С носталгия за старите телефони

„Забравяте, забравяте… С мен дишахте, с мен вярвахте… С мен тичахте, с мен плачехте…“

Така пее Васил Найденов в една своя песен, а аз ще ви попитам: помните ли първия си мобилен телефон? Аз още помня моя:

Nokia 3210

Беше тежък, солиден мъжки телефон, пасваше на цялата ми ръка, имаше само пет реда на дисплея с достатъчно голям шрифт, както и удобни, широки копчета. Нямаше подвижни елементи. Нямаше FM radio, MP3 плейър, дори нямаше полифония…

Мелодиите не се изпращаха като SMS-и – беше прекалено скъпо. Нямаше и как да се трансферират през инфрачервен порт или Bluetooth. Въвеждахме ги така:

(Tempo=113) 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16a1 16a1 16a1 16a1 16#a1 16#a1 16#a1 16#a1 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16f1 16e2 16e2 16e2 16e2 16#c2 16#c2 16#c2 16#c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2

С Влади дори си правихме „телефонни двугласи“, пускахме ги да „чуруликат в канон“, за да се изхабят докрай – едва тогава можеш да зареждаш NiMH-батерия.

Да, телефонът беше малко дървен, но пък изкарах почти пет години с него. Така и не се повреди! Просто остаря. И днес още е някъде из шкафовете в Русе, а батерията му и сега държи няколко часа – почти десет години по-късно!!!

Nokia 2100

Kупих си го, защото всички имаха нови телефони. И защото беше изгоден. И защото със зеления си дисплей 3210 изглеждаше като Правец-8 във времето на Пентиум… Клавишите му бяха малки и неудобни, но пък за сметка на това имаше невероятния feature – рамка за паспортна снимка от задната страна… Издържа две години, батерията му се скапа; купих нова, но тя се скапа след още 3 месеца и така реших, че ми е време за нов телефон.

Nokia 5140i

Мечтата на спортиста и чупещият телефони потребител – Nokia 5140i със, забележете, цветен дисплей, за който писах едно от първите си ревюта в блога. Гумиран, удароустойчив, прахоустойчив, влагоустойчив… С пълен комплект екстри – интернет, радио, плейър, инфрачервен порт, хронометър, фенерче, лупа и дори свирка! Още на първата година гумената му клавиатура се проби, само месец след това цялата изскочи и телефонът започна да прави проблеми.

Sony Ericsson K510i

Разочарован от Nokia, чийто топ-дуракоустойчив модел ме предаде толкова бързо, преминах на Sony Ericsson… И останах сравнително доволен от K510i – простоватичък, но много удобен телефон, с най-основното за времето си и 2-3 дребни екстри. Вече писах и за него. За първи път вкарах снимки на хората от контактната си листа. Краят на този телефон беше едновременно трагичен и сладък. Сладък в буквалния смисъл – на една от отвратителните летищни проверки в Швейцария, вкарах телефона си в същия джоб, в който наврях и останалия ми малко шоколад. Телефонът работеше въпреки това, но никой не можеше да чуе какво казвам, когато провеждах разговор. Всякакви опити за подмяна на микрофона, почистване и т. н. пропаднаха.

Sony Ericsson C905i

И за него писах, при това съвсем наскоро, но ще обобщя накратко – лъскав телефон с куп екстри, идеален заместител на фотоапарата, Wi-Fi, GPS, 3G, GPRS, Java и други сложни думички… Лъскавите лайсни опадаха на втория месец, вече мина веднъж през сервиза на М-Тел, софтуерът му забива и прави проблеми редовно… Хубаво е, че оцеля след гмуркане в тоалетната чиния… И до сега съм с този телефон, но личната ми оценка за него не е от най-високите…

Накратко, средната продължителност на експлоатация на телефоните ми (в месеци) е достатъчно красноречива:

Има и още нещо – тъстът ми наскоро се сдоби с още „по-гъзарски“ телефон – HTC One. Направи ми впечатление колко време му отне, докато разучи всички настройки на телефона, да не говорим че първите няколко дни имаше затруднения да отговори на обаждане, а за това колко трудно е да пишеш на touch screen клавиатура, няма да се впускам да обяснявам въобще. Недай си боже да бъркаш бетон или да ядеш мазна баничка и да ти звъннат… 🙂

Какво искам да кажа с всичко това?

Искам да кажа, че за да включа първия си телефон ми трябваха три секунди – да го включа и толкова!

За да включа последния си телефон, трябва да го включа, да изчакам да ми се появи логото на Sony Ericsson, после логото на Vodafone, което да премине в логото на Мтел. След това ме пита за PIN-кода, след което избирам дали да се включи в нормален или в самолетен режим. Избирам нормален и изчаквам да зареди графичния template и background-a, както и всички контакти от указателя (понеже са със снимки). Зареждат се и някои от основните Java-приложения, включва се Wi-Fi, GPS, Bluetooth. И всички търсят сигнали от други устройства, спътници, предаватели… След още 5-10 секунди чакане има и признаци на свързване към клетката на мобилния оператор. След това натискам кратък номер, набирам и се свързвам (няма да обяснявам за менютата на указателя)… 1:32 мин. до първото позвъняване!

