Стана 1 година, 1 месец, 1 седмица и 1 ден откакто сме заедно с Биляна.
И най-накрая реших да й предложа… тя пък взе, че прие! 🙂
Дълго мислех как точно да го направя…
Отхвърлих идеята да е вкъщи или на ресторант, защото ми се стори твърде клиширано (около 80-90% от предложенията за брак са на едно от тези места)…
Реших да предотвратя риска от задавяне с пръстен в питието или храната…
Реших, че трябва да е и нещо специално, все пак…
Като цяло всичко стана според очакванията, че и по-добре от очакваното…
Това е и причината да напиша този пост, всъщност.
Искам да благодаря на всички, без които организацията на изненадата нямаше да се получи толкова хубаво: Митко, Дамян, Никола и Тони, както и много специално на Влади и Ани; Каталина и Даниела; Ирка, Вени и родителите ми; Яна и баща й; един непознат фотограф, грешните метеорологични прогнози и романтиката на пловдивските тепета…
А какво представляваше самата изненада оставям Биляна сама да реши дали да сподели с вас…
Ваш щастлив Петър.