Москва: Колекция от долнопробни факти

Москва: колекция от долнопробни факти

Винаги съм искал да посетя Русия и винаги съм знаел, че някой ден ще се случи. Редовните читатели на блога ни знаят, че съм почитател на руската музика (и особено на руската групи Любэ и украинската 5nizza), руската салата, руската водка, руските мъдрости, руските сериали като „Спецназ“ и „Бригада“, руските анимационни филмчета и руските детски песнички, руските електронни игри (сещам се за онази с яйцата), руските прожекционни апарати, с които прожектирахме приказки на стената, както и десетки други руски неща, за които накратко може да се каже – все някога трябваше да отида в Русия… А след като бях поканен на една конференция за разработка на софтуер в Москва, нещата постепенно се превърнаха във факт.

Дълго време се чудех как да озаглавя тази публикация. Накрая реших да взаимствам заглавие от великия Михаил Булгаков, което като че ли пасна на впечатленията ми от Москва много точно – в продължение на близо пет дни се изумявах, впечатлявах, учудвах, втрещявах, оглупях, поумнях, казах си „колко по-добре са от нас“ и „колко сме по-добре от тях“…

Всяка отделна част от разказа ми ще започва с цитат от популярна руска песен. Може да си пускате музикален фон за настроение…

Преди да замина

petolachka

Отчего так в России березы шумят?
Отчего белоствольные всё понимают?
У дорог прислонившись по ветру стоят,
И листву так печально кидают.
От какво тъй в Русия брезите шумят?
Белостволните как сякаш всичко разбират?
Наклонени от вятър край пътя стоят
и печално листата им падат.
из Любэ – Березы

Има хора, които обожават Русия. Говорете им за величието на руската империя, за руския боен дух, за Първата световна война, Втората световна война, за Москва, за Санкт Петербург, за Сибир, за Кавказ, за водка, пелмени и Альоша… и тези хора най-вероятно ще се разтопят от умиление. Те недолюбват Западна Европа и смятат, че членството на България в ЕС е било предателство, а ние от ден на ден ставаме все по-кухи и арогантни към майка Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв. Има и едни други хора, които не искат да чуят за Русия. За тях Русия е равно на комунизъм, мафия, милиционерщина и ненужно пролята кръв. Говорят за „руско робство“, за ненужното руско военно присъствие, за това, че Русия „извива ръце“ и че всички руснаци са шумни, нагли, невъзпитани, ужасно надменни, с характерното за тях имперско самочувствие… Лично аз не съм нито от едните, нито от другите. Обичам и уважавам руската култура и история, но съм далеч от мисълта, че България е 16-тата република на СССР… Харесвам руската музика, някои техни филми и някои техни ястия. Но „BMW“ винаги е била по-добра кола от „Лада“, тосканският хляб ми е по-вкусен от руския черен хляб, американските филми са ми по-интересни от повечето руски… Накратко, някъде по средата съм. И написах всичко това, за да не ми се сърдят читатели от първия или втория тип, когато пиша нещо „за“ или „против“ Русия – знам, че отношенията ни са сложни и никой никога не е безразличен към това. Та – да се върна на историята.

Като човек, израснал след перестройката, още с процедурата по кандидатстване за виза осъзнах, че руснаците явно обожават бюрокрацията и бланките… за щяло и не щяло. За издаването на виза ми трябваше паспорт, покана, специален туристически ваучер от хотел, чиято резервация минава задължително през туристическа агенция, както и онлайн заявление, което се принтира и заедно с офлайн снимка се дава във визов център, от който пък десет дни и 120 лв. по-късно получавате заветната виза… евентуално, ако успеете да обясните на другарката във визовия център какво е „Конференция ПО“ (ПО било съкращение от „програ́ммного обеспе́чения“), като визата се издава за точно определения период, така че трябва да се съобрази и с полетите…

Излетях и кацам!

sofia-airport

Снова в путь дорогу небо зовет
Сердце в груди скрипкой поет
И гуляют по бульварам столиц
Песни моей любви без границ
Пак към небето пътят нов ме зове,
пее в гърдите моето сърце
по булевардите столични върви,
песента на любовта ми не знае граници.
из Александр Рыбак – Небеса Европы

„Аерофлот“ са пичове и за около три часа ме закараха от София до Москва (Шереметьево), минавайки покрай Украйна заради създалата се политическа ситуация… С „Bulgaria Air“ на връщане си минахме над Украйна за около час по-малко. Яките проверки и митнически процедури започват още с кацането и след като се уверят, че имате всички бумаги по-горе, не пренасяте нищо забранено и изглеждате благонадежден (което е трудно да се постигне с паспортната ми снимка, между другото), ви пускат.

Migration_card-1

Естествено, получавате миграционна карта, която трябва да представите, за да знаят братушките, че посещавайки столицата не сте скитали по улиците. Ако оставате по-дълго, необходимо е да представите и допълнително потвърждение, но да не навлизаме в детайли – и без това са много. Ще кажа само, че на излизане от Русия проверките за сигурност бяха пет, а печатите на бордната карта от всяка проверка са впечатляващо количество…

В Русия съм, в Русия съм…

Слышу голос из Прекрасного Далека
Он зовет меня в чудесные края
Слышу голос голос спрашивает строго
А сегодня что для завтра сделал я
Прекрасное Далеко
Не будь ко мне жестоко
Не будь ко мне жестоко
Жестоко не будь
От чистого истока
В Прекрасное Далеко
В Прекрасное Далеко
Я начинаю путь
Чувам глас от бъдещето ми далечно
към чудесен край зове сега той мен,
Чувам глас, а пък гласът ме пита строго:
„Какво направи днес за утрешния ден?“
О, бъдеще далечно,
бъди към мен човечно,
бъди към мен човечно,
жестоко не бъди!
От изворчето бистро
към бъдещето чисто,
към бъдеще прекрасно
започва моят път…
из Гостья Из Будущего – Прекрасное Далеко

И така – в Русия съм. Разговорите към България са на „скромната цена“ 6,99 лв. за минута. За сметка на това, в Русия безплатно Wi-Fi има навсякъде и още от летището виждам будка на МегаФон, един от руските мобилни оператори:

– Извинете, предплатени карти имате ли? – питам.
– Момче, в Русия всичко е предплатено!

И така, взимам си карта на МегаФон, с която за около 8 лв. получавам руски номер и повече интернет, отколкото мога да изговоря. Да живеят Skype и Viber!

Sheremetyevo

Най-бързият начин да стигнете до центъра от летище „Шереметьево“ е Аэроэкспресс – влакче-совалка, което срещу 420 рубли, които към момента са под 12 лв. (при покупка онлайн, на място е +50 рубли), ще ви остави точно на Белорусский вокзал, откъдето пък чрез метрото имате връзка до цяла Москва (единично пътуване с метро е 50 RUB или 1,39 лв.). Впечатляващо е, че можете да си купите билет онлайн и да ползвате влакчето с баркод от мобилния си телефон, а ако имате безконтактна кредитна карта, просто директно я допирате до турникета!

Ако сте фенове на Uber като мен, можете да си организирате Uber-трансфер до посочен от вас адрес, като цената от Шереметьево до Москва е фиксирана на 1000 RUB (28 лв.). Там услугата не е забранена, а при двама или повече пътуващи души даже излиза по-евтин от обществения транспорт. Ако пък нямате Uber, регистрирайте се с промо-код „peters1058“ и ще получите 10 лв. (както и аз).

Първият вариант (Аэроэкспресс) беше пробван на отиване, вторият (Uber) – на връщане и като цяло и от двата нямам причини да се оплаквам.

