Този блог е на 10 години!

Песента “Happy Birthday To You” била изпята за първи път през 1893 г., при това с текст „Good morning to all“. За първи път торта за рожден ден се споменава в Оксфордския речник през 1785 г., а първата картичка за рожден ден – през 1902 г. За първи път преди 10 години Петър реши да създаде блог точно на тази дата, а през последните 10 години много неща се промениха – както за Петър, така и за блога… Първо Биляна и Петър обединиха блога си, после и те самите се обединиха 🙂

Според „Аз жената“ има 11 неща, които задължително всяко 10-годишно дете трябва да може да прави:

1. Да си направи сандвич – в нашия блог също можете да откриете рецепта за сандвич.
2. Да направи чай с електрическата кана – правено, в Шотландия.
3. Да си пише сам домашните – доста хора си пишат домашните именно чрез информация от нашия блог, няма да даваме конкретни примери.
4. Да изхвърля боклука – дори го правим разделно
5. Да помага в седмичното почистване на дома – да, харесахме си бърсалка още в Белгия…
6. Да си отсервира обяда – за обяд не знаем, но когато Биляна реши да отсервира вечерята на Петър за първи път, нещата приключиха в Пирогов…
7. Да си избира сам дрехите за деня – и дори се научихме как да разпознаем скъпите от евтините дрехи
8. Да честити празник на член от семейството – разбира се, даже на цялата нация
9. Да помага в пазаруването – помага с гуми, памперси, детски седалки и идеи за подаръци на мъж и жена
10. Да си знае адреса – знаем го, знаете го и вие… www.peter.and.bilyana.net
11. Да знае как да поиска помощ от съседи – да, при това без да сме предубедени.

От горното следва, че имаме три деца: Симеон (на 2 години), Виктория (на 5 години) и блога ни (на 10 години). И макар (логично!) да отделяме много повече време на хуманоидните ни деца, за последните 10 години нещата с виртуалното ни дете в цифри изглеждат така:

  • 2 749 746 са уникалните посетители за последните 10 години.
  • Имайки предвид, че 90.46% от посещенията ни са от България, това означава, че 2 487 420 българи са ни посещавали или приблизително всеки трети българин някога е попадал на блога ни.
  • 59.1% от домакинствата в България имат достъп до Интернет, което значи, че над половината от българите, ползвали интернет са отваряли блога ни.
  • Тези числа растат все повече и повече – само през последната година (2015 г.) са ни посетили 419 000 уникални потребители – това са всички хора в Пловдив и Асеновград заедно…
  • От чужбина най-много блогът ни се чете в Германия (2%), Великобритания (1,8%), САЩ (1,5%), Русия (0,6%), Испания (0,5%) и Гърция (0,5%).
  • Средностатистически 872 души всеки ден посещават блога ни, от които 753 са уникални! През последната година не сме падали под 1000 души на ден.
  • Всеки пети посетител е под 25 г. (19.17%), всеки четвърти между 35 и 44 години (23.60%), а най-много са между 25 и 34 години (37.78). Едва 2.87% от посетителите ни са над 65 години (бабо, здрасти!)
  • Най-големите ни фенове са фенове на филми и сериали (5.51%), спортни фенове (4.75%), технофили (4.66%), шопинг-маниаци (3.95%) и пътешественици (3.82%).
  • Редовните ни читатели (чели над 10 публикации) са едва 3,5%, но това са почти 100 000 души!!! И, вярвате или не, над 20 000 души са чели над 200 статии в блога ни (да, всеки от тях поотделно!).
  • 17.69% от потребителите ни са ни чели от мобилно устройство (таблет или смартфон). За миналата година този процент е 36%, т.е. над една трета!!!
  • Най-често хората попадат в нашия блог след търсене на информация за официални празници, подарък, забележителности, гуми, рецепти за октопод, икони за skype и една-две нецензурни думи…
  • Средно хората прекарват 1:36 мин. на посещение в блога ни. Но истината е, че един голям процент остават само 10-20 секунди, докато останалите се задържат поне за 5 минути, а понякога четат и с часове.

