джеймс Бонд… поне докато Анакин Скайуокър не е с любимата си Падме наоколо.

По над 100-километровата брегова линия можете да станете свидетели на какво ли не! От Комо до Беладжио фериботът акостира на поне още десет места, но най-яркият момент беше сватбено тържество в изящно имение, близо до езерото. Чуваше се нежната музика на струнен квартет и беше разкошно!

Най-накрая достигнах и до „чатала“:

Беладжио

Слизайки от ферибота, първото ми впечатление бе колко много прилича на остров Тасос в Гърция. Имах малко време да го разгледам, заради изпуснатите фериботи с по-ранен час и исках да използвам тези кратки мигове на макс. Нямаше как да стигна до разкошните имения или да се разходя сред природата. Но и малкото, което видях, бе красиво.

Усетих морския бриз и се слях с хилядите туристи. Цялата крайбрежна улица ме примамваше със заведения кое от кое по-хубаво. Взех си кафе за из път и се втурнах да разглеждам.

Стълби, стълби и пак стълби…. Надолу и нагоре, стълбите водеха във всички посоки и което и стълбище да хванеш, няма да сбъркаш.

Изключително уютно местенце за разходка с любимия човек, четене на книга, отпивайки капучино, както и място за шопинг, особено, ако искате да си взетеме копринен шал точно оттук.

Спрях се на едно от всички малки, красиви магазинчета. Имаше миниатюрни фигури на красиви морски принадлежности.

Влюбих се в тази изящна яхта с неверояно красиви детайли.

Скоро пистигаше ферибота ми наобратно. Заредих се толкова много тук. Беладжио, Комо, Брунате и красивите градчета наоколо завинаги ще останат в мен и бих искала да се завърна отново там с любимите ми хора, за да преоткрия отново и отново красотата на това вълшебно кътче земя и вода.
Завършвам разказа си с това изречение и ви пожелавам светлина и пътешествия!

„Не ви е нужен терапевт, трябва само да отскочите до Италия!“

Стокхолм – с деца на [Балтийско] море

Стокхолм. Столицата на Швеция често е наричана Северната Венеция, заради своите средновековни сгради, красиви острови и интересни мостове. И след като прочетохте за истинската Венеция, решихме да ви разкажем и за нашата семейна екскурзия именно до Стокхолм, подарък за рождения ден на Биляна… Пътуването с малки деца до Швеция си е истинско приключение, но пък Стокхолм е изключително приветлив и семейно-ориентиран град.

Няма да повтаряме 12-те ни съвета при пътуване с деца, както и нещата, които научихме за Швеция от Малмьо, но ще ви припомним, че полетът е 3 часа, като още след първия самолетът се превръща в странна комбинация от несвъртащи се на едно място дечурлига и тъмни балкански субекти с нула познания по шведски, английски, че и български, отиващи да търсят „възможности“ в шведската столица…

От Скавста до Стокхолм

След като преживеете всичко това, ще кацнете на летище „Скавста“, което е „само“ на 110 км от Стокхолм. Единственият обществен транспорт от Скавста до Стокхолм е чрез Flygbussarna. Стокхолм е изключително скъп град – всичко е поне двойно на България, а храната, транспортът и услугите могат да достигнат 4-5, че и 10 пъти БГ стандарта… Просто да си знаете, полетът до Стокхолм вероятно ще е по-евтин от входните такси за различните атракции, а хотел с нормална локация за 4-членно семейство под 300 лв./вечер просто няма! И за да не ви отегчаваме с конкретни цифри, всичко по темата ще видите в края на този пост (раздел „Бюджет“).

Колкото до Flygbussarna, ще спестите някоя-друга крона (а и минутка), ако резервирате предварително от сайта им, но можете да го направите и направо на летището. И в двата случая ще получите билет с баркод, който се сканира в автобуса. Разписанието е синхронизирано с полетите (важно е да не се моткате из летището при кацане) и трансферът трае около 1 ч. и 20 мин. Автобусите са удобни, имат зарядни за телефон, колани и дори детски седалки.

Карта за градски транспорт

След като пристигнете в Стокхолм, вероятно ще ви се наложи да ползвате карта за градския транспорт. Можете да си вземете 24-, 48- или 72-часова карта, както и седмична такава. За последната се купува пластика, която струва 20 SEK, може да се „пълни“ и изглежда така:

Ако ще ползвате транспорт над 72 часа в Стокхолм, седмичната карта е по-изгодна в сравнение с всякакви комбинации тип 1-дневна + 3-дневна или две 2-дневни.

Booking.com

Актуална информация за транспорта в Стокхолм – на sl.se.

Време и климат

Стокхолм е най-северната точка, в която сме били досега. През лятото по тези ширини тъмна нощ просто липсва, а „бял ден“ е от 3 ч. сутринта до 23 ч. вечерта (от 23 до 3 ч. е здрач).

Източник: timeanddate.com

Температурите дори в летните месеци рядко минават 20°C.

