“Всяко нещо с времето си”, гласи една поговорка. Е, времето за нашия приказен ден настъпи на 11.07.2009 година. Всъщност едва по-късно същата вечер разбрах, че Петър е подготвил всичко и е чакал точно този ден – на 11-ти навършихме 1 година, 1 месец, 1 седмица и 1 ден откакто сме заедно!
Нека започна всичко от начало:
Планът
През съботния ден /11-ти юли/ се оказа, че ще трябва да работя в офиса по изключение. Тъй като с Петър се бяхме разбрали да ходим в Пловдив същия ден, няколко дни по-рано му казах:
– Ще ни се наложи да тръгнем следобед, след като свърша работа.
– Аз обаче трябва да тръгна един ден по-рано.
– Защо?
– Ами Митко има нужда от помощ по един много важен проект…
– Какъв?
– Ами… университетски проект за светлинни ефекти.
Денят
И така, нищо неподозиращата аз прекaрах деня си по работа, задачи и срещи с рекламни агенции. На няколко пъти ме наваля дъжда. След обяд вече валеше пороен дъжд, и колкото повече намаляваше работата в офиса, толкова повече се увеличаваше желанието ми да се прибера час по-скоро. Към 18:30 вече карах по Цариградско шосе. По магистралата пътят беше доста хлъзгав – окaза се, че цял ден е валяло навсякъде. Когато наближих Пловдив, звъннах на Петър:
– Аз съм вече в Пловдив. Вие как сте с Митко?
– Ами работим още по проекта.
– Как върви?
– Не много добре… Трябва да довършим още няколко неща.
– Ами добре… Аз тогава ще се видя с Мая и Катето и ще ходим на пицария, че умирам от глад.
– Добре, аз ще дойда направо в пицарията.
Час по-късно Петър дойде да ме вземе от ресторанта…
Изненадите започнаха
с красив букет от бели рози (Петър знае, че това са любимите ми цветя и искрено ще се зарадвам). Постояхме малко в ресторанта, Петър отиде до тоалетната и след като се върна, предложи на момичетата да се видим по-късно с тях, а на мен – да си направим нощна разходка из Пловдив. Прегърнати вървяхме, говорехме си и си припомняхме местенцета, на които сме били заедно. Минахме през центъра, телефонът на Петър иззвъня отново и дочух следния разговор:
– Здравей, Митак!
– …
– Ами супер, разхождаме се из Пловдив.
– …
– Да, чудесно… Искаш ли да ходим довечера у Митко? … Добре, Митак, айде по-късно ще се видим! … Хайде да се поразходим в парка!
Окъпаните от дъжда алеи ни подканиха да оставим следите си по тях и скоро се озовахме на пейката, на която бяхме седнали и на първата ни среща. Постояхме малко и си припомнихме някои от любимите ни моменти заедно в моя град, а и не само… Сетихме се за красотата на Париж и Айфеловата кула, страхотният ден в Дисниленд, дегустацията на бира в Брюксел, екскурзията ни до о. Тасос, парламентът в Букурещ, акваруимът в Лондон, фонтанът „Ди Треви“ и древните сгради в Рим… и изведнъж се озовахме пред Античния театър, но в Пловдив.
Неусетно бяхме стигнали до Стария град, изкачвайки се и слизайки по уличките, усещахме толкова много любов навсякъде около нас и… Телефонът на Петър пак иззвъня.
– Здрасти, Тони! – вдигна телефона той.
– …
– Ами в момента се разхождаме из Стария град, близо до Античния театър.
– …
– Ами каквото решите…
– …
– Две-три някъде. Вземете и вино.
– …
– Не, не мога.
– …
– Ами вземете каквото можете, ние ще дойдем после.
– …
– Добре, хайде, до после.
Предложението
Петър ме хвана за ръката, поведе ме към върха на Небет тепе и ми каза:
– Искаш ли да ти покажа нещо много красиво?
– Разбира се, любов.
– Добре, но хайде да играем на „Доверие“…
Няколко пъти сме играли на „Доверие“ в София – единият си затваря очите и обещава да не ги отваря, докато другият го държи за ръката и внимателно го напътства към избраното място. И двамата партньори си вярват напълно, че никой няма да предаде другия и да наруши доверието помежду им. И така, затворих очите си и започнахме да се изкачваме нагоре, отначало бавничко, после се отпуснах и колкото по-нависоко се качвахме, толкова по-силно усещах простора, силния вятър, топлата нощ. Казах му:
– Толкова е хубаво… Искам винаги да съм до теб!
– И аз искам да съм до теб… винаги!
Беше тъмно, много тъмно. На няколко пъти се подхлъзвахме леко, заради мократа трева, но наклонът свърши, земята под мен стана равна и след няколко крачки усетих ярка светлина пред себе си, прозираща дори през затворените ми клепачи. Помислих си: “Колко ли е красив градът, облян от светлини през нощта…”
Тогава Петър ме спря и ми каза:
– Вече можеш да погледнеш.
Отворих очи…
Наистина ми е много трудно да опиша какво почувствах… Светлините на целия град бяха пред мен, но трудно се забелязваха… Пред нас на цялата полянка със стотици свещички беше изписано “Биляна, ще се омъжиш ли за мен?”. А любимият ми мъж падна на колене пред мен с думите, които никога няма да забравя:
– …
… но и няма да споделя публично 🙂
Господи, колко много го обичам!
– ДА!!!!!
