Какво друго да си приготвим с хумус?!

След като скоро споделих как да си приготвим хумус у дома, ето и няколко идеи за интересни предложения с тази вкусна разядка.

Домашни дюнери с хумус

duner with humus

Приготвят се лесно, а са невероятно вкусни.
Ако искате да си приготвите арабската питка също сами – просто направете тесто с 500 г. брашно, 1 пакетче суха мая, 1 ч. л. сол, 1 с. л. олио и 1 с. л. захар. За по-лесно аз съм го запомнила като 500 и 4х1 и си запомням, че солта е по-малко. Като омесите тестото, направете малки топки, които да разточите с точилка до получаването на кръгчета с желаното количество широчина и дебелина. Пекат се за кратко в силно загрята и добре намаслена тавичка и се завъртат периодично, докато станат готови.

След като питките са готови ги покрийте с хартия или кърпа. Вземете една питка и си допълнете в нея каквото обичате и имате в хладилника. Аз сложих пресни краставички на ленти, кубчета филетирани домати,  резен пилешко филе и разбира се – 1 с.л. хумус. Загърнах и поднесох на любимите ми същества. 🙂

Сандвич с хумус, домати и шунка

sandwich with humus

Също така, можете да си приготвим и сандвичи. За целта запичаме леко филийки хляб, намазваме ги с хумус и гарнираме по предпочитания и наличност.
Придържам се винаги да използвам пресни и сезонни продукти, да използвам повече семена, сосове и пресни подправки.

Намерено е куче!

Снимка: http://www.flickr.com/photos/samtheshepherd88/4107404263/

Вече сме писали подобна публикация, ама този път е по-различно и много по-забавно…

Днешната история започва с обичайната вечерна разходка из квартала на семейство Събеви.  Движим се с количката, прибирайки се към вкъщи и изненадващо и за трима ни към нас тичешком се приближават две задъхани момчета:

– Извинете, да сте виждали едно голямо черно куче? – пита запъхтяно едното от тях.  – Немска овчарка…

– Не, не сме, ние идваме от тази пресечка – посочвам – и не сме го виждали…

– Благодаря.

Момчетата продължават забързани и нервно се обвиняват:

– Казах ти да го вържеш, брат ми!

– Казах ти, че го вързах, бе, брат ми, скъсало си е каишката!

– Толкоз си тъп, че… не знам к’во ще те направя, ей!

Три минути по-късно иззад ъгъла се чува дрънченето на синджир и скоро виждаме оплезения език и влачещата се скъсана каишка на черна немска овчарка, която минава покрай нас и ни поглежда с две очи, които искат да кажат само едно:

– Да сте виждали двама ненормалници да ме търсят?

Петьо бавно се приближи, хвана синджира на кучето и го омота три пъти около китката си. Кучето обаче реши да продължи търсенето си и с цялата си сила повлече близо 100-килограмовият Петър на зиг-заг из квартала.

Аз, какво да правя, тръгвам с Вики и количката след тях… Представете си гледката: Петър тича на зиг-заг с някакво непознато куче, търсещо двамата си заблудени стопани из всички улици в квартала, а аз галопирам с бясна скорост след тях с количката, в която Вики пищи от радост от динамичните характеристики на превозното си средство и най-вече заради това, че баща й си има куче…

Постепенно нещата се успокоиха и започнахме да разпитваме хората в квартала дали някой не е питал за кучето и накъде е тръгнал…

– Извинете, да сте виждали стопаните на това куче? – пита Петър, държейки каишката и след като среща само оглупели погледи, обяснява – Две момчета минаха от тук и казаха, че си търсят кучето… ние го намерихме, ама изгубихме момчетата! Ако минават, кажете им да ни чакат на онази площадка, ще минаваме там на всеки 15 минути…

* * *

– И сега какво правим с това куче?

– Айде да си го вземем вкъщи за през нощта… утре ще ги намерим тези „братя“…

– Да! – каза Вики (винаги го прави в най-подходящите моменти)

– Не, дай да обикаляме наоколо, все някъде в квартала ще се засечем…

* * *

10 минути по-късно наистина се засякохме с момчетата и така тази забавна история приключи по скучен, но щастлив начин…

А вие ако случайно си изгубите кучето, котето или жирафа, казвайте координатите си на хората, които го търсят, за да не попаднете в ситуацията на „братята“. Или най-добре сложете телефон за връзка в нашийника му…

Кратък Хамлетов размисъл…

Стоеше на ръба на пропастта… Знаеше, че няма как да я прескочи с два малки скока… Затова се върна!
Винаги когато се изправеше пред трудност, се връщаше…. Спомени от детството, от ученическите години… Първата играчка, първата шестица в училище, първата целувка, първото сбиване… и естествено, първото „първо място“.
Всички те носеха малко тъга, много топли моменти, вкус на палачинки с домашен мед и изпоцапани от игра дрехи… Дългите вечери пред блока, плюшените играчки, топлата печка вкъщи и дори плюшената играчка в леглото… Понякога всички тези неща липсваха ужасно и точно сега можеше да го усети с всяка фибра на тялото си… Нямаше нужда да чисти спомените от съзнанието си… Именно миналото даваше сила. Именно спомените топлеха!
Извърна се рязко, побегна с всичка сила и преди да осъзнае направи скок…
Понякога трябва да се върнем много назад, за да се засилим добре, не мислите ли?

P.S. Моливчето също е едно завръщане към първите ми опити за графичен дизайн, когато бях ученик.