Първи впечатленияsoccer

Затихает Москва стали синими дали
Ярче блещут кремлёвских рубинов лучи
День прошёл скоро ночь, вы наверно устали
Дорогие мои москвичи
Пак затихва Москва цяла в синя стомана
и в лъчи от рубини Кремъл блести.
Не е ден, а е нощ, мили ми московчани
и навярно уморени сте вий.
из Дорогие мои москвичи

Пристигам в центъра на Москва и изскачам на повърхността, хващайки едно от стълбищата на свързаните станции Охотный ряд – Площадь революции – Театральная. Виждам огромно табло с рекламата на Световното първенство по футбол в Русия през 2018 г., което ми показва, че остават още 966 дни до събитието…

BolshoiTeatr

Едва 16 ч. следобед е, а вече започва да се мръква. В 17 ч. вече е нощ, а температурата пада до -10 градуса. Хотелът ми е близо до Большой театр и ЦУМ, но само за да мина покрай тези две сгради си отнема 10 минути…

Да, градът е голям. Много голям. И дава впечатление за още по-голям, отколкото е в действителност, заради внушителните си сгради… Всъщност най-добрият начин да си представиш нещо непознато е да го сравниш с нещо познато:

moscow-sofiaИ така, макар руската столица да е едва два пъти по-голяма от София по площ, по население само в границите на града се събират две Българии. Още по-драматична става разликата, ако включим областите около двете столици, добавяйки съответно Подмосковието (за Москва) и София-област плюс Пернишка област (за София). Москва, заедно с Подмосковието (за руснаците 300 км са си „рядом“) вече прави население колкото три Българии!

moscow-cars

Размерът има значение. Личи си не само по сградите, но и по автомобилите, заедно с олигархията, която буквално се усеща във въздуха. Черният джиБ е превърнат в култ тук и автопаркът няма как да не ви впечатли. Неправилното паркиране понякога е в две, та и в три редици, което не е чак такъв проблем по огромните московски булеварди, като тук не се хабят много-много да пускат аварийките, не се свенят да издрифтят демонстративно SLK-то пред непукистичния поглед на местните полицаи, както и да запушат пешеходната пътека с возилото си… Накратко, дисциплината на българските шофьори в сравнение с руските като пропорция е същата като тази на немските в сравнение с българските.

moscow-cars2

Хвърлям куфара в хотела и решавам да си взема един бърз душ. Влизам в банята и откривам, че от единия кран тече вряло гореща вода, а от другия – също! Момичето от рецепция каза, че на другия ден нещата ще са наред, така че излизам. Но през следващите дни доста пъти направих паралел с двата крана, от които тече вряла вода – Русия има огромен ресурс, но много често той се използва по изключително неоптимален начин.

Следваща констатация – Кирилица из нот дед!

cyrillic

На почти всички места в Москва надписите са на кирилица. И, трябва да призная, харесва ми! Човек не трябва да бяга от славянските си корени, нали?

manejnaq

Минавам отново през Манежная площадь и статуята на маршал Георги Жуков, най-изявеният съветски военачалник през Втората световна война, станал известен с фразата „Бабы опять нарожают“ („Жените пак ще народят“), когато го упреквали, че не му е жал да хвърля войските в безсмислени челни атаки, давайки многобройни жертви. За CV-то на Жуков: той погубва 6 механизирани корпуса, 1 гвардейски кавалерийски корпус, 2 въздушнодесантни корпуса, 10 пехотни и 3 гвардейски танкови армии… ама кой ти ги брои?

Booking.com

ox-r

Ако и вие минавате оттук и имате време за шопинг, боднете се под земята, в Търговски център „Охотный Ряд“, който представлява немалък мол под земята…

Червеният площад

Москва златоглавая,
Звон колоколов,
Царь-пушка державная,
Аромат пирогов.
Москва златоглава,
с камбанен звън,
държавния Цар Топ
и мирис на пирожки.
из Надежда Бабкина – Москва Златоглавая

Поредно впечатление от Москва, докато се насочвах към Кремъл – много полицаи и частни охранители в паркираните автомобили, както и пред всеки магазин, ресторант, метро-станция и, разбира се, Червения площад. Това, което не очаквах, бе поредна „летищна“ проверка със скенери, за да вляза на площада.

kremlin-vhod

Да видим – първа проверка при слизане от самолета, втора – при влизане в Русия, трета – при качване на гарата, четвърта – при прехвърляне от гарата на метростанцията, пета – за да отида на Червения площад… Започват да ми идват малко в повече, но имайки предвид външната политика на руснаците, донякъде ми се струва оправдано.

А и в колко града ви се е случвало да ви проверят, просто за да отидете до централния площад? Съветът ми към вас, ако се подвизавате в Москва: не носете раница или друг багаж. Ще ви спират, ще ви проверяват, ще ви пъхат раницата в специални камери, чакайки около две минути да избухне… спестете си го.

redsquare

Червеният площад е най-централният и най-стар площад в Москва, представляващ правоъгълник с размери 330 на 70 метра. Още през Средновековието тук са се провеждали пищни тържества и масови екзекуции, като постепенно мястото се превръща в търговско средище, а днес (като всеки градски площад) се използва предимно за паради и концерти. Площадът е буквално заобиколен от култови сгради и съоръжения.

gum

По източната дълга страна на площада се простира ГУМ (Государственный универсальный магазин), като магазинът бил издигнат след големия пожар през 1812 г. от Джакомо Кваренги, по искане на Екатерина II. За времето си стъкленият покрив в магазина е бил уникална конструкция в Русия, въпреки че (както забелязвате) силно наподобява дизайнът на повечето ж.п. гари в Западна Европа. Още по време на Руската революция (1917 г.) в ГУМ вече има над 1200 магазина.

gum-inside

След революцията, ГУМ се национализира и по-късно Сталин дори го използва като офис на комитета. Още нещо интересно – втората съпруга на Сталин (Надежда) е намерена мъртва с пистолет в ръката (при това в лявата, при условие, че изстрелът е бил произведен отдясно на черепа). Официална причина за смъртта ѝ – апендицит… Добре дошли в Русия! Та… по незнайни причини тялото на Надежда било изложено в ГУМ за няколко години. През 1953 г. ГУМ отново отваря като един от малкото заредени магазини и опашките обхващали не само магазина, но и целия Червен площад.

lenin-mavzolei

Колкото до Сталин, той е лежал в Мавзолея на Ленин (сградата срещу ГУМ) до 1961 г., след което е погребан. А пък колкото до Ленин, той и до ден днешен си е там, в грозната сграда, построена само за 6 дни (познато?) и изглеждаща така, сякаш е проектирана за около 6 минути… Ако все пак много искате да видите трупа в центъра на Москва, можете да го направите всеки вторник, сряда, четвъртък и събота от 10 до 13 часа.

ist-muzei

Нататък – по дългата страна на площада зад Мавзолея има крепостна стена между две от големите отбранителни кули на Кремъл – Никольская и Спасская. По късата страна на Кремъл, в близост до Никольская е Националният исторически музей на Москва и Казанската катедрала.

kreml

В близост до Спасская се намира символът на Москва – съборът Покров Богородичен, известен като Храм „Василий Блажени“.

moscow-cathedral

Не знам как по времето на Иван Грозни може да се създаде нещо толкова красиво, но историята на храма започва именно през 1555-1561 г.

sobor-pokrov

Храмът се състои от осем параклиса, всеки с купол в различни шарки, разположени около издигащата се в средата църква, така че куполите да станат девет. Камбанарията е построена през 1670 г. и е висока 65 метра. Храмът е отворен за туристи и има статут на музей.

peter-moscow-cathedral

Можете да влезете и вътре в самия Кремъл. За разлика от Путин, който си направи хеликоптерна площадка, за да се придвижва безпроблемно, вие ще трябва да заобиколите и да влезете откъм Александровский сад. Купете си билетите онлайн, за да спестите време и си предвидете поне половин ден (най-добре сутрин при отваряне на музеите), за да разгледате. Какво ще видите вътре? Площад Соборная с уникалния архитектурен комплекс от църкви, Оружейная палата (музей-съкровищница с най-различни оръжия и скъпоценности, като особено силно препоръчвам прочутия Алмазный фонд), златни и сребърни изделия, Царь-пушка (артилерийски топ, изстрелващ двутонни гюлета) и Царь-колокол (най-голямата камбана в света), както и експозиция, посветена на Борис Годунов, вдъхновил Пушкин и едноименната опера на Мусогорски.

Хапване и пийване

hlqb

Мы отложим в сторонку дела,
И давай с тобой напропалую
Окунемся, была не была,
В ресторанную жизнь удалую.
Ты меня пригласи в ресторан.
Я одену все лучшее сразу.
И веселые песни цыган для
меня зазвучат по заказу.
Да отложим работата настрани
и със теб да отидем безумни
и да става каквото ще става
в ресторантски живот щом се втурнем.
Покани ме ти в ресторанта
ще си сложа най-красивите дрехи
и най-весели цигански песни
ще звучат в моя чест като ехо.
из Лариса Долина – В ресторане

Още преди да тръгна, бях предупреден, че Москва е един от най-скъпите градове в света. Нищо подобно – принципно е сравним с всеки по-голям град в Западна Европа, а с падането на рублата си е направо евтин и може да се сравнява дори със София. Ето няколко примера от ежедневието:

  • Литър прясно мляко в магазина – 67 RUB (1,87 лв.)
  • Закуска (пирожка) в подлеза на метрото – 85 RUB (2,37 лв.)
  • Малка минерална вода 0,5 литра, отново в подлеза – 80 RUB (2,23 лв.)
  • Apple iPhone 6S 16GB – 56989 RUB (1588 лв.)
  • Вечеря в ресторант за двама души – 3500 RUB (97.53 лв.)
  • Салата „Цезар“ в ресторант – 700 RUB (19.50 лв.)
  • Малка бира в ресторант (между другото, търсете я в раздел „Безалкохолни напитки“) – 250 RUB (6,96 лв.)
  • Lego Friends 41086 – 605 RUB (18 лв.)
  • Билет за метрото – 50 RUB (1,39 лв.)
  • Мъжко подстригване от стилист в мол – 500 RUB (13,92 лв.)

