„Забравяте, забравяте… С мен дишахте, с мен вярвахте… С мен тичахте, с мен плачехте…“
Така пее Васил Найденов в една своя песен, а аз ще ви попитам: помните ли първия си мобилен телефон? Аз още помня моя:
Nokia 3210
Беше тежък, солиден мъжки телефон, пасваше на цялата ми ръка, имаше само пет реда на дисплея с достатъчно голям шрифт, както и удобни, широки копчета. Нямаше подвижни елементи. Нямаше FM radio, MP3 плейър, дори нямаше полифония…
Мелодиите не се изпращаха като SMS-и – беше прекалено скъпо. Нямаше и как да се трансферират през инфрачервен порт или Bluetooth. Въвеждахме ги така:
(Tempo=113) 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16a1 16a1 16a1 16a1 16#a1 16#a1 16#a1 16#a1 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16f1 16e2 16e2 16e2 16e2 16#c2 16#c2 16#c2 16#c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2
С Влади дори си правихме „телефонни двугласи“, пускахме ги да „чуруликат в канон“, за да се изхабят докрай – едва тогава можеш да зареждаш NiMH-батерия.
Да, телефонът беше малко дървен, но пък изкарах почти пет години с него. Така и не се повреди! Просто остаря. И днес още е някъде из шкафовете в Русе, а батерията му и сега държи няколко часа – почти десет години по-късно!!!
Nokia 2100
Kупих си го, защото всички имаха нови телефони. И защото беше изгоден. И защото със зеления си дисплей 3210 изглеждаше като Правец-8 във времето на Пентиум… Клавишите му бяха малки и неудобни, но пък за сметка на това имаше невероятния feature – рамка за паспортна снимка от задната страна… Издържа две години, батерията му се скапа; купих нова, но тя се скапа след още 3 месеца и така реших, че ми е време за нов телефон.
Nokia 5140i
Мечтата на спортиста и чупещият телефони потребител – Nokia 5140i със, забележете, цветен дисплей, за който писах едно от първите си ревюта в блога. Гумиран, удароустойчив, прахоустойчив, влагоустойчив… С пълен комплект екстри – интернет, радио, плейър, инфрачервен порт, хронометър, фенерче, лупа и дори свирка! Още на първата година гумената му клавиатура се проби, само месец след това цялата изскочи и телефонът започна да прави проблеми.
Sony Ericsson K510i
Разочарован от Nokia, чийто топ-дуракоустойчив модел ме предаде толкова бързо, преминах на Sony Ericsson… И останах сравнително доволен от K510i – простоватичък, но много удобен телефон, с най-основното за времето си и 2-3 дребни екстри. Вече писах и за него. За първи път вкарах снимки на хората от контактната си листа. Краят на този телефон беше едновременно трагичен и сладък. Сладък в буквалния смисъл – на една от отвратителните летищни проверки в Швейцария, вкарах телефона си в същия джоб, в който наврях и останалия ми малко шоколад. Телефонът работеше въпреки това, но никой не можеше да чуе какво казвам, когато провеждах разговор. Всякакви опити за подмяна на микрофона, почистване и т. н. пропаднаха.
Sony Ericsson C905i
И за него писах, при това съвсем наскоро, но ще обобщя накратко – лъскав телефон с куп екстри, идеален заместител на фотоапарата, Wi-Fi, GPS, 3G, GPRS, Java и други сложни думички… Лъскавите лайсни опадаха на втория месец, вече мина веднъж през сервиза на М-Тел, софтуерът му забива и прави проблеми редовно… Хубаво е, че оцеля след гмуркане в тоалетната чиния… И до сега съм с този телефон, но личната ми оценка за него не е от най-високите…
Накратко, средната продължителност на експлоатация на телефоните ми (в месеци) е достатъчно красноречива:
Има и още нещо – тъстът ми наскоро се сдоби с още „по-гъзарски“ телефон – HTC One. Направи ми впечатление колко време му отне, докато разучи всички настройки на телефона, да не говорим че първите няколко дни имаше затруднения да отговори на обаждане, а за това колко трудно е да пишеш на touch screen клавиатура, няма да се впускам да обяснявам въобще. Недай си боже да бъркаш бетон или да ядеш мазна баничка и да ти звъннат… 🙂
Какво искам да кажа с всичко това?
Искам да кажа, че за да включа първия си телефон ми трябваха три секунди – да го включа и толкова!
За да включа последния си телефон, трябва да го включа, да изчакам да ми се появи логото на Sony Ericsson, после логото на Vodafone, което да премине в логото на Мтел. След това ме пита за PIN-кода, след което избирам дали да се включи в нормален или в самолетен режим. Избирам нормален и изчаквам да зареди графичния template и background-a, както и всички контакти от указателя (понеже са със снимки). Зареждат се и някои от основните Java-приложения, включва се Wi-Fi, GPS, Bluetooth. И всички търсят сигнали от други устройства, спътници, предаватели… След още 5-10 секунди чакане има и признаци на свързване към клетката на мобилния оператор. След това натискам кратък номер, набирам и се свързвам (няма да обяснявам за менютата на указателя)… 1:32 мин. до първото позвъняване!
