Bocuse d’Or Bulgaria 2015

Когато създаването на храна е начин на живот, а страстта е водеща, професията е „кулинарен магьосник“.
12235104_10153115084121050_2364501123712438425_n

Bocuse d’Or (Бокюз д`Ор) е състезание за професионалисти, представяйки най-новите тенденции както в България, така и в световен мащаб. Разбирайте – кулинарните оскари. Имаме щастието България да участва за трети пореден път, като възможността за това е осигурена от „Асоциацията на професионалните готвачи“. Ръководители и организатори са шеф Андре Токев (един от журито на MasterChef Bulgaria) и шеф Иван Манчев (познат от предаването „Кошмари в кухнята“).

12241177_10153114012526050_3160470631483671392_n

Удоволствие бе да присъствам и да наблюдавам от първи ред събитието, което бе проведено в дните на международните изложения МЕСОМАНИЯ, СВЕТЪТ НА МЛЯКОТО, БУЛПЕК, САЛОН НА ВИНОТО и InterFood & Drink в Интер Експо Център, гр.София.

12227687_10153115084116050_1889774624708278906_n

След двудневна борба на 11 и 12 ноември бяха определени победителите. Тук е мястото да изкажа своята огромна гордост, че Антонио Иванов е победителят в състезанието Bocuse d’Or Bulgaria. Неговият отбор, съставен още от помощник Симеон Николов и треньор Юлия Панджерова ще участват на Европейската селекция в Будапеща, Унгария, на 10 и 11 май 2016 г.

12240219_1088497537857336_609972736092195259_o

Шеф Панджерова е мой преподавател, вдъхновител и приятел за развитие на кулинарните ми умения. За мен е чест и привилегия точно нейният ученик е победител в престижното състезание.

12194567_1088497481190675_8691230593255527847_o

Антонио спечели адмирациите на 8 членното жури на Bocuse d’Or Bulgaria, водено от Андрей Стоилов, главен готвач на хотел „Маринела“, със своите две ястия – „Пиле с пълнеж от спанак, полента с два вкуса с чипс от прошуто и тапиока, дюксел от диви гъби с парфюм от гъши дроб и сос мадейра“.

zx620y348_2648610

Другото ястие бе „Калкан с равиола от оризово тесто с пълнеж от рак, конфитиран картоф със сметанов мус и черен хайвер, велоте от стриди и печено цвекло със супа от краставици и маринован синап“.

zx620y348_2648613

В квалификационните кръгове нашият отбор, както и отборите на още около 60 държави от цял свят ще се борят за място на финала (кулминацията на Златния Бокюз) – финалите в Лион, Франция през януари 2017 г. Миналата година световните победители бяха отборите на Норвегия (злато), Съединени Американски щати (сребро), а бронзовата награда отиде в Швеция.

12243217_10153115084066050_7022021576267831536_n

Нека пожелаем успех на Антонио и на целия му екип! Поздравления и на всички участници в най-престижното съревнование, сред които бяха два русенски отбора, единият от които бе отборът от ресторант „Левента“ – място, което обичаме да посещаваме както за добра храна, така и заради качественото им вино от собсвена винарска изба.

Българският Стоунхендж – побитите камъни край Девня

Повече от 10 дни не сме писали – причината е, че направихме една голяма черноморска разходка – от Поморие чак до нос Калиакра… Но за морето е писано много, а ние този път решихме да ви запознаем с една не чак толкова известна природна забележителност, макар и да е първата обявена от държавата като такава (1937 г.), която се намира само на 20-тина километра от морския бряг – става въпрос за уникалната „каменна гора“ насред варненската пясъчно-чакълена пустиня… Да, в България има дори и пустини, макар да са миниатюрни!

Вижте Побити камъни, Девня на по-голяма карта

И така, ако пътувате от Варна към Шумен и не бързате, вместо да продължите по магистралата, отбийте на разклонението за Слънчево и хванете стария път за Девня. От лявата страна на пътя ще видите входа на природната забележителност „Побити камъни“. Входът е платен (3 лв. редовен билет, 2 лв. за учащи), за да се поддържа и опазва защитената местност. Непосредствено до магазина има магазинче (всъщност, май единствената сграда в радиус от няколко километра), откъдето можете да поръчате беседа (препоръчваме) или да си купите картички и сувенири.

