Комо, Брунате и Беладжио – по следите на Пенчо Славейков и Джеймс Бонд

Лаго ди Комо – сателитна снимка

Само на петдесетина километра от Милано, почти до границата с Швейцария, се намира един стилен италиански син „панталон“, създаден от природата – формата на езерото Комо е точно такава. Всъщност истинското име на езерото е Ларио, но то се използва много рядко. Обикновено го наричат Lago di Como („езерото на град Комо“). Самият град Комо се намира на „глезена“ на западния „крак“, а Беладжио – на „чатала“… Е, удаде ми се възможност да се разходя сама и да прокарам поглед по „крачола“ на Лаго ди Комо, съзерцавайки го от сутрин до вечер, с ароматно еспресо и вълшебни канелони, уединение и красиви гледки; да се полюбувам на вилите на известни личности и да науча романтични истории… Определено си заслужава да инвестирате един ден и да се разходите до едно от най-красивите езера в Ломбардия, Италия, а бих казала – и в света.

От Милано до град Комо

Има няколко начина да стигнете от Милано до гр. Комо:

  • RE10/S10 и международните влакове от централна гара Милано (скъп!);
  • S11 от Milano Porta Garibaldi;
  • S17 от Milano Cadorna.

Лично аз избрах варианта от гара Кадорна, който бе изключително удобен, изгоден и пристига по-близо до фуникуляра, за който ще стане въпрос малко по-надолу. От гара Кадорна до Como Nord Lago са ви нужни точно 36 минути.



Реклама:

Booking.com

Град Комо

Във влака се запознах с група американци, с които се заговорихме за очакванията ни за града, езерото, малките градчета покрай езерото и природата. Слизайки от влака и аз, и американците спряхме, вцепенени от красотата на града.

Градът наброява 85 хил. души и е създаден още по времето на Римската империя. Всъщност именно Комо е родината на вилите – още през 80-100 г. богати и могъщи хора построили вилите си на брега на езерото Комо. Великият римски поет Вергил и политикът Плиний Младий са едни от първите известните „виладжии“ на Комо.

Един от най-известните английски поети, Пърси Биш Шели, пише на своя приятел, писателят Томас Лав Пийкок следното:

Красотата на това езеро надхвърля всичко, което някога съм виждал… То е дълго, тясно и има вид на мощна река, която се прокрадва сред планините и горите.

Тук за кратко или по-дълго са живели и Леонардо да Винчи, Стендал, Гарибалди, американските президенти Кенеди и Рузвелт, Пьотр Чайковски, Гьоте, лорд Байрон, Хенрих Хайне, Джузепе Верди, Джоакино Росини, Ърнест Хемингуей, Марк Твен и много други, сред които и нашият поет Пенчо Славейков.

Със сигурност бих могла да прекарам целия ден само тук, сред сгушените между хълмовете красиви сгради; сред поклащащите се ритмично яхти; сред подобните на бриз ветрове, които си имат собствени имена – Брева и Тивано. Бих искала да видя първия музей в света, посветен на кончета-играчки (над 535!). И да се кача на Sacro Monte di Ossuccio, един от деветте свещени върха… Да разбера повече за това как именно тук се произвежда над 80% от коприната в Европа. Но най-вече исках да видя с очите си това, заради което дойдох до този край – бюстът на Пенчо Славейков и къщата, в която е починал.

За целта трябваше да се кача нагоре по хълма до малкото градче Брунате. За щастие, още от 1894 г. съществува въжен трамвай (фуникуляр), така че директно се запътих към долната му станция,  След няколко минути вече бях на входа му, намиращ се на Piazza Alcide de Gasperi 4, вдясно от крайбрежната улица с лодките. Цената за двупосочен билет е 5.50€. За по-голямо удобство, ето разписанието на влакчетата, които са две и тръгват и от двете посоки в посочените часове:

Aко решите и вие да се качите до Брунате, вземете фуникуляра във възможно най-ранен час, тъй като след 12 ч., когато аз вече слизах надолу опашките бяха огромни.

Брунате

Качването нагоре към хълма бе изключително вълнуващо – излизайки от тунела, за секунди вече гледах към езерото и града от високо…

Опитвах се да не изпусна нищо, което се появяваше през очите ми…

И така, качила се вече горе, останах да се полюбувам на гледката още малко и се запътих нагоре към бюста на Пенчо Славейков.

