За етническите наставки: Защо казваме „софиянЕЦ“, но „пловдивчаНИН“ и „бургазЛИЯ“?

Българският език е изключително богат и интересен. Днес в една Facebook-дискусия бе зададен доста резонен въпрос – защо казваме „софиянец“, а не „софлия“ или „софиянин“? Защо пловдивчанинът е именно „пловдивчанин“, а не „пловдивлия“ или „пловдивец“? А бургазлията защо не се нарича „бургазец“ или „бургазин“?

Въпросът е труден и след малко разсъждения, без научна почва под тях, стигнах до следните умозаключения:

  1. Първият случай е, когато имаме -ец/-енец, които са наставки със значение на принадлежност към дадена територия (азиатец, европеец, африканец, австралиец, американец, тихоокеанец). Тези етноиди вероятно произлизат от принадлежността към дадена група (есесовец, чужденец, боец, търговец). По същата логика имаме софиянец, варненец, русенец, великотърновец и старозагорец. Почти винаги, когато завършва на гласна, ползваме този вариант, защото е по-благозвучно.
  2. Вторият вид идва от жителство -(ч)анин, -янин и етноиди като „гражданин“ например. И както от „островитянин“ се е получило „англичанин“, така от „гражданин“ се е получило „лондончанин“, т.е. не от територията, а от жителството еди-къде-си. От там всички, които завършват на „град“ и в България ползват този вид наставки – благоевградчанин, асеновградчанин, велинградчанин, разградчанин… А пловдивчанин, плевенчанин и дори казанлъкчанин са се образували по тази логика – живееш там!
  3. И накрая, имаме и -лия, с която определяме характеристика на някого. Знаем, че кибритлията се „пали“ като кибрит, паралията се характеризира с това, че има пари, а мераклията – с мераците си. Е, от там и Бургас е характерен за бургазлията, Варна – за варналията, Ески Заара (име на Стара Загора) – за заралията, Велико Търново – за търновлията и т. н. Със сигурност, времето също влияе на това какво окончание да се използва: напр. имаме русенец, но русчуклия.

И ако още не е станало ясно, ще дам за пример Хасково, защото съм чувал хасковчанин, хасковлия и хасковец, тоест словообразуване и с трите суфикса. И трите са приемливи, но „хасковец“ акцентира върху принадлежността на човека към хасковската територия, хасковчанинът е гражданин и жител на Хасково, а хасковлия набляга върху характеристиката на въпросния каун, а именно, че е от Хасково…
Надявам се, че съм бил полезен и разбран.

А доколко съм прав – ще се радвам, ако се намери специалист по морфология или лексикология, който да го коментира.

Над тефтерчето на Левски

На страница номер 115 от тефтерчето на Левски пише „Народе ????  .“ с четири питанки и една точка. Интересното е, че на тази страница има следи от сълзи, най-вероятно на самия Левски. Реших да ви запозная с едно впечатляващо, но май не много известно стихотворение на Дамян Дамянов. Винаги съм се вдъхновявал от Левски. Сигурен съм, че много българи го почитат – неслучайно в градове и селца, от северната до южната ни граница кръщават на него булеварди, улици, квартали, училища и цели градове дори!

Но докато четях стихотворението, си мислех: странен народ сме. Честваме смъртта, а не раждането на Левски (колко от вас се сещат за рождената му дата, всъщност?). Защо????

Васил Левски – велик българин. Предаден от българи. Заловен от българи. Погребан от българи. И с омерзен от българи гроб. Четири въпросителни са ни малко!

…А страничката, види се, е мокра…

Какво? Сълза? Кал? Кръв?… Листът мълчи.

Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!

Нима е носил кал – тъй чист дълбоко?

Той – чистият, с безсълзните очи?

Чия ли кал – ако е кал? – сребриста

светлее в жълтеникаво клише?

Чия ли кръв е капнала на листа?

Чия ли мръсна болка свети чиста

по пътя му към святото въже?

Какво е питал с този вик, раздърпан

в шест букви с питанки накрая? И плачът

пелин ли жъне с четирите си сърпа,

които карат всеки да изтръпне?

Подир „Народе????“ И мълчат! Мълчат!

Какъв „народ“? И кой „народ“? Проклето

въже от Къкрина до София виси!

Какъв народ бе племето, което

тъй не успя от двайсет заптиета

единствения – него – да спаси?

Къде се беше изпокрил? Къде бе

се поприбрал на топло и добре,

та не можа на оня вълчи хребет

една потеря малка да издебне?

