Принципно прилича на нормална статия, само че подозрително ми напомня на моята публикация „10 малки градски автомобила, с които паркирането не е чак такъв проблем„, писана преди повече от месец.
А сега открийте 10-те разлики 🙂
Петър Събев:
Да живееш в голям град има куп предимства, но и куп недостатъци. И един от най-дразнещите е половинчасовото обикаляне в търсене на място за паркиране… Не искам да си представям какво е да паркираш с някой огромен Hummer, например… Сравнете го с мъниците по-долу (пропорциите са запазени) и си представете колко по-лесно ще ви е, ако си вземете малка кола. Никога не съм криел, че съм фен на миниатюрните автомобили, затова подготвих пряко сравнение на 10 такива:
Стандарт:
Да живееш в голям град има предимства, но и куп недостатъци. Едно от най-големите неудобства е губенето на време в търсене на място за паркиране. Ето защо малките коли стават все по-търсени. За тях е необходимо малко място, а и някои се паркират напречно в колоната. Докато водачите на лимузини скубят коси, собствениците на „Смарт“ се мушват между колите и хукват по работа. Предлагаме ви класацията на 10-те най-предпочитани миниколи за големия град.
Дотук нещата си приличат, но вижте какво става по-нататък:
Петър Събев:
Smart Fortwo определено е абсолютният шампион по малки размери. Автомобилът е дълъг точно (и само) 2,5 метра, но това е по-скоро плюс, а не минус.
Стандарт:
Определено „Смарт“ е абсолютният шампион по малки размери. Автомобилът е дълъг само 2,50 м, което го прави идеален за паркиране практически навсякъде. Най-големият недостатък на малкия автомобил е, че качва само двама души.
Интересно, но Aixam примерно липсва в класацията на вестника и директно се продължава към Toyota iQ…
Петър Събев:
Toyota iQ е най-малката четириместна кола (побира по-скоро трима възрастни и едно дете, защото не си представям двама едри мъже на задната седалка). С четири души в колата колицата побира едва 32 литра багаж (аз имам по-голяма раница!), но пък задните седалки могат да се спускат поотделно и така капацитетът достига съответно 168 литра (при една спусната седалка) и 242 литра (при две спуснати седалки).
Стандарт:
Най-малката четириместна кола побира по-скоро трима възрастни и едно дете. С четири души тя побира едва 32 литра багаж, но пък задните седалки могат да се спускат поотделно и така капацитетът достига съответно 168 л и 242 л.
Забележително е колко еднакво мислим с анонимния автор от Стандарт… Направо сме астрални близнаци… И съм сигурен, че сега си мисли за Пежо 107 и Ситроен С1…
Петър Събев:
Citroen C1 заема третото място в класацията с дължина под 3,50 метра. (…) Peugeot 107 обаче не е на четвърто, а е все още на трето място, тъй като и двете коли са дълги точно 343 см. Толкова е дълга и Toyota Aygo (но няма да я представя тук, защото избирам само най-малките модели на всяка марка). Причината за еднаквите купета е симбиозата между Тойота, Пежо и Ситроен с общото им производство в Чехия. Трите коли имат напълно индивидуална визия, но като цяло са почти еднакви. И трите се предлагат във варианти с 2 и 4 врати, така че картинката не бива да ви притеснява.
Стандарт:
„Пежо 107“ и близнаците му „Ситроен С1“ и „Тойота Айго“ все още са на трето място, тъй като и трите коли са дълги точно 3,43 м. Причината за еднаквите купета е симбиозата между „Тойота“, „Пежо“ и „Ситроен“ с общото им производство в Чехия. И трите имат индивидуална визия, но като цяло са почти еднакви, като се предлагат във варианти с 2 и 4 врати.
Ами сега?! Стандарт остават с една кола по-малко! Така добавят Дайхатсу Куоре – хем селекцията става различна, за да не ги обвиняват в плагиатство… хитро! Ако си бяха направили и труда да прочетат техническите спецификации, щяха да видят, че са объркали дължината с един сантиметър, но да не издребняваме…
Следват няколко думи за Сузуки Алто:
Петър Събев:
Suzuki Alto видях лично на автоизложението във Франция и още тогава много се впечатлих от автомобила и съотношението цена-качество.
Тук ми става наистина интересно… Suzuki Alto изобщо не е представян в България (премиерата му е през април), а аз почти нищо не съм писал за модела в този пост (защото писах по-подробно в поста за автоизложението в Париж).
Стандарт:
Новият модел „Алто“ съчетава в себе си привлекателен дизайн, лекота и градска мобилност, а също и нисък разход на гориво и емисии. Въпреки скромните си размери „Алто“ предлага достатъчно високо ниво на комфорт.
