Равносметка 2009

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

Петър:

Досега равносметките за изминалата година винаги съм си ги правил сам…

Така беше и през последните три години:

Е, от тази година вече сме двама с Биляна.

И може би именно това е най-голямата новина: през изминалата година се сгодихме и оженихме!

Биляна:

Но нека ви разкажем накратко за 2009-та година…

Петър:

Януари започна с чудесна зимна разходка в Източни Родопи с родителите на Биляна – Данчо и Тони, и компания. За първи път ходих в Кърджали.

През февруари направих две изненади за Биляна. Първо, подарих й блог www.bilyana.net за рождения ден… Второ, за Свети Валентин й подарих отпечатана на принтер карта на България, на която да посочи точка със затворени очи… и така се озовахме между Копривщица и Панагюрище и дори видяхме еднорог! Ходихме и на ски в Чепеларе и си изкарахме супер, въпреки лъжливите новини за лошото време

През март се появи и блогът на Данчо. Написах и пост за 10 малки градски автомобила, който бе копиран почти 1:1 от в-к „Стандарт“ през април.

Април беше и месецът, в който отидохме в Рим. Разказахме ви за замъка Сант Анжело, фонтана Ди Треви, трафика в града, както и за много други неща, но и за много други не ни остана време.

През май ходихме до Лондон, въпреки че съвсем не ни остана време да опишем преживяванията си там (пък и те бяха предимно шопинг и белот)… Взехме си и евтин GPS от там, който и до сега ни върши страхотна работа.

Πрез юни решихме да си починем малко и останахме да поработим в София, наслаждавайки се на перфектните велосипедни алеи.

Юли беше време за море и отскочихме до Гърция за няколко дни. Със завръщането ни както вече знаете, предложих брак на Биляна, въпреки постоянните юлски дъждове.

През август двата ни блога се съединиха и започна луда подготовка за сватбата.

През септември се оженихме и отпрашихме директно на сватбено пътешествие в Барселона, където пихме кава вместо шампанско и обиколихме десетки слънчеви (и не чак толкова слънчеви) забележителности… Хванахме грандиозен фестивал на града и направо се чудя как новогодишните фойерверки ще ни впечатлят. Дори Андора посетихме, при това по къс ръкав!

Дойде октомври, работата ни обгърна и единственото ни успокоение беше, че бирата никога не свършва!

Ноември премина главно в работа, поставяне на зимни гуми и… не сме забравили – юбилеят на Данчо! На мен ми се наложи да ходя отново в Англия, но този път служебно…

Декември отново мина на бързи обороти, списание „Обекти“ публикува интервю с група „ФМИ“ и… годината свърши!

Биляна:

За нас 2009 г. беше страхотна година! Най-добрата досега… дори малко ще ни липсва!

За настъпващата 2010 г. сме изпълнени с очаквания за много радости, любов и успехи! Желанията ни са вече изречени, остава да се сбъднат…

Петър:

В крайна сметка, така или иначе краят на света идва през 2012, имаме още съвсем малко време да ни се случат много хубави неща… Наздраве!

10 първи впечатления от Барселона

barcelonaИ така, младото семейство Събеви вече е в Барселона, при това в страхотен 4-звезден хотел, при това с безплатен wireless… За сватбата ще ви пишем друг път, сега предпочитаме да споделим първи пресни впечатления от града.

1. Испанците (или поне каталунците) имат много красиви мъже… Още на летищния паспортен контрол мускулести двойници на Енрике Иглесиас и Антонио Бандерас ни провериха личните карти. За съжаление, поне досега не можем да кажем същото за каталунките – търсим опровержения. Единственото готино маце е рецепционистката, но тя не става, защото е българка, а рецепционистът като че ли в свободното си време е модел за каталозите на Calvin Klein. Стига с първа точка, че сме на сватбено пътешествие и ще ни упрекнете, че само бройкаме!

2. Още с влизането в държавата те учат на езика. Енрике Иглесиас така и не пусна Биляна да премине границата, докато не му каже „Олла“ вместо „Хелоу“. Въпреки това, почти всеки говори английски и с радост ще се опита да ви помогне и упъти.

3. Метрото в Барселона е доста объркано, ако за първи път стъпваш в града. Първите три карти на метрото, които видяхме, бяха напълно различни, линиите също бяха оцветени в различен цвят на различните карти. Веднъж стигнете ли в центъра обаче, грижи с градския транспорт няма да имате.

