Вържи агнето за Гергьовден!

Ето една задача, която научих от колегите ми и, признавам си, не успях да реша… Ситуацията е следната:

Имате пасище с формата на полукръг с радиус 5 метра, няколко колчета и две въжета, всяко с дължина 10 метра. Взели сте си и Гергьовско агънце (Animalia Chordata Mammalia Artiodactyla Bovidae Caprinae Ovis Aries Gergiovdens), което има нужда да си пасе спокойно и да достига абсолютно всеки сантиметър от тучната ви полукръгла ливада.

За съжаление, навсякъде около ливадата съседът ви е боднал зелки и в името на добросъседските взаимоотношения не трябва да допускате агънцето да изпасе съседските зелки.

Накратко, въпросът е как да вържете агнето с въжетата така, че да достига всяка част от ливадата, без да ходи при зелките на съседа.

Можете да напишете отговора си в коментар или пък да ми изпратите картинка на познатия ви е-mail psabev кльомба gmail точка com.

Преди това, някои уточнения „от кол и въже“, както се казва:

  • Приемаме, че въжето, което отива за връзване на възли, примки, джувки, крака, опашки и колчета е пренебрежимо малко като дължина.
  • Приемаме, че няколко колчета е число между 2 и 7.
  • Приемаме, че каквито и огради от колчета и въжета да правите, агнето може спокойно да ги прескочи – заложете на връзването на агнето, а не на ограждането на терена.

Успех и весел празник!

Един красив залез…

… или какво се случва с Петър Събев и блога му!


Завърнах се. Снимката, която виждате по-горе е от о. Тасос – без каквато и да било редакция… Сами можете да си представите каква приказка беше в Гърция…

В случай, че не сте разбрали, обявявам го официално:

На

20.09.
2009 г.
 
официално се разделям с ергенския живот, а Биляна Колева ще стане Биляна Събева 🙂
И ако традицията повелява момичето да вземе името на момчето в реалния живот, то във виртуалния такива традиции няма… И в знак на солидарност (и не само) реших, че
Блогът на Петър Събев ще се премести!
 
Нещо повече – новият блог ще вземе името на момичето.
Дори още повече – аз и Биляна ще обединим блоговете си, което май не се е случвало в българската блогосфера досега.
Домейнът със сигурност ще е нещо.bilyana.net, но няма да го оповестявам публично, докато миграцията не е готова напълно. Във връзка с това пък, моля всички опитни и грамотни технически хора да ме светнат относно следните стъпки:
  1. Мигриране на psabev.blogspot.com към WordPress – предполагам, че ще стане с експортиране в XML и импортиране на всичко след това, но не съм сигурен дали ще се запазят коментари, чернови и други.
  2. Експортиране на bilyana.net в XML – това очаквам да е по-лесната част.
  3. Merge на постовете от двата блога – тук ми е тотално „тъмна Индия“ – какво става с категории, тагове, имена; как се променят датите; как се знае коя статия от кого е писана…
  4. Вдигане на нов блог – съответно, с нов дизайн, нови категории и т. н., но със старите постове.
  5. Редактиране на всички постове в новия блог – почти 1000 поста ще трябва да бъдат с нови категории и тагове.
  6. Пренасочване на всички стари постове от psabev.blogspot.com и bilyana.net към новия блог – на bilyana.net това ще е сравнително лесно, тъй като сървърът е моя. Как обаче да се променят близо 900 поста в моя блог, така че да сочат към новите си места, остава загадка – аз освен за ръчна смяна, за друго не се сещам.
  7. Официално обявяване на новия блог и почерпка на хората, които са помогнали за миграцията…

Както може би се досещате, всичко това няма да е лесна работа, още повече, когато човек подготвя сватба… Ето защо, известно време няма да пиша в блога. Но след това ще наваксам 🙂

Сега очаквам коментарите на всички geek-ове, които са имали подобни на моите премеждия по точките по-горе! Предварително благодаря.

Малките принцеси на големия град… и какъв е "стандартът" на писане във в-к "Стандарт"

Благодарение на Биляна случайно попаднах на една статия в Стандарт (при това в хартиения вариант на вестника), която изглежда така:


Принципно прилича на нормална статия, само че подозрително ми напомня на моята публикация „10 малки градски автомобила, с които паркирането не е чак такъв проблем„, писана преди повече от месец.

А сега открийте 10-те разлики 🙂

Петър Събев:

Да живееш в голям град има куп предимства, но и куп недостатъци. И един от най-дразнещите е половинчасовото обикаляне в търсене на място за паркиране… Не искам да си представям какво е да паркираш с някой огромен Hummer, например… Сравнете го с мъниците по-долу (пропорциите са запазени) и си представете колко по-лесно ще ви е, ако си вземете малка кола. Никога не съм криел, че съм фен на миниатюрните автомобили, затова подготвих пряко сравнение на 10 такива:

Стандарт:

Да живееш в голям град има предимства, но и куп недостатъци. Едно от най-големите неудобства е губенето на време в търсене на място за паркиране. Ето защо малките коли стават все по-търсени. За тях е необходимо малко място, а и някои се паркират напречно в колоната. Докато водачите на лимузини скубят коси, собствениците на „Смарт“ се мушват между колите и хукват по работа. Предлагаме ви класацията на 10-те най-предпочитани миниколи за големия град.

