До контейнерите на ул. Дойран и ул. Смърч от няколко дни лежи едно момиче…
Тя е гола и лежи на тротоара в леко неестествена поза. Кракът ѝ е счупен, а погледът ѝ – втренчен в минувачите и някак тъжен…
Не знам защо, но реших, че се казва София. Много ми напомня на столицата ни… защото София е красива! Просто е обградена от боклуци, дупки, намръщени хора, неоправени тротоари, неправилно паркирали автомобили… И човек трябва да гледа много внимателно, за да открие красивото у София.
Дано някой се погрижи за нея и един ден да я видя заобиколена от мраморни плочи, красиви градини, паркове с птичи песни, ароматна зеленина и усмихнати хора…
Защото тази гледка много ме натъжава.
[google-map-v3 width=“640″ height=“0″ zoom=“12″ maptype=“roadmap“ mapalign=“center“ directionhint=“false“ language=“default“ poweredby=“false“ maptypecontrol=“true“ pancontrol=“true“ zoomcontrol=“true“ scalecontrol=“true“ streetviewcontrol=“true“ scrollwheelcontrol=“false“ draggable=“true“ tiltfourtyfive=“false“ addmarkermashupbubble=“false“ addmarkermashupbubble=“false“ addmarkerlist=“42.677632,23.290285{}zoom.png“ bubbleautopan=“true“ showbike=“false“ showtraffic=“false“ showpanoramio=“false“]