Един ден в Дрезден

1Подценихме Дрезден. Мислехме го за малко немско градче, което почти случайно се е озовало по средата на нашия път между Берлин и Прага и е просто добра идея да отдъхнем там за една вечер, вместо да пристигнем в три през нощта в Прага…

Но Дрезден се оказа голям, красив град (по-голям от Пловдив и Варна), с над половин милион души население и с над 800-годишна история; че дълго време е бил столица на Кралство Саксония и че е родното място на Ерих Кестнер… В Дрезден са живели Наполеон и Владимир Путин, тук е изобретена пастата за зъби (1907 г.), огледално-рефлексната технология (1936 г.), филтрите за кафе, чай и цигари (1934 г.) и градът е на първо място по брой патентовани технологии в Германия, неслучайно наричан немската Силициева долина.

siliconeСтоп. Една малка скоба за силиция, която често се налага да обясняваме: нарича се Силициева, а не Силиконова долина. Популярната грешка в България идва от някой журналист-кретен, който е объркал името „силиций“ на английски – silicon с това на известния гръден имплант „силикон“ – silicone. Силицият е основен елемент, използван при производството на чипове, интегрални схеми, транзистори, слънчеви батерии и други високотехнологични продукти, а долината (била тя в Дрезден или „оригиналът“ в Сан Франциско“) се нарича „силициева“ поради високата концентрация на хора и компании, занимаващи се с високи технологии.

Всъщност Дрезденската долина е била наричана и „Долината на несведущите“, тъй като по времето на ГДР сигналът от западните телевизии и радиа не достигал до разположения ниско от двете страни на р. Елба град.

Остана да добавим, че Дрезден е важен транспортен възел и може би това е една от причините за серия бомбардировки в средата на февруари 1945 г., довели до около 25 000 цивилни жертви, над 30 000 ранени и много противоречия по-късно. В резултат на бомбардировките, градът е практически унищожен – половината от жилищните сгради са срутени или тежко повредени. Сериозни щети понася и централна ж.п. гара Дрезден, една от най-големите в Германия.

68 години по-късно…

0Влакът от Берлин, с който пътуваме пристига на един от 18-те коловоза в напълно обновената гара, обвита с огромен прозрачен покрив от фибро-стъкло с площ 30 000 кв. м.

2Слизаме и в залата за посрещачи виждаме макетни влакчета, които можете да контролирате срещу монета от 1 евро:

3След като гладът надделява над детските ни мечти, хапваме по сандвич и се отправяме към хотел Kipping, който се помещава в една от оцелелите по време на бомбардировките сгради и е едва на 100-тина метра от гарата. Навън вали, така че се добираме до хотела, теглим си по един душ, наспиваме се хубаво и на следващата сутрин вече сме готови за туристически подвизи из града. Между другото, една от най-обилните и вкусни закуски в живота ни е именно в този хотел!

Главната търговска улица (Prager Straße)

4Преминаваме през Централна гара и вече сме на Прагер щрасе – главната търговска улица, пълна с хотели, магазини, пейки и фонтани. Улицата свързва Централна гара Дрезден със Стария пазар. Някога тя е била и началото на пътя към Прага, откъдето идва и името ѝ, но от 1970 г. насам е изцяло пешеходна зона и де факто най-престижната улица в града.

5Определено прави впечатление хотелският комплекс от три свързани 12-етажни постройки с общо 1917 легла, а срещу него е втората по дължина жилищна сграда в Германия с 614 апартамента и дължина 250 м.

6Преминаваме покрай кръглата сграда на киното, още десетина огромни магазина, пресичаме големия булевард Waisenhausstraße, което дълбоко ни замисля за немския правопис на „ss“ и „ß“ и в крайна сметка се озоваваме на

Стария пазар (Altmarkt)

7Площадът с размери около 130 на 100 метра е бил центърът на града още през XIII в., когато е наричан с цветущото име „Порочният пазар“. През 1550 г. близо до Женската църква (ще я споменем след малко) изграждат нов пазар и така този придобива името „Altmarkt“. От 2008 г. под него има подземен паркинг, така че площадът е изцяло пешеходна зона и от край време е място за важни събития в града – тук има бирфести, великденски панаир и коледен базар (Дрезден е родината на традиционните немски коледни базари); когато е студено, въздухът ухае на бадеми, меденки и греяно вино, а когато е по-топло се провежда известният джаз-фестивал Диксиленд и… дръжте се… турнир по плажен волейбол! Мятаме няколко тона пясък на паветата и готово!

8Всъщност, ако се загледате внимателно в паветата, има шанс да откриете малък мемориал за труповете на 6865 души, изгорени след бомбардировките на 13-14.02.1945 г. над града: „Nach den Luftangriffen vom 13. bis 14. Februar 1945 auf Dresden wurden an dieser Stelle die Leichen von 6865 Menschen verbrannt.“

800px-Dresden_Altmarkt_Gedenkstaette_LuftangriffeСнимка: T. Hara

Безспорно обаче най-впечатляващата сграда на площада е

Църквата на Св. Кръст (Kreuzkirche)

Основан още през 1168 г., това е най-големият храм в цяла Саксония (3000 места), изгарян до основи и изграждан „от нулата“ отново и отново, цели пет пъти.

9Скривайки се от сутрешния дъжд, отдъхнахме в храма за около час. Страхотно впечатление прави как масово хората отиват със семействата си в неделя сутрин, поздравяват се, пеят заедно и се молят за щастието на техните съседи, близки и роднини.

1090-годишна немска бабка дундурка бебе в количка, докато голямото семейство, в което има още три поколения пеят, заедно с момчетата от прочутия Дрезденски църковен хор, един от най-старите в света. За да усетите атмосферата, предлагаме една световно известна коледна песен:

Женската църква (Frauenkirche)

Пресичаме трамвайната линия на Wilsdruffer Straße и пред нас изниква силуетът на Фрауенкирхе, една от най-впечатляващите протестантски катедрали в Европа и символ на града.

11Най-характерната отличителна черта на Женската църква е „Каменната камбана“ – куполът с тегло 12 000 тона, издигнат без никаква вътрешна опора, повече от 200 години се извисява величествено и грациозно в небето над стария Дрезден.

