In Memoriam – три години без дядо Жоро

Днес стават три години, откакто дядо Жоро почина. Тези, които го познават, знаят колко весел, жизнерадостен и работлив човек беше…

Дядо пееше много хубаво – имаше силен глас, бил е запевчик в конните войски, та и до края на дните му бе останал навик както стои и да викне, та запее… А викне ли в единия край на селото, чуваше се в другия. Обичаше животните, растенията, гъбите (ех, колко добре познаваше гъбите) и земята… И днес ако тръгнете по пътищата около с. Просторно, Разградско, можете „да си наквасите устата“, както казваше той с вкусни овошки, облагородени навремето от него – ей така, както си кара магарето с каруцата, па вземе, спре, извади ножа, закачен на колана му („Какъв капанец си без нож“, казваше) и вземе, та направи присадка.

Дядо цял живот е живял на село и винаги е бил щастлив от това – дори се шегуваше с нас, „гражданята“, че не можем да различим сврака от сойка… И не му дремеше, че почти винаги дочените му панталони са изцапани с кал. С годините ръцете му бяха толкова загрубели, че береше коприва с голи ръце. Със същите тези ръце садеше най-вкусните домати, пипер, патладжан, дини, пъпеши, моркови…

Много обичаше народна музика. Стане сутринта, па си пусне „Чакърдъчката“ (Николина Чакърдъкова), тропне едно хорце сам, вкара една ракийка за отскок (че „жаба на сухо кряка ли“) и денят му потръгва…

Дядо почина от рак на белите дробове, защото пушеше много. След една година го последва и синът му, вуйчо ми, със същата диагноза – той също беше страстен пушач. Изгубих двама близки хора, но песните им са още живи… Затова реших да споделя с вас една песен, която към този момент не можете да намерите на друго място в Интернет…

Народна песен, която дядо ми много често пееше или просто си подсвиркваше, докато работеше в градината – понякога имам чувството, че щом пристигна на село, пак ще я дочуя отнякъде. Ето я и нея, любителски запис от златната им сватба с баба през 2006 г.:

Люби ме, любе, люби ме
цели ми девет години.
Ако ме, любе, напуснеш,
кьораво, любе да ходиш.

Кьораво любе да ходиш,
бели довари да пипаш,
бели довари да пипаш,
за мене, любе, да питаш.

Три годин’ болен да лежиш,
девет постелки да скъсаш,
а на десетата
със сламка да се подпираш.

В гърне със стълба да слизаш
и там да ти е дълбоко,
през пръсти да се провираш
и там да ти е широко.

Казвам ти, любе, казвам ти
и пак ти, любе, повтарям –
ако ме, любе, напуснеш
три годин’ болен да лежиш.

Почивай в мир, дядо!

Няколко думи за хотел „Премиер“ във Велико Търново

hotelСпираме колата под ъгъл 45 градуса. Няма съмнение – в Търново сме. Както казва един наш познайник, известен като Миро Биро, тук има три посоки – нагоре, надолу и по стълбите.
45degrees

Причината да сме тук е поканата от хотел „Премиер“ да ги посетим и да пишем за тях – честно и без заобиколки. И понеже този вид маркетинг в България тепърва прохожда, решихме да се отзовем на поканата… Хотелът се намира съвсем в центъра на града, на метри от Факултета по изобразително изкуство към Великотърновския университет и пл. „Майка България“.

parkingС GPS пък намирането му стана съвсем лесно и минути по-късно набутахме колата в един от двата малки закрити паркинга (на различни нива, естествено, в Търново сме, все пак), така че паркираме колата и правим кратка среща в лоби-бара.

lobbyКакво очаквате да видите в лоби-бар на хотел, наречен „Премиер“? Ами голямо пано със снимки на българските премиери, естествено! Намъкваме се в асансьора.

asansТук е първата ни забележка. Асансьорът е изключително малък. Ако сте без бебешка количка и четири големи куфара багаж, едва ли ще го усетите, но при нас си беше изпитание… а и вратата му има склонност да „хапе“.

spalnia

Още щом влизаме в апартамента си (А2) обаче, бързо забравяме за това. Апартаментът е достатъчно широк, да не казваме огромен (над 30 кв. м). Децата толкова му се зарадваха, че дори Симеон пропълзя три почетни обиколки.

bedroomОбзаведен е с двойно легло, разтегателен двоен диван (поради което бебешко кошче практически не ни трябваше, въпреки че се предлага безплатно), шкафчета, телевизор, както и едно приятно работно кътче за хора с лаптоп. Разполага с кухненски бокс, микровълнова фурна и посуда, така че не е проблем да си готвите, а освен това се предлага и денонощен рум-сервиз на съвсем нормални за 4-звезден хотел цени.

balkonМожете да излезете на две тераси – едната е миниатюрна и по-скоро с декоративна цел, за да можете да отваряте врата вместо прозорец. Другата обаче е доста по-широка, спокойно побира два стола и масичка, а колкото по-нагоре по етажите сте, толкова по-красива става панорамата (ние бяхме на втория етаж, откъдето виждате малка част от града и голяма част от новостроящ се комплекс с конферентни зали).

bathroomНай-яката изненада определено е в банята – ваната е много широка, а смесителите, крановете и т. н. са в чудесно състояние. Първоначално решихме, че сешоарът е повреден, но после се оказа, че има допълнителен ключ отвън. Всъщност, като изключим един леко разхлопан държач за кърпи, всичко в хотела си беше здраво, работещо, изчистено и поддържано. cosmetics

Та – за банята – оборудвана е с всякакви джаджи – освен стандартните сапунчета и шампоанчета, имаше дори комплект за зъби и комплект за бръснене. С достатъчно допълнителни кърпи, възглавници и завивки, може би единствено чехлички ни липсваха – носихме чехлички за децата, но за нас нямахме. За сметка на това, всичко беше чудесно почистено, така че и боси да ходите, не е проблем.  Белите чорапи на Биляна си останаха бели и в края на деня, което е показателно. Е, и черните чорапи на Петър си останаха черни, но това нищо не означава…saunaНай-яката изненада обаче е сауната. Стая със собствена сауна си е благинка, на която за първи път попадаме досега. Сам си нагласяш температура и влажност, а душът и леглото са ти на крачка разстояние…

– Не ме интересува, вкарвам Вики!