Както виждате и от цветовете (с червено съм отбелязал по-скъпите неща, а със зелено – по-евтините), най-общо цените на услугите и стоките в магазините са същите, че и по-евтини (особено валидно за Lego). Надценките в подлезите са по-високи, но най-страшно е в ресторантите (и все пак препоръчвам да си вземете бира, защото там е по-евтина от минералната вода).

garderob

Цените в руските ресторанти са наистина високи, а след като се поразходите добре, неминуемо ще огладнеете. Ето още няколко неща, които да имате предвид.

  1. В повечето ресторанти и кафенета хората влизат официално или поне smart casual облечени. Имайте предвид, че ще изглеждате странно по дънки и тениска.
  2. Логично за руските студове, всяко заведение има рецепция с гардероб и хостеса, която да ви настани.
  3. Нямате проблеми да плащате с кредитна карта почти навсякъде. Бакшишът е като при нас и за предпочитане се оставя в брой.

restorant

Силно препоръчвам да пробвате руската национална кухня. Въпреки че не ми е най-любимата, има две руски почти „fast food“ заведения, които предлагат руска кухня на достъпна цена: Теремок и Ёлки-Палки. Ето и списък с руски неща за пробване:

blin

  • Рассольник – Месен бульон, към който се добавя саламура от туршия или кисели краставички (разсол) и самите зеленчуци;
  • Супа „Борш“ – супа с цвекло, зеле и месо;
  • Салата „Оливие“ – това е салатата, която ние наричаме „руска“, не се различава съществено от нашата.
  • Салата „Сельодка под шубой“ – рибна салата с херинга под кожухче от цвекло, картофи, моркови и др. Експлозия от добре подбрани вкусове!
  • Картофи с хайвер – т.нар. jacket potatoes с пълнеж от картофено пюре, лук и червен хайвер
  • Шашлици – освен, че са груби и с много мръвка, не се различават от нашите.
  • Пелмени – варено тесто, обвиващо пълнеж (най-често месо или сладко)
  • Блини – руски палачинки, често сервирани с гарнитура от различни комбинации на хайвер, сметана, сладки круши и мента.
  • Пирожки – руските баби пазят рецептата в тайна и я разкриват само когато станеш внучка на достатъчно голяма възраст, за да ги сготвиш.
  • Лимонада – прави се по стария начин, сироп с газирана вода.
  • Квас – руска национална слабоалкохолна напитка, има вкус на сладка тъмна бира.
  • Боровинкова торта – уникална, хапнах я в кафе „Шоколад“ на Боровицкая площад (къде другаде?).
  • Пломбир – руски сметанов сладолед с френски произход; реших, че се казва така, защото при -10 градуса навън ти падат пломбите, но не е така, а и като ви видят да го хрупате, има шанс да ви помислят за местен. А аз както казва Елза от Замръзналото кралство „владея студа и не се боя“ (холод всегда мне был по душе)…

borovinkovatorta

Нощна разходка из Москва

Не слышны в саду даже шорохи,
Все здесь замерло до утра.
Если б знали вы, как мне дороги
Подмосковные вечера.
Речка движется и не движется,
Вся из лунного серебра.
Песня слышится и не слышится
В эти тихие вечера.
Не се чува в градината даже шумa на листата
всичко е замряло до сутринта,
ако знаехте, колко са ми скъпи
тези подмосковски вечери
Реката хем се движи, хем стои,
цялата обляна от лунното сребро.
Песента хем се чува, хем – не се чува
в тези тихи вечери.
из Подмосковные вечера

Колко е хубаво човек да има приятели по цял свят, които нямат нищо против да го повозят с автомобил и да му покажат красотите на града, в който живеят. А Москва е изключително красива през нощта. Прилича на странна кръстоска между София и Лондон, само дето е много по-студена и всички около вас говорят на руски.

koli-kremlin

Качваме се и откриваме най-важната екстра за всеки автомобил в Русия – подгряването на седалките. Потегляме. Гумите са шумни, защото имат шипове (в България са забранени, но тук всяка втора кола е с такива). Скоро попадаме в сравнително голямо нощно задръстване. Когато два автомобила се ударят тук, пускат аварийките и не мърдат, докато не дойде ДПС, ако ще и да запушват четири ленти, а „катастрофата“ да е леко одраскана броня. А, да, още нещо: ДПС не е това, което най-вероятно си мислите, а Дорожно-патрульная служба, сиреч КАТ.

dps

Ние също бяхме спрени от ДПС и разговорът ни протече горе-долу така:

– Добър вечер.
– Добър вечер.
– Документите за проверка.
– Заповядайте.
– А, защо са от България, а са на руски?
– Не са на руски, а на български.
– Е, защо ползвате нашата азбука?
– (Опааа… Вие ползвате нашата, ама да не влизаме в излишни спорове с полицаи!) Това е нашата азбука – ето, вие нямате буква „ъ“ например…
– Момчета, трябва да направя проверка за бомба в багажника Ви. Имате ли бомба?
– Не.
– Сигурни ли сте, че няма бомба?
– Да.
– Добре, така и ще запиша в протокола. Лека вечер.

hristasp1

Първата ни спирка е съвсем близо до Кремъл и практически на пешеходно разстояние – катедралният храм Христос Спасител. Историята му е изключително интересна и започва от Коледата на 1812 г., в която Александър I започва изграждането на храм в чест на Христос, като символ на благодарността на руснаците към Бога, спасил руския народ от врага. Първоначалният проект бил на самия Александър I, който искал да изгради храма с много масонски символи и на място с нестабилна почва. Слава богу, неговият брат Николай I не бил масон, а практик и оставил работата на професионалистите, като наредил на своя любим архитект Константин Тон да направи катедрала, подобна на Света София в Истанбул (тогава – Константинопол).
Цели 44 години отнело изграждането на църквата, а вътрешната украса и изографисването – още 20-тина. В крайна сметка, храмът отваря врати чак през 1883 г., за да бъде взривен с динамит след Октомврийската революция по лично разпореждане на Сталин през 1931 г. Познайте какво е трябвало да се постави на мястото на църквата:

а) Огромна статуя на Ленин;
б) Огромна сграда в сталинистки стил, наречена „Дворец на Съветите“;
в) Комбинация от двете, като сградата служи за постамент на статуята.

Всъщност верният отговор е в), но това няма значение, защото парите не достигат, река Москва често наводнявала строежа и в крайна сметка – така и така е наводнено, решили да преустроят строежа на обществен басейн, в който другарите плацикали чак до времето на Никита Хрушчов. С вече излишните метални материали пък направили брони за съветските танкове по време на Втората световна война.

hristasp2Едва в края на 1980-те възниква идеята катедралния храм да се възстанови и след края на комунизма, московчани събират средства и възстановяването започва през 1992 г. След множество спорове, протести и обвинения в корупция, храмът е напълно възстановен и отваря врати в нощта на 6 срещу 7 януари 2000 г. (руската Коледа е тогава).

hristasp3

Качваме се обратно в колата и потегляме. Скоро разбирам, че доста руснаци закриват номерата си, за да не ги засичат камерите, а полицаите не си дават много зор да ги спират. Дори и това да се случи, подкупите са позната практика сред руснаците, а глобите никой не ги плаща.

merc

Озоваваме се пред масивна сграда в сталинистки стил – бившият хотел „Украйна“, който днес е 5-звездният Radisson Royal Hotel с неговите над 500 стаи, 6 ресторанта в сградата и още няколко плаващи кораб-ресторанти в река Москва, точно пред хотела. Половината външен дълг на България е паркиран отпред.

sgradi

Следваща спирка – МГУ (Моско́вский госуда́рственный университе́т имени М. В. Ломоносова) – както се досещате, огромна масивна сграда, в сталинистки стил. Нарочно слагам сградите една до друга (Radisson отляво, МГУ отдясно), за да откриете 10-те разлики.

gledka

Иначе пред МГУ има много красива панорамна площадка (Воробьёвы го́ры), откриваща романтична гледка към целия град с открояващите се стадион Лужники и новопостроеното московско сити, сред което са трите най-високи сгради в Европа – Vostok Tower (373.7 м), OKO: South Tower (354.1), Mercury City Tower (338.9). Между другото, 8 от 10-те най-високи сгради в Европа са в Москва…

city

Като за малко повече от шест часа в столицата на Русия, толкова впечатления за деня стигат… Отправяме се към хотела, като пътьом се набухваме в още две-три яки задръствания. Докато чакаме, разбирам, че човекът, мислил пътната инфраструктура е бил тотален садист. Какво ще кажете за светофар на 8-лентова „магистрала“? А за отбивка, чийто изход е непосредствено след входа, така че излизащите от магистралата да пречат на влизащите по възможно най-опасен начин? Е, за това говорим.

razhodka

Абе тия защо махат? Оказва се, че не е нужно колата да е такси, за да я спреш: автостопът в града е много популярен. Ако много искат да се возят в твоята кола, а ти се движиш бавно, просто ти лягат на предния капак. Цена на превоза – по договаряне.

most

Лягам си и ви оставям с едно кратко видео от нощна Москва. В случай, че посещавате града, не си лягайте с кокошките, а го разгледайте през нощта – много по-красив и величествен е… Добре, че нощите в Москва са дълги.

