На път в Гърция: По платената магистрала или по заобиколния път?

Тези от вас, които прекарват лятната си почивка в Гърция, вероятно знаят, че доста участъци от магистралите са платени. Toll-таксите стандартно са 2,40 EUR (има по-ниски и по-високи) и една такава, която няма как да пропуснете, е още веднага след преминаването на ГКПП Кулата…

Но в повечето случаи имате избор:

Опция 1. Магистрала

Хубав (не винаги), широк, прав път, по-висока скорост, но се плаща (само в брой на доста места) и е скучно.

Опция 2. Заобиколен път

Хубав (не винаги), по-тесен и криволичещ път, по-ниска скорост, но е безплатно и често е доста по-разнообразно и живописно.

Е, решихме да направим експеримент за Т-образния маршрут с център Солун: Игуменица-Йоанина-Солун-Аспровалта-Кавала-Комотини (източно от Комотини не се плаща) и Солун-Катерини-Лариса-Ламя-Атина. Изчислихме и колко точно пари ще спестите, ако минете по заобиколния път (от-до, според вида гориво и разхода на автомобила ви).

Оказа се, че не навсякъде е добра идея да караш по магистралата, не навсякъде е разумно да кривнеш от нея, а понякога си е въпрос на лични предпочитания…

Комотини – Кавала

По магистралата разстоянието от 94 км се взима за час срещу сумата от 2,40 EUR. Всъщност платената част е приблизително между Комотини и Ксанти, като минавайки през Порто Лагос, разстоянието се увеличава с едва 12 минути и 7 км. А ако крайната ви цел е Керамоти и о. Тасос, разликата практически се заличава. Заобикалянето определено си струва.

Кавала – Аспровалта

Разстоянието от Кавала до Аспровалта е 76 км. Платеният участък от Кавала до Аспровалта може да се заобиколи само с 4 км и 8 мин. повече, при условие, че излезете и влезете по маршрута с. Кипия – с. Мущени. А ако решите да заложите на красивите гледки и минете по крайбрежието, увеличаването на времето е с 15 мин. спрямо магистралата и едва 5 км. С други думи – обиколният път си струва.

Аспровалта-Солун

От Аспровалта до Солун са 85 км по магистралата, или 95 км, ако решите да не плащате и да минете от южната страна на Лъгадинското езеро, през Агиос Василиос. Сметките са тънки, така че вие си преценете струват ли си 10 км и 15 мин. повече за 2,40 EUR. До коя точно част на Солун отивате също може да е нещото, което влияе на решението.

Солун – Йоанина

От Солун до Йоанина (известен още като Янина) ви чакат 261 км. Заобикалянето на магистралата изобщо не си струва – нито финансово, нито като разстояние, нито като времето. Платете си 6 EUR и карайте смело напред.

Йоанина-Игуменица

От Йоанина до Игуменица обикалянето също не си струва. Спестените пари (при това само, ако колата ви е икономична) просто не си струват близо час повече шофиране по планински път, пълен със завои. Да го обобщим – карате ли на запад от Солун – платете си за магистралата.

Солун – Катерини

Да се върнем до Солун и да продължим на юг към Катерини… по магистралата! 1,20 EUR няма как да си струват 40 км и 35 мин. повече.

Катерини – Лариса

Струват ли си повече от час и 23 км удължаване на маршрута за 4 до 6 EUR? Не, ако питате нас, особено знаейки, че магистралата минава по крайбрежието…

Лариса – Ламия

Добре, в този случай магистралата е повече километри (при това – 37!), т.е. обиколният път намалява разстоянието с 1/3, а времето е само 10 минути повече.  На фона на 9,05 EUR пътни такси и спестеното гориво, ще спестите между 11 и 15 EUR. Твърдо за това да минете по заобиколния път – E65 е в чудесно състояние, междувпрочем. Магистралата си струва, единствено ако сте се запътили към Волос или страшно бързате и всяка секунда ви е ценна…



Реклама:

Booking.com

Ламия – Атина

От Ламия до центъра на Атина са 216 км и ще трябва да платите сериозна такса от 12,50 EUR. Но проблемът на заобиколния път не са километрите, а времето – близо два часа повече. Все пак, ако трябва да стигнете до западната част на Атина, разстоянието по заобиколния път може да стане дори по-кратко, а времето за придвижване – същото или поне броени минути, за които toll-таксата да се изплати.