Е, ако телефонът ви е бил изключен и трябва да се обадите, с динозавърската Nokia 3210 ще се свържете за под 10 секунди, а с ултра-хипер гъзарския си телефон – за над минута и половина… Ей заради такива неща много ми липсват старите телефони!

И много се чудя дали следващият ми телефон да е ултраскъп, модерен, многофункционален GSM-апарат-лаптоп-камера-GPS-миникомпютър-плейър-и т. н. или да е обикновен, но надежден телефон за 20 лв., който има трите функции, от които наистина се нуждая: телефон, SMS и будилник. И без това и с „модерния“, и с „елементарния“ телефон човек трябва да е щастлив, ако му работи повече от година…

„Телефон все ни свързва, телефон ни дели…“ пееше Васко в една друга песен.

Екологичен Опел Корса

Е, има още хляб в моя Опел, но определено си мисля за новата Корса с екологичен двигател, за която първо ми каза Ива Тихолова… Накратко, концептуалната Corsa Hybrid използва модерна технология със стартер-генератор и автоматична трансмисия със стоп/старт контрол, които допринасят за следните факти:
Двигател: 1.3 CDTI 55 кВт/75 к.с. ecoFLEX
Среден разход на гориво: 3,75/100 (дизел)
Вредни емисии: 99 г CO2/км

 

Хибридната технология на концептуалния автомобил Corsa Hybrid съчетава функциите на стартера и електрогенератора (алтернатора). Когато автомобилът спира, дизеловият двигател се изключва, а при отпускане на педала на спирачките се рестартира.

При ускоряване, когато има нужда от допълнителна мщност, моторът ускорява значително по-висок въртящ момент чрез електрогенератора. Необходимата за стартер-генератора енергия се осигурява от литиево-йонна акумулаторна батерия, която на свой ред се зарежда от системата за оползотворяване на енергията при спиране на концептуалния автомобил: при намаляване на скоростта спира подаването на гориво и кинетичната енергия на автомобила се превръща в електрическа.

Радвам се, че повечето производители вече осъзнаха нуждата от по-екологични коли.
Радвам се, че и повечето купувачи осъзнават защо е нужно това.
И се надявам, че все по-често ще виждам автомобили с думичката „еко“ до задния десен стоп 🙂

Sony Cyber-shot DSC-T9

Така и така съм почнал да правя ревюта на най-различни видове техника, айде ще кажа две-три думи и за фотоапарата ми… Отдавна съм установил, че е добре човек да има два апарата – един дизел (така наричат DSLR-апаратите) със сменяема оптика за случаите, в които ще се занимавам само със снимане. Между другото, рожденият ми ден наближава, така че можете да погледнете този линк 😉

В този пост обаче ще наблегна на другия апарат – възможно най-компактен, за да мога да го нося всекидневно и навсякъде със себе си и да щракам всичко, което видя… точно такъв апарат е Sony T9 с размери на кутия цигари!
В малката кутийка обаче става въпрос за 6 мегапиксела, оптичен стабилизатор, 3x оптично увеличение, хубав голям дисплей и все неща, дето можете да ги прочетете навсякъде. Със сигурност съм много доволен от апарата – прави страшно точни, остри снимки и невероятни портретни снимки, много ми харесват някои от балансите на бялото, има добри възможности за ръчни настройки (но не съвсем пълни) и каквото да си говорим, размерът е от значение в случая! Прави и страхотни клипчета (група ФМИ беше записана именно с този апарат).
Това, което не ми харесва: за една година ползване се наложи да го нося на ремонт веднъж. Оказа се, че в движещата лещите система е влязъл пясък (не знам как), но срещу 40 лв. ми го ремонтираха… Други недостатъци: ужасно скъпи аксесоари (разбирай допълнителна батерия), недостатъчно възможности при нощни снимки, гадни червени очи, забележим шум, особено ако апаратът е работил повече от 15 минути и дисплеят е позагрял, както и при максимално оптично увеличение… Но за размерите си прави наистина впечатляващи снимки и го препоръчвам на всеки, който си търси апарат, с който да се учи и просто да си щрака и няма претенции да прави супер професионални снимки…
Но ако сте решили да си купите подобен апарат, препоръчвам ви по-новият модел Sony T100 (виж сравнението). Новата цигарена кутийка притежава огромен 3-инчов дисплей, 5х оптично и 8 мегапиксела, с които тотално разбива конкуренцията (аз поне не съм виждал друг ултракомпактен апарат да предлага такова увеличение) и многократно си струва разликата в цената с T9.