Малките принцеси на големия град… и какъв е "стандартът" на писане във в-к "Стандарт"

Благодарение на Биляна случайно попаднах на една статия в Стандарт (при това в хартиения вариант на вестника), която изглежда така:


Принципно прилича на нормална статия, само че подозрително ми напомня на моята публикация „10 малки градски автомобила, с които паркирането не е чак такъв проблем„, писана преди повече от месец.

А сега открийте 10-те разлики 🙂

Петър Събев:

Да живееш в голям град има куп предимства, но и куп недостатъци. И един от най-дразнещите е половинчасовото обикаляне в търсене на място за паркиране… Не искам да си представям какво е да паркираш с някой огромен Hummer, например… Сравнете го с мъниците по-долу (пропорциите са запазени) и си представете колко по-лесно ще ви е, ако си вземете малка кола. Никога не съм криел, че съм фен на миниатюрните автомобили, затова подготвих пряко сравнение на 10 такива:

Стандарт:

Да живееш в голям град има предимства, но и куп недостатъци. Едно от най-големите неудобства е губенето на време в търсене на място за паркиране. Ето защо малките коли стават все по-търсени. За тях е необходимо малко място, а и някои се паркират напречно в колоната. Докато водачите на лимузини скубят коси, собствениците на „Смарт“ се мушват между колите и хукват по работа. Предлагаме ви класацията на 10-те най-предпочитани миниколи за големия град.

Дотук нещата си приличат, но вижте какво става по-нататък:

Петър Събев:

Smart Fortwo определено е абсолютният шампион по малки размери. Автомобилът е дълъг точно (и само) 2,5 метра, но това е по-скоро плюс, а не минус.
Стандарт:
Определено „Смарт“ е абсолютният шампион по малки размери. Автомобилът е дълъг само 2,50 м, което го прави идеален за паркиране практически навсякъде. Най-големият недостатък на малкия автомобил е, че качва само двама души.

Интересно, но Aixam примерно липсва в класацията на вестника и директно се продължава към Toyota iQ…

Петър Събев:

Toyota iQ е най-малката четириместна кола (побира по-скоро трима възрастни и едно дете, защото не си представям двама едри мъже на задната седалка). С четири души в колата колицата побира едва 32 литра багаж (аз имам по-голяма раница!), но пък задните седалки могат да се спускат поотделно и така капацитетът достига съответно 168 литра (при една спусната седалка) и 242 литра (при две спуснати седалки).

Стандарт:

Най-малката четириместна кола побира по-скоро трима възрастни и едно дете. С четири души тя побира едва 32 литра багаж, но пък задните седалки могат да се спускат поотделно и така капацитетът достига съответно 168 л и 242 л.

Забележително е колко еднакво мислим с анонимния автор от Стандарт… Направо сме астрални близнаци… И съм сигурен, че сега си мисли за Пежо 107 и Ситроен С1…

Петър Събев:

Citroen C1 заема третото място в класацията с дължина под 3,50 метра. (…) Peugeot 107 обаче не е на четвърто, а е все още на трето място, тъй като и двете коли са дълги точно 343 см. Толкова е дълга и Toyota Aygo (но няма да я представя тук, защото избирам само най-малките модели на всяка марка). Причината за еднаквите купета е симбиозата между Тойота, Пежо и Ситроен с общото им производство в Чехия. Трите коли имат напълно индивидуална визия, но като цяло са почти еднакви. И трите се предлагат във варианти с 2 и 4 врати, така че картинката не бива да ви притеснява.

Стандарт:

„Пежо 107“ и близнаците му „Ситроен С1“ и „Тойота Айго“ все още са на трето място, тъй като и трите коли са дълги точно 3,43 м. Причината за еднаквите купета е симбиозата между „Тойота“, „Пежо“ и „Ситроен“ с общото им производство в Чехия. И трите имат индивидуална визия, но като цяло са почти еднакви, като се предлагат във варианти с 2 и 4 врати.