Източник: ClimaTemps.com

В тази връзка – имахме спор относно дрехите. Петър спокойно си ходи по тениска с къс ръкав и при 12-13°C, а северният силен вятър хич не понася на Биляна и децата, така че останалата част от фамилията прекара повечето време с дебело яке, шапка и шал. Вечерта, в която посетихме Грьона Лунд, изпуснахме последния автобус до хотела, телефоните ни бяха останали без грам батерия и бяхме почти на път да се оръсим здраво за такси. Тогава Петър реши да пробваме да отидем до по-голямата гара Gullmarsplan с метрото, а от там ако има автобус – да хванем него, ако не – ръсим се за такси. Слава Богу, автобус наистина имаше!

— Имам чувството, че и на Северния полюс да отидем, пак ще намериш спирка и градски транспорт! – възкликва Биляна.

— И пак ще си по къс ръкав! – добавя Виктория…

Настаняване в хотел

Решихме да направим компилация от 10 хотела, които са изключително подходящи за семейства с малки деца, предлагайки варианти от луксозен 5-звезден до спартански хостел на възможно най-ниска цена:

1. At Six – в случай, че парите не са от значение за вас и държите на 5-звезден лукс, това е Вашият хотел: всичко в него е супер, с изключение на цената;
2. Clarion Hotel Sign – семейно-ориентиран четиризвезден хотел, близо до централната гара, с вкусна закуска, фитнес, басейн и спа (последните се заплащат допълнително обаче);
3. Radisson Blu Royal Viking Hotel – друг семейно-ориентиран четиризвезден хотел с модерен дизайн, локация супер център, но в по-нисък ценови клас;
4. Park Inn by Radisson Stockholm Hammarby Sjostad – нашият избор, бюджетен 4-звезден хотел, от който определено не останахме разочаровани, с вкусна закуска, безплатен фитнес и приятни стаи (на снимката по-горе е спалнята с удобно легло), близо до обществен транспорт, но сравнително далеч от центъра (30-40 мин.);
5. Pop House Hotel – 4-звезден хотел с перфектна локация за туристи, точно на острова с всички музеи и паркове Юргорден (Djurgården), сносни цени, но има един проблем – стаите са само двойни, т.е. ако сте с деца, ще трябва да наемете две. А ако ще следвате нашата програма, с хотел на тази локация спокойно ще си спестите градски транспорт за няколко дни;
6. Lilla Rådmannen – Тризвезден хотел в широкия център, близо до търговската улица, силно ориентиран към деца – стаите са малки, но вършат работа;
7. Hotell M/S Monika – Тризвезден хотел-кораб, в случай, че нямате против да пожертвате малко комфорт, за да пробвате нещо по-различно. Има доста кораби-хотели в Стокхолм, но този е един от най-добре оценените и предлага четворни стаи;
8. Hotel Zinkensdamm – Бюджетен тризвезден хотел с приятна детска площадка, с почти спартанско обзавеждане, на около 30-40 мин. от центъра на града.
9. Motel L – Чист хотел с ниски цени, близо до обществен транспорт, но сравнително далеч от центъра на града (30-40 мин.), приятно обзавеждане и като цяло е едно от най-изгодните решения.
10. Stockholm Hostel – Възможно най-евтиното решение, близо до метростанция, а и до самия център, обща кухня, която дава възможност да си наготвите сами.

След като уточнихме всички подробности, време е да преминем към основното:

Забележителности и атракции в Стокхолм

Както вече неведнъж сме споменавали в нашите съвети, не е много мъдро решение да набелязвате повече от две, максимум три неща на ден. Така направихме и ние, така че ви представяме нашата програма, която се случи от сряда вечер (в която освен да кацнем и да се придвижим до хотела, за друго не остана време) до неделя вечер.

Ден 1 (сутрин). Старият град и кралският дворец (Gamla Stan, Sveriges Kungahus)

Метростанция Gamla Stan (Старият град) е чудесно начало да започнете разглеждането на Стокхолм. Gamla Stan е един от най-големите и най-добре запазените средновековни градски центрове – същестува още от 1252 г.

Името на Стокхолм идва от „сток“ (дънер) и „холм“ (островче), като историята гласи, че през 1252 г. шведският държавник Биргер Ярл издига крепост именно на Gamla Stan. Говори се, че той е избрал мястото, хвърляйки дънер във водата и наблюдавайки към кой бряг го отнасят водните течения.  През XV век градът става столица на Скандинавското кралство, което включва днешните Швеция,  Дания, Норвегия, Исландия, Финландия и Гренландия.

Тази част на града е пълна със забележителности, атракции, ресторанти, кафенета, барове и магазини със сувенири. Всички те са запокитени из тесните калдъръмени улички, сред златисти сгради със скосени покриви, заобиколени от залутани туристи и полицаи на сегуей.

Тук са редица музеи, сред които и този на Нобел, статуи, скривалища и стенописи от Средновековието, шведската Национална катедрала и Кралският дворец, един от най-големите дворци в света с над 600 стаи и интересна съкровищница (която обаче не беше част от плана ни). Съветваме ви да влезете и в Немската църква, заради красивия ѝ бароков интериор.

Правите каквото правите, на обяд точно в 12:00 ч. трябва да влезете във вътрешния двор на двореца, за да видите смяната на охраната. Желателно е да отидете около 30 мин. по-рано, за да заемете добри места (пълни се доста с туристи).

