С носталгия за старите телефони

„Забравяте, забравяте… С мен дишахте, с мен вярвахте… С мен тичахте, с мен плачехте…“

Така пее Васил Найденов в една своя песен, а аз ще ви попитам: помните ли първия си мобилен телефон? Аз още помня моя:

Nokia 3210

Беше тежък, солиден мъжки телефон, пасваше на цялата ми ръка, имаше само пет реда на дисплея с достатъчно голям шрифт, както и удобни, широки копчета. Нямаше подвижни елементи. Нямаше FM radio, MP3 плейър, дори нямаше полифония…

Мелодиите не се изпращаха като SMS-и – беше прекалено скъпо. Нямаше и как да се трансферират през инфрачервен порт или Bluetooth. Въвеждахме ги така:

(Tempo=113) 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16a1 16a1 16a1 16a1 16#a1 16#a1 16#a1 16#a1 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16f1 16e2 16e2 16e2 16e2 16#c2 16#c2 16#c2 16#c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2

С Влади дори си правихме „телефонни двугласи“, пускахме ги да „чуруликат в канон“, за да се изхабят докрай – едва тогава можеш да зареждаш NiMH-батерия.

Да, телефонът беше малко дървен, но пък изкарах почти пет години с него. Така и не се повреди! Просто остаря. И днес още е някъде из шкафовете в Русе, а батерията му и сега държи няколко часа – почти десет години по-късно!!!

Nokia 2100

Kупих си го, защото всички имаха нови телефони. И защото беше изгоден. И защото със зеления си дисплей 3210 изглеждаше като Правец-8 във времето на Пентиум… Клавишите му бяха малки и неудобни, но пък за сметка на това имаше невероятния feature – рамка за паспортна снимка от задната страна… Издържа две години, батерията му се скапа; купих нова, но тя се скапа след още 3 месеца и така реших, че ми е време за нов телефон.

Nokia 5140i

Мечтата на спортиста и чупещият телефони потребител – Nokia 5140i със, забележете, цветен дисплей, за който писах едно от първите си ревюта в блога. Гумиран, удароустойчив, прахоустойчив, влагоустойчив… С пълен комплект екстри – интернет, радио, плейър, инфрачервен порт, хронометър, фенерче, лупа и дори свирка! Още на първата година гумената му клавиатура се проби, само месец след това цялата изскочи и телефонът започна да прави проблеми.

Sony Ericsson K510i

Разочарован от Nokia, чийто топ-дуракоустойчив модел ме предаде толкова бързо, преминах на Sony Ericsson… И останах сравнително доволен от K510i – простоватичък, но много удобен телефон, с най-основното за времето си и 2-3 дребни екстри. Вече писах и за него. За първи път вкарах снимки на хората от контактната си листа. Краят на този телефон беше едновременно трагичен и сладък. Сладък в буквалния смисъл – на една от отвратителните летищни проверки в Швейцария, вкарах телефона си в същия джоб, в който наврях и останалия ми малко шоколад. Телефонът работеше въпреки това, но никой не можеше да чуе какво казвам, когато провеждах разговор. Всякакви опити за подмяна на микрофона, почистване и т. н. пропаднаха.

Sony Ericsson C905i

И за него писах, при това съвсем наскоро, но ще обобщя накратко – лъскав телефон с куп екстри, идеален заместител на фотоапарата, Wi-Fi, GPS, 3G, GPRS, Java и други сложни думички… Лъскавите лайсни опадаха на втория месец, вече мина веднъж през сервиза на М-Тел, софтуерът му забива и прави проблеми редовно… Хубаво е, че оцеля след гмуркане в тоалетната чиния… И до сега съм с този телефон, но личната ми оценка за него не е от най-високите…

Накратко, средната продължителност на експлоатация на телефоните ми (в месеци) е достатъчно красноречива:

Има и още нещо – тъстът ми наскоро се сдоби с още „по-гъзарски“ телефон – HTC One. Направи ми впечатление колко време му отне, докато разучи всички настройки на телефона, да не говорим че първите няколко дни имаше затруднения да отговори на обаждане, а за това колко трудно е да пишеш на touch screen клавиатура, няма да се впускам да обяснявам въобще. Недай си боже да бъркаш бетон или да ядеш мазна баничка и да ти звъннат… 🙂

Какво искам да кажа с всичко това?

