Един незабравим уикенд в Единбург

Честно ви казваме, изобщо не сме имали намерение да ходим в Шотландия…

Просто случайно разляхме една чаша вода върху клавиатурата, след което се оказа, че сме си резервирали хотел и самолетни билети до Единбург. Оказа се, че сестрата на Биляна и баджанакът на Петър (за когото ще има специален пост) изпуснали лаптопа си и по случайност и те си резервирали билети и стая в същия хотел по същото време. Съдба! Но това не е всичко! Ирка (същата тази Ирка, с която дегустирахме белгийска бира) насън ритнала компютъра си и без да иска резервирала полет до Единбург – за съжаление, в друг хотел и няколко часа след като ние напуснахме шотландската столица (е, случайност, случайност, ама да не прекаляваме)… Това обаче няма да се отрази на разказа ни, защото събрахме всички снимки и впечатления и ще се опитаме да ви ги разкажем така, че да извлечете максимална полза, в случай, че по някакво стечение на обстоятелствата вие също се окажете в Единбург…

А Единбург наистина е мистичен, загадъчен и тайнствен. Понякога дори зловещ! Намира се по-северно от Москва, между планина и океан. доста скъп, но пък за сметка на това спокоен и някакси по-естествен и некомерсиализиран в сравнение с Лондон, което си е доста впечатляващо като се има предвид, че градът е едва 450 хил. души, а се посещава от над 13 000 000 туристи годишно (втори по посещаемост във Великобритания след Лондон). В града може да намерите вековна история, голям замък, много уиски, няколко шотландски гайди, кашмирени шалчета в шотландски тартан, широко протегнати ръце на просяци, тесни улички и космати крави… Ето няколко спомена от шотландската столица, с които се надяваме да ви зарибим да дочетете този доста дълъг пост (щракнете тук за малко подходяща фонова музика):

И така, без значение дали сте с шотландска поличка или не, попаднете ли в Единбург, има няколко варианта и при всичките ще ви е студено (имаше доста сняг като за през април). Ето защо, вземете си якета, шапки и шалове. за да не се окажете като нас в Андора… Обратно към вариантите:

Вариант 1. Кацате със самолет на летището. Можете да си вземете такси за 15 GBP еднопосочно или автобус на Airlink за 6 GBP двупосочно. Ние избрахме автобуса и останахме очаровани: освен, че е невероятно удобен, разполага с кожен салон и безплатен Wi-Fi по време на цялото пътуване (така е и с някои от междуградските автобуси в Шотландия). Автобусът е денонощен, през деня пътува на всеки 5-10 минути и пристига на централната гара Waverley Station за под 40 минути.

Вариант 2. Пристигате с кола. Силно ви препоръчваме, ако имате време, да огледате околностите на града – отскочете до някоя дестилационна за уиски или се покатерете по високите планини, вижте Craigmillar Castle (добре запазен средновековен замък), Forth Bridge (2,5-километров мост), Linlithgow (родното село на шотландската кралица) и, разбира се, езерото Loch Ness и прилежащото му чудовище. Извънградски акъл няма да ви даваме, защото нямахме толкова време…

Вариант 3. Пристигате с влак (хич и не се надявайте на БДЖ цени, по-скъп е от самолета). В такъв случай сте си точно на Waverley Station.

Вариант 4. Пристигате по вода… Е, в такъв случай изобщо си нямаме представа как ще стигнете до централната гара.