Да си признаем, очаквахме да е нещо незначително тип смяната на караула пред нашето Президентство, но сгрешихме… „Смяната“ прилича много повече на военен парад, където ще видите отработени движения с пушки и щикове, знаменосци, духов оркестър на коне и близо едночасово шоу.

В двореца можете да посетите още няколко музея, кралските апартамент и съкровищница, но ние просто нямахме време. Ако вие мислите, че ще се справите, вижте www.kungahuset.se.

Ден 1 (следобед). Разходка с кораб по архипелага

След едночасовото стоене, малките доста се умориха и планираната разходка с корабче ни се получи страхотно. Качихме се на кораб с името „S/S Stockholm“ и направихме една тричасова разходка до гр. Ваксхолм и обратно.

Децата не се бяха возили на кораб досега, така че изживяването много им хареса, а и някои от най-хубавите ни снимки са направени от кораба. Колкото до възрастните – и на нас по едно коктейлче сред красивите острови (над 30 000!) около Стокхолм ни дойде много зареждащо.

Най-интересната част обаче си беше самият Стокхолм, така че вие си решете дали искате да се насладите на шведската природа или на града и си изберете подходящия тур – Stromma.se за точна информация.

Евтиният вариант на круиза е просто да хванете някое корабче от градския транспорт.  На sl.se има информация кой кораб откъде докъде пътува.

Ден 2. Грьона Лунд (Gröna Lund)

Вторият и четвъртият ден от нашето пътуване имаха най-благоприятна прогноза, така че решихме да ги използваме за атракциите на открито.

Грьона Лунд е увеселителен парк от веригата Тиволи, сравнително малък, поради централната си локация и липсата на варианти за разширяване, но, вярвайте ни, ще изкарате цял един ден в него. Намира се в Djugarden, заедно с още 10-тина музеи и Skansen.

В паркa често се провеждат различни концерти – съветът ни е по възможност да не отивате в такъв ден, освен ако не пее любим ваш изпълнител, тъй като става твърде пренаселено.

Любимите ни атракции са чашките, влакчето с калинките, тунелът на любовта, огледалната стая, летящите килимчета, рокджетът, синджирите и блъскащите се колички.

Имайте предвид, че за повечето атракции се изисква минимален ръст от 100, 110, 120, 130 или 140 см и служителите в парка не правят изключения…

Паркът отваря в 11:00 ч. (повечето атракции – в 12:00 ч.) и затваря в 23:00 ч. Официалният сайт е www.gronalund.com.

Ден 3 (сутрин). Музеят Васа (Vasamuseet)

Ако има един музей, който трябва да посетите, то това определено е Васа, където е единственият в света запазен средновековен кораб-галеон на почти 400 години, с 98% оригинални части!

Историята му е много интересна и ще ви я разкажем съвсем накратко: Крал Густав II Адолф решава да превърне Швеция в една от най-страшните сили в Европа и през 1625 г. сключва договор с холандския майстор-капитан Хенрик Хибърсон и неговия бизнес партньор Аренд де Гроуте да построят най-мощният военен кораб в Балтийския регион, ако не и в света.

Работата по кораба започва през 1627 г. и продължава две години. Огромният плавателен съд е направен по спецификации на краля и има дължина 69 метра, над 50 метра височина от кила до върха на основната мачта, тежи над 1200 тона, разполага с 64 оръдия, 120 тона баласт и стотици красиви скулптури, тогава оцветени в най-пъстрите за времето си багри – една истинска пропаганда за мощта на тогавашна Швеция!

На 10 август 1628 г. величественият кораб е пуснат по вода и изминава едва километър, след което тъжно и драматично потъва. Хиляди жители на Стокхолм стават свидетели на бедствието. Провежда се разследване и скоро грешката е открита – корабът е твърде тесен, за да поеме достатъчно баласт и газенето му е твърде малко.

Служителите на кораба претендират за невинност. Строителите са категорични, че са построили кораба според проекта, одобрен от краля. Кралят (явно осъзнал грешката си) не наказва никого, а наследникът на Васа е направен само метър по-широк и тази корекция била достатъчна, за да може да плава над 30 години!

В началото на XX в. започва издирване на потънали кораби и през 1956 г. археологът Андерш Франзен открива Васа. Оказва се, че водата около Васа е твърде студена, безсолна, безкислородна и замърсена, за да живеят бактерии и дървоядни организми, което е запазило кораба непокътнат.

Започва голямо мислене как да се извади кораба – от това да се напълни с топчета за пинг-понг до това да се замрази по-безсолната вода в огромен леден куб, който да изплува. В крайна сметка работите по изваждането на кораба започват на 20 август 1959 г., с помощта на 2 понтона и стоманени въжета в тунели, прокопани от професионални водолази под кораба. Започва бавно издигане, свързано с почистване от тиня, запушване на дупки и тем подобни операции.

На 24 април 1961 г. Васа се появява на повърхността за първи път от 333 г. Корабът е уплътнен, поставен на специален понтон и изтеглен към доковете, където започва реставрация, 17-годишно пръскане с етиленгликол и 9-годишно съхнене.

