Как да изберем годежен пръстен с диамант

Диамантен пръстен

След като предложиш брак, особено ако е на най-готината жена в света, някакси забравяш през какво си минал, за да подготвиш този тъй важен момент. Диамантът е символ на вечното обвързване. Първият подарен годежен пръстен с диамант е от 1477 г., когато херцог Максимилиян Австрийски подарява диамантен годежен пръстен на Мария Бургундска.

Покрай един мой приятел, решил да се бракува, си припомних и реших да разкажа поне основните неща. Вече писах за това как може да се разпознае истински диамант от фалшив… Тук се концентрирам върху качествата на истинските диаманти и какво да имаме предвид при избор на годежен пръстен с елмаз. В поста има продуктово позициониране, но в случая (както винаги) никой не ми плаща за рекламата, така че си струва 🙂 Става въпрос за сайта BlueNile.com, който като качество на стоките, обслужване, цени и допълнителни възможности просто няма равен. От там взех пръстена на Биляна и ви го препоръчвам с две ръце и десет пръста!

Разделил съм поста на три основни части:

Как да изберем пръстен?

И така, имате си гадже, решили сте, че е Тя и искате да й предложите брак. Преди всичко – сигурни ли сте? Помислете си добре! Тествахте ли системата изцяло 🙂 Е, добре! Стига да се обичате и да предложите от сърце, можете да си направите пръстена от бирена капачка или от преплетени стъбла на маргаритки и това нищо няма да промени, освен фактът, че този пост ще ви е абсолютно ненужен. Традицията обаче повелява да го направите с диамантен пръстен. Както се досещате, понятието „диамантен пръстен“ се състои от две подпонятия: „пръстен“ и „диамант“. Засега се спираме на това какъв да е пръстенът.

Размер

Първото и най-важно нещо е пръстенът да е по мярка. Това е един от най-трудните моменти, тъй като различните хора са с различни ръце. Ето няколко варианта как да процедирате:

Вариант 1 (моят случай): Ако успеете да се докопате до пръстен, който тя носи на безименния си пръст и й става добре, нямате грижи. Може да измерите диаметъра с шублер с висока точност, да го занесете до най-близкия биутер или просто да видите дали някое от означенията за размер не е написано от вътрешната страна на пръстена. Внимавайте, защото трицифрени числа като 333, 585 или 999 означават проба на съответния метал.

Вариант 2: Може да ви излезе малко скъпичко, но взимате любимата си жена и я завеждате до някой бижутерски магазин (не е казано, че трябва да й го купувате, всъщност). Така обаче ще видите какъв тип пръстени й харесват, както и какъв е размерът. Може й да я „поглезите“ с някое сребърно пръстенче или да й го обещаете за Коледа, за годишнината или за рождения ден (след което да я шашнете със скъп пръстен с диамант).

Вариант 3: Издебнете я докато спи и й вържете конец на пръста, после приплъзнете примката и я запазете. Измерете обиколката на спокойствие и получете размера след това.

Вариант 4: Поиграйте си на съпрузи и увийте станиол от шоколад (или парче кабел), но внимавайте да е наистина плътно около пръста й. После просто намерете начин да запазите въпросната мярка. Да се използва само в краен случай поради неточното измерване.

За финал относно размера, ето един чудесен PDF oт BlueNile, който ще ви улесни с различните размери и взимането им. Размерът трябва да е достатъчно малък, за да не се изплъзва, но и достатъчно голям, за да премине през сгъвката на пръста. Важно е да споменем, че размерът се взима вечер, когато пръстите са по-подути. И още нещо: увеличете взетия пръстен с един размер (ако е М, вземете N). Ако избраният пръстен е по-широк, увеличете с още един размер (ако е М, вземете O). Дори в този случай, разликата в 0.4 мм. Имайте предвид, че в повечето случаи можете да коригирате пръстена, но по-добре малко по-широк и поставен на ръката, отколкото малко по-тесен и яко и безуспешно напъване, за да го наденете на пръста (в този кофти случай, ползвайте кутрето). Препоръчва се дебелина на пръстена между 3 и 6 мм, като тънките пръстени подхождат на по-дълги, по-тънки и фини пръсти, а дебелите – логично – на по-къси и по-дебели пръсти.