В заключение

Преминаването по магистралата винаги отнема по-малко, т.е. винаги е най-бързият маршрут. Но понякога не е най-краткият и най-изгодният… Пътищата се променят често, така че силно ви препоръчваме Waze – безплатно приложение за мобилен телефон с доста информация за пътната обстановка, по-добро избягване на трафика спрямо Google Maps и възможност да видите алтернативните маршрути със и без такса (използвахме екрани именно от сайта им). Прилагаме и работния Excel + Word, ако на някого му потрябват. Дано публикацията Ви е била полезна и лек път!



Реклама:

Booking.com

24 незабравими часа в Солун

6:11 сутринта е. Отбиваме колата покрай Ихтиман и спираме за малко, посрещайки изгрева край яз. Искър. Тръгнали сме от Пловдив преди близо два часа и ни чакат още доста километри до Солун.

„Какво пък ще правите в Солун?“, чудите се. Ами същата вечер там пее любимият певец на Биляна – Янис Плутархос и след дълго обсъждане решихме да оставим Вики на баба Тони и дядо Данчо (използваме случая да им благодарим, защото и те много искаха да дойдат с нас) и да отидем хем да разгледаме града (Петър не беше ходил), хем да слушаме и Плутархос наживо (отколешна мечта на Биляна).

Зареждаме колата малко след Кресна (в Гърция горивата са по-скъпи), минаваме ГКПП-Кулата за по-малко от две минути и сме в Гърция. Почти целият път до Солун е магистрала, така че стигаме без проблеми, макар и не особено бързо. Незнайно защо, гърците са наслагали ограничения 90 км/ч и при най-малките завои по широката магистрала (които май само ние спазвахме)…

Защо ли ни е познато? Още по-странното е, че в тунелите разрешават доста по-висока скорост – 100 км/ч:

Магистралата навлиза доста навътре в града, така че бързо и лесно стигнахме до хотел „Мет“, където оставихме колата (и слава Богу, казваме си, след като опознахме трафика по-отблизо, но затова малко по-надолу).

„Мет“ е дизайнерски бизнес хотел, само на 300-400 метра от мястото на концерта (Fix Live Club), така че цената от 90 EUR/вечер определено си струва за петзвезден хотел (всъщност, цената беше по-добра от някои тризвездни хотели с външен вид на студентско общежитие), при това с паркинг, интернет и дори микробус с кожен салон, който транспортира хората от хотела до центъра и обратно на всеки час (макар че и пеш разстоянието се взима за около 25-30 мин.):

А най-големият, при това безплатен бонус, беше, че самият Плутархос се оказа в нашия хотел… Та, тъкмо сме се настанили, изкъпали, преоблекли и наточили обектива за много снимки и… виждаме Плутархос в лоби-бара. Така три от мечтите на Биляна – да го види, да говори с него и да се снимат станаха реалност за минута:

И така, в тотална еуфория отидохме да разгледаме Солун и неговия център. Още по пътя към центъра ни впечатли ужасният и неконтролиран трафик в града.

Малко факти – градът е вторият по големина в Гърция (след Атина), съществува над 2300 г. и има население около 800 000 души (и нараства). Гъстотата на населението е 7,338.8/km2. Два примера, с които да си представите картинката:

1. Представете си, ако населението на Варна нарасне двойно и живее на същата площ (всъщност, май нещо подобно се получава през лятото).

2. Гъстотата на населението в София е 2,448/km2. Тоест, представете си софийският трафик, ама с точно три пъти повече коли (добре, де, 2,997569 пъти, за да сме точни).

Е, сега вече разбирате защо трафикът ни впечатли толкова – ако мразите движението в София, просто не ходете в Солун с кола. Ето и още неща, на които станахме неволни свидетели – мотоциклетист по алеята за велосипеди:

„Паркиране“ със запушване на цяла улица:

Кръстовище с около 15cm място за преминаване на пешеходци (добре, че не сме с бебешка количка).

