„Шапка ти свалям…“, ама къде точно?

Моят приятел и съученик от МГ Георги написа във Facebook следното:

Така… Имаме следната задача с 3 подусловия:
1. Късен следобед.
2. Почва ‘а са стъмва.
3. Мръъсна жега цял ден.
Въпрос: Къде се намира лирическият герой и през кое време на годината се случва това, ако са изпълнени едновременно и трите подусловия?

Приятелите ме помолиха да публикувам в блога отговора си, така че ето го и него:

Не си написал цялото условие, Гоше!

Имайки предвид, че е късен следобед и е било мръсна жега цял ден, очевидно не става въпрос за полярен студ и полярно денонощие, но една голяма част от планетата ни остава в потенциалните места, където е лирическият герой.

От останалата част на песента можем да извлечем още важни факти:

4. Казва „алелуя“ и „бейбе“, т.е. е близо до християнска църква в страна с много англоговорящи.
5. Обажда се и взима телефони – тоест е на място с GSM обхват.
6. Сваля шапка – значи е на място, където се носят шапки.
7. Не е проблем жените да ходят по дантели на това място.
8. Лирическият герой е ударен от хормон, но и от циклон, тоест е на място с циклони.
9. Близо до лирическия герой има фитнес-зала, бира и мезета.
10. Жената е Playmate трето поколение внучка, т.е. продават сп. Playboy в тази държава.
11. Дупето на жената е баклава, а баклавата се произвежда предимно на Балканите и в Азия.
12. Става въпрос за Сандокан, а той е известен като тигъра от Малайзия, т.е. трябва да е някъде близо до Малайзия.

Съдейки по 3 и 6, става въпрос за Индонезия, Бруней, Малайзия или Сингапур, където се ползват известните шапки „songkok“ или „peci“. Възможно е също така да говорим за Хонг Конг, където се наричат „jin“ или Филипините („tabungaw“). Дубай отпада, тъй като тюрбаните не влизат в категория „шапка“.

Английският е официален език единствено в Сингапур, на Филипините и в Хонг Конг, с което частично покриваме факт No. 4. В тези държави и цените за роуминг са сравнително високи, което обяснява текста „звъня и ми затваряш“.

Трябва да се има предвид и „алелуя“, с което Хонг Конг отпада, тъй като там са предимно будисти, таоисти и конфуцианци. Остават Филипините и Сингапур.

Използваме факт 8 (за циклона), но те са популярни явления и в двете държави – в Сингапур е известният циклон Вамей, а на Филипините – Хайян. Подобно е положението с баклавите, дантелите, фитнес залите и бирата…

Едно-единствено нещо ни насочва към Сингапур и това е факт 12, а именно, че Сандокан е близо до Малайзия.

Така се ограничаваме до един много малък регион – Сингапур, островният град-държава в Югоизточна Азия, разположена в южната част на Малайския полуостров, където английският е официален език, по цял ден е „мръсна жега“, има циклони, хормони, бира, мезета, фитнес-зали, баклави, дантели и национални шапки за сваляне. С всичко това покриваме факти 1,2,3,5,6,8,10 и 12.
От факт 4 получаваме 15-тина християнски църкви в Сингапур, а от факт 7 получаваме единствения голям магазин за дантела на 1.311002, 103.908922. Това обаче са приблизителни координати, защото мацката може да си е купила дантелата от там и да ходи по лъскави места, за да се фука с нея. От факт 11 получаваме само два магазина за баклава – 1.301435, 103.838661 и 1.299790, 103.851978. Това е важно и трябва да се комбинира с факт 9, от където получаваме стотици фитнес зали, но само в десетина от тях се предлагат бири и мезета или в радиус 200 метра има ресторанти с такива.

Няма да ви занимавам с повече координати, но като съберем цялата тази информация, получаваме, че героят се намира близо до Beach Road в Сингапур…

Singapore-PARKROYAL-on-Beach-Road-1600x938По кое време се случва практически няма значение на Екватора.

Angry Birds

Петък е, време за забавления… Ако се чудите какви са тия странни реклами на Глобул и защо половината тийнейджъри искат смартфони, ще ви кажа – една от основните причини е Angry Birds – игра, която се бори за основните права и свободи на лястовички, врабчета, кълвачи и всякакви други птиченца, повечето от които разполагат със свръхестествени способности. Нещата са прости и типично в Scrum-стил: прасетата са откраднали яйцата на пилетата, а те търсят отмъщение, като за всеки етап разполагате с няколко птички-камикадзета, които изстрелвате с прашка под определен ъгъл – просто и супер зарибително. За да играете:

1. Трябва ви един от следните два браузъра:

2. С този браузър цъкате тук…

http://chrome.angrybirds.com/

Забавлявайте се и приятен уикенд!

С носталгия за старите телефони

„Забравяте, забравяте… С мен дишахте, с мен вярвахте… С мен тичахте, с мен плачехте…“

Така пее Васил Найденов в една своя песен, а аз ще ви попитам: помните ли първия си мобилен телефон? Аз още помня моя:

Nokia 3210

Беше тежък, солиден мъжки телефон, пасваше на цялата ми ръка, имаше само пет реда на дисплея с достатъчно голям шрифт, както и удобни, широки копчета. Нямаше подвижни елементи. Нямаше FM radio, MP3 плейър, дори нямаше полифония…

Мелодиите не се изпращаха като SMS-и – беше прекалено скъпо. Нямаше и как да се трансферират през инфрачервен порт или Bluetooth. Въвеждахме ги така:

(Tempo=113) 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16a1 16a1 16a1 16a1 16#a1 16#a1 16#a1 16#a1 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16f1 16e2 16e2 16e2 16e2 16#c2 16#c2 16#c2 16#c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2

С Влади дори си правихме „телефонни двугласи“, пускахме ги да „чуруликат в канон“, за да се изхабят докрай – едва тогава можеш да зареждаш NiMH-батерия.

