Един красив залез…

… или какво се случва с Петър Събев и блога му!


Завърнах се. Снимката, която виждате по-горе е от о. Тасос – без каквато и да било редакция… Сами можете да си представите каква приказка беше в Гърция…

В случай, че не сте разбрали, обявявам го официално:

На

20.09.
2009 г.
 
официално се разделям с ергенския живот, а Биляна Колева ще стане Биляна Събева 🙂
И ако традицията повелява момичето да вземе името на момчето в реалния живот, то във виртуалния такива традиции няма… И в знак на солидарност (и не само) реших, че
Блогът на Петър Събев ще се премести!
 
Нещо повече – новият блог ще вземе името на момичето.
Дори още повече – аз и Биляна ще обединим блоговете си, което май не се е случвало в българската блогосфера досега.
Домейнът със сигурност ще е нещо.bilyana.net, но няма да го оповестявам публично, докато миграцията не е готова напълно. Във връзка с това пък, моля всички опитни и грамотни технически хора да ме светнат относно следните стъпки:
  1. Мигриране на psabev.blogspot.com към WordPress – предполагам, че ще стане с експортиране в XML и импортиране на всичко след това, но не съм сигурен дали ще се запазят коментари, чернови и други.
  2. Експортиране на bilyana.net в XML – това очаквам да е по-лесната част.
  3. Merge на постовете от двата блога – тук ми е тотално „тъмна Индия“ – какво става с категории, тагове, имена; как се променят датите; как се знае коя статия от кого е писана…
  4. Вдигане на нов блог – съответно, с нов дизайн, нови категории и т. н., но със старите постове.
  5. Редактиране на всички постове в новия блог – почти 1000 поста ще трябва да бъдат с нови категории и тагове.
  6. Пренасочване на всички стари постове от psabev.blogspot.com и bilyana.net към новия блог – на bilyana.net това ще е сравнително лесно, тъй като сървърът е моя. Как обаче да се променят близо 900 поста в моя блог, така че да сочат към новите си места, остава загадка – аз освен за ръчна смяна, за друго не се сещам.
  7. Официално обявяване на новия блог и почерпка на хората, които са помогнали за миграцията…

Както може би се досещате, всичко това няма да е лесна работа, още повече, когато човек подготвя сватба… Ето защо, известно време няма да пиша в блога. Но след това ще наваксам 🙂

Сега очаквам коментарите на всички geek-ове, които са имали подобни на моите премеждия по точките по-горе! Предварително благодаря.

Малките принцеси на големия град… и какъв е "стандартът" на писане във в-к "Стандарт"

Благодарение на Биляна случайно попаднах на една статия в Стандарт (при това в хартиения вариант на вестника), която изглежда така:


Принципно прилича на нормална статия, само че подозрително ми напомня на моята публикация „10 малки градски автомобила, с които паркирането не е чак такъв проблем„, писана преди повече от месец.

А сега открийте 10-те разлики 🙂

Петър Събев:

Да живееш в голям град има куп предимства, но и куп недостатъци. И един от най-дразнещите е половинчасовото обикаляне в търсене на място за паркиране… Не искам да си представям какво е да паркираш с някой огромен Hummer, например… Сравнете го с мъниците по-долу (пропорциите са запазени) и си представете колко по-лесно ще ви е, ако си вземете малка кола. Никога не съм криел, че съм фен на миниатюрните автомобили, затова подготвих пряко сравнение на 10 такива:

Стандарт:

Да живееш в голям град има предимства, но и куп недостатъци. Едно от най-големите неудобства е губенето на време в търсене на място за паркиране. Ето защо малките коли стават все по-търсени. За тях е необходимо малко място, а и някои се паркират напречно в колоната. Докато водачите на лимузини скубят коси, собствениците на „Смарт“ се мушват между колите и хукват по работа. Предлагаме ви класацията на 10-те най-предпочитани миниколи за големия град.