Конференцията

Хехе… мислите си, че за това нямам песен? Грешите.

Джава-конференция полезна новичку
И крутому профи, в ракушках старичку
Идут и сраный тестер и девелопмента шеф
Мы повторяем вместе While True
этот Джава, это джава
Java-конференция: полезна за новаците,
за баш-професионалистите и даже за дъртаците,
за шибания тестер и за шеф на програмистите –
затова и в блок While-True ще трябва да зациклите:
Java, това е Java
из JPoint 2014 Intro

Добро утро, Москва! Аз отивам на конференция и трябва да стигна с метрото до мястото, където се провежда. Няма кой знае колко указателни табели, камо ли на английски, но живеем в XXI век и със смартфон нещата са лесни.

stanciq

Метростанциите в Москва са доста надълбоко, като най-дълбоката от тях е Парк Победы (97 метра), на трето място в света след Киев и Санкт Петербург. Старите мотриси в София са купени именно от Русия, така че и в Москва са същите. Колкото до станциите – това е градът с най-широки и красиви метростанции, честно!

netvhoda

Станциите се охраняват изключително строго (затова не можах да снимам добре, но цъкнете линка по-горе), често от над 20 полицаи и багажът на много пътници бива проверяван (казах за раниците, нали?). Няма асансьори и рампи, тоест с бебешка количка е почти невъзможно да ползвате метрото, освен ако не помолите някой да ви помогне. А за инвалидни колички – в Москва инвалиди не видях! Но най-странното са ужасните врати, които биват отваряни и затваряни милиони пъти на ден, а мощните пружини ги връщат уж на място с такава сила, че ако блеете и не гледате напред, някоя от тях буквално може да ви убие!

red-october

Мястото на конференцията е част от някогашната фабрика за шоколад „Красный Октябрь“, известна с прочутите шоколади „Альонка“. Част от цеховете вътре са преобразувани в конгресни зали и интериорът е много интересен.

conference

Ето някои неща, които научих и видях през следващите два дни:

  • Името ми, изписано на руски. „Пётр Сабев“.
  • Куп интересни и не чак толкова интересни презентации – всички на руски. Не го очаквах от международна конференция, но се наложи – за щастие, техническите термини са близки, макар че не всички! Аз не съм учил руски и гледах доста опулено, когато чух „рабочий стол“ (Desktop), „дисковoд“ (CD-ROM), „команда“ (екип), „железо“ (хардуер), „вафля“ (Wi-Fi) и „голубой зуб“ (Bluetooth).
  • Всеки програмист си има жаргонно име според езика – пишещият на Assembler е „асматик“, на C – „насильник“, на Delphi – „дельфин“, на ObjectiveC – „яблочник“, на JavaScript – „жабаскриптер“, а такъв, който нищо не разбира, наричат „чайник“.
  • Кодът също си има наименования по националност – индийският код е напълно абсурден и неразбираем, италианският е спагети-код, китайският – яко copy-paste, а руският – без никакви коментари.
  • Кльомбата (@) я наричат куче („собака“), а звездичката (*) – таралеж („ёжик“).
  • Всъщност много малко ИТ специалисти в Русия имат добър английски, което може би обясни работния език на конференцията. Английският е дотолкова непопулярен в Русия, че най-вероятно ще се оправите по-добре на български, отколкото на английски.
  • Успях да си направя 3D ghostbuster модел на 3D Studio MAX.
  • Видях състезание по програмиране с роботи, намиращи път в лабиринт, организирано от Kaspersky.
  • Почти ме плеснаха през ръцете, защото си взимам сладки през почивката, която не е обозначена в програмата като „кафе-пауза“. А в самата кафе-пауза имаше „цели“ 50 сандвича за 500 души…
  • Оказва се, че повечето руснаци не знаят къде е България (освен ако не са били на море там). Чували са я, но само толкова… и се учудват, че пишем „на руски“ 🙂

Централен детски магазин

cdm1

Пусть бегут неуклюже
Пешеходы по лужам,
А вода по асфальту рекой.
И неясно прохожим
В этот день непогожий,
Почему я веселый такой?
Пешеходци подтичват
непохватно сред локви,
булевардът е станал река.
Минувачи се спират
и въобще не разбират
аз защо съм усмихнат така.
из Крокодил Гена – День рождения

След приключването на конференцията се отправих към Центральный Детский Магазин и, да си призная, неведнъж се отбивах в него след това.

cdm3

Още с влизането си в магазина ще видите прословутия часовник „Ракета“, един от най-големите в света с тегло 4.5 тона и над 5000 части от стомана, алуминий, титан и дори злато! Дължината на махалото е цели 13 метра, а диаметърът на циферблата – 3 метра.

cdm1

Под часовника стои сцена, където всяка сутрин децата се събират и слушат приказки от самата Маша, докато хапват ескимо и пият лимонада…cdm4

Молът е голям колкото Mall Bulgaria в София, само че е на 7 етажа (плюс 2 подземни, единият от които е паркинг) и е изцяло посветен на децата – дрешки, играчки, канцеларски материали, книжки, техника и пособия, настолни игри, обувки, подаръци, спортни стоки… Разполага с няколко детски къта, огромно кино, детски музей, динозавърско царство, занимателен кът за фотомонтажи, магазин за хранителни стоки и цял етаж с кафенета и ресторантчета.

cdm5И една весела история от това място: на първия етаж има огромен магазин за играчки. Още от България имах бойна задача да купя играчка с Маша и Мечока. Lego, Barbie, Disney, Fisher Price… но Маша и Мечока няма и няма! Накрая хванах една продавачка и на развален руски ѝ обясних:
– Извинете, половин час обикалям из магазина, но не виждам нищо от популярното филмче с Маша и Мечока?
– Разбирам, последвайте ме… Ето този ескалатор – целият ни втори етаж е с „Маша и Мечока“…

medvedЕ, малко тъпо се почувствах, като видях огромните щандове с Мечока, неговата къщичка в дървото, дори и кошерите му. Открих и Маша, даже се снимахме заедно с нея и един заблуден жираф.

cdm2

Арбат

arbat1

Пешеходы твои люди невеликие
Каблучками стучат по делам спешат
Ах Арбат мой Арбат ты моя религия
Мостовые твои подо мной лежат
Не са хора знатни пешеходците твои,
с токчета тракат по теб в твоя ден…
Ах, Арбат, мой Арбат, религия моя,
път и посока дал и на мен.
из Галина Хомчик – Песенка об Арбате

Продължавам с разходките и шопинга. Ако трябва да се даде еквивалент на бул. „Витоша“ в Москва, то това е Арбат – една от най-живописните пешеходни улици в града. След като в началото на 1960-те е построен нов булевард, който да облекчи движението, улицата е известна и като „Старый Арбат“. От 1981 г. насам улицата е изцяло пешеходна. На нея са разположени къщата-музей на Пушкин и театър „Вахтангов“.

arbat2

На улица Арбат видях и нещо, което много ме впечатли – обществена тоалетна, която приема плащания с кредитна карта, а самата тя издава „членска карта“ – пластика, която може да се зарежда с кредит подобно на такава за градски транспорт. Браво!