Да, телефонът беше малко дървен, но пък изкарах почти пет години с него. Така и не се повреди! Просто остаря. И днес още е някъде из шкафовете в Русе, а батерията му и сега държи няколко часа – почти десет години по-късно!!!

Nokia 2100

Kупих си го, защото всички имаха нови телефони. И защото беше изгоден. И защото със зеления си дисплей 3210 изглеждаше като Правец-8 във времето на Пентиум… Клавишите му бяха малки и неудобни, но пък за сметка на това имаше невероятния feature – рамка за паспортна снимка от задната страна… Издържа две години, батерията му се скапа; купих нова, но тя се скапа след още 3 месеца и така реших, че ми е време за нов телефон.

Nokia 5140i

Мечтата на спортиста и чупещият телефони потребител – Nokia 5140i със, забележете, цветен дисплей, за който писах едно от първите си ревюта в блога. Гумиран, удароустойчив, прахоустойчив, влагоустойчив… С пълен комплект екстри – интернет, радио, плейър, инфрачервен порт, хронометър, фенерче, лупа и дори свирка! Още на първата година гумената му клавиатура се проби, само месец след това цялата изскочи и телефонът започна да прави проблеми.

Sony Ericsson K510i

Разочарован от Nokia, чийто топ-дуракоустойчив модел ме предаде толкова бързо, преминах на Sony Ericsson… И останах сравнително доволен от K510i – простоватичък, но много удобен телефон, с най-основното за времето си и 2-3 дребни екстри. Вече писах и за него. За първи път вкарах снимки на хората от контактната си листа. Краят на този телефон беше едновременно трагичен и сладък. Сладък в буквалния смисъл – на една от отвратителните летищни проверки в Швейцария, вкарах телефона си в същия джоб, в който наврях и останалия ми малко шоколад. Телефонът работеше въпреки това, но никой не можеше да чуе какво казвам, когато провеждах разговор. Всякакви опити за подмяна на микрофона, почистване и т. н. пропаднаха.

Sony Ericsson C905i

И за него писах, при това съвсем наскоро, но ще обобщя накратко – лъскав телефон с куп екстри, идеален заместител на фотоапарата, Wi-Fi, GPS, 3G, GPRS, Java и други сложни думички… Лъскавите лайсни опадаха на втория месец, вече мина веднъж през сервиза на М-Тел, софтуерът му забива и прави проблеми редовно… Хубаво е, че оцеля след гмуркане в тоалетната чиния… И до сега съм с този телефон, но личната ми оценка за него не е от най-високите…

Накратко, средната продължителност на експлоатация на телефоните ми (в месеци) е достатъчно красноречива:

Има и още нещо – тъстът ми наскоро се сдоби с още „по-гъзарски“ телефон – HTC One. Направи ми впечатление колко време му отне, докато разучи всички настройки на телефона, да не говорим че първите няколко дни имаше затруднения да отговори на обаждане, а за това колко трудно е да пишеш на touch screen клавиатура, няма да се впускам да обяснявам въобще. Недай си боже да бъркаш бетон или да ядеш мазна баничка и да ти звъннат… 🙂

Какво искам да кажа с всичко това?

Искам да кажа, че за да включа първия си телефон ми трябваха три секунди – да го включа и толкова!

За да включа последния си телефон, трябва да го включа, да изчакам да ми се появи логото на Sony Ericsson, после логото на Vodafone, което да премине в логото на Мтел. След това ме пита за PIN-кода, след което избирам дали да се включи в нормален или в самолетен режим. Избирам нормален и изчаквам да зареди графичния template и background-a, както и всички контакти от указателя (понеже са със снимки). Зареждат се и някои от основните Java-приложения, включва се Wi-Fi, GPS, Bluetooth. И всички търсят сигнали от други устройства, спътници, предаватели… След още 5-10 секунди чакане има и признаци на свързване към клетката на мобилния оператор. След това натискам кратък номер, набирам и се свързвам (няма да обяснявам за менютата на указателя)… 1:32 мин. до първото позвъняване!

Е, ако телефонът ви е бил изключен и трябва да се обадите, с динозавърската Nokia 3210 ще се свържете за под 10 секунди, а с ултра-хипер гъзарския си телефон – за над минута и половина… Ей заради такива неща много ми липсват старите телефони!

И много се чудя дали следващият ми телефон да е ултраскъп, модерен, многофункционален GSM-апарат-лаптоп-камера-GPS-миникомпютър-плейър-и т. н. или да е обикновен, но надежден телефон за 20 лв., който има трите функции, от които наистина се нуждая: телефон, SMS и будилник. И без това и с „модерния“, и с „елементарния“ телефон човек трябва да е щастлив, ако му работи повече от година…

„Телефон все ни свързва, телефон ни дели…“ пееше Васко в една друга песен.