Българският Стоунхендж – побитите камъни край Девня

Повече от 10 дни не сме писали – причината е, че направихме една голяма черноморска разходка – от Поморие чак до нос Калиакра… Но за морето е писано много, а ние този път решихме да ви запознаем с една не чак толкова известна природна забележителност, макар и да е първата обявена от държавата като такава (1937 г.), която се намира само на 20-тина километра от морския бряг – става въпрос за уникалната „каменна гора“ насред варненската пясъчно-чакълена пустиня… Да, в България има дори и пустини, макар да са миниатюрни!

Вижте Побити камъни, Девня на по-голяма карта

И така, ако пътувате от Варна към Шумен и не бързате, вместо да продължите по магистралата, отбийте на разклонението за Слънчево и хванете стария път за Девня. От лявата страна на пътя ще видите входа на природната забележителност „Побити камъни“. Входът е платен (3 лв. редовен билет, 2 лв. за учащи), за да се поддържа и опазва защитената местност. Непосредствено до магазина има магазинче (всъщност, май единствената сграда в радиус от няколко километра), откъдето можете да поръчате беседа (препоръчваме) или да си купите картички и сувенири.

Обърнете внимание, че интересните неща започват още от самия вход на местността, но ако не им обърнете внимание, ще ги подминете (ето защо беседата си струва) – точно там се намира камък, който изключително много прилича на камила, погледнат от едната страна и на кученце, погледнат от другата:

Същинската „каменна гора“ обаче се намира около 200 метра навътре, в малка падина. Колоните там достигат до 6 метра височина и ако застанете в центъра на „енергийния кръг“, получавате странното усещане, че камъните ви гледат…

„Царицата“ е може би най-яркият пример за това усещане:
Разбира се, тя далеч не е единственият камък със собствено име. Влюбените например непременно трябва да се докоснат до Камъка на божествената любов, който има дупка с формата на сърце:

Приблизителната възраст на колоните е 50 милиона години и почти всички те са кухи отвътре:

Произходът на каменните колони остава загадка за науката, макар че има няколко достоверни теории за възникването им. Говори се за коралови организми, призматично изветряване на скалите, образуване на пясъчно-варовикови конкреции и др. При всички положения, местността някога е била дъното на древно море, откъдето идва и легендата за вкаменените титани, които изписали името на Бог с телата си.

В „Побити камъни“ се опазва единственото находище в България на растението твърдолистна песъчарка – световно застрашен вид. Природната забележителност е важно местообитание на 4 световно застрашени, 2 застрашени и 8 защитени вида растения в България.

Накратко – уникално място, което просто не бива да се подминава…

А след като така и така сте само на няколко километра от гр. Девня, посетете и Музея на мозайките (част от 100-те национални обекта). Там също има какво да се види!

100 национални туристически обекта

Днес си купих книжка със 100-те национални туристически обекта и дори записах първия си печат – Античният театър в Пловдив (откъдето си я взех).

Тези от вас, които не знаят за какво става въпрос:

Инициативата е на движението „Опознай България“ и възражда една добра туристическа традиция от соц-годините. В цялата страна са избрани 100 обекта, които трябва да посетите, пръснати по всички краища на родината… Обектите са резервати, местности, паметници, манастири, музеи, културни сгради и др.

  • При 25 посетени обекта получавате бронзова значка.
  • При 50 посетени обекта получавате сребърна значка.
  • При 100 посетени обекта получавате златна значка, грамота и участвате в томбола с награди.

Е, естествено, има някои неща, които са странни. Например:

  • Обектите всъщност са 101, защото за Каварна и Балчик има отделни печати – 24 и 24а);
  • В градовете Бургас, Благоевград, Монтана, Кърджали и Перник няма туристически обект;
  • Чирпан, Димитровград, Елена, Етрополе, Хисар и Старосел се водят към област София-град;
  • Нова Загора и връх Мусала пък се водят към София-област.
  • В областите Велико Търново, Варна, Ямбол, Русе, Разград, Кърджали, Плевен и Монтана има само по 1-2 забележителности… Някакси не мога да си представя да липсват Преображенски манастир (В. Търново), пещера „Орлова чука“ (Русе), Крушунските водопади (Ловеч), Националния музей на транспорта (Русе), Девненските побити камъни (Варна), Музеят на хумора и сатирата (Габрово), Хисарската римска крепост (Пловдив), лиманът на р. Ропотамо (Бургас)… списъкът е безкраен…

В крайна сметка, важна е идеята, а тя е добра… Започвам днес – да видим кога ще взема златната значка, без да си давам много зор.

Пантеонът в Рим

И отново – за вечния град Рим. Този път ще ви разкажа за най-големия храм от неармиран бетон в света – Пантеона (обект No. 25 от туристическата карта на Рим с над 160 обекта). Пантеонът (от гръцкото Πάνθειον – „всички богове“) е най-добре запазената сграда от Древен Рим и това лесно може да се види от една справка с книжката, за която Биляна писа.

Пантеонът е построен от един от най-известните римски генерали – Марк Агрипа, приятел на Октавиан Август и е окончателно завършен през 128 г. Надписът

„M·AGRIPPA·L·F·COS·TERTIVM·FECIT“
е съкращение от „Marcus Agrippa, Lucii filius, consul tertium fecit“, тоест „Маркус Агрипа, син на Луций, консул за трети път, построи това“… в случай, че сте любопитни.
Ако успеете да се доберете до вътрешността на Пантеона, преминавайки през тълпа от хиляди посетители, можете да видите къде са останките на Виктор Емануил II, кралица Маргарита, синът им Умберто I, художника Рафаело Санцио, архитекта Балдасаре Перуци и музиканта Арканджело Корели.


Върхът на купола е кух, така че светлината влиза във вътрешността от покрива, подобно на око… Всъщност кръглият отвор с диаметър 8,9 метра се нарича именно „Окото“ („occula“). Ако пък искате да научите повече за един паралел между изсечени в скалите съоръжения от Родопите и окото на римския Пантеон, четете тук.