– Ама не е препоръчителна за деца под 16 години…

– Обяснявай го на финландците – ако беше омъжена за финландец, Симеон също вече щеше да е в сауната…

За протокола: уморени от дългата разходка в града, натоплени от сауната (всички без Симеон) и мушнати в удобните чаршафи, заспахме и никой не се събуди до сутринта! Даже позакъсняхме за закуската…

restaurantДа – както сте се досетили, към офертата, която ни беше отправена имахме включена и закуска. Бяхме сред последните закусващи, а сред останалите на масата неща имаше сравнително добро разнообразие – плодове, кисело и прясно мляко, пържени филийки, три вида корнфлейкс, конфитюр, масло, мед…. липсваха ни пресните зеленчуци обаче. Кафето беше невероятно, с плътен вкус и аромат! spaСпа центърът на хотела е малък, но също изглежда страхотно. Разполага с басейн, сауна и още куп неща (или както би казал един известен търновски бизнесмен, „басейни-масейни, жакузита-макузита, масажи-… ъъъ…“), за които можете да прочетете от сайта на хотела – нямаше време да го ползваме, така че няма как да дадем обективно мнение, но към момента на посещение ни направи впечатление, че всичко е добре поддържано и чисто.

IMG_1646Колкото до цените – съветваме ви да следите сайта за промоции и пакети, като специално за читателите на блога ни (това не е майтап!) ще получите 20% отстъпка с промо-код ЯНТРА2014. Отстъпката важи за всички услуги в хотела, с изключение на промоционални оферти и пакети. В случай, че тече период със занижена цена, получавате същата.

Е, от нас толкова, а някой път ще ви разкажем повече за Велико Търново и околностите…

Велосипеди и закони

 Купих си нов велосипед… Не, че въртя кой знае колко с него, но върши чудесна работа от офиса до дома и обратно. Оказа се обаче, че съм го ползвал незаконно.

В Закона за движение по пътищата пише:
За да участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, всеки велосипед трябва да има изправни:
– спирачки;
– звънец и да няма друг звуков сигнал;
– устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад; допуска се поставянето на устройство за излъчване на червена светлина отзад;
– бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата.

Това означава, че моят велосипед не става за движение по пътищата, въпреки че е купен току-що. Нямам фар, стоп и звънец – така се продават велосипеди в почти всички големи магазини… Според изискванията на ЕС велосипед без фар (но със светлоотразител отпред) може да се движи през светлата част от денонощието. Но в България не може. Няма логика, но не може. Мисля си, че тази част от ЗДП би могла да се преразгледа и да важи само за тъмната част от денонощието и при намалена видимост…

Според една статия във в-к „24 часа“, всеки трети проверен велосипедист бива глобяван от КАТ. И как няма да е така, когато велосипедите не отговарят на изискванията още от магазина.

Замислете се, продавачите нямат право да продават автомобил в ЕС, ако той не отговаря на точно определени технически изисквания. За да получите регистрационен номер и да карате автомобила по пътищата, той трябва да мине през технически преглед. Така например внесените от САЩ автомобили не могат да се движат по нашите пътища, докато не им се оправят мигачите да светят в жълто, а внесените с десен волан – докато не им се регулират фаровете. Добре, де, поне на теория. И при повечето странности се слага информативен стикер (например стикерът „GAS“ при автомобилите с АГУ).

При велосипедите обаче регистрация и технически преглед няма, така че масовият купувач като мен влиза в магазина и иска да си купи колело, с което да ходи на работа… Не му пука дали е mountain bike, racing bike или city bike… за него в най-добрия случай е просто „байк“… харесва си даден модел, плаща го, излиза на улицата и става нарушител мигновено, при това без да знае.

Поради ред (не само икономически) причини би било неефективно да се задължат продавачите да продават само колелета, отговарящи на изискванията на ЗДП. Но това, което е лесно постижимо е да се направи закон, с който поне велосипедите, които не са предназначени за движение по обществените пътища да бъдат маркирани. Така всички печелим:

  • Продавачите, защото много повече хора ще си купуват фарове, звънци и светлоотразители допълнително или пък ще предпочетат по-скъпите, оборудване модели, от които печалбата е по-голяма;
  • Купувачите, защото ще знаят какво купуват и ще разграничават ясно дали имат право да карат определени велосипеди по обществените пътища;
  • КАТ, а и всички ние, заради един по-безопасен свят с по-малко нарушители.

Ако зависеше еднолично от мен, веднага бих направил етикети, подобни на тези, които задължително да се поставят от продавачите на велосипеди (направени за 2 мин., с повече инвестиция на време могат да станат доста по-добри):

velosiped-etiketi

Естествено, има всякакви варианти за дизайн. Евентуално продавачът може например да включва и какви атрибути има или няма даден велосипед, например:

velosiped-atributiНе знам колко добре я обясних, но пък съм сигурен, че сте схванали идеята.

Предложението съм го пратил и на сдружение „Велоеволюция“, с които се надявам да постигнем някакъв реален резултат. А ако вие сте или не сте съгласни с идеята или пък със ситуацията в момента, кажете си мнението в коментар.