Кратък Хамлетов размисъл…

Сподели тази публикация:

Стоеше на ръба на пропастта… Знаеше, че няма как да я прескочи с два малки скока… Затова се върна!
Винаги когато се изправеше пред трудност, се връщаше…. Спомени от детството, от ученическите години… Първата играчка, първата шестица в училище, първата целувка, първото сбиване… и естествено, първото „първо място“.
Всички те носеха малко тъга, много топли моменти, вкус на палачинки с домашен мед и изпоцапани от игра дрехи… Дългите вечери пред блока, плюшените играчки, топлата печка вкъщи и дори плюшената играчка в леглото… Понякога всички тези неща липсваха ужасно и точно сега можеше да го усети с всяка фибра на тялото си… Нямаше нужда да чисти спомените от съзнанието си… Именно миналото даваше сила. Именно спомените топлеха!
Извърна се рязко, побегна с всичка сила и преди да осъзнае направи скок…
Понякога трябва да се върнем много назад, за да се засилим добре, не мислите ли?

P.S. Моливчето също е едно завръщане към първите ми опити за графичен дизайн, когато бях ученик.


Сподели тази публикация:

8 мнения за “Кратък Хамлетов размисъл…”

  1. Моливът истински ли е, или изцяло създаден с графична програма?

    Малко ми напомни моя молив, който наскоро се забавлявах да рисувам с Fireworks… 🙂

  2. Моливът беше истински, сложен в скенера 🙂 Даже беше „2В“ 🙂 Надписът обаче беше добавен…

  3. Не е лошо… 🙂

    Донякъде прилича и на рисуван, обаче, затова питах 😉

  4. Само дето сянката му е отгоре или то това си е нарочно 😉

  5. А понякога просто трябва да скочим надолу, в непознатото.

  6. @kajimidatikaja: Да.
    А иначе, от спомените идва както силата, така и слабостта…

  7. Може и така да се каже… предпазват ни да не повтаряме гршки, но ни задържат, защото заради тях не рискуваме и не смеем да опитаме, въпреки неуспеха. Силата идва от настоящето, от хората около нас. Тези , които ни обичат и тези, с които трябва да се справим.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.