Така или иначе, в един момент ще се озовете на Wаverley. Тя се намира на мястото на някогашното езеро Nor Loch, което било пресушено през 1759 г., поради ужасната воня. Както се досещате, тя била причинена от факта, че езерото било използвано за изхвърляне на изпражнения и отпадъци, както и за давене на вещици (за това едва ли сте се досетили, но историята помни над 300 официално регистрирани случая). Днес на мястото на Нор Лох е централната гара, красивите градини на Princes Street (пише се така, заради изчезналия с времето апостроф от „Prince’s“), кралската шотландска академия и националната художествена галерия (с картини, разказващи историята на Шотландия). На север от гарата е новата част на града, а на юг ще се наложи да се покатерите до старата му част. За да ви улесним максимално със забележителностите, подготвихме и карта… Оцветените в синьо сме посетили (някои – съвсем набързо, други – по-обстойно), а оцветените в бяло-сиво не успяхме, но пък може да ви заинтригуват:

Монументът на Скот (Scott’s Monument)

Ако сте на Princes Street, може да се изкачите на над 60-метровия монумент на Скот, готически паметник на сър Уолтър Скот. След като се уморите от катеренето, градините на Принцес Стрийт са страхотно място за почивка.

Ако сте ходили в Англия и Уелс, ще ви направи впечатление, че вместо от тухли, сградите навсякъде в Единбург са изградени от камъни и приличат на малки замъци. На Princes Street са голяма част от магазините, Princes Mall, a ако продължите на североизток – и търговският център Saint James (вътре е и пощата, ако смятате да пращате картички). С шопинга – дотук. Ако не ви е до пазаруване, продължете на запад до църквата St. John или посетете кралската ботаническа градина на север. Но най-много забележителности има на юг.

Вероятно първата, която ще срещнете по пътя си нагоре е

Mузеят на могилата (Museum on the Mound)

Както в Англия, така и в Шотландия, ни направи впечатление, че повечето платени атракции са именно с цел правене на пари от туристи, с огромна доза измислени факти и комерсиализиран сюжет. За сметка на това, безплатните музеи и забележителности са наистина стойностни.

Мuseum on the Mound е типичен пример за място, където напълно безплатно ще се полюбувате на първата оцеляла шотландска банкнота, едни от първите акции, както и как изглеждат един милион паунда. Също така можете да си извадите застрахователна полица от XIX век, както и да отключите сейф и да приберете наградата вътре, ако отговорите правилно на три въпроса (четете внимателно!). Ние (както може да видите на снимката по-горе) успяхме, с което много се гордеем. В магазина на музея се продават и редки британски монети. От там ви делят под 10 минути пеш до

Замъка (The Castle)

Замъкът датира поне от XII век и е най-посещаваната забележителност на Единбург. Опашките са километрични, така че силно ви препоръчваме да си закупите билет онлайн от официалния сайт на замъка. Билетът за вход е 13 GBP, който включва разходка сред богата колекция от оръжия, както и възможността да зърнете кралската корона в малка стаичка, пълна със стотици туристи. Поне гледката към града си струва, а магазинът на замъка е един от най-евтините за туристи (и на двете може да се насладите и без билет). Ако ще ходите в замъка, направете го по обяд. Тогава тълпите са най-големи, разбира се, но пък имате възможност да видите изстрел от оръдие. Изстрелът се произвежда точно в 13 ч. всеки ден, като по този начин някога корабите са сверявали часовниците. Дори и да не го видите, непременно ще го чуете, така че не се стряскайте!

След замъка ще тръгнете по т. нар. Кралска Миля (The Royal Mile). Слизайки от замъка, отдясно се пада

Музеят на уискито (The Scotch Whisky Experience)

Booking.com

Поради факта, че канализацията в Единбург е била изградена от дърво, в столицата на Шотландия болестите и чумата дълго време са върлували и тръшкали дори яки мъжаги. Ето защо последните започнали да пият уиски наравно с водата, именно за дезинфекция…

В родината на уискито, естествено има и Музей на уискито. Срещу 12 GBP ще ви сложат в бъчва и ще ви запратят да изучавате тайните на дестилационния занаят, видовете уиски, историята му, както и да видите колекция от над 3500 бутилки … Напълно безплатно можете да влезете и да разгледате магазинчето към музея, откъдето да си купите сладко от горски плодове, високопланински мед, колекция малки шишенца за спомен или дегустация, както и 58-годишно уиски на скромната цена от 12 000 паунда.

