Българският Стоунхендж – побитите камъни край Девня

Повече от 10 дни не сме писали – причината е, че направихме една голяма черноморска разходка – от Поморие чак до нос Калиакра… Но за морето е писано много, а ние този път решихме да ви запознаем с една не чак толкова известна природна забележителност, макар и да е първата обявена от държавата като такава (1937 г.), която се намира само на 20-тина километра от морския бряг – става въпрос за уникалната „каменна гора“ насред варненската пясъчно-чакълена пустиня… Да, в България има дори и пустини, макар да са миниатюрни!

Вижте Побити камъни, Девня на по-голяма карта

И така, ако пътувате от Варна към Шумен и не бързате, вместо да продължите по магистралата, отбийте на разклонението за Слънчево и хванете стария път за Девня. От лявата страна на пътя ще видите входа на природната забележителност „Побити камъни“. Входът е платен (3 лв. редовен билет, 2 лв. за учащи), за да се поддържа и опазва защитената местност. Непосредствено до магазина има магазинче (всъщност, май единствената сграда в радиус от няколко километра), откъдето можете да поръчате беседа (препоръчваме) или да си купите картички и сувенири.

Обърнете внимание, че интересните неща започват още от самия вход на местността, но ако не им обърнете внимание, ще ги подминете (ето защо беседата си струва) – точно там се намира камък, който изключително много прилича на камила, погледнат от едната страна и на кученце, погледнат от другата:

Същинската „каменна гора“ обаче се намира около 200 метра навътре, в малка падина. Колоните там достигат до 6 метра височина и ако застанете в центъра на „енергийния кръг“, получавате странното усещане, че камъните ви гледат…

„Царицата“ е може би най-яркият пример за това усещане:
Разбира се, тя далеч не е единственият камък със собствено име. Влюбените например непременно трябва да се докоснат до Камъка на божествената любов, който има дупка с формата на сърце:

Приблизителната възраст на колоните е 50 милиона години и почти всички те са кухи отвътре:

Произходът на каменните колони остава загадка за науката, макар че има няколко достоверни теории за възникването им. Говори се за коралови организми, призматично изветряване на скалите, образуване на пясъчно-варовикови конкреции и др. При всички положения, местността някога е била дъното на древно море, откъдето идва и легендата за вкаменените титани, които изписали името на Бог с телата си.

В „Побити камъни“ се опазва единственото находище в България на растението твърдолистна песъчарка – световно застрашен вид. Природната забележителност е важно местообитание на 4 световно застрашени, 2 застрашени и 8 защитени вида растения в България.

Накратко – уникално място, което просто не бива да се подминава…

А след като така и така сте само на няколко километра от гр. Девня, посетете и Музея на мозайките (част от 100-те национални обекта). Там също има какво да се види!

12 лесни начина да различим истински диамант от фалшив

Ако сте решили да си вземете (или да вземете диамантено бижу), внимавайте. Без значение дали го взимате от лъскав магазин на бул. Витоша, квартален бижутер или онлайн магазин, имайте предвид, че става въпрос за много пари и може лесно да ви измамят. Начините са много – цирконий, корунд, циркон, шпинел, топаз, оловно стъкло, кристали от татанов двуокис (тип „Сваровски“) и др. За синтетичните диаманти няма лесен начин да се определи, освен в лаборатория, тъй като те са химически идентични с природните такива. Но в останалите случаи има няколко сравнително достъпни метода за проверка. При всички положения ви съветвам да проверите кандидат-диаманта при независим бижутер, ако имате такава възможност. Давам ви и 12 начина да се оправите сами.

1. Цената на диаманта. Ориентировъчната и много груба цена на нормален диамант (дори при ниско качество) е не по-малко от 1500 лв./карат. Всичко под тази цена би следвало да буди съмнения относно качеството на продукта.