Ето го! Бюстът му, дело на скулптора проф. Валентин Старчев, издигнат през 2007 г. върху полиран гранитен пиедестал, пресъздава поета в момент на размисъл: сам, на хиляди километри от България и сякаш малко тъжен – загледан към синьото езеро. Бюстът се намира в парка на библиотеката в градчето, точно над къщата за гости Беллависта (www.bellavistabrunate.com), където прекарва последните дни от живота си. Всъщност, историята е изключително интересна.

Романтичната история на Пенчо Славейков и Мара Белчева

Пенчо Славейков е бил изключително палаво дете (неслучайно баща му му посвещава стихотворението „Пенчо, бре, чети“). Роден е през 1866 г. в Трявна и е най-малкото от осемте деца на Петко Славейков и Ирина Райкова. Когато става на 18 години (вече в Пловдив), след продължителна игра в януарската зима, той заспива върху заледената Марица, простудява се, заболява тежко и за цял живот остава с недъзи: трудно пише и говори, започва да използва и бастун…

Въпреки несгодите, поетът открива любовта на живота си в лицето на Мара Белчева през 1903 г. Бивша придворна дама на  княгиня Клементина, 22-годишната овдовялата съпруга на разстреляния Христо Белчев е интересна обществена личност с красива външност и благ характер. С времето от чест неин гост, Пенчо постепенно се превръща в любим и дори нещо повече: сродна душа и най-близък човек, с когото заедно творят в кръга „Мисъл“.

В периода 1909-1911 г. Славейков е директор на Народната библиотека и Народния театър. В театъра се изявява и като режисьор, с чудесни представления в Цариград, Неапол, Рим, Атина, Битоля, Москва… Дългите пътувания превръщат връзката му с Мара в платоническа – те почти не се виждат, но разменят много писма.

„Онази, която обичам, обикнал съм не само, защото е хубава, но и защото е хубава душата ѝ.“,

пише Славейков в едно от тях.

През лятото на 1911 г. Стефан Бобчев, тъкмо избран за министър, уволнява Славейков и назначава братовчед си. Нещо повече – буквално се подиграва с недъга му, премествайки го като уредник в училищен музей. Едва ходещ, великият поет е принуден ежедневно по няколко пъти да изкачва всички стъпала до кабинет на четвъртия етаж, подиграван, унизяван и обиждан от колеги. Това е тежък удар, който засяга най-вече неговото честолюбие.  Поетът отказва поста и в края на август заминава за Цюрих, където го очаква неговата любима – Мара Белчева.

Състоянието на Славейков обаче се влошава. Търсейки лек, двамата се местят от град на град – Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Лугано, Рим…  Мара Белчева продава прекрасната си къща в центъра на София (на днешната ул. „Христо Белчев“), за да могат да покрият разноските си. Спокойният и охолен живот остава зад гърба ѝ, но пред нея е надеждата, че може да спаси живота на своя любим.

През пролетта на 1912 г. се местят в гр. Брунате, на езерото Комо, именно във вила Беллависта. Самият Славейков пише за Брунате:

„Природата е много щедра към това кътче в красива Италия. Разположено на слънчево място, защитено от високи върхове и заобиколено от тучни гори, Брунате, въпреки височината си (712 метра), има приятен климат през всеки сезон на годината. Тук ще намерите големи хотели и вили от всякакъв вид: малки, добре подредени апартаменти, с две „сърца“ до прозорците, както се виждат в алпийските хижи, но и богати замъци с разкошни паркове, заобиколени от масивни стени. И тишина …“

Откъс от „По следите на Пенчо Славейков в Италия“, автор: Алекси Бекяров, изд. Христо Г. Данов, 1946 г.

На 28 май 1912 г. Славейков умира в обятията на своята любима. Часове преди смъртта му, Мара вика местния художник Алдо Маца, който да ги нарисува в последния им час заедно.

Последната дума, която Пенчо успява да каже тихо на ухото ѝ, е „светлина“… Отивайки си от този свят, с Пенчо Славейков си отива и възможността България да има Нобелов лауреат. Предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на “Кървава песен” и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда за литература, не се разглежда, защото наградата се присъжда само на живи творци.

Мара и собственикът на вилата Лучини погребват Славейков в гробището на Брунате. Минават няколко дни и съболезнователни телеграми от официални лица буквално затрупват пощенската кутия на Лучини. Едва тогава той разбира колко голяма личност е покойникът.