Ами сега?! Стандарт остават с една кола по-малко! Така добавят Дайхатсу Куоре – хем селекцията става различна, за да не ги обвиняват в плагиатство… хитро! Ако си бяха направили и труда да прочетат техническите спецификации, щяха да видят, че са объркали дължината с един сантиметър, но да не издребняваме…

Следват няколко думи за Сузуки Алто:

Петър Събев:

Suzuki Alto видях лично на автоизложението във Франция и още тогава много се впечатлих от автомобила и съотношението цена-качество.

Тук ми става наистина интересно… Suzuki Alto изобщо не е представян в България (премиерата му е през април), а аз почти нищо не съм писал за модела в този пост (защото писах по-подробно в поста за автоизложението в Париж).

 

 

Стандарт:

Новият модел „Алто“ съчетава в себе си привлекателен дизайн, лекота и градска мобилност, а също и нисък разход на гориво и емисии. Въпреки скромните си размери „Алто“ предлага достатъчно високо ниво на комфорт.

Някакси ми се струва, че подобно описание важи за всеки от описаните автомобили, без последното изречение, което пък не е вярно – за цена от 8000 евро няма как нивото на комфорт да е достатъчно високо, освен по стандартите на българския журналист-плагиат. Да видим какво става при Фиат 500, който (странно, но) също присъства в класацията на Стандарт, както и в моята (може би трябва да кажа „общата ни класация“):

Петър Събев:

Fiat 500 или, както казват италианците, Фиат Чинкуеченто е по-популярен сред родителите ни, отколкото сред нас (все още). Автомобилът се е произвеждал от 1957 до 1975 г. Преди да бъде забравен напълно обаче, италианците направиха римейк наречен Fiat Nuova 500. Колата е запазила ретро-дизайна и е изключително симпатична кола, особено за дами. Не случайно един от прякорите на автомобилчето е Fiat Bambina, а за 50-годишнината на Барби създадоха изцяло розова Barbie-модификация.

Стандарт:

Автомобилът със симпатичен ретродизайн „Фиат 500“ е дълъг 3,55 м, широк 1,65 м и висок 1,50 м, а междуосието е цели 2,30 м. Така във возилото могат да се съберат четири човека. Оригиналният интериор се отличава с ярки разцветки и много стилни уреди.

Аааа… това е доста различно! Явно авторът не е искал да разкаже историята на новото Чинкуеченто… Какво ли ще каже за Форд Ка?

Петър Събев:

Ford Ka е градската количка на Ford. Второто поколение на Ка (името на модела произлиза от транскрипцията на „car“ [ka:]) има доста по-различен дизайн, повлиян от симбиозата на „Форд“ и „Фиат“. Колата е и една от най-малките петместни коли в света.
Стандарт:
„Форд Ка“ поставя нови стандарти при малките достъпни коли със запомнящ се дизайн, отличителна динамика и уникален характер. Този смел модел е практичен, безопасен, евтин за поддръжка и добронамерен към околната среда.

Тъкмо реших, че авторът е започнал да пише нещо оригинално, от себе си, така да се каже и… оказа се, че просто е взел текстът за Ford Ka от друго място. Текстът за Мини Купъра пък са го краднали от Капитал, иначе не мога да си обясня как и двамата журналисти са се сетили точно за фразата „конструиран да създава истинска наслада от шофирането, съчетана с превъзходна динамика“… За Опел обаче съм сигурен, че анонимният автор отново ще се опре на мен – един истински фен на марката:

Петър Събев:

Opel Agila е най-малкият модел на Опел. Второто поколение на „грозното патенце“ определено е взело доста от дизайна на Корса и колата вече изглежда доста по-добре. Като добавя, че побира 5 души и е базирано на Suzuki Splash, мисля да ви оставя да разгледате сайта на Opel Agila (английски), в случай, че искате още информация.

Стандарт:

Най-малкият модел на „Опел“ е взел доста от дизайна на „Корса“ и вече изглежда значително по-добре от първото поколение. Освен че побира 5 души, малката кола има багажник от 225 л.

Когато писах статията за автомобилите, реших че няколко неща са важни за една градска кола: брой пътници, брой врати, дължина, разход на гориво и обем на багажника. Авторът явно не е бил добър с графичната обработка, за да добави любимото си Дайхатсу в схемата, с която си играх толкова много, но пък е решил да сортира автомобилите по дължина (като мен), както и да цитира обема на багажниците в 3 от 10 модела… Как ли се е сетил?