Дотук нещата си приличат, но вижте какво става по-нататък:

Петър Събев:

Smart Fortwo определено е абсолютният шампион по малки размери. Автомобилът е дълъг точно (и само) 2,5 метра, но това е по-скоро плюс, а не минус.
Стандарт:
Определено „Смарт“ е абсолютният шампион по малки размери. Автомобилът е дълъг само 2,50 м, което го прави идеален за паркиране практически навсякъде. Най-големият недостатък на малкия автомобил е, че качва само двама души.

Интересно, но Aixam примерно липсва в класацията на вестника и директно се продължава към Toyota iQ…

Петър Събев:

Toyota iQ е най-малката четириместна кола (побира по-скоро трима възрастни и едно дете, защото не си представям двама едри мъже на задната седалка). С четири души в колата колицата побира едва 32 литра багаж (аз имам по-голяма раница!), но пък задните седалки могат да се спускат поотделно и така капацитетът достига съответно 168 литра (при една спусната седалка) и 242 литра (при две спуснати седалки).

Стандарт:

Най-малката четириместна кола побира по-скоро трима възрастни и едно дете. С четири души тя побира едва 32 литра багаж, но пък задните седалки могат да се спускат поотделно и така капацитетът достига съответно 168 л и 242 л.

Забележително е колко еднакво мислим с анонимния автор от Стандарт… Направо сме астрални близнаци… И съм сигурен, че сега си мисли за Пежо 107 и Ситроен С1…

Петър Събев:

Citroen C1 заема третото място в класацията с дължина под 3,50 метра. (…) Peugeot 107 обаче не е на четвърто, а е все още на трето място, тъй като и двете коли са дълги точно 343 см. Толкова е дълга и Toyota Aygo (но няма да я представя тук, защото избирам само най-малките модели на всяка марка). Причината за еднаквите купета е симбиозата между Тойота, Пежо и Ситроен с общото им производство в Чехия. Трите коли имат напълно индивидуална визия, но като цяло са почти еднакви. И трите се предлагат във варианти с 2 и 4 врати, така че картинката не бива да ви притеснява.

Стандарт:

„Пежо 107“ и близнаците му „Ситроен С1“ и „Тойота Айго“ все още са на трето място, тъй като и трите коли са дълги точно 3,43 м. Причината за еднаквите купета е симбиозата между „Тойота“, „Пежо“ и „Ситроен“ с общото им производство в Чехия. И трите имат индивидуална визия, но като цяло са почти еднакви, като се предлагат във варианти с 2 и 4 врати.

Ами сега?! Стандарт остават с една кола по-малко! Така добавят Дайхатсу Куоре – хем селекцията става различна, за да не ги обвиняват в плагиатство… хитро! Ако си бяха направили и труда да прочетат техническите спецификации, щяха да видят, че са объркали дължината с един сантиметър, но да не издребняваме…

Следват няколко думи за Сузуки Алто:

Петър Събев:

Suzuki Alto видях лично на автоизложението във Франция и още тогава много се впечатлих от автомобила и съотношението цена-качество.

Тук ми става наистина интересно… Suzuki Alto изобщо не е представян в България (премиерата му е през април), а аз почти нищо не съм писал за модела в този пост (защото писах по-подробно в поста за автоизложението в Париж).

 

 

Стандарт:

Новият модел „Алто“ съчетава в себе си привлекателен дизайн, лекота и градска мобилност, а също и нисък разход на гориво и емисии. Въпреки скромните си размери „Алто“ предлага достатъчно високо ниво на комфорт.

Някакси ми се струва, че подобно описание важи за всеки от описаните автомобили, без последното изречение, което пък не е вярно – за цена от 8000 евро няма как нивото на комфорт да е достатъчно високо, освен по стандартите на българския журналист-плагиат. Да видим какво става при Фиат 500, който (странно, но) също присъства в класацията на Стандарт, както и в моята (може би трябва да кажа „общата ни класация“):

Петър Събев:

Fiat 500 или, както казват италианците, Фиат Чинкуеченто е по-популярен сред родителите ни, отколкото сред нас (все още). Автомобилът се е произвеждал от 1957 до 1975 г. Преди да бъде забравен напълно обаче, италианците направиха римейк наречен Fiat Nuova 500. Колата е запазила ретро-дизайна и е изключително симпатична кола, особено за дами. Не случайно един от прякорите на автомобилчето е Fiat Bambina, а за 50-годишнината на Барби създадоха изцяло розова Barbie-модификация.