Мара Белчева остава още половин година в Брунате. Завръща се в България и през Междусъюзническата война е милосърдна сестра, преподава, превежда, живее без собствен дом, но винаги е елегантна и никога не се оплаква. След като пренасят тялото на Славейков в София, тя ходи на гроба му до смъртта си през 1937 г. Повтаря, че двамата са се обичали толкова силно, че всеки ден заедно може да се измери с цяла година любов…

Докато стоях на цветната малка масичка в градината, под стаята, в която е починал Пенчо, а Мара е прегръщала и скърбяла за своя любим, си спомних за баладата „Неразделни“ и думите на Калина:

“…за сърцата що се любят и смъртта не е раздяла.”

Изминали са повече от 100 години от тогава, повече от цял век, а аз го почувствах така силно…

Насълзените ми очи се насищаха с красива гледка към езерото, така че взех историческата си розова чанта и се спуснах надолу, шляейки се по уличките на Брунате…

И след като се наситих (доколкото въобще това е възможно), се качих обратно на фуникуляра, взех си фунийка умопомрачително вкусно желато и се отправих към ферибота за Беладжио…

Езерото Лаго Ди Комо

Вече бе обяд, слънцето напичаше и доволна, че съм си взела билет, зачаках ферибота… И, война, хора, война! Нямаше никаква организация при качване в различните фериботи, които пристигаха. Представете си вълна от чужденци и италианци, бутащи си, крещящи на всевъзможни езици и двама непукистично настроени моряци… ъъъ… езерняци, които затварят кораба и отплават, оставяйки те на брега. Почти отчаяна и чудеща се дали изобщо ще успея да си използвам билета на последния възможен ферибот в 15 часа, в крайна сметка и аз грациозно се метнах на заветния кораб и отплавах…

Комо е третото по големина в Италия и смея да кажа – най-красивото, на което съм била. Заобиколено от планини с разкошни вили, зеленина, лодки, чист въздух и прохлада…

Като казвам „вили“, ето и малка част от съвременните известни личности, които неслучайно са избрали това място с релакс и отмора, закупувайки имоти по крайбрежието: Мадона, Джордж Клуни, Джани Версаче, Джулия Робъртс, Антонио Бандерас, Дейвид Бекъм, Роналдиньо, Силвестър Сталоун, Катрин Зита Джоунс, Джулиан Ленън, Ричард Брансън, Матю Белами, Джон Кери и др.

Тук е заснет известният клип на John Legend – All of Me. Точно тук, във Вила Пизо, е била и сватбата на талантливия певец и съпругата му – моделът Кристи Тейгън…

Известни филми като „Месец край езерото“ (1995), „Любов и други катастрофи“ (1996), „Междузвездни войни: Епизод II – Клонираните атакуват“ (2002), „Бандата на Оушън 2“ (2004), „Казино Роял“ (2006),  „Другият мъж“ (2008) и много други са заснети край бреговете на Комо.

Тук са снимани и серии от „любимата ми“ поредица „Дързост и красота“ (епизоди 2659 до 2664, ако е важно за вас), както и няколко серии от „The Amazing Race“ и „Top Gear“…

Комо е едно от най-дълбоките езера – достига до дълбочина от 425 метра и има само един остров (Isola Comacina), намиращ се малко преди Villa Balbianello – „къщурката“ на Бонд, Джеймс Бонд… поне докато Анакин Скайуокър не е с любимата си Падме наоколо.

По над 100-километровата брегова линия можете да станете свидетели на какво ли не! От Комо до Беладжио фериботът акостира на поне още десет места, но най-яркият момент беше сватбено тържество в изящно имение, близо до езерото. Чуваше се нежната музика на струнен квартет и беше разкошно!

Най-накрая достигнах и до „чатала“:

Беладжио

Слизайки от ферибота, първото ми впечатление бе колко много прилича на остров Тасос в Гърция. Имах малко време да го разгледам, заради изпуснатите фериботи с по-ранен час и исках да използвам тези кратки мигове на макс. Нямаше как да стигна до разкошните имения или да се разходя сред природата. Но и малкото, което видях, бе красиво.

Усетих морския бриз и се слях с хилядите туристи. Цялата крайбрежна улица ме примамваше със заведения кое от кое по-хубаво. Взех си кафе за из път и се втурнах да разглеждам.

