Над тефтерчето на Левски

На страница номер 115 от тефтерчето на Левски пише „Народе ????  .“ с четири питанки и една точка. Интересното е, че на тази страница има следи от сълзи, най-вероятно на самия Левски. Реших да ви запозная с едно впечатляващо, но май не много известно стихотворение на Дамян Дамянов. Винаги съм се вдъхновявал от Левски. Сигурен съм, че много българи го почитат – неслучайно в градове и селца, от северната до южната ни граница кръщават на него булеварди, улици, квартали, училища и цели градове дори!

Но докато четях стихотворението, си мислех: странен народ сме. Честваме смъртта, а не раждането на Левски (колко от вас се сещат за рождената му дата, всъщност?). Защо????

Васил Левски – велик българин. Предаден от българи. Заловен от българи. Погребан от българи. И с омерзен от българи гроб. Четири въпросителни са ни малко!

…А страничката, види се, е мокра…

Какво? Сълза? Кал? Кръв?… Листът мълчи.

Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!

Нима е носил кал – тъй чист дълбоко?

Той – чистият, с безсълзните очи?

Чия ли кал – ако е кал? – сребриста

светлее в жълтеникаво клише?

Чия ли кръв е капнала на листа?

Чия ли мръсна болка свети чиста

по пътя му към святото въже?

Какво е питал с този вик, раздърпан

в шест букви с питанки накрая? И плачът

пелин ли жъне с четирите си сърпа,

които карат всеки да изтръпне?

Подир „Народе????“ И мълчат! Мълчат!

Какъв „народ“? И кой „народ“? Проклето

въже от Къкрина до София виси!

Какъв народ бе племето, което

тъй не успя от двайсет заптиета

единствения – него – да спаси?

Къде се беше изпокрил? Къде бе

се поприбрал на топло и добре,

та не можа на оня вълчи хребет

една потеря малка да издебне?

А тръгнал бе за него той да мре!…

За същия… Един от двайсет воден.

Един измежду цял народ „свещен“…

От четри страшни питанки прободен,

и днес кърви духът ми цял – „Народе????“

Ни глас, ни образ… Питанките – в мен!

И, грях – не грях, ги вадя и се кръстя –

под тях, прости ми, Боже, лик личи:

ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо…

А ти, народе мой, и чист, и мръсен,

на онова въже го окачи!

– Дамян Дамянов

Сгоден!

Стана 1 година, 1 месец, 1 седмица и 1 ден откакто сме заедно с Биляна.
И най-накрая реших да й предложа… тя пък взе, че прие! 🙂
Дълго мислех как точно да го направя…
Отхвърлих идеята да е вкъщи или на ресторант, защото ми се стори твърде клиширано (около 80-90% от предложенията за брак са на едно от тези места)…
Реших да предотвратя риска от задавяне с пръстен в питието или храната…
Реших, че трябва да е и нещо специално, все пак…
Като цяло всичко стана според очакванията, че и по-добре от очакваното…
Това е и причината да напиша този пост, всъщност.
Искам да благодаря на всички, без които организацията на изненадата нямаше да се получи толкова хубаво: Митко, Дамян, Никола и Тони, както и много специално на Влади и Ани; Каталина и Даниела; Ирка, Вени и родителите ми; Яна и баща й; един непознат фотограф, грешните метеорологични прогнози и романтиката на пловдивските тепета…
А какво представляваше самата изненада оставям Биляна сама да реши дали да сподели с вас…
Ваш щастлив Петър.

Честита Баба Марта! :)


Честита Баба Марта! (това го знам)
Happy Granny Martha’s Day! (от мен)
Alles Gute zum Großmutter Marthas Tag! (от Lisa)
De gelukkige Dag van Grandma Martha (ъъъ… примерно)
Le jour de Martha heureux de grand-mère (от smarf4e)
Feliz Dia de la Abuela Marta (от Yola)
Giorno Del Marta Felice Della Nonna (ъъъ… примерно)
Dia De Martha Feliz Da Avó (ъъъ… примерно)
Sretna Baba Marta! (от мен)
День Счастливого Марта Бабушки (ъъъ… примерно)
FA64CD3861BB44CD (от Дамян „Алфа“ Митев)
 
Колкото до овцете, те са от Yazza