Искам да кажа, че за да включа първия си телефон ми трябваха три секунди – да го включа и толкова!

За да включа последния си телефон, трябва да го включа, да изчакам да ми се появи логото на Sony Ericsson, после логото на Vodafone, което да премине в логото на Мтел. След това ме пита за PIN-кода, след което избирам дали да се включи в нормален или в самолетен режим. Избирам нормален и изчаквам да зареди графичния template и background-a, както и всички контакти от указателя (понеже са със снимки). Зареждат се и някои от основните Java-приложения, включва се Wi-Fi, GPS, Bluetooth. И всички търсят сигнали от други устройства, спътници, предаватели… След още 5-10 секунди чакане има и признаци на свързване към клетката на мобилния оператор. След това натискам кратък номер, набирам и се свързвам (няма да обяснявам за менютата на указателя)… 1:32 мин. до първото позвъняване!

Е, ако телефонът ви е бил изключен и трябва да се обадите, с динозавърската Nokia 3210 ще се свържете за под 10 секунди, а с ултра-хипер гъзарския си телефон – за над минута и половина… Ей заради такива неща много ми липсват старите телефони!

И много се чудя дали следващият ми телефон да е ултраскъп, модерен, многофункционален GSM-апарат-лаптоп-камера-GPS-миникомпютър-плейър-и т. н. или да е обикновен, но надежден телефон за 20 лв., който има трите функции, от които наистина се нуждая: телефон, SMS и будилник. И без това и с „модерния“, и с „елементарния“ телефон човек трябва да е щастлив, ако му работи повече от година…

„Телефон все ни свързва, телефон ни дели…“ пееше Васко в една друга песен.

Sony Ericsson C905i

Повече от половин година личният ми телефон е именно Sony Ericsson C905i… Много го исках, подарък ми е от Биляна. Закупен е от официален магазин на Mtel, даже вече мина веднъж през сервиза им…

Ето и едно кратко ревю:

Дизайн: принципно обичам здрави мъжки телефони, което би следвало да означава моноблок. Слайдерът беше компромис заради функциите, но като цяло дизайнът ми допада. Черното покритие е висококачествена гумирана пластмаса, приятна на допир, дисплеят е голям, металните елементи отстрани придават стил и внушават здравина. В обобщение, дизайнът е страшно семпъл, но аз си падам по такъв. Лична оценка: 4/5

Здравина: няма как да го тествам екстремно, но съм го изтървал случайно на няколко пъти, черната пластмаса е устойчива, но подвижните капаци, страничните лайсни и въобще цялата метална част се криви лесно; емблемата под дисплея (с надпис Cyber-shot) се отлепи, слайдер-механизмът е направен сравнително добре. Капакът зад батерията (както и на предишния ми телефон) след известно ползване пада дори при съвсем леко приплъзване, например вадене от джоб на тесни дънки. Наложи се вече да го разходя до сервиза и заради прекъснат високоговорител на слушалката. Лична оценка: 2/5

Набор от функции: Телефонът има наистина много функции: Bluetooth, Wi-Fi, 3G, gps, фото- и видео-камера, Java, Email, FM radio, MP3 и видео-плейър, органайзър, календар… става и за обаждания. Накратко, има всичко, от което имам нужда като набор от функционалности. Лична оценка: 5/5

Фотоапарат/Камера: С 8.1 мегапиксела и стабилизация, това е телефонът, който прави най-добри снимки от всички, които съм виждал. Органайзерът на снимките е добър, всяка може да се изпраща лесно като MMS и през Bluetooth(липсва ми само attach-ване към email). Лична оценка: 5/5