12По време на бомбардировките през 1945 г. църквата оцелява цели две денонощия, където се скриват над 600 души. Накрая подпорите не издържат на огромната топлина, произведена от близо 700 000 бомби, пуснати над града, нагряват се до яркочервено и експлоадират; външните стени се срутват и сградата (заедно с по-голямата част от Дрезден) изчезват от лика на Земята…

Fotothek_df_ps_0000348_Ruine_der_Frauenkirche_gegen_RathausturmСнимка: Richard Peter

Оцелява само олтарът. Обгорелите камъни лежат в центъра на града години наред, но скоро след войната камъните постепенно започват да се събират от местното население, да се номерират и през 1966 г. останките от църквата се обявяват за мемориал срещу войната. По-късно, през 80-те мемориалът става централно място за протестите в Дрезден. Хора с цветя и свещи идват, за да отворят път на обединението на Германия. През 1985 г. се взима окончателно решение църквата да бъде изградена наново чрез специално оформен Граждански комитет. Целта е била храмът да се издигне точно по запазените оригинални планове на Георг Беер, който завършва окончателно Фрауенкирхе в Дрезден през 1743 г. Средствата, изразходвани за реставрацията на храма възлизат на 131 000 000 EUR. Всички те представляват изцяло частни дарения (над 600 000), като са не само от германци, но идват и от Великобритания (нека не забравяме, че градът е сринат до основи именно от британски бомбардировачи). В крайна сметка на 30 октомври 2005 г., след 40 години, църквата отново е открита на официална церемония с над 100 000 присъстващи, а в реконструкцията на новата Фрауенкирхе са използвани 43% от строителните материали на старата сграда:

В сутерена на храма днес посетителите могат да разгледат една интересна изложба, която разказва цялата история на църквата. Храмът може да се посети безплатно (но се разчита силно на дарения) в работни дни от 10 до 12 ч. и от 13 до 18 ч. Входовете са седем, обозначени с букви от латинската азбука; главният е вход D. През уикендите също е възможно да се влезе, стига да няма сватба, кръщене или друго подобно мероприятие. Посетителският център работи от понеделник до събота от 9:30 до 18 ч. На всеки час (9:45, 10:45, 11:45 и т. н. до 16:45) се прожектира филм за Женската църква, който можете да видите на цена между 2 и 4 EUR. За съжаление, ние се озовахме там рано сутринта в неделя и можехме да ѝ се насладим само отвън.

Албертинум (Das Albertinum)

13Албертинумът носи името на саксонския крал Алберт и е следващата дестинация по нашия път към терасата на граф Брюл. Само надникваме вътре – музей на модерното изкуство, който помещава експозиции на скулптури и картини от Романтицизма до наши дни. Може би вече няма смисъл да го казваме, но е разрушен напълно по време на бомбардировките и изграден изцяло наново.

Нямаме време за музея, затова се качваме на

Терасата на граф Брюл (Brühlsche Terrasse)

14Терасата на Брюл е едно от най-емблематичните места в Дрезден и представлява уникален архитектурен комплекс. Някога укрепление, днес тя е чудесно място за разходки, снимки и глътка въздух с взор към р. Елба.

15Нека пак да го кажем – терасата и сградите са напълно унищожени по време на бомбардировките и след това възстановени напълно от нулата. Наистина е впечатляващо с каква упоритост хората от Дрезден са възстановили града си.

16Прави ни впечатление и неделният маратон, който минава под звуците на духова музика… Дрезденчани масово са се включили в него – слаби, дебели, стари, млади…

17Не могат да не ни впечатлят и позлатените статуи над Дрезденската академия за изящни изкуства, която е и една от най-старите по рода си в Европа (създадена е през 1764 г.) Понеже постоянно го споменаваме, направо правим съкращението СУПВБИНВСТ = Сградата е унищожена по време на бомбардировките и напълно възстановена след това…

18Неслучайно наричат това място „Балконът на Европа“:

19Между впрочем, феновете на „Костенурките нинджа“ със сигурност ще оценят тази снимка:

20Достигаме края на терасата и правим два „тегела“ по моста, за да я снимаме в цялостната ѝ прелест. Само няколко седмици след нашето посещение р. Елба преля и предизвика големи наводнения в този район.

21Връщаме се до

Площада на замъка (Schloßplatz)

22В средата му се извисява католическата църква „Св. Троица“ (Katholische Hofkirche), построена между 1738 г. и 1751 г., за баланс с протестантската Фрауенкирхе.

23В криптата на църквата е погребан последният саксонски крал, заедно с важни членове на семейството му. СУПВБИНВСТ. Ние обаче продължаваме наляво по

Шествието на Саксонските князе (Der Fürstenzug)

24По цялото протежение на Augustusstraße е разположена 102-метрова стена, върху която са изобразени фигурите на Саксонските князе. Първоначално рисунките са направени с боя, но скоро след това са заменени от 23 000 порцеланови плочки, с които се образува огромната мозайка, започваща с Марграве Конрад (XII в.) и завършваща с Крал Джордж (XX в.). Това е може би единствената Дрезденска забележителност, която остава почти незасегната от бомбардировките…

25Представете си, ако в България имахме подобен стенопис: шествието щеше да започва с основателя на Дунавска България кан Аспарух, следван от кан Тервел, който пък е следван от кан Кормес, после Севар, Кормисош, Винех, Телец, Сабин, Умор, Токту, Паган, Телериг, Кардам, Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиян I. Продължаваме с княз Борис I Михаил, княз Владимир (Расате), цар Симеон I, цар Петър I, цар Михаил, цар Борис II, Комитопулите, почти два века под византийско робство, после са Асеневците, Шишмановците, Тертеровците, би следвало да имаме един дълъг период под турско робство, след което да видим Александър Батенберг, Валдерам Датски, Фердинанд Сакскобургготски, Борис III, Симеон II и да завършим с целокупния български народ, представен като парламентарна република… общо 50-тина владетели! Би било чудесно, нали?

Земперопер (Semperoper)

26Ако продължите по Sophienstraße от площад Schloßplatz, ще се озовете пред Semperoper, най-голямата саксонска опера, построена през 1841 г. СУПВБИНВСТ.

27В центъра на площада има статуя на Йоханес Шилинг, а на покрива на операта се извисяват Дионисий и Ариадна на квадрига, теглена от четири пантери… Не тези четири пантери, естествено 🙂

Цвингерът (Der Zwinger)

27Хайде сега, сериозно – aрхитектурният бароков комплекс Цвингер се намира точно до операта, веднага след чичкото, дето ви приканва да се повозите на трабант-лимузина. Представлява комплекс от четири сгради, с красива и равна градина между тях.

28Днес тук се намират различни музеи. Сред тях е Дрезденската картинна галерия „Старите майстори“ с произведения на Рафаело („Сикстинската мадона“ е тук), Тициан, Рубенс, Рембранд, Каспар Давид Фридрих, Макс Либерман, Якоб ван Ройсдал и мн. други.

29Зелените сводове (Grünes Gewölbe)

Ако трябва да посетите само едно нещо в Дрезден, посетете Зелените сводове. Така направихме ние и не съжаляваме.