3. Градът е невероятно чист и спокоен. Очаквахме Барселона да прилича на Рим или Солун… Нищо общо! Дори Лондон и Париж са по-мръсни – само немските градове могат да се конкурират по чистота и уреденост.

cleaning

4. Досега „Bicycle friendly city“ ни звучеше като оксиморон. Барселона обаче наистина предлага най-доброто за колоездачите – чудесно маркирани велоалеи и велосипеди под наем до всяка голяма спирка в града. Сравнете маркировката по-долу със софийската.

veloalei

5. Трафик и проблеми с паркирането практически няма. Почти навсякъде има подземни паркинги, липсват ожулените италиански коли, нанизаните френски автомобили и е пълно със Seat… Дори полицейските коли са Seat-ове.

polizia

6. Повечето улици се пресичат под прав ъгъл, а сградите са отрязани под 45-градусов ъгъл на всяко кръстовище, така че се осигурява по-голяма видимост. Изключително просто и добро решение за лесно ориентиране, намаляване на пътните инциденти, откриване на място за снимки и паркиране, както и за решаване на редица други проблеми!

crossroad

7. Без значение дали се занимавате със строителство и архитектура или сте най-обикновени младоженци на меден месец, името Гауди няма да ви убегне… Творбите му са уникални и са навсякъде…

gaudi_sagrada

8. … Кавата-също!*

* Кава – испанско пенливо вино (шампанско), което заслужава отделен пост.cava

9. Биковете и кравичките са символ тук, което ни прави безмерно щастливи – в случай, че още не знаете, сме луди фенове на кравички. Имаме такива плюшени играчки, спално бельо, чаши, сувенири, престилка за готвене и 40 кутии с краве мляко! Днес си купихме и кутия, издаваща кравешки звук – точно като в Tais-toi!

kravichki

10. В Барселона има толкова много забележителности, че няма да ни остане време за секс от блогване… 🙂 Шегуваме се, разбира се – отиваме в леглото!

Казах "Да" на Петър… забавен подробен вариант :)

“Всяко време с нещото си”, често казва Петър. Е, романтичната история е имала и доста забавни моменти, които разбрах по-късно… Ето защо ще се наложи да я разкажа отново, от самото й начало, с още повече подробности (моите промени са отбелязани в червено, допълненията от Петър – в синьо, а от приятелите ни – в зелено):

Планът

Петър: Всъщност всичко беше запланувано много отдавна. Пръстенът стоя близо два месеца вкъщи, без Биляна изобщо да заподозре. Скриването на подобно нещо не е никак лесна работа, защото ако приятелката ви го намери, цялата изненада отива по дяволите. Особено пък, ако често подрежда и чисти като Биляна, шансовете нещата да се прецакат се увеличават значително. Затова реших, че единственото хитро място да се скрие пръстенът е… в кутията на компютъра! Но да се върнем към разказа на Биляна…

През съботния ден /11-ти юли/ се оказа, че ще трябва да работя в офиса по изключение. Нямам предвид, че работя по изключение, а че работя в събота по изключение… Тъй като с Петър се бяхме разбрали да ходим в Пловдив същия ден, няколко дни по-рано му казах:

– Ще ни се наложи да тръгнем следобед, след като свърша работа.

– Аз обаче трябва да тръгна един ден по-рано.

– Защо?

– Ами Митко има нужда от помощ по един много важен проект…

– Какъв?

– Ами… университетски проект за светлинни ефекти.

Петър: Както казват, „най-добрата лъжа е половината истина“…

И така, нищо неподозиращата аз прекaрах деня си по работа, задачи и срещи с рекламни агенции. На няколко пъти ме наваля дъжда.

Оказа се, че не само мен ме е валял, обаче. Докато аз кръстосвах дъждовните улици на София напред-назад по бизнес срещи, Петьр и Митко са обикаляли в търсене на свещички, запалки, чашки, които да ги предпазват и т. н.

Петър: Най-смешното беше, че буквално минута след като купихме всичко и се прибрахме у Митко, се обадиха родителите на Биляна:

– Петьо, как си моето момче? У Митко ли си? Хайде, слез долу да се видим, ще наминем покрай вас – имаме нещо за теб!