Обърнете внимание, че интересните неща започват още от самия вход на местността, но ако не им обърнете внимание, ще ги подминете (ето защо беседата си струва) – точно там се намира камък, който изключително много прилича на камила, погледнат от едната страна и на кученце, погледнат от другата:

Същинската „каменна гора“ обаче се намира около 200 метра навътре, в малка падина. Колоните там достигат до 6 метра височина и ако застанете в центъра на „енергийния кръг“, получавате странното усещане, че камъните ви гледат…

„Царицата“ е може би най-яркият пример за това усещане:
Разбира се, тя далеч не е единственият камък със собствено име. Влюбените например непременно трябва да се докоснат до Камъка на божествената любов, който има дупка с формата на сърце:

Приблизителната възраст на колоните е 50 милиона години и почти всички те са кухи отвътре:

Произходът на каменните колони остава загадка за науката, макар че има няколко достоверни теории за възникването им. Говори се за коралови организми, призматично изветряване на скалите, образуване на пясъчно-варовикови конкреции и др. При всички положения, местността някога е била дъното на древно море, откъдето идва и легендата за вкаменените титани, които изписали името на Бог с телата си.

В „Побити камъни“ се опазва единственото находище в България на растението твърдолистна песъчарка – световно застрашен вид. Природната забележителност е важно местообитание на 4 световно застрашени, 2 застрашени и 8 защитени вида растения в България.

Накратко – уникално място, което просто не бива да се подминава…

А след като така и така сте само на няколко километра от гр. Девня, посетете и Музея на мозайките (част от 100-те национални обекта). Там също има какво да се види!

Шампионска лига в Североизточна България (и не само)

„Арсенал“, „Интер“, „Челси“, „Барселона“, „Милан“, „Аякс“… Може би тези имена са ви познати от Западна Европа? Да, ама не… Истинската шампионска лига е в окръжните футболни групи… Най-голямата концентрация на такива футболни грандове е в Североизточна България. Ето няколко:

ФК „Арсенал“, с. Топчии, Разградско
ФК „Аякс“, с. Ореш, Велико Търново
ФК „Барселона“, с. Морава, Велико Търново
ФК „Депортиво“ с. Лесичери, Велико Търново
ФК „Интер“, с. Бъзън, Русенско
ФК „Милан“, с. Миланово, Шуменско
ФК „Рома“ с. Давидово, обл. Търговище
ФК „Челси“, с. Брестовене, Разградско

И, най-култовият от всички отбори в лигата:

ФК „Салманчестър Юнайтед“, с. Салманово, обл. Шумен

Истински „Манчестър“ разбира се не липсва, но е в друга част на България:

ФК „Манчестър“, с. Мирянци, обл. Пазарджик

Подобни отбори има и в останалите части на България, разбира се. Просто концентрацията им не е чак такава…

ФК „Арсенал“, гр. Казанлък
ФК „Аякс“, с. Дивотино, Пернишко
ФК „Любляна“, с. Люблен
ФК „Милан“, с. Полско Пъдарево, обл. Сливен
ФК „Милан“ кв. Коматево, Пловдив
ФК „Риал“, Перник
ФК „Рома“, кв. Дивдядово, Шуменско
ФК „Тотнъм“ с. Черногорово, обл. Пазарджик
ФК „Ювентус“, гр. Лъки, обл. Пловдив
ФК „Ювентус“, с. Малчика, обл. Плевен

Вечното дерби „Интер-Рома“ е пренесено в гр. Ловеч:

ФК „Рома“, кв. Продимчец, гр. Ловеч
ФК „Интер“, кв. Продимчец, гр. Ловеч

Грандовете не се ограничават само до Европа… Можете да видите и клубове с бразилски и американски имена, например:

ФК „Сантос“, с. Долно Белотиници, Монтана
ФК „Чикаго Файър“, с. Тръстеник, Русенско