2. Цената на пръстена. Нали не очаквате, че скъп диамант ще е в евтин пръстен от обикновен хипоалергичен метал например? Вижте щампи с проби от вътрешната страна на пръстена. Ако видите символи като 10K, 14K, 18K, 585, 750, 900, 950, PT, Plat, нещата изглеждат наред. Видите ли гола вътрешност, нещата са съмнителни. Видите ли гравирано C.Z., става въпрос за цирконий, бягайте надалеч (C.Z. = Cubic Zirconia)

3. Отразяване на светлината. Добре шлифованият истински диамант разсейва светлината. Ако гледате през него, не би трябвало да можете да четете вестник. За по-сигурно, можете да отбележите малка точка върху бял лист хартия и да поставите диаманта точно върху нея. Никъде по диаманта не трябва да се вижда отражение на тази точка.

4. Блясък. Истинските диаманти блестят по особен начин, но техния блясък не е толкова цветен и силен, колкото на силициевия карбид например:

5. Топлопроводимост. Истинският диамант е изключително топлопроводим, около 8 пъти повече от златото и около 6 пъти повече от медта. Ето защо ако дъхнете върху диаманта, той не трябва да се запоти, ако е истински. Има ли изпотяване и въобще задържа ли се течност по него, значи е фалшив.

6. Реакция на ултравиолетова светлина. Истинските диаманти (но не всички) имат лека флуоресценция в синьо, когато са подложени под ултравиолетова светлина. Тоест, ако камъкът остане прозрачен или белезникаво синкав под ултравиолетова светлина, вероятно е диамант.

7. Реакция на топлина. Ако нагреете истински диамант за 30 секунди със запалка, той няма да се повреди по никакъв начин и цветът му няма да се промени. Може да пробвате и на котлон, нагрят до около 250 градуса. Ако не е истински диамант обаче, много е възможно камъкът да пострада, така че внимавайте.

8. Реакция на рентген. Истинските диаманти не се виждат на рентгенова снимка.

9. Реакция на удар и одраскване. Думата „диамант“ (както и другото му име „елмаз“) идва от гръцкото αδάμας – несломим, несъкрушим, неразрушим. Оттам идва и диамантения годежен пръстен – символ на неразрушимата връзка между двама души.  Диамантът е най-твърдият материал на планетата. Всъщност е най-твърдият материал, известен на човечеството. Може да бъде издраскан единствено от друг диамант (ето защо бижутата трябва да се съхраняват отделно). Ето защо, ако успеете да надраскате камъка с върха на топлийка, удар с метален чук (виж коментарите за подробности защо е задраскан) или търкане с шкурка, значи не става въпрос за диамант. Само пазете пръстена, защото той не е толкова неподатлив на одраскване.

10. Тегло и плътност. Истинските диаманти са около 55% по-леки от циркония, като плътността на диаманта е 3,52 g/cm3. Ако имате точна бижутерска везна, бихте могли да си припомните уроците по физика.

11. Видимо дъно и захващане. Ако диамантът е поставен в пръстен, дъното му трябва да се вижда, т.е. да е открито. Очаква се диамантът да е захванат за пръстена с държачи, а не залепен с лепило.

12. Сертификат. Всеки диамант би следвало да е съпроводен с един или няколко международни сертификата, издадени от институции като AGL (American Gemological Laboratory), EGL (European Gemological Laboratories), AGS (American Gemological Society), GIA (Gemological Institute of America), IGI (International Gemological Institute) и PGL (Precision Geosynthetic Laboratories). Търсете водни знаци, холограмни стикери и се пазете от фалшификати. Можете да проверите някои от сертификатите за валидност онлайн, например тези на GIA могат да се проверят тук: http://www2.gia.edu/reportcheck/index.cfm. Не забравяйте, че става въпрос за много пари и не бива да се предоверявате на никого, защото понякога, както казва Кант „животът е нож за мечтите, както елмазът реже стъклото“…

И… просто не се сещам за по-подходящ поздрав от този:


Ако нямате достъп до VBOX7, пробвайте с YouTube.