Wi-Fi: Това е функционалността, която ми е най-необходима и от която съм ужасно недоволен. Има я, но обхватът е 3-4 пъти по-слаб от този на повечето лаптопи, дори когато не е в режим на пестене на енергия. Често връзката прекъсва (ако си сложиш ръката на самата антена, например). Понякога софтуерът се скапва и не те свързва, оправя се само с изваждане и повторно поставяне на батерията. Лична оценка: 1/5

GPS: Няма БГ карта, което като цяло прави функционалността почти безсмислена. Има възможност за записване на трак и от това разбрах, че отчита доста точно (сравнимо с Garmin-а). Накратко, навигацията се прави от софтуера, а тук практически няма такъв, така че ми е почти безполезен. Лична оценка: 2/5

Радио/MP3 плейър: Работят! Радиото обаче иска слушалки, които не е удобно да разнасяш навсякъде с теб.

Bluetooth и синхронизация: Няма проблеми при синхронизация с handsfree. С други телефони и с лаптоп не беше толкова лесно, но след 30 минути мъчение, няма грижи. Интеграцията с Outlook беше успешна от „раз“. Софтуерът за бекъп и ъпдейт на Sony Ericsson не струва, между другото. Оценка: 3/5

Стабилност на софтуера: Ужасна! Понякога телефонът забива, не може да се сафиряса когато играете игричка и ви се обадят (например), забравя интернет-настройките, но най-страшното е, че при някои „забивания“ изтри напълно инсталираните Java-приложения. Още по-страшното е, че затри калкулатора и органайзера. Целият QA екип, тествал този телефон трябва да бъде уволнен и бичуван! Лична оценка: 1/5 (в случай, че няма по-ниска)

Издръжливост на батерията: Уви, много малка. Два дни при изключени всички функционалности и около 12 часа stand-by при малко по-лош обхват, включен Bluetooth и Wi-Fi. Телефонът стои почти нон-стоп на зарядното, което никак не ме кефи. Лична оценка: 1/5

Клавиатура: удобни клавиши, емайлът им не се олющи за 6 месеца, няма индикации за износване, пренатоварване или каквито и да било други проблеми. Малко трудно се нацелват отделните цифри на един ред, но се свиква. Лична оценка: 4/5

Цялостно мнение: Има много функционалности, но не всички са изправни и не всички вършат работа в България. Фотоапаратът е чудесен, но софтуерът на телефона е повече от ужасен. Вади добър звук и картина, но батерията държи малко, компонентите не са много здрави и не вярвам, че този телефон ще ме издържи дълго (или по-скоро аз него).

КРАЙНА ОЦЕНКА: 3/5

Зарибени от мен блогъри: Тони

Нова седмица, нов късмет…
Минаха повече от две години, откакто си имам блог… През това време изписах над 600 поста, получих много коментари, обсъждахме много неща заедно…

 

Спокойно мога да твърдя, че има няколко души, които зарибих да си направят блог… Всъщност не знам защо, но само мацките успявам да зарибя да си направят блог, мъжете нещо не ми се връзват на простотиите 🙂 Блоговете на някои от мацките са в забрава, други се поддържат много рядко, трети – ежедневно. И всеки ден от тази седмица ще ви разказвам за по един такъв блог и една мацка. Enjoy!

 

Започвам с първия ми „зарибен“ – Тони.

Adelfia

http://adelfia.blogspot.com

Известна още като Bubolina, „българката“ от клипчето „Рестартирай ме“ на ФМИ или просто… Тони.

Принципно е от Димитровград, но живее в Пловдив, заедно с друг голям мой приятел (Митко). Завършила е ФМИ, спец. информатика и си умира да се занимава с 3D анимация. Фен на делфини, шофиране с „нормална скорост“ (180 км/ч), фотография и един особен отенък на синия цвят, който можете да видите и в долната част на снимката.

В блога си Тони пише около веднъж годишно, но пък постовете й просто счупват!

Любими три поста от блога на Adelfia:

(те общо взето всичките са толкова)