„Нещото“ беше страхотна тениска на Adidas, която точно в този момент ми беше жизнено необходима… Трудно ми беше да обясня защо съм мокър до кости като работим „по проект“, но пък и те културно не ме питаха за подробности 🙂

След обяд вече валеше пороен дъжд, и колкото повече намаляваше работата в офиса, толкова повече се увеличаваше желанието ми да се прибера час по-скоро.

Петър: Ние през това време бяхме на Небет тепе и измервахме броя чашки, които могат да се поберат върху една особено подходяща за случая скала:

– Казвам ти, човек, тука ще побереш само „Биляна, ще се“ – каза Митко.

– Не е вярно – снимай я и ще ти покажа на Photoshop като се приберем, че ще се събере целият надпис…

– Скалата е наклонена и хлъзгава. Няма да се задържат свещичките… И как ще ги запалим в дъжда?

– Ами ще изчакаме да спре, просто… Все някога ще спре… Ако не, ще го отложим за утре.

Според метеоролозите, времето щеше да се оправи след повече от 24 часа… Но всички знаем доколко познават 🙂 Така се случи и този път… Ето защо се обадих на приятелите за пълна бойна готовност.

– Дамяне, здрасти. Какво ще кажеш да запалим 400 свещи на Небет тепе?

– Готово, бе, Пеши… ако трябва, цялото тепе ще запалим! Кога?

– Ами зависи от времето. Накратко – когато спре да вали. Засега сме се уговорили за първи вариант: 21.30 ч. Втори, резервен вариант: 4.30 ч. на изгрев слънце. Трети, още по-резервен вариант – неделя вечерта. След няколко часа ще съм с Биляна, така че звъни на Митко, а не на мен, за да координирате нещата.

И докато аз уреждах нещата с Ники Вълчанов, Тони и Митко вече бяха запълнили целия под на стаята с наредени свещи. Когато видях колко голям е надписът всъщност, доста се шашнах как ще успеем да запалим всичко това. Но да ви върна отново към разказа на Биляна за кратко…

Към 18:30 вече карах по Цариградско шосе. По магистралата пътят беше доста хлъзгав – окaза се, че цял ден е валяло навсякъде. Когато наближих Пловдив, звъннах на Петър:

– Аз съм вече в Пловдив. Вие как сте с Митко?

– Ами работим още по проекта. – така си беше.

– Как върви?

– Не много добре… Трябва да довършим още няколко неща. – така си беше. Когато се наклонят свещичките, чашките се пълнеха с парафин и в крайна сметка или пластмасата се разтапяше, или свещта изгасваше. Наклонената скала не беше добър вариант.

– Ами добре… Аз тогава ще се видя с Мая и Катето и ще ходим на пицария, че умирам от глад.

– Добре, аз ще дойда направо в пицарията. – тук вече излъгах. Всъщност, първо отидох до Четвъртък пазара (в Пловдив пазарите носят имена на дни от седмицата)… Исках да взема на Биляна наистина огромен букет от бели рози, но бяха останали само три рози и една продавачка, отчаяна от живота…

През това време Тони отиде до гарата и посрещна Влади, който дойде чак от Варна, за да е с нас. Ани (приятелката му) пък отиде от София във Варна, за да го замества.

Час по-късно Петър дойде да ме вземе от ресторанта…

Петър: трафик….

През това време на тепето са се е провеждал следният разговор:

– Това „Ж“ е много шибано, да знаете…

– Мен питате ли ме? Само „И“-тата редя!

– Скалата се пързаля ужасно, ще се пробвам да ги защипя с телбода…

– Ех, поне да бяхме в Англия… Къде е „Marry me“, къде е „Биляна, ще се омъжиш ли за мен?“

– Абе, Ники, така и така приятелката ти е Диляна, така и така ще се ожените, ако искаш, да подменим „Б“-то с „Д“ и да минем с едни свещи два пъти…

– Баси, колко яко ще е да го видим това в Google Earth…

Изненадите започнаха

с красив букет от бели рози (Петър знае, че това са любимите ми цветя и искрено ще се зарадвам). Постояхме малко в ресторанта, Петър отиде до тоалетната…

Петър: Там се обадих на Митко:

– Как е положението там горе?

– Духа много вятър, засега успяваме да задържим свещите запалени за около три секунди, въпреки че са в чашките… Нов рекорд: четири секунди!

– Измислете нещо…

– Ще пробваме да ги пренесем зад една стена, на завет, засега забави малко…

Пет минути по-късно ми звънна, за да ми каже, че нещата там са по-добре и след 30 минути да сме при тях.