До Гърция за ден: Драма, Кавала и о. Тасос

Най-накрая мога да се похваля, че съм посещавал всичките съседки на България… Този уикенд отидохме на еднодневна екскурзия в Гърция с приятелката ми – Драма, Кавала и о. Тасос…
Всъщност, автобусът се повреди и поради закъснението се наложи да посетим първо о. Тасос, а чак през нощта – Кавала и Драма, но всичко по реда си…

 

Преминахме през най-новата граница между България и Гърция – ГКПП „Илинден“. Границата представлява един тунел, така че влизате в тунела от едната държава и излизате в другата.

Първото впечатление за Гърция: доста прилича на България, пътищата са малко по-добри, шофьорите са малко по-бавни и има много повече кръстове, храмове, параклиси – по камъни, хълмове… често ще забележите и подобни мини-храмове покрай пътя:

Древното селище Филипи в близост до Драма – една нелоша снимка, като за направена през прозореца на автобус:
След като стигнахме до пристанището Керамоти, буквално „на бегом“ се качихме в един от тези фериботи:
Пътуването с ферибот до о. Тасос е същинска приказка, но за него ще разкажа покрай снимките от връщането, малко по-надолу. Сега – за остров Тасос.

Първо, ще ви направи впечатление, че за разлика от нашите курорти, тълпа тук няма. Всичко е страшно спокойно, а барчетата са почти празни…

 

Главната улица на Тасос също пустее, а наоколо е пълно със зеленина:
Тасос е единствения остров с един от малкото острови със собствен водоизточник. Впечатляващо е, че сладководен извор е на толкова малко разстояние от солената вода:
Островът е страхотно място за отдих, плаж или просто за фрапе, което също е било измислено в Гърция.

 

Бих казал и че е едно от най-романтичните места, на които съм бил…

Този хълм всъщност беше и повратната ни точка и след тази снимка се насочихме обратно към ферибота… Е, понапазарувахме си преди това, де…

Накратко, българските курорти не могат да се хванат на малкия пръст на гръцките… Ще се радвам да ме разубедите, но това е мнението ми и отсега съм решил догодина да ходя на море в Гърция…

Връщането с ферибот беше още по-красиво, тъй като слънчевият залез осветяваше морето в златисто през цялото време…
Стотици чайки следват ферибота през цялото време – няма да ви покажа снимка на толкова много птици, защото това е може би най-готината и незабравима гледка от цялото пътуване и ще ви я оставя за „наживо“… Ако се качвате на ферибота, непременно си вземете бисквитки или „Зрънчо“ и чайките ще вземат храната направо от ръката ви…

В Кавала стигнахме привечер. По това време животът там тъкмо започва… Направи ми впечатление, че мотоциклетите са особено разпространени сред южните ни съседи.

По-долу е „хълмът на влюбените“, който всъщност е залив. Там влюбените (по принцип) се събират, палят свещички и така целият залив се озарява от стотици пламъчета…
Поне заснех стотици светлинки от центъра на пристанищния град…
Тази култова снимка пък направих пред едно от магазинчетата за сувенири в града… No Photoshop 🙂

Центърът е изключително красив и доста добре осветен. Освен това, през нощта е доста по-хладно (макар че пак водата извираше от нас), така че нощната разходка определено си струва…
От гр. Драма публикувам само една снимка, тъй като там бяхме за съвсем кратко и видяхме само централния парк с изворите на св. Барбара…

Накратко, това е… Еднодневната екскурзия до о. Тасос през Драма и Кавала ще ви струва към 50 лв. от Пловдив (+ още 10 евро за ферибота). Лично аз обаче ви препоръчвам да отидете за няколко дни, иначе всичко е „на тъгъдък“.

Така или иначе, изкарахме си страхотно и нямам търпение да посетя 1/8 родината си отново (прабаба ми е била гъркиня).

„Αντίο, Ελλάδα!“, или както там се казва…