Царицыно

car1

Метель укроет склоны горных вершин
И белым-бела земля.
Безмолвное королевство,
Королевой стала я..
Блести снега, озарява нощта,
Недокоснат от света
В самотно и бяло кралство
Аз кралица съм сега
из Холодное сердце – Отпусти и забудь

Следваща спирка – Царицыно, дворцово-парков комплекс в южната част на Москва. Построен е в през 1776-1796 година от императрица Екатерина II Велика по проект на архитекта Василий Баженов. По време на строежа през 1785 г., Екатерина посетила двореца, за да види как върви строежа и не го харесала – стаите ѝ се сторили прекалено тесни и тъмни.car2Да-а-а, доста претенциозна е била. Архитектът бил „само уволнен“, което по нейно време явно си било проява на милосърдие, а работата му – продължена от Матвей Казаков, който преправил изцяло проекта. През 1796 г. Екатерина умира, а нейният наследник Павел I не проявил интерес към двореца. Така сградата останала неизползвана над 200 години!

car3

След мащабна реставрация, приключила през 2007 година, дворецът е превърнат в музей, а паркът е любимо място за разходки на московчани, както и чудесен фон за сватбени снимки, което в голяма степен обяснява близо 30-тината лимузини, които видяхме на паркинга пред комплекса.

car4

Измайлово

izmailovo

Снова по деревне дождь идёт и пчела жужжит в оконце.
И трава на цыпочки встаёт, чтобы раньше всех увидеть солнце.
А на средине асфальта у моста я машу вслед облаку рукою.
Эх, Москва, моя Москва…
Что же ты сделала со мною?
Отново край селцето дъжд вали и пчела в прозорчето жужи
И трева на пръстчета застава, за да зърне слънцето преди всички
А насред пътя край моста аз махам с ръка на облака.
Ех, Москва, моя Москва…
Я кажи какво ми стори?
из Любэ – Ех, Москва

Насочваме се към Измайлово – селце, което с годините се е превърнало в част от Москва и дори си има метростанция (Изма́йловская). Тук е мястото, откъдето да си купите най-изгодно матрьошки, магнити, стари пропагандни плакати, значки, ръчно изрисувани лъжички и дори кехлибар (който хич не е евтин, а според вид, цвят и умението ви да се пазарите варира между 100 и 4000 RUB (2.50-110 лв.) за грам! Доста е странно да видиш пазарска сергия и да ти искат равностойността на 4000 лв. за едно герданче… Ако не разбирате, по-добре не взимайте!

izmailovo2

Иначе се пазарете и то яко! Ако сте добри в това, ще можете да получите около 20% отстъпка. Ако купите всичко от един търговец, ще получите и по-добра отстъпка.

Триумфалната арка и Паркът на победата

parkpobedy3

Я – солдат, недоношенный ребёнок войны,
Я – солдат, мама залечи мои раны.
Я – солдат, солдат забытой Богом страны,
Я – герой, скажите мне, какого романа.
Аз съм войник, недоносено дете на войната,
Аз съм войник, мамо, излекувай моите рани.
Аз съм войник от забравена от Господ държава,
Аз съм герой, кажете от кой ли роман съм?
из Пятница – Я Солдат

Още едно знаково място в Москва е Паркът на победата (най-дълбоката метростанция, ако помните). Спираме в близост до Триумфалната арка. След като разгромили Наполеон, руските войски се завърнали в родината си. И си задали въпроса „може ли да победим държава, която има триумфална арка, а ние да нямаме“. И вдигнали дървена такава в тогавашната столица на империята Санкт Петербург. Но по-късно император Николай I, който искал да увековечи паметта за войната, пожелал Триумфална арка да има и в Москва и под ръководството на италианеца Осип Бове арката била издигната.

triumfalna-arka

Продължаваме нататък и преминаваме покрай новоизграден паметник, открит на 1 август 2014 г. от Путин и посветен на героите от Първата световна война.

parkpobedy2Следва главната алея, състояща се от пет тераси, символизиращи петте години от Втората световна война. От двете ѝ страни има десетки малки обелиски на всяка руска армия, участвала във войната, а в средата има точно 225 фонтана, символизиращи броя седмици, които са траели сраженията.

parkpobedy4 В края на алеята се простира огромен площад с арка от колони, в чийто център гори вечен огън. Пред него се извисява огромен обелиск с две статуи – богинята Нике (на върха) и Св. Георги Победоносец, убиващ змея (в подножието на обелиска).
parkpobedy1

Обелискът е открит през 1995 г. и е висок точно 141,8 метра (по 1 дециметър за всеки ден от войната) и има формата на триъгълен щик, покрит с бронзови барелефи. Няма как да разберете колко висок и впечатляващ е обелискът на живо, но ако се вгледате внимателно в снимката по-горе, ще видите сянката му, падаща върху облаците!

Връщаме се назад към колата и поглеждам часовника си: два часа – точно толкова ни е отнело да разгледаме мемориалния комплекс.

Выставки достижений народного хозяйства (ВДНХ)

vdnh1

Ты никогда не бывал
В нашем городе светлом,
Над вечерней рекой
Не мечтал до зари.
С друзьями ты не бродил
По широким проспектам, –
Значит, ты не видал
Лучший город земли.
Песня плывет,
Сердце поет.
Эти слова
О тебе, Москва!
Ако ти не си бил
в нашия светъл град,
над реката вечерна
не си мечтал до зори
и с другари не бродил си
по булеварди широки,
то значи не си видял
най-красивия град на света.
Песен ехти,
Сърцето пее, тупти.
А тези слова
са за тебе, Москва!
из Муслим Магомаев – Лучший город земли

Няма такова място като ВДНХ (Выставка Достижений Народного Хозяйства). Историята му започва от 1935 г., когато се построява панаирно градче (подобно на Пловдив), показващо постиженията на СССР, като за всяка държава-членка бил построен специален павилион. И днес в близост до входа на ВДНХ се извисява 25-метровата композиция на „Работник и колхозничка“: младеж и девойка, които да олицетворяват стопаните на съветската земя — работническата класа и колхозните работници. Те заедно повдигат високо емблемата на Съветската страна — сърпа и чука. Композицията става световно известна през 1947 г., когато най-голямото съветско киностудио „Мосфилм“ я приема за свой символ и така всеки руски филм започва именно с нея.

vdnh3

Периодично на 520-те хектара площ във ВДНХ се провеждат различни изложения, събития и концерти. Годишно центърът се посещава от над 19 млн. души.

vdnh2

Подобно на Лондон, и тук има огромно виенско колело. И също както в Лондон и много други големи европейски градове, във ВДНХ функционира и новият център по океанография и морска биология „Москвариум“, отворил съвсем наскоро – 5 август 2015 г., с цели 80 различни аквариума и общ обем от над 3000 куб. метра, обитавани от над 500 различни вида морски твари…

vdnh7 Във ВДНХ е обърнатата с покрива надолу къща. Ако сте се чудели какво виждат мухите, кацнали на тавана, ще можете да видите гледката именно в тази чудновата къща.
vdnh4

Във ВДНХ се намира и специален павилион „Космос“, където можете да научите много за руските постижения в космонавтиката, аеронавтиката и авиацията, изложени са изкуствени спътници, ракети и друга подобна техника.vdnh6

Пред павилиона е площад Промышленности, където можете да видите отблизо Як-42 (при това вторият произведен самолет), хеликоптер Ми-8Т и копие на ракетата Восток, тази с която излита Юрий Гагарин.

vdnh5От другата страна на Москвариума стои макет на космическия кораб за орбитално ползване Буран БТС-001 в реален размер, който отвътре е интерактивен музей, а в близост до него – уникална тематична детска площадка с огромна пързалка.

И край!

Не грусти, улыбнись на прощанье,
Вспоминай эти дни, вспоминай…
Пожелай исполненья желаний,
Новой встречи нам всем пожелай.
Расстаются друзья.
Остаётся в сердце нежность…
Будем песню беречь.
До свиданья, до новых встреч.
Не тъжи, на раздяла засмей се,
И си спомняй за тез дни занапред…
Намисли си желание силно,
нови срещи на нас пожелай.
Разделят се приятели,
но остава в сърцата ни нежност…
Песента ще запазим у нас.
Довиждане, до нови срещи.
из Алсу & Лев Лещенко – До свидания, Москва

Време е да тръгвам. Не само от ВДНХ, но и от Москва. Чантата е пълна с матрьошки, спи ми се, България вече ми липсва. Следват пет (!) кошмарни летищни проверки – на изхода на гарата, на входа на летището, на входа на Check-in, паспортна проверка и проверка на ръчния багаж…

Пътувам в самолета и си мисля – 140-метров обелиск, завършен през 1995 г.; огромна катедрала, построена през 2000 г.; дворец, завършен през 2007 г.; внушителен аквариум, завършен през 2015 г… Трите най-високи сгради в Европа, две от които завършени през последните 12 месеца… Москва продължава да се развива и да впечатлява.

moscow

И ако се сложи прът в краката на олигархията, ако се осигури достъп на инвалиди до метростанциите и спирките, ако руснаците започнат да паркират правилно и да си плащат глобите, спокойни, че няма да ги взривят на някоя метростанция; ако осмата лента на булевардите отстъпи място на паркове и велоалеи… Тогава Москва щеше да стане наистина най-прекрасният град на света. Но докато пиша това, се чудя – не важи ли същото и за българската столица?