Някакси ми се струва, че подобно описание важи за всеки от описаните автомобили, без последното изречение, което пък не е вярно – за цена от 8000 евро няма как нивото на комфорт да е достатъчно високо, освен по стандартите на българския журналист-плагиат. Да видим какво става при Фиат 500, който (странно, но) също присъства в класацията на Стандарт, както и в моята (може би трябва да кажа „общата ни класация“):
Петър Събев:
Fiat 500 или, както казват италианците, Фиат Чинкуеченто е по-популярен сред родителите ни, отколкото сред нас (все още). Автомобилът се е произвеждал от 1957 до 1975 г. Преди да бъде забравен напълно обаче, италианците направиха римейк наречен Fiat Nuova 500. Колата е запазила ретро-дизайна и е изключително симпатична кола, особено за дами. Не случайно един от прякорите на автомобилчето е Fiat Bambina, а за 50-годишнината на Барби създадоха изцяло розова Barbie-модификация.
Стандарт:
Автомобилът със симпатичен ретродизайн „Фиат 500“ е дълъг 3,55 м, широк 1,65 м и висок 1,50 м, а междуосието е цели 2,30 м. Така във возилото могат да се съберат четири човека. Оригиналният интериор се отличава с ярки разцветки и много стилни уреди.
Аааа… това е доста различно! Явно авторът не е искал да разкаже историята на новото Чинкуеченто… Какво ли ще каже за Форд Ка?
Петър Събев:
Ford Ka е градската количка на Ford. Второто поколение на Ка (името на модела произлиза от транскрипцията на „car“ [ka:]) има доста по-различен дизайн, повлиян от симбиозата на „Форд“ и „Фиат“. Колата е и една от най-малките петместни коли в света.
Стандарт:
„Форд Ка“ поставя нови стандарти при малките достъпни коли със запомнящ се дизайн, отличителна динамика и уникален характер. Този смел модел е практичен, безопасен, евтин за поддръжка и добронамерен към околната среда.
Тъкмо реших, че авторът е започнал да пише нещо оригинално, от себе си, така да се каже и… оказа се, че просто е взел текстът за Ford Ka от друго място. Текстът за Мини Купъра пък са го краднали от Капитал, иначе не мога да си обясня как и двамата журналисти са се сетили точно за фразата „конструиран да създава истинска наслада от шофирането, съчетана с превъзходна динамика“… За Опел обаче съм сигурен, че анонимният автор отново ще се опре на мен – един истински фен на марката:
Петър Събев:
Opel Agila е най-малкият модел на Опел. Второто поколение на „грозното патенце“ определено е взело доста от дизайна на Корса и колата вече изглежда доста по-добре. Като добавя, че побира 5 души и е базирано на Suzuki Splash, мисля да ви оставя да разгледате сайта на Opel Agila (английски), в случай, че искате още информация.
Стандарт:
Най-малкият модел на „Опел“ е взел доста от дизайна на „Корса“ и вече изглежда значително по-добре от първото поколение. Освен че побира 5 души, малката кола има багажник от 225 л.
Когато писах статията за автомобилите, реших че няколко неща са важни за една градска кола: брой пътници, брой врати, дължина, разход на гориво и обем на багажника. Авторът явно не е бил добър с графичната обработка, за да добави любимото си Дайхатсу в схемата, с която си играх толкова много, но пък е решил да сортира автомобилите по дължина (като мен), както и да цитира обема на багажниците в 3 от 10 модела… Как ли се е сетил?
Но да преминем към последния представен модел – Volkswagen Fox.
Петър Събев:
Volkswagen Fox е наследникът на най-популярните към момента в България модели Polo (1995-2000). „Лисицата“ на VW стана известна в Европа със серия кратки анимационни филмчета под надслов „Short but fun“.
Стандарт:
Най-малкият „Фолксваген“ идва от далечна Бразилия и е с доста поостарял дизайн. Въпреки това „лисицата“ има много място за пасажерите отпред и отзад, а багажникът е с обем 260 л.