Но извън числата, има нещо много по-важно… блогът ни стана повод за много интересни запознанства, неочаквани приключения и приятни емоции…

След 10 години онлайн присъствие, решихме, че е време да работим и в една друга насока – наша собствена фирма за онлайн маркетинг и реклама, дигитално присъствие в Интернет, консултации, организиране на събития и обучения и др., която създадохме преди броени дни… Дами и господа, представяме ви Уебикус ООД:

Webbicus-square-simplecolor

Запомнете това име и лого и очаквайте много новости там… Надяваме се, че ще го виждате по-често и на повече места.

А ние продължаваме напред – стискайте ни палци 🙂

Концертът на Manowar

Подробен разказ със снимки, видео и разкази на очевидци

Много се говори и много се изписа за концерта на Manowar.
Ето защо ще се опитам да изкажа персонално мнение. Държа да отбележа, че никога не съм бил голям фен на групата и преди концерта знаех 2-3 техни песни от обща култура… Ето защо повтарям, че мнението ми е персонално и призовавам най-върлите фенове да не си засягат… много… Като цяло останах с много приятни впечатления от концерта. Всъщност „много приятни впечатления“ звучи прекалено бабешки, а това си беше здрав метъл, който разкърти отвсякъде! Още повече, че не бях идвал в Каварна почти година.

Започвам от самото начало:Въпреки че за простотията пътувахме под звуците на мазна чалга, бойната ни групичка постепенно премина на по-хард неща и след табелата на Каварна, резултатът си беше от ясен по-ясен и си личеше добре на таблото на стадион „Калиакра“:

Снимка: про-РОК

Тук е мястото да отбележа, че изненадите започнаха още на входа, където раздаваха безплатно CD на Manowar! Бяхме едни от първите на стадиона и се намъкнахме в предната част на сцената, доста близо до тонколоните. Това го казвам, тъй като Manowar са известни като най-шумната група в света. Тонколоните и озвучаването са направени по поръчка и са 10 пъти по-мощни от обикновените, което може да се усети лесно по кънтящия гръден кош, предупрежденията за оглушаване на билетите и двудневното пищене в ушите след концерта.

Фотоапарат не съм се и опитвал да вкарвам, но пък за сметка на това реших да изпробвам новия си телефон. Всички снимки по-долу, в които не е упоменат автор са направени именно с него.
Та, за разказа… Скоро стадион „Калиакра“ се превърна в море от хора, като присъствието на братята румънци беше осезаемо.

Всъщност, компанията ни се състоеше общо взето от хората, които бяха на Митака.

Подгряваха две групи, за по около час, като първата изобщо не ми хареса – някакви руснаци (Sixth Sense), свирещи кръстоска между диско и казачок. Част от хората реагираха на музиката с любими песни от MP3-плейъра си:


Втората подгряваща група ми станаха любимци от първата си поява на сцената – група HOLYHELL.

Снимка: avtora.com

Фронтменът на групата всъщност е фронтуомън – Мария Бреон (Maria Breon). Като звучене HOLYHELL са нещо средно между Nightwish и Evanescence, само че с по-хард китари (ето и видео, за да си представите звученето). В началото мацката излезе с шлифер, следващата песен се появи без него, след това без ръкави и така се разголваше пред феновете все повече и повече. За съжаление, преди да се съблече напълно, пя в дует с Ерик Адамс и ни остави в ръцете на Manowar.

Нощта беше паднала, луната – пълна, времето си оставаше горещо, а хората бяха толкова много, че нямаше място дори за традиционното при такива прояви пого. Толкова беше горещо и задушно, че няколко души припаднаха на метри от нас. В паузата обаче се случи нещо, което за първи път виждам на концерт.
От сцената започнаха да хвърлят вода към публиката… Бяха хвърлили около 100 бутилки, но при толкова много ожаднели хора, това си е нищо. Направи ми приятно впечатление, че хората пийваха глътка-две и даваха на останалите. Естествено, пролича си и егоизмът на някои, но това е друга тема. „Връщайте празните бутилки“, някой се изкряска и празни пластмасови шишенца литнаха към сцената завчаска… За половин час над нас прелитаха ту пълни, ту празни шишета в посоки съответно от и към сцената, докато народът се поосвежи и с бурни аплодисменти и неистов рев посрещна Manowar така, както се посреща любим човек, който не ви е идвал на гости от 20 години.