Материал

Традиционно се подарява златен пръстен, но нищо не ви пречи да изберете сребро, платина, титан, паладий или, както вече казахме, стъбла от маргаритки. Аз лично предпочитам бялото злато пред жълтото. Тук е мястото да кажа, че бялото злато като химичен елемент не съществува, т.е. това е родирано жълто злато. Имайте предвид, че след време пръстенът ще пожълтее, но почти всички бижутери предлагат родиева баня, която е лесна и безопасна процедура и възвръща лъскавия бял цвят на пръстена. Добавянето на мед, цирконий, индий и алуминий към златото пък му придават съответно розов, зелен, син или лилав оттенък. Платината е по-твърда, по-издръжлива и по-скъпа, затова се препоръчва като най-добър приятел на диаманта. Среброто предпазва от зли сили, но е сравнително меко, така че наистина много внимавайте, ако това е вашия избор. Титанът е металът на бъдещото поколение, а паладият е хипоалергенен и символизира непобедимостта поради своята твърдост. Какъв ще е изборът ви, оставям изцяло на вас.

Вътрешен профил

При напречен разрез на пръстена, проверете дали формата отвътре е овална (повечето бижутери наричат подобна форма „comfort fit“ или комфортна). Разликата между плоския и комфортен вътрешен профил е огромна. Халките ни бяха с плосък профил и първия месец пръстите и на двама ни с Биляна бяха ожулени, зачервени и с раздразнена кожа. Картинката показва разликата най-добре:Захващане

Да изгубиш диамант за стотици, хиляди и дори стотици хиляди левове, просто защото не е бил добре захванат от обкова си е мъка, която не бива да се допуска. Важно е пръстенът да бъде избран според размера на диаманта, както и самото захващане да се извърши от професионален бижутер.

Захващанията са най-различни видове, според формата и вида на пръстена, така че внимавайте, особено ако не сте уверени в способностите на бижутера и купувате обкова и диаманта отделно.

Тип обков

Последно, но не и по важност, ще разгледаме типа обков. Диамантеният пръстен почти винаги има един централен диамант и по един или повече допълващи диаманта от двете му страни. За да ви е по-лесен изборът, опитайте се да фокусирате върху един тип обков.

Ето и по една причина да изберете всеки един от обковите:

  • Единичният диамант е най-класическия вариант, принцесите в приказките имат именно такъв пръстен, а освен това така брилянтът е център на внимание като получава и отразява възможно най-голямо количество светлина. Аз лично обичам прости и изчистени неща и избрах именно този вид.
  • Обковът с три диаманта символизира бъдещето, настоящето и миналото. Aко предпочитате, можете да замените двата странични диаманта с други скъпоценни камъни, например сапфир, топаз, смарагд, рубин… феновете на Diablo си ги знаят!
  • Обковът с много диаманти придава допълнителен блясък на пръстена. Повече, но по-дребни диаманти не винаги означават по-скъп пръстен от този с два, но по-едри, така че цената е строго индивидуална.

Важно е не само какво харесвате вие, а и половинката ви, така че ще е добре да узнаете, без тя да се усети. Ако сестра й или някоя нейна приятелка (жените изпортват нещата, така че много внимавайте), би било супер тя да я попита…

Как да изберем диамант?

Така, да приемем, че сте харесали пръстен. Време е за диаманта. Диамантът има много характеристики, като всяка от тях влияе върху цената в някаква степен. Ще ги разгледам една по една, защото всички те са важни.

Размер

Това е най-важната за ценообразуването характеристика. Но малък диамант с високо качество може да е много по-скъп от голям диамант с ниско качество. Моят личен съвет е да заложите на малък, но качествен брилянт. Даде ми го една колежка, която тъкмо се беше сгодила и се оплакваше, че има голям камък на пръстена и почти навсякъде го „закача“ и дори си одраскала колата без да иска.

Скъпоценните камъни, както знаете, се измерват в карати (които нямат нищо общо със златните карати). Един карат е 0,2 грама. Приблизителната им големина е горе-долу такава, като съвсем ориентировъчно кръгъл диамант с диаметър 3 мм в най-широката част е около 0,1 карата.