Докато Петър беше в тоалетната, Мая и Катето станаха подозрителни:

– Бибче, да знаеш, щом ти носи бели рози, значи нещо е прегрешил… не му е чиста работата!

– Да, бе, да – казвам.

…и след като се върна, предложи на момичетата да се видим по-късно с тях, а на мен – да си направим нощна разходка из Пловдив. Момичетата го изгледаха доста странно, но нищо не казаха.

– Олеее, Кате, ще й предложи, аз ти казвам! – казала Мая веднага след като сме се разделили.

Прегърнати вървяхме, говорехме си и си припомняхме местенцета, на които сме били заедно. Минахме през центъра, телефонът на Петър иззвъня и дочух следния разговор:

– Здравей, Митак!

– Духна вятър, всички свещи са прецакани…

– Ами супер, разхождаме се из Пловдив.

Като изгаснат, фитилите им влизат в разстопения парафин и нямат запалване. Моткай се още 15-20 минути, ще ти се обадим.

– Да, чудесно… Искаш ли да ходим довечера у Митко? … Добре, Митак, айде по-късно ще се видим! … Хайде да се поразходим в парка!

Окъпаните от дъжда алеи ни подканиха да оставим следите си по тях и скоро се озовахме на пейката, на която бяхме седнали и на първата ни среща. Постояхме малко и си припомнихме някои от любимите ни моменти заедно в моя град, а и не само… Сетихме се за красотата на Париж и Айфеловата кула, страхотният ден в Дисниленд, дегустацията на бира в Брюксел, екскурзията ни до о. Тасос, парламентът в Букурещ, аквариумът в Лондон, фонтанът „Ди Треви“ и древните сгради в Рим… и изведнъж се озовахме пред Античния театър, но в Пловдив.

Неусетно бяхме стигнали до Стария град, изкачвайки се и слизайки по уличките, усещахме толкова много любов навсякъде около нас и… Телефонът на Петър пак иззвъня.

– Здрасти, Тони! – вдигна телефона той.

– Къде сте? Хайде, идвайте!

– Ами в момента се разхождаме из Стария град, близо до Античния театър.

– Добре, ние сме готови. Води я вече.

– Ами каквото решите…

– След колко време ще сте при нас?

– Две-три някъде. Вземете и вино.

– Олеле, ужас! Ей сега духна вятър, почти всички свещи изгаснаха. Връщайте се!!! Отбой!!!

– Не, не мога.

– Какво значи „не мога“… В момента само запетайката свети – на загасени свещи ли ще я доведеш?

– Ами вземете каквото можете, ние ще дойдем после.

– Ще ги запалим пак, елате точно след пет минути.

– Добре, хайде, до после.

Слава богу, на тепето имало и доста минувачи (сред които и един непознат фотограф, на когото дължим снимката на надписа), които помогнали свещите да се запалят още по-бързо…

Предложението

Петър ме хвана за ръката, поведе ме към върха на Небет тепе и ми каза:

– Искаш ли да ти покажа нещо много красиво?

– Разбира се, любов.

– Добре, но хайде да играем на „Доверие“…

Няколко пъти сме играли на „Доверие“ в София – единият си затваря очите и обещава да не ги отваря, докато другият го държи за ръката и внимателно го напътства към избраното място. И двамата партньори си вярват напълно, че никой няма да предаде другия и да наруши доверието помежду им. И така, затворих очите си и започнахме да се изкачваме нагоре, отначало бавничко, после се отпуснах и колкото по-нависоко се качвахме, толкова по-силно усещах простора, силния вятър, топлата нощ. Казах му:

– Толкова е хубаво… Искам винаги да съм до теб!

– И аз искам да съм до теб… винаги!

Приятелите ни през това време са провели следния разговор:

– Те са! Крийте се!

– Ама аз съм целият в бяло, как да се скрия… – казал Вълчанов.

– Ами прави се на бял камък.

