Равносметка 2017

2017 беше изключително динамична година… Новините ни засипваха с атентати, урагани, наводнения и пияни туристи, пребиващи камериерки по Черноморието, докато учените по света откриха нов човешки орган (мезентерий), нов вид диабет и огромен кратер в Сибир. В годината на „Деспасито“ и преоткритата „Шушана“ роумингът стана безплатен в ЕС. Преоткрихме, а и добавихме някои градове в Европа към туристическата си карта: Лондон, Париж, Берлин, Стокхолм, Солун, Ставрос, Аспровалта и Букурещ (всички дотук посетихме заедно с децата). Успяхме да отидем и сами „за по бира“ до Брюксел и Брюж… Петър беше и в Ерланген, Нюрнберг, Херцогенаурах, Киев и Венеция, а Биляна – в Милано, Комо, Беладжио, Брунате и Верона… Направихме и нови издания на IT-Weekend и QA: Challenge Accepted и вече подготвяме следващите.

За някои от дестинациите писахме, за други не остана време… но ето още 10 избрани статии по месеци, които си струва да прочетете, ако сте пропуснали:

Накратко, 2017 година беше добра за нас. И пожеваме на всички да сме позитивни и да си повярваме, че с годините нещата стават все по-хубави и по-добри! Защото, помислете – преди 5 години никой не очакваше Григор да спечели финалите на ATP, а българските клубни отбори по футбол да са част от Шампионска лига… Само допреди 10 години се пушеше навсякъде в заведенията… А преди 15 години нямаше Facebook и да отидеш в „чужбина“ и „на Запад“ беше голяма работа… Преди 20 години беше невероятно нещо да имаш мобилен телефон, а още по-невероятно беше да можеш да говориш свободно и да си плащаш сметките… А преди 25 години беше първият път, когато Петър стана един от първите хора в България, докоснали се до Интернет – повечето хора се радваха, ако имат ток и могат да гледат „Доктор Куин – Лечителката“ на цветен телевизор… Само преди 30 години мандарините у нас идваха само с Дядо Мраз… поздрав и вярвайте, че най-доброто тепърва предстои! И то наистина ще дойде! Наздраве!

Между другото, този блог вече е на 12 години!

Старите и младите населени места в България

Всички знаем, че населението на България намалява. Освен намаляването на населението, обаче, другият характерен момент е застаряването. Според данни от НСИ, делът на населението на 65 и повече години нараства и вече е над 20%. Средната възраст на населението също нараства до 43,3 години. Според ООН, населението на България ще се стопи с 15% до 2050 г. Изобщо – картинката в глобален план изглежда така, но всичко това е средностатистически…

Ако се загледаме, обаче в самата България, можем да намерим населени места с по-млади и с по-възрастни хора. Речено-сторено: половин час с НСИ, Excel и Google и се получи ето тази картинка:

Наложи се поради технически ограничения да се вкарат само най-големите населени места (до 1000 души население). За по-малките обикновено става въпрос за още по-възрастни жители… И все пак, дори тази картинка е достатъчна, за да се видят някои интересни неща:

„Най-младите“ големи градове са Свищов (37,2 г.), Благоевград (38 г.), и Велико Търново (38,8 г.), известни с университетите и студентския живот. Следвани са от Варна (39,2 г.), Сливен (39,5 г.), София (39,8 г.), Бургас (39,9 г.) и Пловдив (40 г.).

В другия край класацията с по-големи градове се оглавява от такива в центъра на Балкана. С най-стара средна възраст е населението на Троян (45,6 лв.), следвано от Севлиево (44,8 г.) и Габрово (43,6 г.). След тях са Силистра (43,6 г.), Ямбол (43 г.), Хасково (42,6 г.) и Смолян (42,4 г.). Прави впечатление, че и хората в София-област са средно на 42,6 г., т.е. значителна част от по-възрастните хора предпочитат да са около, а не в столицата.

Ако добавим и по-малките населени места, градчето с най-възрастни хора е Чипровци (52,4 г.), следвано от Чупрене (50,7 г.), Алфатар (50,6 г.), Ценово (50,2 г.) и Грамада (49,3 г.). „Най-старите“ села с население над 1000 души са Градец, Видинско (56,3 г.), Телиш (55,6 г.), Плевенско и Старосел, Пловдивско (55,5 г.).

С най-млади хора е Върбица (34,8 г.), след което в списъка се нареждат Стралджа и Ихтиман (36 г.), Костандово (36,2 г.) и Шивачево (36,3 г.). „Най-младите“ села с население над 1000 души са с. Голеш в София-област (26 г.), Сотиря, Сливенско (26,3 г.) и Каменар, Варненско (27,5 г.).

Прави впечатление, че всеки голям град има едно селце с младо население… София например си има с. Казичене, Пловдив – с. Калековец, Варна – с. Каменар, Бургас – с. Рудник, Русе – с. Хотанца, Стара Загора – с. Ханаспарухово, а Плевен – с. Буковлък… При Велико Търново ситуацията е леко по-различна, тъй като е град със сравнително младо население, а се намира в Балкана, сред много малки селца със застаряващо население. Но и тук с. Константин, общ. Елена отговаря на изискването. В другите млади градове имаме с. Церово (за Благоевград) и с. Сотиря (Сливен). „Най-младото“ село край Добрич е с. Одърци, а край Шумен – с. Коньовец.

