Уестминстърското абатство е старото име на готическата катедрала „Св. Петър“ в централната част на Лондон, Англия. „Абатство“ означава католически манастир, а „Уестминстър“, обозначава западния регион, където се помещава катедралата „Св. Петър“, за да се разграничи от намиращата се на изток катедрала „Св. Павел“.
Съществуват редица легенди за основаването на абатството, но първите официални писмени сведения датират от около 960-970 г., за създадено седалище на монасите от Бенедиктския орден. По онова време мястото, което днес е една от най-централните локации в Лондон, Англия, било малък остров в р. Темза. Между 1042 и 1052 г., Едуард Изповедникът започва да строи абатство и църква в романски архитектурен стил. Сградата е завършена през 1060 г. и осветена на през 1065 г. Първата коронация е направена през 1066 г., а оттогава насам 39 английски и британски монарси са короновани. Очаква се 40-тата да бъде тази на крал Чарлз III, която ще се случи на 6 май 2023 г.
Сградата започва да добива днешния си вид от средата на XIII век, когато крал Хенри III решава да реконструира църквата като готическа катедрала, следвайки тенденциите в цяла Западна Европа. От тогава насам абатството претърпява редица промени: през 1376 г. Ричард II и абат Литлингтън събарят стария кораб на сградата и го дострояват; през 1503 г. Хенри VII построява един от най-красивите параклиси в Европа. През XVI век започва проект за добавяне на две кули към западния край на църквата, но парите, предназначени за кулите на катедралата „Св. Петър“ в Уестминстър са отклонени за строежа на известната катедрала „Св. Павел“ в Ийстминстър. Вероятно от там идва и известният английски израз „да откраднеш от Св. Петър, за да дадеш на Св. Павел“. Кулите на катедралата „Св. Петър“ са довършени едва през 1745 г., завършвайки познатия ѝ днес облик. През 1642 г. избухва Английската гражданска война и абатството претърпява щети; през 1750 г. при земетресение се срутва един от стълбовете на северната страна; през 1914 г. в коронационната зала избухва бомба; сградата пострадва тежко и през 1940-1941 г. по време на Втората световна война. След редица реставрации през годините, абатството е напълно възстановено, а най-новата му част е западната кула, завършена през 2018 г. и съдържаща вита стълба и асансьор, позволяващи достъп до трифориума (средния етаж на църквата).
Днешната форма на сградата е кръстообразна, като сградата е обсипана отвътре и отвън със скулптурна украса, полиран мрамор и сложни корнизи. Сводът на покрива е четиристранен, с ребра на билото и издатини на 31 метра, което го прави един от най-високите църковни сводове във Великобритания. За да се поберат възможно най-много гости, трансептите (перпендикулярните крила) са проектирани да бъдат необичайно дълги и хорът е поставен на изток от кръстовището, а не на запад. Зад главния олтар, в най-свещената част на църквата, се намира светилището и гробницата на Едуард Изповедника. Подредени около него във формата на подкова са поредица от гробници на средновековни крале. В абатството са погребани и редица премиери, поети, учени, военни лидери, включително Исак Нютон, Чарлз Дарвин, Георг Хендел, Хенри Пърсел, Чарлз Дикенс, Уилям Шекспир, Дейвид Ливингстън, Ръдиърд Киплинг и Стивън Хокинг. Изградени са и десетки по-малки параклиси около самата катедрала.
Поради горепосочените си особености и изключителната си универсална стойност, абатството е обявено за обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 1987 г. и от тогава насам приема приблизително 1,75 милиона посетители годишно.
Училищен проект на Виктория Събева, 6 клас, НГДЕК