Шведското правителство решава да изгради постоянна „кутия“ около кораба и да създаде музей, който отваря врати през 1990 г. Средно около 3600 души на ден (над 1,3 млн. годишно) посещават музея, който ще ви очарова с интересна история, възможност децата да управляват кораб, филми и др.

Повече на сайта – www.vasamuseet.se.

Ден 3 (следобед). Детският музей Юнибакен (Junibacken)

Junibacken е на пешеходно разстояние от Vasa и е добре да ги комбинирате в един ден.

Специализиран като детски музей, това реално е един прекрасен закрит детски кът, в който можете да яздите коня на Пипи Дългото чорапче и да влезете във вила Вилекула.

Ще се качите на приказно влакче и като Карлсон ще полетите над градове и реки, за да ви разкажат любими шведски приказки.

Ще влезете в обърната настрани стая, ще откриете десетки тайни входове, тунели…

Музеят е малък, но пространството е много оптимизирано, така че ако сте с малки деца, по-добре прекарайте повече време тук. Ние се моткахме доста в и извън Vasa и имахме само два часа, а на децата няма да им омръзне и цял ден тук, вярвайте ни!

Повече информация – на www.junibacken.se.

Ден 4. Откритият парк-музей Скансен (Skansen)

Скансен смело се нарича най-старият открит музей в света (1891 г.)  и представлява интересна комбинация от старинни сгради и старинни занаяти (подобно на нашия Етър) с парк и зоологическа градина. Подходящо е да се посети при хубаво време и един ден практически не стига, за да се разгледа всичко.

Ще видите как са живели хората отпреди 200 години до наши дни, ще влезете в дървена църква, в къща „на кокоши крака“ и ще разберете какъв лукс е било да имаш електрическа печка малко след Първата световна война.

Ще можете да си купите кифлички от шведска сладкарничка от 1950-те или да посетите стая на работническо семейство, в която са живели 14 души едновременно…

Колкото до зоопарка, има приятна зона с малки, пухкави животни за децата, аквариум с тропически риби и животни (доплаща се), както и типични скандинавски твари – тюлени, северни елени, мечки, диви патици, диви коне, диви деца…

Още с идването в Стокхолм, ще ви направи впечатление колко зелен е градът. А Скансен е просто едно от най-зелените места – а да снимаш елен на фона на градския пейзаж не е нещо, което се случва често и е възможно на много места…

Музеят работи от 10 до 18 ч. и повече информация може да видите на www.skansen.se.

Бонус дестинации

Стига да имате време и финанси, Стокхолм може да ви предложи още десетки, ако не и стотици интересни възможности за ценно време, прекарано със семейството и децата. Ето няколко финални предложения:

Djurgården – на музейния остров има още десетки музеи: биологически, нордически, музей на ABBA, научнотехнологичен музей, водния музей Aquaria, военоморски музей, етнографски музей, музей на алкохолите, музей на полицията, викингски музей и поне 3-4 кораби-музеи… Входът за много от тях е символичен или дори безплатен;

Mетростанциите – често наричат метрото в Стокхолм „най-дългата“ художествена галерия в света. Всяка метростанция е изпъстрена с интересни картини, стенописи и скулптури, така че имате още една причина да използвате метрото повече. Имайте предвид, че някои станции са невзрачни на повърхността, но ако се пуснете до най-долните и запокитени коридори, може да откриете истински съкровища. Най-красивите метростанции са Kungsträdgården, T-centralen, Rådhuset, Solna Centrum, Tensta (по синята линия), Hötorget, Thorildsplan, Bagarmossen (по зелената линия), Tekniska Högskolan и Stadion (по червената линия).

Музеят на Нобел – това не е просто музей на наградите, а и на доста от най-значимите постижения на човечеството; нашите деца бяха твърде малки, за да издържат това посещение, но ако вашите са по-големи, вярваме, че посещението си струва.

Rum för Barn – безплатна детска библиотека с много занимания за най-малките на централна локация.

Fotografiska – огромен фотографски музей за любителите на снимки.

Ericsson Globe – Най-голямата сферична сграда в света; Интересен факт е, че ако приемем тази сграда за Слънцето, в и около Стокхолм е изградена цяла Слънчева система, със спазен мащаб, пропорции и големина на всички планети. Венера, например е 62-сантиметрова сфера, поставена в Кралския технологичен институт на 5,5 км от Ericsson Globe.

Замъците около Стокхолм – има над 10 такива, много от тях превърнати в различни музеи. Препоръчваме да започнете с Gustav III’s Museum of Antiquities.

Ако са ви останали пари, Ahlens City е нелош мол в центъра на града, с детски кът и доста занимания и магазини за деца.