Manowar също се отблагодариха и изсвириха около 30 песни, като не се спряха за над 3 часа… Джоуи Де Майо се опитваше да говори на български (виж видео). Един от най-яките моменти беше, когато изкараха китарист от публиката на сцената… От компанията започнаха да ме побутват да изляза, но тъй като не знам репертоара на Manowar, не се реших. Пичът, който излезе се казваше Драго… Свиреше добре на електричката и си я получи като подарък, заедно с тениска и аплодисменти на няколко мацки (пичът е на снимката долу, най-отдясно)…

Снимка: про-РОК

По-важното е, че имаше възможността да свири заедно с Manowar! Искам и аз да съм на сцената с любимите си бг-изпълнители, но това още не се е случвало в България… Както и да е…

Тричасовият концерт обаче не ни попречи да извикаме на бис металните крале. А те изпяха химна на България – нещо, което не са правили в никоя друга държава! Без майтап, вижте видеото… Последваха похвали и благодарности към кметълът („the metal mayor“) на Каварна, след което концертът приключи с невероятно красива заря!
Никога досега не ми се е налагало да стоя прав около 8 часа… Толкова време измина от влизането ни в стадиона до края на концерта. Ето защо когато хората се разотиваха, ние се тупнахме върху тревата и постояхме така около половин час, гледайки фойерверки, а след това и останалите по терена боклуци…

И понеже Вальо (част от компанията) е от Каварна, ни предложи да отидем да попием и да поотпочинем у тях… Отидох с част от хората до колата (там беше бирата и другите залъгалки за Джулая), която бе паркирана на цяяяяял половин километър от стадиона и саааааааамо за един час се изминахме около километър през ужасния трафик до къщата на Вальо. За придвижване пеш обаче никой нямаше сили. Пътьом помогнах и на едни закъсали румънци да запалят, щото си бяха забравили включени светлините и бяха останали без акумулатор…
Вальо ни посрещна у тях с много храна и меки чаршафосани легла за всички… На никой от останалите не му се ходеше да посреща изгрева на плаж и аз какво – сам ли да си го посрещам… Легнах и поспах два ценни за всеки шофьор часа, че на следващия ден трябваше да се завръщам чак до София…
Така пропуснах дългоочаквания July morning, но пък June evening-а определено си струваше!

July Evening

Утрото на първи юли посрещнах в автобуса за Варна… Трябваше да свърша някои неща и най-вече да се видя с Влади, най-добрия ми приятел. Тъй като през деня имах твърде много ангажименти, а не ми се щеше да пропусна възможността да се изкъпя, решихме да отидем на нощен плаж… Всъщност, бяхме на път да се откажем, защото тъкмо когато нагласихме кърпите и се запътихме към плажа, заваля дъжд, макар и слабо…
Чудихме се дали да тръгнем и после решихме, че на варненци какъвто им е снегът, такъв им е и дъждът… И тръгнахме! И явно уплашихме дъжда…
Сега си представете един страшно тъмен хоризонт… Небето е черно, морето е черно и то толкова, че човек не може да разбере къде свършва морето и къде започва небето. Само светкавици проблясват в далечината и правят картинката още по-зловеща, а белите чадъри на плажа правят контраста още по-впечатляващ. Въпреки това влязохме в морето и се къпахме по монокини (всъщност това, че аз и Влади се къпахме по монокини, едва ли ще впечатли някого, но имаше и момичета). А като добавим и това, че взехме и китара, картинката наистина беше по-скоро романтична, отколкото зловеща…