Дотук нещата си приличат, но вижте какво става по-нататък:

Петър Събев:

Smart Fortwo определено е абсолютният шампион по малки размери. Автомобилът е дълъг точно (и само) 2,5 метра, но това е по-скоро плюс, а не минус.
Стандарт:
Определено „Смарт“ е абсолютният шампион по малки размери. Автомобилът е дълъг само 2,50 м, което го прави идеален за паркиране практически навсякъде. Най-големият недостатък на малкия автомобил е, че качва само двама души.

Интересно, но Aixam примерно липсва в класацията на вестника и директно се продължава към Toyota iQ…

Петър Събев:

Toyota iQ е най-малката четириместна кола (побира по-скоро трима възрастни и едно дете, защото не си представям двама едри мъже на задната седалка). С четири души в колата колицата побира едва 32 литра багаж (аз имам по-голяма раница!), но пък задните седалки могат да се спускат поотделно и така капацитетът достига съответно 168 литра (при една спусната седалка) и 242 литра (при две спуснати седалки).

Стандарт:

Най-малката четириместна кола побира по-скоро трима възрастни и едно дете. С четири души тя побира едва 32 литра багаж, но пък задните седалки могат да се спускат поотделно и така капацитетът достига съответно 168 л и 242 л.

Забележително е колко еднакво мислим с анонимния автор от Стандарт… Направо сме астрални близнаци… И съм сигурен, че сега си мисли за Пежо 107 и Ситроен С1…

Петър Събев:

Citroen C1 заема третото място в класацията с дължина под 3,50 метра. (…) Peugeot 107 обаче не е на четвърто, а е все още на трето място, тъй като и двете коли са дълги точно 343 см. Толкова е дълга и Toyota Aygo (но няма да я представя тук, защото избирам само най-малките модели на всяка марка). Причината за еднаквите купета е симбиозата между Тойота, Пежо и Ситроен с общото им производство в Чехия. Трите коли имат напълно индивидуална визия, но като цяло са почти еднакви. И трите се предлагат във варианти с 2 и 4 врати, така че картинката не бива да ви притеснява.

Стандарт:

„Пежо 107“ и близнаците му „Ситроен С1“ и „Тойота Айго“ все още са на трето място, тъй като и трите коли са дълги точно 3,43 м. Причината за еднаквите купета е симбиозата между „Тойота“, „Пежо“ и „Ситроен“ с общото им производство в Чехия. И трите имат индивидуална визия, но като цяло са почти еднакви, като се предлагат във варианти с 2 и 4 врати.

Ами сега?! Стандарт остават с една кола по-малко! Така добавят Дайхатсу Куоре – хем селекцията става различна, за да не ги обвиняват в плагиатство… хитро! Ако си бяха направили и труда да прочетат техническите спецификации, щяха да видят, че са объркали дължината с един сантиметър, но да не издребняваме…

Следват няколко думи за Сузуки Алто:

Петър Събев:

Suzuki Alto видях лично на автоизложението във Франция и още тогава много се впечатлих от автомобила и съотношението цена-качество.

Тук ми става наистина интересно… Suzuki Alto изобщо не е представян в България (премиерата му е през април), а аз почти нищо не съм писал за модела в този пост (защото писах по-подробно в поста за автоизложението в Париж).

 

 

Стандарт:

Новият модел „Алто“ съчетава в себе си привлекателен дизайн, лекота и градска мобилност, а също и нисък разход на гориво и емисии. Въпреки скромните си размери „Алто“ предлага достатъчно високо ниво на комфорт.

Някакси ми се струва, че подобно описание важи за всеки от описаните автомобили, без последното изречение, което пък не е вярно – за цена от 8000 евро няма как нивото на комфорт да е достатъчно високо, освен по стандартите на българския журналист-плагиат. Да видим какво става при Фиат 500, който (странно, но) също присъства в класацията на Стандарт, както и в моята (може би трябва да кажа „общата ни класация“):

Петър Събев:

Fiat 500 или, както казват италианците, Фиат Чинкуеченто е по-популярен сред родителите ни, отколкото сред нас (все още). Автомобилът се е произвеждал от 1957 до 1975 г. Преди да бъде забравен напълно обаче, италианците направиха римейк наречен Fiat Nuova 500. Колата е запазила ретро-дизайна и е изключително симпатична кола, особено за дами. Не случайно един от прякорите на автомобилчето е Fiat Bambina, а за 50-годишнината на Барби създадоха изцяло розова Barbie-модификация.