А тръгнал бе за него той да мре!…

За същия… Един от двайсет воден.

Един измежду цял народ „свещен“…

От четри страшни питанки прободен,

и днес кърви духът ми цял – „Народе????“

Ни глас, ни образ… Питанките – в мен!

И, грях – не грях, ги вадя и се кръстя –

под тях, прости ми, Боже, лик личи:

ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо…

А ти, народе мой, и чист, и мръсен,

на онова въже го окачи!

– Дамян Дамянов

Google като инструмент за сравняване на България със света

В предишния пост писах, че поставям началото на обществен експеримент. Ето, че разкривам и втората му половина – сравняване на българските предложения за търсене с английските (или по-скоро, тези на света). Къде си приличаме, къде се различаваме и можем ли да направим портрет на типичния българин онлайн чрез резултатите от Google? Да видим…

Избрах 15 от 25-те търсения (поради проблеми и неточности в превода на някои от тях). Според броя линкове, въвеждаме оценка за подобност от 0 до 5, където 1 означава „практически нищо общо“, а 5 – „практически едно и също“.

Също така въвеждам кратък коментар за всяка картинка:

Подобност:
Коментар: Като цяло хората по света обичат да си представят какво ли би било да си представител на флората – дърво, цвете, тревичка… Българите обаче клонят малко повече към това „какво съм“, в който могат да са велики, големи, царе, дори реки и вълшебници и обръщат много голямо внимание на родителската връзка, докато в по-голямата част от света се залага повече на „какво имам“, т.е. какво би било, ако съм богат.

Подобност:
Коментар: Както в българската, така и в световната лирика има много текстове, които са свързани с понятието „ако имах“ (с особено популярната навсякъде песен „Ако имах чук“). Извън това, българинът определено се насочва към вълшебния свят (машина на времето, лампата на аладин, вълшебна пръчица).

Подобност:
Коментар: Както в България, така и по света хората се интересуват от едни и същи неща, повечето от които паранормални и необясними – Бог, извънземни, живот на Марс. На второ място са притесненията за здравето, както и търсене на лек за различни болести. По-малките пък се интересуват от практични неща като има ли детски филмчета или училище. В тази категория разлика между България и света почти няма.

Подобност:
Коментар: В тази категория практически нямаме съвпадение. Българите се интересуват от алкохол (заради песента, разбира се), приятели/гаджета, дневници и сентенции, както и силиконовите бюстове. Накратко – как изглеждаш, с кого се събираш, какво правите и говорите заедно. Останалата част от света се интересува от това дали някой не е болен, дали не е нервен или с мръсно подсъзнание, както и типичният бизнес-лекторското „имате ли въпроси?“. Накратко, българите рядко ще попитат дали вие имате да ги питате нещо, как сте със здравето или нещо подобно, но пък живо ще се интересуват от това истински ли са ви циците, кой ви е гаджето и какви са тайните, които пишете в дневника си.

Подобност:
Коментар: Като махнем отчаяните до самоубийство хора, които са по целия свят, остава една голяма група хора по света, която си търси любим човек, т.е. половинката. Google е вкарал доста „шум“ от имена и текстове на песни, но като изключим това, можем да отбележим, че за българинът е важно да работи, да е добър родител, да знае много и… да се преброи (това последното го разбирам като да си изпълнява гражданските задължения).

Подобност:
Коментар: Има няколко неща, които са важни за хората по света: 1. Как да се целуват добре. 2. Как да изглеждат добре, за да стигнат до точка 1, което включва най-вече въпроса как да отслабнат. Като цяло българинът се справя доста добре с неща като това да чертае, да връзва възли или да си напише CV… или пък не му пука толкова за тези неща. За сметка на това, българите се интересуват от известността си онлайн (как да си направя сайт), от това да знаят всичко, както и да се… преброят (вече коментирах).

Подобност:
Коментар: Три неща се питат всички хора по света, включително и българите – защо трябва да опазваме природата; защо трябва да сме образовани; защо трябва да запазим националната си култура и самосъзнание… Много по-назад в списъка на българина се появяват въпроси, свързани с употребата на алкохол и здравословното хранене.

Подобност:
Коментар: Общочовешки фактор е да се интересуваш от това дали си нормален, колко често трябва да ходиш до тоалетна и т. н. Малката разлика тук отново е, че българинът отново поставя това през призмата на родител. И докато в България хората се интересуват по-скоро от научнопопулярни факти, по света се интересуват от известни личности, техните взаимоотношения и собствената си известност.