Бюджет

Преди всичко, нека напомним, че навсякъде можете да плащате с карта. Кешът в Швеция не е на почит, така че ви съветваме да заредите картите на макс и да вземете минимум кеш. Дори фъстъци от улична сергия може да се платят с карта. Това ни дава възможност, както обещахме, лесно да бюджетираме описаното дотук. Различните компании и атракции имат различна ценова политика за различните възрасти, така че тази табличка ще ви даде доста добра информация кое колко струва…

Най-общо екскурзията до Стокхолм (без хотел, храна, сувенири и бонбони с рибки) ни е струвала 157 лв. за 3-годишния Симеон, 263 лв. за 6-годишната Виктория, а за нас, възрастните – по 488 лв. на човек. Като добавим и останалите разходи, сумата за 4-членно семейство е:

  • Полети SOF-NYO-SOF с RyanAir за 4 души с ръчен багаж – 275 EUR = 538 лв.
  • Трансфер Скавста-Стокхолм-Скавста с автобус за 2 възрастни – 556 SEK = 112 лв.
  • Седмична карта за транспорт за 2 възрастни – 670 SEK = 135 лв.
  • 4 нощувки със закуски в хотел за 2 възрастни и 2 деца – 8600 SEK = 1725 лв.
  • Храна в заведение за бързо храненене – 3 пъти x 210 SEK = 630 SEK = 127 лв.
  • Храна в ресторант нисък клас (бистро, семейна пица и напитки) – 350 SEK = 70 лв.
  • Храна за из път от супермаркет за 2 дни за 4 души – 455 SEK = 92 лв.
  • Разходка с корабче по архипелага за 2 възрастни + 1 дете + 1 безплатно – 700 SEK = 141 лв.
  • Коктейл и кафе на корабчето – 225 SEK = 46 лв.
  • Вход за Grona Lund и всички атракции за 2 възрастни + 1 дете + 1 безплатно – 1220 SEK = 245 лв.
  • Хапване в Grona Lund за четирима – 442 SEK = 89 лв.
  • Вход за музея Vasa за 2 възрастни и 2 деца – 260 SEK = 53 лв.
  • 4 бр. хотдог – 120 SEK = 24 лв.
  • 2 бутилки минерална вода от гарата – 35 SEK = 7 лв.
  • Вход за музея Junibacken – 203 SEK = 41 лв.
  • Вход за Skansen – 420 SEK = 85 лв.
  • Сувенири и други разходи – 1185 SEK = 237 лв.
  • 1% такса превалутиране = 38 лв.

ОБЩО: 3805 лв.

E, с изключение на последното число, всичко останало в Стокхолм беше наистина прекрасно и се получи чудесна семейна екскурзия…

Копенхаген – маратон, в който да видим всичко важно за един ден!

copenhagen

„Ако Копенхаген беше човек, щеше да е щедър, красив, възрастен и тактичен, леко нервен, но изпълнен с въображение, с апетит за новото и уважение към старото – някой, който се грижи добре и за нещата, и за хората…“

Кони Нилсен, датска актриса
(„Гладиатор“, „Адвокат на дявола“)

railway-station

Влакът от Малмьо пристигна на централна гара „Копенхаген“ (ако и вие идвате или планирате пътуване от там, препоръчваме първо да прочетете статията ни за Малмьо) .

Добре дошли в Копенхаген!

Гарата е стара, тухлена, над 100-годишна сграда, с аромат на кафе и датски сладки с канела… Утро е. Пускаме си „Копенхаген“ на датската певица Тина Дико за настроение:

Пресичаме огромната пешеходна пътека пред ж.п. гарата и се озоваваме пред входа на увеселителния парк

Тиволи

tivoli-scene

Истината е, че прекарахме цял ден на това прекрасно място… Да, паркът е значително по-малък от Дисниленд, Ефтелинг и Пратера например, но има чудесна локация. Построен е още през 1843 г. и през същата година е бил посетен дори от самият Ханс Кристиан Андерсен, който написва „Славеят на китайския император“, вдъхновен от прекрасните градини на Тиволи. Първото увеселително влакче в парка е едно от най-старите в света (1914 г.) и все още работи.

tivoli-boats

Паркът е с платен вход и се посещава от над 4 000 000 души през цялата година. Тук е мястото да кажем, че има няколко варианта за вход, на различни цени, съответно е добре да планирате колко време искате да прекарате в парка:

Билет Цена Описание

Само вход

100 DKK / 27 лв. за възрастни (8+)
110 DKK / 29 лв. през лятото (24.06-07.08)
и уикенда (петък-неделя)
90 DKK / 24 лв. при 15+ души
безплатно за деца (0-7)
Единствено вход в парка, без достъп до съоръженията и люлките.
Препоръчваме го, ако искате само да се пошляете из парка, нямате много време и няма да се качите на повече от две люлки.

Неограничен

220 DKK / 58 лв. стандартно
198 DKK / 52 лв. при 15+ души
Неограничено возене на всички люлки и съоръжения.
Препоръчваме го, ако смятате да се качите на повече от две люлки (а вие ще се качите!)

PULS

350 DKK / 92 лв. възрастни (8+)
240 DKK / 63 лв. деца (0-7)
Неограничено возене на всички люлки и съоръжения, плюс напитка и сандвич на крак.
Препоръчваме го, ако ще оставате по-дълго от 4 часа в парка.
Имайте предвид, че за 65 DKK / 17 лв. можете да получите неограничени газирани напитки така или иначе.

All inclusive

500 DKK / 132 лв. възрастни (8+)
350 DKK / 92 лв. деца (0-7)

Неограничено возене на всички люлки и съоръжения, плюс хранене в ресторант.
Достъп до аквариума, плюс безплатна снимка от съоръженията или балон.
Препоръчваме го, ако ще оставате (почти) целия ден в парка и искате да се насладите максимално на изживяването. Достъп до аквариума извън All inclusive пакета струва 20 DKK / 6 лв., но имайте предвид, че е доста малък (пирани, октопод, акули и малко тропически риби).