Нямаше как да видя всичко в Москва, камо ли да разкажа всичко. Но видях доста и, надявам се, успях да разкажа доста. Изключително благодаря на старите и новите приятели от Москва, които ме разходиха из руската столица и ми показаха толкова много нейни страни (те си знаят кои са, имате по една бира от мен в България). Благодаря и на теб, читателю, че прочете всичко това.

До свиданья, Москва, до свиданья!
До свиданья, до новых встреч.

Екскурзия из Югозападна България – Роженския манастир, Мелник, Рупите и Самуиловата крепост

zaglavka

Отдавна му се каним на този край на България… Цяла седмица с нашите приятели Лъчко и Яна ту се уговаряхме, ту се отказвахме заради мартенското променливо време, но в крайна сметка в събота се събудихме към 11 часа сутринта, грейна едно хубаво слънце и си казахме „Хайде!“. Час и половина по-късно вече седяхме на тройка кебапчета в с. Мурсалево, Благоевградско (точно пред speed-камерата)…
kebapcheta

А едно нещо започне ли с тройка кебапчета, винаги свършва добре! Първата ни дестинация беше Роженският манастир. За хората, дето се предоверяват на GPS-ите си да спомена, че става въпрос не за Смолянския връх Рожен с обсерваторията, а за Мелнишкия Рожен. Най-добре пишете „Кърланово“ и карайте още три километра 🙂

karlanovo

Роженският манастир е най-големият манастир в Пиринския край и е един от няколкото средновековни български манастира, сравнително добре запазени и до днес.

manastir

Кой и кога е основал Роженския манастир „Рождество Богородично” на това място за сега не е точно потвърдено. Едно местно предание споменава, че тук е живял св. Иван Рилски преди да се засели в Рилската пустиня. Най-старите предмети, намерени на това място са от XIII век. Това са украшения и монети от времето на Михаил VIII Палеолог (1250-1285 г.), намерени в случайно открит гроб в двора на манастира.

manastir2

Мраморният фриз над вратата, която води в централната част на I храма датира от XIII-XIV век. Градежът на църквата и част от постройките показват тяхното съществуване преди XV в. Към края на XVI в. църквата е била изографисана. Запазените стенописи в притвора, седящият на трон Иисус Христос, заобиколен от апостолите над западната врата и св. Богородица с Младенеца, заобиколена от пророците, пророкували за нея над южната, датират от 1597 г.

manastir3

През 1762 г. Роженският манастир става метох на светогорския манастир Ивирон (метох е манастир, подчинен на друг манастир, т. е. негово поделение). Светогорските манастири на Атон имат традиция във всеки метох на своите манастири да имат копие на най-известната манастирска чудотворна икона на Св. Богородица.

Bogorodica_PortaitisaИсторията на тази икона започва още от I век. По предание тя е нарисувана от Св. апостол Лука. Той е първият, който започва да рисува икони. През IX век един от най-големите гонители на иконопочитанието, византийския император Теофил, издава поредния указ за унищожаването на иконите. По силата на тази разпоредба войници са обикаляли и претърсвали навсякъде, църкви, манастири, дори и частните домове на хората. В дома на една вдовица от град Никея (сега южно от Истанбул) един отряд войници намерил иконата. Войниците искали да я вземат, но понеже било привечер вдовицата успяла да ги убеди да оставят иконата за последно да пренощува в дома й. През нощта жената заедно със сина си взели иконата и я занесли на брега на морето. Там те се помолили Св. Богородица да запази иконата от унищожаване, да запази и тях от гнева на иконоборците. След това пуснали иконата в морските вълни. Но иконата, изправена върху морските вълни се отправила в западна посока. Като видяла това майката дала съвет на сина си и той да тръгне след иконата. Момчето тръгнало на запад, стигнало до Атон и станало монах там. В края на X в. иконата се явила в огнен стълб сред морето пред Иверския манастир. Монасите като видели това чудо се качили на лодки и се отправили към иконата за да я вземат, но колкото те се доближавали до иконата, толкова тя през същото време се отдалечавала от тях. Тогава те се върнали обратно в манастира и направили молебен Св. Богородица да подари тази чудотворна икона на манастира. През нощта Божията майка се явила на един от тях – монах Гавриил и му казала, че ще подари иконата на манастира, но иска той сам да дойде и да я вземе. На другия ден монах Гавриил разказал на монасите желанието на Св. Богородица, прекръстил се и тръгнал по морските вълни като по суша, стигнал до иконата и я изнесъл на брега. Иконата била поставена в главната манастирска църква. На следващата сутрин клисарят отишъл да пали кандилата и не видял иконата в църквата. Започнали да я търсят. Намерили я над вратата на манастира. Монасите върнали иконата обратно в църквата, но на следващата сутрин тя отново била над вратата на манастира. Това се повторило няколко дни подред. Св. Богородица отново се явила на монах Гавриил и му казала “не ме изкушавайте повече, не вие мен ще пазите, а аз ще ви пазя”. Тогава монасите направили един параклис до вратите на манастира където поставили иконата. Понеже св. Богородица сама си избрала място до портите на манастира започнали да наричат иконата Портаитиса. Известна е още и като Иверска икона на св. Богородица по името на манастира. На 8 септември всяка година става многолюден панаир. Вярва се, че иконата в навечерието на празника сама се раздвижва от мястото си искаещи да излезе. Всичките присъстващи минават под иконата за здраве.

Друга интересна забележителност в манастира е Св. Христофор е изрисуван (апокрифно) с овнешка глава. В някои гръцки и сръбски църкви го има нарисуван и с кучешка глава. Легендите са няколко, но общо взето можем да ги сведем до следните:

  • Светецът бил с необикновена красота и измолил от Бога лице, с което да не съблазнява хората;
  • Казват, че сестра му се влюбила в него, поради изключителната му красота и той помолил Бог да отблъсне тези чувствени пожелания на сестра му. За да отблъсне и вразуми сестра му, Бог дал на св. Христофор агнешка глава;
  • От разказа на Елин Пелин („Огледалото на свети Христофор„) – имал вечно изпълнена от негодувание от страшната потребност да души, да унищожава, да къса в гнева си и да мачка в яда си всичко, което има дъх на неправда, на порок и престъпление. Така той губи подобието Божие и образът му заприличва на зъл кучешки образ; по-късно си връща човешкия вид.

gledkaГледката от манастира е страхотна, а ако слезете 300 метра по-надолу, ще видите и гроба на Яне Сандански, може би най-известната и същевременно една от най-спорните личности в освободителните борби на македонските българи.

yanesandanskiПрез 1913 г. Сандански дава интервю за италиански вестник, в което казва:

Мyanesandanski2акедонските революционери, които след дълга и жестока борба с турската тирания доживяха да видят своята мечта – извоюване на свобода на татковината, не могат да допуснат тя да попадне под сръбско и гръцко владение. Те няма да се спрат и пред най-страшните терористически средства, за да реализират съкровената си мечта – свободна, българска Македония!