Стандарт:

Автомобилът със симпатичен ретродизайн „Фиат 500“ е дълъг 3,55 м, широк 1,65 м и висок 1,50 м, а междуосието е цели 2,30 м. Така във возилото могат да се съберат четири човека. Оригиналният интериор се отличава с ярки разцветки и много стилни уреди.

Аааа… това е доста различно! Явно авторът не е искал да разкаже историята на новото Чинкуеченто… Какво ли ще каже за Форд Ка?

Петър Събев:

Ford Ka е градската количка на Ford. Второто поколение на Ка (името на модела произлиза от транскрипцията на „car“ [ka:]) има доста по-различен дизайн, повлиян от симбиозата на „Форд“ и „Фиат“. Колата е и една от най-малките петместни коли в света.
Стандарт:
„Форд Ка“ поставя нови стандарти при малките достъпни коли със запомнящ се дизайн, отличителна динамика и уникален характер. Този смел модел е практичен, безопасен, евтин за поддръжка и добронамерен към околната среда.

Тъкмо реших, че авторът е започнал да пише нещо оригинално, от себе си, така да се каже и… оказа се, че просто е взел текстът за Ford Ka от друго място. Текстът за Мини Купъра пък са го краднали от Капитал, иначе не мога да си обясня как и двамата журналисти са се сетили точно за фразата „конструиран да създава истинска наслада от шофирането, съчетана с превъзходна динамика“… За Опел обаче съм сигурен, че анонимният автор отново ще се опре на мен – един истински фен на марката:

Петър Събев:

Opel Agila е най-малкият модел на Опел. Второто поколение на „грозното патенце“ определено е взело доста от дизайна на Корса и колата вече изглежда доста по-добре. Като добавя, че побира 5 души и е базирано на Suzuki Splash, мисля да ви оставя да разгледате сайта на Opel Agila (английски), в случай, че искате още информация.

Стандарт:

Най-малкият модел на „Опел“ е взел доста от дизайна на „Корса“ и вече изглежда значително по-добре от първото поколение. Освен че побира 5 души, малката кола има багажник от 225 л.

Когато писах статията за автомобилите, реших че няколко неща са важни за една градска кола: брой пътници, брой врати, дължина, разход на гориво и обем на багажника. Авторът явно не е бил добър с графичната обработка, за да добави любимото си Дайхатсу в схемата, с която си играх толкова много, но пък е решил да сортира автомобилите по дължина (като мен), както и да цитира обема на багажниците в 3 от 10 модела… Как ли се е сетил?

Но да преминем към последния представен модел – Volkswagen Fox.

Петър Събев:

Volkswagen Fox е наследникът на най-популярните към момента в България модели Polo (1995-2000). „Лисицата“ на VW стана известна в Европа със серия кратки анимационни филмчета под надслов „Short but fun“.
Стандарт:

Най-малкият „Фолксваген“ идва от далечна Бразилия и е с доста поостарял дизайн. Въпреки това „лисицата“ има много място за пасажерите отпред и отзад, а багажникът е с обем 260 л.

Първо, най-малкият VW е Lupo 3L, но той вече не се произвежда (между другото, Фокс е пряк наследник на Лупо и едва косвен на гореспоменатото Поло)… Второ, не ми е ясно как точно решиха, че има много място за пасажерите, при условие, че в повечето ревюта на VW Fox един от основните недостатъци е липса на достатъчно пространство за пътниците отзад… Но поне тук виждам малко творчество, макар и да е представена неточна информация…

Интересно ми е защо VW Fox, който не се предлага в България, беше представен, а някои модели (Hyundai i10, Renault Clio, Skoda Fabia и Audi A1) с размер под 4 метра изобщо не са включени? Ако аз знаех за i10 преди месец, щях да махна Fox-а и да направя място за едва 357-сантиметровия мъник на Hyundai… Но нека приключа поста си така:

Творческият запек е сериозна болест в 21 век… Колкото и да ми се иска да натъпча някои журналисти с английска сол, в днешно време просто няма ефект. Copy-paste-ването е много по-лесно от реалното писане. Истината е, че най-много ми е жал за „Стандарт“ – някога бяха добър вестник, даже някога бяха любимият ми вестник и винаги съм имал добро мнение за тях. До днес.

А най-тъпото е, че Creative Commons лицензът позволява вместо да се мъчиш как да нагласиш нещата да не изглеждат копирани, просто да ги копираш… И единственото изискване е да напишеш:

Източник: Петър Събев, http://psabev.blogspot.com/

И ако сте комерсиални като в-к „Стандарт“, просто да ми поискате разрешение. Искали са ми разрешение за публикуване на материал поне 10 пъти и не си спомням да не съм давал… Иска се просто връзка с мен и това е!

Не е сложно, нали?

Аз нямам какво повече да кажа, но ако вие имате, направете го в коментар…

Или пък пишете до в-к „Стандарт“ на office@standartnews.com какво мислите…