Личната ми препоръка е да изберете диамант между 0.20 и 0.75 карата според желанието и възможностите си.

Форма

Нешлифованият диамант е просто камъче, като тези на снимката вдясно. При обработване диамантите губят около половината от теглото си. Ето защо изборът на форма е една от най-важните характеристика на диаманта, който ще изберете и от нея зависи основния облик на вашия пръстен, как ще се обогати символиката му, колко светлина ще отразява и как точно е добре да се захваща. Възможностите са практически безкрайни, но ето няколко от най-популярните форми на шлифоване:

И така, каква форма да изберете?

Брилянтът (кръгла форма) е най-популярният вариант (80% от диамантите са именно такива) и има защо. Години наред бижутери, физици и математици са изчислявали идеалната форма за отразяване на светлината. Да, това означава, че диамантите с тази форма блестят най-силно, а и ще имате най-голям избор от останалите характеристики. За всичко това ще разкажа подробно малко по-надолу, засега само ще ви кажа, че ако се колебаете кой вид форма ще допадне най-много на любимата ви, изберете именно този класически вариант. Аз също избрах именно този вариант. Освен в класически вариант с 57 стени, кръглият диамант може да се оформи и като сфера, антверпенска роза, португалска, магна и др.

Принцес е вторият по популярност диамант. Класическата форма е на обърната правилна пирамида. Тъй като по-голямата част от диаманта се скрива във пръстена, тук може би е добра идея да се насочите към малко по-голям размер. Имайте предвид, че ако не изберете диамант H или по-безцветен (виж по-долу за цвят), цветът може да бъде забелязан дори с просто око по краищата. За същото трябва да внимавате, ако решите да изберете и диамант с форма на сърце – вековния символ на любовта, като уменията на шлифовчика също са от особено голямо значение при тази форма.

Изумрудът е изрязан стъпаловидно, което прави блясъкът му уникален. Най-доброто отношение между дължина и ширина е между 1.30 и 1.40. При равни дължина и ширина, формата се нарича ашер. Поради голямата „плочка“, която се образува в средата, една от най-важните характеристики за тези форми е чистотата на диаманта (обяснена също по-надолу). Единичната плочка се нарича багета, издължена е и принципно не е много популярна за централен диамант. За сметка на това пък чудесно се вписва като допълнителен.

Маркиз и овал подчертават дългите пръсти, а късите правят да изглеждат по-дълги. Ето защо те също са сред най-предпочитаните форми. Подобно е и с формите круша, капка и висулка. Внимавайте със съотношението дължина/ширина, то тотално може да промени формата на пръстена.

Възглавницата и радиантът са квадратни по форма, но със заоблени краища. По-големите им повърхности (особено при вариант слънчоглед) означават, че трябва да внимавате с чистотата на диаманта.

Трилянтът (известен и като трилиант) е форма с три върха. Формата варира от заоблени ъгли до класически триъгълник. Умението на шлифовчика е най-решаващо за тази форма.

Формите са наистина неизброими, но каквато и да изберете, трябва да я съчетаете добре с пръстена. Схематично нещата изглеждат по един начин, в действителност може да са съвсем различни. Ето тук е най-големият недостатък, ако решите да поръчвате онлайн, но поне може да се разходите по бижутерските магазини и да придобиете представа кое как изглежда предварително:

Цвят

Цветът на перфектният диамант е… безцветен, т.е. няма цвят. На практика обаче почти няма диаманти с перфектна кристална решетка, а различните примеси могат да придадат специфичен цвят на диаманта. Най-често срещаното оцветяване е жълто или кафяво (азотни атоми) и поради този факт, тези диаманти са значително по-евтини от прозрачните им събратя. Има обаче и диаманти, които са оцветени в други цветове, например розово-червено (структурни аномалии), зелено (радиация) или синьо (бор), като тяхната цена е по-висока от тази на прозрачните. Тъй като на 10 000 обикновени диаманта се пада един цветен (наричат се FC / Fancy Color), цената на тези диаманти е много висока – започва от 5-цифрено число в долари дори за най-малките и сравнително некачествени диаманти. Ето защо на масовия пазар друго освен прозрачни диаманти почти не се предлага, така че се спираме на оценката на тези диаманти. Най-прозрачните, т.е. безцветни (и съответно – най-скъпи) диаманти са с цвят D, най-силно оцветените (и в случаите на жълт или кафяв оттенък – и най-евтини) са с цвят Z. Не ви съветвам да си купувате нищо по-цветно от I.