Стандарт:

Автомобилът със симпатичен ретродизайн „Фиат 500“ е дълъг 3,55 м, широк 1,65 м и висок 1,50 м, а междуосието е цели 2,30 м. Така във возилото могат да се съберат четири човека. Оригиналният интериор се отличава с ярки разцветки и много стилни уреди.

Аааа… това е доста различно! Явно авторът не е искал да разкаже историята на новото Чинкуеченто… Какво ли ще каже за Форд Ка?

Петър Събев:

Ford Ka е градската количка на Ford. Второто поколение на Ка (името на модела произлиза от транскрипцията на „car“ [ka:]) има доста по-различен дизайн, повлиян от симбиозата на „Форд“ и „Фиат“. Колата е и една от най-малките петместни коли в света.
Стандарт:
„Форд Ка“ поставя нови стандарти при малките достъпни коли със запомнящ се дизайн, отличителна динамика и уникален характер. Този смел модел е практичен, безопасен, евтин за поддръжка и добронамерен към околната среда.

Тъкмо реших, че авторът е започнал да пише нещо оригинално, от себе си, така да се каже и… оказа се, че просто е взел текстът за Ford Ka от друго място. Текстът за Мини Купъра пък са го краднали от Капитал, иначе не мога да си обясня как и двамата журналисти са се сетили точно за фразата „конструиран да създава истинска наслада от шофирането, съчетана с превъзходна динамика“… За Опел обаче съм сигурен, че анонимният автор отново ще се опре на мен – един истински фен на марката:

Петър Събев:

Opel Agila е най-малкият модел на Опел. Второто поколение на „грозното патенце“ определено е взело доста от дизайна на Корса и колата вече изглежда доста по-добре. Като добавя, че побира 5 души и е базирано на Suzuki Splash, мисля да ви оставя да разгледате сайта на Opel Agila (английски), в случай, че искате още информация.

Стандарт:

Най-малкият модел на „Опел“ е взел доста от дизайна на „Корса“ и вече изглежда значително по-добре от първото поколение. Освен че побира 5 души, малката кола има багажник от 225 л.

Когато писах статията за автомобилите, реших че няколко неща са важни за една градска кола: брой пътници, брой врати, дължина, разход на гориво и обем на багажника. Авторът явно не е бил добър с графичната обработка, за да добави любимото си Дайхатсу в схемата, с която си играх толкова много, но пък е решил да сортира автомобилите по дължина (като мен), както и да цитира обема на багажниците в 3 от 10 модела… Как ли се е сетил?

Но да преминем към последния представен модел – Volkswagen Fox.

Петър Събев:

Volkswagen Fox е наследникът на най-популярните към момента в България модели Polo (1995-2000). „Лисицата“ на VW стана известна в Европа със серия кратки анимационни филмчета под надслов „Short but fun“.
Стандарт:

Най-малкият „Фолксваген“ идва от далечна Бразилия и е с доста поостарял дизайн. Въпреки това „лисицата“ има много място за пасажерите отпред и отзад, а багажникът е с обем 260 л.

Първо, най-малкият VW е Lupo 3L, но той вече не се произвежда (между другото, Фокс е пряк наследник на Лупо и едва косвен на гореспоменатото Поло)… Второ, не ми е ясно как точно решиха, че има много място за пасажерите, при условие, че в повечето ревюта на VW Fox един от основните недостатъци е липса на достатъчно пространство за пътниците отзад… Но поне тук виждам малко творчество, макар и да е представена неточна информация…

Интересно ми е защо VW Fox, който не се предлага в България, беше представен, а някои модели (Hyundai i10, Renault Clio, Skoda Fabia и Audi A1) с размер под 4 метра изобщо не са включени? Ако аз знаех за i10 преди месец, щях да махна Fox-а и да направя място за едва 357-сантиметровия мъник на Hyundai… Но нека приключа поста си така:

Творческият запек е сериозна болест в 21 век… Колкото и да ми се иска да натъпча някои журналисти с английска сол, в днешно време просто няма ефект. Copy-paste-ването е много по-лесно от реалното писане. Истината е, че най-много ми е жал за „Стандарт“ – някога бяха добър вестник, даже някога бяха любимият ми вестник и винаги съм имал добро мнение за тях. До днес.