Е, ако телефонът ви е бил изключен и трябва да се обадите, с динозавърската Nokia 3210 ще се свържете за под 10 секунди, а с ултра-хипер гъзарския си телефон – за над минута и половина… Ей заради такива неща много ми липсват старите телефони!
И много се чудя дали следващият ми телефон да е ултраскъп, модерен, многофункционален GSM-апарат-лаптоп-камера-GPS-миникомпютър-плейър-и т. н. или да е обикновен, но надежден телефон за 20 лв., който има трите функции, от които наистина се нуждая: телефон, SMS и будилник. И без това и с „модерния“, и с „елементарния“ телефон човек трябва да е щастлив, ако му работи повече от година…
„Телефон все ни свързва, телефон ни дели…“ пееше Васко в една друга песен.
Г-н Събвев, проблема е бил, че от телефон среден клас сте минавали само по-надолу в класовете, а това със зареждането е проблем на Сонито. A HTC-то е не е за всеки, хората които си го купуват знаят за какво ще го ползват, така че ако на човек му трябва слушалка с смс-и, не виждам смисъла от харченето на стотици левове по скъпи машинки.
Мдаааа. Първият ми беше Motorla CD930 – тежка тухла за самозащита (гърми – трещи разговори и stand by 3 дена); после Sony CD-5 – тук с един ден повече – сега го тествах още работи; после се замогнах малко и си купих Motorla V400 – батерията си замина, а и начина на зареждане разби куплунга и така си стои сега в найлона; ползвах една Nokia известно време, но след като втория път и изгоря дисплея я махнах. Сега съм с Nokia 1206 и има тия екстри дето ги търсиш – телефон, съмъсъ, будилник + като се ровя по компютри има и фенерче. Набелязъл съм един desire ама засега май тая Nokia ще я ползвам до откат, а и препоръчвам!!!
Само малко ще те поправя, Петьо! Новият ми телефон е HTC HD2. Дължа го на Любо и Ина!! Тъч скриин е, но е много удобен, бърз, има абсолютно всичко и най-вече огромен екран за телефон. Определено ми е най-добрият телефон досега. А иначе винаги досега съм бил фен на Нокия. Почнах от Нокия 6210 – страхотен телефон, но остаря. Караше по девет дни батерията му.После имах 6230- малък и функционален и последно 6288! Абе, като ти казвам ,че съм фен на Нокия 6-та серия, така си е!
Андрей, не съм съгласен… Може би единственото ми преминаване в по-нисък клас беше от 3210 към 2100. Всички останали преходи са към по-висок клас телефон. Но не това е основното…
Иване, баща ми е с някаква подобно, и той е много доволен от нея.
Данчо, няма съмнение, че е страхотен телефон… Единствено с iPhone и подобните му бих го сборил. Въпросът е колко време отнема, докато свикнеш с него.
HD2 бие iPhone вече две години и дори новата четворка на Джобс има какво да научи от един телефон можещ да си смени операционната система от WM,Ubuntu,Android и като за финал ХР.И както каза някой по-горе това не е телефон за всеки особенно ако ти е първо HTC „културния шок“ е силен.Аз преминах през първи телефон Ериксон R320 в далечната 1998 през две нокии 7210 и 6680 до поредица HTC-та,където приликите с компютъра са най-големи-свикваш с програмите,а новите версии водят скоро и до ъпгрейд.Ако си постоянно в движение подобен телефон може буквално да ти спаси живота,както ми се е случвало.Последните екстри за преглеждане и редактиране на чертежи на телефона правят техническите и строителни фирми заклети фенове.
Аз имам nokia 1208 от две години и половина и съм много доволен. Говоря и си ползвам фенерчето. Другото готино, е че въобще не се притеснявам че може да се счупи. Дори и да стане знам че е въпроса на ~20 лева да си взем нов. Ако някой ден си взема нещо с Android или подобна платформа, със сигурност няма да е телефон (или поне няма да го позлвам за телефония).
Ти от Нокия ли започна? А забрави ли за Benefon Sigma? 🙂 А за Benefon Dragon?
Незнам колко време отнема на HTC-то, за да стартира. Аз съм с Iphone, вече почти 3 години. Не го оставям да спре, за да трябва да стартира. Говоря по над 50 часа месечно и толкова свикнах с него, че не мога да си преставя друг телефон. Същото е и с лаптопа. Не бих заменил MacBook Pro за нито един лаптоп в момента, бил той и с повече екстри. Не съм вманиачен, най-удобно ми е. Просто е въпрос на избор и на време. Не се ядосвай. Свикни с него. А ако не можеш, вземи си Iphone 😀
Ot kakto minah na Android se rodih… iPhone ima bulkata, ama az niama namerenie da si prodawam dushata na diawola (drugaria Jobs)….