Флуоресценцията е свойството на диаманта да мени цвета си, когато е изложен на ултравиолетово излъчване. Обикновено диамантите, които флуоресцират силно се продават на малко по-ниски цени от останалите.

Чистота

Чистотата или по-точно групите на дефектност на диаманта е един от основните параметри, които определят неговата стойност. Чистота отразява броят, позицията и големината на примесите, появяващи се по естествен път в диамантите и нарушаващи тяхната решетка. Най-често срещаните са облаци (замъглени области), пера (малки пукнатини под формата на перо), кристали (минерални отлагания в диаманта), зърна (чужда материя с формата на зърно), възли (особено „завъртане“ на структурата на диаманта), сегментация (разделяне на диаманта на участъци), кариеси (дупка вътре в диаманта). Колкото по-чист е скъпоценния камък, толкова повече светлина и блясък отразява той, и съответно толкова е по-скъп. Ако една и съща пукнатина е в центъра на диаманта или по-невидимо в неговата периферия, оценката и цената му също могат да се различават.

Чистотата на диаманта се обозначава със следните символи:

Ето и какво означават буквичките:

  • F или FL (Flawless): Без дефекти. Диамантите не показват никакви примеси или недостатъци, когато са увеличени 10-кратно с лупа. Диаманти без абсолютно никакъв дефект са изключително редки.
  • IF (Internally Flawless): Почти без дефекти. Диамантите са без видими вътрешни дефекти, когато са увеличени 10-кратно, но могат да имат незначителни недостатъци на повърхността. IF и F диамантите често са обозначавани с общото название LC (Loupe Clean).
  • VVS1, VVS2 (Very Very Small Inclusions): Mного малки и незначителни дефекти. Тези дефекти са трудно доловими, дори под десетократно увеличение с лупа. Този тип диаманти изглеждат перфектни за всички, освен за малък кръг от добре обучени професионалисти в областта. С VVS1 се обозначават дефекти, които могат да се забележат, когато диамантът се гледа отгоре, а с VVS2 – когато се гледа отдолу.
  • VS1, VS2 (Very Small Inclusions): Много леки дефекти, незабележими с просто око и видими само под 10-кратно увеличение с лупа. Това качество диаманти изглеждат перфектно чисти за нетренираното око. По-горните категории са много добри, но цените са доста високи, а разликата не се забелязва никъде другаде, освен в лабораторията на гемолог.
  • SI1, SI2 (Small Inclusions): Притежаващи незначителни дефекти, които могат да се видят под десетократно увеличение и в някои случаи (SI2) се виждат и с просто око. Този тип камъни присъства в почти всеки бижутерски магазин, предлагащ диаманти. Камъкът изглежда прекрасно, но не се плаща допълнителната цена за лабораторно измерена чистота. Препоръчвам да не взимате такива диаманти, но можете да закърпите бюджета с тях.
  • I1, I2, I3 – Притежаващ видими дефекти (три степени). Тези дефекти са видими с невъоръжено око. Степента на чистота I1 (средни включвания) в диамант, който е много добре шлифован, може да предложи много по отношение на красота. За някой, който иска голям и внушителен диамант и е с ограничен бюджет, тази категория може да е перфектната алтернатива. Колкото до I2 (големи, многобройни, леснозабележими включвания, които леко понижават блясъка) и I3 (същите, които силно понижават блясъка), просто не взимайте такъв диамант в никакъв случай!