30Трябва да си направите резервация онлайн с точния ден и час. Билетите не са евтини (14 EUR/човек за възрастни, безплатно за деца), но въпреки това свършват, така че непременно си направете резервацията предварително. Трябва да отидете и поне 30 мин. по-рано: всички чанти, раници, фотоапарати и тем подобни се оставят на гардероб, а в сградата се помещават още 4-5 музея (има и комбиниран билет за хората с интерес и повече време), така че е нужно време за ориентация.

На 1 септември 2006 г., канцлер Ангела Меркел присъства на откриването на реконструираните Зелени сводове (да, СУПВБИНВСТ отново), а през 2011 г. музеят празнува 5-годишнина от създаването си. Съгласно условията на официалния сайт на музея, с тази информация вече можем да ви покажем снимките, без да имаме каквито и да било претенции за авторското им право, собственост на Staatlichen Kunstsammlungen Dresden и съответните им автори и носители (т.е. тези снимки НЕ СА с Creative Commons лиценз!).

Historisches Grünes Gewölbe, Staatliche Kunstsammlungen DresdenИма места, където снимането е разрешено и такива, където е „забранено“, забранено, строго забранено и егаси-забраненото! „Зелените сводове“ е от последните – навсякъде е пълно с камери и охрана и има защо: тук са едни от най-ценните съкровища – над 1000 скъпоценности, принадлежали на саксонските крале, разпределени в девет различни стаи, запазени още от 1733 г.

Historisches Grünes Gewölbe, Staatliche Kunstsammlungen Dresden

Ще разгледате Кехлибарената стая, Стаята от слонова кост, Сребърната стая, Златната стая, Скъпоценната стая, Медната стая, Стаята на бижутата, Бронзовата стая и Ренесансовата стая, коя от коя с по-красиви и изваяни предмети – картини, направени като мозайка от скъпоценни камъни, декорирани щраусови яйца, дърво от корали и слонова кост… Невероятен музей!

Grünes Gewölbe, Staatliche Kunstsammlungen Dresden; Foto: Jür

Още (което не видяхме)

Както си признахме от самото начало, подценихме Дрезден. Останаха толкова много неща за разглеждане! В случай, че имате няколко дни, не ги пропускайте:

  • Dresdner Molkerei Gebrüder Pfund, Bautzner Straße 79 – най-красивата млекарница в света, работи само делнични дни и е далеч от центъра;
  • Transport Museum, Augustusstraße 1 – транспортния музей в Дрезден
  • Gläserne Manufaktur, Lennéstraße 1 – прозрачната фабрика на VW, в случай, че сте фенове на автомобилопроизводството; тук е и едно от малкото места, където можете да видите товарен трамвай;
  • Kunsthofpassage, между Alaunstraße 69 и Görlitzer Straße 18 – малък проход между две улички, с невероятно декорирани стени, обсипани с олуци, които издават звуци при дъжд;
  • Deutsches Hygiene-Museum, Lingnerplatz 1 – уникален музей на хигиената, с много информация и забавни експерименти за децата;
  • Militarhistorisches Museum, Olbrichtplatz 2 – военно-исторически музей, с войници, танкове, оръдия, камиони и дори бойни животни;
  • Разходка с лодка по р. Елба – просто слезте до кея и си харесайте, гледката е супер;
  • Разходка над града с въжена линия – има цели две: Standseilbahn и Schwebebahn.

От нас – толкова. Връщаме се обратно на гарата, качваме се на влакчето и продължаваме към Прага…

31Между другото, на връщане установихме, че във влака има страхотен вагон-ресторант с вкусни манджи на 10% по-високи от нормалните цени. А най-хубавото е, че приемат плащания с евро, чешки крони и кредитни карти.  В крайна сметка трябваше да се отървем от кроните, доплатихме с карта и накрая поръчахме допълнително, което платихме в евро… А какво още се случи по пътя ни към Прага, ще разберете, когато ни остане време да пишем за чешката столица. До скоро 🙂



Реклама:

Booking.com

Русе – кратък пътеводител

„Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук“

– Елиас Канети, австрийски белетрист, есеист и драматург, роден в Русе

Ruse

Като човек, който обича да пътува (от една страна) и човек, прекарал над 20 години от живота си в Русе (от друга страна) не мога с лека ръка да отхвърля факта, че дълго време не мога да открия кратък туристически пътеводител за един от най-любимите ми градове в света. И, както казва Марк Твен, когато искам да прочета нещо хубаво, сядам и си го написвам.

Бърза история на Русе

Русе е град на над 2300 години. Възниква като тракийско селище, след което добива и първото си официално име по римско време – Сексагинта Приста (Пристанище на шестдесетте кораба), основано вероятно от римския император Веспасиан (69-79). С вековете градът има много имена – Пристис, Пристаполис, Роси, Руси, Русчук. По време на Първото и Второто българско царство градът е малка крепост, но след Кримската война Русчук става административен център на Дунавския вилает, обхващащ целия регион Варна, Тулча, Търново, София и Ниш. Управителят (Мидхат паша, изключително образован и активен реформатор) е в основата на редица фискални и стопански нововъведения, целящи модернизирането на Османската империя. Ето само част от нещата, които са се случили за първи път в Русе:

  • първата печатница в България (1864 г.)
  • улиците получават имена за първи път в България (1865 г.)
  • първото земеделско стопанство в Османската империя (1865 г.)
  • първата метеорологична служба (1866 г.) и метеорологична станция у нас (1883 г.)
  • първата ж.п. линия в България, маршрут Русе-Варна (1866 г.)
  • първата Фабрика за алкохолни напитки в България (1870 г.)
  • първата пивоварна фарбика у нас (1876 г.)
  • първият град с градоустройствен план в България (1878 г.)
  • първият флотски духов оркестър (1881 г.)
  • първата фабрика за обработване на кожи (1881 г.)
  • първата българска фабрика за сапун (1883 г.)
  • първата плетачна фабрика (1887 г.)
  • първата търговска камара (1889 г.)
  • първата фабрика за мебели (1890 г.)
  • първото българско акционерно застрахователно дружество “България” с централа Русе и със свои клонове в София и други градове на страната, както и представителства в Цариград, Солун, Велес, Битоля, Охрид, Атина, Пирея, Александрия, Чикаго, Лондон, Амстердам, Париж, Мадрид и Берлин. (1891 г.)
  • първата българска химическа фабрика (1895 г.)
  • първата публична кинопрожекция в България (1897 г.)
  • първият асансьор в България, функционирал по американски образец (1897 г.)
  • първата българска фабрика за железни ролетки (1898 г.)
  • първата българска фабрика за мелнични машини (1898 г.)
  • първата в страната фабрика „Експрес“ за велосипеди, грамофони и др. метални изделия (1906 г.)
  • първият църковен орган в България (1907 г.)
  • първата българска фабрика за железни кревати и мебели (1908 г.)
  • първото кино в България, наречено “Модерен театър” (1911 г.)
  • първата българска пътническа линия в корабоплаването Русе – Видин (1935 г.)