Bicha si sas Samsung Galaxy S i po-dowolen do sega ne sam bil…. swikwaneto mi otne okolo 20 sekundi (da se wkliuchi telefona).. drugoto e intuitiwno i lesno 🙂
Goreshto go preporachwam na wseki 🙂
Badjo, slu4aino popadnah na tazi statia i re6ih i az da drasna nyakolko reda. Startiral si s gore-dolu dobar telefon za vremeto si, no posle naistina si obiral babereka! 🙂
Prez ostanaloto vreme ne si popadnal na slu6alka. Osven hitovata Nokia 6210 ima6e Ericsson T28, tupalka ot klasa s po4ti sedmica govorene po nyakolko 4asa na den, be6e perfekten. Nokia 8200 ne be6e zle, no ima6e problemi s ekrana. Sled tova izleze ubiistvenia Ericsson T68- az go polzvah nyakolko godini posle Inka i za kapak brat mi. Po-kasno se sdobihme s Ericsson w800 i v600 palna clasika. Bateriite im darjaha 2 pati pove4e ot vseki drug telefon. Da ne zabravyame za Nokia 8800 sciroco i Nokia 8600 Luna. Polzvame gi 3-4 godini bez problemi, da 4ukna na darvo. Na vsi4kite sme prevarteli broya4a po nyakolko pati i vse izlizat ku4eta. V kraina smetka Peca ceneta si kazva dumata. Na vsi4ki v BG sme nosili telefoni po nyakolko pati i edvam izkarvat 1-2 godini za6toto sa nisak klas.
I za nakraya ostavam moya HTC touch Pro2. Tazi ma6inka e biju, kakto i na Dancho HTC HD2. Te sa na varha, dori moga da kaja 4e sa po-dobri ot Iphone3 ta dori i 4.
Kato se ogledam na tyah ni6to ne im lipsva. Tomtom-a me e spasyaval hilyadi pati, Garmin sa6to,kato postoi6 6-7 4asa v trafik, vijda6 kade e istinata. Live traffic on neta i kakvo li o6te ne. Dori nemoga da si predstavya jivota bez nego. Na jivo razpisania na vlakove, football, ta dori i tv. Kak bih gledal F1 po bbc na jivo dokato sam v parka s malkia ,na kafe s priateli ili s ina v mola? Microsoft office ,e-mail i mnogo drugi!!! Pomni6 li na vsi4kite si poznati rojdenite dni, adresi ,e-maili. S tazi kamera samo minutki sled kato se rodi malkia vie v bg imahte negovite snimki. Tova e malka 4ast ot vazmojnosti te mu.
Kak bi govoril bez handsfree dokato kara6?Ili karai da varvi?
Na tozi telefon mi tryabvaha samo nyakolko 4asa za da razbera po4ti vsi4ko za nego, a mesec sled tova dori si slojih nov ROM. Koito ima problemi s ekrana-godovo. S edno priplazvane imam nai-dobrata klaviatura pravena do sega za telefon.
Estestveno ako igrae6 football s telefona ti vmesto da go gleda6 na nego moje i godina da ne iztrae, no vsyako evtino podobie na telefon ne vodi do ni6to dobro.
Ti si re6ava6 v kraina smetka dali 20lv ili 1000lv 6te ti napravyat jivota po-lesen i 6tastliv, nali?
5140i си е супер и до сега я ползвам батерията ми държи по 1.5 час разговор поне.Само се чудя къде в екстрите намери свирка и лупа?
Поздрави
Попаднах на тази статия съвсем случайно, а може би наистина няма нищо случайно 🙂 защото съвпада с моето поредно разочарование от ултра-модерните писъци сред смартфоните HTC ONE S (има разбира се и по-ултра, и по-мега от него). Та чакайки вече втора седмица Виваком да ми се обадят да отида да си получа обратно смартфона (който все така ми е непонятно защо изгасна и повече не успях да включа), наистина изпитах носталгия по старите, но адски корави „дървета“ които не ни оставяха. Оказва се наистина прав този, който е казал „Оценяваш нещо, едва когато вече го нямаш!“ Моят първи телефон (както предполагам и на още адски много хора) беше заветната и посредствена 3310 🙂 Скъсвах я от смс-и, игри, мелодии, картинки, логота и т.н. изкара ме дълго време. После я замених за подобрената й версия – една сива 3330 – Малиии .. гулям кефф!! Всички по заведенията вадеха 3310, които си бяха в традиционния тъмно-син цвят, а моя GSM беше същият по форма, но светло-сив. Така и не разбрах, каква му беше разликата от другия, но това тогава нямаше значение 😉 Важното беше, че е подобрена версия. След него съм имал адски много телефони. Меко казано зарибен по GSM-те бях. Купувах си и ги сменях почти през месец. Нови, втора употреба … всякакви! Но тази 3310 ще си я помня винаги. А-аа и един ALCATEL One Touch нещо си 🙂 🙂 виках му куче. Нямаше нещо, което да го спре. Изпускал съм го от високо, от ниско, наводнявал съм го неволно, замерял съм на два пъти сервитьорки с него, чупил съм си орехи с …. стъргал съм лед от джама на колата през зимата … Винаги е работел безотказно и държеше батерия по 3-4 дни, а дори и повече. Е-ех … Живот ли бе, да го опишеш .. 🙂