А най-тъпото е, че Creative Commons лицензът позволява вместо да се мъчиш как да нагласиш нещата да не изглеждат копирани, просто да ги копираш… И единственото изискване е да напишеш:

Източник: Петър Събев, http://psabev.blogspot.com/

И ако сте комерсиални като в-к „Стандарт“, просто да ми поискате разрешение. Искали са ми разрешение за публикуване на материал поне 10 пъти и не си спомням да не съм давал… Иска се просто връзка с мен и това е!

Не е сложно, нали?

Аз нямам какво повече да кажа, но ако вие имате, направете го в коментар…

Или пък пишете до в-к „Стандарт“ на office@standartnews.com какво мислите…

Столична…

Голям град – големи хора,
само веднъж да дойда само туй мий зора…
Голям град – пълно е със стока,
толкус коли напрао ми сa спира тока…
Голям град – голяма мръсотия.
Нищо! Тука ше развивам търговия.
Голям град – пълно със боклуци.
Нищо… столичани искам да са мойте внуци.


Софийски автомобил в елитен столичен квартал
Прибирам се от работа. Някой е счупил прозореца на входната врата и две бабички стоят пред входа, цъкайки с език… Докато чакам асансьора, чувам:

– Марче, да знайш, това е само некой долен, мрррръсен про-вин-ци-а-лист!

Отивам при бабите и казвам:

– Марче, да знайш, аз съм про-вин-ци-а-лист… ама не бъди сигурна, че съм счупил стъклото!

Млъкнаха… Млъкнаха, щото на Марчето й пренесох оня ден столичната бебешка количка, в която беше напълнила толкова зелки от „Женския пазар“, че самият аз едва я качих по стълбите…
Марчето млъкна. Но по темата „столица vs. провинция“ не се мълчи. Колкото пъти видя подобна тема, толкова пъти виждам злобни коментари и от двете страни.
Роден съм в Шумен. Детските ми години съм изкарал предимно на село. Живял съм в Русе. Учил съм в Пловдив. Работил съм във Варна. Сега живея в София. Имам приятели от Бургас, Поморие, Дългопол, Казанлък, Видин, Благоевград, Нови Пазар, Стара Загора, Сливен, Горна Оряховица, Долна Джумая, Две могили, Три уши, Димитровград, Хасково, Шкорпиловци, Просторно, Душанци… и сигурно още хиляди места в България. Това прави ли ме провинциалист?
Само през тази година посетих 10 държави. Прабаба ми е гъркиня. Това прави ли ме чужденец?
Вече три години живея и работя в София. Оправям се с трафика, кварталите, хвърлям си боклуците разделно и ходя в „провинцията“ винаги, когато мога. Не ми е проблем да си сменя регистрационния номер на колата или да си направя адресна регистрация (то по нашите закони и на „Съборна“ 1 можеш да си направиш адресна регистрация)… но не съм го направил. Колата ми нито ще стане по-бърза, нито ще намали трафика, ако е със софийска регистрация. Плащам си данъците и сред основните ми човешки права е да пребивавам където си реша… И най-важното: не документите и регистрационния номер те правят столичанин… Не те определят дали ще се съобразяваш с другите, дали ще чупиш стъкла, дали ще дереш коли (здрасти, Анна), дали ще псуваш и дали ще караш като идиот/сляпа баба… (здрасти, Анна)…

Като споменах Анна, мислех да направя няколко цитата от блога й, но тя е решила да го махне от „публичния регистър“. Гугъл изрови само това от там:

Бесни селяни, които са в София от няколко години, псуват „софиянци” и не знаят имената на улиците. Арогантни глупаци, които правят пътуването ти непоносимо с евтини цигари и тиха чалга. Мисля, че мога да изброявам още доста.