Беше тъмно, много тъмно. На няколко пъти се подхлъзвахме леко, заради мократа трева, но наклонът свърши, земята под мен стана равна и след няколко крачки усетих ярка светлина пред себе си, прозираща дори през затворените ми клепачи.  Помислих си: “Колко ли е красив градът, облян от светлини през нощта…”

Аз пък през това време си мислех: „Лелеее, като ги знам какви идиоти са, нищо чудно да са написали и АСЕНЕ, КУПИ ХЛЯБ! със свещите…“ Слава богу, видях надписа… По план трябваше да се използват 318 от 400-те свещи, но всъщност приятелите ни бяха вкарали в употреба почти всички… Имаше някой-друг „изгорял пиксел“, но като цяло нещата изглеждаха добре, даже повече от добре за силния вятър на Небет тепе…

Тогава Петър ме спря и ми каза:

– Вече можеш да погледнеш.

Отворих очи…

Наистина ми е много трудно да опиша какво почувствах… Светлините на целия град бяха пред мен, но трудно се забелязваха… Пред нас на цялата полянка със стотици свещички беше изписано “Биляна, ще се омъжиш ли за мен?”. А любимият ми мъж падна на колене пред мен с думите, които никога няма да забравя:

– …

… но и няма да споделя публично…

Господи, колко много го обичам!

– ДА!!!!!

В ръцете си държеше кутийка с диамантен пръстен, който постави на ръката ми. Толкова силно треперихме и двамата. Тогава коленете ми не издържаха. Паднах на колене до него и започнахме да се смеем и да плачем от радост. А гледката пред нас на стотиците свещички, преливащи се със светлините на Пловдив завинаги ще я запазим като най-приказния спомен. По-късно разбрахме, че ми е предложил точно в 11 часа на 11-ти след 1 година, 1 месец, 1 седмица и 1 ден, откакто сме заедно.

След като дойдохме на себе си, Петър попита:

– И сега какво ще правим?

– Не знам… няма значение, щом сме заедно…

– Хайде да го отпразнуваме!

– Добре, ей сега ще се обадим на всички приятели…

Тогава Петър просто се провикна:

– Ееееей, хайде идвайте!

– „Спукано гърне!“ – чу се в далечината…

Приятелите

В този момент иззад една от скалите един по един започнаха да се подават тъмни силуети…

– Слънчо, кои са тези хора?

– Ще видиш…

Малко след това започнах да ги различавам… Тони, Дамян, Влади, Митко, Ники Вълчанов… Дойдоха да ни прегърнат и честитят… искрено им благодаря, че бяха до нас в този незабравим момент.

– Това ли ви е проектът, а? – казах на Митко, полушеговито и полуобвинително.

– Е, какво, на теб не ти ли харесва? – отвърна ми Влади.

– Хора, аз трябва да тръгвам, наистина… няма как да остана за първа брачна нощ, ама… обичайте се! – каза Вълчанов.

– Чао, Ники! Направихте ми страхотна изненада и много ви благодаря… – развълнувана от случилото се казах аз и го прегърнах.

– Чао – каза той и на фона на цялата романтична обстановка разклати юмрука си с вирнати кутре и показалец, типично по метълски, след което се изгуби в мрака.

Останалите от групата събраха свещичките в един голям кашон, докато аз и Петьо се гушкахме влюбено.

– Мите, трябва да си запазим свещичките за спомен – казах аз.

– Свещичките не ме интересуват, аз си искам кашона!

После се обадихме на родителите ни и на най-близките ни приятели… Беше доста късно вече.

– Ало, дядо, знаеш ли защо те търся?

– Ама не съм, бе!

– Ама знаеш ли защо те търся?

– ‘Ма не съм, бе!

– …

…и отидохме да се почерпим в ресторанта, в който се запознахме…

В колата, на път към ресторанта:

 

– Ееех, и на мен да ми беше предложил така, и аз щях да кажа „да“ – каза Дамян.

Дори сервитьорката беше същата!

Реакцията на Катето след показването на пръстена:

– Ами, това е, Биби, ние хвърляхме боб като се прибрахме и се падна сватба…

Реакцията на Мая след показването на пръстена:

– Олеее! Малеее! Знаех си! Ама как… Как стана? – подскачайки и едва дишайки…

Реакцията на сервитьорката:

– Айде, бе, от една година ви чакам да дойдете…

* * *

– Мамо, тате, Петьо ми предложи брак и аз… аз веднага казах „да“…

– Веднага? – попита татко.

– Да!

– Не можа ли да кажеш: „момент“, „ще си помисля“… заради семейната чест поне? – пошегува се той. Тогава татко се обърна към сервитьорката:

– Един айрян.

– Какъв айрян – каза сервитьорката – я по-добре пий една студена вода…