Казах "Да" на Петър в най-приказната нощ…

“Всяко нещо с времето си”, гласи една поговорка. Е, времето за нашия приказен ден настъпи на 11.07.2009 година. Всъщност едва по-късно същата вечер разбрах, че Петър е подготвил всичко и е чакал точно този ден – на 11-ти навършихме 1 година, 1 месец, 1 седмица и 1 ден откакто сме заедно!

Нека започна всичко от начало:

Планът

През съботния ден /11-ти юли/ се оказа, че ще трябва да работя в офиса по изключение. Тъй като с Петър се бяхме разбрали да ходим в Пловдив  същия ден, няколко дни по-рано му казах:

– Ще ни се наложи да тръгнем следобед, след като свърша работа.

– Аз обаче трябва да тръгна един ден по-рано.

– Защо?

– Ами Митко има нужда от помощ по един много важен проект…

– Какъв?

– Ами… университетски проект за светлинни ефекти.

Денят

И така, нищо неподозиращата аз прекaрах деня си по работа, задачи и срещи с рекламни агенции. На няколко пъти ме наваля дъжда. След обяд вече валеше пороен дъжд, и колкото повече намаляваше работата в офиса, толкова повече се увеличаваше желанието ми да се прибера час по-скоро. Към 18:30 вече карах по Цариградско шосе. По магистралата пътят беше доста хлъзгав – окaза се, че цял ден е валяло навсякъде. Когато наближих Пловдив, звъннах на Петър:

– Аз съм вече в Пловдив. Вие как сте с Митко?

– Ами работим още по проекта.

– Как върви?

– Не много добре… Трябва да довършим още няколко неща.

– Ами добре… Аз тогава ще се видя с Мая и Катето и ще ходим на пицария, че умирам от глад.

– Добре, аз ще дойда направо в пицарията.

Час по-късно Петър дойде да ме вземе от ресторанта…

Изненадите започнаха

с красив букет от бели рози (Петър знае, че това са любимите ми цветя и искрено ще се зарадвам). Постояхме малко в ресторанта, Петър отиде до тоалетната и след като се върна, предложи на момичетата да се видим по-късно с тях, а на мен – да си направим нощна разходка из Пловдив. Прегърнати вървяхме, говорехме си и си припомняхме местенцета, на които сме били заедно. Минахме през центъра, телефонът на Петър иззвъня отново и дочух следния разговор:

– Здравей, Митак!

– …

– Ами супер, разхождаме се из Пловдив.

– …

– Да, чудесно… Искаш ли да ходим довечера у Митко? … Добре, Митак, айде по-късно ще се видим! … Хайде да се поразходим в парка!

Окъпаните от дъжда алеи ни подканиха да оставим следите си по тях и скоро се озовахме на пейката, на която бяхме седнали и на първата ни среща. Постояхме малко и си припомнихме някои от любимите ни моменти заедно в моя град, а и не само… Сетихме се за красотата на Париж и Айфеловата кула, страхотният ден в Дисниленд, дегустацията на бира в Брюксел, екскурзията ни до о. Тасос, парламентът в Букурещ, акваруимът в Лондон, фонтанът „Ди Треви“ и древните сгради в Рим… и изведнъж се озовахме пред Античния театър, но в Пловдив.

Неусетно бяхме стигнали до Стария град, изкачвайки се и слизайки по уличките, усещахме толкова много любов навсякъде около нас и… Телефонът на Петър пак иззвъня.

– Здрасти, Тони! – вдигна телефона той.

– …

– Ами в момента се разхождаме из Стария град, близо до Античния театър.

– …

– Ами каквото решите…

– …

– Две-три някъде. Вземете и вино.

– …

– Не, не мога.

– …

– Ами вземете каквото можете, ние ще дойдем после.

– …

– Добре, хайде, до после.

Предложението

Петър ме хвана за ръката, поведе ме към върха на Небет тепе и ми каза:

– Искаш ли да ти покажа нещо много красиво?

– Разбира се, любов.

– Добре, но хайде да играем на „Доверие“…

Няколко пъти сме играли на „Доверие“ в София – единият си затваря очите и обещава да не ги отваря, докато другият го държи за ръката и внимателно го напътства към избраното място. И двамата партньори си вярват напълно, че никой няма да предаде другия и да наруши доверието помежду им. И така, затворих очите си и започнахме да се изкачваме нагоре, отначало бавничко, после се отпуснах и колкото по-нависоко се качвахме, толкова по-силно усещах простора, силния вятър, топлата нощ. Казах му:

– Толкова е хубаво… Искам винаги да съм до теб!

– И аз искам да съм до теб… винаги!

Беше тъмно, много тъмно. На няколко пъти се подхлъзвахме леко, заради мократа трева, но наклонът свърши, земята под мен стана равна и след няколко крачки усетих ярка светлина пред себе си, прозираща дори през затворените ми клепачи. Помислих си: “Колко ли е красив градът, облян от светлини през нощта…”

Тогава Петър ме спря и ми каза:

– Вече можеш да погледнеш.