Затова само добавям линковете, може пък да реши да ги отключи някой път…

И продължаваме с летните мисли на Делян и по-точно с това:

Делян*
*Без редакции и промени. Оригиналният правопис е запазен.

Прави ли ви впечатление колко са празни улиците? Как има къде да се паркира? Как задръстването вече се измерва в не повече от две коли до кръстовището? Как въздуха ненадейно стана по-чист? Градския транспорт днес сякаш дойде на време? Никой не ви е засичал на кръстовището? Никой не се предреди? И никой шофьор днес не ви е викнал „пидирас”, а дори маршрутките сякаш спазват правилата за движение?

Аз днес го забелязах. Когато всички коли заедно с мен спряхме пред една пешеходна пътека, за да мине жена с бебешка количка.
Очевидно е дошъл месец Август – месеца, в който според брат ми само Софиянци са си в София. А дори част и от тях може би са отишли на море.

(край на цитата)

Коментарите може да се синтезират така:

Софиянците казват: Така е, София е рай, когато се изнесат селяните.
Провинциалистите казват: София е рай през лятото, защото тъпите софиянци отиват да си киснат задниците на морето.
Истината е: Всички ходят на почивка през лятото и е нормално софийският трафик да се пренасочи по черноморските пътни артерии.

„Софиянец в колата“
Снимка: Pierrot
И с неговите мисли съм съгласен, между другото…

Няма да ви занимавам с допълнителни примери за ругатни тип „селяните вън“, които можете да видите във всички форуми – пишат го ерудирани адвокати и 12-годишни тийнейджърки с правопис тип „provincqlisti mahaiti sa podiavo li te“.
Войната между „софиянци и селяни“ се използва и за реклама. („Диър селинджър, искаш ли да станеш софианец?“) Вижте блога на Strangera направо, аз нямам какво да добавя.

Дори „24 часа“ писаха с големи букви (виж материала в блога на Симион):

Да затворим ли София за селяни?

Ето защо според мен спорът е безсмислен и ще цитирам едно гневно „провинциално“ мнение, с което съм 99% съгласен…

TAfricanski*

*Мнението е взето от форума на dir.bg без редакции и промени.
Оригиналният правопис е запазен.