Отляво на Royal Mile (идвайки от замъка) се намират магазинче за тартанови парцалки от „шотландски“ кашмир и вълна (Made in China) и интересният музей за оптически илюзии

Camera Obscura

Входът за музея е 9 GBP, а там ще намерите различни светлинни ефекти, холограмни изображения, оптически измами и да не забравяме, изглед от покрива на сградата. Официалният сайт е тук.

А надолу по Royal Mile, неминуемо ще стигнете до

Катедралата „Сент Жил“ (St Giles’ Cathedral)

Катедралата Saint Giles е чудесно място да поспрете и да починете няколко минути (въобще след Рим открихме, че катедралите са страхотно място да починеш и да се полюбуваш на архитектурните шедьоври). По почти черните камъни може да се досетите, че сградата е построена преди много време (854 г.), а по невероятният звук на органа ще откриете, че сте нацелили една от петте служби (ежедневно).

Надолу по Кралската миля е следващата атракция:

Уличката на Мери (The Real Mary King’s Close)

The Real Mary King’s Close е една от уличките, които са останали запазени под днешните сгради на Единбург. Атракцията зове с гръмкото „Истински улици, истински хора, истинска история“, но… истината е друга, както вече споменахме за платените атракции като цяло.

Тъмните подземни улички се оказаха досущ като не толкова тъмните тесняци между съседните сгради… Рекламата разказва за четири души-актьори по време на обиколката – чистачка, търговец, дъщеря и прислужница, но се оказа, че просто всеки от актьорите поема една група и разказва измислени истории, които са ме плашели, когато съм бил на 3 години… Изобщо не си струва 10-тината паунда по наше мнение, а не искаме и да си представяме какво е в другите подобни подземни атракции, при условие, че тази се сочи за най-добрата.

Ето защо предлагаме да кривнете малко от Милята и да продължите на юг към

Националния музей на Шотландия (National Museum of Scotland)

Mузеят е безплатен, но вътре ще откриете доста интересни неща… От болид до овцата „Доли“, от стан за тъкане на тартан до робот, редящ кубчета с името ви! Музеят е много интересен, така че си отделете поне два-три часа. Между другото, учудихме се, че компютър, на който сме работили допреди няколко години вече е в музея като експонат… Толкова ли остаряхме?

Малко по-южно е

Гробището Blackfriar’s и Хари Потър-кафенетата

Доста трябваше да се поровим преди да разберем, че авторката на „Хари Потър“ Джоан Роулинг всъщност е била в повече от едно кафене, докато пишела първата част на книгата. Ето защо спокойно може да се набутате в някое от кафенетата около Blackfriar’s Street и да усетите призрачно-магьосническата атмосфера. Като че ли най-сериозният претендент oбаче е кафенето The Elephant’s House, с изглед към гробището. Понеже няма да имаме друга възможност, нека освен чай и кафе ви препоръчаме: хагис (haggis) – шотландски бахур от агнешки дреболийки, овесено брашно, лук и подправки; шотландски oвесени сладки (оatcakes) и хлебчетата (butter bread), които се продават из цяла Европа, но пък са си шотландски…

Колкото до гробището, позволете си да се изгубите вътре сами, доста е зловещо… Една от забележителностите е териерът Greyfriars Bobby, който прекарал 14 години на гроба на стопанина си. Кученцето било погребано при хората заради предаността си и статуята му може да се види.

В самото гробище е поредният туристически лапни-шаран, където ще ви предложат да влезете в тъмниците и да видите полтъргайст, който се появява при всяко посещение на туристите…

Не, мерси! Продължаваме към

Калтън Хил (Calton Hill)

В тази част на града се намират Шотландският парламент, монументите на Нелсън и Стюарт, мемориалът на Робърт Бърнс („В цъфналата ръж“), дворецът „Холирууд“, а Arthur’s Seat е само на 20 минути пеш от края на Кралската миля.

