Спаначена супа с крема сирене и семена

Вкъщи обичаме спаначената супа както топла, така и студена. Е, поне повечето от нас, които обичаме спанак под каквато и да е форма.

Представям ви рецепта за вкусна домашна спаначена супа, която след приготвяне аранжирам със сурови семена от слънчоглед, тиква, сусам и ленено семе, а също така и късчета топено сирене, които се разтапят блажено.

Необходими продукти:

1 по-малка глава лук
1 глава чесън (пасирана)
1 морков (настърган)
1 картоф (настърган)
2 супени лъжици ориз
1/4 бучка масло
1 ч. л. олио
сол, кимион, шарена сол и малко черен пипер на вкус
1 голяма връзка спанак
крема сирене „Родопея“ или др. по желание
сурови семена (по желание)

Начин на приготвяне:

Преди да започнете се настройте, че ще направите голяма вкусотия. Това работи.
Накисваме за кратко и измиваме хубаво спанака, премахваме стъблата. Измиваме, нарязваме и настъргваме лука, морковите и чесъна. Задушаваме ги с малко вода, олио и половината масло и след като омекнат прибавяме картофите и измития добре с хладка вода ориз . Добавяме вода да покрие хубаво ориза и зеленчуците.  Варим на слаб огън.
След около 10 мин. добавяме спанака, без да разбъркваме. Варим още около 10 мин.
Добавяме подправките и останалото масло. Вече уханието става фантастично.
Пасираме и изключваме котлона.
Гарнираме по вкус със семената, крема сиренето, а може и с лъчижка кисело мляко.

Да ви е вкусно!

Бритиш стайл джакит пътейтоус (или British style jacket potatoes)

На снимката по-горе виждате първите в живота ми jacket potatoes или, по-просто казано, печен картоф… Зариби ме един колега по време на командировката ми в Брайтън, Англия (все се каня и за Брайтън да разкажа, ама…) и определено се впечатлих колко вкусен може да е един простичко опечен картоф. И понеже се приготвят много лесно, ще ви кажа рецептата, за да опитате сами. Нужни са ви картофи (възможно най-едри, по един картоф на порция), зехтин, краве масло и сол (по възможност – морска). Ще ви е нужна и плънка по избор.

1. Измийте картофите (не ги белете) и ги подсушете със сух парцал или салфетка. Ако картофите са били измиване вече, няма нужда да го правите – топлината ще убие микробите така или иначе.

2. След като изсъхнат, вземете една вилица и с нея излейте цялата си агресия върху всеки от картофите (без да ги разфасовате, в случай, че сте прекалено агресивни). Просто многократно ги надупчете с вилицата, възможно най-надълбоко.

3. Сложете няколко капки зехтин върху всеки картоф и го нанесете по цялата повърхност, така че вътрешността на картофа да се пропие с мазнината през новосъздадените от вас дупки.

4. Посолете обилно картофите.

5. Загрейте фурната, така че да пече от всички страни на 200 градуса. Поставете картофите директно върху скарата в центъра на фурнаса.

6. Оставете картофите да се изпекат добре. Нужни са ви два часа за по-едри картофи и около час и половина за по-дребни.

7. Извадете картофите от фурната и ги поставете в чинията (не ги белете, коричката е най-вкусното!). Направете два непълни разреза „на кръст“ в горната част на всеки картоф, така че да се разтвори и да заема максимална площ.

8. Сложете около 1 с.л. краве масло върху всеки картоф, така че да се разстопи във вътрешността му. По желание добавете още сол и черен пипер.

9. Добавете плънката и яжте, докато са още топли  -тогава са най-вкусни.

Плънката може да е всякаква: препоръчвам чеснова салата с белтъци и майонеза, руска, снежанка, лютеница, кетчуп, салата  „Ропотамо“, бобена салата, боб от консерва на Heinz и въобще всякакви ордьовърни салати с майонеза, сметана или сос на доматена основа.

В Брюксел…

Както писах, вече сме в Западна Европа и по-точно в Брюксел, Белгия, където е и централата на Европейския Съюз… Още по-точно сме при Ирка, моя близка приятелка от ученическите години. Тя е в Брюксел и работи като кореспондент за в-к „Дневник“ и „Капитал“, за да пише ей такива статии…
Интересните неща в Брюксел може да се видят само за няколко часа – централният площад (Гранд Плас) и околните му улички с магазини за шоколад и дантели, кръчмите с десетки видове бира, стотиците японски туристи…

Най-запомнящите се неща:
– вали през цялото време (освен когато не вали)
– след 2000+ км за един ден, една белгийска бира сваля човек под масата
– магазините за белгийски шоколад се държат от азиатци
– брюкселското зеле не е особено популярна храна, за разлика от гофретите и пържените картофи, които белгийците претендират, че са изобретили, но за храната тук ще пиша отделно…
Още няколко интересни неща:

Най-често управляваните автомобили са Ситроен, Пежо и Рено, но можете да видите и немски коли… при това на най-неочаквани места.
И в Брюксел си имат Капалъ Чарши. Само че й викат „галерия“.

Парк „Леополд“ (зад Европейския парламент и пред Иркината къщурка) е наречен на белгийския крал Леополд… Както и 2/3 от статуите тук.На един художник му писнало да гледа навсякъде из Брюксел забележителности, кръстени на Леополд (Леополд е известен като колонизатор на Конго)… Поради това в знак на протест преди няколко седмици той боядисал цялата статуя на Леополд в ярко червено. Бил арестуван, а статуята била моментално изчистена… Сигурен съм, че в Лондон например биха оставили статуята така за по-дълго време, за да привличат туристи, но нейсе…

Дърветата в белгийските паркове са принудени да растат линейно като лозички 🙂

Посетихме и пикаещия човек (а не манекен, както ме поправиха наскоро).

Сградата на Европейския парламент е планирана така, че куполът й да наподобява този на старата гара „Люксембург“, която днес е част от главния вход на парламента.

Това е покривало на строително скеле. Креативизмът може да се прояви дори в строителството!