Равносметка 2017

2017 беше изключително динамична година… Новините ни засипваха с атентати, урагани, наводнения и пияни туристи, пребиващи камериерки по Черноморието, докато учените по света откриха нов човешки орган (мезентерий), нов вид диабет и огромен кратер в Сибир. В годината на „Деспасито“ и преоткритата „Шушана“ роумингът стана безплатен в ЕС. Преоткрихме, а и добавихме някои градове в Европа към туристическата си карта: Лондон, Париж, Берлин, Стокхолм, Солун, Ставрос, Аспровалта и Букурещ (всички дотук посетихме заедно с децата). Успяхме да отидем и сами „за по бира“ до Брюксел и Брюж… Петър беше и в Ерланген, Нюрнберг, Херцогенаурах, Киев и Венеция, а Биляна – в Милано, Комо, Беладжио, Брунате и Верона… Направихме и нови издания на IT-Weekend и QA: Challenge Accepted и вече подготвяме следващите.

За някои от дестинациите писахме, за други не остана време… но ето още 10 избрани статии по месеци, които си струва да прочетете, ако сте пропуснали:

Накратко, 2017 година беше добра за нас. И пожеваме на всички да сме позитивни и да си повярваме, че с годините нещата стават все по-хубави и по-добри! Защото, помислете – преди 5 години никой не очакваше Григор да спечели финалите на ATP, а българските клубни отбори по футбол да са част от Шампионска лига… Само допреди 10 години се пушеше навсякъде в заведенията… А преди 15 години нямаше Facebook и да отидеш в „чужбина“ и „на Запад“ беше голяма работа… Преди 20 години беше невероятно нещо да имаш мобилен телефон, а още по-невероятно беше да можеш да говориш свободно и да си плащаш сметките… А преди 25 години беше първият път, когато Петър стана един от първите хора в България, докоснали се до Интернет – повечето хора се радваха, ако имат ток и могат да гледат „Доктор Куин – Лечителката“ на цветен телевизор… Само преди 30 години мандарините у нас идваха само с Дядо Мраз… поздрав и вярвайте, че най-доброто тепърва предстои! И то наистина ще дойде! Наздраве!

Между другото, този блог вече е на 12 години!

Свински ребърца на фурна по два начина

След като обявих ребърцата на Биляна за най-великите в България и получихме десетки запитвания за рецептата, решихме да ви я споделим… А понеже и аз мога да готвя, реших да ви предложа и моя вариант. Пробвайте и двата и ни кажете кой ви допада повече:

Продукти: (за 4 порции)

  • около 1 кг пресни свински ребра (известни още като свински гърди), качественото месо е много важно (ние лично си го взимаме от Hot House, София);
  • мащерка (или чубрица) за поръсване.

Марината на Биляна:

  • соев сос;
  • чаша (100 мл) червено вино;
  • 2 с. л. мед;
  • щипка черен пипер;
  • щипка червен пипер;
  • 1 с.л. зехтин.

Марината на Петър:

  • 50 мл соев сос;
  • 150 г горчица (1 малко бурканче);
  • 150 г мед (1 малко бурканче);
  • 1-2 скилидки чесън (обелва се, смачква се и се добавя);
  • 500 мл светла бира (1 бутилка), като около 100-200 мл се изсипват в маринатата, а останалите – в устата на готвача.

Начин на приготвяне:

  1. Нарежете ребрата на дълги ленти по дължина, като се стремите месото да се раздели равномерно.
  2. Мариновайте (в случая на Петър сместа е гъста и е по-скоро за глагола „оваляйте“) и оставете в хладилник за около 2 до 6 часа (колкото повече, толкова по-добре).
  3. Запечете във фурна (на вентилатор, ако имате такъв режим), на 220 градуса.
  4. Когато почервенеят, ребрата се обръщат от другата страна, изчаква се отново да почервенеят и се вадят (отнема около 30-35 мин. на нашата фурна).
  5. Да се консумира с червено вино и добра компания. От вината препоръчваме каберне совиньор, мерло, рубин и техните купажи, а от компанията – вие си знаете най-добре!

 

Ugears – украински 3D механични пъзели от дърво

23:30 часа. Децата наистина спят и най-накрая мога да извадя кутията с Ugears…

ugears1

Какво са Ugears? Украински механични стиймпънк 3D пъзели, направени изцяло от дърво и нарязани с лазер. Как се сдобих с това чудо? Сергей Михайлов, редовен наш читател, се занимава с вноса на въпросните джаджи и ни предложи да ни подари някой модел… Става въпрос за нещо, което ми е интересно, така че защо не?

magazin2

Съгласихме се и посетихме магазинчето в Младост (София, бул. Андрей Ляпчев № 20). Ще ви е много по-лесно да го откриете, ако знаете, че мястото реално е комбинирано с магазин-сервиз за климатици и влагоуловители (лично аз подминах мястото два пъти преди да видя стикера на вратата). И така, намерихме обекта, запознахме се със Сергей и сред многото пъзели на цени между 45 и 175 лв. решихме да се спрем на по-елементарен модел, но все пак с подвижни части и избрахме отварящата се механична кутия за визитки (65 лв.)

magazin1

И ето ме с въпросната кутия, вкъщи, почти две седмици по-късно, след като най-накрая намерих свободно време… Отварям я. Инструкции на български, които изглеждат доста кратки… Един от детайлите всъщност е мултифункционален инструмент за сглобяване и измерване на разстояния.

ugears2

Отварям и „международните“ инструкции и разбирам защо българските са толкова кратки – всичко е обяснено в картинки, нещо средно между инструкциите на Лего и Икеа:

ugears3

Следващите два часа прекарвам в сглобяване. Детайлите се отделят лесно, проблем са единствено миниатюрните, тъй като за тях трябва повече внимание (дори са сложили няколко резервни, но не ми се наложи да ги ползвам). Към комплекта има и десетина клечки за зъби, служещи за оси на зъбните колела и някои други сглобки, на чието чупене, оказа се, съм цар… След като с моите две леви ръце счупих всички клечки без последната в опит да нанижа всички здраво притиснати детайли, се отправих към кухнята отчаян, че няма да довърша пъзела… Добре че българските клечки за зъби са абсолютно същият размер като украинските и не се наложиха допълнителни интервенции…

ugears4

А и отивайки до кухнята си взех бутилка вносна бира, чиято коркова тапа свърши чудесна работа – в нея забивах клечките и така набивах останалите чаркове върху мек импровизиран държач, т.е. корковата тапа. Не счупих нито една клечка повече. Освен тапата (силно препоръчвам да си отворите любимото питие, за да си я набавите), е добре да си вземете макетно ножче и свещ (за смазване на движещите се детайли с разстопен восък от свещта).

ugears5

Окомплектовах частите и в крайна сметка механичната кутия заработи, точно както на рекламното видео…

И понеже няма с кого да споделя радостта си в малките часове (отне ми около два часа и половина), оставям на Биляна да се зарадва на новия си отварящ се „визитник“ сутринта…

ugears-final

В заключение, Ugears не е за всеки. Определено не е за деца, дори големи такива. Иска търпение, внимание, време и ентусиазъм. Но е чудесен подарък за ония geeks, които „си имат всичко“, обичат пъзели, макети и да си майсторят сами разни неща… Повече информация – на сайта http://ugears.bg/ (където между другото постоянно добавят нови модели).

P. S. По-сложните модели изискват поне три коркови тапи 😉