Из „Трета възраст“

В Пловдив сме, жега е. Прибираме се от парка и Вики заспива в количката си.
Решавам да остана с нея отвън под лозите, докато се наспи… Понеже е скучно, моля дядото на Биляна:
– Имаш ли нещо за четене?
– Имам, вестник „Трета възраст“, има много интересни неща вътре…
При този огромен избор, отварям вестника и покрай политическите „смешки“ и специалната страница с некролози, наистина откривам интересни неща в раздел „Малки обяви“:

Ето няколко оферти, на които няма как да откажете:

  • Продавам гроб в „Малашевци“ [малко употребяван, надявам се]
  • Купилите голяма запалка от 1 лв. до 26.06 …. могат да получат 1 лв. срещу касова бележка [нямам идея защо е написана тази обявa]
  • 78/168/72 [кое са години и кое килограми не ми е ясно], бивш учител, инвалид в движение, пенсия 146 лв., дарява двустайно жилище на добра жена, непушачка, 48-63 г. срещу гледане [как е достигнал до точно тази възрастов интервал също остава загадка]
  • … живея в къща. Търся 70-74 г., с приличен вид, да не краде и лъже, да не пие и пуши, да няма жилище… [чаровни пенсионерки с жилище, прецакани сте]

Хора всякакви, както се казва…

Тъпото обаче е, че покрай другите обяви има и „за всекиго по нещо“ – „млада вдовица“, „търся самотник“, „търся съпруг“, „сериозно запознанство“, „жадна за обич“, „неангажиращи“, „сподели самотата“ и т. н.

Към кратките слогани има прикрепени едни номерчета, започващи с 0891… и 0900… Не знам колко от вас знаят, но всички номера, започващи с 0481, 0871, 0881, 0891, и 0900 са импулсни и се таксуват между 0.36 лв./мин до 2 лв./мин (чувам слухове и за повече, но засега не са ми потвърдени)…

Пенсионерите обаче със сигурност едва ли знаят.

А да измамиш с 4 лв. пенсионер с 146 лв. месечни доходи е трагедия.

Angry Birds

Петък е, време за забавления… Ако се чудите какви са тия странни реклами на Глобул и защо половината тийнейджъри искат смартфони, ще ви кажа – една от основните причини е Angry Birds – игра, която се бори за основните права и свободи на лястовички, врабчета, кълвачи и всякакви други птиченца, повечето от които разполагат със свръхестествени способности. Нещата са прости и типично в Scrum-стил: прасетата са откраднали яйцата на пилетата, а те търсят отмъщение, като за всеки етап разполагате с няколко птички-камикадзета, които изстрелвате с прашка под определен ъгъл – просто и супер зарибително. За да играете:

1. Трябва ви един от следните два браузъра:

2. С този браузър цъкате тук…

http://chrome.angrybirds.com/

Забавлявайте се и приятен уикенд!

С носталгия за старите телефони

„Забравяте, забравяте… С мен дишахте, с мен вярвахте… С мен тичахте, с мен плачехте…“

Така пее Васил Найденов в една своя песен, а аз ще ви попитам: помните ли първия си мобилен телефон? Аз още помня моя:

Nokia 3210

Беше тежък, солиден мъжки телефон, пасваше на цялата ми ръка, имаше само пет реда на дисплея с достатъчно голям шрифт, както и удобни, широки копчета. Нямаше подвижни елементи. Нямаше FM radio, MP3 плейър, дори нямаше полифония…

Мелодиите не се изпращаха като SMS-и – беше прекалено скъпо. Нямаше и как да се трансферират през инфрачервен порт или Bluetooth. Въвеждахме ги така:

(Tempo=113) 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16f1 16a1 16a1 16a1 16a1 16#a1 16#a1 16#a1 16#a1 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16f1 16e2 16e2 16e2 16e2 16#c2 16#c2 16#c2 16#c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2 16c2

С Влади дори си правихме „телефонни двугласи“, пускахме ги да „чуруликат в канон“, за да се изхабят докрай – едва тогава можеш да зареждаш NiMH-батерия.

Да, телефонът беше малко дървен, но пък изкарах почти пет години с него. Така и не се повреди! Просто остаря. И днес още е някъде из шкафовете в Русе, а батерията му и сега държи няколко часа – почти десет години по-късно!!!