Но да преминем към последния представен модел – Volkswagen Fox.

Петър Събев:

Volkswagen Fox е наследникът на най-популярните към момента в България модели Polo (1995-2000). „Лисицата“ на VW стана известна в Европа със серия кратки анимационни филмчета под надслов „Short but fun“.
Стандарт:

Най-малкият „Фолксваген“ идва от далечна Бразилия и е с доста поостарял дизайн. Въпреки това „лисицата“ има много място за пасажерите отпред и отзад, а багажникът е с обем 260 л.

Първо, най-малкият VW е Lupo 3L, но той вече не се произвежда (между другото, Фокс е пряк наследник на Лупо и едва косвен на гореспоменатото Поло)… Второ, не ми е ясно как точно решиха, че има много място за пасажерите, при условие, че в повечето ревюта на VW Fox един от основните недостатъци е липса на достатъчно пространство за пътниците отзад… Но поне тук виждам малко творчество, макар и да е представена неточна информация…

Интересно ми е защо VW Fox, който не се предлага в България, беше представен, а някои модели (Hyundai i10, Renault Clio, Skoda Fabia и Audi A1) с размер под 4 метра изобщо не са включени? Ако аз знаех за i10 преди месец, щях да махна Fox-а и да направя място за едва 357-сантиметровия мъник на Hyundai… Но нека приключа поста си така:

Творческият запек е сериозна болест в 21 век… Колкото и да ми се иска да натъпча някои журналисти с английска сол, в днешно време просто няма ефект. Copy-paste-ването е много по-лесно от реалното писане. Истината е, че най-много ми е жал за „Стандарт“ – някога бяха добър вестник, даже някога бяха любимият ми вестник и винаги съм имал добро мнение за тях. До днес.

А най-тъпото е, че Creative Commons лицензът позволява вместо да се мъчиш как да нагласиш нещата да не изглеждат копирани, просто да ги копираш… И единственото изискване е да напишеш:

Източник: Петър Събев, http://psabev.blogspot.com/

И ако сте комерсиални като в-к „Стандарт“, просто да ми поискате разрешение. Искали са ми разрешение за публикуване на материал поне 10 пъти и не си спомням да не съм давал… Иска се просто връзка с мен и това е!

Не е сложно, нали?

Аз нямам какво повече да кажа, но ако вие имате, направете го в коментар…

Или пък пишете до в-к „Стандарт“ на office@standartnews.com какво мислите…

Английското електричество


Като повечето неща на Острова, електричеството също не е по типично европейския стандарт. Контактите във Великобритания са с три букси, а в Европа – с по две… За щастие, проблемът лесно може да се реши, ако си купите китайски (задължително, няма какво да му се прецака, затова няма смисъл да давате повече пари!) преходник, който струва само няколко паунда и се продава във всички по-големи магазини.
Имайте предвид обаче, че преходникът не променя напрежението, което в Англия е 240 V, а не 220 V. Тази разлика не се отразява на повечето уреди, но все пак погледнете какво пише под лаптопа, зарядното за GSM, нощната лампа или каквото там ползвате. Ако пише например, Input: 100-240 V ~, нямате проблем. Ако обаче пише Input: 220 V ~, по-добре не си правете експерименти…

Стъклени топчета

Съвсем случайно днес открих, че т. нар. marbles – стъклените топчета (с които съм загубил стотици часове на село) в различните краища на България се наричат по абсолютно различен начин! Да не повярва човек…
След бърза справка с колегите, ето (предполагам, непълен) списък с досега откритите синоними:

  • билета
  • били
  • билюри
  • биренки
  • бумбальоци
  • джамини
  • коски
  • лимки

Топчетата иначе са най-различни видове като големина (общо взето са три размера) и шарка. Имаше „масльонки“ (виж картинката, 1 ред, 3 колона), „израелски“ (най-долен ред), „осмици“ (2 ред, 4 колона) и какви ли не още…

А по вашия край как им викат и какви разновидности има?

И как мислите – трябва ли да има български държавен стандарт в именоването на стъклените топчета, пък дори да няма нищо общо с гореспоменатите имена? 😛