Ремонт на автокасетофон в Пловдив – бързо, евтино и качествено

Имаме автомобилно стерео Kenwood с USB вход – слагаш флашката с любими песни и си готов… Е, ако флашката е по-дългичка обаче, рано или късно ще я ритнеш. Така се случи и при нас. USB-портът така се откърти, че единият му пин буквално се счупи! Почти се примирихме, че ще трябва нов плейър, но бяхме в Пловдив и из форумите намерихме телефона на инж. Валери Павлов,0898735435. Намира се в центъра на Пловдив, близо до университета. Занесохме стереото след обяд и си го получихме със сменен и работещ USB порт още на следващата сутрин, при това на цена колкото почерпка в кафенетата наоколо! Имаше един виц: работим бързо, евтино и качествено, изберете едно от трите! Е, оказа се, че може и 3 от 3. Много сме доволни и решихме, че и вие трябва да знаете за този човек, в случай, че сте в Пловдив и черната ви техника има нужда от ремонт…

Ugears – украински 3D механични пъзели от дърво

23:30 часа. Децата наистина спят и най-накрая мога да извадя кутията с Ugears…

ugears1

Какво са Ugears? Украински механични стиймпънк 3D пъзели, направени изцяло от дърво и нарязани с лазер. Как се сдобих с това чудо? Сергей Михайлов, редовен наш читател, се занимава с вноса на въпросните джаджи и ни предложи да ни подари някой модел… Става въпрос за нещо, което ми е интересно, така че защо не?

magazin2

Съгласихме се и посетихме магазинчето в Младост (София, бул. Андрей Ляпчев № 20). Ще ви е много по-лесно да го откриете, ако знаете, че мястото реално е комбинирано с магазин-сервиз за климатици и влагоуловители (лично аз подминах мястото два пъти преди да видя стикера на вратата). И така, намерихме обекта, запознахме се със Сергей и сред многото пъзели на цени между 45 и 175 лв. решихме да се спрем на по-елементарен модел, но все пак с подвижни части и избрахме отварящата се механична кутия за визитки (65 лв.)

magazin1

И ето ме с въпросната кутия, вкъщи, почти две седмици по-късно, след като най-накрая намерих свободно време… Отварям я. Инструкции на български, които изглеждат доста кратки… Един от детайлите всъщност е мултифункционален инструмент за сглобяване и измерване на разстояния.

ugears2

Отварям и „международните“ инструкции и разбирам защо българските са толкова кратки – всичко е обяснено в картинки, нещо средно между инструкциите на Лего и Икеа:

ugears3

Следващите два часа прекарвам в сглобяване. Детайлите се отделят лесно, проблем са единствено миниатюрните, тъй като за тях трябва повече внимание (дори са сложили няколко резервни, но не ми се наложи да ги ползвам). Към комплекта има и десетина клечки за зъби, служещи за оси на зъбните колела и някои други сглобки, на чието чупене, оказа се, съм цар… След като с моите две леви ръце счупих всички клечки без последната в опит да нанижа всички здраво притиснати детайли, се отправих към кухнята отчаян, че няма да довърша пъзела… Добре че българските клечки за зъби са абсолютно същият размер като украинските и не се наложиха допълнителни интервенции…

ugears4

А и отивайки до кухнята си взех бутилка вносна бира, чиято коркова тапа свърши чудесна работа – в нея забивах клечките и така набивах останалите чаркове върху мек импровизиран държач, т.е. корковата тапа. Не счупих нито една клечка повече. Освен тапата (силно препоръчвам да си отворите любимото питие, за да си я набавите), е добре да си вземете макетно ножче и свещ (за смазване на движещите се детайли с разстопен восък от свещта).

ugears5

Окомплектовах частите и в крайна сметка механичната кутия заработи, точно както на рекламното видео…

И понеже няма с кого да споделя радостта си в малките часове (отне ми около два часа и половина), оставям на Биляна да се зарадва на новия си отварящ се „визитник“ сутринта…

ugears-final

В заключение, Ugears не е за всеки. Определено не е за деца, дори големи такива. Иска търпение, внимание, време и ентусиазъм. Но е чудесен подарък за ония geeks, които „си имат всичко“, обичат пъзели, макети и да си майсторят сами разни неща… Повече информация – на сайта http://ugears.bg/ (където между другото постоянно добавят нови модели).

P. S. По-сложните модели изискват поне три коркови тапи 😉

In Memoriam – три години без дядо Жоро

Днес стават три години, откакто дядо Жоро почина. Тези, които го познават, знаят колко весел, жизнерадостен и работлив човек беше…

Дядо пееше много хубаво – имаше силен глас, бил е запевчик в конните войски, та и до края на дните му бе останал навик както стои и да викне, та запее… А викне ли в единия край на селото, чуваше се в другия. Обичаше животните, растенията, гъбите (ех, колко добре познаваше гъбите) и земята… И днес ако тръгнете по пътищата около с. Просторно, Разградско, можете „да си наквасите устата“, както казваше той с вкусни овошки, облагородени навремето от него – ей така, както си кара магарето с каруцата, па вземе, спре, извади ножа, закачен на колана му („Какъв капанец си без нож“, казваше) и вземе, та направи присадка.

Дядо цял живот е живял на село и винаги е бил щастлив от това – дори се шегуваше с нас, „гражданята“, че не можем да различим сврака от сойка… И не му дремеше, че почти винаги дочените му панталони са изцапани с кал. С годините ръцете му бяха толкова загрубели, че береше коприва с голи ръце. Със същите тези ръце садеше най-вкусните домати, пипер, патладжан, дини, пъпеши, моркови…

Много обичаше народна музика. Стане сутринта, па си пусне „Чакърдъчката“ (Николина Чакърдъкова), тропне едно хорце сам, вкара една ракийка за отскок (че „жаба на сухо кряка ли“) и денят му потръгва…

Дядо почина от рак на белите дробове, защото пушеше много. След една година го последва и синът му, вуйчо ми, със същата диагноза – той също беше страстен пушач. Изгубих двама близки хора, но песните им са още живи… Затова реших да споделя с вас една песен, която към този момент не можете да намерите на друго място в Интернет…

Народна песен, която дядо ми много често пееше или просто си подсвиркваше, докато работеше в градината – понякога имам чувството, че щом пристигна на село, пак ще я дочуя отнякъде. Ето я и нея, любителски запис от златната им сватба с баба през 2006 г.:

Люби ме, любе, люби ме
цели ми девет години.
Ако ме, любе, напуснеш,
кьораво, любе да ходиш.

Кьораво любе да ходиш,
бели довари да пипаш,
бели довари да пипаш,
за мене, любе, да питаш.

Три годин’ болен да лежиш,
девет постелки да скъсаш,
а на десетата
със сламка да се подпираш.

В гърне със стълба да слизаш
и там да ти е дълбоко,
през пръсти да се провираш
и там да ти е широко.

Казвам ти, любе, казвам ти
и пак ти, любе, повтарям –
ако ме, любе, напуснеш
три годин’ болен да лежиш.

Почивай в мир, дядо!