Отворих очи…

1

Наистина ми е много трудно да опиша какво почувствах… Светлините на целия град бяха пред мен, но трудно се забелязваха… Пред нас на цялата полянка със стотици свещички беше изписано “Биляна, ще се омъжиш ли за мен?”. А любимият ми мъж падна на колене пред мен с думите, които никога няма да забравя:

– …

… но и няма да споделя публично 🙂

Господи, колко много го обичам!

– ДА!!!!!

В ръцете си държеше кутийка с диамантен пръстен, който постави на ръката ми. Толкова силно треперихме и двамата. Тогава коленете ми не издържаха. Паднах на колене до него и започнахме да се смеем и да плачем от радост. А гледката пред нас на стотиците свещички, преливащи се със светлините на Пловдив завинаги ще я запазим като най-приказния спомен. По-късно разбрахме, че ми е предложил точно в 11 часа на 11-ти след 1 година, 1 месец, 1 седмица и 1 ден, откакто сме заедно.

След като дойдохме на себе си, Петър попита:

– И сега какво ще правим?

– Не знам… няма значение, щом сме заедно…

– Хайде да го отпразнуваме!

– Добре, ей сега ще се обадим на всички приятели…

Тогава Петър просто се провикна:

– Ееееей, хайде идвайте!

– „Спукано гърне!“ – чу се в далечината…

Приятелите

В този момент иззад една от скалите един по един започнаха да се подават тъмни силуети…

– Слънчо, кои са тези хора?

– Ще видиш…

Малко след това започнах да ги различавам… Тони, Дамян, Влади, Митко, Ники Вълчанов… Дойдоха да ни прегърнат и честитят… искрено им благодаря, че бяха до нас в този незабравим момент. После се обадихме на родителите ни и на най-близките ни приятели и отидохме да се почерпим в ресторанта, в който се запознахме… дори сервитьорката беше същата!

Ресторант "Ефир 100"

Скоро предстои годежът ни, а след него – най-вълшебният ни ден!

Благодаря на любимия ми мъж за това, че ме прави толкова щастлива и на всички приятели, които му помогнаха да осъществи изненадата си!

Очаквайте скоро и забавен вариант на историята с подробности от подготовката, възстановени „по разкази на очевидци“. А дотогава – музикален поздрав:

Притча за доверието

angels

Mомченце и момиченце си играели заедно. Момченцето колекционирало стъклени топчета за игра и си играело с тях, а момиченцето носело в една кошничка сладкиши със себе си, които ухаели прекрасно. Докато си играели заедно, на момченцето му се искало много да си хапне сладкишче от кошничката, но знаейки, че само едно няма да му бъде достатъчно, казало на момичето, че ще и даде всичките си стъклени топчета в замяна за сладкишите. Момичето се съгласило. Момчето тайно отделило тогава най-голямото и красиво стъклено топче настрани и дал останалите на момичето. В замяна, момичето му подало всичките си сладкиши, които обещало. Същата нощ малкото момиченце спяло спокойно, докато момченцето не можело да мигне изобщо. Държейки красивото стъклено топче в ръце, мислите му били изпълнени с въпроси, които не му давали мира. Чудило се и искало да знае дали момичето също не е скрило тайно и то някоe лакомство от него…

Партньорите и техните качества

Приключи анкетата ми от три части и нямам търпение да ви съобщя резултатите. А те се оказаха доста интересни! През последните два месеца трябваше да отговорите на три въпроса с еднакви възможни опции: за какъв партньор се смятате, какви са качествата на настоящия Ви партньор и кои са най-важните качества за идеалния партньор (ограничени по брой, разбира се). Докато обяснявам резултатите по-нататък съм използвал следните иконки:

 

 

 

 

И така, да започнем с това кои са качествата, които са най-много и най-малко характерни за съответния въпрос:

 

 

Както забелязвате, хората се чувстват умни, възпитани, чувствителни, нежни и грижовни, но пък за сметка на това не се считат за достатъчно богати, красиви и амбициозни. Слава Богу, да си очарователен, богат и индивидуалист не е особено важно качество за идеалния партньор. Всъщност, „идеалният“ е умен, верен, забавен, отговорен и добър в секса.

 

Реалните партньори като цяло притежават тези качества, само че според отговорите не са толкова умни. За сметка на това са нежни и грижовни… но пък им липсват пари, оптимизъм, романтичност, амбиции и точност!
А сега да обърнем внимание на всяко от качествата:

 


Красивото лице (48%/58%/46%) и хубавото тяло (36%/57%/48%) лично мен ме изненадаха и то не толкова, че хората не се смятат за красиви, колкото че смятат партньорите си за супер готини пичове и мацки… забележете, че дори изискванията към идеалният партньор са по-ниски, отколкото оценката за реалния такъв!