През 1879 г. Русе е едни от най-напредничавите градове на Стария континент и е сравняван с Виена, Будапеща и останалите търговски и културни средища на Централна Европа. Именно той е „вратата” за навлизане на всички новости в българските земи както от този регион, така и от Русия. Затова е и един от сериозните кандидати за столица на България, но поради непосредствената си близост с румънската граница и липсата на каквато и да било естествена защита, освен лесно преодолимия за тогавашната военна техника Дунав, отпада в по-нататъшните дискусии.

istoria

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

След Първата и Втората световна война и завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява. През епохата на социализма с построяването на Дунав мост през 1954 г. и последвалата бърза индустриализация на страната Русе се превръща в голям икономически, транспортен, културен и просветен център. Развиват се машиностроенето, електрониката, приборостроенето, химическата и леката промишленост. Изградено е ново, голямо пристанище и технически университет. За съжаление, в началото на 80-те години Русе отново навлиза в труден период от своята история. В Гюргево е построен химически завод, който обгазява с хлор града в продължение на десетилетие и се отразява негативно върху неговото развитие. Градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции едва след влизането на България в ЕС. Днес Русе е известен с прекрасния си център, празните молове и неучтивите сервитьорки 🙂 Голяма част от историята на града е запазена в неговите улици, сгради и забележителности, за които ще разкажа накратко в тази статия.

Бърза география на Русе

Както знаете, Русе се намира на северната ни граница. Ако погледнем града през погледа на особено образован румънски щъркел, летящ на юг, Русе ще изглежда горе-долу така:

Ruse

Градът се явява едно Т-образно кръстовище между пътищата за София (Бяла, В. Търново, Пловдив), Варна (Разград, Шумен) и Букурещ (Дунав мост, Гюргево, Силистра).

Пристигане с влак или автобус

Ако пътувате с влак или автобус, разходката ви в Русе ще започне от централната авто- или ж.п. гара. В Русе те са непосредствено една до друга, така че няма значение с какъв транспорт сте дошли (освен ако не е с кораб, но и за кея ще разкажем по-надолу).

Пристигане с автомобил

В случай, че сте дошли с автомобил, следвайте табелите с надпис „център“ и бързо ще се озовете на бул. „Борисова“, една от главните улици на града, свързваща центъра с гарата. В случай, че нямате GPS, съветвам ви да паркирате тук някъде, защото центърът на града е пълен с объркващи еднопосочни улички, които дори и за местните са същински лабиринт с изнервящ край 🙂 Центърът на Русе има синя зона, така че гледайте знаците.

zabelezhitelnosti

Снимка: Русе в снимки, Золтан Бела (публикувана с писмено разрешение)

Туристическа обиколка на града

Не е трудно да видите основните забележителности на Русе за по-малко от ден, ако не броим дълго обикаляне на музеите и изключим по-отдалечени обекти като Басарбовския скален манастир и Дунав мост. За по-подробно разглеждане обаче най-добре да си посветите уикенд.

Ето го и най-оптималният маршрут с обща дължина 10-тина километра:


Вижте Забележителности в Русе (Ruse Landmarks) на по-голяма карта

Централна ж.п. гара Русе

Автогарата и ж.п. гарата са долепени една до друга, но ако по някаква причина не сте били в сградата на ж.п. гарата, по-добро надникнете.

Garata-Ruse-v-Snimki-Krasimir-Bratanov

Снимка: Русе в снимки, Красимир Братанов (публикувана с писмено разрешение)

Русенската централна ж.п. гара е един от символите на града през 50-те и 60-те години на миналия век и е една от най-често изобразяваните сгради на старите пощенски картички от Русе. Строежът й започнал през 1953 г. по проекта на русенския архитект Пинпирев, проектирал след нея и Софийската централна гара. Русенската жп гара била построена от над 1500 ентусиасти върху площ от 12 дка и някога е била най-голямата ж.п. гара на Балканския полуостров, с три етажа, 34-метрова часовникова кула и тежките полилеи в катедралната зала за пътници, поръчани от Чехия. Наскоро гарата стана интересна и с чудесния флаш-моб, направен от клуб „Нашенци“.

ул. Борисова

Borisova

От гарата се спуснете по улица Борисова. Тя я свързва с центъра на града (площад „Свобода“). Това е една от най-дългите, прави и красиви улици в града, на фона на която се редуват стари и съвременни сгради. По-добре е да се движите по левия тротоар от гарата към центъра – там има повече магазинчета, а и уникално вкусните сандвичи на „Бърза закуска Вяра“, които работят денонощно и са чудесно хапване за начало на туристическата обиколка.

Католическата Никополска Епархия

30540_10151412413838981_345300424_n

Снимка: Росица Тодорова (публикувана с писмено разрешение)

Ако не се зазяпвате по магазинчетата, за 10-15 минути би трябвало да сте пресекли бул. Скобелев. Завийте наляво точно след Икономическия техникум и в малката пешеходна уличка ще се натъкнете на Католическата Никополска Епархия, известна още като Къщата на банкера Иван Симеонов. Построена е през 1895 г. и в историята си е била семейно жилище, общежитие на Английската гимназия и къща за гости на община Русе. Ако продължите напред и сте следвали инструкциите, отдясно ще се появи градинка с малко пазарче (известно в Русе като „Американското“). Преминавате покрай Математическа гимназия „Баба Тонка“ (Петър е учил тук) и стигате до стария център на града – площад „Батенберг“.

Площад „Княз Александър Батенберг“

batenberg

Снимка: Wikimapia

Площадът представлява красива градинка, с шадраван и Мемориал на българските войници, загинали в Сръбско-българската война 1885 година. Заобиколен е от няколко интересни сгради:

Batenberg

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

  • Дворецът Батенберг (днес Регионален исторически музей) – построен през периода 1882 – 1892 г., като по замисъл сградата е трябвало да служи за официална резиденция на българския княз Александър I Батенберг в Русе. Тъй като дворецът е завършен след оттеглянето на княз Александър I от българския престол, той никога не е бил използван за седалище на български владетел. В новоосвободена България, това е една от най-внушителните сгради. Върху фасадата й били поставени годината на построяване, името на княз Александър Батенберг, както и гербът на България – първите знаци на новата държавност. Сградата притежава голямо подземие, в което са извършвани разпити на престъпници и политически затворници. Освен това сградата е била свързана с подземен тунел с намиращата се в близост къща на русенския градоначалник. През 1990 г. е решено Дворецът Батенберг да приеме експозициите на Регионалния исторически музей в Русе.

stara_poshta

  • Старата поща – построена през 1930 г., до средата на 70-те год. сградата е централната поща на гр. Русе.

