Над тефтерчето на Левски

На страница номер 115 от тефтерчето на Левски пише „Народе ????  .“ с четири питанки и една точка. Интересното е, че на тази страница има следи от сълзи, най-вероятно на самия Левски. Реших да ви запозная с едно впечатляващо, но май не много известно стихотворение на Дамян Дамянов. Винаги съм се вдъхновявал от Левски. Сигурен съм, че много българи го почитат – неслучайно в градове и селца, от северната до южната ни граница кръщават на него булеварди, улици, квартали, училища и цели градове дори!

Но докато четях стихотворението, си мислех: странен народ сме. Честваме смъртта, а не раждането на Левски (колко от вас се сещат за рождената му дата, всъщност?). Защо????

Васил Левски – велик българин. Предаден от българи. Заловен от българи. Погребан от българи. И с омерзен от българи гроб. Четири въпросителни са ни малко!

…А страничката, види се, е мокра…

Какво? Сълза? Кал? Кръв?… Листът мълчи.

Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!

Нима е носил кал – тъй чист дълбоко?

Той – чистият, с безсълзните очи?

Чия ли кал – ако е кал? – сребриста

светлее в жълтеникаво клише?

Чия ли кръв е капнала на листа?

Чия ли мръсна болка свети чиста

по пътя му към святото въже?

Какво е питал с този вик, раздърпан

в шест букви с питанки накрая? И плачът

пелин ли жъне с четирите си сърпа,

които карат всеки да изтръпне?

Подир „Народе????“ И мълчат! Мълчат!

Какъв „народ“? И кой „народ“? Проклето

въже от Къкрина до София виси!

Какъв народ бе племето, което

тъй не успя от двайсет заптиета

единствения – него – да спаси?

Къде се беше изпокрил? Къде бе

се поприбрал на топло и добре,

та не можа на оня вълчи хребет

една потеря малка да издебне?

А тръгнал бе за него той да мре!…

За същия… Един от двайсет воден.

Един измежду цял народ „свещен“…

От четри страшни питанки прободен,

и днес кърви духът ми цял – „Народе????“

Ни глас, ни образ… Питанките – в мен!

И, грях – не грях, ги вадя и се кръстя –

под тях, прости ми, Боже, лик личи:

ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо…

А ти, народе мой, и чист, и мръсен,

на онова въже го окачи!

– Дамян Дамянов

Новините днес

Днес движението в центъра на Каспичан беше спокойно и трафик практически нямаше.
Група пловдивчани са отишли на ресторант, където храната е била много вкусна и дори им издали бележка с фискален бон.
В София все още има кабинет за спешна помощ.
3842 британски туристи в Слънчев бряг изтрезняха и се прибраха с багажа, портфейлите си и добри спомени.
64 кораба се движат безпроблемно по р. Дунав.
Извършени бяха 4 212 547 банкови транзакции с легитимни пари в брой и нормални кредитни карти.
В Кюстендил ураган нямаше.
114 рокери спазваха ограниченията на пътя.
43 автобуса на столичен градски транспорт не бяха разбити след мача.
Паметникът на свободата в Русе не беше разрушен.
23 самолета кацнаха на летище „София“ безпроблемно.
864 собственици на хотели в Бургаска област са платили данъците си от началото на годината.
3 293 591 шофьори се прибраха по домовете си, без да катастрофират.
В Златоград имаше топла вода.
Пътят към Смолян е проходим.
184 души се записаха безпроблемно в университета във Велико Търново.
7 364 412 българи оцеляха  и днес.

Всички тези новини е много вероятно да са верни. Уви, не тях чуваме по медиите…

Mind the Gap

Вече около десетина пъти съм бил в Англия (най-вече Лондон), т.е. превърнал съм се в нещо повече от обикновен турист, но в никакъв случай не съм местен. Колкото по-често идвам обаче, толкова повече се убеждавам, че мястото ми е в България (може и да се смея след 10 години на тези редове, кой знае)… В никакъв случай не казвам, че Англия не ми харесва. Просто ми е различна. Прекалено различна. Няколко примера:

Харесва ми да се чувствам на сигурно място… да следят всяко мое действие с камери обаче ме кара да поглеждам по особен начин към таваните, когато пикая в обществените тоалетни.

Обичам да се разхождам и да снимам сред красивите и добре осветени градинки през нощта… Да ме спират три пъти полицаи, проявяващи интерес към фотографското ми творчество и да ме разпитват по четвърт час какво, как и защо снимам обаче не ми допада.

Чудесно е, че има асансьори почти навсякъде, особено когато буташ бебешка количка. Да чакам за асансьор, който да ме вдигне на 1,50 м, при условие, че на същото място може да се направи рампа с абсолютно минимален наклон е все едно да подмениш цяла улична лампа, когато е изгоряла само крушката. Всъщност, чакайте, това май също съм го виждал.