Изрязване

Изрязването (известно още като фасетиране) на диаманта е една от най-важните му характеристики, която хората често бъркат с формата. Доброто изрязване иска точни пропорции, чудесна симетрия и определя каква част от светлината ще бъде отразена, т.е. колко силно ще блести брилянтът…

Ако диамантът е изрязан прекалено плитко, светлината излиза през долната му част. Ако пък е изрязан прекалено дълбоко, светлината излиза отстрани. Само при спазване на точните пропорции, тя се отразява по правилния начин и диамантът блести наистина.

Изрязването се оценява по скалата лошо (poor), добро (good), много добро (very good), отлично (excellent) и само за кръглите диаманти – идеално (ideal).

Симетрия

Освен спазване на пропорциите, важно e и да се спазва симетрията. Иначе отново блясъкът на диамантa няма да е добър. Симетрията има много по-малко влияние от изрязването, но въпреки това я имайте предвид и не взимайте диамант с лоша симетрия. Оценява се от лоша до отлична.

Полиране


Малките грапавини по повърхността на диаманта, леките драскотини и ожулвания по ръбовете се отстраняват при полирането на диаманта. Никой диамант не блести истински кристално, ако не е полиран. Полирането също се оценява от лошо до отлично.

Разбира се, има още куп характеристики на диамантите, но тези са най-важните и на нас като аматьори би трябвало да са ни достатъчни… Още веднъж препоръчвам Blue Nile, където всичко е обяснено подробно, идва опаковано директно в красива кутийка, после можете да изберете същата като пръстена халка, а корекциите по размера са безплатни. Аз ползвах услугите им и съм много доволен от обслужването, въпреки че тогава нямаше доставка до България.

Как да предложим с диамантен пръстен?

Това е толкова индивидуално, а и този пост стана толкова дълъг, че мисля да пропусна. За моето предложение вече знаете, а добри идеи може да намерите навсякъде в Интернет.

Ще ви кажа само нещо важно: брак (поне в повечето случаи) се предлага и приема веднъж в живота. Направете го незабравимо – иначе и най-скъпият диамант е парче безполезен камък. Помислете си какво ви свързва, какво ви различава от останалите двойки, какво е нещото, което би я зарадвало или изненадало… Коя е вашата песен, кое е вашето място, кой е вашият филм и кой е вашият ресторант?

За да стане добре ви трябва сериозна подготовка, а в повечето случаи – и помощ от приятели. Но си струва, вярвайте ми! И за да ви вдъхновя, ето един последен пример:

Сега ви желая успех и да не забравите да почерпите след това…

Един незабравим уикенд в Единбург

Честно ви казваме, изобщо не сме имали намерение да ходим в Шотландия…

Просто случайно разляхме една чаша вода върху клавиатурата, след което се оказа, че сме си резервирали хотел и самолетни билети до Единбург. Оказа се, че сестрата на Биляна и баджанакът на Петър (за когото ще има специален пост) изпуснали лаптопа си и по случайност и те си резервирали билети и стая в същия хотел по същото време. Съдба! Но това не е всичко! Ирка (същата тази Ирка, с която дегустирахме белгийска бира) насън ритнала компютъра си и без да иска резервирала полет до Единбург – за съжаление, в друг хотел и няколко часа след като ние напуснахме шотландската столица (е, случайност, случайност, ама да не прекаляваме)… Това обаче няма да се отрази на разказа ни, защото събрахме всички снимки и впечатления и ще се опитаме да ви ги разкажем така, че да извлечете максимална полза, в случай, че по някакво стечение на обстоятелствата вие също се окажете в Единбург…

А Единбург наистина е мистичен, загадъчен и тайнствен. Понякога дори зловещ! Намира се по-северно от Москва, между планина и океан. доста скъп, но пък за сметка на това спокоен и някакси по-естествен и некомерсиализиран в сравнение с Лондон, което си е доста впечатляващо като се има предвид, че градът е едва 450 хил. души, а се посещава от над 13 000 000 туристи годишно (втори по посещаемост във Великобритания след Лондон). В града може да намерите вековна история, голям замък, много уиски, няколко шотландски гайди, кашмирени шалчета в шотландски тартан, широко протегнати ръце на просяци, тесни улички и космати крави… Ето няколко спомена от шотландската столица, с които се надяваме да ви зарибим да дочетете този доста дълъг пост (щракнете тук за малко подходяща фонова музика):