Този цитат е перифразиран и на надгробната му плоча, макар че някой доста се е постарал да изтърка думата „българска“ от надписа… И понеже веднага разказът ни отива към македонския въпрос, казвам си мнението директно: между двете държави, Република България и Република Македония (македонци, зачитам ви го идентитетот) трябва да има само любов и братски чувства, да звучат уникалните ни балкански песни, да се лее руйно вино и да се боцка хубава скара…
Пускаме спокойно покрай Мелнишките пирамиди… гледката е уникална, не бързаме. Тук, в планината всичко върви плавно и спокойно, никой за никъде не бърза…

piramidaПристигаме в Мелник едва надвечер. Нямаме хотел, но това изобщо не е проблем. Обикаляме, разглеждаме стаите и като кажем, че ще си помислим, собствениците ни гонят с отстъпки… Само след половин час обикаляне си харесваме хотел „Болярка“. Хвърляме багажа, оставяме колата и си правим една хубава разходка из вечерен Мелник…

Melnik_PanoramaВечеряме в „Хубавата кръчма“ при бай Илия. Цялата отвън е окичена с култови надписи, а самият бай Илия е зевзек и половина… Всеки, който се занимава с PR, реклама и маркетинг трябва да посети кръчмата му! Четири снежанки, кана вино и две ракия по-късно можем да заявим, че и яденето, и пиенето му са много вкусни! Оставяме ви с част от уникалното му творчество, с което приключваме и ден първи…

bai-iliq

Сутрин. Събуждам се в 5:20 часа, свежарка… Колко бързо се наспива човек в планината! Излежаваме се до 8:00 часа, хапваме топла баничка с компанията и хващаме стръмните мелнишки пътечки, водещи към Кордопуловата къща…

bair-melnik

Кордопуловата къща, наричана още Цинцаровата къща, е построена през 1754. Тя е най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров, която е запазена до днес. Построена е специално за производство, съхранение и търговия на вино.

kordopulova

Къщата е един от 100-те национални туристически обекта, има печат. Намира се в източната част на града. Построена е през 1754 г. и е принадлежала на богатия мелнишки род Кордопулов. Състои се от приземие, в което има вкопана изба за вино, полуетаж със стопанско предназначение и еркерно издаден етаж за живеене.

kordopulova-inside

Най-интересната стая на етажа е приемната. По размери, разположение на прозорците, прозоречна площ, техника на таванската украса и смесване на стилове при оформянето е уникална за нашите земи със своите венециански стенописи, дърворезби и стъклописи.

kordopulova-inside2

Долният ред прозорци в къщата (12 на брой) са типично български, характерни за възрожденското изкуство. Горният ред прозорци (също 12 броя) са с цветни стъкла. Те са смесица от венециански и ориенталски орнаменти. Таванът е изработен от дъски и профилирани летви, богато разчленен и украсен.

kordopulova-inside3

Северната страна на стаята, в която са вградени стенните гардероби е майсторски изписана с барокови орнаменти… Ако я посещавайте, внимавайте да не пропуснете тайника…

tainik

Ако се качите на терасата, можете да видите слънчевия часовник.

solar_clock

В приземния етаж на къщата е избата с огромни бъчви за съхранение на мелнишко вино. Капацитетът на избата е от 250 до 300 тона вино.

izba1

Част от избата е издълбана в скалата и така е оформен 150-метров тунел. Според Богдан Филов, посетил къщата през лятото на 1916 година, най-голямата бъчва в избата е събирала 240 товара грозде (по 100 оки) или около 30,7 тона. Коридорите са сравнително тесни и на места ниски. Избата разполага със специални канали и вентилационна система.

izba2

На излизане за посетителите се предлага безплатна дегустация на мелнишко вино и възможност да си купите бутилирано такова. Това може да направите и от съседната изба, тази на Шестака – смъртният враг на бай Илия според мелнишките градски легенди… Едно е сигурно – гледката от това място си струва:Melnik_Panorama2

Спускаме се обратно към центъра на града и правим една бърза почерпка на хубава гледка в ресторанта на хотел „Мелник“. Това място е превърнато в своеобразен музей на социализма и също си струва да се види за едно кафе време…hotel-melnik

След кафето решаваме да напуснем Мелник и да се отправим към Рупите. Но ако сте решили да прекарате цял уикенд в този край, препоръчваме ви да отскочите и до Златолист – повече за това можете да прочетете в блога на Данчо.

rupite1

Следваща дестинация – Рупите. Би трябвало да стигнем за броени минути до там, но се оказва, че има ремонтни работи по изграждането на АМ „Струма“ и се налага да се върнем до Сандански и да ползваме обходен маршрут… Пристигаме в Рупите. Приятно впечатление ни прави, че всичко е уредено, а не се налага да плащаме нито паркинг, нито тоалетна (навсякъде по маршрута ни бе така). Влизаме в комплекса и буквално усещаме прилив на енергия…

rupite4

Рупите е местност, разстилаща се по десния бряг на река Струма. Едно от онези места, чиято природа е в състояние да възхити, вдъхнови и омиротвори. Невероятната красота на тази местност, е способна да създаде у всеки чувство на хармония и спокойствие. Същевременно с това около Рупите цари и един ореол на мистика и енергиен заряд, навярно свързан с факта, че Ванга избира това място за свой дом.

rupite3

Попитана защо е избрала точно това място за свой дом, тя отговорила: „Имам определено време колко да стоя тук. Това място е много особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие една голяма тайна…“

rupite2

Хребетът, за който говори Ванга, всъщност е Кожух планина, възвишение в Рупите. Според нея Кожух е ключът към разгадаване на древното ни минало. Ванга твърдяла, че там, където е кратерът, някога е имало голям град, погребан под огнената лава. Жителите на този град били едри, облечени в дрехи сякаш от станиол и били доста умни. Западно разположеното възвишение Кожух, което в действителност е част от угаснал вулкан.

mineralna_voda

В резултат от изригване на вулкана в Рупите има магмени скали. От тях извира минерална вода с температура 75 градуса по Целзий. Минералната вода има лечебни свойства и помага при заболявания на храносмилателната система, ендокринно-обменни заболявания, а също и заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични и кожни заболявания. Част от водата е каптирана и по тръбопровод е отведена до град Петрич.

rupite-kolaj

Началото на пролетта е. Тук всичко се движи, тича, лети, пее, жужи, играе, скача, плува… Червеноуха костенурка си плацика в топлите минерални води, докато децата тичат по поляната, от която чуваме и някакви домашни птици… Жаба се скрива в гъсталака до езерото, защото над нас прелита щъркел! А дърветата са обсипани с цвят! Какво хубаво място да оставиш мартениците си!

martenici

През 1992 г. пророчицата построява черквата „Св. Петка Българска“, превърнала се веднага в място за поклонение за хиляди нуждаещи се хора.

svpetka1

Иконите на иконостаса са рисувани от известния художник акад. Светлин Русев, като образите на светците са прекалено реалистични и не се одобряват от Св. Синод. Сред критичните мнения относно иконите на Светлин Русев е това, че художникът е изографисал съсухрени и мрачни фигури, които плашели и отвращавали миряните, вместо да им носят покой и благодат.

svpetka2

Така или иначе, на 14.10.1994 година храмът е тържествено осветен от Неврокопския митрополит Натанаил, в съслужение с десетки свещеници. Заветът на Пророчицата е това да бъде място за духовно и физическо изцеление и дом на всички вярващи, независимо от тяхната народност и вероизповедание.

sc

Днес храмът „Света Петка Българска“ приютява стотици миряни всеки ден, които искат да се поклонят пред Ванга и да запалят свещи в църквата. Жителите на петричките села твърдят, че пророчицата им помага от небето. Енергията на Ванга се усеща от вярващите и те се зареждат позитивно, стават по-добри, категорични са местните хора.

cheshma

Пред 2002 г. в изпълнение на заръката на Ванга учредената от нея фондация започва изграждането на манастирски комплекс около храма. Той включва изложбена зала, зала за кръщение, 2 камбанарии и 12 стаи с 30 легла.

vanga-pametnik

Скулпторът проф. Емил Попов е изваял паметник на Ванга, по повод 100 годишнината от рождението й. Височината на скулптурата е 1,80 м, а самия макет професорът е дарил безплатно. Паметникът, който тежи над половин тон, е монтиран върху специална основа вляво преди мостчето, което води към църквата. Ванга е седнала на стол, ръцете й са отпред…

vanga-kyshta

Докато се разхождаме из Рупите, някакси в ушите ми звучи една позабравена песен на Георги Христов – Посвещение. Два дни след като си тръгнахме от това свято място, научихме, че вещите на Ванга са били предадени от държавата на Община Петрич.  Те ще бъдат изложени в къщата ѝ, а старите и повредени ще се бракуват. В полза на Община Петрич са били предадени повече от 1411 предмета – след 17-годишни спорове и процедурни пречки! Дано ги видим другия път… Областният управител на Благоевград Костадин Хаджигаев казал:

„Кандилото, което е на ток, още светеше. През всичките тези години  не е засегнато. Не е изгоряла дори и крушката в него. Това място е свято.“

vanga_zavet

Продължаваме към последната дестинация от нашата екскурзия – Самуиловата крепост. Спираме пред входа на красив парк край река р. Струмешница.

samuilova-1

Национален парк-музей „Самуилова крепост“ тържествено е открит на 23 октомври 1982 година. Останките от средновековното укрепление и селище са консервирани, а районът около него е благоустроен. От паркинга до международния път Петрич – ГКПП „Златарево“ към парка-музей покрай брега на реката води красива алея.

samuilova-2

Докато се разхождаме, виждаме, че дърветата са буквално обсипани от лишеи. Лишеите абсорбират вода и минерални вещества от дъждовната вода и директно от атмосферата. Това ги прави изключително чувствителни към замърсяванията на въздуха. По тази причина, те представляват много добър индикатор за нивото на замърсеност.