Кътовете за преобличане на бебета ще бъдат оценени подобаващо от всеки родител – подложна хартия, салфетки, сапун, сушилня, студена вода, гореща вода… но от отделни чучури, разбира се!

Като всеки човек, понякога се случва да изляза на по бира с приятели или колеги. Не ме е яд, че съм си залял новия пуловер с бира… тук той може да се намери и за 2 паунда (4,50 лв.)… Разлятата бира обаче струва 3,50 паунда (8 лв.)!!!

Booking.com

Особено ценна е възможността почти навсякъде да плащаш с дебитна/кредитна карта. Служителите в Лондон като цяло обаче са индийци, пакистанци… в най-добрия случай поляци. За първите ми пет транзакции, по погрешка ме таксуваха по два пъти. Разправии, блокирани суми, разблокирани суми, подписи, разговори с мениджъри, извлечения и т. н. докато всичко си дойде на мястото. Дори в Англия кешът си остава най-доброто разплащателно средство.

Страхотна възможност – фирмата ми дава ваучер, с който мога да получа карта за транспорт, която важи в „цялата градска мрежа“… Въпросната карта обаче се издава само от гарите на National Rail, а за да ги достигнете, трябва да си платите пътя до там, което обезсмисля с 50% цената на картата. Найс, а?

Автопаркът в Англия е страхотен. Шофьорите са внимателни. Три пъти по-внимателни от тези в България… И са мудни! Триста пъти по-мудни от тези в София!!! Пробвайте да чакате четири светофара на кръстовище, където сте автомобил номер 5 и ще разберете за какво говоря. И ако това не е проблем за вас, нямате грижи относно обратната посока на движение и ви се кара, имайте предвид, че таксите за паркиране и глобите за неправилно такова са много, ама много по-високи от тези в България.

В тази връзка, много е хубаво да отидеш на гости на приятели и да си направите барбекю в градината им. Ако отидете в работно време обаче, ще трябва да се подготвите няколко дни по-рано, за да си извадите специално разрешително за съответния квартал (говорим за централната част на Лондон).

Още нещо: хайде да престанем да мрънкаме срещу високите цени на горивата в България. Към днешна дата в България (Лукойл) бензин А95/дизел/пропан-бутан струват съответно 2,42/2,36/1,27 лв. В Англия литърът в паунди е 1,36/1,40/0,78, т.е. 3,07/3,16/1,76 лв. Хубавото поне е, че позволяват пряко сравнение на стоки в различните вериги: в ASDA е толкова, в Tesco – толкова, при нас – толкова… Ако има нещо, за което да се оплакваме, това е, че заплатите в България са ниски, а не, че цените на горивата са високи.

И малките, и големите шопинг вериги имат сравнително големи отдели за обслужване на клиенти, както и телефонна линия… И малките, и големите шопинг вериги за съжаление са назначили хора, които с неподражаем акцент ще ви кажат „Кастъмър Сървициц, хильоу деър, Раджид спийкинг, хау мей ай хельп ю?“… И започват едни кратки двучасови разговори, след което той ви оставя on hold и след малко се включва по-басовото „Кастъмър Сървициц, хильоу деър,  Ей Джей спийкинг, ай ем Раджидс мениджър , хау мей ай хельп ю?“. Идва ви да се самоубиете, но оръжейните магазини затварят точно в 17 ч. Хубавата част е, че не правят проблеми, ако решите да връщате дадена стока.

Банките в Англия не са чак такива изедници като българските… Ако имате депозит например, няма да ви тормозят с такса за управление, такса за превалутиране, месечна такса, застраховка и такса „четете си ситните букви, бе, хора“… Стига им тази награда, че Вашите пари са в тяхната банка. Колкото до ипотечните кредити, при повечето банки ГПР е под 3%. В България повечето хора се радват на ГПР под 10%. Ако това не ви говори нищо, една съвсем груба сметка -взимате кредит за покупка на жилище в размер на 100 000 лв. и срок за връщане 20 години. След 20 години ще сте върнали на английската банка общо 133 000 лв. За същите условия, българската ще ви одере не по-малко от 232 000 лв. Накратко – 100 000 лв. разлика!

Ако се наложи да раждате в Англия и водите ви изтекат, могат да ви върнат от болницата у дома, докато контракциите ви не станат през Х минути… В България ще ви вземат веднага. Но ще се наложи да си плащате престоя в болницата, носните кърпички, тоалетната хартия и гледането на телевизия… Колкото до Англия, там консумативите са безплатни, да не говорим, че ще ви гипсират крака, без дори да ви поискат лична карта. Всъщност – те НЯМАТ лични карти.