„Ум царува, ум робува, ум патки пасе“ казва народът… Високите резултати (74%/71%/80%) показват, че да си умен в днешно време е най-важното качество за един партньор.
Имам добра новина за вас – повече от половината хора са добри души! Резултатите (64%/55%/51%) показват, че това качество не е от най-търсените и ценените, което пък е лошата новина!

Две трети от хората се считат за верни. Толкова считат и партньорите си за такива. Резултатите (64%/66%/76%) обаче показват, че това е едно от най-важните качества за партньора. Макар и с малка разлика, хората имат доверие повече на партньорите си, отколкото на самите себе си… Хммм…

Оптимизмът (48%/34%/57%) като че ли остава леко подценено качество… А е толкова лесно да гледаш на живота откъм добрата му страна и да се усмихваш по-често…

Трима от четирима души смятат, че едно от най-важните качества на партньора е той да бъде грижовен (69%/60%/74%). В крайна сметка нали затова са партньорите – за да си помагат и да се грижат един за друг.

Колкото до нежността (69%/61%/64%), нещата тук са доста балансирани… И все пак хората се смятат за по-нежни от партньорите им.

Да си искрен и честен (60%/52%/74%) в една връзка също е много важно. Усеща се доста голяма разлика между желаната искреност и тази, която хората получават от партньора си. Изводът: хората искат и търсят искреност!

Отговорността (65%/57%/75%) има почти същото разпределение, така че я добавяме към списъка с качества, които хората търсят и все по-рядко намират у партньора си.

Така е и при романтиката (52%/37%/52%), като липсата тук се усеща още по-осезаемо. Романтиката бавно умира в днешно време… Дали пък не е виновен фактът, че хората се смятат за точно толкова романтични, колкото и идеалния партньор!

За да оцелееш в днешно време, трябва да се забавляваш. Забавни хора (67%/61%/75%) има доста повече, а и това качество определено се цени!
Без това закъде сме?! Интересно, но резултатите (53%/63%/73%) недвусмислено показват, че и тук даваме по-висока оценка на партньора, отколкото на себе си. Така е при всички физически/плътски качества, които участват в анкетата ни. Мдааа… много интересно!

След секса идва време на разговорите (47%/47%/33%). И макар партньорите да са еднакво разговорливи, май ни се иска половинките ни да говорят по-малко. Аз лично не мисля така. Хората, за разлика от животните могат да си говорят… и трябва да го правят, за да се разбират и да са щастливи!

Богатството (12%/10%/28%) е болна тема на почти всички. Парите на никой не му достигат… Факт! Успокоението е, че за голяма част от хората това не е най-важното качество… И все пак, друго би било, ако партньорът ни беше тройно по-богат…

Очарованието (42%/42%/30%) като че ли е нито много търсено, нито много притежавано качество… не знам защо.

Силният характер (46%/48%/56%), амбициозността (45%/41%/43%) и индивидуализмът (43%/45%/23%) са качества, утвърждаващи личността като начин мислене. В тези области всички отговори клонят към златната среда, с едно изключение – много малко хора си представят идеалния партньор като индивидуалист. Причината според мен е, че ни е много трудно да приемем партньора си такъв, какъвто е…


„Точността“ краси човека… А и да не е така, точността (56% /41% /46%) определно е положително качество. Естествено, хората смятат себе си за 15% по-точни от партньорите си… Никой не обича да му закъсняват за среща, нали?

Възпитани са над половината от запитаните и техните партньори (68%, 56%, 63%). Това е чудесно, нали?
И накрая – колко сладък е партньорът Ви? Ами… по-сладък от вас самите (56%/60%/39%)… Като цяло обаче това качество клони към дъното на класацията ни.
В заключение…
Остана да споменем и още няколко интересни факта, които не се виждат на пръв поглед от графиките.
Ако се сравняваме с партньора си, бихме се определили като по-точни, по-романтични, по-големи оптимисти, по-възпитани и по-чувствителни. Същевременно смятаме партньора си за много по-красив и много по-добър в секса от нас самите…
Какво ще стане, ако сравним личните си данни с тези за идеалния партньор? За да бъдем супер партньори според нас самите е нужно да сме по-добри в секса, по-богати, малко по-искрени и верни, а също така и с по-хубави тела… В същото време ни се ще да не сме чак такива индивидуалисти и да не сме толкова чувствителни… Толкова за самооценката.
Колкото до това какво реално не достига на партньорите ни, за да се доближат до нашия идеал, нещата са доста по-различни. Преди всичко, трябва им повече оптимизъм и искреност! Искаме и да са по-богати, по-отговорни, по-романтични и по-забавни… еех! Не искаме да се засягат лесно (т.е. отново индивидуализмът и чувствителността са проблем).
Или с няколко думи – бъдете честни и отговорни към партньора си, усмихвайте се по-често, радвайте се на живота, забавлявайте се… и любимият ви човек ще ви обича още повече! Приятен уикенд!