Първо, най-малкият VW е Lupo 3L, но той вече не се произвежда (между другото, Фокс е пряк наследник на Лупо и едва косвен на гореспоменатото Поло)… Второ, не ми е ясно как точно решиха, че има много място за пасажерите, при условие, че в повечето ревюта на VW Fox един от основните недостатъци е липса на достатъчно пространство за пътниците отзад… Но поне тук виждам малко творчество, макар и да е представена неточна информация…
Интересно ми е защо VW Fox, който не се предлага в България, беше представен, а някои модели (Hyundai i10, Renault Clio, Skoda Fabia и Audi A1) с размер под 4 метра изобщо не са включени? Ако аз знаех за i10 преди месец, щях да махна Fox-а и да направя място за едва 357-сантиметровия мъник на Hyundai… Но нека приключа поста си така:
Творческият запек е сериозна болест в 21 век… Колкото и да ми се иска да натъпча някои журналисти с английска сол, в днешно време просто няма ефект. Copy-paste-ването е много по-лесно от реалното писане. Истината е, че най-много ми е жал за „Стандарт“ – някога бяха добър вестник, даже някога бяха любимият ми вестник и винаги съм имал добро мнение за тях. До днес.
А най-тъпото е, че Creative Commons лицензът позволява вместо да се мъчиш как да нагласиш нещата да не изглеждат копирани, просто да ги копираш… И единственото изискване е да напишеш:
Източник: Петър Събев, http://psabev.blogspot.com/
И ако сте комерсиални като в-к „Стандарт“, просто да ми поискате разрешение. Искали са ми разрешение за публикуване на материал поне 10 пъти и не си спомням да не съм давал… Иска се просто връзка с мен и това е!
Не е сложно, нали?
Аз нямам какво повече да кажа, но ако вие имате, направете го в коментар…
Или пък пишете до в-к „Стандарт“ на office@standartnews.com какво мислите…
Подобни публикации
Петьо, работила съм във вестник и със сигурност мога да ти кажа, че анонимният автор ще получи хонорар за материала. Разбирам как се чувстваш и ти съчувствам. Мисля, че вместо да оставят нещата на активната гражданска позиция на читателите (всяко чудо за три дни), по-граждански активно е ти да поискаш от вестника обяснение и извинение. Поне си ги засякъл, а очевидно не им е за пръв път нито в Стандарт, нито на останалите вестници. Оттук нататък, за да не се усложняват нещата, те ти дължат каре с Уточнение, че автор на материал „…“ от брой еди-кой си е Петър Събев – както и ти си отбелязал. Просто в медиите работят сигурно много на брой начинаещи, на които маститите журналисти нямат време да им обърнат внимание, да им изперат тарикатските нагласи и да им полират качествата в посока висок професионализъм. Ще ти разкажа друг път на мен какво ми се е случвало вече два пъти, като ме търсиха от едно голямо радио да коментирам нещо. Личеше, че момичето, което се обади, няма абсолютно никакъв опит, но и представи за ефективно търсене и уговаряне на информатор по темата. Така че за съжаление това е масово явление.
От Стандарт явмо не могат да решат марките и моделите на автомобилите на латиница или накирилица трябва да се пишат. Веднъж е Пежо 107, друг път Peugeot 107 и т.н.
А тия хора окрадоха държавата, теб ли няма?
Не си първият няма и да си последният 🙁 На мен също ми се е случвало да изкарам хонорара на някой журналист. Свиквай – както се казва. Ако успееш да ти дадат разумно, а защо не и материално обяснение, ще е супер. Успех!
Много е тъпо да крадеш от толкова четен блогър. Шансът да те пипнат е много по-голям. Каквото и да решиш да правиш, приятелю, подкрепям те! Дори бих спрял да си купувам „Стандарт“, ама няма да мога… Съжалявам, просто никога не съм започвал дори:)
P.S. Твоята статия е несравнимо по-добра.. {}
Баце, аз писах на Стандарт!!!
Не знам за останалите ама това е втория материал който виждам да се плагиатства от блога и е супер мизерия.
Ако решиш да водиш някаква по-сериозна кампания – I’m in!!!
Абе, и аз им писах. Но…
Неприятна работа, ама ако си честен, трябва да признаеш, че и на теб в живота ти се е случвало да постъпваш по подобен начин. Вестниците могат да си позволят да набират сътрудници не на щат и да им плащат за това. Защо не го правят?
Сега можеш ли да се сетиш защо, Петър, в моя блог липсват авторски статии, и всичко, което публикувам, е на английски, с – разбира се – посочен източник?…
Колко е по-лесно да препишеш от някой блог, отколкото да преведеш статия от чуждо издание и да я представиш за своя. И двете практики са доста често срещани. Как иначе се пускат 100+ статии за ден без да мръднеш от столчето.
Това за онлайн изданията сме го обсъждали вече. На тях им трябва пълнеж, бройка, а не съдържание. Че хората да цъкат повече и същите издания на свой ред да цакат рекламодателите повече. В момента май се плаща на основата на импресии на сайта, не на кликове върху рекламата.
