Над тефтерчето на Левски

На страница номер 115 от тефтерчето на Левски пише „Народе ????  .“ с четири питанки и една точка. Интересното е, че на тази страница има следи от сълзи, най-вероятно на самия Левски. Реших да ви запозная с едно впечатляващо, но май не много известно стихотворение на Дамян Дамянов. Винаги съм се вдъхновявал от Левски. Сигурен съм, че много българи го почитат – неслучайно в градове и селца, от северната до южната ни граница кръщават на него булеварди, улици, квартали, училища и цели градове дори!

Но докато четях стихотворението, си мислех: странен народ сме. Честваме смъртта, а не раждането на Левски (колко от вас се сещат за рождената му дата, всъщност?). Защо????

Васил Левски – велик българин. Предаден от българи. Заловен от българи. Погребан от българи. И с омерзен от българи гроб. Четири въпросителни са ни малко!

…А страничката, види се, е мокра…

Какво? Сълза? Кал? Кръв?… Листът мълчи.

Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!

Нима е носил кал – тъй чист дълбоко?

Той – чистият, с безсълзните очи?

Чия ли кал – ако е кал? – сребриста

светлее в жълтеникаво клише?

Чия ли кръв е капнала на листа?

Чия ли мръсна болка свети чиста

по пътя му към святото въже?

Какво е питал с този вик, раздърпан

в шест букви с питанки накрая? И плачът

пелин ли жъне с четирите си сърпа,

които карат всеки да изтръпне?

Подир „Народе????“ И мълчат! Мълчат!

Какъв „народ“? И кой „народ“? Проклето

въже от Къкрина до София виси!

Какъв народ бе племето, което

тъй не успя от двайсет заптиета

единствения – него – да спаси?

Къде се беше изпокрил? Къде бе

се поприбрал на топло и добре,

та не можа на оня вълчи хребет

една потеря малка да издебне?

А тръгнал бе за него той да мре!…

За същия… Един от двайсет воден.

Един измежду цял народ „свещен“…

От четри страшни питанки прободен,

и днес кърви духът ми цял – „Народе????“

Ни глас, ни образ… Питанките – в мен!

И, грях – не грях, ги вадя и се кръстя –

под тях, прости ми, Боже, лик личи:

ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо…

А ти, народе мой, и чист, и мръсен,

на онова въже го окачи!

– Дамян Дамянов

Вържи агнето за Гергьовден!

Ето една задача, която научих от колегите ми и, признавам си, не успях да реша… Ситуацията е следната:

Имате пасище с формата на полукръг с радиус 5 метра, няколко колчета и две въжета, всяко с дължина 10 метра. Взели сте си и Гергьовско агънце (Animalia Chordata Mammalia Artiodactyla Bovidae Caprinae Ovis Aries Gergiovdens), което има нужда да си пасе спокойно и да достига абсолютно всеки сантиметър от тучната ви полукръгла ливада.

За съжаление, навсякъде около ливадата съседът ви е боднал зелки и в името на добросъседските взаимоотношения не трябва да допускате агънцето да изпасе съседските зелки.

Накратко, въпросът е как да вържете агнето с въжетата така, че да достига всяка част от ливадата, без да ходи при зелките на съседа.

Можете да напишете отговора си в коментар или пък да ми изпратите картинка на познатия ви е-mail psabev кльомба gmail точка com.

Преди това, някои уточнения „от кол и въже“, както се казва:

  • Приемаме, че въжето, което отива за връзване на възли, примки, джувки, крака, опашки и колчета е пренебрежимо малко като дължина.
  • Приемаме, че няколко колчета е число между 2 и 7.
  • Приемаме, че каквито и огради от колчета и въжета да правите, агнето може спокойно да ги прескочи – заложете на връзването на агнето, а не на ограждането на терена.

Успех и весел празник!

Лондон

Нямам никаква представа защо Тодор Колев пее

София, София, мой малък Лондон…

Всъщност, би трябвало да текстът да е

Лондон, Лондон, моя голяма София…

Както знаете, тази събота намерихме евтини автобуси (Megabus) и отидохме до Лондон и обратно само за 17 паунда (това са под 50 лв., което е страшно евтино)
Освен исторически забележителности, красиви сгради, стари таксита и червени автобуси и телефони, градът не се различава особено от родната ни столица… Има лудница, има хора от кол и въже (българи, индийци, американци, китайци, руснаци…), продавачи на какво ли не, артисти-статуи, просяци, скейтъри…

Всъщност, предполагам, че каквото и да сте чували за Лондон е вярно… Просто градът е толкова голям, че има всичко. Направиха ми впечатление огромните паркове, където е пълно с животинки (различни катерички, МНОГО птици и дори редкия вид homo sapiens). Другото, което ме впечатли, бе архитектурата: в Лондон почти няма „средно стари“ сгради. Или са от Средновековието, или са ултра хипер мега модерни…
Относно мръсотията на Темза, билетчето за метро от 4 паунда (това са 11,50 лв., сравнете го с 0,70 лв. в София!) и „ментъл женството“ на хората там не ми се говори, а за туристическите забележителности и атракции можете да си прочетете сами в над 10 милиона сайта 😉
Моите впечатления са 8 часа, над 400 снимки и около 25 км пеш, след които не си усещах краката!