На практика в Русенско (и особено в с. Тръстеник) си има цяло „чикагско дерби“:

ФК „Локомотив-Чикаго“, гр. Русе
ФК „Атлетик-Чикаго“, гр. Тръстеник, Русенско

Всъщност, кой е казал, че трябва да се ограничаваме само до имена на клубове, а не на автомобилни производители например, както правят в Благоевградско и Силистренско:

ФК „Хонда“ с. Рилци, обл. Благоевград
ФК „Тойота“ с. Срацимир, обл. Силистра

По-голям проблем е, когато отборът ти носи името на спонсора ти… Така се получават имена като:

ФК „Биоелит“, с. Момино, Търговище
ФК „Земеделец-Елит“, с. Козловец, Велико Търново
ФК „Обогатител“, гр. Твърдица
ФК „Скални материали“, с. Басарбово, Русенско
ФК „Млечен рай“, гр. Враца
ФК „Мултифрут“ с. Яребица, обл. Силистра

Най-култовото име на отбор за всички времена в тази категория обаче си остава

ФК „Завод за картонено-мукавени опаковки“, с. Бараково, Благоевградско

Пред него бледнеят дори и световноизвестни разрушителни отбори като

ФК „Терминатор“ с. Голец, Ловешко
ФК „Бомба“ с. Светля, Пернишко
ФК „Шопски отряд“ с. Петърч, Софийско
ФК „Паламара“, с. Венец, Шуменско
ФК „Торнадо-Риболовец“, с. Безден, Софийско

В отговор на последния отбор и на популярния „Левски-Спартак“ е създаден и още един култов тим, състоящ се от две думи:

ФК „Космос-Водопад“, с. Червена могила, Пернишко

Популярното „Динамо“ се вижда все по-рядко в имената на отборите, но пък то има достойна алтернатива в лицето на

ФК „Електромотор“ с. Сеячи, обл. Търговище

Страстта към червения цвят също не е за пренебрегване:

ФК „Червен домат“ с. Левка, обл. Хасково
ФК „Червен калцун“ с. Михалци, обл. Велико Търново
ФК „Червен трактор“, с. Бинкос, обл. Сливен

Срещат се и достойни представители на студентската общност:

ФК „Дунавски студент“, гр. Свищов

Но, както се казва, какво са студентите без студентките… Ето няколко имена, които звучат добре за много неща, но не и за име на футболен отбор:

ФК „Мелиса“, с. Подайва, Разградско
ФК „Русалка“, гр. Русе
ФК „Дева“, с. Мало Конаре, обл. Пазарджик
ФК „Цветелина“, гр. Видин
ФК „Шехерезада“ с. Згориград, обл. Враца

Но не само homo sapiens е обект на именуването на тези невероятни, легендарни отбори. От край време други животински видове също вдъхновяват футболната ни общественост:

ФК „Гарга“, с. Любеново, обл. Плевен
ФК „Гъските“, гр. Джебел
ФК „Див котак“, с. Търнава, обл. Враца
ФК „Див пръч“, с. Камена, обл. Благоевград
ФК „Дива свиня“, с. Цонево, обл. Варна
ФК „Макак“, с. Макак, Шуменско
ФК „Пантера“, с. Калояновец
ФК „Червен петел“, с. Долно Линево, обл. Монтана

Едно не ми е ясно, затова го оставих и за финал. Защо отборът на с. Гълъбник се нарича така:

ФК „Свраките“, с. Гълъбник, Пернишко

И как ще се противопоставят „Свраките“ на

ФК „Игълс“, с. Братаница, обл. Пазарджик

когато влязат в професионалните групи на България някой ден? Но, както е казал поетът, „и да паднем, и да бием, пак ще се напием“. Това е мотото и на тези два клуба:

ФК „Джибри“, с. Винарово, обл. Стара Загора
ФК „Трифон Зарезан“, с. Димча, обл. Велико Търново

Последните три отбора в славния списък оставям без коментар:

ФК „Селяк“, с. Стубел, Монтана
ФК „Селска мъка“, с. Враняк, обл. Враца
ФК „Развей прах“, с. Мусачево (Розова долина), обл. Стара Загора