До Атомиума и назад

Сподели тази публикация:

Остана още едно предварително набелязано място в Брюксел, което не бяхме посетили – Атомиумът. Принципно метрото ходи до там, така че проблемът е нулев, но точно в планувания ден имаше стачка на целия градски транспорт…
Е, няма да го оставим невидян… Решихме: Тръгваме пеш!
Осем километра в едната посока, хора, осем километра! Поне разгледахме ситито на Брюксел:

Стигнахме до Атомиума едва привечер. За незнаещите, това е един от символите на града, а и на ХХ в. въобще. Атомиумът е построен през 1958 г. за Световното изложение в Брюксел и пресъздава атом, увеличен 160 000 000 000 пъти. Сигурен съм, че вече сте го сметнали. Получава се структура, висока 102 м., състояща се от девет сфери, всяка с диаметър 18 м. Грандиозно и красиво, нали?

Добре, де… Ама как да се приберем? Краката ни едва помръдват. Паркът, през който се минава е тъмен и няма жива душа в него (тук е мястото да споменем, че пътят до центъра минава и през един малко по-… как да кажа… машалла и хабиби-квартал. Вярно, че правят вкусни дюнери и всеки десети автомобил е с българска регистрация, но не бих рискувал да мина от там с приятелката си късно вечерта)…

Освен нас имаше и друг заблуден турист от Лондон. Решихме да си разделим едно такси до центъра на Брюксел. Супер, ама… всички таксиджии в Брюксел са от хабибитата, празнуват рамадан и на практика таксита няма… Слава Богу, спряхме едно такси най-накрая и бакшишът се нави да ни откара поне в широкия център. По пътя разбрахме, че заблуденият лондончанин всъщност е фотограф и то не кой да е, а отговарящият за изданието на WizzAir. Ето защо може да очаквате в списанието нощна снимка на Атомиума съвсем скоро.

Иначе центърът на Брюксел буквално блести със хиляди светлини през нощта и разходката определено си струваше. Като бонус за първи път видяхме офис-сграда, променяща цветовете си постоянно!!!


Въобще Брюксел е страхотно място, но следващото ми включване ще е от не по-малко страхотно – Париж. Очаквайте с нетърпение!


Сподели тази публикация:

5 мнения за “До Атомиума и назад”

  1. shte se probwam da ti pratia imeto na edno malko restorantche w pari# (mnogo blizo do metroto.. stanciata se kazwa Philipe August) Restorantcheto e mnogo simpatichno i se dar#I ot edno semeistwo. Ne rabotiat w sabota, no si zaslu#awa mnogo… towa beshe edinstwenoto miasto w Pari# kadeto se pochuwstwahme „dobre doshli“.. Sobstwenichkata ne gowori angliiski, no pyk za smetka na towa ni izigra edna hubawa pantomima, s koiato ni „pokaza“ kakwo shte iadem.. ili po-tochno kak e napraweno 🙂 aaa i pasteta tam e ubiec….

    OOO MNOGO WA#NO NESHTO: ako shte hodite do Wersai, mo#esh da si kupish bilet za whoda ot garite w Pari#. Towa ti go preporachwam strashno mnogo, zashtoto inache shte se redite na 2 opashki, edna za bileti, druga za da wlezete… spestiawa mnogo wreme..

    I drugo wa#no neshto, w Pari# kato parkirash ne ostawiai kolata na skorost i ne darpai rachnata.. tam kolite sa bukwalno edna do druga i se izliza kato leko „pobuwash“ kolite pred i zad teb…

  2. Пешо, ако хванеш един атом и го увеличиш 160 000 000 000, той няма да изглежда така както в този атомиум. Дори през 1958г са знаели как всъщност „изглежда“ един атом.

    Накратко: ако хванеш един атом и го увеличиш, той ще се разпадне. Ако хванеш огромен микроскоп и го насочиш към един атом, светлината просто ще мине покрай него и ти няма да го видиш. Ако използваш т.нар. Scanning Tunelling Microscope (виждал съм такива, откачени са – използват един супер остра игла за да „опипат“ индивидуални атоми), ти пак няма да видиш самия атом, а електрическото поле около него. Виж сам.

    Истината е, че един атом не е топка за пинпонг както си го представят повечето хора, а нещо доста по-сложно и много по-интересно.

  3. Мисля, че и втория линк не сработва…а точно ми стана интересно :/

  4. Атомиумът символизира не единичен атом, а 9-те атома, изграждащи т.нар. елементарна клетка на кристалната решетка на желязото, и по-специално на обемноцентрираната й кубична форма, известна като ферит, афла-желязо или само желязо, тъй като това е формата, под която то съществува при нормални температури. Въпросната клетка е увличена 165 милиарда пъти. Размерите на „атомните“ сферите обаче далеч не са в мащаб и са определени по-скоро от конструктивни съображения.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.