Интересно е, че виждаме населението в Балкана (около Габрово и Търново) да застарява, заедно с част от населението в Северозападна България. От друга страна, една голяма част от населението в Рило-Родопския масив, Сливенско и по Черноморието е сравнително млада…

Ето я и моята прогноза за 2050 г., базирана на данните тук: София и Пловдив почти ще са се свързали, а Рила, Пирин и Родопите значително ще увеличат населението си… Черноморието ще е буквално населено от северната до южната граница, достигайки чак до Сливен от Бургас и до Шумен от Варна. Търново ще се разраства и ще погълне Габрово, Горна Оряховица, Севлиево и селата около тях, а изоставените днес селца ще се превърнат във вилни зони…

Поживём – увидим, доживём – узнаем, выживем – учтём.

На 30 минути с кола от най-големите градове в България

Днес попаднах на един много интересен сайт… Създателите на RoadsToRome приемат доста буквално идеята, че всички пътища водят до Рим и създават софтуер, който проследява всички пътни артерии и тяхното ползване до дадена точка. Аз от своя страна вместо Рим използвах най-големите градове в България с население над 100 000 жители, а именно София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен и извадих карта на това докъде може да се стигне от техния център за 30 минути (максимумът, който системата позволява).

SofiaДа започнем със столицата ни, София. За половин час можете да стигнете до Сливница, Безден, Царичина, Владо Тричков, Кремиковци, Горна Малина, Доганово, Габра, Русамска ливада, яз. Пасарел, Кладница, Железница, Клисура и Хераково, както и до входа на Перник. Освен това, можете да захванете и трите магистрали: АМ Хемус (ще стигнете до Витиня), АМ Тракия (до Вакарел) и АМ Струма (до Старо село).

Следва древният и вечен Пловдив:

Plovdiv

До Пазарджик няма да ви достигнат едва няколко минути, но за сметка на това Асеновград, Перущица, Стамболийски и Съединение са на половин час път или по-малко. От центъра на Пловдив за половин час можете да достигнете и до
Поповица, Милево, Богданица, Болярци, Козаново, Мулдава, Бачково, Куклен, Руен, Гълъбово, Цар Калоян, Извор, Храбрино, Куртово Конаре, Ново село, Говедаре, Мало Конаре, Гелеменово, Черногорово, Малък Чардак, Царимир, Калояново, Черноземен, Раковски, Секирово и Болярино. Ако хванете АМ „Тракия“, след 30 минути от центъра на Пловдив ще сте до Динката на запад и Опълченец на изток.

Да вземем и центъра на морската ни столица, Варна:

Varna

Благодарение на магистрала „Хемус“ можете да стигнете чак до Каспичан и Нови Пазар, а благодарение на магистрала „Черно море“ – до Звездица. 30-минутните граници на Варна минават и през Аспарухово и Зеленика (без Галата), местността Св. Никола (без Св. Константин и Елена), Виница, Куманово, Кавакдере (без Орешак), Яребична, Въглен, Изворско, Любен Каравелово, Новаково, Водица, Засмяно, Войводино, Вълчи дол, Добротич, Михалич, Доброплодно, Калугерица, Невша, Венчан, Провадия, Житница, Царевици, Юнак, Аврен и Константиново. Белослав, Девня и Повеляново, разбира се, влизат в така заформилото се кръгче.

А сега – Бургас, градът на трите ленти:

Burgas

Лицата в Бургас могат да достигнат в рамките на половин час до Айтос, Поморие и Созопол, както и до Ахелой, Каблешково, Черно море, Рудник, Миролюбово,  Равнец, Проходска, Извор, Крушевец, Росен и Равна гора. Ако хванат магистрала „Тракия“, ще стигнат някъде до разклона за Вратица в рамките на 30 мин. Батките обаче ще могат да достигнат и до Несебър, Равда, Ливада, Тръстиково, Зидарово, Трояново, Равадиново, Веселие, Ново Паничарово и Средец.

Русе, речната ни столица:

Ruse

От центъра на дунавския град можете да стигнете до Две могили, Тръстеник, Мечка, Кошов, Иваново, Божичен, Красен, Щръклево, Нисово, Писанец, Ястребово, Семерджиево, Ново село, Долно Абланово, Просена, Николово, Сливо поле, Мартен, Сандрово и повечето части от ПП „Русенски лом“… С повече късмет и минимално чакане на Дунав мост, ще можете да влезете в Гюргево, Румъния и дори да достигнете 1/3 от разстоянието до Букурещ, Гостину, Виеру и Слобозия.

Стара Загора, най-перпендукулярният град в България:

StZagoraОт центъра на Стара Загора можете да достигнете до автомагистрала „Тракия“, както и до Ракитница, Могила, Змейово, Борилово, Малка Верея, а също така и до р. Коленска и р. Банинска (малко преди разклона за Пряпорец).

И за финал – Плевен, д’ге:

Pleven

От Плевен за половин час се стига до Долни Дъбник, Долна Митрополия, Къртожабене, Дисевица, Бохот, Гривица, Върбица и Буковлак. По пътя към Ловеч ще достигнете разклона за Ралево, а по пътя към Русе – малко преди разклона за Пордим.