В Tivoli има и редица концерти, събития, рок-фестивали, надпявания на хорове и дори Световно първенство по изстрелване на тикви. Препоръчваме да не си взимате много багаж, но в случай, че имате такъв, може да го оставите на съхранение срещу 80 DKK / 21 лв. Паркът си има и собствен хотел, както и онлайн магазин. Блъскащи колички, влак, който ви вкарва в приказките на Андерсен, друг, който ви прекарва през мини, „Демонът“, който ви завърта три пъти (снимката долу), самолети с ускорение 5G, звездната въртележка, висока 80 метра, от която можете да видите дори Малмьо… за всекиго има по нещо.  За повече информация: http://www.tivoligardens.com/

tivoli-rollercoaster

Качваме се на „Демона“ (снимката е монтаж от три, за да видите как ви върти по-ясно), предпазните барове притискат ребрата ни и Биляна едва се показва като костенурка от черупката си, за да пита:

– Петьо, ти с отворени или със затворени очи ще си?
– Какво значение има… Всички ще умрем!

Оцеляхме.

Тиволи може да се разгледа за около час, без да се люлеете; за около 4 часа, минавайки много бързо през повечето съоръжения и за около 6 часа, минавайки през абсолютно всички, но без почивка. За айляшко разглеждане плюс вечерен концерт и обеден пикник си трябва цял ден.

Стрьогет

Телефонът на Петър звъни. Обажда се Нийлс, лекторът от QA: Challenge Accepted 2.0. Поканихме го да изнесе лекция в София, а той обеща да ни поразходи като дойдем в Копенхаген. Е, ето ни в Копенхаген.

Петър говори:

– Къде си? Добре, ние сме близо до гарата… 40 минути? Ами хайде тогава да се видим направо на Конгенс Нюторв и оттам да хванем Нюхаун… Да те чакам пред метростанцията… Добре, кой изход… Ясно, там сме след 40 минути, до скоро!
– Петьо, ти да не си идвал в Копенхаген? – ококорва се Биляна.
– Не, но се ориентирам добре по карта…

Излизаме от Тиволи и продължаваме по „стъргалото“ на Копенхаген…

stroget2

Стрьогет е главната търговска улица на Копенхаген и официално се води най-дългата изцяло пешеходна улица в света, макар да е едва 1,1 км… Така е било през 1962 г., но днес е победена от градове като Бордо, Ротердам  и др. А и усещането не е точно като за нещо безкрайно, тъй като пешеходната зона в Пловдив например, от пощата до Новотела, реално е една улица без прекъсване с дължина над 1,5 км (но официално се водят три различни улици плюс мост). Главната ул. Александровска в Русе също има около 1,5 км пешеходна зона, но пък не цялата е пешеходна, така че отново излиза от дефиницията. Но стига сме си ги мерили.

marathon

Оказва се, че сме уцелили и единствения ден в годината, в който се провежда градски маратон. Никога не сме виждали толкова масово спортно събитие, в което бягат малки и големи, млади и стари, в инвалидни колички, носилки, шейни и какво ли още не… Хиляди (ако трябва да сме точни – 11833) участници преминават край нас и след като след 5-минутно чакане хората не свършват, с Биляна се включваме в маратона за около 30-40 метра, за да пресечем… Наложи ни се да го направим още 2-3 пъти през деня.

stroget

Още близо 30 минути пускаме по улицата, надниквайки в магазинчетата (не се шегуват с цените, какви са тия магнитчета по 5 EUR; поне Lego е по-евтино, отколкото в България, все пак са датска компания). Най-накрая стигаме до мястото, за което сме се уговорили с Нийлс.

Конгенс Нюторв

Или „новият площад на краля“… Явно е твърде нов, защото изглежда сякаш още го строят. Срещаме се с Нийлс и бързо заобикаляме строителната площадка, като продължаваме към най-горещата точка на Копенхаген – пристанището

Нюхаун

Време за разходка с лодка. Началната и крайната точка на разходката са точно в началото на Нюхаун („новото пристанище“), което е било важен търговски пункт през XVII и XVIII в., а сега е улица с пъстри сгради, в една от които (втората от морето към града) е живял самият Ханс Кристиан Андерсен. По улицата са разположени множество барове, кафенета и ресторанти, край и във водата, като местните шеговито наричат Нюхаун „най-дългия бар в Скандинавия“.

newhavn

Нийлс ни пояснява:

– Жителите на Копенхаген обичат водата.