И така, без значение дали сте с шотландска поличка или не, попаднете ли в Единбург, има няколко варианта и при всичките ще ви е студено (имаше доста сняг като за през април). Ето защо, вземете си якета, шапки и шалове. за да не се окажете като нас в Андора… Обратно към вариантите:

Вариант 1. Кацате със самолет на летището. Можете да си вземете такси за 15 GBP еднопосочно или автобус на Airlink за 6 GBP двупосочно. Ние избрахме автобуса и останахме очаровани: освен, че е невероятно удобен, разполага с кожен салон и безплатен Wi-Fi по време на цялото пътуване (така е и с някои от междуградските автобуси в Шотландия). Автобусът е денонощен, през деня пътува на всеки 5-10 минути и пристига на централната гара Waverley Station за под 40 минути.

Вариант 2. Пристигате с кола. Силно ви препоръчваме, ако имате време, да огледате околностите на града – отскочете до някоя дестилационна за уиски или се покатерете по високите планини, вижте Craigmillar Castle (добре запазен средновековен замък), Forth Bridge (2,5-километров мост), Linlithgow (родното село на шотландската кралица) и, разбира се, езерото Loch Ness и прилежащото му чудовище. Извънградски акъл няма да ви даваме, защото нямахме толкова време…

Вариант 3. Пристигате с влак (хич и не се надявайте на БДЖ цени, по-скъп е от самолета). В такъв случай сте си точно на Waverley Station.

Вариант 4. Пристигате по вода… Е, в такъв случай изобщо си нямаме представа как ще стигнете до централната гара.

Така или иначе, в един момент ще се озовете на Wаverley. Тя се намира на мястото на някогашното езеро Nor Loch, което било пресушено през 1759 г., поради ужасната воня. Както се досещате, тя била причинена от факта, че езерото било използвано за изхвърляне на изпражнения и отпадъци, както и за давене на вещици (за това едва ли сте се досетили, но историята помни над 300 официално регистрирани случая). Днес на мястото на Нор Лох е централната гара, красивите градини на Princes Street (пише се така, заради изчезналия с времето апостроф от „Prince’s“), кралската шотландска академия и националната художествена галерия (с картини, разказващи историята на Шотландия). На север от гарата е новата част на града, а на юг ще се наложи да се покатерите до старата му част. За да ви улесним максимално със забележителностите, подготвихме и карта… Оцветените в синьо сме посетили (някои – съвсем набързо, други – по-обстойно), а оцветените в бяло-сиво не успяхме, но пък може да ви заинтригуват:

Booking.com

Монументът на Скот (Scott’s Monument)

Ако сте на Princes Street, може да се изкачите на над 60-метровия монумент на Скот, готически паметник на сър Уолтър Скот. След като се уморите от катеренето, градините на Принцес Стрийт са страхотно място за почивка.

Ако сте ходили в Англия и Уелс, ще ви направи впечатление, че вместо от тухли, сградите навсякъде в Единбург са изградени от камъни и приличат на малки замъци. На Princes Street са голяма част от магазините, Princes Mall, a ако продължите на североизток – и търговският център Saint James (вътре е и пощата, ако смятате да пращате картички). С шопинга – дотук. Ако не ви е до пазаруване, продължете на запад до църквата St. John или посетете кралската ботаническа градина на север. Но най-много забележителности има на юг.

Вероятно първата, която ще срещнете по пътя си нагоре е

Mузеят на могилата (Museum on the Mound)

Както в Англия, така и в Шотландия, ни направи впечатление, че повечето платени атракции са именно с цел правене на пари от туристи, с огромна доза измислени факти и комерсиализиран сюжет. За сметка на това, безплатните музеи и забележителности са наистина стойностни.