Да не забравяме и явно международното правило, че черен Мерцедес може да си спира където поиска, ако е на аварийни. Единствената разлика е, че по солунските улици има портокалови дървета (Биляна като опитен екскурзовод предупреждава, че портокалите са декоративни и не се ядат):

Шофьорите са ужасно нетолерантни и НЕ спират на пешеходните пътеки (да, по-зле са от родните!). Докато минавахме покрай Бялата кула, изнервени от трафика видяхме да интервюират един възрастен човек. И понеже много обичаме да си представяме за какво си говорят разни непознати хора (а и чакахме 10-тина минути, за да пресечем), не се сдържахме и се получи това:

Останахме с впечатление, че Солун е ужасно безконтролно място – нещо, което не е било така, докато Биляна беше екскурзовод, т.е. преди около три-четири години.

Най-фрапиращото място е пазарът.

Пълно е с помия, графити и тъмнокожи субекти, предлагащи ключодържатели и крадени iPhone, бездомни кучета (които собственикът на рибния магазин милваше със същата ръкавица, с която слага рибата в торбите на клиентите си), както и бабички, които правят нелегален алъш-вериш с цигари насред пазара:

Като цени – не видяхме нещо, което да е по-евтино в Гърция, отколкото в България, с изключение на пресните краставици от 0,90 EUR/кг.

Впечатляваща обаче е разликата в цените на гръцките дюнери (гирос). На главната улица около площад Аристотел цената беше 6,80 EUR. Само на 50 метра встрани (в пазара) цената на не по-лош дюнер беше 1,20 EUR.

И така – спираме с негативните впечатления, циганията и простотиите от Солун – време е да ви разкажем и малко хубави неща. Като начало – вече няколко пъти споменахме площад Аристотел:

Това е суперцентърът на Солун и, логично, на площада има статуя на Аристотел:

Само 100-тина метра по-надолу е кеят с морето:

Прословутата Бяла кула, използвана от османските турци като крепост и затвор, в който са лежали много български революционери и противници на османската власт, включително и Капитан Петко Войвода, затворен тук през 1863 г. През 1826 година по нареждане на султан Махмуд II в кулата масово се избиват затворници, и по това време кулата е наричана Кулата на еничарите, Камлъкуле, Кулата на кръвта и Червената кула – била е буквално покрита с кръв. През 1890 г. кулата е варосана и така се сдобива с днешното си име. В момента е музей.

Тази част на града е страхотна за „отстрелване“ на интересни кадри с чайки, гълъби, лодки, платноходки, кораби и др. Ето няколко примера:

Ако тръгнете нагоре от площад Аристотел пък, преминавате по голяма търговска улица тип бул. „Витоша“ (игнорираме мизерния пазар). Околните пресечки също са пълни с цветни магазинчета, красиви витрини, подредени стоки и огромна тълпа:

Понеже Великден наближава, а в Гърция е традиция хората да отидат с красиви, големи и изписани свещи, почти навсякъде продаваха такива:

Малко по-нагоре е античният театър:

А още малко по-високо е църквата Св. Димитър, където са и мощите на светеца. Непременно я разгледайте и отвътре.

За да се качите по-нависоко, вече ще ви е нужен транспорт (или здрави крака и повече време). Билетчета за автобус се продават по будките (0,80 EUR):

Може да си ги купите и от самия автобус (0,90 EUR), а автобусна линия 23 ви качва точно до крепостта. Този сайт ще ви е безценен помощник, ако решите да ползвате автобуси за придвижване в Солун. И така, веднъж качили се горе, може да се насладите на чудесна гледка към града:

След като се върнете, не пропускайте да посетите и църквата Св. София:

Ще ви светнем нещо – зад нея има чудесно кафене, чието име съвпада с адреса му – Zefxidos 6:

Всъщност, китните кафенета са навсякъде из града, а гърците са ненадминати откъм заведения – с кафето винаги идват вода, бисквитки, мъфини или нещо от рода, а ако си поръчате бира, получавате фъстъци или чипс. Узото – с диня! 🙂

Не видяхме и заведение с непочистена тоалетна или намусена сервитьорка, което често срещаме тук. Не видяхме и платена тоалетна – нещо, което вече сме обсъждали.