Luben-Karavelov

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

  • Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русенската библиотека е една от най-рано създадените градски библиотеки в България. Само десет години след Освобождението, културни дейци с материалната подкрепа на Градската община слагат началото. Днешната емблематична сграда е била строена за Търговско-индустриална камара, завършена през 1911 г. Представлява ос, в която са наредени елипсовидно преддверие, петоъгълно фоайе и кръгло стълбище. Входът е обогатен с йонийски полуколони и е подчертан от масивен балкон с балюстрада, а корнизът образува арка, под която е монтиран часовник.

botev

Снимка: Wikimapia.org

  • СОУ „Христо Ботев“ – някога Първа мъжка гимназия „Княз Борис”, където е преподавал и Стоян Михайловски през 1892 г. Тук той написва химна на Кирил и Методий, който всички знаем – „Върви, народе, възродени…“. Това е и гимназията, известна сред русенци като „Бастилията“.
  • Държавната спестовна каса е бившата банка на Братя Симеонови, сградата на ъгъла с ул. „Александровска“. Украсена е с много декоративни елементи, маски, медальони и монограми.

Продължаваме разходката си в посока пл. „Елиас Канети“. Ако сте дошли в градa сутринта и сте решили да разгледате Историческия музей, най-вероятно е време за обяд. Тук мога да препоръчам два ресторанта, в които храната е супер: Механа „Чифлика“ за традиционалистите (много добра и вечер), както и „Буда бар“ за почитателите на по-изискана атмосфера. Пускаме се надолу по „Славянска“, която свързва площадите „Елиас Канети“ и „Св. Никола“. Ако сте почитатели на дискотеките, най-известната дискотека в Русе е тук („Showroom“) – наложи ми се да питам приятели-тийнейджъри за тази информация.

Дом „Канети“

canettiСнимка: Trygve W Nodeland

В края на улицата е „Дом Канети“, където в началото на XX в. се е помещавал магазинът на дядото на Елиас Канети, описан в книгата „Спасеният език“. Елиас Канети, както знаете, е роден в Русе и е носител на Нобелова награда за литература.

Покрай Дунава

Dunav

Време е да видим и естествената северна граница на България – река Дунав. С леко изкачване по бул. Придунавски ще се озовете над кея. Тук има няколко неща, които заслужават внимание:

church_catholic

Снимка: Недко Иванов

  • Православният храм „Свети Николай“ и католическият храм „Свети Павел от Кръста“ са един срещу друг. Ако сте чели внимателно по-горе, вече знаете, че в Русе се намира най-старият запазен орган в България. Той е монтиран в катедралата „Свети Павел от Кръста“ през 1907 г. и си стои вътре и до ден днешен. Органът е с романтично звучене и е единственият с пневматична трактура в Югоизточна Европа. Когато Великден съвпада за източноправославни и католици, тук се събират християни от три църкви (третата е арменската) – чувството е неописуемо!

Quay

  • Кеят – през деня тези алеи са място за джогинг, разходка на кучета, каране на велосипед или романтично стоене на някоя пейка по залез слънце (залезът над Дунав си е чудесна гледка и е най-доброто време за снимки). Нощно време е място за пийване на биричка и говорене на глупости с добра компания. Вековна метълска традиция повелява: идете в Rockstar (зад съда), поръчайте си две кани боздуган (1:1:1:1:1:5 мента, водка, ром, бял вермут, червен вермут и Lift ябълка/спрайт/бира, те си знаят), изпийте ги на екс и се довършете с много бира и патриотични песни на кея.

babatonka

Снимка: Официален сайт на МГ „Баба Тонка“

  • Къща-музей на Баба Тонка – дейността и съдбата на Баба Тонка Обретенова и нейното бунтовно семейство са неразривна част от революционните борби на русенци и на българския народ. Къщата музей „Баба Тонка“ е открита на 2 юни 1958 г. в дома на петия й син – Ботевия четник Никола Обретенов. В експозицията освен революционната дейност на националната героиня и нейното семейство е отразен и целият възрожденски процес в Русе и Русенския край през XVIII-XIX в. Описанията и снимките, с които започва експозицията на музея, запознават посетителите със стария Русчук, с неговото бурно икономическо, културно и военно развитие през XVIII и 70-те години на XIX в.

zahari_st

  • Къща-музей на Захари Стоянов – Къщата-музей е открита на 3 март 1978 г. в чест на 100-годишнината от Освобождението на България от османско иго. В нея са показани лични вещи – обувки, връзка, шалче, първи издания на Захари Стоянов, произведения, траурни броеве на в.“Свобода“, намерени в гробницата му (отворена през януари 1978 г. за да бъдат положени костите му в Пантеона на възрожденците). Един от 100-те национални туристически обекта (заедно с Пантеона).

Kaliopa_House

Снимка: Никола Груев

  • Музей на градския бит – Къща музей „Градски бит на Русе“ – популярна като „Къщата на Калиопа“ сред русенци. Заема сграда, построена през 1864 г. В нея се е помещавало консулството на Прусия. Според предание къщата е била подарена на хубавата Калиопа (Мария Калиш), съпруга на пруския консул Морис Калиш, от влюбения в нея управител на Дунавския вилает Мидхат паша. Чудейки се как да ѝ направи подарък, без да породи съмнение, той решил да организира конкурс по стрелба с лък сред знатните дами в региона. За да е сигурен, че Калиопа ще спечели, наел професионален стрелец, скрит в храстите. Легендата сочи, че птицата била пронизана с две стрели… Така или иначе, къщата е оформена в стила на Леванта, нехарактерен за региона. Стенописите на горния етаж са изработени през 1896 г. от австриеца Шауесберг. Експозицията представя ролята на град Русе като врата към Европа и навлизането на европейската градска култура в България. Показани са примерни интериори на гостна, всекидневна, музикален салон и спалня, с мебели от Виена, както и колекции от градско облекло, от накити и други аксесоари, сребърни прибори и порцелан, които бележат промените, настъпили във всекидневието на русенци. Тук може да се види и първият роял, внесен в България от Виена (като цяло Русе неслучайно е наричан „Малката Виена“, много от западното влияние е достигало първо именно до този град по водите на Дунав).