Подобност:
Коментар: В тази категория нищо общо между българинът и останалия свят. Обсебени от родителски и домакински грижи, българите оставят на заден план световните новини, Fаcebook и забавления… поне един извод може да се направи от горната картинка – българите готвят повече от хората по света онлайн.

Подобност:
Коментар: Общочовешка е нуждата да знаеш колко скъп е автомобилът ти. Българинът се интересува повече от цената на здравни и обществени услуги (аборт, сватба, почистване на зъбен камък, вадене на зъб). За повечето хора по света това не е чак такъв проблем, те се интересуват от цената на редки монети и банкноти, големи компании и дори известни личности.

Подобност:
Коментар: Както по света, така и у нас най-важни за хората са спортните постижения. По света се интересуват от броя контакти в социалните мрежи, кой може да следи хората, страхуват се от война и данъци… В България се интересуваме от Тузара, Дядо Коледа, Крали Марко и кой е по-по-най.

Подобност:
Коментар: Вярвате или не, общата ни тема със света са най-добрите филми. Хората по света са доста по-комерсиализирани, търсят изгодни покупки и се интересуват много повече от свръхмодерни смартфони. В България песните, вицовете и компютърните игри определено се тачат повече. И отново се търси „най-добрата майка“ – за съжаление, няма как да се каже от кого.

Подобност:
Коментар: По отношение на нещата, които не можем, доста си приличаме с хората по света. Най-трудно на всички човешки същества е да се справят със своите чувства, страстта, либидото и сложните човешки взаимоотношения. Една голяма част от хората както в България, така и по света имат проблеми с безсънието.

Подобност:
Коментар: Хората в България търсят три неща: добра работа, добри приятели и половинката си. На световно ниво имаме „шум“ от филми и песни, но като че ли българинът е с един нюанс по-малко авантюрист от средностатистическия световен потребител.

Подобност:
Коментар: „Защо?“ е обвиняващ въпрос… И както в България, така и по света две неща мъчат хората – компютърните проблеми и здравето. Лошото е, че в България здравето на хората е по-голям проблем и въпросите за него са повече, отколкото по света. Колкото до компютрите, нашите се изключват и рестартират; по света са просто бавни.

Заключение

Пълна глупост е да заключаваш за характера на българина по търсенията му в нещо постоянно променящо се. Толкова тъпо, колкото да направиш 15 снимки на централна гара София и на летище Хийтроу, след което да започнеш: българите носят повече червено и са по-дебело облечени – пълна глупост!

Обичам глупостите… Да, няма да стана научен сътрудник по социология в БАН, нито пък шеф на PR отдел, но пък мисля, че успях да направя един различен портрет на българите (или по-скоро тези, които са онлайн):

Обобщено, бих написал следното – вие кажете доколко сте съгласни:

Българите са част от света. Като всички хора, те се интересуват от куп теми: песни, филми, спорт, компютри, автомобили и паранормални явления. Много от тях търсят любим човек, искат да изглеждат добре, милеят за природата и искат да запазят националната си култура, една част не могат да заспят лесно, а друга директно мислят за самоубийство – но всичко това е точно както и при повечето хора по света. Какво ни различава?

За типичния българин онлайн, въпросът „кой съм аз“ е по-важен от „какво имам“, поне в сравнение с останалите хора в Интернет. Обича компании, песни, вицове и компютърни игри и е с поне няколко години по-назад в техническо отношение в сравнение с тях. Може би защото няма пари и си мечтае за смартфон. Притеснява се дали ще може да си плати сватбата или абортът ще излезе по-евтино. Чуди се дали да плати за почистване на зъбен камък сега или няма да е по-изгодно, ако просто си извади зъба след някоя друга година. За българина проблеми като цунамито в Япония е новина номер шест, след това колко се е напил Гошо снощи, кое е новото гадже на Цецка, какво пише в дневника на Пешо, Глория има ли силиконови цици и „кой е по-по-най“ в едноименното шоу на бате Енчо. В същото време, за българина приятелите, семейството и особено децата му са много по-важни в сравнение с останалата част от света, която е ориентирана към кариерата си, изкарването на пари, комерсиализирана и насочена към това как да се купи нещо възможно най-изгодно. Българинът си знае, че богат тук не се става с много труд и не очаква да впечатли някого с материално положение. Много по-важно е в очите на другите той да бъде добра компания, любящ партньор, добър родител, образован, красив, компетентен по всякакви въпроси и примерен за обществото гражданин.