Панорамните гледки към хълма са неповторими (ето защо една от тях ще е шапка на блога ни за известно време), а вече е официално доказано, че Аrthur’s Seat (Престолът на Артур) няма нищо общо с Артур, а е просто „Archer’s Seat“, променено от типичния шотландски акцент.

В този район е и Dynamic Earth 4D, ако ви се ходи на триизмерно кино (12 GBP).

Като казахме акцент, непременно трябва да си откриете някоя кръчма (пъб) за вечерта, където не е пълно с туристи. Типичен пример: The Cramond Inn‎, 30 Cramond Glebe Road, Edinburgh, Midlothian EH4 6NP, United Kingdom.

Кралският кораб „Британия“ и океанът са наблизо… Всъщност, за океана не е съвсем вярно, защото той идва и си отива, както и в Саутпорт, така че ако не сте виждали как океанът влиза 4-5 км навътре, оставяйки гол бряг, идете!

За финал

И понеже Единбург е неизчерпаем, а постът стана доста дълъг, нека го приключим с подходяща песен за шотландски пъб, в случай, че дузина пияни шотландци по килти се съберат около вас, почерпят ви с уиски и започнат да крещят хорово с типичния си акцент „Дринкх, дринкх, дринкх, дринкх…“:

Well, a Scotsman clad in kilt left the bar one evening fair
And one could tell by how he walked that he’d drunk more than his share
He fumbled ’round until he could no longer keep his feet
And he stumbled off into the grass to sleep beside the street.

About that time two young and lovely girls just happened by
One says to the other with a twinkle in her eye
See yon sleeping Scotsman so strong and handsome built
I wonder if it’s true what they don’t wear beneath the kilt?

They crept up on that sleeping Scotsman quiet as could be
Lifted up his kilt about an inch so they could see
And there behold for them to view beneath his Scottish skirt
Was nothing more than God had graced him with upon his birth!

They marveled for a moment then one said we must be gone
Let’s leave a present for our friend before we move along
As a gift they left a blue silk ribbon tied into a bow
Around the bonnie star the Scots kilt did lift and show.

Now the Scotsman woke to nature’s call and stumbled towards the trees
Behind the bush he lifts his kilt and gawks at what he sees
And in a startled voice he says to what’s before his eyes
Oh, lad I don’t know where you’ve been but I see you won first prize!

Неправилно чути текстове на песни

След лудото караоке снощи някакси се присетих… за песента на Светозар Христов:

Ветре, ветре, немой пита
де ми е момата –
славей от вратца излита
щом ръка не знай насита…
А аз допреди няколко седмици живеех с илюзията, че текстът е „славей от ръка излита“… Даже го бях публикувал така в един сайт за акорди и сега в половината Интернет текстът е грешен.
Има един сайт (http://www.kissthisguy.com/), който се занимава само с това – да търси и публикува недочути текстове на песни. Ето и няколко попадения:

Toto – Africa

I left my brains down in Africa // Оставих мозъците си паднали в Африка

вместо

I bless the rains down in Africa // Възхвалявам дъждовете, падащи в Африка

Nirvana – Smells Like Teen Spirit

I put two pigs in containers // Сложих две прасета в контейнер

вместо

I feel stupid and contagious.// Чувствам се глупав и заразен

RHCP – Californication

Cattle fornication // Сношение на говеда

вместо

Californication // ъъъ… Калифорникация

Deep Purple – Smoke on the water

Small cousin Walter is firing this guy // Малкият ми братовчед Уолтър уволнява този човек

вместо

Smoke on the water, fire in the sky // Дим над водата, огън в небето

System of a Down – Chop Suey

Grandma should put on a little make-up // Баба трябва да си сложи грим
вместо

Grab a brush and put on a little make-up// Вземи четка и си сложи грим

Nickelback – How You Remind Me

Cause little women must have damn near killed you // Защото малките жени вероятно почти са те убили

вместо

Cause livin’ with me must have damn near killed you // Защото животът с мен почти те е убил

Eagles – Hotel California

We haven’t had aspirin here since 1969 // Нямаме аспирин от 1969 г.