И бирата, очевидно. Като махнеш туристите, отрупани със сувенири и фотоапарати, прави впечатление, че по заведенията сядат предимно по-възрастните датчани. По-младите си взимат биричката от близкия реп на 3 до 10 пъти по-ниска цена, сядат на кея или тротоара и си я поркат със същото задоволство.

canal-tours

Цена на едночасовата разходка с корабче – 80 DKK / 21 лв. (които, оказа се, си струват отвсякъде). Добрата новина е, че опашка няма, така че директно се качваме, потегляме, корабчето минава под няколко моста и излизаме от Нюхаун, виждайки

Операта

copenhagen-opera

Датската национална опера е една от най-модерните сгради, завършена през 2004 г., дарена на Копенхаген от Мьолер, собственика на Maersk, най-голямата транспортно-логистична корабна компания в света. Умишлено построена точно срещу Amalienborg, кралският дворец, така че който излиза от входа на едната сграда да вижда другата и обратно…

Снимка: Rob Deutscher, Австралия CC BY 2.0

Снимка: Rob Deutscher, Австралия

Минаваме край редица сгради, преобразувани от военни складове в супер луксозни жилища и пред нас се изправя

Военноморският музей Нюхолм

military-museum

Всеки, който иска да се качи на истински военен кораб или подводница, може да отиде до музея и да посети HDMS Sehested (P 547), Pederskram и караулното…
guardhouse

Сякаш от странна военна технология, обективът (и по-точно автофокусът на Петър се чупи) и от тук нататък всички снимки трябваше да са на ръчен фокус. Справихме се със снимките, а междувременно Нийлс отново добави интересни факти към пътуването:

Знамето на Дания е с правоъгълна форма. Но военноморският ни флаг, както и знамето на кралската флота е с изрязан триъгълник.

Завъртаме кораба и виждаме най-фотографираната дама в Дания, статуята на

Малката русалка

rusalka

Е, не очаквахме, че ще я видим в гръб, но човек никога не знае.

Статуята на малката русалка е официално завършена през 1913 г. и е подарък от датската пивоварна Карл Якобсен на град Копенхаген. Шефът на пивоварната отишъл на балетно представление и бил толкова запленен от историята на малката русалка от приказката на Ханс Кристиан Андерсен, че възложил на скулптора Едвард Ериксен да създаде скулптура на русалката от бронз и гранит (а това изречение е чудесно за диктовка, между другото).

datska-troika

Корабът ни връща обратно и започваме да плаваме по градските канали, нарязали града на квартали… Виждаме датска тройка – две жени гребат яко, а мъжът се вози 🙂 Бавно се разминаваме и със семейство непукистични лебеди…

swans

Библиотеката

black-diamond

Минаваме край Кралската библиотека и новото ѝ крило, което полуофициално наричат „черния диамант“, в което се помещават Националния фотографски музей и Националния музей за анимация, след което се промъкваме под арката на Стормбро, един от най-старите мостове (XVII в.) над каналите. Толкова е тесен, че всички трябва да се наведем, корабът минава на по 2 сантиметра от двете страни (вероятно мостът е ползван за мерило при направата на кораба), а наоколо се събират хора, за да видят ще вземем ли завоя…

canal

Завиваме! И пред нас се появява

Борсата

borse

Историческата сграда от 1620 г. се намира точно до двореца Christiansborg и седалището на датския парламент, като през 1647 г. Една от най-старите стокови борси в света, днес тя е щаб на Датската търговска камара. Известна е най-вече с кулата си, чийто 56-метров връх представлява четири драконови опашки, сплетени заедно и обединени от три корони (символ на единственото между Дания, Швеция и Норвегия).

marathon2

Връщаме се на Нюхаун и продължавам пеш. Маратонците търчат край нас, слънцето припича необичайно силно за Дания, така че си взимаме крем за слънце, вода и сладолед и смело продължаваме…

Църквата на нашия Спасител

church

Завършена и осветена през 1695 г., Църквата на нашия Спасител е една от най-интересните барокови църкви… Нийлс казва, че датчаните шеговито я наричат „тирбушона“, заради уникалната кула в черно и златисто. В случай, че желаете, срещу 35-45 DKK (9-12 лв.) според сезона, можете да се изкачите по 400-те стъпала (като последните 150 са външни) и да видите Копенхаген от високо. Кулата е отворена само от май до септември между 10:30 и 19:00 часа, като по време на богослужения и при лоши условия също не може да се качите.

marathon3

Маратонът става все по-бурен! Продължаваме напред и виждаме още нещо – колко щедър към велосипедистите град е Копенхаген. Велоалеите са с ширина почти колкото и пътните платна, но и използването им е значително – 50% от жителите на града ползват велосипеда за основен транспорт, по всяко време на годината, като навъртат общо 1 200 000 км годишно по велоалеите с обща дължина 390 км. За сравнение, всички влакчета в метрото на Копенхаген пътуват общо 660 000 км за една година.

