Бритиш стайл джакит пътейтоус (или British style jacket potatoes)

На снимката по-горе виждате първите в живота ми jacket potatoes или, по-просто казано, печен картоф… Зариби ме един колега по време на командировката ми в Брайтън, Англия (все се каня и за Брайтън да разкажа, ама…) и определено се впечатлих колко вкусен може да е един простичко опечен картоф. И понеже се приготвят много лесно, ще ви кажа рецептата, за да опитате сами. Нужни са ви картофи (възможно най-едри, по един картоф на порция), зехтин, краве масло и сол (по възможност – морска). Ще ви е нужна и плънка по избор.

1. Измийте картофите (не ги белете) и ги подсушете със сух парцал или салфетка. Ако картофите са били измиване вече, няма нужда да го правите – топлината ще убие микробите така или иначе.

2. След като изсъхнат, вземете една вилица и с нея излейте цялата си агресия върху всеки от картофите (без да ги разфасовате, в случай, че сте прекалено агресивни). Просто многократно ги надупчете с вилицата, възможно най-надълбоко.

3. Сложете няколко капки зехтин върху всеки картоф и го нанесете по цялата повърхност, така че вътрешността на картофа да се пропие с мазнината през новосъздадените от вас дупки.

4. Посолете обилно картофите.

5. Загрейте фурната, така че да пече от всички страни на 200 градуса. Поставете картофите директно върху скарата в центъра на фурнаса.

6. Оставете картофите да се изпекат добре. Нужни са ви два часа за по-едри картофи и около час и половина за по-дребни.

7. Извадете картофите от фурната и ги поставете в чинията (не ги белете, коричката е най-вкусното!). Направете два непълни разреза „на кръст“ в горната част на всеки картоф, така че да се разтвори и да заема максимална площ.

8. Сложете около 1 с.л. краве масло върху всеки картоф, така че да се разстопи във вътрешността му. По желание добавете още сол и черен пипер.

9. Добавете плънката и яжте, докато са още топли  -тогава са най-вкусни.

Плънката може да е всякаква: препоръчвам чеснова салата с белтъци и майонеза, руска, снежанка, лютеница, кетчуп, салата  „Ропотамо“, бобена салата, боб от консерва на Heinz и въобще всякакви ордьовърни салати с майонеза, сметана или сос на доматена основа.

Как да си поръчате пържола, ако ходите в САЩ или Великобритания

Ако сте във Великобритания или САЩ и си поръчате пържола в заведение, във всяко себеуважаващо се място от кварталното барче до най-изискания ресторант ще ви попитат колко изпечена искате пържолата, която обикновено е телешка (beef)… Свинската (pork) и пилешката (chicken) са по-малко популярни.

Общоприетите възможни отговори са шест, ако не броим напълно сурова пържола (raw). И така, ето ги и основните варианти:

Blue Rare – тази степен на изпичане означава практически сурова и студена отвътре пържола, като външната част е съвсем леко запечена. Приготвянето на пържолата по този начин, често отнема най-много време, тъй като се налага вътрешността на пържолата да се затопли допълнително. За нашите стандарти подобно приготовление си е направо сурова пържола, всъщност дори по техните тази пържола е далеч от съвършенството, тъй като месото е твърде жилаво и трудно за преглъщане. Този начин на приготвяне е известен и с други имена – seared, very rare, blood rare, bloody as hell, black and blue, Pitssburgh rare или просто blue. „Пече“ се на 46 градуса.

Rare – по българските стандарти това все още си е сурова пържола. Изпичането се прави до такава степен, че външността е сиво-кафява, а вътрешната част – червена и леко затоплена. Сивата коричка е около 25% от пържолата, т.е. 75% от месото си е практически неизпечено. За много от хората в САЩ и Великобритания това е най-добрата степен на изпичане, тъй като пържолата остава изключително сочна.  Температурата на изпичане е 52 градуса по стандарт.

Medium rare – Съотношението между външната сиво-кафява и вътрешната червена част на пържолата е 50 на 50. Очаквайте да ви поднесат точно толкова изпечена пържола, ако не кажете изрично нещо друго. Тоест, medium rare е именно опцията по подразбиране. За хората, които са на принципа „В Рим като римляните“, препоръчвам именно подобна степен на изпичане. Пече се на 55 градуса.

Medium – Кървавочервена част в пържолата вече липсва, а съотношението на добре изпечена външна част към розова вътрешна част е 75% към 25%. За местните тази пържола вече е леко суха, докато за българските стандарти е леко недоизпечена. Препоръчителната температура на изпичане е 60 градуса.

Medium well – На повечето места в България сервират именно толкова изпечена пържола, тоест medium well съвпада точно с балканската представа за добре изпечена пържола. Тя е кафява отвън, а отвътре е сива със съвсем лек розов оттенък. За американци и британци е леко попрепечена, но за нас си е направо перфектна. Ако не си падате по експерименти, това е вашата степен на изпичане. Пече се на 65 градуса по стандарт.

Well done – Тази пържола е добре изпечена и практически няма розови оттенъци, отвън е кафява, а отвътре – изцяло сива. Много българи биха я харесали именно така, по-препечена, докато за повечето американци и британци това си е чиста загуба на ценен материал… Идеалната температура за приготвяне е 75 градуса.

Всички нации се съгласяват, че оттук нататък пържолата е прекалено изпечена и суха (overcooked).

Не знам за вас, но аз лично огладнях…