Освен културна част, има и „масова“. Изборът от хапване и пийване в района също е добър. Моите препоръки:

  • Ирландски пъб „Тераса“ – типичен пъб с бира и всякакви разядки към нея, с изглед към Дунава.
  • Пицария „Рома“ – най-добрата пица в града и една от първите в България, типична италианска обстановка и даже има статуя-фонтан с римската вълчица.
  • Сладкарницата на хотел „Рига“ – стига да нямате против високата соц-сграда: отново сте близо до Дунава, чудесно място за кафенце, има и детски кът.
  • Ресторант „Понтона“ – намира се в леко по-забутаната част от кея, но си струва, защото храната е уникална, а хапвате направо В река Дунав, а не ДО нея.
  • Ресторант „Виена“ – отново леко встрани от популярните места в Русе, но обстановката е изключително изискана и стилна, а деликатесите са невероятни.

Дунав мост

Dunav_most

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

Дунав мост не може да се види от кея – той е дооооста надолу по течението на реката, а тя се извива. Ако толкова държите, трябва да отидете до източната индустриална зона и да се наврете в едни тесни пристанищни улички сред складове, автоморги и изоставени цехове. По-добре говорете предварително със собственикът на ресторант „Понтона“ да ви разходи с корабче по реката – доколкото ми е известно, това е един от малкото читави варианти да видите Моста на дружбата.

А ние виртуално се връщаме към центъра на града…

Площад „Свобода“

ploshtad_svoboda

Снимка: SKYMEDIA (публикувана с писмено разрешение)

Така да се каже, най-централната и може би най-красивата част на града е именно площад „Свобода“.

ploshtad_svoboda

Животът на площада започва под формата на Градска градина, създадена по подобие на Борисовата градина в София, както и на Люксембургската в Париж през този период – тя е с желязна ограда, която вечер се заключва.

pametnik

Построяването на символа на Русе – Паметникът на Свободата, започва през 1895 г., когато Стойчо Кефсизов, бивш опълченец и участник в боевете на Шипка възприема проекта като делото на живота си. Кефсизов е личност, неподатлива на корупция и политически амбиции, но за съжаление това не е достатъчно – оказва се, че парите не достигат. Тук идва решаващата помощ на русенци и особено на братя Симеонови – известни банкери и основатели на Търговско-индустриалната камара в града.

Pametnik2

Според първоначалната идея фигурата трябва да бъде на цар Освободител. Но тъй като авторът ѝ – известният италиански скулптор Арнолдо Цоки – създава подобна статуя в София срещу Народното събрание, се взема решение фигурата да бъде на жена – символ на свободата. В едната си ръка тя държи меч, а с другата сочи на север, откъдето са дошли руските войски. Отпред паметникът е украсен с лавров венец, кръст и надпис: „На поборниците и опълченците, които са взели участие за освобождението на България 1867-1877“. Трите барелефа показват моменти от сраженията на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на Бузлуджа, връчването на Самарското знаме и отбраната на връх Шипка.

pametnik3

Двата лъва също имат дълбоко символно значение – единият разкъсва веригите на робството, а другият брани свободата. Паметникът е висок 18 м и е доставен в Русе през 1907 г. Окончателно е завършен през 1908 г. и е осветен на 11.08.1909 г.

Около площада има няколко емблематични за Русе сгради:

teatar

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

  • Драматичен театър „Сава Огнянов“ (известен още като „Доходното здание“) – архитектурна забележителност в центъра на Русе, построена в периода 1898-1902 г. с цел да приюти театралните представления в града. Името произлиза от идеята сградата да носи доходи от наемите за театралния салон, библиотеката и предвидените казино и магазини. Фасадата на сградата е в стил неокласицизъм, украсена с пластични орнаменти, архитектурни детайли и скулптурни фигури, символизиращи земеделието и войната. Интериорът е също декориран с гипсови форми. На върха на сградата е поставена статуя на Нике – богинята на победата в сражения, спортни и арстистични изяви. Днес освен драматичният театър, в сградата се помещават няколко магазинчета, кафенета и русенският ресторант „Happy“.

sadebna_palata

  • Съдебната палата – по ирония на съдбата, построена на мястото на някогашния цирк. Съдебната палата е открита на 28 януари 1940 г. и една от най-масивните сгради. Обърнете внимание на статуята на Темида над входа.

clock

  • Вдясно от Съдебната палата се намира сградата на някогашната банка „Гирдап“ – първата частна банка в България, основана през 1889 г. На покрива на сградата има часовник, под който поколения русенци си определят срещи.

obshtina

  • Сградата на Община „Русе“ – завършена е през 1985 г. и е построена за партиен дом с типичните за периода соц-елементи като червеникави прозорци и каменна облицовка. Русенци често я наричат “Кораба” заради специфичното архитектурно решение. Наскоро основата на сградата бе осветена в синьо, за да се подчертае тази прилика.

dunav_plaza

  • Търговски центрове – цели два с големината на малък мол. Единият се намира зад Доходното здание на мястото на бившето кино „Роял“. Логично, носи името „Royal City Center“. На последния етаж има нелош бар с тераса и детски кът. Другият („Дунав Плаза“) се намира на срещуположната страна на площада, залепен за сградата на хотел „Дунав“.

ploshtad-svoboda-gradini

  • Градинки и шадравани – при хубаво време, може да отпуснете на сянка под дърветата в градинката, да пиете една студена вода от чешмичките, да си вземете една палачинка или сандвич от известните „А’Катми“ и да прекарате цял следобед в нищоправене сред спокойствие и зеленина.

Операта

opera

Ако застанете пред сградата на Общината, така че Паметникът да е зад вас, в дъното на ларгото се вижда оцветената в керемидено Държавна опера – Русе, основана през 1949 г. Първата постановка e „Травиата“ от Верди. Пред операта наскоро инсталираха т. нар. „сух фонтан“. От личен опит с Вики можем да ви кажем, че изобщо не е сух, но пък е наистина красив. Въобще, ако можете да посетите централната част на града през деня и през нощта, ви очаква коренно различна атмосфера

Църквата „Света Троица“

7338621886_333461d57b_c

Снимка: pansy_burke

Непосредствено до Операта се намира църквата „Света Троица“ и Русенската митрополия. Катедралният храм “Св. Троица” в град Русе е построен през 1632 година и е един от малкото, издигнати по време на турско робство. Поради тази причина външността на храма е бедна и неизразителна – все пак не е можело да бъде по-висок от най-ниската джамия. Ето защо той е вкопан дълбоко на 4,5 м под земята, така че поне отвътре да изглежда висок. Днешният храм е трикорабна базилика с размери 15,60 и 31,20 м. Иконостасът на църквата е много оригинален. Все още не е изяснен неговият произход, изработен е през 1805 – 1807 г. Тогава са изографисани и иконите. Камбанарията има пет камбани… На 20.09.2009 г. с Биляна излязохме като семейство именно от тази църква.