Стигаме и до мястото, което искахме да видим най-много:

Кристиания

christiania-folkeaktie

През 1971 г. група хипита окупират няколко военни помещения и решават да си направят малка държава в Копенхаген, независима от правителството, с техни собствени правила и много свобода. През следващите 40 години следват постоянни конфликти между „кристианците“ и датското правителство, с политическа атака и подкрепа на „държавата“.

christiania

В крайна сметка едва през 2012 г. се създава фондация Freetown Christiania, която е едноличен собственик на имотите, като земята е все още собственост на държавата. Съответно, от скоро се налага „кристианци“ да си плащат сметките за ток и вода, данъците и т. н.

christiania-support

За целта същите продават символични акции на Кристиания, както и десетки сувенири, тунинговани велосипеди, junk-мебели и, да, леки наркотици…

christiania-stuff

За последните си има специална улица (Pusher Street), където Биляна изтръпна при вида на дилъри с черни маски на лицето. Все пак, Кристияния е част от Дания, където ползването (а камо ли продажбата на наркотици е напълно забранена), но правителството някакси затваря очи за Кристияния с мотива „Който иска да се трови, нека го прави в Кристияния“.

christiania-wonderland

На тази улица снимането (и бягането) е забранено и дори има съгледвачи, които внимават за това… Петър все пак ѝ направи един кадър с дългия обектив (извън улицата):

christiania-main-street

В града няма реклами, автомобилите са забранени, а органичната храна, зеленината и графитите са на почит.

christiania-shop
Гледката на надрусани 60-годишни некъпани бабета не е най-приятното нещо на света, но Кристияния определено трябва да се види, защото май няма друго подобно място в света.

christiania-exit

Излизаме от „държавата“ и продължаваме към

Хартиеният остров

papiroen

Нарича се така (Papirøen), защото години наред халето е представлявало склад за хартия на датската преса.

food-world

Днес вътрешността представлява изложение на храни от цял свят, което е чудесно място да седнете и да похапнете, между другото (не е необходима резервация, но е доста препълнено, така че посетете http://copenhagenstreetfood.dk/en/). Работно време: 12-21 ч.

rhubarb-koldskal

Ние пийнахме koldskål (сладка освежаваща напитка, подобна на таратор, но с прясно мляко, кокос и сочни дръжки от кисел ревен).

На гости

lodkobus

Освежени от ревена се мятаме на един жълт „лодкобус“ (част от датския градски транспорт) и се връщаме обратно през Нюхаун до Конгенс Нюторв.

marathon4

Маратонът е приключил, последните състезатели едва-едва пробягват край разголените мажоретки и вече отегчените барабанисти, чистачи почистват екологичните щети, оставени от жадните маратонци…

marathon5

След кратък шопинг в огромния „ЦУМ“ на площада, наречен Magasin du Nord, се отправяме извън града… Сменяме метро, два влака и автобус и откриваме колко добър е обществения транспорт в и около града. И пристигаме до къщата на Нийлс. Разделяме се мъже-жени насред тиха полянка, под огромно дърво, на което гнезди сокол. Нийлс приготвя барбекюто и показва градината си:

– Ето тук си гледам репички, тук – моркови, а тук – картофи – показва ми градината си Нийлс.
– Само толкова? Нямаш ли други зеленчуци?
– Какви например?
– Домати, краставици, пипер, зеле, карфиол, патладжан, тиквички…
– О, не, тук не виреят…

На Биляна също ѝ е весело, докато приготвя с дамите салатите и гарнитурата в кухнята. Съпругата на Нийлс нарязва диня и я поръсва със сирене…

watermelon-salad

– Интересно! И ние в България ядем динята със сирене понякога…
– Много е вкусна, нали? – отговаря датчанката и обилно я залива със зехтин, поръсва със ситно нарязан червен лук, след което добавя и малко балсамов оцет…

Е, добре, не я ядем точно така, но това му е хубавото да пътуваш и да се сблъскваш с нови култури и манджи! Динята, замацана със сирене, зехтин, лук и т. н. изглежда досущ като домат, така че доста се изненада след първата хапка… Но стекът на Нийлс беше най-невероятният стек, който сме яли и заслужава да бъде увековечен:

steak

През нощта

След сладки приказки и една безумно вкусна датска торта, двамата най-накрая решихме да се отправим обратно към Малмьо…

– Какъв ден, а? – казва Биляна.
– Още не е свършил.
– Нали пътуваме към Малмьо вече…
– Билетите позволяват да прекъснеш пътуването си.
– И какво си намислил?
– Слизаме тук. Искам да снимам Малката русалка в лице…

22 часа, Østerport Station, уж сме в централната част на Копенхаген, до „звездата“ на военната крепост Kastellet, а наоколо е тъмно и пусто, липсва каквото и да е осветление (странно за тези географски ширини). Минаваме през парк в центъра на града, а усещането е сякаш вървим в гората и се оглеждаме за вълци. Бедрата ни вече треперят от ходене, краката – подути, но посоката – вярна. Стигаме до Малката русалка.

night-little-mermaid

И тя седи там и ни чака – самотна и замечтана под пълната луна. Туристите са изчезнали, няма жив човек наоколо (а е едва 22 ч. все пак). Вървим по кея до Нюхаун. Единствените признаци на живот са някакво парти на португалски кораб и трима английски туристи, допиващи бирата си. Неделя вечер, градът е заспал, жителите му са уморени от маратона, ние също от нашия… Да, не видяхме замъкът на Хамлет, Кристиансборг, най-старата обсерватория (Round Tower), пивоварната Carlsberg, зоопаркът и националният аквариум, ботаническата градина, кралските конюшни, планетариумът и още много забележителности, които ви препоръчваме да прегледате на visitcopenhagen.com. Но знаем, че ще дойдем пак. И прекрасният Копенхаген, гостоприемният Нийлс и Малката русалка ще ни очакват…