Српски роштиль у Бугарску

Или „сръбска скара в България“… Ама не от ония кебапчета и кюфтета със съмнителен произход, дето ги предлагат навсякъде из българия за „сръбски“, а оригинална! Пръстите се облизах в крайпътното заведение „при майстор Миро“, близо до с. Български извор, път Е772 (просто виж картата). Плескавицата и айварът („айвар“ е смляна лютеница със сирене и чесън, страшна вкусотия е) са 1 към 1 сръбски, както съм ги ял от Ниш до Нови Сад… Има и страхотни пърленки… Единствено кебапчетата са с български размер и леко се разочаровах, че не мога да си поръчам 20-30… Целият персонал на заведението са сърби, а цените са като в нормално крайпътно капанче. Ако сте на път и ви се хапва, непременно се отбийте там… Има достатъчно табели и няма нужда да се отбивате, ако сте в направление София-Велико Търново, например.
Между другото, разбрах, че заведение „При Миро“ има и в София и изобщо не знам дали имат нещо общо, какви са цените, каква е скарата и т. н. Ако някой има повече информация, да сподели в коментар…

За хората и Ниш-ките

Първо, една кратка ретроспекция:

Битоля, Македония
Декември’2004

В Битоля отидох на интензивен курс по биоинформатика по DAAD-проект (http://www.daad.de). Самият курс се проведе в изолирания от града хотел „Молика“, в Национален парк Пелистер. Природата бе невероятна! А и компанията също. Там се запознах със студенти от Ниш (две момчета и три момичета), които пък за 10-тина дни успяха да ме научат на основните неща в сръбския език. Станахме добри приятели…

Ниш, Сърбия
Януари’2006

Ясмина, едно от момичетата от курса все ме кани да я навестя… Е, накрая просто нямаше как да откажа и, както вече знаете, в петък след работа се качих на влака и към 2 часа през нощта пристигнах на гарата в Ниш.
Ясмина чакаше с нейния „Форд“ на паркинга и ме откара до тях. Оставих си китарата и раницата, след което тя съвсем брутално ме натовари обратно в колата, наду уредбата докрай…

(ето така)

…и два дни не ме остави въздух да си поема: барчета, клубове, кръчми и механи, едни плескавици, едни кебапчета, едни скари… На всичкото отгоре ми забрани да плащам каквото и да било (един динар не ми даде да изхарча!!), а и взе няколко нейни приятелки с нас, за „да не скучая“…
Как да скучаеш, бе, братче! Вози те някаква готина мадама през нощта, в бърза кола, около теб е пълно с мацки, хапваш оригинална сръбска скара… Тежък живот!

На следващия ден отидохме до Кулата на черепите („Ћеле кула“). Тази кула има история, която започва с войводата Стеван Синджелич (Стеван Синђелић). През 1809 г. близо до Ниш турците нападат Синджелич и четата му от около 3000 души. След тежък бой с шестнадесетхилядна турска армия, Синджелич вижда, че ще изгуби битката и се самовзривява с барут, като причинява гибелта и на много турци. Османската империя не можела лесно да забрави подобен удар (нали си представяте, че да изгубиш 16000 бойци не е малка работа) и направили кула с главите на изгиналите сърби, за да плашат населението… И наистина си е било страшно да виждаш главата на брат си или на баща си всеки път, когато влизаш в града… Някога черепите в триметровата кула са били 950, днес са се запазили едва 59…

И тъй, този уикенд премина много весело, в купони, свирене на китара и сладки разговори с приятелите от курса в Битоля. А на теб, Ясмина, специално пращам едно голямо БЛАГОДАРЯ за страхотните моменти в Ниш (когато научиш български, за да разбереш този пост, разбира се).

Ами… 13-ти януари!

Днес е петък, 13-ти… Може би сте видели от датата, но все пак нека го подчертая. Много хора считат, че този ден е страшно каръшки… Но защо?

Първо – числото 13 (по-лесната част). Още древните египтяни са смятали, че човек има 12 фази в житейския си път, а 13-тата е неговата смърт. Много средновековни литературни източници прескачат това число, в някои американски щати няма 13-та улица, а всички християни знаем за 13-тия „апостол“… Колкото до денят петък, това е денят на разпъването на Иисус Христос, така че нещата стават ясни… Страхът от петък 13-ти е известен като Paraskevidekatriaphobia или Triskaidekaphobia и гордо мога да заявя, че не присъства в малкия ми списък от фобии…

Още повече, че на 13-ти срещу 14-ти е сръбската нова година… И най-повече, че ме поканиха в Ниш да празнуваме… Хитри хора са сърбите – празнуват нова година два пъти. При това с очаквано добрата комбинация 3-в-1:

„српски роштиљ, бугарско вино и убави песми“*

И тъй, тази вечер грабвам китарата и заминавам за Ниш…

За Сърбия (че и за Ниш) мога да пиша много, много, много… Това е третият по големина град в Сърбия (след Белград и така любимия ми Нови Сад). Преди 120-130-тина години е бил територия на България и даже прадядо ми е служил там… Градът е заобиколен от красиви планини, а р. Нишава минава през средата му… В центъра на града е запазена крепост, чиято вътрешност е пълна с заведения.

Между другото, внимавайте със сръбските заведения… Например, едно българско кебапче се равнява на осем сръбски, а ако кажете, че искате минерална вода, подчертайте, че искате задължително негазирана…

 

Е, като се върна ще разказвам повече, а дотогава приятен уикенд и честита сръбска нова година!

*сръбска скара, българско вино и хубави песни