Стълби, стълби и пак стълби…. Надолу и нагоре, стълбите водеха във всички посоки и което и стълбище да хванеш, няма да сбъркаш.

Изключително уютно местенце за разходка с любимия човек, четене на книга, отпивайки капучино, както и място за шопинг, особено, ако искате да си взетеме копринен шал точно оттук.

Спрях се на едно от всички малки, красиви магазинчета. Имаше миниатюрни фигури на красиви морски принадлежности.

Влюбих се в тази изящна яхта с неверояно красиви детайли.

Скоро пистигаше ферибота ми наобратно. Заредих се толкова много тук. Беладжио, Комо, Брунате и красивите градчета наоколо завинаги ще останат в мен и бих искала да се завърна отново там с любимите ми хора, за да преоткрия отново и отново красотата на това вълшебно кътче земя и вода.
Завършвам разказа си с това изречение и ви пожелавам светлина и пътешествия!

„Не ви е нужен терапевт, трябва само да отскочите до Италия!“



Реклама:

Booking.com

Торта „Дъга“

cake_Rainbow

Торта „Дъга“ се оказа една от любимите торти на моето семейство. И една от най-желаните за специален повод (детски рожден ден, кръщене или семеен празник).
Вдъхнови ме идеята да поднеса вкусна торта в пъстри цветове. А какво по-пъстро от дъгата?!
Нека ви разкажа една ПРИКАЗКА ЗА ДЪГАТА:
Преди много години цветовете на този свят започнали да спорят.Всеки твърдял за себе си, че е най-добрият, най-важният, най-необходимият, най-обичаният!
ЛИЛАВИЯТ се надигнал и казал гордо:
Аз съм цвета на водачите и силата. Царе и главатари са избирали винаги моя цвят, защото е символ на авторитет и мъдрост. Никой не може да се съмнява в мен!
СИНИЯТ казал:
Но виж небето и морето!Аз съм във водата,която е основата на целия живот и от дълбините на морето стигам чак до облаците.Небето дава простор,свобода и безкрайност!Без моята свобода шяхте да сте едно нищо.
ЗЕЛЕНИЯТ казал:
Разбира се, че съм най-важният! Аз съм символ на живот и надежда. Аз съм избран за тревата, листата и цветята. Без мен ще умрат всички животни. Погледнете природата около вас и ще видите, че аз съм в средата!
ЖЪЛТИЯТ казал:
Вие всички сте толкова сериозни! Аз нося смях, веселие и топлина по света. Слънцето е жълто, Луната е жълта, звездите са жълти…Един слънчоглед кара света да се смее. Без мен нямаше да има смях!
Тогава ОРАНЖЕВИЯТ започнал да се хвали:
Аз съм цветът на здравето и обновлението. По-рядко се показвам, но съм ценен, защото служа за потребностите на човешкия живот. Аз пренасям най-важните витамини. Помислете за морковите, тиквите, мангото и папаята. Не съм винаги на хоризонта, но когато оцветявам небето на изгрев и залез красотата ми е толкова впечатляваща, че никой не си губи времето в мисли за вас!
ЧЕРВЕНИЯТ не можел да издържи повече и извикал:
Аз съм вашия владетел! Аз съм кръвта на живота! Аз съм цветът на опасността и смелостта. Готов съм да воювам за нещо. Паля огън в кръвта. Без мен земята би била пуста като луната. Аз съм цвета на страстта и любовта, на червените рози и мака.
В цялата олелия се чул гласът на ДЪЖДА:
Вие, глупави цветове, се карате един с друг! Не знаете ли, че всеки един от вас е създаден с определена цел, единствен и особен? Отсега нататък, когато вали, всеки един от вас ще се извие по небето, за да напомня за това, че вие можете да живеете заедно в мир. Дъгата е знак на надеждата на утрото. Така винаги, когато дъжда измива света и се появи дъга, на небето ще се вижда, че между нас цари уважение.