Според мен трябва да ги съдиш. Всички в този бизнес знаят, че такова дело няма начин да не го загубят. Авторските права са лесно доказуема материя. Има вече няколко спечелени дела, което е в твоя полза. Предполагам, че ако предприемеш действия за тях най-добре ще е да ти платят хонорар. Ако все пак решат да протакат е най-добре да не оставяш нещата така. Даже щом има й други потърпевши се съберете и заведете общо дело. Успех.
Тия са се забравили!!! Много се краде, но това е много левашко. Търси си правата.
Не оставяй нещата така, медиите в България трябва да се научат найпосле, че блоговете са лична собственост и написаното в тях е с авторски права. И аз ще им пиа, та дано има резултат. Успех.
Намери адвокат, вещ в авторското и сродните му право и си търси правата в съда, а не просто извинение в каре във вестника. Освен това, следи непрекъснато какво се случва и го отразявай. Едва ли си за мизерния хонорар, така че, спукай им гьоновете!
Ами Пешко, моето мнение го знаеш, но ще го постна пак, с уточнението, че още вчера е пратено по мейла до тях и все още няма отговор… не че очаквам де.
До: office@standartnews.com
Як: psabev
Относно: плагиатство!!!
Здравейте уважаеми „Журналисти“,
Пиша ви, защото съм възмутен от „професионализма” на репортерчетата, работещи към вашия вестник.
И по-конкретно – обяснявате ли на новите си кадри, списващи „любопитки”, че плагиатството е наказуемо?
И за да не се чудите за коя от всичките подобни статии става дума… ще го кажа още по-конкретно – Малките принцеси на големия град – 15.04.2009 г.
Прочетох статията и странно някак ми напомни на нещо познато… на нещо,което един човек, списващ един от най-четените блогове в България, преди време, месец преди въпросната статия, си направи труда да проучи и напише – http://psabev.blogspot.com/2009/03/10.html и смея да кажа доста по-грамотно от нищожната дописка във вашия вестник… странно как се сетих и за една популярна игра „Открийте 10-те разлики”. Е, то бива некадърност и липса на идеи, но чак пък толкова! И защо дописката или по-скоро преписката няма автор?
И за да не ме причислите към един от поредните възмутени обикновени граждани, ще поясня, че се обръщам към вас като колега. Въпреки, че подобни изцепки са срам за професията.
Не ви ли подсеща журналистическата логика поне да цитирате източниците, от които черпите вдъхновение поради липса на свое?
Не се прави така, господа, дами, господинчовци и дамички! Едно време „Стандарт” беше уважаван вестник, купувах и го четях с удоволствие… сега по-голямо удоволствие ми доставят жълтите вестници – те поне не претендират за нищо повече от това.
Е, възмутен съм! И не само аз! И това няма да остане така! Следете въпросния блог. И нищо чудно да се окаже, че е по-четен от вашия вестник.
С уважение към името и славното минало,
Николай Ангелов
Аз както вече казах им писах вчера, но отговор няма……Писането е трудна работа, особуно в такава ситуация 🙂
Пешо, да ти пиша, че и на мен ми се е случвало, няма смисъл. Все пак моят случай не беше ЧАК ТОЛКОВА нагло преписан. Това е цяла статия бе, мама му стара! А другият случай, който нямаше нищо общо със „стандарт“, е, там сама съм си виновна, защото повярвах най-левашки на непочтени хора, а после нямах и доказателство. Цяла реклама направиха с моя идея…
Ти обаче доказателство имаш. Значи, наистина, търси си правата. Не оставяй нещата така. Или да те вземат на хонорар, или да проявяват малко повече креативност. После щом им викат „парцалисти“ на подобни креатури.
Аз бих искал морално обезщетение, като например да си признаят с големи букви на 1-а страница, иначе ще ги съдя до дупка 😀
Ако имаш възможност, съди ги. Иначе, ако изобщо се трогнат да се измъкнат с каре с извинение, след някой и друг ден ще краднат от още някого… Не че иначе има гаранция, но поне ще се постреснат малко.
Мой приятел имаше подобно приключение – но само със снимка. Резултатът в крайна сметка беше изплатен хонорар (http://rosen.nedialkov.name/?p=69)…
„Творческият запек е сериозна болест в 21 век… Колкото и да ми се иска да натъпча някои журналисти с английска сол, в днешно време просто няма ефект. Copy-paste-ването е много по-лесно от реалното писане.“ – Цитирам и се смея, но всъщност въобще не е смешно, а жалко! Рудиментарен орган стана мозъка на плагиатите вече… За жалост никой от нас не е застрахован от копиране!