Над тефтерчето на Левски

На страница номер 115 от тефтерчето на Левски пише „Народе ????  .“ с четири питанки и една точка. Интересното е, че на тази страница има следи от сълзи, най-вероятно на самия Левски. Реших да ви запозная с едно впечатляващо, но май не много известно стихотворение на Дамян Дамянов. Винаги съм се вдъхновявал от Левски. Сигурен съм, че много българи го почитат – неслучайно в градове и селца, от северната до южната ни граница кръщават на него булеварди, улици, квартали, училища и цели градове дори!

Но докато четях стихотворението, си мислех: странен народ сме. Честваме смъртта, а не раждането на Левски (колко от вас се сещат за рождената му дата, всъщност?). Защо????

Васил Левски – велик българин. Предаден от българи. Заловен от българи. Погребан от българи. И с омерзен от българи гроб. Четири въпросителни са ни малко!

…А страничката, види се, е мокра…

Какво? Сълза? Кал? Кръв?… Листът мълчи.

Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!

Нима е носил кал – тъй чист дълбоко?

Той – чистият, с безсълзните очи?

Чия ли кал – ако е кал? – сребриста

светлее в жълтеникаво клише?

Чия ли кръв е капнала на листа?

Чия ли мръсна болка свети чиста

по пътя му към святото въже?

Какво е питал с този вик, раздърпан

в шест букви с питанки накрая? И плачът

пелин ли жъне с четирите си сърпа,

които карат всеки да изтръпне?

Подир „Народе????“ И мълчат! Мълчат!

Какъв „народ“? И кой „народ“? Проклето

въже от Къкрина до София виси!

Какъв народ бе племето, което

тъй не успя от двайсет заптиета

единствения – него – да спаси?

Къде се беше изпокрил? Къде бе

се поприбрал на топло и добре,

та не можа на оня вълчи хребет

една потеря малка да издебне?

А тръгнал бе за него той да мре!…

За същия… Един от двайсет воден.

Един измежду цял народ „свещен“…

От четри страшни питанки прободен,

и днес кърви духът ми цял – „Народе????“

Ни глас, ни образ… Питанките – в мен!

И, грях – не грях, ги вадя и се кръстя –

под тях, прости ми, Боже, лик личи:

ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо…

А ти, народе мой, и чист, и мръсен,

на онова въже го окачи!

– Дамян Дамянов

Спечели новия мултифункционален леген…

… или няколко думи за силата на Facebook!

Засипан от глупави предложения за спечелване на iPhone, Canon EOS 7D и какво ли още не, вчера създадох група събитие във Facebook:

За по-малко от 24 часа групата има около 35 000 поканени, а мейлът ми е буквално залян от коментари:

24 часа, за да събереш хора, равни по брой с цялото население на град като Видин!!! Накратко, Facebook определено не бива да се подценява от никого. А дали причината за толкова посетители е гневът срещу подобни „събития“, наличието на много свободно време или нещо друго, оставям да кажете вие в коментар.

Иначе групата можете да видите и сами тук:

http://www.facebook.com/event.php?eid=113603705386210

Крушуна

Крушуна е китно селце, разположено на по-малко от 10 километра встрани от пътя Ловеч-Левски. Слави се с Крушунските водопади (Маарата) и е чудесно място за отдих. Маарата е най-голямата водна травертинова (каквото и да означава травертинова) каскада с много прагове, вирчета и басейни. Водата е кристално чиста и аз лично даже пих от нея.
Крушуна е на около 200 километра е от София и ако не си изгубите пистовия ремък по пътя (щото на моята кола явно се е разхлабил и с мен точно така се случи – добре, че го усетих и спрях навреме), можете да стигнете за около 2:30 часа… Между другото, тук е момента за „special thanks“ на хижара от гостоприемница „Крошун“ Билял Мехмедов, без чиято помощ щях и досега да се потя над колата. Между другото, сайтът за Крушуна е много хубав и подробен, така че ви препоръчвам един поглед.
В местността има и много пещери, една от които е Бонинската пещера с най-дългото подземно езеро у нас… За съжаление, прилепите са в размножителен период и не е редно да се безпокоят по това време на годината, така че не ходих в пещерата.
Условията в гостоприемницата са чудесни, но и цените са височки (25 лв./човек), но пък спокойно можете да вземете спалните чували и да спите под някой от многото скални навеси и заслони – дори и палатка не ви е нужна!
Желаещи да посетят Крушуна не липсват и ако ходите през уикенда, имайте предвид, че (първо) е пълно с народ и (второ) трябва да направите резервация около месец, а може би и два предварително. В средата на седмицата е по-спокойно, затова ви препоръчвам да използвате този факт…
Разбрах, че Маарата е много красива и през зимата, а пътят се чисти редовно… Е, ако идвате откъм Левски, имайте предвид, че мостът край Летница е паднал, но обходните маршрути не са толкова „обходни“. Пък и да са, мястото си струва!!! И то много си струва!