вместо

We haven’t had that spirit here since 1969// Нямаме такъв алкохол от 1969 г.

Queen – Bohemian Rhapsody

The algebra has a devil for a sidekick eeeeeeeeee // Алгебрата има дявол за съдружник

вместо

Beelzebub has a devil put aside for me // Сатаната има дявол, заделен за мен

Естествено, на сайта има още стотици… Ето още няколко примера.

  • Madonna – Like a Virgin: Like a virgin touched for the thirty-first time вместо Like a virgin touched for the very first time;
  • R.E.M. – Losing My Religion: Let’s pee in the corner, Let’s pee in the spotlight вместо That’s me in the corner, that’s me in the spotlight;
  • Aqua – Barbie Girl: Come on body lets go potty вместо Come on Barbie lets go party;
  • Britney Spears – Baby One More Time: Hit it, baby, from behind вместо Hit me, baby, one more time;
  • Spice Girls – Wannabe: If you wanna do my mother you gotta get her a Benz вместо If you wannabe my lover you gotta get with my friends;
  • Metallica – One: Tied to machines that make me pee вместо Tied to machines that make me be;
  • Mariah Carey – Without You: I can’t forget the semen on your face as you were leaving вместо I can’t forget this evening or your face as you were leaving.

А вие имали ли сте подобни изцепки?
И по-важното – бихте ли си ги признали в коментар?

Концертът на Manowar

Подробен разказ със снимки, видео и разкази на очевидци

Много се говори и много се изписа за концерта на Manowar.
Ето защо ще се опитам да изкажа персонално мнение. Държа да отбележа, че никога не съм бил голям фен на групата и преди концерта знаех 2-3 техни песни от обща култура… Ето защо повтарям, че мнението ми е персонално и призовавам най-върлите фенове да не си засягат… много… Като цяло останах с много приятни впечатления от концерта. Всъщност „много приятни впечатления“ звучи прекалено бабешки, а това си беше здрав метъл, който разкърти отвсякъде! Още повече, че не бях идвал в Каварна почти година.

Започвам от самото начало:Въпреки че за простотията пътувахме под звуците на мазна чалга, бойната ни групичка постепенно премина на по-хард неща и след табелата на Каварна, резултатът си беше от ясен по-ясен и си личеше добре на таблото на стадион „Калиакра“:

Снимка: про-РОК

Тук е мястото да отбележа, че изненадите започнаха още на входа, където раздаваха безплатно CD на Manowar! Бяхме едни от първите на стадиона и се намъкнахме в предната част на сцената, доста близо до тонколоните. Това го казвам, тъй като Manowar са известни като най-шумната група в света. Тонколоните и озвучаването са направени по поръчка и са 10 пъти по-мощни от обикновените, което може да се усети лесно по кънтящия гръден кош, предупрежденията за оглушаване на билетите и двудневното пищене в ушите след концерта.

Фотоапарат не съм се и опитвал да вкарвам, но пък за сметка на това реших да изпробвам новия си телефон. Всички снимки по-долу, в които не е упоменат автор са направени именно с него.
Та, за разказа… Скоро стадион „Калиакра“ се превърна в море от хора, като присъствието на братята румънци беше осезаемо.

Всъщност, компанията ни се състоеше общо взето от хората, които бяха на Митака.

Подгряваха две групи, за по около час, като първата изобщо не ми хареса – някакви руснаци (Sixth Sense), свирещи кръстоска между диско и казачок. Част от хората реагираха на музиката с любими песни от MP3-плейъра си:


Втората подгряваща група ми станаха любимци от първата си поява на сцената – група HOLYHELL.

