Опростена карта на регионалните диалектни и жаргонни изрази в България

Домашно приготвена, с помощта на колегите, приятелите, контактите ни във Фейсбук и няколко напълно непознати хора. Специални благодарности на всички!

Накратко, според това в кой край на България сте, най-вероятно ще ви кажат:

Здравей, ….

Няколко констатации:

Освен кратките „бе“, „ве“ и „бре“, хората най-често си говорят на „брат“, „човек“ и техните словоформи… От изток на запад се наричат „човешките“ обръщения постепенно преминават през братско-чешитска фаза и приключват като „копелета“.

В Източна България определено хората използват повече странни обръщения спрямо тези в Западна България, като абсолютният шампион е Бургас, следван от Хасково и Варна.

Като цяло нещата са много размити, особено в съседните области, но от личен опит и от този на хората, които ни посъветваха, се опитахме максимално да ги отличим. Ако някой се е засегнал – предварително се извиняваме.

 

„Речта на краля“ – най-добър филм за 2010 г. според „Оскарите“

Оригинално заглавие: The King’s Speech

IMDB: h ttp://www.imdb.com/video/imdb/vi806197529/

Официален сайт: http://www.kingsspeech.com/

Жанр: биографичен, драма

Режисьор: Том Хуупър

Участват: Колин Фърт, Джефри Ръш, Хелена Бонъм Картър

Времетраене: 118 мин.

Лична оценка: 9/10

 

Снощи с Мимето и Борко гледахме „Речта на краля“ на кино.

Не си падам много по исторически и биографични филми. Скучни са. Няма много действие, хуморът е сведен до минимум и почти всички те натоварват… По тези показатели и „Речта на краля“ не прави изключение. Но когато самата кралица Елизабет II каже, че била „трогната от вълнуващия портрет на нейния баща” след като гледала филма, вече може да предположите, че става въпрос за нещо различно.

Всъщност, този път ще ви издам историята, която е по истински случай. Бъдещият крал на Англия (Джордж VI) заеква. Наглед дребен проблем, но когато се предполага, че си внушителен оратор, който трябва да се изправи пред нацията си и да я окуражи в труден момент, нещата не са толкова прости… И когато нещата стават напечени, се появява странен терапевт, който с методите и държанието си доста наподобява д-р Хаус от прага на Втората световна война. Мога и края на филма да ви кажа, но не вярвам, че сте толкова тъпи, за да не се досетите. Въпросът не е там!

По-голямата част от филма представлява разговорите на двама души в една стая. Повтарям, над три четвърти от филма се развива с двама души, една стая и разговори. Няма специални ефекти, няма стрелба, няма заплетени любовни истории, няма неразгадано убийство, няма мистериозни паранормални явления, няма невероятни обрати…

Много хора биха си казали „скука“ и ще ги разбера. Този филм не е за всеки, нито пък е за всяко време и настроение. Но ако такова ви дойде, задължително го гледайте. Особено силно го препоръчвам на хората, изгубили увереност в себе си; на заекващите и отчаяните; на кралете; на тези, които имат взимане-даване с англичани; на хората, интересуващи се от историята на Великобритания, но най-вече на всички приятели актьори. За актьорите си е направо задължителен!

Гледа се на един дъх, в уединение, на голям екран (не е задължително на кино, но на голям екран, за да наблюдавате детайлите в актьорската игра), с чаша уиски или бърбън…

Неслучайно това е първият австралийски филм с „Оскар“, всъщност даже с 4 от общо 12 номинации (рекорд за 2010 г.): най-добър филм, най-добра режисура, най-добър сценарий и главна мъжка роля! За финал ще ви кажа, че само 16 филма в цялата световна филмова история имат 12 или повече номинации:

  1. Титаник (1997 г., 14 номинации)
  2. Всичко за Ева (1950 г., 14 номинации)
  3. Чикаго (2002 г., 13 номинации)
  4. Влюбеният Шекспир (1998 г., 13 номинации)
  5. Форест Гъмп (1994 г., 13 номинации)
  6. От тук до вечността (1953 г., 13 номинации)
  7. Отнесени от вихъра (1939 г., 13 номинации)
  8. Речта на краля (2010 г., 12 номинации)
  9. Гладиатор (2000 г., 12 номинации)
  10. Английският пациент (1996 г., 12 номинации)
  11. Списъкът на Шиндлер (1993 г., 12 номинации)
  12. Танцуващият с вълци (1990 г., 12 номинации)
  13. Моята прекрасна лейди (1964 г., 12 номинации)
  14. Бен-Хур (1959 г., 12 номинации)
  15. На кея (1954 г., 12 номинации)
  16. Госпожа Минивър (1942 г., 12 номинации)

Technical Issues – GMail и БНТ

Само на мен ли GMail ми извежда някакво странно confirmation съобщение, когато реша да отговоря на някого:

Не знам какво точно съм написал, но е добре да си оправите бъга, пичове…

Само на мен ли Говорът на световното по футбол ми върви една секунда преди картината… Особено дразнещо е да чуеш „Греда!“ още в момента, в който футболистът се е засилил за изстрел към вратата. Не че се чува кой знае какво от цялото „жужене на комари“ по стадиона, или пък коментарите на мача са особено интересни, но все пак бих искал да чувам коментар за нещо след като първо съм го видял, а не преди това… При вас как е?