ул. Александровска

alexandrovska

Връщаме се обратно до площада и хващаме Александровска – главната търговска улица, намираща се точно до часовника. Тук е пълно с интересни магазинчета и кафенета чак до парка.

sgradi

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

Ако досега не сте го забелязали, тук няма начин да го пропуснете – елегантната старинна архитектура е дело на десетки архитекти, инженери, техници и строители. В града работят ярки чуждестранни имена които изграждат ансамбловия облик на градската архитектура. Творчеството им е образец на стил „неокласицизъм“ и „сецесион“, характерни за Западна Европа от средата на XIX век до Първата световна война. Силно е влиянието на виенската школа и стила „модерн“, проявен в Русе предимно в орнамента: разгънати спирали, розети, растителни клонки и мотиви от животинския свят. В Русе има над 260 архитектурни паметника на културата, а по ул Александровска са оформени цели архитектурни ансамбли.

halite

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

Ще минете покрай Градските хали (днес магазин СВА), създадени още през 1938 г.  Обърнете внимание на статуите, докато пресичате бул. Цар Освободител.

aliosha-ruse

Продължавайки напред сред магазинчета и заведения (за минаващите късно вечер фенове на билярд, препоръчвам бившия билярд-клуб „Амброзия“, сега „Fight Club“), ще достигнете до кръговото, в центъра на което е Паметникът на Съветската армия, по-известен с простичкото „Альоша“. Вляво от кръговото са окръжната болница и поредният полупразен мол – „Мега Мол Русе“ (има картинг).

Парк на младежта

vazata

Пред вас се очаква да видите Дома на културата и “Вазата” – метално съоръжение, запълнено с пръст във формата на ваза, чиято повърхност е засадена с цветя.  Когато цветята израстнат и цъфнат, се получава уникално красиво творение на човешкия ум и ръце, което радва всички наоколо. Това е и входът на парка. Ако ви се разхожда, може да го направите пеш, но препоръчвам да си наемете велорикша.

alpineum

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

Близо до „Вазата“ е специално изграден от големи каменни късове и стръмни пътеки Алпинеум – любимо място за байкърите. Централната алея, пресичаща парка по цялата му дължина, отвежда до сградата на Английската гимназия, която в миналото е била католически интернат. Наблизо има и няколко кафенета, най-известното сред които е „Баба Яга“.

rozarium

А ако са ви останали поне малко сили, за да стигнете до Розариума, ще бъдете възнаградени с богатство от аромати и цветове. Той се намира в срещуположния край на парка, заедно с басейн, кортове и ресторант „Дунавски кът“ с добра кухня и детски кът с аниматор. Също препоръчвам!

Национален музей на транспорта

transporten_muzei

Ако тръгнете по лявата алея от вазата, минете покрай алпинеума, след още половин километър ще стигнете до стълбище, което се спуска към първата железопътна гара у нас, построена през 1866 година.

vlak

Днес тя е “Национален музей на транспортa” и е едно малко известно, но много яко място – особено ако обичате стари влакове или искате да се пробвате да карате дрезина. Преживяването е уникално!

Русенски университет

uniruse

Снимка: Wikimapia

Ако излезете от парка и тръгнете по ул. „Янтра“, ще стигнете до входа на Русенски университет (уморените и гладните да пробват „Кръстникът“, любимо на студентите ресторантче с добра кухня и нелоши цени).

ru-inside

Снимка: Явор Коев (публикувана с писмено разрешение)

Свободно можете да влезете и да разгледате внушителния Централен корпус на университета – регулярно има различни изложби на студентски творби, които са доста интересни.

Паркът на възрожденците

park_vazr

Снимка: Явор Коев (публикувана с писмено разрешение)

Паркът на възрожденците в гр. Русе пази паметта на много герои и велики личности от българската история. Тук дълги години са били съхранявани тленните останки на Любен Каравелов, Панайот Хитов, Никола Обретенов, Баба Тонка, Стефан Караджа, Филип Тотю, Хаджи Димитър и други. Надгробните паметници на възрожденците са имали огромна естетическа стойност. Този на Любен Каравелов например е тежал около 5 тона и е бил изработен с огромно внимание и почит към делото и личността на писателя-герой. Красиви огради пък са пазели гробовете на останалите бележити българи. Всичко това продължава до 1977 г., когато по повод 100-годишнината от Освобождението бива построен Пантеонът на възрожденците.

Пантеонът

panteon

В известна степен русенци не обичат Пантеона. Как да обичаш сграда, заради строежа на която е била съборена църква?! За да бъде съграден Пантеонът, през 1975 г. бива разрушена църквата “Всех светих”, която се отличавала със своите прекрасни цветни виенски витражи и красиви стенописи. Старите русчуклии разказват, че цялото семейство на багериста, който посяга на църквата, загива в катастрофа, а гробът му – ударен от мълния. С разрушаването на храма започва и активна дейност по ексхумацията на телата, а забележителните нагробни монументи са преместени с кранове в промишлената зона на Русе, оставени на произвола на съдбата, повредени и разграбени.

vsehsvetih

Снимка: Русе в снимки, Иво Франгов (публикувана с писмено разрешение)

Днес църквата е отново изградена със средства на гражданите на Русе – в срещуположния край на парка. Цялата история може да прочетете в самия Пантеон, който е и един от 100-те национални туристически обекта.

panteon-inside

Там са и костите на 39 известни българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др. Почетени са 453-ма души – участници в Ботевата чета, Червеноводската въстаническа чета, Априлското въстание и опълченци, чиито имена са изписани във вътрешността.

До голямото кръстовище на Пантеона е и пиано бар Авантгард – също препоръчвам, ако сте в града късно вечер и обичате пиано барове. Наблягат на Васил Найденов и руско.

Шопинг

mall

Снимка: Русе в снимки (публикувана с писмено разрешение)

tv-kulaВ случай, че шопингът от горепосочените молове не ви е стигнал, в началото на бул. Липник има редица магазини от големите вериги: Kaufland, Praktiker, Mr. Bricolage и др. В края на булеварда пък е Mall Rousse, където има и кино.

ТВ кула

Над гарата и ул. Борисова се намира телевизионната кула – най-високата кула в България (204 м), а до 2001 г. – и на Балканите. Построена е на хълма Левента, известен още като Саръбаир, на 150 м надморска височина. Някога беше възможно човек да се качи в снек-бара (подобно на кулата в Берлин), но днес той отдавна е затворен. Все пак, не всичко е изгубено.  Точно под нея е ресторант „Левента“. Цените там не са ниски, но имате уникалната възможност да хапнете в уникална изба-ресторант и да опитате невероятното вино на едноименния винпром.