От коя провинция иска да отиде в София? От Северен Рейн Вестфалия, от Долна Саксония или от Бавария? На мен в България не ми е известно да има провинции. България е унитарна държава. Не ми е ясно на какво отгоре се гради имперското ви самочувствие на граждани на Града. Нито се намирате в Рим, нито пък живеем в Древността. Поне според законите на България не ми е известно всичко извън областта София-град да е предназначено само да плаща данъци на Метрополията в замяна на охрана от варварски набези и под заплаха от бой, че да си позволява някой да ме нарича провинциалист. Бях ли достатъчно ясен?
Много интересно как досега не се е намерил нито един немец или нито един холандец, който да ми каже къде не ми било мястото, а вие, нещастници, си позволявате да давате подобни акъли. Можете само да злобеете, че другите хора живеят на приятно място и идват до София само за да се възползват от административните услуги, които тя предлага като столица, а вие живеете на гадно, но честно ви казвам, това не е мой проблем. Никой не ви е спрял да се преместите на по-приятно място. И аз не разбирам какво пречи централата на някоя фирма да е във Велинград или в Самоков. Вие се маймунчите там, правите си живота гаден, слагате си всичко в София, после ние сме ви били виновни.
Уважаеми, София е много повече моя, отколкото Русе ваш, защото София е столицата, в нея се наливат ресурси от цялата държава, за да е представителна и за да изпълнява функциите си. В замяна на това София е на всички. Ако някой от вас не се възползва от инфраструктурата, изградена с държавни пари, и въпреки това хората от другите части на страната му пречат, нека приеме личните ми извинения. На тия, които се възползват от икономическите, културните и всички други облаги, които получават благодарение на парите, които аз съм платил като данъци, мога само да се усмихна пренебрежително.
Хората в Габрово са много по-прави да се сърдят, че камиони им мачкат центъра по 24 часа на ден, защото Габрово е Габрово – има си хора, има си община, там всичко си е тяхно. Държавата не им е направила околовръстен път и заради това се руши тяхната инфраструктура, задръства се, рискува се техният живот. В София всичко е на всички българи, така че нямате право да мрънкате. Ако не ви изнася – никой не ви е спрял да живеете някъде другаде. Ама ви е под достойнството, нали. Щото имате самочувствието, че сте най-великите, понеже сте столичани. Смех… Заради това и карате като камикадзета – от Витоша по високо нема, от Искъро по длибоко нема. Аз съм със „С“, всички трябва да ми дават път.
Преди няколко дни един колега първа година искаше да ме пита колко ракия си нося от България (за студентите в Германия това е равносилно на злато) и ми вика „Колко ракия си носиш от София?“ Доста показателно.
Между другото, аз съм един щастлив българин, защото не ми се налага да ходя в София по никакъв повод. Имам си на 60 км от нас една друга столица, която ми предлага всичко, което ми липсва в Русе. Кеф ти летище, кеф ти второ летище (и нито едно от тях не го затварят, като има мъгла), кеф ти Икеа, кеф ти университет (да, по-добър е от СУ, съжалявам), кеф ти трамваи, кеф ти метро, кеф ти ескалатори, кеф ти задръстване, кеф ти австралийско консулство, кеф ти ЖП връзка със Западна Европа Не е ли тъжно, че до Букурещ пътувам по 4-лентов път, а евентуалната 4-лентова връзка на Русе с евентуалната магистрала Хемус, по която евентуално ще мога да стигам до нашата си столица, се дъвче като проект от години и е все още пожелание? И знаете ли кое ми е единственият проблем да ходя по-често в Букурещ? Таксата мост, която централното софийско правителство си позволява да ми събира, за да си пълни централния бюджет, с който да решава вашия проблем с вашия боклук, да ви прави метро или да ви вози с обновени вагони до Бургас. Е как да не ми се разгарят идеи за сепаратизъм от софийската централна власт, при положение, че от София виждам само лошо? Че ако Берлин почне да събира по 8€ на преминаване на националната граница между Германия и Австрия, Бавария на следващия ден ще обяви независимост бе! Етническите различия в международното право сами по себе си не са основание за сепаратизъм, но ако правата на някоя група от обществото са системно нарушавани, това вече Е легално основание за сепаратизъм. Моите права на свободно придвижване и икономически просперитет се погазват, за да събира София 35 милиона евро на година в централния бюджет.

Имате нужда от спешна промяна на провинциалното мислене точно вие, софиоцентрични индивиди. Колкото по-бързо се научите да мислите като едни съвременни граждани, а не като комунистически бабички от някое село, толкова повече нерви ще спестите и на себе си, и на другите.
(край на цитата)

Така… Саутпорт е един малък град близо до Манчестър, Великобритания… Хората там са скучни и ограничени по мнението на повечето нашенци… Но ако дойде Джон Смит от Саутпорт в София, той не е провинциалист… Напротив – даже не бива „да се излагаме пред чужденците“. Ако не е Джон Смит от Саутпорт, а Данчо Стоянов от Сливен, той е тъп селянин. Хмм… странни класификации. И неверни. За да кажа какво според мен разделя простаците и свестните хора, ще цитирам и няколко реда от блога на Templar за… (следва цитат, за запазването 1:1 вече си знаете)

…разлики от почти 3-пъти в КПД-то на антропогенезата между старата градска част и дълбоката провинция? Обективно, без обиди и без емоции, защо има разлика?

Диалектическия материализъм на комунистите учеше, че битието определя съзнанието. Демек, ако живееш мизерно ще бъдеш мизерен и по душа.
На мен ми се струва, че това съждение почива на грашна логическа връзка.