Nokia 2100

Kупих си го, защото всички имаха нови телефони. И защото беше изгоден. И защото със зеления си дисплей 3210 изглеждаше като Правец-8 във времето на Пентиум… Клавишите му бяха малки и неудобни, но пък за сметка на това имаше невероятния feature – рамка за паспортна снимка от задната страна… Издържа две години, батерията му се скапа; купих нова, но тя се скапа след още 3 месеца и така реших, че ми е време за нов телефон.

Nokia 5140i

Мечтата на спортиста и чупещият телефони потребител – Nokia 5140i със, забележете, цветен дисплей, за който писах едно от първите си ревюта в блога. Гумиран, удароустойчив, прахоустойчив, влагоустойчив… С пълен комплект екстри – интернет, радио, плейър, инфрачервен порт, хронометър, фенерче, лупа и дори свирка! Още на първата година гумената му клавиатура се проби, само месец след това цялата изскочи и телефонът започна да прави проблеми.

Sony Ericsson K510i

Разочарован от Nokia, чийто топ-дуракоустойчив модел ме предаде толкова бързо, преминах на Sony Ericsson… И останах сравнително доволен от K510i – простоватичък, но много удобен телефон, с най-основното за времето си и 2-3 дребни екстри. Вече писах и за него. За първи път вкарах снимки на хората от контактната си листа. Краят на този телефон беше едновременно трагичен и сладък. Сладък в буквалния смисъл – на една от отвратителните летищни проверки в Швейцария, вкарах телефона си в същия джоб, в който наврях и останалия ми малко шоколад. Телефонът работеше въпреки това, но никой не можеше да чуе какво казвам, когато провеждах разговор. Всякакви опити за подмяна на микрофона, почистване и т. н. пропаднаха.

Sony Ericsson C905i

И за него писах, при това съвсем наскоро, но ще обобщя накратко – лъскав телефон с куп екстри, идеален заместител на фотоапарата, Wi-Fi, GPS, 3G, GPRS, Java и други сложни думички… Лъскавите лайсни опадаха на втория месец, вече мина веднъж през сервиза на М-Тел, софтуерът му забива и прави проблеми редовно… Хубаво е, че оцеля след гмуркане в тоалетната чиния… И до сега съм с този телефон, но личната ми оценка за него не е от най-високите…

Накратко, средната продължителност на експлоатация на телефоните ми (в месеци) е достатъчно красноречива:

Има и още нещо – тъстът ми наскоро се сдоби с още „по-гъзарски“ телефон – HTC One. Направи ми впечатление колко време му отне, докато разучи всички настройки на телефона, да не говорим че първите няколко дни имаше затруднения да отговори на обаждане, а за това колко трудно е да пишеш на touch screen клавиатура, няма да се впускам да обяснявам въобще. Недай си боже да бъркаш бетон или да ядеш мазна баничка и да ти звъннат… 🙂

Какво искам да кажа с всичко това?

Искам да кажа, че за да включа първия си телефон ми трябваха три секунди – да го включа и толкова!

За да включа последния си телефон, трябва да го включа, да изчакам да ми се появи логото на Sony Ericsson, после логото на Vodafone, което да премине в логото на Мтел. След това ме пита за PIN-кода, след което избирам дали да се включи в нормален или в самолетен режим. Избирам нормален и изчаквам да зареди графичния template и background-a, както и всички контакти от указателя (понеже са със снимки). Зареждат се и някои от основните Java-приложения, включва се Wi-Fi, GPS, Bluetooth. И всички търсят сигнали от други устройства, спътници, предаватели… След още 5-10 секунди чакане има и признаци на свързване към клетката на мобилния оператор. След това натискам кратък номер, набирам и се свързвам (няма да обяснявам за менютата на указателя)… 1:32 мин. до първото позвъняване!

Е, ако телефонът ви е бил изключен и трябва да се обадите, с динозавърската Nokia 3210 ще се свържете за под 10 секунди, а с ултра-хипер гъзарския си телефон – за над минута и половина… Ей заради такива неща много ми липсват старите телефони!

И много се чудя дали следващият ми телефон да е ултраскъп, модерен, многофункционален GSM-апарат-лаптоп-камера-GPS-миникомпютър-плейър-и т. н. или да е обикновен, но надежден телефон за 20 лв., който има трите функции, от които наистина се нуждая: телефон, SMS и будилник. И без това и с „модерния“, и с „елементарния“ телефон човек трябва да е щастлив, ако му работи повече от година…

„Телефон все ни свързва, телефон ни дели…“ пееше Васко в една друга песен.