064620293799

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

От хълма се открива гледка към целия град и затова той е предпочитано място за „натискане“ на влюбени двойки. Мястото е леко извън града и няма лесен начин за достигане, освен с автомобил (тролейбуси 13,24,25 и 27 могат да намалят ходенето).

Басарбовски скален манастир

basarbovskimanastirБасарбовският манастир е единственият действащ скален манастир в България. Намира се в кв. Басарбово, който практически си е селце в покрайнините на Русе. Има редовен автобус, тръгващ от автогарата – приблизително на всеки половин час от 5 до 21 часа. С такси би трябвало да ви излезе под 10 лв. на посока (в Русе като че ли най-добрата фирма станаха Точните, +359 82 8108).

basarbovskimanastir2Басарбовския скален манастир води началото си още от Второто българско царство, но за пръв път името му е се споменава в османски данъчен регистър от 1431 г. Най-известният обитател на манастира е Св. Димитър Басарбовски, който прекарал целия си живот тук. Той дори е споменат от Паисий Хилендарски в „История славянобългарска“. След смъртта си, монахът бил погребан в селската църква, но по време на руско-турската война от 1768-1774г. мощите му били пренесени в Букурещ в църквата „Св. св. Константин и Елена“, където се намират и до днес. Мястото е изключително интересно – пътеката от входа минава през красиво озеленен двор и по стръмни стълби се достига до скална площадка, където се намира нишата, в която според преданието е спял св. Димитър. Вдясно е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 г. До него се намира голяма икона на светеца, изобразен в цял ръст. По други каменни стъпала се стига до естествена пещера, в която е погребан монах Хрисант. Пещерата изпълнява ролята на костница, в която е подредена и музейна сбирка.

С това нашата подробна разходка из Русе приключва…

064620295894

Снимка: Владислава Нинова-Евтимова (публикувана с писмено разрешение)

Разбира се, в града и околностите има много други интересни места – пещера „Орлова чука“, Ивановските скални църкви, парк „Русенски лом“ (на снимката горе), крепостта „Червен“, Лесопарк „Липник“ (Текето, на снимката долу), а защо не и Румъния… Но за всичко си има време!

lesopark-lipnik

Снимка: Русе в снимки, Татяна Еремиева-Гарчева (публикувана с писмено разрешение)

Между другото, празникът на града е 6 май. Така че ако още не сте решили какво да правите по празниците, Русе е нелоша алтернатива. Приятна разходка и дано сме ви били полезни и този път!

Специални благодарности и на всички, които ни предоставиха снимки, за да може разказът ни да е още по-цветен и пълен!

Детската железница „Знаме на мира“ в Пловдив – преоткрит детски спомен

vlakche1

Спомням си дългите разходки в слънчев и прохладен Пловдив с кака, баба и дядо, леко изморителното изкачване до паметника на Альоша, щурите снимки на козлето в парка на Младежкия хълм – точно там, където ни чакаше влакчето, готово да ни понесе в приказния свят на весели песни и магични приключения…

Минаха години и пораснах. Създадох свое семейство, имам дете и винаги съм искала да заведа Виктория там някой ден, но знаех, че детската железница отдавна не работи и милият спомен ще остане само в сърцето ми. Докато този уикенд не разбрах, че от няколко години влакчето отново радва десетки деца и техните родители. Решихме веднага да заведем Вики, но тъй като вече бяхме изпуснали часа за тръгване, отложихме тази емоция за другия ден.

vlakche6

Пътуването започва от гара Пионер, която е съоръжена с просторен перон. Пътят на влакчето минава през мост, железопътен прелез с бариери и тунел с дължина около 50м. След тунела започва изкачване по мостче във формата на шестица. Следва спирка Снежанка и крайната гара – Панорама.

vlakche4

На гара Панорама има кратка почивка, по време на която пътниците могат да се насладят на красивата гледка към Пловдив и да си направят снимки. След извършване на маневрата с влаковия локомотив, влакчето продължава към гара Пионер.

vlakche2

По-късно през деня прочетохме, че на 22.09.2007 г. детската железница официално отново е пусната в експлоатация. Влакчето е с капацитет 50 места. Съставено е от локомотив и три вагона и изминава трасе от около 1 км. Прави по 5 курса на ден, а цената на билета е само 1 лев.

vlakche3

Ако и вие сте решили да пробвате детската железница в Пловдив, най-важното, което трябва да знаете, е следното:

Координати:

42.135014,24.729647

(42°08.10084′, 024°43.77882′ или +42° 8′ 6.05″, +24° 43′ 46.73″)

Гара „Пионер“ се намира в парка на Младежки хълм. Разстоянието е 10 минути пеш от Централна гара Пловдив. С автомобил е най-добре е да свиете зад Факултета по дентална медицина (има къде да се паркира) или ако предпочитате да се почерпите, да спрете на паркинга на заведението „Central Park“, като карате по бул. „Христо Ботев“ от Централна гара в посока запад, качите се на бул. „Копривщица“ и веднага завиете вдясно (има две такива заведения в Пловдив – внимавайте, другото е в центъра на града).

Работно време:

от сряда до неделя включително

Зимно: 16 октомври до 31 март
10:30, 11:30, 12:15, 14:30, 15:30, 16:30 ч.

Лятно: 01 април до 15 октомври
10:30, 11:30, 12:15, 15:30, 16:30, 17:30 ч.

Почивни дни: понеделник и вторник

Времетраене на една обиколка: 25 минути, тръгване от гара Пионер

Цена на билета за всички възрасти: 1 лв.

(деца до 10 години пътуват задължително с придружител)

Предварителни резервации: 0878924420

(съветваме Ви да си направите резервация)

vlakche7

На гара Панорама успяхме на направим няколко снимки на влакчето отвън и отвътре, да се разходим до панорамата на град Пловдив, дори Вики се качи и да „покара“ малко влакчето, като не пропусна и да надуе свирката силно!

Детската железница изглежда прекрасно, персоналът е съставен от мили, засмени и приятни хора, които обожават децата и правят всичко възможно да им създадат незабравими емоции. Част от тези хора са пенсионери, бивши служители в БДЖ.

Но има и един проблем – влакчето е на батерии, а животът на старата батерия постепенно свършва. Нова такава струва около 20 000 лв. Силно се надяваме, че детската железница ще намери спонсор и ще продължи да радва малки и големи. Да не забравяме, че влакчето и гарата биха били отлично място за реклама на  детски магазини и стоки, играчки, дрехи, лакомства и какво ли още не.

Железницата има и официална страница във Facebook:

http://www.facebook.com/znamenamira