В ръцете си държеше кутийка с диамантен пръстен, който постави на ръката ми. Толкова силно треперихме и двамата. Тогава коленете ми не издържаха. Паднах на колене до него и започнахме да се смеем и да плачем от радост. А гледката пред нас на стотиците свещички, преливащи се със светлините на Пловдив завинаги ще я запазим като най-приказния спомен. По-късно разбрахме, че ми е предложил точно в 11 часа на 11-ти след 1 година, 1 месец, 1 седмица и 1 ден, откакто сме заедно.
След като дойдохме на себе си, Петър попита:
– И сега какво ще правим?
– Не знам… няма значение, щом сме заедно…
– Хайде да го отпразнуваме!
– Добре, ей сега ще се обадим на всички приятели…
Тогава Петър просто се провикна:
– Ееееей, хайде идвайте!
– „Спукано гърне!“ – чу се в далечината…
Приятелите
В този момент иззад една от скалите един по един започнаха да се подават тъмни силуети…
– Слънчо, кои са тези хора?
– Ще видиш…
Малко след това започнах да ги различавам… Тони, Дамян, Влади, Митко, Ники Вълчанов… Дойдоха да ни прегърнат и честитят… искрено им благодаря, че бяха до нас в този незабравим момент. После се обадихме на родителите ни и на най-близките ни приятели и отидохме да се почерпим в ресторанта, в който се запознахме… дори сервитьорката беше същата!
Скоро предстои годежът ни, а след него – най-вълшебният ни ден!
Благодаря на любимия ми мъж за това, че ме прави толкова щастлива и на всички приятели, които му помогнаха да осъществи изненадата си!
Очаквайте скоро и забавен вариант на историята с подробности от подготовката, възстановени „по разкази на очевидци“. А дотогава – музикален поздрав:
Билянче, благодаря за чудесния разказ! Браво, че ни го поднесе – да съпреживеем твоето щастие, но и браво, че това си го преживяла! (тук трябва да поздравя и твоите, и Петьорите родители – че такива хубави хора са създали такива прекрасни деца:)) Надявам се тази твоя публикация да зарази стотици и хиляди влюбени да бъдат смели в изразяването на чувствата си и да правят живота си прекрасен. Със сигурност подготовката на Петър и неговите приятели е донесла специални емоции и спомени, посветени на целия този ритуал :)) Представи си колко приятелска любов е вложена в тази „акция“. Браво на екипа!
🙂 ех, направо ми се насълзиха очите докато четох поста.. толкова е романтично и нежно и красиво… <3 наистина много много се радвам за вас!!!
Много, много добра статия.
Евала, много се радвам за Вас 🙂
Благодаря ви за милите думи, за пожеланията, за радостта ви…Бъдете много, много щастливи, влюбени и обичани и вие!
Поздравления на теб и на Петър! Много, много се радвам за вас и дори може би мъничко ви завиждам за цялата любов и романтика, която ви обкръжава. Не спирайте да се обичате!
P.s Ще публикуваш ли и снимка с пръстена, pls 🙂
Бибе и Пешко, много Ви обичам и се радвам като малко дете на вашата искрена и изпепеляваща ЛЮБОВ!!! Поздравявам Ви за щастието,което открихте заедно и с което се дарявате всеки ден. От все сърце Ви го желая! Само ще споделя нещо с теб, Бибенце;когато от нашия любим Пешко разбрах за голямата му любов;)..той каза :“Намерих своето Бибе“ (или нещо близко до това)и когато се запознах с теб, още веднъж си повторих наум своята любима максима: „Няма случайни неща“.ОБИЧАЙТЕ СЕ ВИНАГИ,и се радвайте на всеки миг заедно,защото е безценен!Още веднъж ЧЕСТОТО и дай боже скоро ГОРЧИВО…Целувам Ви:)
Билянче и Петьо, много ви обичаме и се гордеем с вас! Пожелавеме ви вечна любов, много щастливи мигове и дечица около вас и нас!
Много щастие и любов на двама ви, едва ли ви е малко. Пешо е голям джентълмен и дано продължава с изненадите. Приказка!
Да сте много усмихнати, все така влюбени и много задружни. Радвам се за вас. Успешен семеен живот.
Хех, сладури! 🙂 Честито и от мен! Пожелавам ви това да е най-ниската точка в съвместния ви живот, оттук нататък да се изкачвате само нагоре! 🙂
Честито!
Пожелавам на всяка жена да намери толкова мил Петър, да получи също толкова оригинално предложение за брак, което да сподели с толкова верни приятели. Бъдете щастливи!
Благодаря на всички за милите думи и пожелания…
Радвам се, че все още се намират хора като вас! Надявам се, че занапред ще ви бъде още по-романтично и сигурно заедно.
Поздрави,
Иван
Бибка и Петьо цялото това преживяване е наистина прекрасно и уникално от страна на Петьо да го сътвори и осъщести! Желая ви да иэживеете още хиляди такива моменти эаедно! Продалжавайте да се обичате винаги така силно и бъдете много много щастливи заедно!
Сълзи ми потекоха. Дано обичта, нежността, топлотата, приятелството, сърдечността и радостта винаги да са с вас:)Няма по-велико нещо от любовта. Грижете се за нея като за най-безценен дар и най-прекрасна тайна:)
naistna 6te bilo mn romanti4no
Здравейте,
днес открих вашия блог. Днес. И между другите попаднах и на този пост. А това: „Е, времето за нашия приказен ден настъпи на 11.07.2009 година. “ ме накара да ахна. Днес е 11.07.2019г. 🙂
Честит празник! Честит юбилей! Пожелавам дълга, красива и вдъхновяваща любов!
Ще следя публикациите ви с интерес!