И така, връщаме се към хотела, за да се подготвим за концерта, но преди това отново малко история – гръцката бира „Фикс“ се е произвеждала дълги години в Солун, а след това дълги години не се е произвеждала. Сградата на старата фабрика е перфектно място за снимане на не един и два видеоклипа тип „Памуковите облаци“, т.е. видът й е доста хорър:

Едно от халетата обаче е преобразено и превърнато в live клуб. Може да се досетите как се казва – Fix Live Club. Точно тук бе и концертът.

Някои неща, типични за гръцките нощни клубове:

  • Почти цялата площ е заета от маси. Според положението на масата е и видът на питието, което трябва да си поръчате, но минимумът е бутилка вино за двама души;
  • Бутилка вино – 75 EUR, Pepsi 0,5 литра PVC – 10 EUR (най-скъпото Pepsi в живота ни)… Ако щете! Другият вариант е да стоите прави в дъното на залата през цялото време.
  • Добрата новина: с виното носят много вода, лед, фъстъчки, морковчета и тем подобни;
  • Покрай масите се разкарват едни момичета с малки плетени купички, пълни с цветя (отдавна са забранили чупенето на чинии), които можете да хвърлите в краката на изпълнителите;
  • Шоуто започва в 23 ч. и приключва с дискотека до ранни зори. Всъщност, концертът освен Плутархос включваше двама доста талантливи подгряващи певци, както и известните Нино и Мария Якову, като всеки от тях пя по около час.
  • Пее се изцяло наживо, с оркестър на сцената.

И понеже е трудно да се опише с думи, ето едно видео за нагледност. Между другото, не е късно и вие да отидете на този концерт – последен шанс: този уикенд (6 и 7 април 2012 г.). Сти гя мас!

На следващия ден тръгнахме обратно към България. След Кулата обаче свихме веднага вдясно и минахме по маршрута Кулата – Катунци – Гоце Делчев. Понякога си струва да кривнеш от царския път, ако ще и само заради красивата гледка:

В Гоце Делчев спряхме да вечеряме в любимия ни ресторант-клуб „Ванита“, който препоръчваме горещо и на вас, ако минавате по този край. Хапнахме обилно и продължихме…



Реклама:

Booking.com

Биляна, прозявайки се:

– Ех, няма ли как сега да се телепортираме до Пловдив…

Петър:

– Като гледам как ти се спи, ти наистина ще се „телепортираш“, ама аз все пак трябва да карам…

Продължихме по пътя Гоце Делчев – Сатовча – Доспат – Девин – Михалково – Кричим – Пловдив. Пътят през Юндола със сигурност е по-бърз, но този не го бяхме минавали (по тъмно не бихме повторили упражнението отново). Толкова завои май няма по друг път в България (Биляна почти не успя да заспи, а Петър въртеше въображаем волан половин час, след като пристигнахме)! Единствено съжаляваме, че вече беше късна вечер и не можахме да видим много от красивите скали наоколо, но звездите на нощното небе бяха като че ли по-ниско, а на пътя видяхме няколко зайчета, крави и дори диви коне! Не знаехме, че има диви коне в България. Е, видяхме и двама пътни полицаи на входа на Доспат, които ни провериха обстойно и така като едни редовни граждани се прибрахме по живо, по здраво и по много тъмно в Пловдив. След като извадихме данните от GPS-а, премахнахме спиранията и направихме равносметка, изводът е следният: по магистралата (с shortcut Ихтиман-Самоков-Дупница, за да избегнете софийския трафик) Пловдив-Кулата е с около 45 минути по-бързо, шофира се много по-лесно, пътят не е разбит и през зимата със сигурност е по-почистен и безопасен (в планината на доста места имаше сняг, макар и в началото на април, а и скални срутвания не липсваха)…

И все пак… Няма го онова планинско настроение, заради което те кара да спреш стереоуредбата в колата и да запееш сам:

Надяваме се, че точно в такова настроение ви оставяме. До скоро.

P. S. Песента, която пеем, се казва „Гласът на Пирин„, в случай, че я чувате за първи път…