Снимка: avtora.com

Фронтменът на групата всъщност е фронтуомън – Мария Бреон (Maria Breon). Като звучене HOLYHELL са нещо средно между Nightwish и Evanescence, само че с по-хард китари (ето и видео, за да си представите звученето). В началото мацката излезе с шлифер, следващата песен се появи без него, след това без ръкави и така се разголваше пред феновете все повече и повече. За съжаление, преди да се съблече напълно, пя в дует с Ерик Адамс и ни остави в ръцете на Manowar.

Нощта беше паднала, луната – пълна, времето си оставаше горещо, а хората бяха толкова много, че нямаше място дори за традиционното при такива прояви пого. Толкова беше горещо и задушно, че няколко души припаднаха на метри от нас. В паузата обаче се случи нещо, което за първи път виждам на концерт.
От сцената започнаха да хвърлят вода към публиката… Бяха хвърлили около 100 бутилки, но при толкова много ожаднели хора, това си е нищо. Направи ми приятно впечатление, че хората пийваха глътка-две и даваха на останалите. Естествено, пролича си и егоизмът на някои, но това е друга тема. „Връщайте празните бутилки“, някой се изкряска и празни пластмасови шишенца литнаха към сцената завчаска… За половин час над нас прелитаха ту пълни, ту празни шишета в посоки съответно от и към сцената, докато народът се поосвежи и с бурни аплодисменти и неистов рев посрещна Manowar така, както се посреща любим човек, който не ви е идвал на гости от 20 години.

Manowar също се отблагодариха и изсвириха около 30 песни, като не се спряха за над 3 часа… Джоуи Де Майо се опитваше да говори на български (виж видео). Един от най-яките моменти беше, когато изкараха китарист от публиката на сцената… От компанията започнаха да ме побутват да изляза, но тъй като не знам репертоара на Manowar, не се реших. Пичът, който излезе се казваше Драго… Свиреше добре на електричката и си я получи като подарък, заедно с тениска и аплодисменти на няколко мацки (пичът е на снимката долу, най-отдясно)…

Снимка: про-РОК

По-важното е, че имаше възможността да свири заедно с Manowar! Искам и аз да съм на сцената с любимите си бг-изпълнители, но това още не се е случвало в България… Както и да е…

Тричасовият концерт обаче не ни попречи да извикаме на бис металните крале. А те изпяха химна на България – нещо, което не са правили в никоя друга държава! Без майтап, вижте видеото… Последваха похвали и благодарности към кметълът („the metal mayor“) на Каварна, след което концертът приключи с невероятно красива заря!
Никога досега не ми се е налагало да стоя прав около 8 часа… Толкова време измина от влизането ни в стадиона до края на концерта. Ето защо когато хората се разотиваха, ние се тупнахме върху тревата и постояхме така около половин час, гледайки фойерверки, а след това и останалите по терена боклуци…

И понеже Вальо (част от компанията) е от Каварна, ни предложи да отидем да попием и да поотпочинем у тях… Отидох с част от хората до колата (там беше бирата и другите залъгалки за Джулая), която бе паркирана на цяяяяял половин километър от стадиона и саааааааамо за един час се изминахме около километър през ужасния трафик до къщата на Вальо. За придвижване пеш обаче никой нямаше сили. Пътьом помогнах и на едни закъсали румънци да запалят, щото си бяха забравили включени светлините и бяха останали без акумулатор…
Вальо ни посрещна у тях с много храна и меки чаршафосани легла за всички… На никой от останалите не му се ходеше да посреща изгрева на плаж и аз какво – сам ли да си го посрещам… Легнах и поспах два ценни за всеки шофьор часа, че на следващия ден трябваше да се завръщам чак до София…
Така пропуснах дългоочаквания July morning, но пък June evening-а определено си струваше!