Торта „Дъга“ изглежда сложна, затова все я отлагах и накрая се реших. При едно наше пазаруване в METRO реших да си взема пъстроцветни сладкарски бои и да я направя. Обичам да пазарувам от там, а щандът им със сладкарски консумативи е голям и има богат асортимент.
Та, един хубав ден се разрових в рецепти за тортата и от няколко такива, си сглобих тази фантастична торта. Стана превъзходна! И не е толкова трудна. Просто си подгответе поне 2 часа около фурната. Но пък е много приятно къщата да ухае на масло и маскарпоне, а всички плотове да са пъстроцветни и красиви.
Ето и как да си я приготвите:
За тестото за блатовете: 
280 г брашно
5 яйца (размер L)
350 г захар
250 г краве масло
250 мл мляко
4 ч. л. бакпулвер
1 щипка сол
1 есенция лимон
6 сладкарски бои за всеки цвят

За крема:
250 гр меко масло
500 гр маскарпоне
200 мл. заквасена сметана
600 мл. подсладено кондензирано мляко.

За направата на блатовете, маслото се разбива добре с миксер, добавя се захарта и отново се разбива. Овкусява се с лимоновата есенция и солта и се разбива до хомогенизиране. Добавяме към тази смес и яйцата, като ги поставяме едно по едно, при постоянно разбиване. Брашното се смесва с бакпулвера и се сипва в маслено-яйчената смес. Добавя се и млякото. Разбърква се до хомогенизиране. Тестото се разделя на 6 части и всяка се оцветява с цветовете на дъгата – червено, синьо, жълто, зелено, лилаво, оранжево.
Блатовете се пекат поотделно за 20 минути във форма за кейк с махащо се дъно и диаметър 26 см, на дъното на която има пергаментова хартия. Температурата на фурната трябва да е 160 градуса, с вентилатор.

За да получите вкусния крем, които ще ви служи за плънка между блатовете, разбийте маслото до крем, след което добавете маскарпонето и отново разбийте. Накрая добавете кондензираното мляко и сметаната разбийте.

За да сглобите тортата, разделете крема на 2 части. Едната част ще ви служи за пълнеж между блатовете, а другата за облицоване отгоре и отстрани Започвате като в поднос поставете първо лилавия блат. Така става по-красиво, макар че аз го сложих по средатая за да стане по-пъстра. Намажете с крема и залепете върху него синия блат. Повтаряйте така и с останалите блатове, като последователността отдолу нагоре трябва да е: лилав, син, зелен, жълт, оранжев, червен. Не е необходимо да се сиропират блатовете, тъй като ще поемат от влагата на крема. Намажете отгоре тортата с тънък слой крем и оставете в хладилник поне за около час. След това я намажете отстрани с крема, за да я завършите изцяло. Декорирайте по избор. Можете да използвате шприц или просто да добавите шарени пръчици отгоре.
Приятен апетит!

Приятелството е като дъга:

Червено като ябълка, сладка до вътрешността.
Оранжево като горящ пламък, който никога не гасне.
Жълто като слънцето, което огрява деня ни.
Зелено като растение, което никога не спира да расте.
Син като водата, която е толкова чиста.
Зелено като цвете, което е готово да цъфне.
Лилаво като мечтите, които изпълват сърцето.

Нека животът ви бъде пъстър и сладък!

Крем супа с крутончета

Идват студените месеци, а тях и простудата и желанието да се стоплим с нещо вкусно и полезно.
Представям ви моя вариант за крем супа с крутончета. Децата я обожават.

soup2

За да направите тази вкусна супичка у дома, ще са ви необходими:

1 кг. картофи
1 по-голам морков
1 гл. лук
1 скилидка чесън
2  ч.ч. вода
1 ч.ч. прясно мляко
1 с.л. краве масло
1 с.л. олио
сол, черен пипер и копър на вкус

В тенджера поставяме обелените и нарязани на кубчета зеленчуци (картофи, морков, лук, чесън), заедно с водата, олиото и сол на вкус. Водата трябва да покрива всички зеленчуци. Оставяме ги да се сварят и след като са готови, в самата тенджера, ги пасираме. В същия момент добавяме топлото мляко (докато поеме) и разтопеното масло. Овкусяваме с черен пипер и копър.

soup1

А как се правят хрупкавите крутончета?!

Нарязваме 3 филийки хляб на малки кубчета, слагаме ги в тавичка и ви овалваме в малко зехтин (или олио) и разтопено масло. Поставяме ги в добре загрята фурна и печем на 200° около 15 мин. на вентилатор. Разбъркваме няколко пъти, за да се изпекат от всички страни, докато порозовеят.

Добавяме ги след това към топлата супичка и се наслаждаваме на вкусния обяд.
Да ви е сладко!