Мuseum on the Mound е типичен пример за място, където напълно безплатно ще се полюбувате на първата оцеляла шотландска банкнота, едни от първите акции, както и как изглеждат един милион паунда. Също така можете да си извадите застрахователна полица от XIX век, както и да отключите сейф и да приберете наградата вътре, ако отговорите правилно на три въпроса (четете внимателно!). Ние (както може да видите на снимката по-горе) успяхме, с което много се гордеем. В магазина на музея се продават и редки британски монети. От там ви делят под 10 минути пеш до

Замъка (The Castle)

Замъкът датира поне от XII век и е най-посещаваната забележителност на Единбург. Опашките са километрични, така че силно ви препоръчваме да си закупите билет онлайн от официалния сайт на замъка. Билетът за вход е 13 GBP, който включва разходка сред богата колекция от оръжия, както и възможността да зърнете кралската корона в малка стаичка, пълна със стотици туристи. Поне гледката към града си струва, а магазинът на замъка е един от най-евтините за туристи (и на двете може да се насладите и без билет). Ако ще ходите в замъка, направете го по обяд. Тогава тълпите са най-големи, разбира се, но пък имате възможност да видите изстрел от оръдие. Изстрелът се произвежда точно в 13 ч. всеки ден, като по този начин някога корабите са сверявали часовниците. Дори и да не го видите, непременно ще го чуете, така че не се стряскайте!

След замъка ще тръгнете по т. нар. Кралска Миля (The Royal Mile). Слизайки от замъка, отдясно се пада

Музеят на уискито (The Scotch Whisky Experience)

Поради факта, че канализацията в Единбург е била изградена от дърво, в столицата на Шотландия болестите и чумата дълго време са върлували и тръшкали дори яки мъжаги. Ето защо последните започнали да пият уиски наравно с водата, именно за дезинфекция…

В родината на уискито, естествено има и Музей на уискито. Срещу 12 GBP ще ви сложат в бъчва и ще ви запратят да изучавате тайните на дестилационния занаят, видовете уиски, историята му, както и да видите колекция от над 3500 бутилки … Напълно безплатно можете да влезете и да разгледате магазинчето към музея, откъдето да си купите сладко от горски плодове, високопланински мед, колекция малки шишенца за спомен или дегустация, както и 58-годишно уиски на скромната цена от 12 000 паунда.

Отляво на Royal Mile (идвайки от замъка) се намират магазинче за тартанови парцалки от „шотландски“ кашмир и вълна (Made in China) и интересният музей за оптически илюзии

Camera Obscura

Входът за музея е 9 GBP, а там ще намерите различни светлинни ефекти, холограмни изображения, оптически измами и да не забравяме, изглед от покрива на сградата. Официалният сайт е тук.

А надолу по Royal Mile, неминуемо ще стигнете до

Катедралата „Сент Жил“ (St Giles’ Cathedral)

Катедралата Saint Giles е чудесно място да поспрете и да починете няколко минути (въобще след Рим открихме, че катедралите са страхотно място да починеш и да се полюбуваш на архитектурните шедьоври). По почти черните камъни може да се досетите, че сградата е построена преди много време (854 г.), а по невероятният звук на органа ще откриете, че сте нацелили една от петте служби (ежедневно).

Надолу по Кралската миля е следващата атракция:

Уличката на Мери (The Real Mary King’s Close)

The Real Mary King’s Close е една от уличките, които са останали запазени под днешните сгради на Единбург. Атракцията зове с гръмкото „Истински улици, истински хора, истинска история“, но… истината е друга, както вече споменахме за платените атракции като цяло.

Тъмните подземни улички се оказаха досущ като не толкова тъмните тесняци между съседните сгради… Рекламата разказва за четири души-актьори по време на обиколката – чистачка, търговец, дъщеря и прислужница, но се оказа, че просто всеки от актьорите поема една група и разказва измислени истории, които са ме плашели, когато съм бил на 3 години… Изобщо не си струва 10-тината паунда по наше мнение, а не искаме и да си представяме какво е в другите подобни подземни атракции, при условие, че тази се сочи за най-добрата.

Ето защо предлагаме да кривнете малко от Милята и да продължите на юг към

Националния музей на Шотландия (National Museum of Scotland)

Mузеят е безплатен, но вътре ще откриете доста интересни неща… От болид до овцата „Доли“, от стан за тъкане на тартан до робот, редящ кубчета с името ви! Музеят е много интересен, така че си отделете поне два-три часа. Между другото, учудихме се, че компютър, на който сме работили допреди няколко години вече е в музея като експонат… Толкова ли остаряхме?