lishei

Чрез степента на развитие на лишеи в обкръжаващата ни среда, можем да съдим за чистотата на въздуха, които дишаме – наличието на лишейни популации е индикатор за чист въздух и обратно, отсъствието на лишеи говори за замърсена околна среда. Видите ли толкова лишеи някъде – въздухът е много чист и хубав!

samuilova-3

В далечината се виждат величествената бронзовата фигура на цар Самуил в цял ръст и четирите бетонни пилона изградени в най-високата част на хълма, върху руините от средновековната кула.

samuil-pametnik1

Паметникът на цар Самуил е дело на художника проф. Борис Гондов. Представлява изразителна, величествена фигура в цял ръст, но с превити колене. Владетелят – прекършен не от поражението, а от болката, която ще го убие, по своите осакатени сподвижници. От двете му страни на пана са изобразени релефите на войниците – едновременно трагични и величави.

samuil-pametnik2

Както със сигурност знаете, при битка в околностите на крепостта византийският император Василий ІІ, наречен Българоубиец, разгромил българската войска, предвождана от цар Самуил и я пленил почти изцяло. Цар Самуил и неговото обкръжение едва успели да се спасят.

samuil-pametnik3

Съобразно християнската доктрина, пленени християни трябва да бъдат освобождавани след края на войната. Византийският император потъпкал това правило и ослепил пленената 14-хилядна българска войска, като оставил на всеки сто души по един водач. Самуиловата крепост при село Ключ е място не само на една голяма трагедия, но и свидетелство за жестокост, непозната дотогава в историята, нечувано военно престъпление. Няма и не може да има друго определение за ослепяването на 14,000 обезоръжени и беззащитни пленници. А това е по-скоро повод за срам, а не за гордост за Василий Втори.

stena

В съчиненията на византийските хронисти от 11 век Йоан Скилица, Георги Кедрин, Йоан Зонара, Кекавмен и други се известява за преграждането на Ключката клисура (на гръцки: Κλειδίον, Клидион) с широка преградна стена — дема. Археологическите изследвания сочат, че демата представлява сложна система от отбранителни съоръжения, които започват от склоновете на Беласица, южно от село Ключ и опират на север в слоновете на Огражден. Укрепителните съоръжения се простират в протежение на повече от 8 километра. Самата крепост, известна по-късно като Самуилова крепост е само част от тази фортификационна система.

zemlishte

Тя се състои от един обграден със стени лагер, разположен на един хълм над самия бряг на Струмица и обиколен с два паралелни, концентрично разположени рова, от които единият се намира по средата на хълма, а другият — в самото му подножие. Върху най-високата част на хълма са открити правоъгълни каменни основи на дървена наблюдателна и отбранителна кула, конструктивно свързана с каменната стена. Останалите два вала имат единна структура на насипа си. Разположението на Самуилова крепост позволява да се контролира цялата клисура и да се използва като команден военно-стратегически пункт на всички сектори на отбранителната система. Този начин на укрепяване не се среща никъде на друго място, освен в Самуиловата столица в Преспа.

halm

Какво е останало днес обаче? На върха на хълма ще видите нещо като оранжерия и нещо като летяща чиния. В „оранжерията“ е останало това…

oranjeria

При цялото ми уважение към историята и културното ни наследство, всички оставаме нескрито разочаровани – в „оранжерията“ има една дупка… Не, че сме велики археолози, ама със средностатистически багер можем да ви я направим същата на всяко едно друго място. Добрата новина, която ни казаха: през 2014 г. нещата ще се променят – спечелен е проект от ЕС, с който съоръженията ще се реставрират, ще има указателни табели, атракции като стрелба с лък и др. Стискаме палци да се случи! Остава ни хубавата гледка от наблюдателницата:

nabludatelnicata

На какво чудно място сме само – ако хванете картата на България, се намираме в нейния долен ляв ъгъл. На пет километра от нас е македонската граница (селото в далечината на снимката горе е в Македония). Но на толкова е и гръцката, която върви по билото на Беласица…  belasica

Програмата е изпълнена! Прибираме се… Гладни сме! Гладни сме! След толкова ходене директно паркираме пред ресторант „Морско дъно“ в Петрич – рядко добро място на нормални цени, с лек фокус върху морските храни… Преядохме!

morsko_dano

На връщане към София си напазарувахме от една крайпътна оранжерия – за 2 лева можеш да си вземеш чувалче пресни марули… как да не се възползваш! Направихме си и равносметка – 450 км за 2 дни и чудесни спомени:

През цялото време от Петрич до София, Яничка ни четеше предсказания на Ванга. Така приключваме и нашето кратко, но много зареждащо пътуване.

България е благословена страна! Неслучайно Силите ме изпратиха тук.

Всеки народ си има звезда, която го зарежда със светлинна енергия. Но има и изключения. Някои народи нямат звезда, а планета. Един ден тези народи няма да могат да оцелеят. В необикновената за тях атмосфера ще се задушат… народ, който има планета вместо звезда, ще угасне както свещ при силен вятър. България има не само една звезда, а цяло съзвездие.

България не е бедна. Тя има народ трудолюбив, работлив. Българският народ всичко може, по силите му е всичко да произвежда. Народът ни е учен за разлика от някои други народи. Най-ученият в света!

Българското писмо е едно от най-старите на земята.

Ще дойдат добри дни за България, за народите, които помагат на нашата държава. Защото тя ще бъде уважавана и тачена от велики държави. Ще мине време, България ще изправи снага, самочувствието на хората ще порасне.

Българите са силни – вижте за какво се пее в песните ни и ще разберете как предците ни са живели. Тачете празниците – те са средство за оцеляване.

А хорото е магичен ритуал – символ на единството, на кръга. Онази енергия, която изпитваме, докато играем хоро, е несравнима с друг танц.

Ще се отвори земята и ще се открие кои са българите. Не е вярно, че българите са чергари. Откъдето са минали, държава са оставили и бел град.

Трябва да бъдем добри и да се обичаме, защото бъдещето принадлежи на добрите хора и те ще живеят в един прекрасен свят, който сега ни е трудно да си представим!

Обичайте се, защото всички сте мои деца.

Катедралата в Кьолн

Ако отидете в Кьолн, непременно посетете прочутата Кьолнска катедрала, включена в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1996 г. Няма как да я пропуснете – входът на ж.п. гарата излиза точно пред нея, а високите и кули се виждат практически от всяка точка на града.

Защо си струва да я посетите ли? Ами когато фактите говорят… вижте фактите!

Официален уебсайт:

http://www.koelner-dom.de/
(впечатляващо си е, че има iPhone и Android приложения на катедралата)

Известна още като:

  • Катедралата „Св. Петър и св. Мария“ в Кьолн
  • Kölner Dom
  • Hohe Domkirche St. Peter und Maria

Работно време и цени на билетите:



Интересни числа:

Дължина на сградата: 144 м
Ширина на сградата: 86 м
Височина на сградата: 157 м
Вътрешна височина: 43 м
Площ на прозорците: 10 000 кв. м
Височина на прозорците: 20 м
Площ на тавана: 12 000 кв.м
Вътрешен обем без колоните: 407 000 куб.м
Среден брой посетители на ден: около 20 000 души
Брой камбани: 11, 4 от които от Средновековието
Брой каменни стъпала до кулите: 509
Строеж: 1248-1880 г.

Интересни факти:

  • Построена е на мястото на старата каролингска катедрала (873 г.), която пък се е намирала върху основите на раннохристиянски храм, а много е вероятно преди това той да се е намирал на мястото на древноримски храм
  • Най-голямата сграда в света (от 1880-84 г.)
  • Църквата с най-голяма фасада в света
  • Втората по височина църква в света (след тази в Улм)
  • Църквата с най-голяма люлееща се камбана в света (24 тона)
  • Оцелява след над 70 удара по време на бомбардировките над Кьолн през Втората световна война
  • В съкровищницата се помещава олтар от черен мрамор и позлатен саркофаг, за който се вярва, че съдържа тленните останки на Тримата влъхви, на над 2000 г.
  • Църквата има два огромни органа, направени през 1948 г. и 1998 г., по случай 700-годишнината на сградата
  • Единият от прозорците на южната фасада на църквата е възстановен едва през 2007 г. от немския артист Герхард Рихтер, създаден от случайни пиксели, генерирани от компютър (вляво), много по-различен от останалите прозорци в катедралата (вдясно); цена на изработката и монтирането: 370 000 EUR. Сравнето го сами:

Надяваме се, че информацията ви е била полезна. Очаквайте още от Кьолн и Германия.