Съзнанието се определя от семейството и приятелската среда, в която се формираш като личност. Ако живееш бедно, дори в мизерия, но в духовна и културна среда с ценностна система, то имаш всички шансове да се развиеш като личност.
Ако живееш в безкнижие, в среда, в която алкохолизма е ежедневие, чалгата – постоянен звуков фон, а най-близката културна институция (опера, театър, библиотека) се намира на 40 км. , шансовете ти са минимални. Но дори и да живееш до църква, трябва някой да те заведе вътре докато си дете…
Така че, един младеж или девойка, израсъл в къща на старата главна в Шумен или Свищов, с холна гарнитура от варен бук от 33-та година, дантелена покривки плетени на една кука, гоблен „Старата воденица“ на стената и домашен сладкиш „агнески“ под стъклена похлупак „камбана“ вероятно ще има повече предпоставки да бъде заведен в църква, театър, книжарница. Статистическата вероятност да стане гражданин е по-висока… отколкото някой софиянец от Надежда 2, свикнат от малък, че всяка вечер се реже една голяма салата и се сяда със съседите на самоделна маса на стълбищната площадка, където на 19“ телевизор BEKO се гледа Шоуто на Слави…
Мястото на раждане, семейната среда и околната среда в никакъв случай не са определящи и ограничаващи за развитието на личността, но са важна предпоставка, бонус, който имащите го използват или не, а нямащите, стига да искат наваксват с допълнителни усилия, за което само можем да свалим шапка на успелите.

(край на цитата)

Затова…

Имам първо и последно обръщение към „софиянци“ или по-точно към тези, които мразят провинциалистите:

Мили софиянци… Наистина не се дръжте така, сякаш София е автономна област на България. Тук съм само и единствено заради хубавата си работа, която много обичам. Обещавам ви, че когато получа подобна възможност за работа и развитие в Русе или Пловдив, например, веднага ще се самоекстрадирам от София и ще ви оставя да й се радвате на двучасовите задръствания, мръсния въздух, боклучавите улици и бездомните кучета… И не забравяйте какво е казал Хемингуей: „Всичко, което е далеч от морето, е провинция“.
И няколко думи към „провинциалистите“ или истинските простаци, които паркират неправилно, хвърлят си фасовете навсякъде, пътуват гратис и цапат красивата ни столица:
София е страхотен град. По-голям, по-скъп, по-мръсен, по-натоварен и въпреки това прекрасен. Пълно е с идиоти, но повечето хора са свестни. Шофьорите са толерантни и се пускат един друг, някои дори спират на пешеходните пътеки. Няма нищо лошо да оставиш колата си на платен паркинг – спестява много нерви на всички. Заплатите са по-високи, но и стресът е по-голям. Затова, ако нямате основателна причина да бъдете тук, наистина няма смисъл да идвате. Ако пък идвате, не се дръжте в стил „Не съм от тук и съм за малко“. Пазете София чиста и се съобразявайте с другите. Не е сложно.

Накратко:
Софиянец ме обижда точно толкова с „провинциалист“, колкото един русенец със „софиянец“… Мога да се справя със софийския трафик, мога да впрегна и магаре с каруца. Мога да ви кажа три хубави столични ресторанта, както и три страхотни рецепти с гозбите на леля ми от Разград. Опитвам се да съм толерантен шофьор, независимо дали съм в София, Пловдив, Варна или в центъра на селце със 100 души население. Аз съм гражданин на света. Всички сме… И вместо да се чувстваме европейци и част от нещо много по-голямо от България, ние се делим на това кой от коя махала е… Напомня ми на бой по време на детски футболен мач… Проблемът е, че повечето от нас не са в детската градина.
Не вярвам този пост да промени нещо във войната… но съм длъжен да ви кажа, че на този свят има много по-важни неща от това откъде си! Левски е от Карлово, Ботев – от Калофер, Вазов – от Сопот, цар Борис ΙΙΙ – от София, Стефка Костадинова – от Пловдив, Димитър Бербатов – от Благоевград, а Слави Трифонов – от Плевен. Обичам България. Обичам народа си…
И няма никакво значение къде си роден… Има значение само какъв си, какъв искаш да си и колко континенти, държави, градове, села и хора може да побере сърцето ти!