Малко по-южно е

Гробището Blackfriar’s и Хари Потър-кафенетата

Доста трябваше да се поровим преди да разберем, че авторката на „Хари Потър“ Джоан Роулинг всъщност е била в повече от едно кафене, докато пишела първата част на книгата. Ето защо спокойно може да се набутате в някое от кафенетата около Blackfriar’s Street и да усетите призрачно-магьосническата атмосфера. Като че ли най-сериозният претендент oбаче е кафенето The Elephant’s House, с изглед към гробището. Понеже няма да имаме друга възможност, нека освен чай и кафе ви препоръчаме: хагис (haggis) – шотландски бахур от агнешки дреболийки, овесено брашно, лук и подправки; шотландски oвесени сладки (оatcakes) и хлебчетата (butter bread), които се продават из цяла Европа, но пък са си шотландски…

Колкото до гробището, позволете си да се изгубите вътре сами, доста е зловещо… Една от забележителностите е териерът Greyfriars Bobby, който прекарал 14 години на гроба на стопанина си. Кученцето било погребано при хората заради предаността си и статуята му може да се види.

В самото гробище е поредният туристически лапни-шаран, където ще ви предложат да влезете в тъмниците и да видите полтъргайст, който се появява при всяко посещение на туристите…

Не, мерси! Продължаваме към

Калтън Хил (Calton Hill)

Booking.com

В тази част на града се намират Шотландският парламент, монументите на Нелсън и Стюарт, мемориалът на Робърт Бърнс („В цъфналата ръж“), дворецът „Холирууд“, а Arthur’s Seat е само на 20 минути пеш от края на Кралската миля.

Панорамните гледки към хълма са неповторими (ето защо една от тях ще е шапка на блога ни за известно време), а вече е официално доказано, че Аrthur’s Seat (Престолът на Артур) няма нищо общо с Артур, а е просто „Archer’s Seat“, променено от типичния шотландски акцент.

В този район е и Dynamic Earth 4D, ако ви се ходи на триизмерно кино (12 GBP).

Като казахме акцент, непременно трябва да си откриете някоя кръчма (пъб) за вечерта, където не е пълно с туристи. Типичен пример: The Cramond Inn‎, 30 Cramond Glebe Road, Edinburgh, Midlothian EH4 6NP, United Kingdom.

Кралският кораб „Британия“ и океанът са наблизо… Всъщност, за океана не е съвсем вярно, защото той идва и си отива, както и в Саутпорт, така че ако не сте виждали как океанът влиза 4-5 км навътре, оставяйки гол бряг, идете!

За финал

И понеже Единбург е неизчерпаем, а постът стана доста дълъг, нека го приключим с подходяща песен за шотландски пъб, в случай, че дузина пияни шотландци по килти се съберат около вас, почерпят ви с уиски и започнат да крещят хорово с типичния си акцент „Дринкх, дринкх, дринкх, дринкх…“:

Well, a Scotsman clad in kilt left the bar one evening fair
And one could tell by how he walked that he’d drunk more than his share
He fumbled ’round until he could no longer keep his feet
And he stumbled off into the grass to sleep beside the street.

About that time two young and lovely girls just happened by
One says to the other with a twinkle in her eye
See yon sleeping Scotsman so strong and handsome built
I wonder if it’s true what they don’t wear beneath the kilt?

They crept up on that sleeping Scotsman quiet as could be
Lifted up his kilt about an inch so they could see
And there behold for them to view beneath his Scottish skirt
Was nothing more than God had graced him with upon his birth!

They marveled for a moment then one said we must be gone
Let’s leave a present for our friend before we move along
As a gift they left a blue silk ribbon tied into a bow
Around the bonnie star the Scots kilt did lift and show.

Now the Scotsman woke to nature’s call and stumbled towards the trees
Behind the bush he lifts his kilt and gawks at what he sees
And in a startled voice he says to what’s before his eyes
Oh, lad I don’t know where you’ve been but I see you won first prize!